О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../…..…... 2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
II въззивен състав в закрито заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н.
Исмал
въззивно търговско дело №
1065 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по повод на въззивна жалба с вх. № 35871/20.05.2019
г., депозирана от Ж.А.Г., ЕГН **********,***,
действаща чрез процесуалния си представител адв. Т.Я.,
със съдебен адрес:***, срещу решение № 1571/15.04.2019 г., постановено по гр. дело № 10637 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 31-ви съдебен състав, по чиято сила е прието за
установено, че въззивникът-Ж.А.Г. дължи на въззиваемия – „Миркат“ ООД, ЕИК
********* сумата в размер на 10 512.59
лева, явяваща се левова равностойност на 5 375.00 евро, дължима по
запис на заповед № 2006-11-9351/20.11.2006 г., предявен на 09.04.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на сезиране на заповедния съд – 03.04.2015 г. до
окончателното погасяване на задължението и осъден да заплати сумата в размер на
1 305.50 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Поддържа се, че не са обсъдени твърденията на
въззивника в отговора на исковата молба и писмени бележки, че представената
запис на заповед не е свързана с договора за лизинг, сключен между страните. Въззивникът твърди, че заповедната ценна книга не
кореспондира с фактическите твърдения на въззиваемата
страна, че същата е издадена като обезпечение на договора за финансов лизинг.
Счита, че сумата, която процесният менителничен ефект материализира не е 20 % от задължението
на въззивника по договора за финансов лизинг, каквато е клаузата по т. 9. 3. От
„Общите условия за лизинг на автомобили“, отделно процесният
договор е прекратен на 07.10.2010 г. – четири години след сключването на
договора, а записът на заповед е издаден като обезпечение в случай, че
договорът бъде прекратен по вина на въззивника-лизингополучател
в едногодишен срок от сключването му.
Въззивникът
твърди, че записът на заповед не съдържа всички задължителни реквизити,
предвидени в чл. 535 от ТЗ. В цитирания документ липсва вписване на датата, на
която същият му е предявен, което води до извода, че никога не е връчвана за
изпълнение, което е императивно изискване на закона. Счита, че изводите на
съда, че вземането, което записът на заповед материализира се погасява с
изтичането на общата пет годишна давност, а не с облекчената тригодишна такава,
са незаконосъобразни, доколкото противоречат на специалните законови норми,
регламентиращи сроковете за погасяване на вземанията по менителници.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното
съдебно решение, като вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло
предявения срещу въззивника иск.
В
срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в
който въззиваемата страна твърди, че въззивната жалба
е допустима, но по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение,
а обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Счита се,
че оплакванията на въззивника са необосновани, лишени от основание, като не
кореспондират нито с доказателствата по делото, нито с условията на
договора за лизинг. Въззиваемия поддържа, че е без
правно значение какво точно е отбелязано върху записа на заповед, тъй като е
установено по несъмнен начин сключването, неизпълнението и прекратяването на
правоотношението по каузалната сделка, имаща за значение възникването на
задължението на въззивника-лизингополучател. Твърди,
че обжалваният съдебен акт е постановен при правилно съобразяване и прилагане
на материалния и процесуален закон, след всестранен анализ на доказателствения материал по делото.
Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди съдебния акт като правилно и
обосновано и да присъди сторените пред въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали
искания по доказателствата.
Настоящият състав на Окръжен
съд - Варна, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.
260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и
съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена
държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.
267 ГПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивна жалба на Ж.А.Г.,
ЕГН **********,***, действаща чрез процесуалния си представител адв. Т.Я., със съдебен адрес:***, срещу решение №
1571/15.04.2019 г., постановено
по гр.
дело № 10637
по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 31-ви съдебен състав, по чиято сила е прието за
установено, че въззивникът-Ж.А.Г. дължи на въззиваемия – „Миркат“ ООД, ЕИК
********* сумата в размер на 10 512.59
лева, явяваща се левова равностойност на 5 375.00 евро, дължима по
запис на заповед № 2006-11-9351/20.11.2006 г., предявен на 09.04.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на сезиране на заповедния съд – 03.04.2015 г. до
окончателното погасяване на задължението и осъден да заплати сумата в размер на
1 305.50 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
НАСРОЧВА производството
по въззивно търговско дело № 1065/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен състав за 25.09.2019 г. от 14:30 часа, за която дата и час
да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника се връчи
и препис от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: