№ 450
гр. Пазарджик, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220200992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. Д. П. от гр.Бургас в качеството му на
представител на търговско дружество „П.“ ЕООД- гр.Бургас ЕИК ***,
подадена чрез пълномощника адв.К. У. от АК-Пазарджик, против Електронен
фиш Серия Г № 0040630, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на „П.“
ЕООД, на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, за нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на процесния ЕФ. Жалбоподателят твърди, че липсва
описание на конкретното нарушение на КЗ, за което е наложена
имуществената санкция, доколкото в процесния ЕФ е посочено, че същото е
установено по време на движение на МПС, а не както предвижда
разпоредбата на чл.638 ал.4 КЗ- при управление на МПС. Намира, че по този
начин е ограничена възможността на нарушителя да разбере в извършването
точно на какво нарушение е обвинен- дали за това, че не е сключил
застраховка ГО, или за това, че процесното МПС е било управлявано, без да е
имало сключена ГО за него. Оспорва доказателствената стойност на
приложената към административнонаказателната преписка снимка на МПС,
1
като твърди, че същата не дава нужната категоричност, за да се направи
извод, че нарушението е извършено именно с процесното МПС. Моли съда да
отмени обжалвания ЕФ. Претендира сторените деловодни разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника адв.У., който заявява, че поддържа
жалбата с изложените в нея съображения. В хода на съдебните прения
доразвива доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на
процесния ЕФ, релевирани в жалбата. Отделно от това, намира, че по делото
не е доказано по категоричен начин обстоятелството, че МПС е било
управлявано без задължителна застраховка ГО. Счита, че липсват
доказателства за мястото на извършване на нарушението, доколкото в
съставения от служителите на МВР Протокол за използване на АТСС липсва
информация за това то да е било позиционирано именно на км.102 от АМ
Тракия, както е посочено в обжалвания ЕФ. Освен всичко, твърди, че
протоколът не е бил подписан от началника на структурното звено, а от
полицейски инспектор, което намира за достатъчно основание същият да бъде
изключен от доказателствената съвкупност.
За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани,
не се явява представител. С депозираното пред съда писмено становище от
пълномощника на директора- гл.юрисконсулт К. П. се иска потвърждаване на
ЕФ. Намира, че същият е издаден при спазване на материалния и процесуален
закон. Твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата е наложена
при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и претендира
присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в
жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
ЕФ е връчен на представителя на дружеството жалбоподател на
04.07.2022г., а жалбата против него е подадена от активно легитимирано
лице- управителят и представител на дружеството А. Д. П., чрез
пълномощника му адв.К. У., на 11.07.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от
2
ЗДвП, поради което същата се явява процесуално допустима.
По същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че с Електронен
фиш Серия Г № 0040630, издаден от ОД на МВР- Пазарджик, на основание
чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ,
на жалбоподателя „П.“ ЕООД е наложена имуществена санкция глоба в
размер на 2000 лева за това, че на 21.08.2020г., в 19:15 часа, в обл.Пазарджик,
А-1 /АМ Тракия/ км.102 с посока към гр.Пловдив, било заснето с АТСС
TWIN CAM с №SD2D0027 движение на лек автомобил „Мазда 6" с рег.№
***, собственост на търговско дружество „П.“ ЕООД, което не е сключило
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС,
регистрирано на територията на РБългария и неспряно от движение.
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата законосъобразност, като се
прави конкретно възражение за липса на описание на извършеното
нарушение. Съдът намира, направеното в тази насока възражение в жалбата
за неоснователно. В процесния ЕФ е дадено пълно и ясно описание на
нарушението, чрез посочване на дата, час и място на извършването му, модел
и рег.номер на МПС, заснето по време на движение от автоматизирано
техническо средство, индивидуализирано също по модел и номер. Конкретно
е посочен и собственикът на МПС, а също и обстоятелството, че то е
регистрирано в страната и не е спряно от движение, въпреки което за него не
е сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите. В този
смисъл неоснователно се явява възражението за липса на описание на
нарушението.
Действително, в ЕФ не е било изрично посочено, че нарушението е
заснето при управление на МПС така, както изисква нормата на чл.647 ал.3 от
КЗ. Няма спор обаче, че в обжалвания ЕФ е отразено, че нарушението е
установено "по време на движение на МПС", което изпълва съдържанието на
използвания от закона идентичен термин. Отделно от това, в ЕФ е дадена
ясна правна квалификация на нарушението на Кодекса за застраховането, с
направените релевантни привръзки, посочена е санкционната норма и
наложената съгласно нея санкция. Правилно е посочена и нарушената
разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според която "Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
3
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.".
Използваната от административнонаказващия орган привръзка с чл.461 т.1 от
КЗ касае задължителния характер на този вид застраховка. В ЕФ е посочена и
правилната санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото
наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС-
юридическото лице „П.“ ЕООД, налагайки му предвидената имуществена
санкция глоба в размер на 2000 лева. Без всякакво значение е кое конкретно
физическо лице, е било водач на МПС на процесните дата, час и място, тъй
като в хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички случаи, се санкционира
именно собственикът на МПС, в случая търговско дружество „П.“ ЕООД.
С оглед на изложеното, може да се направи обоснован извод, че
нарушението е ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната
правна квалификация. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че
липсва описание на конкретното нарушение на КЗ, за което е наложена
имуществената санкция, е неоснователно.
По-нататък, дружеството жалбоподател е собственик на процесното
МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, видно от справка
за собственост и регистрация на МПС /л.15/. От проверка в общодостъпния
публичен електронен регистър на Гаранционен фонд се установява, че към
инкриминираната дата- 21.08.2020г. за МПС с рег.№*** няма активна
задължителна застраховка ГО, поради което възражението на пълномощника
на жалбоподателя в тази насока също е неоснователно.
Вярно е също така, че с постановяването на ТР №1/2014г. на ВАС
беше призната възможността за поставяне на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения. В конкретния случай
процесният ЕФ е издаден на основание чл.647 ал.3 от КЗ за нарушение по
чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 от КЗ, а именно: "Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата".
Съгласно § 6, т.65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и
4
системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира /когато то е мобилно- било то инсталирано в служебен
автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението
на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи
с приоритет "застраховка"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване
на контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес
от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на процеса на
заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база
вградения му софтуер и радар извършва констатиране на нарушение.
В конкретния случай, видно от Удостоверение №18.02.5133 от 20.02.2018г.,
издадено от БИМ /л.8/, процесното АТСС е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под №5133. На
21.08.2020г. с това мобилно АТСС, поставено в служебен автомобил СВ 1624
КК, е бил осъществяван контрол на преминаващи по АМ А1 Тракия-
обл.Пазарджик МПС. В този смисъл няма основание да се счита, че
автоматично генерираната на тази дата снимка в 19:15ч. на МПС с рег. №5111
НН, не би могла да индивидуализира в достатъчна степен заснетия обект,
поради което възражението на пълномощника на жалбоподателя в тази насока
също е неоснователно.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, касаещо
липсата на доказателства за вмененото нарушение, доколкото при
установяването му не са спазени формални правила при използването на
АТСС. Съгласно чл.10 от Наредба №8121з-532/2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните
работи:
5
(1) За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението.
(2) Протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка
за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се
отбелязва началото и краят на контролирания участък.
Съставянето на протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532/2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата е задължително,
тъй като той е доказателство относно мястото и времето на извършване на
нарушението, мястото на контрол и месторазположението на техническото
средство, посоката на движение на контролираните МПС, за вида на АТСС, с
което е заснето нарушението, режима на измерване, начало и край на работа,
дали техническото средство, с което е било заснето нарушението, е
използвано от служител, оправомощен да борави с такива средства, къде е
било разположено техническото средство- в лек автомобил, на мотоциклет
или е било временно разположено на пътя, по време на движение ли е
направено заснемането или не, доколкото е предвиден различен ред за
ангажиране на отговорността в тези случаи.
При контрол с мобилно АТСС по време на движение (какъвто е
конкретният случай) в протокола по чл.10 от Наредбата се отбелязва
началото и краят на контролирания участък. В случая, видно от приетия като
писмено доказателството по делото Протокол за използване на АТСС рег.
№1006р-7851/24.08.2020г./л.7/, началото и краят на контролирания участък е
един и същ- "сектор ПП". Не е посочено този "сектор ПП", към коя ОД на
МВР принадлежи. Само може да се предполага, че е част от ОД на МВР-
Пазарджик. Видно е от утвърдения образец на протокола, в същия следва да
се посочи точно местоположение- град, улица, пътна отсечка в км и т.н.
Посочването по-горе в протокола най-общо "АМ Тракия-обл.Пазарджик" не
покрива в достатъчна степен законовото изискване за точно посочване
местоположението на мястото за контрол. Чисто теоретично, смисловото
значение на използвания от законодателя израз "контролиран участък"
предполага този участък, като част от земната повърхност, да има различни
начало и край, както и площ. Ако началото и краят съвпадат в една точка, то
размерът на тази площ следва да бъде евентуално дефиниран и по друг начин
(например в кв. км., диаметър и т. н.), в противен случай така посочения
"контролиран участък" се свежда само до една единствена точка в
пространството. Затова и законодателят изрично е посочил, че протоколът се
попълва при всяка смяна на участъка за контрол, защото той трябва да е ясно
определен и посочен в протокола. По този начин не може да бъде прието за
установено, че нарушението е било извършено именно на 102 км. от АМ
Тракия в посока за гр.Пловдив, така както е посочено обжалвания ЕФ.
Последното е достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото не са
налице доказателства за един от обективните елементи от състава на
6
нарушението, а именно мястото на извършването му.
Най-сетне, настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда
основателността на възражението на адв.У., касателно правомощията на
полицейския служител, положил подписа си в графата „Проверил“ на
представения по делото Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-
7851/24.08.2020г., доколкото същото беше направено за пръв път в хода на
делото по същество, а и поради изложените по-горе съображения, обуславящи
сами по себе си отмяната на обжалвания ЕФ.
При този изход от делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
своевременно претендираните разноски по делото за договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съгласно чл.18 ал.2 вр. ал.1
от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производство, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата, според която при интерес
от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус, минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лева.
Поради това минималното дължимо адвокатско възнаграждение за
настоящото производство е в размер на 370 лева. Платеното по делото
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева незначително надвишава
посочената минимална сума, което не налага същото да бъде намалявано
поради прекомерност.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0040630, издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 КЗ, за
нарушение на чл.483 ал.1 т.1 КЗ, на „П.“ ЕООД ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
ОСЪЖАДА ОД на МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, ***, ДА ЗАПЛАТИ на „П.“ ЕООД-
гр.Бургас ЕИК ***, представлявано от А. Д. П., разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева- адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване
съобщението пред Административен съд- Пазарджик.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8