РЕШЕНИЕ
№ 370
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501530 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“, с
идентификатор 61056.501.382.2 по КК на с.Равда, с адрес с.Равда, общ.Несебър, ул.“Сирена“
№ 10, представлявана от председателя на УС на ЕС – Яница Михайлова Липа, подадена чрез
пълномощник адв.Димитър Батаков, против решение № 260151/01.07.2021 г., постановено
по гр.д.№ 554/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което е отхвърлен предявения иск от
Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2”, представлявана от Яница Липа, против Т. Б. Т.
с адрес с.Равда, комплекс „РИЧ 2“, ет.*, ап.*, за приемане за установено съществуването на
вземане в полза на ЕС против ответницата в общ размер от 536.08 евро, представляващи
неплатени такси за поддръжка и управление, и фонд „Ремонт“, дължими за 2017 г. и 2019 г.,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
71/14.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 1283/2019 г. по описа на РС-Несебър. С решението Етажната
собсвеност на комплекс „РИЧ 2“ е осъдена да заплати на Т. Б. Т. сумата от 650 лв. за
направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като
същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда
за недължимост на търсените суми, поради липсата на извършени дейности през процесния
период по поддръжка и управление на общите части. В тази връзка се сочи, че на
1
председателите на управителните съвети са представени отчети за периода, които са приети
с решения на общото събрание на ЕС, не са оспорени от ответницата и тя е продължила да
ползва необезпокоявано имота. Според въззивника, районният съд не е направил
разграничение между такса поддръжка и такса за фонд „Ремонт“, като двете суми се събират
на различни основания и фонд „Ремонт“ няма нищо общо с извършени дейности, поради
което се счита, че като не ги е разграничил съдът се е произнесъл необосновано и
неправилно по отношение дължимостта на такса фонд „Ремонт“. Счита се, че съдът е
толерирал незаконосъобразното поведение на собствениците на имоти в ЕС и решението е в
противоречие с материалния закон, ощетяват ЕС и отделните коректни собственици, като
водят и до неоснователно обогатяване на некоректните платци, които ползват общите части,
но не плащат за поддръжката им, а ЕС непрекъснато генерира задължения. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове в заявения им
размер. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените
по делото съдебни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
Т. Б. Т. , подаден чрез пълномощника адв.Марин Милев. В отговора са изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и
доводи. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се
разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Пред Районен съд-Несебър са предявени искови претенции с правно основание по
чл.422 ГПК, вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.
Ищецът Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“, с.Равда иска от съда да приеме
за установено, че ответницата Т. Б. Т. дължи на ЕС сумата общо от 536.08 евро,
представляваща неплатени такси за поддръжка и управление, и фонд „Ремонт“, дължими за
2017 г. и 2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 71/14.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 1283/2019 г. по описа на РС-Несебър. В съдебно
заседание исковата претенция е уточнена в смисъл, че общо претендираната сума от 536.08
евро включва следните суми: 285.40 евро – неплатен остатък от такса за управление и
поддръжка на общите части за 2017 г., 200 евро – такса за поддръжка и управление на
общите части и 50.68 евро – вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата Т. Т. е собственик на самостоятелен
обект в сградата – Етажна собственост на комплекс „РИЧ 2“, с.Равда, ул.“Сирена“№ 10, с
идентификатор на обекта № 61056.501.382.2 по КК на с.Равда. Твърди се, че на Общо
събрание на ЕС, проведено на 15.06.2015 г., са взети решения всички собственици да
2
заплащат такса за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост в
размер по 6 евро на кв.м. за всички самостоятелни обекти, както и вноски във фонд „Ремонт
и обновяване“ в размер по 6 евро на кв.м., като така определените такси и вноски са за 2016
г. и 2017 г. Определени са и сроковете за плащане до 30.07.2016 г. – за дължимите такси и
вноски за 2016 г. и до 31.12.2016 г. – за дължимите такси и вноски за 2017 г. Твърди се
също, че на ОС на ЕС, проведено на 16.07.2018 г. са взети решения всички собственици да
заплащат такса за управление и поддръжка на общите части за 2018 г. и 2019 г. – по 200
евро за самостоятелен обект, както и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на –
1% от МРЗ за 2018 г. и 2019 г., като срокът за плащане е съответно: за 2018 г. – до
31.12.2017 г. и за 2019 г. – до 31.12.2018 г.
Твърди се, че горните решения на ОС на ЕС от 2016 г. и 2018 г. са влезли в сила и
ответницата не е заплатила изцяло задълженията си към бюджета на ЕС в размерите,
уточнени в съдебно заседание, като общо дължимата сума е в размер на 536.08 евро. Поради
неплащане на тези задължения, Етажната собственост, чрез управителя, се е снабдила със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1283/2019 г. на НРС, но същата била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и съдът е указал на заявителя в
едномесечен срок да предяви иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В рамките на указания
срок е предявен и настоящия иск, поради което същият е допустим.
В депозирания писмен отговор ответницата Т. Т., чрез пълномощника адв.Милев, е
оспорила предявените искове като неоснователни. На първо място е оспорила надлежната
активна процесуална легитимация на ищеца, поради липса на редовно избран управителен
съвет. На следващо място, исковете са оспорени като неоснователни с твърденията, че през
процесния период реално не са извършвани дейностите по поддръжка на общите части и
ремонт; определени етажни собственици не плащат своите задължения към бюджета на ЕС и
исковете за заплащане на дължими суми се предявяват избирателно само против някои от
етажните собственици; събраните суми не се изразходват по предназначение; събират се по
лични сметки на членове на УС, които не дават отчет за изразходваните средства. Оспорен е
и размерът на претендираните такси и вноски, като се сочи, че действително събираните от
етажните собственици такси и вноски за 2016 г. и 2017 г. са в размер на по 4 евро на кв.м.
или по 8 евро общо за всяка от двете календарни години, а не по 12 евро, като се твърди, че
ответницата е заплатила всички задължения и като дори е надплатила. Налице е и
позоваване на нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, като се твърди, че през 2018 г. и 2019 г.
ответницата е пребивавала в друг свой апартамент в друг комплекс, поради което не дължи
такси.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от страните за
установяване на твърденията и възраженията им.
С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло. Съдът е приел,
че е надлежно сезиран, доколкото действията по подаване на исковата молба са потвърдени
от настоящия управител на ЕК. За безспорно е прието обстоятелството, че решенията на ОС
на ЕС от 2016 г. и 2018 г. са влезли в сила и обвързват етажните собственици. За
3
неоснователно е счетено възражението на ответницата по чл.51, ал.2 ЗУЕС, като е прието,
че представените от Т. писма от електронна кореспонденция не се установяват, че същата не
е обитавала апартамента си, а от представените от ищцовата страна справка за 2019 г. е
видно, че е налице консумация на ел.енергия и вода., поради което е прието, че през
релевантната 2019 г. апартаментът на ответницата е бил обитаван (лично от нея или от други
лица) и поради това тя дължи таксата за поддръжка и управление за тази година. Районният
съд обаче е счел за основателно възражението на ответницата, че не дължи търсените суми,
поради неизвършване през процесния период на дейности по поддръжка и ремонт на
общите части. В тази връзка съдът е приел, че представените от ищеца писмени
доказателства – актове на КС, отчет на УС и доклад за работата на УС на ЕС не доказват
извършването на сочените в тях дейности по поддръжката и ремонта на общите части, тъй
като не носят подписите на техните съставители, а единственият подписан документ – акт
на КС носи подписите на три лица, за които няма данни и доказателства да са членовете на
КС на ЕС. Липсват и категорични доказателства, че този акт е приет от ОС, като на
проведеното такова на 16.07.2018 г. в т.2 от протокола е приет отчета на УС, а не на КС. По
горните мотиви, НРС е приел, че по делото не са събрани доказателства за наличието на
реално извършена дейност, която да е била заплатена, поради което е отхвърлил исковете
изцяло като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и
допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона,
БОС намира обжалваното решение на НРС е частично неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилна преценка на доказателствата.
Не се спори, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ЕС на
комплекс „РИЧ 2“ в с.Равда, представляваща самостоятелен обект в сграда №
61056.501.382.2.102, със застроена площ от 86,20 кв.м., ведно с 16,45 кв.м. идеални части от
общите части на сградата, ведно със 155,90 кв.м. подобрения (прилежащ плосък покрив-
тераса), или общата площ на апартамента с общите части и подобренията възлиза на 258,55
кв.м., видно от представения Нотариален акт № 141, том ІІІ, рег.№ 2844, дело №
933/02.04.2013 г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК.
Безспорно е също, че на 15.06.2016 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети
решения, съгласно които всеки от собствениците следва да заплаща такса за управление и
поддръжка в размер на 6 евро/кв.м. и вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 6
евро/кв.м., дължими за 2016 г. и 2017 г. А на проведено на 16.07.2018 г. ОС на ЕС са взети
решения, според които всеки от собствениците следва да заплаща такса за управление и
поддръжка в размер на 200 евро, а вноската за фонд „Ремонт и обновление“ е в размер на
4
1% от минималната работна заплата, дължими за 2018 г. и 2019 г. Безспорно е, че решенията
от 2016 г. и от 2018 г. не са атакувани по реда на чл.40 ЗУЕС и са влезли в сила, поради
което обвързват етажните собственици, както правилно е приел и НРС.
Видно от представените протоколи на проведени две ОС на ЕС, съответно на
01.07.2019 г. и на 08.09.2020 г., на същите са взети решения за приемане отчета на УС
съответно за периода 13.06.2018 г. – 01.07.2019 г. и 01.07.2019 г. – 01.07.2020 г.
От представените справки от „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД и от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас е видно, че за процесния период е налице
консумация на електрическа енергия и на вода в собствения на Т. апартамент, находящ се в
ЕС на комплекс „РИЧ 2“.
При горната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира предявените
искове за частично основателни, а обжалваното решение за частично неправилно.
Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по посочения начин в
чл.51 ЗУЕС, а съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, чл.11, ал.1, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС следва да
заплаща вноски за фонд „Ремонт и обновление“, което също е приоритет на Общо събрание
на Етажната собственост. Недоволните етажни собственици могат да атакуват решенията на
ОС на ЕС по реда и в срока, посочен в чл.40 ЗУЕС, като в случая не се спори, че взетите
решения на ОС на ЕС на комплекс „РИЧ 2“, проведени на 15.06.2016 г. и на 16.07.2018 г. не
са атакувани по посочения ред и са влезли в сила. Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за
управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят, а съгласно чл.50, ал.2 ЗУЕС –
средствата във фонд „Ремонт и обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните
части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от
1 % от минималната работна заплата за страната. Тъй като в конкретния случай става дума
за влезли в сила решения на ОС, законосъобразността им не може да се преценява
инцидентно от съда.
Основателно е възражението във въззивната жалба за неправилност на изводите на
НРС, че не било доказано от ищеца за процесния период да са извършвани реално дейности
по поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, а също и ремонтни
дейности. Настоящата инстанция намира тези изводи на районния съд за неправилни, тъй
като на проведените на 01.07.2019 г. и 08.09.2020 г. ОС на ЕС, в правомощията си по чл.11,
ал.1, т.4 ЗУЕС етажните собственици са взели решения за приемане отчетите на УС за
периода 13.06.2018 г. – 01.07.2019 г. и за периода 01.07.2019 г. – 01.07.2020 г., като не са
налице твърдения, нито данни тези решения да са отменени по надлежния законов ред.
Следователно, с приемането на отчетите на УС от общото събрание следва да се счита, че
етажните собственици са се съгласили, че направените от управлението на етажната
5
собственост разходи за управление и поддръжка са осъществени, което налага извода, че
сумите за заплащане на такса за управление и поддръжка и на вноските за фонд „Ремонт и
обновление“ са дължими. В тази връзка, настоящата инстанция намира, че въззиваемата Т.
неоснователно се позовава на Определение № 124/17.02.2020 г. по гр.д.№ 3130/2019 г на
ВКС. Следва да се посочи, че това определение е постановено по реда на чл.288 ГПК и не
представлява задължителна практика на ВКС, както погрешно се сочи от въззиваемата
страна, а отделно от това, същото е постановено и при различна фактическа обстановка –
изпълнение на задължения по сключен договор за поддръжка и управление на общи части в
ЕС с юридическо лице, а в настоящия спор не се твърди да има сключен договор с
поддържаща компания.
Във връзка с горното, по отношение на претендираните такси за поддръжка и
управление на общите части за 2017 г. и 2019 г., следва да се има предвид следното: В
случая, етажната собственост претендира вноски в бюджета на ЕС за минал период, въз
основа на решения на ОС на ЕС, които не са обжалвани и са влезли в сила, поради което
обвързват собствениците и съдът не може да ги ревизира. Правилото е, че тези вноски се
дължат авансово въз основа на решението на ОС и разходването им се отчита от управителя
пред общото събрание. Самите дейности по управление и поддръжка се извършват изцяло
само, ако всички етажни собственици са внесли в бюджета дължимите от тях суми. Логично
е, ако някой или повечето етажни собственици не са изпълнили това свое задължение, да не
може да се извършва ефективна и качествена дейност по поддръжка и управление на общите
части. Няма как без набрани средства в бюджета на ЕС от вноски на етажните собственици
да се иска установяване на плащане на суми за разходи за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост – не случайно е предвидено тези суми да се внасят
авансово, а не след извършване на някаква дейност и доказване на средствата, изразходени
за нея. Затова е без значение, когато се претендира заплащане на вноски в бюджета на ЕС за
минал период до каква степен и в какво качество за извършвани тези дейности и какви
разходи е направила етажната собственост. Етажният собственик не може да откаже да
плаща дължимите вноски за поддържане и управление на общите части и под предлог, че
други етажни собственици също не изпълняват това свое задължение. Що се отнася до това
за какво са изразходвани събраните средства, Контролният съвет има правомощия да
контролира дейността на управителя по изпълнението на бюджета и решенията на общото
събрание за изразходването на средствата на етажната собственост, а общото събрание
одобрява годишните отчети на Управителния съвет, както и на Контролния съвет – чл.11,
ал.1, т.4 ЗУЕС. В случая са налице влезли в сила решения на ОС на ЕС на комплекс „РИЧ 2“
за приемане на отчетите на УС, поради което следва да се приеме, че дейностите, за които са
отчетени разходите, са били извършени. Вноските, които ще бъдат събрани, постъпват в
бюджета на етажната собственост и следва бъдат изразходвани за нейните нужди, поради
което не може да се говори и за неоснователно обогатяване на ЕС, като доводите на
въззиваемата страна в този смисъл са неоснователни.
Не е налице и хипотезата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, на която се позовава ответницата в
6
писмения отговор на исковата молба. В случая, от представените справки от ЕВН и ВиК е
видно, че през исковия период в процесното жилище е консумирана електрическа енергия и
вода за повече от 30-дни в рамките на една календарна година, поради което ответницата
дължи плащане на таксите за поддръжка и управление на общите части в размерите,
определени с влезлите в сила решения на ОС на ЕС. Ето защо и като взе предвид
извършваните плащания от страна на ответницата, за които не се спори по делото, съдът
намира, че предявеният иск за дължимост на таксите за поддръжка и управление на общите
части е основателен и следва да бъдат уважен в претендираните размери от 285.40 евро за
2017 г. и 200 евро за 2019 г. Постановеното в обратния смисъл решение на НРС е
неправилно и следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на претендираната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, следва да
се посочи следното: Средствата в този фонд се набират в сметка със специално
предназначение и се изразходват целево: за извършване на дейностите по чл.48 и чл.49
ЗУЕС (неотложен ремонт) и за оборудване; изпълнение на мерките и указанията от
техническия паспорт на сградата; други разходи, определени с решение на общото събрание
– чл.50, ал.4 ЗУЕС. В случай, че не се налага да се извършват ремонтни дейности в ЕС,
събраните суми не се усвояват, а се акумулират, за да послужат за заплащане на посочените
по-горе дейности, насочени към съхраняване на сградата и обновяване на общите части в
момента, в който се появи такава необходимост. Поради това, дължимостта им не е
обвързана по никакъв начин от реалното извършване на ремонтни дейности. Ето защо,
претенцията за заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ е основателна.
По отношение на дължимия размер на вноската за 2019 г., съдът съобрази, че с
решението на ОС на ЕС от 16.07.2018 г. същият е определен като минималния по закон, а
именно 1% от МРЗ. За 2019 г. минималната работна заплата е определена на 560 лв. на
месец, поради което дължимата вноска от 1% годишно възлиза в общ размер от 67.20 лв., до
която сума исковата претенция следва да бъде уважена, а обжалваното решение да бъде
отменено в тази част. За разликата до претендираните 50.68 евро, с левова равностойност от
99.12 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като решението на НРС следва да бъде
потвърдено като правилно в тази част.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира жалбата за частично
основателна, като поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции,
решението на НРС следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията за
дължимост на таксите за управление и поддръжка на общите части в размер на 285.40 евро
за 2017 г. и 200 евро за 2019 г., както и за сумата от 67.20 лв. – вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2019 г. В останалите му обжалвани части първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, решението на НРС следва да се отмени и в частта му за
разноските. Предвид представените доказателства за направените разноски в заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство, съдът намира, че на въззивната ЕС се
дължат разноски в общ размер от 1333.14 лв., съразмерно с уважената част от иска, а на
7
въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 31.97 лв., съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260151/ 01.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 554/2020 г. по
описа на РС-Несебър, в частта, с която с която са отхвърлени исковете на Етажната
собственост на комплекс „РИЧ 2“ против Т. Б. Т. за дължимост на сумата от 285.40 евро –
такса за управление и поддръжка на общите части за 2017 г., на сумата от 200 евро – такса
за управление и поддръжка на общите части за 2019 г. и на сумата от 67.20 лв. – вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г., както и в частта за разноските, като ВМЕСТО
ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Б. Т., гражданка на Р. Ф., родена на
********** г., с адрес: с.Равда, к-с ,,Рич 2“, ет.*, ап.* и съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Алеко
Константинов“ № 8, ет.1, чрез адв.Милев, дължи на Етажната собственост на комплекс
„РИЧ 2“, с идентификатор 61056.501.382.2 по КК на с.Равда, с адрес с.Равда, общ.Несебър,
ул.“Сирена“ № 10, представлявана от председателя на УС на ЕС – Яница Михайлова Липа,
сумата от 285.40 евро – такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за
2017 г., сумата от 200 евро – такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекса за 2019 г. и сумата от 67.20 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№ 71/14.01.2020 г. по ч.гр.д. № 1283/2019 г. по описа на РС-Несебър.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260151/ 01.07.2021 г., постановено по гр.д.№
554/2020 г. по описа на РС-Несебър, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен
иска за дължимост на вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019 г. над сумата от 67.20
лв. до претендирания размер от 99.12 лв. (левовата равностойност на 50.68 евро).
ОСЪЖДА Т. Б. Т., гражданка на Р. Ф., родена на ********** г., с адрес: с.Равда, к-с
,,Рич 2“, ет.*, ап.* и съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Алеко Константинов“ № 8, ет.1, чрез
адв.Милев, да заплати на Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“, с идентификатор
61056.501.382.2 по КК на с.Равда, с адрес с.Равда, общ.Несебър, ул.“Сирена“ № 10,
представлявана от председателя на УС на ЕС – Яница Михайлова Липа, сумата от 1333.14
лв. за направените разноски в заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Етажната собственост на комплекс „РИЧ 2“, с идентификатор
61056.501.382.2 по КК на с.Равда, с адрес с.Равда, общ.Несебър, ул.“Сирена“ № 10,
представлявана от председателя на УС на ЕС – Яница Михайлова Липа, да заплати на Т. Б.
Т., гражданка на Р. Ф., родена на ********** г., с адрес: с.Равда, к-с ,,Рич 2“, ет.*, ап.* и
съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Алеко Константинов“ № 8, ет.1, чрез адв.Милев, сумата от
31.97 лв. за направените разноски в първоинстанционното и въззивното производство,
8
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9