Решение по дело №67/2018 на Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

 

№   132/  11.05.2018год.  гр. Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на 11.04.2018год. / единадесети април през две хиляди и осемнадесета година / в  състав:

 

Председател: Милена Даскалова

   Членове:  Рени Ковачка     

Радост Бошнакова    

 

Секретар Емилия Павлова        

Прокурор

Като  разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр.дело  № 67 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           С Решение № 914/23.11.2017год., постановено по гр.дело № 809/2017год. Пернишкият районен съд е осъдил Община Перник да заплати на Р.Р.С. *** сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди / болки и страдания/, претърпени от счупване на лява глезена става на крака, получено в резултат на подхлъзване върху непочистен и заледен тротоар, находящ се в гр. Перник, кв.“ Тева“ срещу задната част на бл.74, настъпило на 04.12.2016год. поради неизпълнение  на задължението на Община Перник за снегопочистване на уличната мрежа, както и сумата от 725 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /направени разноски по проведено медицинско лечение - закупуване на остеосинтезни средства и ренгенова снимка /, претърпени от горепосоченото непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането- 04.02.2016год. до окончателното изплащане на вземанията като е отхвърлил предявения иск за сумата на иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 25 000 лева като неоснователен.

Със същото решение съдът е отхвърлил  предявения от Община Перник против „Лиел Констръкшън“ ЕООД гр. София  и „Зауба“ АД гр.София обратен иск с правна квалификация чл.54 вр. с чл.49 от ЗЗД за солидарно заплащане на сумата в размер на 12 000 лева, представляваща присъдено обезщетение по главните искове, които Община Перник е осъдена да заплати на Б.В.Б..

С решението си съдът е осъдил Р.С. да заплати на Община Перник, съобразно отхвърлената част от иска, разноски по делото в размер на 143.15 лева, а Община Перник да заплати на адв. Н.Б. адвокатски хонорар съобразно уважената част от исковете за оказана безплатна правна помощ на основание чл.39 от ЗА в размер на 911.75 лева.

Съдът е осъдил Община Перник да заплати на „Зауба“ АД гр. София сумата от 1272.50 лева направени разноски по обратния иск.

            Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът  Р.С., който го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от него против Община Перник иск по чл.49 от ЗЗД.По изложени в жалбата доводи за присъждане на обезщетение в занижен размер, несъответствуващ на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, жалбоподателят прави искане първоинстанционния акт да бъде отменен в обжалваната му част и да бъде постановен нов за уважаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер с всички произтичащи от това последици.

           Община Перник не е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК.

           „Лиел Констръкшън“ ЕООД гр.София и „Зауба“ не изразяват становище по жалбата.

   При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.

   Следва да се има предвид, че предмет на обжалване е решението на районния съд, В ЧАСТТА МУ,  с която е отхвърлен предявения от Р.С. против Община Перник  иск по чл.49 от ЗЗД. В останалата си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Районният съд е бил сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД, предявен от Р.С. за присъждане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания в следствие на непозволено увреждане, станало на 04.12.2016год. в гр.Перник, кв.“ Тева“, на тротоара на задната част на бл.74 в резултат на подхлъзване и падане на заледения и непочистен тротоар, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Съдът е уважил предявения от Р.С. иск за сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, приемайки че са налице законовите основания за ангажиране отговорността на ответната община и че сумата от 12 000 лева е достатъчна да обезщети ищеца за претърпените от него в резултат от увреждането неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства.

С въззивната жалба се поставя като спорен по делото единствено въпроса с размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Безспорно е установено по делото, че на 04.12.2016год. ищецът, движейки се по непочистен и заледен тротоар, находящ се в гр.Перник, кв.“Тева“ срещу задната част на бл.74, се подхлъзнал и паднал, в резултат на което получил травматично увреждане на глезена на левия крак. От представените по делото медицински документи, както и от изготвената пред районния съд съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на падането жалбоподателят- ищец в първоинстанционното производство е счупил лява глезена става като е получил коса фрактура на фибуларния малеол. След преглед в Спешното отделение на МБАЛ „Р.Ангелова“ гр. Перник същият е бил настанен в Травматологичното отделение на болницата, където е опериран по спешност   и му е направена „ кръвна репозиция и фиксиране на счупените фрагменти чрез плака с винтове“. На жалбоподателя е била поставена гипсова имобилизация под формата на бастун, която е носил 45 дни.С лед изписването му от травматологичното отделение на МБАЛ „Р.Ангелова“ гр. Перник е бил на лечение в УСБАЛО Г.Баня, където е провел рехибилитация. Изписан е на 26.01.2017год. с подобрение и за продължаване на ЛФК-упражненията в амбулаторни условия, като е започнал да натоварва крайника без патерици през м.април.2017год.

От цитираната експертиза се установява, че в момента на травмата счупването е предизвикало появата на оток, хематом с невъзможност за стъпване и ходене и пострадалият е изпитвал силни болки и страдания. Жалбоподателят е търпял  по-силни болки в периода след операцията, които с времето са намалели.Търпял е неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение и по време на гипсовата имобилизация, като е имал по-силни такива в началото на рехабилитацията. След изписването му е имал ограничен обем на движенията на глезената става като в резултат на извършваната в продължение на 2-3 месеца рехабилитация е започнал постепенно да натоварва крайника. Възстановил се е за общо около 4-5 месеца, като към момента счупването е зараснало, а движението и походката му са възстановени.

 От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.С.- брат на жалбоподателя и Я.Л.- негов приятел и очевидец на злополуката се установява, че счупването е било много болезнено за жалбоподателя. Последният е  изпитал силна болка както в момента на травмата, така и  след сваляне на гипса.

В производството пред въззивната инстанция е изготвена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на -8.03.2018год. в Института по Ортопедия /УСБАЛО/ Г.Баня на жалбоподателя е извършена операция за отстраняване  на поставените  му в глезената става остеосинтезен материал /плака и винтове/. Установява се също така, че операцията е била предхождана с оплаквания от болки в оперирания крак, обективирани в медицинска документация. От експертизата е видно, че жалбоподателят е търпял болки и страдания в резултат и на тази хирургическа интервенция, както и при махането на конците. Четиринадесет дни се е придвижвал с патерици, в резултат на което отново е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение. Към момента на прегледа, извършен във връзка с изготвяне на медицинската експертиза са били изминали 12 дни от операция  на ищеца. Продължителността на възстановителния период за такава интервенция според вещото лице е 45-60дни като за този период от време болките постепенно намаляват, а движенията и походката се възстановяват. В конкретния случай, след интервенцията, жалбоподателят е провеждал антикоагулантна терапия.

При тези данни за обективните последици от претърпяното на 04.12.2016год. непозволеното увреждане, настоящият състав намира за основателни  доводите на  жалбоподателя,  че е  занижен размера на присъденото му от районния съд  обезщетение за неимуществени вреди. Този извод следва от новите факти и обстоятелствата,  имащи отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди,  установени чрез изготвената във въззивното производство съдебно –медицинска експертиза. От последната се установява,че в резултат на непоносимост и реакция на организма към остеосинтезния материал /плака и винтове/, поставен при операцията на 04.12.2016год., на 08.03.2018год. на жалбоподателя е направена нова операция за отстраняването му. Последната е била наложителна предвид наличието на болки и отоци, които вещото лице –травматолог, чиято експертиза съдът възприема като компетентно дадена, определя като алергична реакция на организма на жалбоподателя към поставените в глезена винтове и плаки. В този смисъл, претърпените от жалбоподателя непосредствено след втората операцията, както и през възстановителния период болки и страдания се явяват последица от процесното непозволено увреждане, поради което също подлежат на обезщетяване.  Отчитайки търпените болки и страдания в момента на счупването на глезената става, тези, търпени в следоперативния и възстановителен период и на двете операции, неудобствата от битово и хигиенно естество съпътствали периода на гипсовата имобилизация и придвижването с патерици,            както и продължителността на възстановителния период, съдът намира, че за компенсирането на жалбоподателя следва да му се присъди обезщетение  в размер на общо 15 000 лева  или още 3000 лева  към определените от районния съд 12 000 лева. Сумата от 15 000 лева според настоящия състав е адекватна  да обезщети жалбоподателя за всички претърпените от него морални вреди от непозволеното увреждане и същата е съобразена с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД и със съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни увреждания. Върху сумата от 15 000 лева се дължи  и законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

При изложените съображения, решението в частта му, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 от ЗЗД е отхвърлен за 3 000 лева ще следва да се отмени и вместо това се постанови ново решение, с което искът се уважи за още 3 000 лева към присъдените 12 000 лева със законна лихва от 04.12.2016год. до окончателното й изплащане. В останалата си обжалвана част първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди като такова. Ответникът ще следва да заплати да жалбоподателя направените във въззивното производство разноски, съобразно с изхода от обжалването.  При обжалваем интерес от 13 000 лева и присъдено допълнително обезщетение в размер на 3 000 лева, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 46.15 лева  и в този размер следва да му бъдат присъдени.

Предвид изхода от обжалването и доколкото жалбоподателя е освободен от заплащане на държавна такса по делото, то на основание чл. 78, ал.6 от ГПК  ответникът - Община Перник следва да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 60 лева, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от спора  и на основание чл.78, ал.8 от ГПК  на Община Перник следва да се присъди сумата от 230.77 лева юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен при съобразяване нормата на чл.37 от Закона за правната помощ, респ. чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

На основание чл. 38, ал.2 от ЗА на процесуалният представител на жалбоподателя се дължи адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 /2014год. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 440 лева.

По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 914/23.11.2017год.,  постановено по гр. дело № 809/2017 г. по описа на Пернишкия районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Р.Р. С. против Община Перник  иск за заплащане на сумата от 3 000 лева за причинени неимуществени вреди  / болки и страдания/, претърпени  от счупване  на лява глезена става на крака, получено в резултат на подхлъзване  върху непочистен и заледен тротоар, находящ се в гр. Перник, кв.“Тева“ срещу задната част на бл.74, настъпило на 04.12.2016год. поради неизпълнение  на задължението на Община Перник  за снегопочистване на уличната мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането- 04.12.2016год. до окончателното й и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Перник с Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.“ И. Рилски“ № 1 А да заплати на Р. Р.С. с ЕГН ********** *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди  /болки и страдания/, претърпени  от счупване  на лява глезена става на крака, получено в резултат на подхлъзване върху непочистен и заледен тротоар, находящ се в гр. Перник, кв.“Тева“ срещу задната част на бл.74, настъпило на 04.12.2016год. поради неизпълнение на задължението на Община Перник  за снегопочистване на уличната мрежа в размер на още 3 000 лева към присъдените 12 000 лева  или общо 15 000 лева  на основание чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането- 04.12.2016год. до окончателното  й  изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА Решението  в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Община Перник с Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.“ И. Рилски“ № 1 А да заплати на Р. Р.С. с ЕГН ********** ***  сумата от 46.15 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА Община Перник с Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.“И. Рилски“ № 1 А да заплати адвокат Н.Б. с ЕГН ********** сумата от 440 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Р.Р.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Община Перник с Булстат ********* със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл.“И. Рилски“ № 1 А сумата от 230.77 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Решението е постановено при участие на „Лиел Констръкшън“ ЕООД гр.София и „Зауба“ АД гр.София като трети лица –помагачи.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен  съд в едномесечен срок от връчването му на страните.  

 

 

Председател:                                              Членове: