О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№460
гр. Велико Търново, 15.12.2020 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, Четвърти състав,
в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК : ЙОРДАНКА МАТЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 685/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 54, ал. 5 вр. глава десета, раздел IV от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
То е образувано
по жалба на „Ваниз“ ЕООД, гр. Сухиндол против Решение № 1275Р-6674/26.10.2020
г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново. С
обжалваното решение ответникът, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК и чл.
7, ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 на
МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45/24.03.2000 на МВР) е спрял административното
производство по първоначална регистрация на употребявано МПС – внос от Кралство
Дания и по издаване на свидетелство по регистрация на МПС, инициирано от жалбоподателя,
тъй като в хода на административното производство по регистрацията са разкрити
престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта,
във връзка с установени данни за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2вр.
ал. 1 от НК.
За да
постанови този резултата ответникът е приел, че представените документи от
жалбоподателя пред него за целите на регистрацията на датски език за МПС са
подправени, а всички събрани в административното производство доказателства –
отговори на датските власти, писмо от представителството на МАН за България,
изготвената експертна справка за техническо изследване на документ и
назначената автотехническа експертиза установяват еднозначно, че автомобилът не
е специален, като какъвто се иска да се регистрира, а обикновен товарен камион.
Жалбоподателят
оспорва спирането като лишено от фактическо и правно основание, тъй като счита,
че нито едно от всички описани действия по идентификация на МПС не установява
конкретно престъпно обстоятелство, особено такива явяващо се преюдициално за
настоящия спор.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства намира
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
е сезирал ответната администрация на 13.10.2020 г. с искане за първоначална регистрация
на употребявано МПС – внос от Кралство Дания и издаване на свидетелство по
регистрация на МПС. Към заявлението в този смисъл са представени: част 1 и 2 на
датски СРМПС, документ от придобиване на автомобила - чуждестранна фактура от
представителството на МАН в Дания, декларация Приложение № 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 на МВР, удостоверение за заплатена
продуктова такса за: посоченото по-горе превозно средство с фактура
и декларация приложение № 12, пълномощно от името на управителя на „Ваниз“ ЕООД
гр. Сухиндол, документ от представителството на МАН в Кралство Дания с превод
на български език, в който е записано, че процесното МПС е с обща маса 60 тона
и че получава категория „Специално“. Представен е и документ на датски език до
Соня Красимирова Ралчева с данни за превозното средство без превод.
На
същата дата превозното средство е представено за оглед и проверка в Контролно-техническият
пункт на сектор „Пътна полиция“ - Велико Търново, където е извършен физически оглед
от двама служители на длъжност техник-механик. Същите са констатирали несъответствия
по отношение данните в датското СРМПС и тези върху самото превозно средство,
тъй като в датското СРМПС превозното средство е описано като „ТГ 26 6x2/2 БЛС“
с данни за максимално допустимата маса на състава F.3.
– 60 000 кг., а по производствената табела,
поставена върху автомобила е посочено, че той е модел „ТГ 26.480 6x2/2 БЛС“ с
максимално допустима маса на състава 50 000 кг. Т.е. описанието на
техническата характеристика на автомобила документално били за специално
превозно средство, но реално представеното превозно средство не било със
специално предназначение, а представлявало обикновен товарен автомобил.
Във
връзка с горното превозното средство и документите към него са пренасочени за
проверка и оглед от 4-членна комисия, определена със заповед на директора на
ОДМВР - Велико Търново, на основание чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1-45/24.03.2000
г. на МВР. Становището на комисията било за извършване на допълнителна проверка
на чуждестранните СРМПС, на превозното средство и на другите документи.
За
целта ответната администрация е предприела серия от процесуални действия за изясняване
на обстоятелството дали посоченото превозно средство е специално или не, като са
изпратени няколко писма до Дирекция „Международно оперативно сътредничество“ на
МВР, до ГДНП, до представителството на МАН в България - „МВБ Трак енд Бъс
България“ АД гр. София и до Директора на Изпълнителна Агенция „Автомобилна
Администрация“. От получените писмени отговори става ясно, че превозното
средство не е „специално“, а има характеристиките на товарен автомобил от вида
седлови влекач.
Поради
съмнение относно подправка на представените чуждестранни - датски СРМПС е
изготвено писмо до началника на БНТЛ при ОД на МВР - Велико Търново с peг. № 1275р-
6405/14.10.2020 г., като са представени в оригинал и датските СРМПС за
изготвяне на експертна справка, която да отговори има ли данни за подправка или
дописване на текст в същите. В изготвената експертна справка за техническо
изследване на документ с № 38 от 15.10.2020 г. е описано, че бланката от
представеното датско СРМПС е истинска (оригинална), но има разлика в
интензитета на щрихите в текста „Speciel Lastbil“ в
сравнение с останалия текст на документа –„Lastbil“, което е преценено от
ответника като внасящо съмнение за добавен текст.
До
представителството на МАН в страната - „МВБ - Трак енд Бъс България“ АД гр.
София са изпратени писма, като видно от извършената от тях справка за превозното
средство по номер на рама № WMA24XZZEW199542, същото е
произведено като товарно - седлови влекач с максимално допустима маса на
състава от 50 000 кг, както и че същото е модел „ТГХ 26.480 6x2/2 БЛС“, както е
записан в производствената табела и не отговаря на модела в датското СРМПС -
„ТГ 26 6x2/2 БЛС“.
Становището
на представителството на МАН в България - „МВБ Трак енд Бъс България" АД
гр. София от 11.09.2020 г., е че за да бъде променено предназначението на ПС от
товарен в специален, би следвало да е минал процедура по индивидуално
одобряване пред компетентните органи на Кралство Дания чрез допълнително
монтирано оборудване - кран, друга специализирана надстройка или съоръжение,
каквото в конкретния случай ответникът е констатирал, че липсва пре огледа на
автомобила на място.
От направените
чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ на МВР проверки и
запитвания се установява, че автомобилът е бил регистриран като нормален камион/товарен
автомобил за ремаркета, а не като е специален.
Назначена
е и автотехническа експертиза със задача да определи вида на МПС, според
заключението на която, процесният автомобил няма характеристиките на „специално
превозно средство“ или на „превозно средство със специално предназначение“, тъй
като автомобилът е товарен, от вида „седлови влекач“.
Така,
след като е приел, че всички събрани в хода на административното производство документи
налагат извод на характера на процесното превозно средство като товарен автомобил,
което не съответства да представените документи от жалбоподателя за целите на регистрацията,
ответникът е направил извод, че депозирането пред него на тези документи
представлява използване на подправен официален документ – датското СРМПС, и е
издал процесното решение, с което е спрял производството по първоначалната
регистрация пред себе си и е изпратил преписката по компетентност на
Специализираната прокуратура за присъединяване към сл. д. 82/2020 г. по описа
на същата.
Решението
за спиране на административното производство е връчено на жалбоподателя на 26.10.
2020 г. и недоволен от него той го е оспорил пред АСВТ, с жалба подадена на 09.11.2020
г., въз основа на която е образувано настоящото дело.
При
така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна.
Жалбата
е допустима като подадена в срок, от адресат на неблагоприятен акт, подлежащ на
съдебно оспорване до компетентния съд.
Разгледана
по същество е основателна по мотиви, различни от изложените в нея:
Съгласно
чл.
140, ал. 5 от ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния
регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства
след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която
са регистрирани.
Самата
процедура по регистрация е уредена в разпоредбите на чл. 5 и
чл. 12а от Наредба № I-45/24.03.2000
на МВР, съгласно които при регистрация структурните звена на МВР извършват
необходимата проверка за идентификацията на превозното средство, в случаите,
когато се изисква, достоверността на представените документи и данните на
собственика, произхода на превозното средство и техническата изправност на
превозното средство и неговото комплектуване.
При
извършване на проверките се използват национални и международни информационни
фондове, технически методи и средства.
Следователно,
в хипотезата, когато се иска първоначална регистрация на превозно средство с
регистрация в държава-членка на ЕС, задължението на собственика се свежда до
това надлежно да сезира органа, като приложи към искането си определен набор от
документи, подробно посочени в чл.
12а, ал. 1 Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Непредставянето на всички
изискуеми документи, ще е основание компетентният орган да постанови
законосъобразен отказ да регистрира превозното средство. И обратно - ако пред
органа бъдат представени всички изискуеми документи в оригинал и се установи,
че същите отговарят на идентификацията на съответното МПС, както и не се
констатират поправки на номерата на двигателя и рамата, то административният
орган следва да извърши първоначалната регистрация на процесното превозно
средство.
Разбира
се, съществува възможност и представените документи да са неистински или да не
позволяват идентификацията на МПС. Безспорно е, че в хипотезата на чл.
140, ал. 5 от ЗДвП при извършване регистрация на автомобилите в
компетентността на административния орган е да извърши проверка за
достоверността на представените документи (по арг. от чл.
5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), като провери
истинността им и годността им да идентифицират процесното превозно средство.
Законодателят е предвидил, ако ответникът има определени съмнения, като негово
правомощие в тази връзка да извърши допълнителни проверка било чрез съответни
експертизи, било чрез справка при други компетентни органи или организации. Касае
се обаче за собствено правомощие на ответника, което определя съдържанието на
акта, с който да се произнесе - било отказ да регистрира МПС, било
регистрацията му като МПС от вид, различен от заявения от заявител.
В
случая, ответната администрация всъщност прецизно е провела процедура по
идентификация по смисъл на §2, т. 8 от ДР на Наредбата, като е събрала
множество доказателства, които абсолютно еднозначно са установили, че
представеното превозно средство представлява товарен автомобил от вида „седлови
влекач“ и същото не е специално по смисъла на закона. Ответникът е направил
много обстоен извод за вида на превозното средство (за идентификационни номера,
марка, модел, вид, тегло и прочие), но вместо да отрази своите собствени
констатации по същество за вида на превозното средство в документите за
регистрация или да откаже регистрация на автомобила е спрял производството на
основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК.
Спирането
по реда на чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК е допустимо в случаите, когато в хода на
производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от
значение за издаването на акта. Логиката на законодателя е, че защото на
администрацията принципно не е възможен контрол за законност и в частност
установяване на престъпления, да се сезира компетентния орган, който да извърши
тази проверка. В случая обаче, Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. възлага като правомощие
– т.е. право, но и задължение, на ответната администрация да извърши собствена проверка и да идентифицира сама
превозното средство и да се произнесе по искането за услугата на заявител
- било като откаже регистрацията или като
извърши същата със данните, които счета за верни.
В
случая ответникът практически е изложил подробни, логични, подкрепени с множество
доказателства мотиви по съществото на заявлението за регистрацията – същият
многократно е посочил, че всички събрани доказателства в рамките на неговата
проверка установяват еднозначно, че процесното превозно средство не е
специално, а обикновен товарен влекач, но вместо да регистрира превозното
средство като такъв или да откаже регистрацията му като специален е постановил
спиране на производството пред себе си за установяване на характера на документите,
които сам е отрекъл да са с вярно съдържание.
Както
се каза, в хипотезата на чл.
140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата при извършване регистрация на
автомобилите в компетентността на административния орган е да извърши проверка
за достоверността на представените документи (по арг. от чл.
5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.), като провери
истинността им и ако има определени съмнения - да извърши проверка било чрез
съответни експертизи, било чрез справка при други компетентни органи. Това е
сторено. След като са събрани всички необходими доказателства ответникът е
дължал произнасяне с акт по същество, а не спиране за проверка на правилността
на неговите изводи в рамките на едно чуждо на това производство следствено
дело, което всъщност само по себе си не би било и основание по чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК за спиране, поради факта, че не е нито административно, нито
съдебно производство. Нещо повече, от депозираната по настоящето дело Справка
от Специализираната процедура се установява, че предмет на разследване е
организирана престъпна група, в която неустановени лица извършват фалшиво документиране
в официални документи за целите на регистрацията на МПС, като множество МПС вече били регистрирани в нарушение на
закона – т.е. разследването на тази си факти не се явява само по себе си и
преюдициално за регистрацията на същите МПС.
Ето
защо съдът счита, че след като ответникът иначе много прецизно е събрал всички допустими
доказателства, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 - било чрез съответни експертизи, било чрез
справка при други компетентни органи е следвало да се произнесе по съществото
на искането, а не да го спира практически за проверка на своите изводи за
подправяне на част от представените документи. Целта на регистрацията в звената
на Пътна полиция е посочена в чл.
5, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 на
МВР и е свързана с извършването на проверки за идентификацията на превозното
средство, в случаите, когато се изисква; достоверността на представените
документи и данните на собственика; произхода на превозното средство;
техническата изправност на превозното средство и неговото комплектуване. Тези
проверки обаче са възложени на самия ответник и правилността на изводите на ответната
администрация досежно вида на ПС или възможността за неговата идентификация ще
подлежи на проверка по реда на съдебния контрол върху отказа за регистрация или
регистрацията на превозното средство като определен вид, а не от следствените
органи в рамките на което и да е следствено дело.
Ето
защо съдът намира, че се налага отмяна на постановеното спиране на производството
по регистрация на процесното превозно средство и връщането на преписката на
ответника с указания за произнасяне по същество съобразно мотивите на това
определение – било с отказ за регистрация, било с регистрацията на превозното
средство като обикновен товарен седлови влекач.
Въпреки
този изход на делото от жалбоподателя не са претендирани и съдът не присъжда
разноски.
Настоящето
определение според настоящия съдебен състав по същество не подлежи на
обжалване, тъй като същото може да се обжалва с частна жалба от страните,
участващи в административното производство съгласно чл. 200, л. 2 от АПК. Между
тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното
производство, а решаващ орган. Поради това той, с оглед на чл.
200, ал. 2 от АПК, не е носител на правото на обжалване на постановения от
съда съдебен акт, когато той е неблагоприятен за него. Жалбоподателят в
настоящето производство пък няма право на жалба, предвид изхода на делото за
него.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Ваниз“ ЕООД, гр.
Сухиндол Решение № 1275Р-6674/26.10.2020 г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново.
ВРЪЩА преписката на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново за произнасяне по Заявление №
201275022005/13.10.2020 г. на „Ваниз“ ЕООД съобразно мотивите на това
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
с частна жалба от страните, участващи в административното производство в
7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК: