РЕШЕНИЕ
№ 3846
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330112318 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът бил кредитополучател по договор за
кредит ****, сключен с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
по който ищецът не бил страна. Сочи, че за периода от месец март 2017 г. до
16.08.2017 г. заплатил в брой на каса на „Изипей“ АД общо 1000 лв. по
посочения договор за кредит, а на 16.08.2017 г. платил още 9204,66 лв. по
сметка на кредитора по договора за пълно погасяване на кредита. Общият
размер на заплатените суми бил 10204,66 лв. Сочи, че сумите заплатил по
молба на д. на ответника, която му е бивша съпруга, с уверение, че ще му
бъдат върнати. Твърди, че многократно е разговарял с ответника да му върне
парите, с които неоснователно се е обогатил за негова сметка, но плащане не
последвало. Счита, че ответникът му дължи и законната лихва за периода от
25.07.2018 г. до 25.07.2021 г. в размер на 3109,59 лв. Предвид изложените
твърдения предявява настоящите искове за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 10204,66 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.07.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 3109,59 лв. – обезщетение за
1
забава за периода от 25.07.2018 г. до 25.07.2021 г. Моли за уважаване на
исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
К. С. Б., със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че
ищецът и д. на ответника Л. К. Б.а имали сключен граждански брак, който бил
прекратен през 2020 г. Процесният кредит бил изтеглен от него по тяхна
молба, като им предоставил заемната сума за погасяване на семейните им
нужди, като уговорката с ищеца била, ищецът и съпругата му да погасяват
задължението. Многократно се било случвало ответникът да тегли кредит, а
да предоставя заемните суми на ищеца и съпругата му. Моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноските.
Съдът след преценка доводите на страните и анализ на събраните по
делото писмени доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът и д. на ответника – свидетеля Л. К. Б.а сключили граждански
брак на **** год, който бил прекратен по взаимно съгласие на 20.06.2020 год.
с Решение по гр.дело 9348/2019 год. по описа на РС Пловдив.
Видно от приобщените по делото писмени доказателства /договор за
банков кредит **** от 19.07.2016 год., извлечения от сметка, справки и
разписки, представени от Изипей АД,, приетата по делото съдебносчетоводна
експретиза, която съдът кредитира изцяло като изготвена от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност съда няма основание да се съмнява/,
на 19.07.2016 год. ответникът сключил договор за кредит **** с БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, по силата на който на ответника като
кредитополучател била предоставена от банката-кредитор сумата от 10000
лева. Сумата, която следвало ответника да върне на банката била изцяло
изплатена на 16.08.2017 год. Сумата била изплатена от ищеца К. М. К..
Плащания от последния в размер на по 230.17 лева били извършвани
ежемесечно за периода от месец август 2016 год. до месец август 2017 год.
вкл., като на 16.08.2017 год. с банков превод от ищеца в полза на ответника в
размер на 9204.66 лева договора за кредит бил изцяло погасен.
Видно от представен по делото договор за ипотечен кредит № **** на
24.07.2017 год. между ищеца и Банка ДСК АД е сключен цитирания договор,
по силата на който на ищеца е предоставен ипотечен кредит в размер на
2
90 000 лева.
Видно от справка от ЦКР при БНБ ищецът е кредитополучател по
множество кредити, като първият от изброените в справката с период
31.08.2017 год. – 31.12.2017 год . е с дата на разрешаване 01.04.2016 год.
По делото е приобщена и справка за трудовата ангажираност на
свидетеля Л. Б.а.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства и изготвена експретиза, които
съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, взаимно допълващи се и
неоспорени от страните.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Л. Б.а и И. К..
В показанията си св. И. К. – м. на ищеца, заявява, че от последния е
разбрала, че той изплаща кредит изтеглен от ответника, тъй като тогавашната
му съпруга Л. К. го е помолила, като дори ищецът й е поискал пари, за да
направи погасителна вноска, тъй като не му стигали парите от заплатата. Св.
К. заявява също, че ищецът й е споделил, че тези пари ще му бъдат върнати
обратно от ответника, което обаче не било сторено. От така дадените
показания на свидетеля, съдът не може да направи извод, че заявеното от нея
отговаря на действително положение, доколкото свидетелят пресъздава
онова, което й е обяснено от ищеца. Св. К. не е пряк свидетел на уговорките
между ищеца и ответника. Съдът кредитира показанията на св. К., че синът й
е взел от нея пари, за които й е споделил, че му трябват, за да изплаща вноски
по кредита, тъй като действително от приложените писмени доказателства, а
и изготвената по делото съдебно-счетоводна експретиза, е видно, че ищецът е
внасял суми за погасяване на процесния кредит.
От показанията на св. Л. Б.а се установява, че ищецът към периода на
теглене на процесния кредит е бил кредитополучател и по други договори за
кредит, установява се и че по негово искане ответникът е изтеглил процесния
кредит, като е предал предоставената му сума на ищеца с уговорката, че тази
сума ще бъде върната на банката - кредитор от ищеца. Установява се и че
ищецът е сключил договор за ипотечен кредит, като е било ипотекирано
жилището на родителите му, след което заемната сума по процесния договор
е била погасена изцяло. Съдът кредитира така дадените показания от св. Б.а,
3
отчитайки близката й родствената връзка с ответника, тъй като тези й
показания, които се отнасят до факти и обстоятелства, на които тя твърди да е
очевидец са вътрешно непротиворечиви и житейски логични, а и се
потвърждават от останалия събран по делото писмен доказателствен
материал. Съдът намира за логични показанията й, че процесният договор за
кредит е сключен от б. й с цел паричната сума отпусната му по него да бъде
предоставена на ищеца, тъй като нито тя, нито ищецът са имали възможност
към момента на сключването му да бъдат одобрени като кредитополучатели,
тъй като видно от приобщените по делото справка от ЦКР при БНБ към
датата на сключване на договора от ответника ищецът е бил вече
кредитополучател – с дата на разрешаване на кредита 04.04.2016 год., а
свидетелката не е работила по трудово правоотношение, видно от
приобщената справка за наличие на трудови договори. Установява се от
приложения договор за ипотечен кредит, че действително след сключване на
процесния договор ответникът е сключил договор за ипотечен кредит – на
24.07.2017 год.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. При липса на друга правна възможност за
защита на своите права ищецът може да предяви осъдителен иск по чл.59 ЗЗД
– субсидиарен.
Предпоставките за предявяване, респ. уважаване на този иск са наличие
на имуществено разместване, в резултат на което ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника, липса на основание за имущественото разместване.
В конкретния правен казус безспорно се установи по делото, а и
страните не спорят, че ищецът е заплатил изцяло изтеглената от ответника
сума по процесния договор за кредит ****, сключен с БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А от 19.07.2016 год.
Съдът обаче намира, че не се доказа по делото да е налице имуществено
разместване и ответникът да се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца. Напротив, видно от кредитирания от съда гласен доказателствен
материал – показанията на св. Б.а, заемната сума след получаването й от б. й е
предоставена на ищеца. Съдът намира за житейски обоснована причината,
изтъкната от свидетелката Б.а като основание за изтегляне на кредита от б. й.
4
С оглед икономическата конюнктура в страната са множество случаите, в
които поради невъзможност за получаване на кредит въобще или в кратки
срокове, поради задлъжнялост към други институции, липса на трудови
доходи, лицата се обръщат към най-близките си, предимно роднини, за
финансова подкрепа, включително и като тази, предмет на разглеждане в
настоящия казус. Косвено доказателство, че сумата по кредита изтеглен от
ответника е била предназначена за ищеца, както и за уговорката между
страните, че ищецът ще изплаща кредита, именно защото е изтеглен, за да
ползва той заемната сума е и фактът, че всяка една от вноските е изплащана
единствено и само от ищеца. Логично би било, ако твърдяното от ищеца, че
той е бил склонен да заплаща погасителните вноски, но кредитът е усвоен и
ползван само от ответника, поне една от сумите да е заплатена от ответника.
Косвено доказателство за това са и твърденията на м.та на ищеца, че синът й е
поискал от нея пари, за да погаси погасителна вноска по кредит на ответника,
косвено доказателство в подкрепа на тезата на ответника е и изтегления
ипотечен кредит от страна на ищеца и погасяването изцяло на процесния
кредит по-малко от месец след това. Такова поведение от страна на ищеца би
било нелогично и ненамиращо житейска опора, ако процесният кредит беше
изтеглен от ответника за използването му лично от него за негови лични
нужди, още повече че голямата част от заемната сума е заплатена изцяло и
наведнъж от ищеца.
Предвид всичко гореизложено съдът намира предявения главен иск за
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед
неоснователността на главната претенция съдът намира, че акцесорната
претенция за заплащане на обещетение за забава също следва да бъде
отхвърлена.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ответника. Предвид това, то следва да бъде
определено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат
в размер на 930 лева по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция от ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г/, като посочената сума следва да се
заплати от ответника в полза на адв. Е. И..
Ръководен от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.59 ЗЗД предявеният от К. М. К., ЕГН:
********** против К. С. Б. ЕГН ********** иск ответникът да му заплати
сумата от 10204,66 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, въз основа на платени погасителни вноски от страна на ищеца
по договор за кредит ****, сключен на 19.07.2016 год. между ответника и
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в полза на ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
3109,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 25.07.2018 г. до 25.07.2021
г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, К. М. К., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. И., АК
– гр. П., със съдебен адрес: гр. П. ****, в качеството й на пълномощник на
ответника К. С. Б. ЕГН **********, сума в размер на 930.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
6