Решение по дело №5735/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  19.11.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата  година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с Димитринка Костадинова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 5735 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.05.2020 г. по гр.д. № 52676/18 г., СРС, ІІІ ГО, 138 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу В.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 321,50 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г., отразена в общи фактури е № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., и 207,79 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 05.12.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер от 16.06 лв., от които 13,23 лв., главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016 г., и 2.83 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до о5.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба- 09.08.2018г., до окончателното изплащане. Отхвърлил е предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Д.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 321,50 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г„ отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г„ и 207.79 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 05.12.2017 г„ както и сума за дялово разпределение в общ размер от 16.06 лв., от които 13,23 лв., главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., и 2.83 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 0512.2017 г.., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 09.08.2018 г„ до окончателното изплащане. Осъдил е „ Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.38 ЗА на адвокат Б.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ж.Г.с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че съдът неправилно е приел, че ответниците не са потребители на ТЕ. Според действащата за периода законова разпоредба на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/отм./ наследодателят на ответниците ГТ.Х.Т. се явява потребител на ТЕ, като наемател и ползвател на имота съгласно настанителна заповед _ РД-58-65 от 21.08.2000 г. Позовава се на ТР № 2/2017 г. от 17 май 2018 г. по тълкуват. д. № 2 от 2017 г., в което е посочено, че клиент на ТЕ може да е лице различно от изброените в закона лица. В настоящия казус, волята на наемодателят СО е заплащането на всички консумативи на имота да става от наемателя и тази воля е инкорпорирана в приложения по делото протокол за избор на ФДР. В този документ, под № 8 наследодателят ГТ.Х.Т. е положил подпис, поради което е станал клиент на топлофикационнотото дружество, а неговите наследници дължит сумите за процесния период. Сочи се още, че в исковата моба е  допусната фактическа грешка относно общата цена на дължимата сума, която не е посочената от 793,46 лв., както и относно размера на лихвата към главницата за ТЕ, която е в размер на 118,32 лв. и се моли тези размери да се имат предвид във въззивното производство.

Моли процесното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите В.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Б.К.,***  оспорват въззивната жалба. Претендират разноски за настоящата инстанция, ведно с адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивнвият съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

 Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените осъдителни искове за осъждане разделно на ответниците, като наследници на ГТ.Х.Т. при равни квоти на сумата в общ размер от 793,46 лв., а именно: В.Т.Г. – 1/2 част от задължението, т.е  сума в общ размер на 396,73 лв., от които 321,50 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014 г. - 30.04.2016 г., отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г„ и 207.79 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 05.12.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер от 16.06 лв., от които 13.23 лв., главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016 г., и 2.83 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 05.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 09.08.2018г., до окончателното изплащане, и Д.Т.Т. – 1/2 част от задължението, т.е.  сума в общ размер на 396,73 лв., от които 321,50 лв., главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2014г. -30.04.2016 г., отразена в общи фактури с № **********/31.07.2015 г. и № **********/31.07.2016 г., и 207.79 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 05.12.2017 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер от 16.06 лв., от които 13.23 лв., главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., и 2.83 лв., законна лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 05.12.2017 г.,  ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 09.08.2018 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че наследодателят  на ответниците е  потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнил задължението си да заплати стойността й.

Ответниците В.Т.Г., ЕГН ********** и Д.Т.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат Б.К. оспорват предявените искове с твърдението, че липсва валидна облигационна връзка между страните.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

По делото са депозирани заповед № РД-58- 65/21.08.2000 г. на кмета на район " Възраждане", Столична община, с която в общинско жилище с административен адрес: ж.к. " *******, е бил настанен ГТ.Х.Т., както и уведомително писмо от СО - район „ Възраждане“ с рег.№ ЖН-7000-9/21.04.2015 г.

Представено е и удостоверение за наследници изх. № РВЕ 18-УФ01-399/26.09.2018 г., издадено от СО, район „Възраждане“, от което се установява, че ответниците В.Т.Г. и Д.Т.Т. са наследници по закон на ГТ.Х.Т., починал на 09.09.2017 г.

От правна страна:

СГС приема за безспорно обстоятелството, че процесното жилище е общинско, както и че наследодателят на ответниците ГТ.Х.Т., е бил наемател на процесното жилище до момента на неговата смърт на 09.09.2017 г., като периода обхваща 01.07.2014 г.-30.04.2016 г.

Следва да бъде даден отговор на въпроса дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ.

Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същевременно и съгласно разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ ако ползват топлоснабден имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота.

В настоящия казус такъв индивидуален договор, сключен между наследодателя на ответниците и топлопреносното дружество не е представен за процесния период от 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г., не са ангажирани доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, т.е. не са ангажирани доказателства, че наследодателят на ответниците  е бил носител на вещни и облигационни права по доставка на ТЕ.

         Изводът е, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ и ответниците не се явяват задължено лице за заплащане на претендираната ТЕ.

Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът дължи на процесуалния представител на въззимаемите адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер по 100 лв. за всеки от тях, или общо 200 лв. Размерът е определен съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакцията ДВ, бр.45, от 2020 г., в сила от 15.05.2020г./, предвид направеното възражение за  прекомеронст на адвокатското възнаграждение.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.05.2020 г. по гр.дело № 52676/18г. на СРС, ІІІ ГО, 138 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ж.Г.да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат Б.Д.К. от САК, с адрес: ***, процесуален представител на В.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,  адвокатско възнаграждение в размер по 100 лв. за всеки от тях, или общо 200 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „П.И.“ ООД, ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.