Номер 10819.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 19.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Станчо Р. Савов
Ивелина Д. Чавдарова
Прокурор:Боянка Андреева Михайлова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Частно наказателно дело №
20203100200856 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.30 и следващите от Закон за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./ / ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на разглеждане е постъпило искане от Централна служба „Глоби и парични
санкции“ на Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение
№15.5501827.1 за плащане на финансова санкция издадено от Централна служба „Глоби и
парични санкции“, постановено на 07.06.2019 г. и влязло в сила на 05.07.2019г. срещу
българския гражданин Шакир Исмаил, роден на ххххх г. в гр. Провадия, живущ в
с.Партизани, ул.“Четвърта“№15, 9245, обл.Варна, ЕГН **********.
В съдебно заседание представителят на ВОП излага становище, че са налице всички
законови предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция.
Засегнатото лице уведомено, не се явява. Представлява се от служебния защитник,
който счита, че искането е в съответствие със законовите изисквания и моли да бъде
уважено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, се установява, че с Решение №15.5501827.1 за плащане на финансова
санкция постановено на 07.06.2019г. и влязло в сила на 05.07.2019г., Централна служба
„Глоби и парични санкции“ на Германия, е наложила финансова санкция на българския
гражданин ш. ю. и. роден на хххххг. в гр. Провадия в размер на 70 евро, както и парична
сума от 28,50 евро за разходите по производството, или общо сумата в размер на 98,50
евро, за извършено от същия административно нарушение, изразяващо се в това, че като
водач на л.а. с рег № В 5291 ВН, движейки се в землището Нойщадт, по федерална
автомагистрала 3, при 48,050-ия километър при посока на движението – гр.Кьолн е
превишил на 20.03.2019г. в 10:40 часа максимално допустимата скорост извън населени
места с 21 км/ч при допустима такава 100 км/ч. Решението, с което е наложена посочената
финансова санкция е взето на основание чл.41, ал.1,вр.Приложение 2, чл.49 от Правилника
за движението по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата, 11.3.4 от Федерален
каталог за финансови санкции.
С оглед на доказателствата налични в горецитираното удостоверение съдът намира,
че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за
налагане на финансова санкция по отношение на лицето ш. ю. и. .
От изготвената справка се установи, че засегнатото лице има местоживеене на
територията на Република България - в с.Партизани, ул.“Четвърта“№15, 9245, обл.Варна,
заявено от него като постоянен и настоящ адрес, видно от справката в система НБД.
Решението на Централна служба „Глоби и парични санкции“ на Германия отговаря
на изискванията на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязъл в сила
акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение
за плащане на „Глоба“ за извършено административно нарушение и съдебни разноски въз
основа на влязло в сила решение постановено съгласно Закона за движение по пътищата и
Правилника за движение по пътищата на Федерална република Германия.
В графа вид и правна квалификация на престъпленията и законови разпоредби, въз
основа на които е издадено решението, в удостоверението е отразено, че действията на
лицето изпълват състава на чл.41, ал.1,вр.Приложение 2, чл.49 от Правилника за
движението по пътищата, чл.24 от Закона за движение по пътищата, 11.3.4 от Федерален
каталог за финансови санкции.
Съгласно разпоредбата на ЗПИИРКОРНФС, е видно, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган
на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на Глоба и
на разходи в съдебното и административното производство, довели до постановяване на
акта. От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че същият е
санкциониран за нарушение, а именно за това, че като водач на л.а. с рег № В 5291 ВН,
движейки се в землището Нойщадт, по федерална автомагистрала 3, при 48,050-ия
километър при посока на движението – гр.Кьолн е превишил на 20.03.2019 г. в 10:40 часа
максимално допустимата скорост извън населени места с 21 км/ч при допустима такава 100
км/ч.
Това нарушение не попада в хипотезата на чл. 14 ал. 2 и на чл. 30 ал. 2 от закона, за
които не се изисква двойна наказуемост. С оглед горното, за да бъде признато решението,
съгласно чл. 30 ал. 1 от закона деянието, за което е санкционирано засегнатото лице следва
да съставлява престъпление или административно нарушение и по българското
законодателство, независимо от елементите на състава по законодателството на
издаващата държава. В случая настоящият състав счита, че това нарушение представлява и
такова по българското законодателство, тъй като така описаните факти осъществяват
състав на административно нарушение по българското законодателство, предвиждащо
административно наказателна отговорност за водач, управляващ МПС със скорост,
превишаваща максимално допустимата - чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по
пътищата на РБългария.
От съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички
реквизити, предвидени, както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа от 24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към
ЗПИИРКОРНФС и съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Присъдените от несъдебния орган на издаващата държава санкция и разноски за
производство, довели до решението представляват финансова санкция по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ЗПИИРКОРНФС.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, посочени в чл. 35, т.
1-11 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни
срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не
се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Р България;
наложената финансова санкция е не по – малко от 70 евро като в издаващата държава не са
постъпвали никакви погасявания.; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава за правото и сроковете на обжалване. Следователно не са налице
факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително.
С оглед горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен от
посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС орган – Националната агенция за приходите,
като на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС равностойността на наложената
финансова санкция се определи в български левове по курса на БНБ за 07.06.2019 г. - деня
на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, който към посочената
дата е за 1 евро – 1, 95583 лева. Равностойността на санкцията от 70.00 евро е 136, 91 /сто
тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ лева, а разноските по производството
от 28, 50 евро са с равностойност в лева- 55, 74/ петдесет и пет лева и седемдесет и четири
стотинки/ лева - общо 98, 50 евро, равняващи се на 192, 65/ сто деветдесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки/ лева.
Предвид горното, Варненският окръжен съд приема, че са налице условията за
признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и
на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение №15.5501827.1 за плащане на финансова санкция издадено от
Централна служба „Глоби и парични санкции“, постановено на 07.06.2019 г. и влязло в
сила на 05.07.2019г. срещу българския гражданин ш. ю. и. , роден на хххххг. в гр.
Провадия, живущ в с.Партизани, ул.“Четвърта“№15, 9245, обл.Варна, ЕГН **********, в
общ размер на 98,50 евро с равностойност в български лева към деня на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава в размер на 192, 65/
сто деветдесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ лева.
Решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която
следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно посочения в Удостоверението компетентен орган
отговарящ за изпълнението на Решението в издаващата държава - Централна служба
„Глоби и парични санкции“, за признаването и изпращането на решението за налагане на
финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване
на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на
Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес пред Апелативен съд –
гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________