Решение по дело №4797/2017 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,02.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 01.02.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4797 по описа за 2017 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 10.10.2017 г. от ”АЙ ТРЪСТ”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Т. бул. В. бизнес център ”България” сграда А,представлявано от управителя И.Ш.,чрез юк.П.К.,против К.Д.Н. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага,че на 14.04.2016 г. ответникът бил кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от ”Кредисимо”АД с ЕИК *********.Процедурата била започнала с попълване на заявление за отпускане на потребителски кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството,а именно www.credissimo.bg.Ответникът бил попълнил личните си данни,вкл. три имена,ЕГН,номер на документ за самоличност,постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция,мобилен телефон,допълнително лице за контакт и др..Ответникът бил посочил и желания размер на кредита,срока,наименованието на кредитния продукт и желания начин за усвояване на сумата.

На заявлението бил даден индивидуален идентификационен код №650999.На посочения в заявлението електронен адрес/kaloiandamianov1@abv.bg/ били изпратени автоматично договор,ведно с приложение №1,Общи условия и Стандартен европейски формуляр.Документите били налични и на сайта на дружеството,преди сключването на договора, като съдържали и цялата необходима преддоговорна информация,в ясен и четим вид,на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.На ответника бил предоставен достъп до проект на договора и приложението към него,в които били посочени дължимите суми-заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита,ответникът бил въвел самостоятелно на указаното място в сайта командата ”декларирам,че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл,проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора”.С това си действие,ответникът бил заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор,СЕФ и ОУ.В резултат на което бил сключен във формата на електронен документ договора за кредит,с краен срок на погасяване 20.05.2017 г..

При кандидатстването,ответникът сам бил избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора,като осигури поръчителство от трето,одобрено от кредитора, юридическо лице/бил имал възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция/. Поръчителят,а именно ищецът,се бил съгласил да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по договора,за което ответникът му дължал възнаграждение в размер на 73.71 лв. на месец за периода на действие на договора.На ответника бил предоставен за запознаване проект на договор за предоставяне на поръчителство.Ответникът се бил съгласил с условията и бил подписал договора,чрез размяна на електронни волеизявления,като бил използвал индивидуално генериран петцифрен код за достъп,получен чрез кратко текстово съобщение на посочения от него мобилен номер и е използвал този код за попълване и подписване на договора за предоставяне на поръчителство.

На следващо място,на 14.04.2016 г. между кредитора и ищеца бил сключен договор за поръчителство,по силата на който ищецът се задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния,възникнали съгласно договора за кредит,както и за всички последици от неизпълнението,при ред и условия, подробно уговорени в договора за поръчителство.Било възможно ответникът да заплаща задълженията си към ищеца чрез кредитора,което не означавало плащания в полза на кредитора.

На ответника бил предоставен заем в размер на 1 000 лв.,сумата била усвоена на 14.04.2016 г. на каса на ”Изипей”АД.

За погасяване на задълженията на ответника били постъпили четири плащания : на 29.04.2016 г. 160 лв.,на 09.08.2016 г. 420 лв.,на 01.09.2016 г. 100 лв. и на 12.12.2016 г. 10 лв..Лицето било търсено многократно от кредитора с цел извънсъдебно споразумение,при което бил сторил разходи в размер на 76.34 лв.,които били за сметка на ответника,съгласно т.2.7 р.VІІІ от договора.На 22.06.2017 г. кредиторът бил поискал от ищеца плащане. Ищецът бил уведомил ответника.На 29.06.2017 г. ищецът бил заплатил на кредитора всички суми по договора : 731.13 лв.-главница;111 лв.-договорна лихва;55.70 лв.-наказателна лихва;76.34 лв.-административни разноски.Бил уведомил ответника за плащането и встъпването в правата на кредитора,вкл. за задължение за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство-654.10 лв..

Ищецът бил поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По ч.гр. дело №3049/2017 г. на ВРС, ответникът в срок бил възразил писмено срещу издадената заповед.Което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 731.13 лв.-главница,дължима по договор за кредит №650999/ 14.04.2016 г.,сключен с ”Кредисимо”АД;законната лихва върху главницата,считано от 06.07.2017 г. до изплащането на главницата;111 лв.-договорна лихва от 11.08.2016 г. до 20.05.2017 г.;55.70 лв.-наказателна лихва от 13.12.2016 г. до 22.06.2017 г.;76.34 лв.-административни разноски; 654.10 лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът не е представил отговор.По заповедното производство е възразил без да излага доводи.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2017 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 731.13 лв.-главница,дължима по договор за кредит №650999/14.04.2016 г.,сключен с ”Кредисимо”АД;законната лихва върху главницата,считано от 06.07.2017 г. до изплащането на главницата;111 лв.-договорна лихва от 11.08.2016 г. до 20.05.2017 г.;55.70 лв.-наказателна лихва от 13.12.2016 г. до 22.06.2017 г.; 76.34 лв.-административни разноски;654.10 лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;разноските по делото-32.57 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Исканата заповед/№2141/ е била издадена на 07.07.2017 г..Длъжникът е получил съобщение на 31.07.2017 г..На 14.08.2017 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК. Ищецът е бил уведомен за възражението на 12.09.2017 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №3049/ 2017 г. по описа на ВРС.

На 14.04.2016 г. ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от ”Кредисимо”АД с ЕИК *********.Процедурата е започнала с попълване на заявление/представено по делото във вид на извлечение от електронната система на дружеството/ за отпускане на потребителски кредит от разстояние на интернет страницата на дружеството,а именно www.credissimo.bg.Ответникът е попълнил личните си данни,вкл. три имена,ЕГН,номер на документ за самоличност,постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция,мобилен телефон,допълнително лице за контакт и др..Ответникът е посочил и желания размер на кредита/1 000 лв./,срока,наименованието на кредитния продукт и желания начин за усвояване на сумата.

На заявлението е даден индивидуален идентификационен код №650999.На посочения в заявлението електронен адрес /kaloiandamianov1@abv.bg/ автоматично е изпратен имейл с приложения договор,приложение №1 към договора,Общи условия и Стандартен европейски формуляр/представени по делото/.Документите са били налични и на сайта на дружеството.На ответника е предоставен и достъп до проект на договора и приложението към него,в които са били посочени дължимите суми-заявения размер на главницата и размера на възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.

След запознаване с всички условия във връзка с кредита,ответникът е въвел самостоятелно на указаното място в сайта командата ”декларирам,че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл,проверил съм въведените данни и приемам ОУ и договора”.С това си действие,ответникът е заявил съгласието си да бъде обвързан от процесния договор,СЕФ и ОУ.В резултат на което е бил сключен във формата на електронен документ договора за кредит,с краен срок на погасяване 20.05.2017 г..

При кандидатстването,ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора,като осигури поръчителство от трето,одобрено от кредитора,юридическо лице/имал е възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция/.Поръчителят,а именно ищецът,се е съгласил да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на неговите задължения по договора,за което ответникът му е дължал възнаграждение в размер на 73.71 лв. на месец за периода на действие на договора.На ответника е бил предоставен за запознаване проект на договор за предоставяне на поръчителство/представен по делото/.Ответникът се е съгласил с условията и е подписал договора,чрез размяна на електронни волеизявления,като е използвал индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочения от него мобилен номер и е използвал този код за попълване и подписване на договора за предоставяне на поръчителство.

На следващо място,на 14.04.2016 г. между кредитора и ищеца е бил сключен договор за поръчителство/представен по делото/,по силата на който ищецът се задължил да отговаря солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на последния,възникнали съгласно договора за кредит,както и за всички последици от неизпълнението,при ред и условия,подробно уговорени в договора за поръчителство.

Предоставената в заем сума от 1 000 лв. е била усвоена на 14.04.2016 г. на каса на ”Изипей”АД /видно от представено извлечение от електронната система на дружеството/.

На 22.06.2017 г.,ищецът е уведомил ответника,че кредиторът иска от него плащане.На 20.06.2017 г. го е уведомил и че е платил задълженията по договора/731.13 лв. главница,111 лв. договорна лихва,55.70 лв. наказателна лихва и 76.34 лв. разноски за опити за извънсъдебно погасяване на дължимите суми/ и съответно е встъпил в правата на кредитора/видно от представени имейли/.Ищецът действително е платил посочените задължения по договора/видно от представено удостоверение от кредитора/.

Видно от представено от ищеца преди с.з. споразумение от 04.12.2017 г.,ответникът е признал,че дължи на ищеца сумите,предмет на делото.Страните са се уговорили за разсрочено изплащане на задълженията.Ищецът признава за плащане на първите две вноски/от по 240 лв. с падежи 25.12.2017 г. и 25.01.2018 г./.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да ангажира доказателства за наличието на договор за кредит,вкл. за усвояването на кредита.Следвало е да ангажира доказателства и за наличието на договор за предоставяне на поръчителство.На последно място е следвало да ангажира доказателства и за плащане вместо ответника на съответното основание/договор за поръчителство/.

Приел е,че ищецът е ангажирал годни писмени доказателства-договори за кредит,за предоставяне на поръчителство и за поръчителство.Представил е и доказателства за усвояването на кредита/изплащането на сумата по договора за кредит касово на ответника/ и за плащане вместо ответника.

Ответникът е следвало да докаже изпълнение по договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство. Същият е възприел пасивно процесуално поведение.

При постановяването на решението,следва да бъде съобразено представеното по делото споразумение между страните и в частност признанието на ищеца за частично погасяване по време на Процеса.Ответникът е погасил 480 лв. и доколкото в споразумението не е посочен изрично реда на погасяване,съгласно чл.76 ал.1 от ЗЗД следва да се приеме,че е погасено най-обременителното за ответника задължение,което е задължението за главница,доколкото при забава се начислява законна лихва.След двете плащания, задължението е намаляло на сумата от 251.13 лв..

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца част от претендираните суми,а именно : 251.13 лв.-главница,дължима по договор за кредит №650999/14.04.2016 г.,сключен с ”Кредисимо”АД;законната лихва върху главницата,считано от 25.01.2018 г. до изплащането на главницата;законната лихва върху сумата от 731.13 лв.,считано от 06.07.2017 г. до 25.12.2017 г.; законната лихва върху сумата от 491.13 лв.,считано от 25.12.2017 г. до 25.01.2018 г.;111 лв.-договорна лихва от 11.08.2016 г. до 20.05.2017 г.;55.70 лв.-наказателна лихва от 13.12.2016 г. до 22.06.2017 г.;76.34 лв.-административни разноски;654.10 лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

В този смисъл предявеният иск следва да бъде уважен /уважен частично,респ. отхвърлен в частично/.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делата-32.57 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 184.86 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото/ищецът иска 300 лв.,Съдът преценява 100 лв.,предвид ангажираността на юрисконсулта-изготвяне на искова и допълнителна молби,без явяване в с.з./.

По сметка на ВРС,ответникът следва да бъде осъден да заплати 32.57 лв. държавна такса,която Съдът е пропуснал да събере от ищеца в исковото производство.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Д.Н. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”АЙ ТРЪСТ”ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София район Т. булВ.бизнес център ”България” сграда А,представлявано от управителя И.Ш.,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №3049/2017 г. на ВРС заповед за изпълнение №2141/07.07.2017 г.,а именно : 251.13 лв.-главница,дължима по договор за кредит №650999/ 14.04.2016 г.,сключен с ”Кредисимо”АД;законната лихва върху главницата,считано от 25.01.2018 г. до изплащането на главницата;законната лихва върху сумата от 731.13 лв., считано от 06.07.2017 г. до 25.12.2017 г.;законната лихва върху сумата от 491.13 лв.,считано от 25.12.2017 г. до 25.01.2018 г.;111 лв.-договорна лихва от 11.08.2016 г. до 20.05.2017 г.;55.70 лв.-наказателна лихва от 13.12.2016 г. до 22.06.2017 г.;76.34 лв.-административни разноски; 654.10 лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА К.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на ”АЙ ТРЪСТ”ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Т. булВ.бизнес център ”България” сграда А,представлявано от управителя И.Ш.,82.57 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №2184/2017 г. на ВРС,както и 284.86 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

ОСЪЖДА К.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 32.57 лв. държавна такса.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :