Р Е Ш Е Н И Е
№ 374/7.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на шести април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 872 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от М.П., гражданка на Полша, с
адрес: А. Я. 2/7, 80-034, Гданск, Република Полша, подадена чрез адв. В.М. САК,
със съдебен адрес ***, офис 7 против ОД на МВР гр. Пазарджик, с адрес гр.
Пазарджик, пл. „Съединение“ № 2, представлявана от директора – ст. комисар Т.,
с искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
незаконното принудително задържане на 26.06.2015 г. и без да са изпълнени
условията, предвидени в Закона за МВР и НПК, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че в следствие на незаконосъобразни действия на полицейски
служители е била арестувана и принудително настанена в психиатрична болница,
без да има реална необходимост от това. Същата през месец юни 2015 г. е
участвала в програма за международен обмен по проект OpenUp Youth Exchange Bratsigovo June 2015, където се
е породил конфликт с други участници. Напускайки по-рано проекта е тръгнала на
автостоп, при което е била последвана от
координаторите на проекта – Силвестър Петров и Димитър Еленски. Сочи в
исковата си молба, че същите координатори са повикали полиция, като
полицейските служители са я арестували, без да й бъде осигурен превод, след
което е била хоспитализирана в психиатрична болница. Тези незаконосъобразни
действия на силите на реда, ищцата сочи, че са довели до реализирането на един
кошмар за нея, нанесли са й травма, която не знае дали и кога ще преживее. Счита, че е задържана против волята й, при
което е изпитала страх и паника, приведена била в безпомощно състояние. Сочи,
че с оглед на гореизложеното са налице тежки нарушения на правата й от страна
на органите на реда, нарушено е правото й на свобода и свободно придвижване.
Предвид на това моли съда да осъди ОД на МВР гр. Пазарджик, представлявана
от директора ст. комисар Т., да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконното
принудително задържане на 26.06.2015 г. и без да са изпълнени условията,
предвидени в Закона за МВР и НПК, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ищцата редовно призован се представлява от адв. М.,
който по изложени съображения моли съда да уважи предявения иск и осъди
ответника да заплати поисканото обезщетение за неимуществени вреди по ЗОДОВ.
Счита, че в проведеното съдебно производство безспорно са се доказали
настъпилите вреди за ищцата, пряко подчинени от незаконното й задържане от
органите на МВР. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото
разноски, съгласно списък на разноските.
Ответникът - ОД на МВР Пазарджик, редовно призован не се
представлява. По делото е постъпил писмен отговор вх. № 6628/01.10.2020г. от
юрисконсулт П., която по изложени съображения счита предявения иск за недопустим
на основание изтекла погасителна давност уредена в чл. 110-120 от ЗЗД,
алтернативно моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на разноските претендирани от ищцата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Счита, че
не са налице доказателства, от които да се направи извод за претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Намира, че в случая не са налице кумулативните
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В настоящото производство се претендират неимуществени
вреди в следствие на незаконосъобразни действия на полицейски служители по
повод на задържането и принудителното настаняване на ищцата М.П. в психиатрична
болница. По делото се установи, че през месец юни 2015 г. ищцата е участвала в
програма за международен обмен по проект OpenUp Youth Exchange Bratsigovo June
2015. По време на провеждането на проекта същата е влязла в конфликти както с
други участници от проекта, така и с неговите координатори, в резултат на което
е напуснала населеното място и е тръгнала на автостоп. Видно от приложеното по
делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
04.12.2015 г. (л. 117) ищцата е тръгнала по оловръстния път на гр. Брацигово,
където е заплашвала да скочи пред преминаващите автомобили. Организаторите на
проекта подали сигнал до органите на реда, като посочили, че М.П. е в
неадекватно състояние. Полицейските служители на РУ на МВР пристигнали на място
и констатирали, че ищцата седи на пътното платно. При опит за разговор с нея
установили, че говори несвързано, почти неразбираемо, била видимо превъзбудена
и не възприемала реално случващото се. Същата не изпълнила разпорежданията на
органите на реда и се опитала да осуети опитите им да я отведат на безопасно
място, като заплашвала, че ще се самонарани. В резултат на това, полицейските
служители, поставили белезници и принудително я отвели РУ на МВР – Пещера,
където повикали и екип на бърза помощ. Последвало настаняването й в Държавната
психиатрична болница в гр. Пазарджик.
По делото е приета съдебнопсихиатрична експертиза, която съдът намира за
компетентно изготвена и следва да бъде кредитирана изцяло, въпреки възраженията
на пълномощника на ищцата, направени след изслушването на вещото лице в съдебно
заседание. Съдът намира, че в случая не е налице конфликт на интереси, тъй като
вещото лице независимо, че е служител в Държавната психиатрична болница гр.
Пазарджик, не е бил лекуващ лекар на ищцата, не я познава лично, тя не е била
настанена в неговото отделение, съответно експертът не е заинтересован лично от
изхода на делото. Освен това съдът намира, че
в заключението си вещото лице е отговорило компетентно, пълно и
задълбочено на всеки един от поставените му въпроси.
Съдът намира за основателно направеното възражение за изтекла погасителна
давност, направено в писмен отговор вх. № 6628/01.10.2020г. от юрисконсулт П., процесуален
представител на ответника по следните съображения:
Съгласно чл. 110 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ давността за предявяване на иск
по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон е 5
години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието - кой е началният момент на погасителната
давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия,
респективно бездействия на административния орган. По закон давността не се
прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично
пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния
случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по
давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, следва
да се приема, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. –
датата на прекратяване на действията по задържането, като петгодишният период
изтича на 26.06.2020 г.
С чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
спират да текат от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение.
С § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр.
34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) е регламентирано, че сроковете по чл. 3,
т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по
отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в
сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник".
Тоест в случая следва да се приеме, че давностните срокове са спрели да
текат считано от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. за период от 35 дни. Тоест в
случая погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. – датата на
прекратяване на действията по задържането и е изтекла на 30.07.2020 г.
Несъмнено към датата на предявяване на исковата молба, давността за този
исков период, обхващаш претенция, която е със своите характеристични параметри
и особености на въздействието е била изтекла. При наличието на изтекъл пет
годишен давностен срок и релевирано възражение от ответника в писмения отговор,
претенцията следва да се счита погасена и искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100
(сто) лева, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Следва да бъде осъдена ищцата да заплати в полза на
Административен съд гр. Пазарджик и направените по делото разноски за вещо лице
в размер на 460.50 лева.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.П., гражданка на
Полша, с адрес: А. Я. 2/7, 80-034, Гданск, Република Полша, подаден чрез адв.
В.М. САК, със съдебен адрес ***, офис 7 против ОД на МВР гр. Пазарджик, с адрес
гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 2, представлявана от директора – ст. комисар
Т., с искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
незаконното принудително задържане на 26.06.2015 г. и без да са изпълнени
условията, предвидени в Закона за МВР и НПК, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.П., гражданка на Полша, с адрес: А. Я. 2/7, 80-034, Гданск,
Република Полша да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик,
пл. „Съединение“ № 2, представлявана от директора – ст. комисар Т. направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА М.П., гражданка на Полша, с адрес: А. Я. 2/7, 80-034, Гданск,
Република Полша да заплати в полза на Административен съд гр. Пазарджик
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
460.50 (четиристотин и шестдесет лева и петдесет стотинки) лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 3940 от 21.04.2022 г. по адм. дело № 8461/2021 г. на ВАС- Трето отделение:
ОТМЕНЯ решение № 374 от 07.05.2021г., постановено
по адм.д. № 872/2020г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и
Определение № 1104/24.06.2021г. по същото дело и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.