№ 6941
гр. С., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110132250 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „С. срещу „Щ..
Ищецът „С. е предявил против „Щ. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че „Щ. дължи на „С. сумата от 737,52 лв., представляваща удържана /въз основа на
възлагателно писмо № 840/2017г. за обект „Многофункционална нежилищна сграда,
трафопост и газово стопанство, в УПИ Ш-617, кв. 59, с. К., р-н П., СО/, парична гаранция по
фактура № **********/08.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 67153/2021г„ СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че с ответника „Щ. са страни по договор за СМР, по който
ответникът е бил възложител за обект „Многофункционална нежилищна сграда, трафопост
и газово стопанство, в УПИ III-617, кв. 59, с. К., р-н П.. С.. Посочва, че страните са
подписали Възлагателно писмо № 840/06.10.2017г., съгласно т. 6 от което ответникът е
удържал парична гаранция на стойност 737,52 лв. по фактура № **********/08.11.2017г„
като в т.7 е уговорено, че срокът за връщане на гаранцията е 30 месеца след приемане на
уговорените във Възлагателното писмо СМР. Посочва, че срокът е започнал да тече от
08.11.2017г„ поради което и падежът за връщане на сумата е настъпил на 12.05.2020г.
Ответникът многократно бил поканен да възстанови дължимата сума, а на 14.04.2021г. била
изпратена нотариална покана чрез нотариус И., връчена на „Щ. на 12.05.2021 г, но връщане
на гаранцията не последвало.
Посочва, че за процесните суми е депозирал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е образувано ч.гр.д.
№ 67153/2021 г., СРС, 61 с-в, по което е издадена Заповед за изпълнение на процесната
1
сума, като след получаване на заповедта длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК,
поради което ищецът съгласно дадени указания на съда подава настоящия установителен
иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер.
Признава факта на сключено между страните възлагателно писмо №840/06.10.2017г.
за извършване на СМР на посочения в исковата молба обект, но възразява, че ищецът не
установява точното му изпълнение.
Твърди, че между страните е сключено Договорно споразумение № LU 034 от
25.03.2019 г. за обект „Строителство на язовир Луда Я. и пречиствателна станция за питейна
вода, гр. П.“, по силата на което „С. се задължила да изпълни метални конструкции, а „Щ. е
заплатила аванс в размер на 16 666,67 лв. без вкл. ДДС или 20 000,00 лв. с включен ДДС, на
основание издадена от „С. фактура №********** от 22.04.2019 г. Въпреки заплатения аванс
по договора, нямало цялостно и точно изпълнение на задълженията от страна на „С., като
били актувани единствено дейности до размера на 2914,65 лв. без вкл. ДДС, удостоверени с
Акт №19 от 05.10.2020г. Поради невъзможност да изпълни втория договор „С. изпратила
нотариална покана чрез нот. И. от 19.05.2021 г., по силата на която разваля/прекратява
Договорно споразумение № LU_034 от 25.3.2019 г.
Въпреки неизпълнението на този договор „С. не е възстановила на „Щ. остатъка от
заплатения аванс. Поради това и чрез Уведомление от 18.04.2022 г. от „Щ. до „С.,
ответникът извършил едностранно прихващане по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 103 ЗЗД,
с което претенцията на ищеца на основание Възлагателно писмо №840/06.10.2017г. за
извършване на СМР и фактура № **********/08.11.2017 г., била изцяло погасена.
Уведомлението за прихващането било получено от ищцовото дружество с куриерска пратка
на 21.05.2022 г.
С оглед на това, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Оспорва и иска за законна лихва. Прави и възражение за изтекла давност.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Между страните по делото не е спорно наличието на сключен договор по
възлагателно писмо №840/06.10.2017г. за извършване на СМР на обект
„Многофункционална нежилищна сграда, трафопост и газово стопанство, в УПИ Ш-617, кв.
59, с. К., р-н П., СО/, във връзка с което и съгласно постигнатото съгласие, ответникът
удържал гаранция в размер на 733,52 лева, която представлявала част от задължението за
плащане по фактура № **********/08.11.2017г.
2
Това обстоятелство се установява и от приобщените по делото и неоспорени от
страните документи, а именно: възлагателно писмо от „С. № 840 от 07.10.2017г. с обект:
„Многофункционална нежилищна сграда, трафопост и газово стопанство, в УПИ Ш-617, кв.
59, с. К., р-н П.; фактура № ********** от 08.11.2017г., видно от която удържаната сума
като гаранция е в размер на 733,52 лева.
Видно от представения от ищеца акт 19 /л. 6 от делото/, строително монтажните
работи, извършени от ищеца на процесния обект, възлизат в общ размер на 14 670,32 лева,
от които платен аванс в размер на 7471,50 лева по фактура № **********/08.11.2017г.,
остатък за плащане 7198,82 лева и 733,52 лева – 5% гаранция удръжка за периода от 30
месеца след приемане на СМР.
Съдът не приема възражението, направено от ищеца за недоказаност на изпълнението
на СМР по възлагателно писмо № 840/07.10.2017г., доколкото това твърдение се
опровергава от доказателства, представени от самия ответник. Така, видно от писмо от
ответника до ищеца от 18.04.2022г. /л. 33 от делото/, в него ответникът е признал
задължението си по възлагателно писмо № 840 от 06.10.2017г. – гаранционна удръжка
съгласно фактура № 1146/08.11.2017г. в размер на 733,52 лева, като с писмото е отправил до
ищеца изявление за извършване на прихващане между дължими взаимно от страните суми
по договори, между които и процесната сума от 733,52 лева. В този смисъл обстоятелството,
че върху представения от ищеца екземпляр от акт № 19 липсва подпис за „приел” от страна
на ответника, не води до изводи, различни от тези, които направи съда, за надлежно
приемане на СМР, извършени от ищеца по възлагателно писмо № 840.
От представените от ответника документи, неоспорени от гледна точка на тяхната
автентичност, а именно: Договорно споразумение № LY_034 от 25.03.2019г., сключено
между страните относно извършване на СМР на обект Луда Я., фактура № ********** от
22.04.2019г. на стойност 20 000 лева, с основание авансово плащане по Договор от април
2019г. с обект Луда Я., преводно нареждане от 25.04.2019г. за сумата от 20000 лева, акт 19
относно обект Луда Я., визираното по-горе писмо от 18.04.2022г., 2 броя протоколи за
окончателно разплащане, нотариална покана от ищеца до ответника за разваляне на договор
за СМР относно обект Луда Я., се установява, че на 25.03.2019г. между страните /ответникът
в качеството на възложител и ищецът в качеството на изпълнител/, е бил сключен договор
за извършване на СМР от страна на ищеца на обект Луда Я., като видно от акт № 19, общата
стойност на извършените СМР по този обект от страна на ищеца, възлизат в размер на
2914,65 лева. Видно от фактура № 1743 от 22.04.2019г. и от преводно нареждане от
25.04.2019г., на посочената дата във връзка с този сключен договор за СМР с обект Луда Я.
ответникът е заплатил на ищеца аванс в размер на 20 000 лева.
Видно е също така от отправената от ищеца до ответника нотариална покана /л. 31-32
от делото/, ищецът е изразил воля за разваляне на договора с обект Луда Я. поради
настъпилите икономически промени, които явно са довели до неизгодност на изпълнението
на този договор за изпълнителя.
Именно при така развилите се събития, видно от писмо от „Щ. до „С. от дата
3
18.04.2022г /л. 33-34 от делото/, ответникът е направил изявление за извършване на
прихващане между дължими от негова страна суми по отделни договори в общ размер на
12070,42 лева, включваща и сумата от 733,52 лева по възлагателно писмо № 840/06.10.2017г.
представляваща гаранционна удръжка съгласно фактура № 1146/08.11.2017г. и сумата от и,
дължими от ищеца към ответника, между които и връщане на сумата, надвишаваща
стойността на извършените СМР на обект Луда Я., а именно над сумата от 2914,65 лева без
ДДС /3497,58 лева с ДДС/, до пълната сума по заплатения аванс от 20 000 лева, т.е. сумата
от 16 502,42 лева /с ДДС/. Видно от представените по делото разписки /л. 41 от делото/,
волеизявлението на ответника до ищеца за извършено прихващане от дата 18.04.2022г. е
била получена от ищеца на дата 21.04.2022г.
Съгласно чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно
от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението
си. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата.
Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в
който прихващането е могло да се извърши.
В конкретния случай, по делото безспорно се установява, че след разваляне на
договора за СМР с обект Луда Я. от страна на ищеца, последният е дължал връщане на част
от даденото капаро от ответника в общ размер на 20 000 лева, а именно дължал е връщане
на сумата от 16502,42 лева по фактура № ********** от 22.04.2019г., след приспадане на
стойността на извършените от него СМР на този обект съгласно акт № 19 /л. 30 от делото/.
По делото не са събрани доказателства това задължение да е било оспорено от ищеца,
поради което съдът приема, че това вземане е ликвидно. В същото време, безспорно е между
страните, че към датата на разваляне на договора за СМР с обект Луда Я. – 19.05.2021г.
/видно от отбелязването на нотариуса върху нотариалната покана/ ответникът от своя страна
също е дължал връщане на удържаната сума от 733,52 лева като гаранция за извършване на
СМР по възлагателно писмо № 840/17.10.2017г., доколкото видно от акт № 19/08.11.2017г.,
касателно извършените СМР, връщането на гаранцията се е дължало в срок 30 месеца,
считано от тази дата. Този срок е изтекъл на 12.05.2020г. това задължение също е безспорно
и ликвидно.
Тук е моментът съдът да посочи, че възражението за изтекла давност на вземането за
връщане на сумата от 733,52 лева, направено от ответника, е неоснователно. Това вземане е
станало изискуемо на 12.05.2020г. , а спрямо тази дата към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2021г., не е изтекла петгодишната
погасителна давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД, която според този състав намира
приложение.
Най-сетне, видно от доказателствата по делото, безспорно се установява, че волята на
ответника за извършване на прихващане по смисъла на чл. 103 и сл. ЗЗД е достигнала до
ищеца на дата 21.04.2022г., с което е бил завършен фактическия състав прихващането по
смисъла на на чл. 103 ЗЗД, като задължението на ответника за заплащане на сумата от
733,52 лева следва да се счита погасено чрез извънсъдебно прихващане.
4
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло, като до сумата от 733,52 лева се явява погасен чрез извършване
на извънсъдебно прихващане, а за сумата от 4,00 лева, до пълния предявен размер от 737,52
лева искът се явява недоказан, поради което също следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника. По делото липсват
доказателства за сторени разноски от негова страна както в исковото производство, така и в
заповедното, поради което искането се явява неоснователно.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „О. срещу „Щ. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К., иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за признаване на
установено в отношенията между страните, че „Щ. дължи на „С. сумата от 737,52 лв.,
представляваща удържана /въз основа на възлагателно писмо № 840/2017г. за обект
„Многофункционална нежилищна сграда, трафопост и газово стопанство, в УПИ III-617, кв.
59, с. К., р-н П., СО/, парична гаранция по фактура № **********/08.11.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 25.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67153/2021г„ СРС, 61 с-
в, като погасен чрез прихващане на сумата от 733,52 лева, с насрещно вземане на
ответника „Щ. по фактура № ********** от 22.04.2019г. за заплатен аванс, получен от „С.
на отпаднало основание – развалено Договорно споразумение № LU 034 от 25.03.2019 г. за
обект „Строителство на язовир Луда Я. и пречиствателна станция за питейна вода, гр. П.“, а
за сумата до пълния предявен размер от 737,52 лева, или за сумата от 4,00 лева, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5