Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…29.....ноември….2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…ДВАНАДЕСЕТИ…НОЕМВРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
и ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря....В.П.,…като…разгледа…..
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№… 812..…
по…описа…за…2019г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от ОД на МВР-Плевен, чрез пълномощника
юрк.Ф. – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№2945/2019г. по
описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу постановеното по
делото съдебно решение №1382/19.07.2019г.,с
което са уважени обективно съединените осъдителни искове с правно основание
чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца Ц.Н.Ц. и са присъдени разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд
да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.Излагат се подробни оплаквания, както следва: Неправилно първоинстанционният съд е приложил
материалният закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислени по
правилата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. За процесния период е действали:Наредба№8121з-407811.08.2014, Наредба
№8121з-592/25.05.2015 и Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. за реда на организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивка на държавните
служители в МВР.В специалните за МВР наредби липсва текст, който да допуска
трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143.Неправилно РС е приел, че е налице празнота
в нормативната уредба, касаеща МВР и е
преминал към приложението на общото
гражданско законодателство ,в частност
НСОРЗ. Практиката на редица съдилища в страната е в обратен смисъл на
приетото с обжалваното решение. Ищецът е
държавен служител в качеството му на полицейски орган съгласно чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР и неговите служебни
правоотношения съгласно чл.142,ал.2 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. В
разпоредбата на чл.178,ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните
възнаграждения, които се полагат на държавните служители.Съгласно чл.179,ал.1
от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч, за полагане
на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 изрично е посочено
,че условията и редът на изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал.1 се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер
– с негова заповед. Към процесния период, за който се претендира плащане, е
действала Наредба на Министъра на вътрешните работи. Съгласно ЗМВР на
служителите от МВР е разрешено да
полагат 8ч.нощен труд на смяна, за разлика от лицата, работещи по трудови
правоотношения и държавните служители по ЗДС, за които е разрешено полагането
на 7 часа нощен труд. Следователно, коефициент 1.143 не може да се приложи за
служители на МВР. ОД на МВР-Плевен своевременно е заплатило всеки положен от ищеца нощен труд, като за нощен труд е
дадено допълнително възнаграждение по 0.25лв. на час. Ако се приложи и коефициент 1.143 ще се получи дублирано
плащане. Първоинстанцонният съд не е обсъдил възраженията на ответника. Прави
се евентуално искане за намаляване
размера на присъданата сума, чрез прилагане на
отменената разпоредбата на чл.9г от НРВПО..
Ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор на въззивната жалба.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба на
ОД на МВР - Плевен - ответник в първоинстанционното производство по
гр.д.№2942/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото съдебно Решение
№1382/19.07.2019г.,е подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№2942/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско
отделение, е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания
с правно основание по чл.178,ал.1,т.3
във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова
подсъдност на РС като първа инстанция,
предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) Ц.Н.Ц.
срещу ответника ( понастоящем въззивен
жалбоподател) ОД на МВР-Плевен.
В исковата молба се твърди следното:
През периода от
01.04.2016г. до 31.04.2019г., ищецът е
работил на длъжност “Мл. Автоконтрольор І степен в сектор „ПП“ към отдел
„Охранителн полиция“ при ОДМВР Плевен. Осъществявал е трудовата си дейност по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на нощна смяна от 22. 00 часа до 06. 00
часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време,
съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. През периода от 01. 04. 2016
год. до 30. 04. 2019 год. е положил общо
1 424 часа нощен труд. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време е
регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е с
продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица.
Съгласно чл. 187 ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период, като съгласно ал. 5 т. 2 работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период.
По силата на чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Според чл. 179 ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд на официални празници, които се
изчисляват съгласно заповед на министъра на вътрешните работи (арг. от чл. 179
ал. 2 от ЗМВР). Такава е заповед № 8121з- 791 от 28. 10. 2014 год. Съгласно чл.
67 ал. 1 от Закона за държавния служител брутната заплата се състои от основна
заплата и допълнителни възнаграждения. Ал. 7 определя и кои са допълнителните
възнаграждения, както следва: по т. 2- допълнително възнаграждение за
извънреден труд; по т. 3- допълнително възнаграждение за работа през
официалните празници и други. При липса на специални норми се прилагат общите
такива. На първо място, съгласно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Понятието „нощен труд“ намира своето легално
определение в чл. 140 от Кодекса на труда КТ/. Следователно коефициентът се
определя като нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на
нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8: 7= 1.143, като ЗМВР
изрично е разграничил заплащането за извънреден и за нощен труд в чл. 178 и чл.
179. На следващо място, според чл. 179 ал. 1 от ЗМВР „За държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22. 00 до 06. 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение.“ Съгласно чл. 187 ал. 5 т. 1 от ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден, като според ал. 6 извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Съгласно ал. 7 извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
179 ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22. 00 до
06. 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178
ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от
МВР. ЗМВР е специален закон по отношение
КТ относно уредбата на извънредния труд, предвиждайки компенсирането му с
допълнително възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск до допустимите
според закона 280 часа годишно. Установената от закона забрана за полагане на
извънреден труд над този размер е в интерес на служителя с цел да не се
злоупотребява с неправомерно използване на труд над установеното работно време.
Предвид обстоятелството, че за компенсирането на положен извънреден труд над
горепосочените размери няма уредба в закона, не означава, че той не подлежи на
заплащане /а и забрана в специалния закон за това няма/. Това, че законодателят
не е предвидил как следва да се компенсират тези отработени часове в повече
обосновава единствено извод, че не е допускал възможност за тяхното полагане. Независимо
от това, след като е безспорно установено, че ищецът е положил извънреден труд
в повече от нормативно установеното, то за тази разлика следва да бъде
компенсиран и при липса на уредба в ЗМВР, следва да намери приложение КТ, който
е общ закон за всички случаи на предоставяне на работна сила. Съласно него
извънредният труд се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение,
поради което положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване, като
конкретният размер на допълнителното възнаграждение следва да се определи по
специалния ЗМВР. В процесния случай, за периода от 01. 04. 2016 год. до 30. 04.
2019 год. положеният от ищеца нощен труд общо в размер на 1 424 часа следва да
се преизчисли с коефициент 1.143, който възлиза на 1 628 часа или извънредния
труд е в размер на 204 часа, който следва да бъде заплатен на ищеца
допълнително. Съобразно заплатата на ищеца, часовата ставка е в размер на 6.00
лева, което означава, че за 204 часа на ищеца се дължи сумата в размер на 1 224
лева.
В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
1 224, 00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 01. 04. 2016
год. до 30. 04. 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му
заплати сумата от 200 лв., представляваща мораторна лихва върху
възнаграждението за положен извънреден труд за периода от 01. 04. 2016 год.
до 30. 04. 2019 год. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 09.07.2019г. са
допуснати изменения на предявените искове, като претенцията за главница се
счита предявена за сумата от 1045.52лв., а претенцията за лихва се счита
предявена за сумата от 128.31 лв.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба,
подаден от ответника – ОД на МВР-Плевен.
В него се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Правят се следните признания и възражения:
Оспорва се предявеният иск, както по основание, така и по
размер. Излага, че през процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а съгласно
чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР,
поради което счита, че ЗДС и наредбата за структурата и организацията на
работната заплата е неприложим в настоящия случай. Разпоредбата на чл.187, ал.3
от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява
сумарно, като в ал. 5 е регламентирано, че работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. В
настоящия случай ищецът не е работил извън установеното за него работно време.
Не се оспорва факта, че през процесния
период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР и е заемал
длъжността старши полицай, водач на патрулен автомобил в Първо РУ. Не се оспорва факта, че ищецът осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни
смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на
чл.187. ал.З от ЗМВР. В процесния период по отношение на регламентацията на
редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са действали следните наредби:1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ
бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД
№5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.
на министъра на вътрешните работи и 2.Наредба №8121з-776/29.07.2016г
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването й,
в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба
№81213-407/11.08.2014г. Неправилно ищецът е посочил, че за процесния
период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която съгласно разпоредбата на
чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, тъй като никъде в
наредбата не е посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил
този коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Ограничението в наредба
№8121з-592/2015г. и наредба №8121з—776/2016г. е служителите работещи на смени
да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1. а
не на посочения коефициент 1.143. Напълно необосновано препращането по аналогия
към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В
случая не е налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да
обоснове препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са
действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за
всеки отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв. Следва да се има предвид и писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно
изчисляване на работното време. Съгласно същото получените часове в повече при
преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието
на извънреден труд, като съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят по установеното за тях работно
време, което не е налице в конкретния случай.
Според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд / в конкретния случай с
0,25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за генерирането и
заплащането на извънреден труд. ОД на
МВР – Плевен е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, което се доказва по безспорен начин от представените платежни
бележки за процесния период. Не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че
часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период. От исковата молба не
става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил
отчетен и не е бил заплащан. На ищеца редовно е плащано в процесния период
както извънреден, така и нощен труд. За положения от ищеца нощен труд същият е
получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се
прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще
се получи дублиране на заплащането. Трудът,
положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Оспорва
претендираната мораторна лихва.Поради изложеното счита, че искът в тази си част
е неоснователен и недоказан. Моли, съдът да отхвърли предявения иск и да им
присъди разноски.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза.
Плевенският районен съд, Гражданско отделение, І-ви
гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение №1382/19.07.2019г., с което е уважил
изцяло исковата претенция, като е постановил следното:
Намалил е на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК- възнаграждението на
пълномощника на ищеца адв. К. Димитров Д. от Адвокатска колегия гр. Плевен от 400, 00 лв. на 312, 17 лв.
Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.
Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, представлявана от К. В. Н., да заплати на Ц.Н.Ц. ***, ЕГН **********,
следните суми:
-сумата от 1 045, 52 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01. 04.
2016 год. до 30. 04. 2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба- 13. 05. 2019 год., до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 128, 31 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 30.
04. 2019 год., и
-сумата от 312, 17 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр. Плевен,
БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 3, представлявана от К. В. Н., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса
върху уважените искове в размер на 100, 00
лв., както и разноските за вещо лице в размер на 150, 00 лв.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и
ПРАВИЛНО.
Във
въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният
съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно правилността на
обжалваното решение, съдът съобрази
следното:
Безспорни между
страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените
писмени доказателства и от направените признания:
Ищецът Ц.Н.Ц.
през периода от 01.04.2016г. до 30.04.2019г.е
заемал длъжността “ Мл. Контрольор първа
степен в сектор „ПП“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Плевен.
Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени
протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната
смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно
изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.
Спорни между страните са въпросите: допустима ли е
трансформация на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост
от това дължи ли ответникът заплащане на
ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?
За да се
произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:
Отношенията
между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по
аргумент от чл. 142 ал.
2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени-
сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С
оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (от 22. 00 часа
до 06. 00
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата
извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
От съществено значение за
разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по
отношение на ищеца намира приложение
нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази
връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Хронологията на издадените
такива наредби е следната: за
периода от 19. 08.
2014 год.
до 01. 04. 2015
год. е
действала Наредба № 8121з- 407/
11. 08. 2014
год.
(ДВ, бр. 69 от 19. 08.
2014 год.,
в сила от 19. 08.
2014 год.,
отм., бр. 40 от 02. 06.
2015 год.,
в сила от 01. 04. 2015 год.).
От 01. 04. 2015
год.
до 29. 07. 2016
год. е
действала Наредба№ 8121з- 592/
25. 05. 2015
год.,
която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016
год.
на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29.
07. 2016 год.
От 02. 08. 2016
год.
понастоящем действа Наредба № 8121з-
776 от 29. 07. 2016
год.
(обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08.
2016 год.,
в сила от 02. 08. 2016
год.).
Текстовете на чл. 3
ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период. Съобразно чл. 31 ал.
2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014
год.
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22. 00 часа и 06. 00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две наредби
№ 8121з- 592/ 25.
05. 2015 год и
№ 8121з- 776/
29. 07. 2016
год.,
приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1. 143.
В противен случай държавният служител в МВР
би се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От заключението
на назначената съдебно- счетоводна експертиза и от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че за
процесния
период от 01.04.2016г. до 30.04.2019г.
ищецът е положил нощен труд, който
преизчислен с коефициент 1. 143
за превръщането му в дневен труд възлиза общо на 1243.58часа.Разликата
от приравнените часове е 155.58 часа, а дължимото незаплатено
от ответника възнаграждение е в
размер на 1045.52лв.
Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло, като на
ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата молба
в съда- 13.05. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84 ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Поради това акцесорната претенция за мораторна лихва е
основателна за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до исковата молба.
Съгласно заключението на вещото лице за същия период обезщетението за забава
възлиза на 128.31лв., предвид на което искът следва да бъде уважен
изцяло.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до
фактически и правни изводи, които са напълно еднакви с тези на
първоинстанционния, поради което на основание чл.271 от ГПК обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.Районният съд
е изложил подробни мотиви, съдържащи правилни фактически и законосъобразни
изводи, които се споделят напълно от настоящия състав.
Оплакванията,
изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени
по-горе. Доводите,
направени във въззивната жалба са
били заявени и в първата
инстанция, обсъдени са в обжалваното решение и
изводите се споделят от въззивния съд.
Въззивният съд приема, че отменената разпоредба на
чл.9г от НРВПО е неприложима към настоящия казус, тъй като по време на
действието си същата е уреждала отчитане на извънредния труд към Инспекцията по
труда.
Практиката на други съдилища в страната,
постановена в обратен смисъл, не е задължителна за настоящия съд, тъй като няма
характера на тълкувателно решение на ВКС.
Съдът не присъжда разноски за въззивна инстанция,
тъй като въззиваемият не е претендирал и доказал такива.
Съгласно чл.280,ал.3 във
вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271
от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО РЕШЕНИЕ №1382/19.07.2019г. на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение І-ви гр.с-в, постановено по гр.д.№2942/2019г.
по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: