Решение по дело №892/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 73
Дата: 1 февруари 2023 г.
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20225220200892
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Пазарджик, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220200892 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. М. от гр.Септември, обл.Пазарджик против
НП № 22-0340-000481 от 31.05.2022г. на Началник група в РУ- Септември при
ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че нарушението не е извършено, тъй
като същият не е отказвал да му бъде направена проверка за употреба на алкохол
с техническо средство. Настоява, че не е получил указания за това от страна на
служителите на МВР, както и че не му е бил издаден и предявен талон за
изследване концентрацията на алкохол в кръвта. С тези аргументи моли съда да
отмени издаденото му НП.
В проведените открити съдебни заседания пред въззивната инстанция
жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител, като
поддържа жалбата и доразвива съображенията си за отмяна на НП.
Пълномощникът твърди, че от събраните по делото гласни и писмени
1
доказателства се установява, че АУАН е изготвен по-късно от посоченото в
същия време, поради което същият се явява незаконосъобразен. Настоява, че
нарушението, предмет на обжалваното НП, не е извършено. Счита, че правата на
неговия доверител са били нарушени, тъй като органите на реда не са му
разяснили конкретната процедура по извършване на проверката. Изразява
съмнения относно годността на използваното техническо средство- дрегер.
Намира, че талонът за изследване концентрацията на алкохол в кръвта е бил
попълнен и изготвен формално и то по същото време, когато е извършен оглед на
МП по образувано бързо производство, по което жалбоподателят е бил задържан
за 24ч. по реда на ЗМВР. С тези доводи, моли съда да отмени обжалваното НП.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. Постъпва писмено становище от пълномощника на
ответника- гл.юрисконсулт Красимира Пенова, в което се релевират доводи за
правилност и законосъобразност на обжалваното НП, чието потвърждаване се
иска. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя, като
същевременно претендира присъждане на такива под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, след
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена до компетентен да я разгледа съд, в
законоустановения срок- на 16.06.2022г., считано от датата на връчване на
обжалваното НП- 02.06.2022г., и от лице с правен интерес, какъвто се явява
адресатът на НП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, на основание чл.174
ал.3 пр.1 ЗДвП, за това, че на 28.04.2022г., в гр.Септември, като водач на МПС-
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ***, собственост
на М. А. М. от гр.Хасково, след като в 22:10ч. на бул.България пред дом №157 е
бил спрян от служител на РУ-Септември, ОДМВР- Пазарджик, в 23:15ч. отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство- алкотест дрегер 7510, с
2
фабричен №0098, за установяване употребата на алкохол и не изпълнява
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, за което му е издаден
талон за изследване №0059448.
НП № 22-0340-000481 от 31.05.2022г. на Началник група в РУ- Септември
при ОДМВР-Пазарджик, с което, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, е издадено въз
основа на АУАН №589311/29.04.2022г., съставен от мл.автоконтрольор при РУ-
Септември- Е. П., в присъствието на свидетелите Е. Б. и А. Д.. Актът е връчен на
29.04.2022г. при отказ на нарушителя да го подпише, удостоверен от един
свидетел- И. Г. Г..
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 28.04.2022г., около 22:10ч., служителите при РУ- Септември- св.Е. П. и
Г. М., получили сигнал от оперативен дежурен за оказване съдействие на
колегите им от ППД- А. Д. и Е. Б.. При пристигане на място, на адрес в
гр.Сепетмври бул.България №157, св.Е. П. установил вече спрения за проверка от
колегите му лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег.№ ***,
управляван от жалбоподателя М. В. М.. Последният бил вече задържан за 24ч. по
чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР от полицейския служител А. Д., поради което стоял на
задната седалка на патрулния автомобил, с поставени белезници на ръцете. След
пристигането си на място, св.Е. П. пристъпил към извършване на проверка
водача на МПС за употреба на алкохол чрез техническо средство- алкотест
дрегер 7510 с фабричен №0098. За провеждане на тестването, на задържания
били свалени белезниците, след което той изрично заявил отказ да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол. В тази връзка, след като бил отведен
в сградата на РУ-Септември, в 01:40ч. на жалбоподателя бил съставен и предявен
Талон за изследване №0059448/29.04.2022г.. Въпреки заявеният от негова страна
отказ да го получи, той бил отведен от св.П. във ФСМП- Септември. Там, за
времето от 02:00ч. до 02:10ч., задържаният бил прегледан от фелдшер- св.А. Т.,
за което бил изготвен Фиш за СМП №193 с бланков №011799, в който бил
отразен и декларирания от жалбоподателя отказ да му бъдат взети кръвни проби
за установяване употреба на алкохол. Поведението на М. било квалифицирано от
3
св.П. като нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, във връзка с което бил
съставен и процесния АУАН №589311/29.04.2022г..
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на св.Е. П. и св.А. Т., а също и от писмените доказателства, приети
по делото- Талон за изследване №0059448/29.04.2022г./л.55 от делото/, Фиш за
СМП №193 с бланков №011799/л.56 от делото/, Заповед за задържане на лице
рег.№340зз-45/28.04.2022г./л.64 от делото/.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания свидетел, които са
непротиворечиви и хронологично точни и напълно съответстващи с
информацията, съдържаща се в приетите по делото писмени доказателства.
Независимо че св.П. е полицейски служител и е налице служебна обвързаност
между него и АНО, съдът счита, че същият е добросъвестен и незаинтересован
от изхода на делото, доколкото не се установи личен мотив да бъде уличен
нарушителя, като му се приписва поведение или деяние, което обективно да не е
било извършено. Внимателният прочит на събраните по делото писмени
доказателства и съпоставката им с изложеното в разпита на св.П. формира у
настоящия съдебен състав убеждение за неоснователност на възражението на
жалбоподателя касателно хронологията на развитие на събитията по повод
съставянето на процесните документи, касаещи заявения от водача на МПС отказ
да бъде проверен за употреба на алкохол. По делото безспорно беше установено,
че на 28.04.2022г. в 22:10 ч. в гр.Септември на бул.България пред №157
жалбоподателят като водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Фаетон“, с рег.№ ***, е спрян за проверка от полицейските служители А. Д. и Е.
Б. и задържан за 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед за задържане на лице рег.
№340зз-45/28.04.2022г. на полицейския служител А. Д.. По същото време чрез
оперативен дежурен при РУ- Септември е повикан за съдействие и св.П., който в
23:15ч. пристъпва към проверка на задържания водач на МПС за употреба на
алкохол чрез техническо средство- алкотест дрегер 7510 с фабричен №0098,
която последният изрично отказва. В 23:20ч. започва извършването на оглед на
МП по междувременно образуваното БП №122/2022г. по описа на РУ-Септември,
който завършва в 23:50ч., след което жалбоподателят е отведен в сградата на
полицейското управление, където в 01:40ч. от страна на св.П. е направен опит да
му бъде предявен Талон за изследване №0059448/29.04.2022г.. За времето от
02:00ч. до 02:10ч. задържаният е прегледан от фелдшер- св.А. Т., за което е
попълнен Фиш за СМП №193 с бланков №011799, в който е отразен и отказът на
4
лицето да му бъдат взети кръвни проби за установяване употреба на алкохол.
След връщането на жалбоподателя в РУ- Септември срещу същия е съставен
АУАН №589311/29.04.2022г. за нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП.
Отново от показанията на св.П., беше установено, че белезниците на
задържания са били свалени, за да бъде практически извършено изследването за
алкохол с техническото устройство. Този извод не се разколебава от твърденията
на св.Н. М.а, че нейният съпруг не е бил извеждан от патрулния автомобил,
където стоял задържан, докато дойде св.П., за да извърши проверката за алкохол.
Апропо, отказ във връзка с последното, доколкото същият представлява изцяло
вербално изявление, би могъл да бъде направен и при ограничени от белезници
ръце. Тук е мястото да се посочи, че показанията на св.Н. М.а и св.И. К. са
абсолютно декларативни и доколкото не се подкрепят от останалите
доказателства, не установяват твърденията им, както и тези на жалбоподателя, за
това, че същият не е бил приканван да му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол. Не следва да се изключва и обстоятелството, че и двете свидетелки
са изключително заинтересовани и предубедени от изхода на делото, доколкото
едната е съпруга, а другата- майка на жалбоподателя.
Най-сетне, в пълна степен следва да бъдат кредитирани показанията на
св.А. Т., за когото не е налице съмнение относно достоверността на съдържащата
се в тях информация, предвид липсата на отношение у последния към развитието
на казуса. Именно от разпита на св.Т. и отразеното в подписания от него Фиш за
СМП №193 с бланков №011799 се установява в пълна степен изрично заявения
от проверявания водач на МПС отказ да му бъдат взети кръвни проби за
установяване употреба на алкохол. Последното е още едно доказателства за
преди това декларирания пред св.П. отказ от страна на жалбоподателя да бъде
тестван с техническо средство за същото обстоятелство.
С оглед на всичко това съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
безпротиворечиви доказателства за факта на осъществяване на нарушението,
поради което законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателаната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че нарушението
по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП се осъществява всякога, когато лице, имащо
качеството на водач на МПС, откаже по един от изброените в тази норма начини
5
да се подложи на проверка за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества. Изразът „и/или“ означава, че водачът е длъжен да
съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва, както само за
употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а така също и за
употреба на двете.
В случая М. е наказан с настоящото НП по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП за
отказа да се подложи на проверка за употреба на алкохол с техническо средство,
с доказателствен анализатор или с медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Не се спори по делото, че преди извършването на проверката
жалбоподателят е имал качеството на водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на
ЗДвП. Едва ли е нужно подробно да се разяснява, че когато един водач откаже да
бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но в същото време
се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско
изследване и даде кръвна проба, то не е налице отказ по смисъла на чл.174 ал.3
от ЗДвП. Такъв не е налице и в обратната хипотеза, т.е. ако се подложи на
проверка с техническо средство, а след това откаже анализатор, както и
медицинско изследване. Административното нарушение ще е налице само ако се
откаже съдействие за установяването употребата на алкохол и по всички от
алтернативно предписаните в закона начини, както е станало и в настоящия
случай. По делото се установи, че при проверката М. е манифестирал в
достатъчно ясна степен отказа си да бъде изпробван с техническо средство
алкотест дрегер, с доказателствен анализатор, както и да се подложи на
медицинско изследване, респ. да даде кръвна проба, като тези обстоятелства са
били надлежно отразени в изготвените от полицейския служител Е. П. Талон за
изследване №0059448/29.04.2022г. и Фиш за СМП №193 с бланков №011799.
При индивидуализацията на административните наказания глоба и
лишаване от правоуправление, АНО е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Определянето на размера на наказанието глоба и лишаване от правоуправление
по чл.174 ал.3 от ЗДвП е съответно на абсолютно установените от закона размери
от 2000 лева и 24 месеца, при което е безпредметно да се коментира
възможността за намаляването им.
С оглед изхода на делото- потвърждаване на НП, както и предвид факта, че
6
пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който
изпраща писмено становище по съществото на спора и с него прави искане за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.63д ал.3 от ЗАНН следва да присъди такива. Възнаграждението следва да е в
размер, определен в чл.37 от ЗПП, с оглед препращащата разпоредба на чл.63д
ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба
на МС по предложение на НБПП. В случая, за защита в производство по ЗАНН,
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в две
съдебни заседания, без личното явяване на юрисконсулта на ответника и не се
характеризира с фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0340-000481 от 31.05.2022г. на Началник
група в РУ- Септември при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП на М. В. М. ЕГН ********** от гр.Септември е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА М. В. М. ЕГН ********** от гр.Септември ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 80
/осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
настоящото пред Административен съд- Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7