О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София,
27.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав в закрито заседание
на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Михайлов ВНЧД
№ 2314 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 243, ал. 7-8 НПК.
С
определение от 08.01.2020 г., на СРС, НО, 22-ри състав, постановено по НЧД №
19914/2019 г. е отменено постановление на СРП от 26.11.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № ЗМК2522/2016 г. по описа на 03
РУ-СДВР, пр. пр. № 52032/2016 г., образувано и водено срещу Т.М.Т. за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, срещу Б.А.А.за
извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и срещу П.Т.Р.за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК, и делото е върнато на СРП за
изпълнение на указанията, дадени в мотивите на определението.
В законоустановения срок е
постъпил протест от СРП, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
определение. Излагат се съображения, че при положение, че СРС е приел жалбата
на обв. Т. за основателна е следвало да се съобрази с неговата воля и да се
произнесе с определение по реда на чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК, като измени
постановлението на прокуратурата относно основанието за прекратяване на
наказателното производство. В този смисъл се твърди, че съдът е допуснал утежняване
процесуалното положение на обвиняемото лице, като е отменил прекратяването на наказателното производство, постановено
от прокурора и така е възобновил делото. Що се отнася до извода
на първоинстанционния съд за съществуващо противоречие между мотивната част на прокурорското
постановление и посоченото в диспозитива на същото основание за прекратяване на
наказателното производството, прокурорът счита, че съдът би могъл сам да измени
основанието за прекратяване, поради което намира за неприемливо решението на
СРС да върне делото на прокурора само и единствено, за да ревизира той свой
собствен акт. Продължава, че независимо от допуснатата грешка в цифровото
изписване на основанието за прекратяване на производството, то волята на
прокурора за неговото прекратяване поради липса на престъпление от общ характер
е ясно обективирана в обстоятелствената част на постановлението и изведените
правни изводи. Поддържа още, че първоинстанционният съд не е извършил преценка
на обосноваността и законосъобразността на обжалвания прокурорски акт и по този
начин е поставил наблюдаващия прокурор в невъзможност да установи дали правилно
е прекратил воденото наказателно производство. Нещо повече счита, че съдът
неправилно е отменил постановлението на прокурора само по молба на едно от
обвиняемите лица. Предлага се въззивната инстанция да отмени протестираното
определение и да потвърди постановлението на СРП, алтернативно – да измени постановлението
относно основанието за прекратяване на наказателното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, след като се запозна с изложеното в протеста и с материалите по делото,
намира за установено следното :
Досъдебно
производство № 227-ЗМК-2522 по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 52032/2016 г., по
описа на СРП е
образувано на 21.12.2016 г. по реда на чл. чл. 212, ал. 1 от НПК с
постановление на прокурор при СРП и водено срещу П.Т.Р., Б.А.А.и Т.М.Т. за
извършено от тях престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, за това, че в съучастие, действайки като съизвършители помежду си и
при условията на продължавано престъпление, с две деяния осъществени на
08.11.2016 г. в гр. София, на бул. Княгиня Мария Луиза“ извършили непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, отличаващи се с изключителна дързост и цинизъм.
С постановление
на СРП от 26.11.2018 г. наказателното производство по досъдебно производство №
227-ЗМК-2522 по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 52032/2016 г., по описа на СРП,
водено срещу П.Т.Р., Б.А.А.и Т.М.Т. за извършено от тях престъпление по чл.
325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, е прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
В
постановлението за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е
анализирал събраните доказателства, въз основа на които е преценил, че липсва
реализиран състав на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, тъй
като отсъстват обективните и субективните признаци на визираното престъпление. Посочил
е, че целта на обвиняемите лица е била да защитят обв. Р. от настоятелността на
свид. Стефанов да получи определена парична сума, както и да се саморазправят с
последния чрез нанасяне на обиди и закани със саморазправа. Същевременно е
констатирал обстоятелството, че не се доказва и наличие на състав на
престъплението „изнудване“ по смисъла на чл. 213а от НК. Приел е, че
поведението на тримата обвиняеми сочи на осъществен състав на престъпление по
чл. 146, ал. 1 от НК, което обаче се преследва по тъжба на пострадалия, поради
което е прекратил производството по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
Недоволен
от прокурорския акт е останал Т.М.Т., който легитимирайки се като лице,
привлечено в качеството на обвиняем по делото, е обжалвал по ред на чл. 243,
ал. 4 от НПК прекратителното постановление пред Софийски районен съд в частта
за основанието.
С
определение от 08.01.2020 г., постановено по НЧД № 19914/2019 г. по описа на
СРС, НО, 22-ри състав, на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът е отменил
като незаконосъобразно и необосновано, постановлението на прокурора при СРП от
26.11.2018 г., с което наказателното производство по досъдебно производство №
227-ЗМК-2522 по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 52032/2016 г., по описа на СРП е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. В мотивите си,
районният съд е посочил, че СРП
е обосновала обжалваното постановление с аргументи, че в случая е налице
не престъпление от общ характер, а такова по чл. 146, ал. 1 от НК, чието
наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, като същевременно
цифрово прокурорът е посочил като основание за прекратяване на наказателното
производство разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, която визира
недоказаност на обвинението. С оглед на горното, съдът е приел, че от прокурорския
акт не става ясно дали представителят на СРП прекратява наказателното
производство поради недоказаност на обвинението, или поради липса на състав на
извършено престъпление от общ характер. Поради изложеното съдът е отменил атакуваното
постановление и е върнал делото на СРП за изпълнение на указанията.
Настоящият
съдебен състав счита обжалваното Определение на СРС за неправилно и
незаконосъобразно, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е
постановил определение, в което се е произнесъл извън правомощията си в
конкретното производство. Районният съд е бил сезиран само с жалба от обв. Т.Т.
срещу постановлението на СРП, с което наказателното производство е било
прекратено. В
жалбата са били изложени доводи за неправилност на обжалваното постановление и е било направено искане за неговото
ревизиране, като се възприеме различно основание за прекратяване на
наказателното производство - от посоченото в постановлението чл. 243, ал. 1, т.
2 от НПК - в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Безспорно е правото на обвиняемия,
независимо от благоприятния изход за него по делото, по същество, да е
недоволен от конкретното законово основание прието от правораздавателния орган,
както и от неговите мотиви. Именно в тази част той може и има право да иска
изменение. Това право е гарантирано от нормата на чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК и
по аналогия на чл. 318, ал. 3 от НПК.
В конкретния случай, доколкото правото на обвиняемия Т.Т. да защити правата и
законните си интереси е било реализирано в пълен обем със самото прекратяване
на наказателното производство, водено срещу него, районният съд е следвало да провери единствено дали
доводите на жалбоподателя за изменение на атакувания акт в частта за
основанието, следва да бъдат уважени. Като е отменил по реда на чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК постановлението
на СРП за прекратяване на воденото срещу Т.Т. наказателно производство,
районният съд недопустимо е утежнил процесуалното положение на жалбоподателя,
придавайки му отново качеството на обвиняем по досъдебното производство по
негова жалба.
Съобразно практиката на ВКС
забраната да се влошава положението на жалбоподателя обвиняем, без съответен
протест, несъмнено има действие и в производствата по чл. 243, ал. 3 - ал. 5 и ал. 6 - ал. 7 от НПК. Тези процедури са съдебни по естеството си и по отношение
на тях на общо основание са приложими императивните ограничения за влошаване
положението на подсъдимия, предвидени при регламентацията на останалите съдебни
производства. Забраната да се утежнява положението на обвиняемия в образуваното
по негова жалба производство е важна процесуална гаранция, която реално
обезпечава конституционното право на обжалване, като съществена и необходима
част от правото на защита. Ако при реализацията на правото си на обжалване,
обвиняемият бъде поставен под угрозата от влошаване на положението му, това би
имало смразяващ ефект върху него при упражняване на правата му да обжалва
актовете на съда или прокуратурата, които накърняват неговите права и интереси.
Не може да бъде споделен изводът на СРС
неяснота на волята на прокурора. С
атакуваното постановление, представителят на СРП е извършил цялостна оценка на
събраните доказателства и достигнал до правния извод, че няма извършено
престъпление от тримата обвиняеми. Представителят на държавното
обвинение е изложил съображения, че в конкретния случай се касае за инцидент,
при който макар и да са налице доказателства за засягане честта и достойнството
на определени граждани, по смисъла на закона, не е бил нарушен обществения ред,
а събраните по делото доказателства сочат единствено за извършено деяние,
изразило се в нанасяне на обиди спрямо посочения в същото гражданин,
наказателното преследване, за което обаче не се осъществява от прокурора, а от
съответното пострадало лице с тъжба до съда.
След внимателният прочит на събрания
доказателствен материал по делото, въззивният съд приема, че тезата на
прокурора на този етап следва да бъде споделена.
В тази връзка не се възприемат
доводите на първата инстанция, че от постановлението на СРП не става ясно
основанието, на което наказателното производство е прекратено. Ясно и
недвусмислено прокурорът е приел в постановлението си, че при възприетата от
него фактическа обстановка, извършеното от обвиняемите не покрива признаците на
състава на престъплението по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и, че същата
сочи на деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Действително, в заключителната част на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като правно основание е посочена разпоредбата на
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, според текста на която „Прокурорът прекратява наказателното производство, когато намери, че
обвинението не е доказано“. Доколкото обаче волята на наблюдаващия прокурор
е ясно изразена в мотивната част на Постановлението и тя е, воденото наказателно
производство да се прекрати, тъй като деянието, извършено от обвиняемите е несъставомерно на
престъплението по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, то въззивният съд намира,
че в случая се касае за допусната техническа грешка от
страна на прокурора при изписване на законовото основание за прекратяване като
вместо чл. 243, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е
посочено чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
С оглед на изложеното, протестът по
същество се явява основателен, предвид което Определението на СРС следва да
бъде отменено, а Постановлението на СРП, съответно изменено с коректното правно
основание
Водим
от горното Софийски градски съд, НО, XIII въззивен
състав на основание чл. 243, ал. 7, вр. с ал. 6, т. 2
от НПК
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в закрито
заседание на 08.01.2020 г. по НЧД № 19914/2019 г. по описа на СРС, НО, 22-ри
състав, с което е отменено Постановление
на СРП от 26.11.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № ЗМК-2522/2016 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
52032/2016 г. по описа на СРП, вместо което постановява :
ИЗМЕНЯ Постановление на СРП от 26.11.2018
г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №№ ЗМК-2522/2016 г. по описа на 03
РУ-СДВР, пр.пр. № 52032/2016 г. по описа на СРП по отношение на
повдигнатото срещу обвиняемите П.Т.Р., Б.А.А.и Т.М.Т.
обвинение
за извършено от тях престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за
прекратяване от чл. 243, ал. 1, т. 2 в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1,
предл. 2-ро от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА постановлението, в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.