Решение по дело №6629/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 25 ноември 2020 г.)
Съдия: Мария Димитрова Каранашева
Дело: 20192230106629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                       РЕШЕНИЕ  № 350

                гр. Сливен ,9.04.2020г.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

     Сливенския районен съд, гражданско отделение,VІІ-ми състав в публичното  заседание   на шести март, през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  

                                                    Председател : М. Каранашева

 

при секретаря  Добринка Недкова

като разгледа докладваното от    съдия  Каранашева                       

гр. дело   № 6629 по описа за  2019год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

       Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.224 от КТ, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 476.30лв за 12дни за 2019г. и осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 476.30лв, представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд в празнични дни коледни и новогодишни за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 1.02.2018г. до 29.11.2019 в размер на 88.25лв, както и законната лихва за забава,считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски в размер на 380лв.

В исковата молба ищецът твърди, че е работил в ТП на ДГС Тича  по трудов договор от 5.08.2015г..Сочи се, че трудовия му договор е прекратен със заповед от ответника и ответника не му е заплатил обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 476.30лв за 12дни за 2019г., сумата от 476.30лв, представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд в празнични дни коледни и новогодишни за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 1.02.2018г. до 29.11.2019 в размер на 88.25лв, както и законната лихва за забава,считано от датата на подаване на исковата молба

Поискано е, да бъде осъден  ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 476.30лв за 12дни за 2019г.,сумата от 476.30лв, представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд в празнични дни коледни и новогодишни за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от 1.02.2018г. до 29.11.2019 в размер на 88.25лв, както и законната лихва за забава,считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски в размер на 380лв.

 Съдът е квалифицирал иска за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като такъв с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.

Съдът е квалифицирал иска за заплащане на извънреден труд, като такъв с правно основание чл.262,ал.1,т.2 и т.3 от КТ.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че е положил извънреден труд, е негова.

В дадения едномесечен преклузивен срок за отговор,  от ответника  е постъпил отговор.

В отговора е заявено, че не се оспорва, че между страните е имало трудово правоотношение.Сочи се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал право на отпуск на 19работни дни, от който е използвал 18работни дни.Посочено е, че след прекратяването на трудовото правоотношение работника реално не престира труд и сътветно не му се полага платен годишен отпуск.Твърди се, че за единия ден неползван платен годишен отпуск обезщетението е изплатено на 13.01.2020г.По отношение на иска за заплащане на извънреден труд е заявено, че не се оспорва обстоятелството, че директора на ДГС Тича е издал графиците за периода 23.12.2017г.-27.12.2017г. и за периода 20.12.2017г. до 1.01.2018г. във връзка с повишаването на контрола на територията на стопанството всички горски надзиратели да бъдат на разположение през почивните и празничните дни, като за различните часови зони е сформирал екипи.Твърди се, че изискването е било да бъдат на разположение в цитираните графици и касае само длъжността горски надзирател, каквато ищеца не притежава т.к е на длъжността шофьор.Сочи се, че на процесните дати няма устно или писмено разпореждане, с което да е възложено на ищеца да се яви на посочените дати.Възразено е, че няма представен отчет от ищеца, който да доказва явяването му на работа за процесните дати, по чие разпореждане се е явил, в коя местност се е явил по какъв маршрут за колко часа и каква точно работа е вършил.Сочи се, че ищецът не е полагал извънреден труд и не попада в кръга на изключенията, посочени в чл.144 от КТ.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че дължимия отпуск на ищеца за 2019г. е 19работни дни, че ищецът не е полагал извънреден труд, е негова.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител адвокат В., моли да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Г., моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани и да им бъдат присъдени направените по делото разноски адвокатско възнаграждение.

В протоколно определение от 6.03.2020г. е допуснато изменение на размера на предявените искове иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата 414.56 лв., представляваща обезщетение за 12 дни неползван платен годишен отпуск за 2019 г., иска за мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск, да се счита предявен за сумата от 11.75 лв., иска за положен извънреден труд, да се счита предявен за сумата от 476.30 лв., иска за мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд, да се счита предявен за сумата от 44.66 лв.

           Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства,на основание чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

            С трудов договор от 5.08.2015 г. сключен между ТП ДГС Тича, в качеството на работодател и С.Б.М., в качеството му на работник е назначен М. на длъжността шофьор в  ТП на ДГС Тича, със срок за изпитване 6 месеца, считано от 5.08.2015 г. с основно месечно трудово възнаграждение 600 лева.

            На 5.08.2015 г. С.Б.М. е подписал длъжностна характеристика за длъжността шофьор.

            С допълнително споразумение от 5.02.2016 г. е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 600 лв.

            От график за провеждане на дежурства на територията на ТП на ДГС Тичав периода 23.12.2017г. до 27.12.2017г. се установява, че във връзка с повишаване на контрола на територията а стопанството е разпоредено всички горски надзиратели да бъдат на разположение през почивните и празничните дни като е определено С.М.  за 23.12.2017г за времето от 16.00 до 24.00часа, за 24.12.2017г. от 5.00часа до 10.00 часа, за 25.12.2017г. от 16.00часа до 24.00часа, за 26.12.2017г. за времето от 5.00 часа до 10.00часа, за 27.12.2017 за времето от 16.00часа до 24часа.В заповедта е посочено, че маршрута и местността ще бъдат посочени от директора и зам.директора по време на дежурствата.

От график за провеждане на дежурства на територията на ТП на ДГС Тичав периода 30.12.2017г. до 1.01.2018г. се установява, че във връзка с повишаване на контрола на територията а стопанството е разпоредено всички горски надзиратели да бъдат на разположение през почивните и празничните дни като е определено С.М.   за 30.12.2017 за времето от 16.00часа до 24часа, за 31.12.2017г. за времето от 5.00 часа до 10.00часа, за 01.01.2017г. за времето от 16.00часа до 24.00 часа.В заповедта е посочено, че маршрута и местността ще бъдат посочени от директора и зам.директора по време на дежурствата.

С уведомление от 19.12.2018 г. издадено от ТП на ДГС Тича е уведомен С.Б.М., че за 2019 г. има право на отпуск за 29 работни дни.

С допълнително споразумение от 1.02.2019 г. е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 750 лв. и 3% за придобит трудов стаж в размер на 22,50 лв.

С заповед от 28.02.2019г. е разрешен един ден платен годишен отпуск от отпуска за 2019 на С.Б.М..

С заповед от 1.04.2019г. са разрешени пет ден платен годишен отпуск от отпуска за 2019 на С.Б.М..

С заповед от 11.04.2019г. са разрешени три ден платен годишен отпуск от отпуска за 2019 на С.Б.М..

С заповед от 10.06.2019г. е разрешен един ден платен годишен отпуск от отпуска за 2019 на С.Б.М..

С заповед от 30.07.2019г. са разрешени два ден платен годишен отпуск от отпуска за 2019 на С.Б.М..

С заповед от 7.08.2019г. е разрешен един ден платен годишен отпуск от отпуска за 2019 на С.Б.М..

С заповед от 16.08.2019г. са разрешени пет ден платен годишен отпуск от отпуска за 2019 на С.Б.М..

Със заповед от 29.08.2019 г. е прекратено трудовото правоотношение на С.Б.М. поради съкращаване в щата, считано от 30.08. 2019 г. Със същата заповед е разпоредено да се изплати обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец. Заповедта е връчена на М. на 29.08.2019г.

От заверено копие на трудова книжка се установява, че е отразено прекратяване на трудовото правоотношение на 30.08.2019 г на основание чл. 328, ал. 1 от КТ.

С разпореждане на ТП на НОИ – Сливен от 11.09.2019 г е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 30.08.2019 до 28.02.2020  г. в размер на 20.78 лв. на С.Б.М..

От регистрационна карта на С.Б.М. се установява, че се е регистрирал като безработен на 2.09.2019 г. в Дирекция Бюро по труда – Котел.

С разходен касов ордер от 4.10.2019 г е изплатена на С.Б.М. сумата от 640.37 лв., обезещетение по чл. 222 ал. 1 от КТ за един месец.

С платежно нареждане от 5.11.2019 г. ЮИДП ДП ТП ДГС – Тича са изплатили по банковата сметка на М. сумата от 702 лв., като основание за плащане е посочено обезщетение по чл. 220.

От удостоверение за брутния доход на С.Б.М. се установява, че брутното трудово възнаграждение за месец юли 684.78 лева, за месец август 2019 г. на М. е в размер на 511.36 лв.

С платежно нареждане от 13.01.2020г. ЮИДП ДП ТП ДГС – Тича са изплатили по банковата сметка на М. сумата от 31.60лв обезщетение за неползван платен годишен отпуск за един ден.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че С.Б.М. е ползвал 18дни платен годишен отпуск за 2019г., а полагащите се дни платен годишен отпуск предвид прекратяването на трудовото правоотношение са 19дни.В заключението е посочено, че на ищеца се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер 33.59лв за един ден, а на 13.01.2020г. ТП ДГС – Тича са му заплати обезщетение в размер на 31.60лв.В заключението е посочено, че на М. не е изплащано  възнаграждение за полаган извънреден труд 446.07лв за 55 извънреден труд по време на празничните дни коледни и новогодишни за 2017г. и 2018г.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като обективно безпристрастно и компетентно изпълнено.

От изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че при изчисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск вещото лице не е взело предвид ДОД, който следва да се приспадне и дължимото обезщетение след приспадането възлиза на 30.29лв..От изслушването му се установява, че  вещото лице е изискало от ответника документи за отчетен и заплатен извънреден труд, но са му отговорили че няма такива документи и не е изплащан такъв труд.

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            По предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ.. Безспорно се установи в настоящото производство, че между страните е имало валидно сключено трудово правоотношение, което е прекратено със заповедта от 29.08.2019 г. на директора на ТП ДГС Тича.Установи се в производството, че за отработено време на ищеца е до 29.08.2019г.Съгласно разпоредбата на чл.224,ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност..В разпоредбата на чл.224,ал.2 от КТ е предвидено, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.Съгласно разпоредбата на Чл. 42 , ал.1 от НРВПО работникът има право на обезщетение за неизползван отпуск, което се определя пропорционално на времето признато за трудов стаж и последния месец се счита за пълен, ако работника или служителя са прослужили най-малко половината от работните дни.С оглед изложено съдът приема, че ищецът към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е имал право на 19 дни платен годишен отпуск, от който е ползвал 18дни и работодателя е следвало да му изплати един ден платен годишен отпуск, което е извършено на 13.01.2020г. в хода на процеса, поради което предявения иск за осъждане е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            По предявения иск за мораторна лихва за обезщетението за неползван платен годишен отпуск.Дължимата мораторна лихва за един ден неползван платен годишен отпуск за периода от 29.08.2019г.до 29.11.2019г. възлиза на 0.78лв.Ответника е заплатил на ищеца сумата от 31.60лв с платежно нареждане от 13.01.2020г., като дължимата сума за обезщетение за неползван платен годишен отпуск възлиза на 30.29г.С оглед изложеното съдът приема, че ще следва да се отхвърли и иска за мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск като неоснователен.

            По предявения иск за заплащане на извънреден труд с правно основание чл.262,ал.1,т.2 и т.3 от КТ съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан.Безспорно се установи в производството, че е издаден график за дежурства в почивни и празнични дни, като на ищеца изрично са определени ежедневни периоди от часове за полагане на дежурства и е постановено, че през тези дни следва да бъде на разположение на работодателя.Реално има посочени часове на разположение за всеки ден от 23.12.2017г. до 1.01.2018г.От заключението на вещото лице се установи, че възнаграждението за полагане на извънреден труд възлиза 446.07лв за 55 извънреден труд по време на празничните дни коледни и новогодишни за 2017г. и 2018г. От изслушването на вещото лице се установява, че  вещото лице е изискало от ответника документи за отчетен и заплатен извънреден труд, но са му отговорили че няма такива документи и не е изплащан такъв труд.С графиците работодателя е разпоредил дежурства на посочените в графиците лица и съответно дължи заплащането на възнаграждение за положения извънреден труд.Предявения иск ще следва да бъде уважен за сумата от 446.07лв, а за разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По предявения иск за мораторна лихва върху възнаграждението за извънреден труд, съдът приема предявения иск за  основателен и доказан за сумата от 44.66лв.От справка бг калкулатор се установява, че дължимата законна лихва е в размер на 82.65лв за периода от 1.02.2018г. до 29.11.2019г. но иска следва да бъде уважен за сумата за която е предявен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 145.05 лв, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника сумата от 269.89лв, представляваща направени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете

 На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати държавните такси по уважения иск в размер на 50 лв.   и изплатения депозит от бюджета на съда за назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза в размер на 100лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 236, ал. 1 от ГПК, Съдът

 

                                                      РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.224,ал.1 от КТ от С.Б.М., ЕГН ********** *** за осъждане на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Тича, БУЛСТАТ: 2016176540100 със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров № 1 да му заплати сумата от 414.56лв, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. за 12 дни, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД от С.Б.М., ЕГН ********** *** за осъждане на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Тича, БУЛСТАТ: 2016176540100 със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров № 1 да му заплати сумата от 11.75лв, представляваща мораторна лихва за забава за неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, за периода от 30.08.2019 до 29.11.2019г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно горско стопанство - Тича, БУЛСТАТ: 2016176540100 със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров № 1 да заплати на С.Б.М., ЕГН ********** *** на основание чл.262,ал.1,т.2 и т.3 от КТ сумата от 446.07лв, представляваща дължимо, но незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд в празнични дни коледни и новогодишни за 2017г. и 2018г. ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019г., като отхвърля предявения иск, за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 476.30лв, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно горско стопанство - Тича, БУЛСТАТ: 2016176540100 със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров № 1 да заплати на С.Б.М., ЕГН ********** *** на основание чл.262,ал.1,т.2 и т.3 от КТ сумата от 44.66лв, представляваща мораторна лихва за забава за неизплащане дължимо, но незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от  2.01.2018 до 29.11.2019г.

ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно горско стопанство - Тича, БУЛСТАТ: 2016176540100 със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров № 1 да заплати на С.Б.М., ЕГН ********** *** на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 269.89 лв, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на Териториално поделение Държавно горско стопанство - Тича, БУЛСТАТ: 2016176540100 със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров № 1 на основание чл.78,ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 145.05 лв, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение Държавно горско стопанство - Тича, БУЛСТАТ: 2016176540100 със седалище и адрес на управление: с. Тича, община Котел, ул. Георги Димитров № 1, на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС държавна такса в размер на 50 лв. за уважения иск и 100лв за назначената и изпълнена експертиза.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                               

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: