Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260021
06.01.2022 година,
град Пловдив
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
втори декември две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2146 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС, предявен от М. и Т. О.срещу М.Т., С.М.
и Д.Т.-Г..
Ищците твърдят, че са собственици на СОС с
идентификатор **** по КК, ведно с две тавански помещения и две сутеренни
помещения, записани като СОС с идентификатори .6 и .7, както и на 1/3 ид.ч. от
дворното място. Ответниците притежавали правото на собственост върху други две
сутеренни помещения, а последното било на трето лице. Твърдят, че ответниците
са направили две прегради в коридора на
сутеренния етаж, с които обособили нови помещения. В едно от новообразуваните
помещения изградили санитарен възел, преместили общия водомер и сменили бравата
на врата от стълбището към самия етаж. Считат, че посочените преустройства им
пречат да упражняват правото си на собственост, защото препятстват достъпа до
сутеренните помещения и до общия водомер. Наред с това ответниците изградили и
ниша в дворното място, свързана с едно от помещенията. С това също препятствали
упражняването на правото им на собственост, защото бил възпрепятстван
визуалният контакт през прозорец на тяхно помещение, като се възпрепятствало и
ползването на двора. Освен това изтъкват, че нямало съгласие на собствениците. Иска се премахването на преградните стени в
коридора и на санитарния възел, връщането на водомера на предишното му място в
общо помещения на коридора на етажа, премахването на нишата и на всички техни
вещи в коридора.
С определение от 14.07.2020г. исковата молба е върната в
частта относно искането на премахване на всички вещи намиращи се в
коридора. Производството е продължило по останалите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответницата С.М. чрез назначение особен
представите, с който не се взема становище по основателността на претенциите.
Излагат се съображение във връзка със споразумение по чл. 365 ЗЗД и редовността
на исковата молба.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците М.Т. и Д.Т.-Г., с който
се оспорват претенциите. Оспорват правото на собственост на ищците върху
сутеренните помещения. Твърдят, че сключената спогодба по чл. 365 ЗЗД е
недействителна, като изтъкват възможното наличие на грешка в КК. Твърдят, че
подобренията в избените помещения са били реализирани със съгласието на
етажните собственици, като била започната и завършена процедура пред общината.
Оспорват да са премествали общия водомер, както и да е ограничен достъпът до
него. Нямало пречи и за ползването на двора, като нишата била изградена със
съгласието на етажните собственици. Иска се отхвърляне на претенциите.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
От представения нотариален акт от *** г. и нотариален
акт от *** г. се установява, че ищците са собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **** по КК, ведно с тавански помещения, и две складови
помещения на сутеренния етаж заснети с идентификатори .6 и .7. Помещенията са с
предназначение „за склад“ и като такива не представляват самостоятелни обекти,
защото нямат самостоятелно функционално предназначение, съгласно параграф 1, т.
1 от ДР на ЗКИР. Поради това правото на собственост върху тях не може да се притежава
и прехвърля отделно от главната вещ, към която принадлежат, в настоящия случай-
жилището с идентификатор *** по КК. Ето защо правото на собственост върху тях е
прехвърлено на ищците със сключването на сделката от 1996г. Споразумението от
2019г., сключено отново във формата на нотариален акт не прехвърля права, а
единствено изяснява отношенията между страните.
По делото не са ангажирани доказателства,
за конкретното правото на собственост на ответниците. От същите документи се
установява правото на собственост на С. и М. Т. върху друго сутеренно помещение, заснето с
идентификатор **** по КК (помещение № 7 на архитектурното заснемане и № 8 по
СТЕ) , като няма спор, че те са притежавали самостоятелен обект в сградата на
горен етаж. Безспорно е обстоятелството, че С.С.М. и Д.С.Т.- Г. са наследници
на С.Т. Предвид така събраните доказателства, за нуждите на настоящото
производство може да се направи обоснован извод, че ответниците, като
собственици на самостоятелен обект в сградата, притежават и правото на
собственост върху сутеренното помещение. Не се оспорва и правото им на
собственост върху друга стая на етажа, заснета с идентификатор **** по КК, с
предназначение за склад (помещение № 1 на архитектурното заснемане и № 2 по
СТЕ)
От приетата СТЕ се установява, че на приземния етаж на сградата от
площадката на стълбището се влиза в помещение 10, което представлява коридор. От
него има достъп до помещение 2 и помещение № 8, като съществувалата врата за
помещение № 3 е зазидана. От коридора се влиза и в помещение № 11, което
представлява санитарен възел- баня и тоалетна. Помещенията собственост на
ищците са отразени с номера 7 и 4, като достъпът до тях е преустановен след
изграждането на санитарния възел (помещение № 11). Липсва достъп и до
изградената в края на коридора тоалетна, означена като помещение № 5 на чертежа.
За осигуряването на достъп до помещенията на ищците, както и до съществуващата
в края на коридора обща тоалетна е необходимо да бъде премахнат санитарния
възел. Експертизата установява и изграждането на ниша (помещение № 9), разположено
под терасите на сградата и приобщено към помещение № 8, собственост на
ответниците. Експертизата е обоснована, изготвена след посещение на място и
наличната по делото документация, поради което следва да бъде кредитирана.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
В. П., който установява, че през есента на 2006г. описаното в СТЕ преграждане
на съществуващия коридор, чрез изграждане помещение, представляващо санитарен
възел, вече е било извършено, като е бил ограничен и достъпа до коридора от
самата стълбищна площадка. Свидетеля установил, че врата водеща от стълбището
към коридора е заключена. Достъп бил осигурен от ответницата М.Т., която заявила,
че за да използва помещенията в края на коридора трябва да се изгради
самостоятелен вход. Свидетелят излага съображения и за съществувалото преди преграждането
разположение на общия водомер за сградата в тоалетната разположена в дъното на
коридора на етажа, както и за преместването му в новоизградения санитарен
възел. Показанията са конкретни и последователни и следва да бъдат кредитирани.
В хипотезите,
когато засегнатото право на собственост е по отношение на обект, намиращ се в
режим на етажна собственост, ако твърденията по исковата молба касаят засягане
упражняване правото на собственост на общите
части /както в настоящия случай/, за ищеца е достатъчно да се докаже
правото си на собственост по отношение на самостоятелния обект в етажната
собственост, а правото на собственост на общите
части на сградата могат да бъдат дефинирани именно като производни на
тази собственост в контекста на чл. 38 ЗС. В настоящия случай правото на
собственост на ищците върху самостоятелен обект в сградата и двете складови помещения
се установява от представения нотариален акт. Правото на собственост е придобито
от ищците още със сключването на договора за покупко-продажба от 1996 г.,
доколкото помещенията са изградени като складови и нямат самостоятелно
предназначение, независимо, че неправилно са били заснети в КК като два СОС.
Предвид горното ищците притежават права и в общите части на сградата и са
материално правно легитимирани по предявения иск.
Според дадените с
ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК разяснения, за уважаване на иска
с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е
собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.
50 ЗС). В исковото производство по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот
търси защита срещу всяко трето лице в т. ч. и съсобственика, което лице макар и
да не оспорва правото му на собственик, чрез конкретни действия или бездействия
създава пречки за упражняване на правомощията на собственика т. е. препятства
или ограничават възможността на собственика/другия съсобственик да упражнява
правото на собственост в определена степен.
Според установената
съдебна практика материално правната легитимация на ответника, по иск по чл. 109 ЗС предполага установяване на
фактическо действие от негова страна /или
поддържане на състояние/, надхвърлящо ограниченията на собствеността и
противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване
правата на другия собственик, без единствено фактът на извършване на незаконно
строителство или преустройство да предполага уважаване на иска. Следва да бъдат
установени всички елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните
действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца- Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр. д. Nо 27/2009 г. на
ВКС - II г. о.
При описаната по-горе фактическа обстановка
основателна се явява претенцията за премахване на изградения в коридора
санитарен възел, отразен на чертежа към заключението на вещото лице като
помещение № 11. Със създаването му в коридора, представляващ обща част на
сградата, се препятства ползването на самата обща част и напълно се преустановява
достъпа до собствените на ищците помещения с № 7 и № 4. Следва да бъдат
премахнати всички допълнителни елементи изградени за обособяването на
помещението, като стените разположени перпендикулярно на коридора, поставената за
достъп до помещението врата, тоалетна чиния, мивка, шкаф и изградената за нуждите
на помещението ВиК инсталация. Предвид необходимостта да се премахне
допълнително изградената ВиК инсталация, следва да се уважи и претенцията да
бъде преместен общият за сградата водомер, като се постави на предишното му
място- общото водопроводно отклонение, разположено в помещение № 5,
представляващо обща тоалетна. Липсата на достъп до собствените на ищците
помещения на етажа препятства пълноценното упражняване на правото на
собственост, поради което ответниците, като собственици на помещенията за
ползването, на които е извършено преустройството, следва да бъдат осъдени да го
премахнат.
Възражението на ответниците за извършване
на преустройството със съгласието на праводателя на ищците не се доказва. С Решение № 243/23.10.2012 г. гр. д. № 197/2012 г. II гр.
о. по чл. 290 ГПК е разяснено, че трябва да има
причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и
поведението на ответника. Ако ищецът, съответно неговият праводател, е дал
съгласие за създаване на състоянието и то е съобразено с неговата воля, дори да
му създава пречки да упражнява своите права, искът по чл. 109 ЗС е неоснователен. В този случай
липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото ново
положение. От разпитаните свидетелите на ответниците обаче не се установява да
е било дадено такова съгласие. В тази насока дава показания свидетелката М.Я.,
но същите не се основават на преки впечатления от разговори с тогавашния
собственик, а на информация получена от една от ответниците- М.Т.. Изложените
от нея обстоятелства представляват преразказ на изявления на самата страна и не
могат да бъдат взети предвид за доказване на дадено от праводателя на ищците
съгласие за преустройството. Праводателят на ищците към онзи момент не е и можел
да предостави валидно съгласие за извършване на такова преустройство, защото
още 1996г. се е разпоредил с правата си относно самостоятелния обект в
сградата, а заедно с него и с правата върху двете складови помещения на
приземния етаж. Следва да се има предвид и влязлата в сила присъда, с която М.Т.
е призната за виновна за самоуправство, изразяващо се в извършването на
преустройството.
Съгласие не се установява и от
представената от ответниците декларация. На първо място тя не е датирана и няма
никакви данни кога е била съставена. Отнася се единствено за изграждането на
разширение (ниша), разположено под терасите на сградата и не е подписано от Г.П..
Вторият свидетел на ответниците излага обстоятелства за осъществен ремонт на
водопроводен кран, разположен на етажа, но няма никакви преки впечатления от
взаимоотношенията между страните във връзка с изграждането на санитарния възел.
Предвид липсата на съгласие за
преустройството, основател се явява и искът за предоставяне на ключ от входната
врата към общия коридор. След преграждането на коридора и обособяването на
санитарно помещение, вратата от стълбището реално обслужва единствено помещения
собственост на ответниците, обособени за да бъдат ползвани от една от тях- М.Т.
и само те са имали достъп до тях. Не се установява
да е предоставен ключ от вратата на ищците. С това бездействие ответниците
несъмнено ограничават и пречат на ищците, като собственици на помещения на
етажа, да упражняват правата си.
Неоснователна е
претенцията за премахване на ниша, обозначена като помещение № 9 на чертежа към
СТЕ. Преценката
дали изграденото разширение пречи на друг собственик да упражняват правото си
на собственост е индивидуална с оглед на събраните по делото доказателства за
характера и площта на строителството и за установения преди това строителство
начин на ползване на имота. В настоящия случай, пристрояването е разположено
под съществуващите тераси на самостоятелните обекти в сградата, заема площ от 1.9
кв.м. и от събраните по делото доказателства не се установява да пречи на
ищците да упражняват правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от дворното място
или върху помещенията на първия етаж. Това, че пристрояването е извършено без
строителни книжа и разрешение за строеж не променя извода, защото неоснователното
действие не зависи само от това дали строителството е незаконно, а от това,
дали обективно създава пречки за
нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС- Решение № 23 от 9.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5465/2013 г., II г. о., ГК. Само ако построеното пречи на
собствениците да упражняват правата си, последните могат да искат премахване. В
този смисъл е и практиката на ВКС, например: Решение № 125 от 26.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 939/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 299 от 15.06.2010 г. по гр. д. № 500 от
2009 г. на ВКС, второ г. о., Решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1320 от
2009 г. на ВКС, второ г. о., Решение № 411/02.03.1999 г. на V ГО на ВКС по гр. д. № 2190/1998 г., Решение №
316/18.02.2005 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 2746/2003 г.
и Решение № 2240/13.01.2003 г. на IV ГО на ВКС по гр. д. № 2810/2001 г. В същия смисъл
е и т. 3 на ТР № 4/2015 от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай от
представената скица се установява, че изграждането на нищата не създава пречки
за ползването на дворното място, чието предназначение, предвид съществуващото
основано и допълващо застрояване, е единствено за обслужване на съществуващите
сгради. Съществуването на нишата в непосредствена близост до прозореца на едно
от помещенията на ищците само по себе си също не пречи на ползването.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят направените от ищцата разноски в размер на 352.50
лева за уважения иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответниците М.Т. и Д.Т.-Г. разноски за адв. възн. за
отхвърлената претенция. Направеното възражение за прекомерност е основателно
предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и следва да бъде
намалено до предвидения в закона минимум от 300 лева по всеки от исковете. Така
в полза за ответниците следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възн. по отхвърления иск.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Я.Т.,
ЕГН **********, С.С.М., ЕГН ********** и Д.С.Т.-Г., ЕГН **********, да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на М.С.О., ЕГН ********** и Т.Н.О., ЕГН **********,
да упражняват правото си на собственост
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК на гр.
Пловдив, ведно с прилежащи две складови
помещения, заснети в КК като два СОС с идентификатори ****, като: ПРЕМАХНАТ
санитарно помещение, обозначено с № 11 на чертеж към СТЕ- лист
149 от делото, изградено в коридора
на приземен етаж на сграда с идентификатор **** по КК на гр. П.; ПОСТАВЯТ общия водомер за сграда с
идентификатор **** по КК на гр. П. на общото водопроводно отклонение,
обслужващо сградата, разположено в помещение, обозначено с № 5 на чертеж към
СТЕ- лист 149 от делото И ПРЕДАДАТ ключ от вратата, осигуряваща достъп от
стълбищна площадка до общ коридор, разположен на приземен етаж на сграда
с идентификатор **** по КК на гр. П., означен
като помещения с № 10 на чертеж към СТЕ- лист 149 от делото, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за премахване на
ниша с площ от около 1.9 кв.м., означена
като помещения с № 9 на чертеж към СТЕ- лист 149 от делото.
Чертеж към
приетата СТЕ- лист 149 от делото, подписан от съдията, да се счита неразделна
част от решението.
OСЪЖДА М.Я.Т., ЕГН
**********, С.С.М., ЕГН ********** и Д.С.Т.-Г., ЕГН **********, да заплатят на М.С.О., ЕГН ********** и
Т.Н.О., ЕГН **********, сумата от 352.50
лева, разноски по делото.
OСЪЖДА М.С.О.,
ЕГН ********** и Т.Н.О., ЕГН **********, да
заплатят на М.Я.Т., ЕГН ********** и Д.С.Т.-Г., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева, разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.