Мотиви: Окръжна
прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против К. П. от Република М. гр.Щ.
със съдебен адрес Република Б. гр.С. *** за това че на 18.01.2000 г. около
19.00 часа /в тъмната част на деня/ на главен път Е-79 в района на с.Д. Д.
Община Р. при управление на МПС “Фиат Дукато” с рег. № *** с прикачено към него
двуосно ремарке с товароносимост до 700 кг. с рег. № *** нарушил правилата за
движение чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП вр. чл.9 вр. чл.10 ал.1 б.”е” ППЗДвП-
допуснал е да се движи МПС с теглено от него технически неизправно ремарке,
неотговарящо на определените от производителя изисквания за експлоатация- без
наличие на допълнителна връзка на ремарке нямащо допълнителна работна спирачка
/съгласно § 16 и 58 от Конвенции и спогодби за пътното движение, пътните знаци
и сигнали глава трета “Устройство за прикачване с леки ремаркета”- ремаркето е
следвало да има освен скачващо устройство и допълнителна връзка- верига, кабел
и др.-която да обхваща целия теглич в разстояние преди свързващата планка и
след клиновидната връзка с влекача; чл.139, ал.1 т.1 ЗДвП вр. чл.11 вр. чл.10
ал.1 б.”е” вр. чл.9 ППЗДвП- при движение през нощта /в тъмната част на деня/ и
намалена видимост /снеговалеж/ не е изпълнил задължението си да спре МПС и
ремаркето до отстраняване на неизправността; чл.127, ал.1 т.3 ЗДвП- допуснал е
товара на ремаркето да наруши устойчивостта и управляемостта на ППС и по
непредпазливост причинил смъртта на Й. Б. В. от с.Я. Община С. З.– престъпление
по чл.343, ал.1 б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК.
Производството по делото е
протекло по реда на чл.269 НПК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа обвинението така, както е повдигнато и предлага на
подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода около средния размер
предвиден от закона в условията на чл.66 НК.
Назначеният защитник на
подсъдимия пледира за това същият да бъде оправдан изцяло. В пледоарията се
възразява и по направената правна квалификация на престъпното деяние с оглед на
това, че според защитата подсъдимият е направил всичко зависещо от него да
окаже помощ на пострадалия.
Окръжният съд след като взе
предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.14 и 18 НПК намери от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 18.01.2000 г. К. П.- ***
гражданин, пътувал с личният си автомобил- “Фиат Дукато” с рег. № *** с
прикачено към него двуосно ремарке с товароносимост до 700 кг от гр.С. към
Република М. по ПП Е 79 С.- К. С него пътувал и синът му- А. П. Автомобила и
ремаркето били натоварени с платове с обща тежина 2750 кг.
Около 16.00 часа навлезли в
района на с.Д. Д., като се движели със скорост около 36 км/ч., като максимално
разрешената такава в този участък била 90 км/ч. Пътното платно било в прав
участък от пътя с три ленти за движение- една в посока С.- Д. и две в обратната
посока. Пътната обстановка била неблагоприятна за движение- заснежено и
обледено пътно платно.
В същото време, в обратна
посока, в същият участък от пътя се движело МПС “Фолксваген Каравел” с ДКН ***,
управлявано от Й. В. от с.Я. Област С. З. Този водач се движел със скорост
около 55 км/ч.
Малко преди двата описани
автомобила да се разминат неустановен по делото автомобил застигнал
“Фолксваген”-а и предприел маневра изпреварване. подсъдимият П. го възприел,
уплашил се, че ще настъпи удар и предприел рязко отклоняване на управляваният
от него автомобил вдясно с натискане на спирачния педал. В следствие на
изменение на праволинейното движение на автомобила се получило счупване на
тръбата на теглича на ремаркето. Последното станало неуправляемо, като навлязло
в насрещните пътни ленти и последвал удар между него и автомобила управляван от
пострадалия В..
Подсъдимият и неговият син-
свидетеля А. П. слезли незабавно от тяхното МПС, като спрели случайно
преминаващ автомобил и помогнали на В. да бъде настанен в него. След като
получили уверение, че пострадалият ще бъде транспортиран в болницата на гр.Д.
двамата се обадили на полицията и изчакали на място.
Следствие на удара пострадалия
получил многофрагментарно счупване на черепа, тежка контузия на мозъка,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, счупване на първи поясен прешлен. Във
връзка с тези увреждания му е окозана неотложна медицинска помощ в гр.Д.,
впоследствие по спешност е тренспортиран в НИСМП “П.”, където въпреки
проведените лечебно реанимационни мероприятия на 01.02.2000 г. починал.
От заключението по съдебно
медицинската експертиза се установява, че пряка причина за смъртта е тежката
съчетана черепно- мозъчна, гръдна и гръбначно мозъчна травма получени следствие
на осъщественото ПТП.
Така приетата фактическа
обстановка се установява от показанията на всички разпитани по делото
свидетели, от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 НПК, както и от заключенията на
изслушаните три експертизи. Всички те си кореспондират по отношение авторството
на деянието, механизма на неговото извършване и формата на вината поради което
съдът им дава вяра.
При така приетата за
установена фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.343а, ал.1
б.”б”, вр. чл.343, ал.1 б.”в” от НК.
Видно от заключението по
назначената допълнителна авто- техническа експертиза описаното по- горе ремарке
е тип товарно с товароносимост до 700 кг, двуосно с четири единични ходови
колела монтирани на две оси които са симетрично разположени със симетрична
връзка към рамата на ремаркето. Последното не е било снабдено конструктивно с
работна и аварийна спирачка. Съгласно § 16 и 58 от Конвенции и спогодби за
пътното движение, пътните знаци и сигнали глава трета “Устройство за прикачване
с леки ремаркета”- ремаркето е следвало да има освен скачващо устройство и
допълнителна връзка- верига, кабел и др.-която да обхваща целия теглич в
разстояние преди свързващата планка и след клиновидната връзка с влекача.
Такава връзка не е била налице и това е довело до неуправляемост на ремаркето в
създалата се пътна ситуация. Липсата на връзката се приема за неокомплектованост
по отношение на безопасността на движението, което се явява нарушение на чл.11
вр. чл.10 ал.1 б.”е” ППЗДвП и е в пряко причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП. Тази неокомплектованост на ремаркето е следвало да бъда
отстранена, а в случай на невъзможност
за това МПС-то е следвало да преустанови движението си- чл.139, ал.1 т.1 ЗДвП.
Липсата на работна и аварийна спирачка, извън габаритния товар и описаната
неокомплектованост са довели до неустойчивост и неуправляемост на ремаркето.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие.
От субективна страна
подсъдимият е действал при непредпазливост като форма на вината.
Причина за извършване на
деянията е ниското правно съзнание и незачитане установените правила и норми за
движение по пътищата.
След като призна подсъдимия
за виновен съдът съобрази, че за престъплението по чл.343а, ал.1 б.”б” НК е
предвидено наказание до четири години лишаване от свобода, П. е пълнолетен и
неосъждан, поради и което на основание ч.78а НК го освободи от наказателна
отговорност.
При индивидуализацията на административното
наказание съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства, ниската
скорост на движение, поведението на подсъдимият непосредствено след деянието.
Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. При така изложеното и на основание
съдът наложи административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
На основание чл.343а, ал.1
б.”б”, вр. чл.343, ал.1 б.”в”, вр. чл.78а, ал.4, вр. чл.37 т.7 Нк съдът лиши
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ПОС сумата 267 лв. разноски в
производството.
В този смисъл съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: