Решение по дело №145/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 147
Дата: 28 септември 2022 г. (в сила от 28 септември 2022 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20225500600145
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Стара Загора, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова

Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Красимира Д. Цонева
в присъствието на прокурора М. И.
като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно административно
наказателно дело № 20225500600145 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 15 от 17.01.2022 г., постановено по а.н.д. №
382/2021 г. по описа на Казанлъшкия районен съд ИЗЦЯЛО, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА обвиняемия П. А. П. – роден на 11.06.1968 г. в гр.
София, българин, български гражданин, живущ в гр. София, ж.к. „*** 1, ****
със средно образование, вдовец, безработен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА
НЕВИНЕН в това на 30.05.2018 г., източно от разклона за гр. Гурково, обл.
Стара Загора, км 348+500, при управление на МПС – л.а. „Фиат Добло“ с рег.
№ СА 3817 СН, да е нарушил правилата за движение по Закона за
движението по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от
ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост да е причинил средна телесна
повреда на **** от гр. Стара Загора, изразяваща се в счупване на петната кост
на лявото ходило, причинило трайно затруднение на движението на долния
ляв крайник, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление
1
по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:

С решение № 15 от 17.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 382/2021
г. по описа на Казанлъшкия районен съд, обвиняемият П. А. П. е признат за
виновен в това, че на 30.05.2018 г., източно от разклона за гр. Гурково, обл.
Стара Загора, км 348+500, при управление на МПС – л.а. „***“ с рег. № ***, е
нарушил правилата за движение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което
по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на **** от гр. Стара
Загора, изразяваща се в счупване на петната кост на лявото ходило,
причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
На основание чл.78а, ал.1 от НК обвиняемият П. А. П. е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв., като по първоначалното обвинение в частта му за
нарушение на чл.5, ал 1, т.1 от ЗДвП е признат за невиновен и е оправдан.
Със същото решение на основание чл.78а, ал.4, вр. с чл.343г от НК
обвиняемият П. А. П. е лишен от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемият
П. А. П., който чрез защитника си адв. С. М. е подал жалба в
законоустановения срок. Жалбоподателят твърди, че решението е
незаконосъобразно и при постановяването му са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява, че делото не е
изяснено от фактическа страна. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд със задължителни указания. Алтернативно, ако
въззивният съд прецени, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, жалбоподателят моли въззивния съд да го оправдае.
Подробни съображения за това са развити в жалбата. Такива излага в
пледоарията си и защитникът му адв. П. А..
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема
становище, че решението е законосъобразно и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено. Съображения за това излага в пледоарията си
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора.
Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата на
обвиняемия П. оплаквания, събраните доказателства по а.н.д. № 382/2021 г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, събраните в хода на съдебното
следствие пред въззивната инстанция писмени доказателства, изразените
становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното
решение, намери за установено следното:
Жалбата на П. А. П. е основателна.
Обвинението срещу обвиняемия П. А. П. е за това, че на 30.05.2018
1
г., източно от разклона за гр. Гурково, обл. Стара Загора, км 348+500, при
управление на МПС – л.а. „***“ с рег. № ***, е нарушил правилата за
движение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на **** от гр. Стара Загора, изразяваща се в
счупване на петната кост на лявото ходило, причинило трайно затруднение на
движението на долния ляв крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с
чл.342, ал. 1 от НК.
Районният съд е приел за установено, че на 30.05.2018 г.
обвиняемият П. А. П. и свидетелят Б.С.Я. пътували от гр. София за гр. Елена
с лекотоварен автомобил (л.а.) „***“ с рег. № ***, собственост на фирмата на
Я.. От гр. Стара Загора автомобилът бил управляван от обвиняемия П., като
двамата решили да минат по подбалканския път I-6 (Е-871) и после през
Прохода на Републиката (II-55).
Към 17.20 ч., пътувайки в посока запад-изток, П. и Я. разбрали, че
са подминали отклонението към Прохода на Републиката – пътен възел за гр.
Гурково, тъй като навигацията на мобилното приложение WAZE, показвала,
че трябва да продължат напред.
Времето било ясно, пътното платно било сухо, хоризонталната
маркировка била бяла прекъсната линия, участъкът бил прав и равен, а
непосредствено след пътния възел по посока на движението на автомобила,
управляван от обвиняемия П., нямало ограничение на скоростта, различно от
това за шофиране по първокласен път.
На км. 348+500, източно от пътния възел за гр. Гурково
обвиняемият П. отбил вдясно на пътния банкет, за да направи обратен завой
като използва наличната в насрещната пътна лента отбивка.
По същото време по път I-6, в същата посока запад-изток, с лек
автомобил (л.а.) „***“ с рег. № СТ *** ВН пътували свидетелите Г. И. и ****.
Автомобилът бил управляван от свидетеля И..
Наближавайки км. 348+500, свидетелят И. управлявал л.а. „***“ със
скорост 86 км/ч. Той забелязал на около 500 м. л.а. „***“ вдясно на банкета и
отнел педала на газта.
Когато л.а. „***“ бил на около 160 м. от л.а. „***“, обвиняемият П.
предприел обратен завой.
Според районния съд, тъй като свидетелят И. възприел, че л.а.
„***“ спира пред осевата линия и има намерение да го пропусне, когато бил
на около 45-46 м. от него той насочил л.а. „***“ към лявата лента
(насрещната лента).
В момента, когато л.а. „***“ навлязъл в лявата лента, свидетелят И.,
за да предотврати удар, задействал спирачната система на управлявания от
него лек автомобил и продължил отклонението му вляво към пътната
отбивка.
След около две секунди настъпил удар между двете МПС върху
2
пътната отбивка, като в този момент скоростта на л.а. „***“ била около 72
км/ч, а на л.а. „***“ – около 11 км/ч.
Първо предната дясна централна част на л.а. „***“ контакувала с
предната лява централна част на л.а. „***“. От удара последвала ротация на
л.а. „***“ по часовниковата стрелка и втори контакт между двете МПС – в
задна лява част на л.а. „***“ в областта на лявото колело и заден ляв калник и
в задна дясна част на л.а. „***“ в областта на задно дясно колело и заден
десен калник.
След ударите л.а. „***“ се установил в нивата вляво от пътя в
посока изток, а л.а. „***“ се установил в източния край на пътната отбивка.
От удара обвиняемият П. получил счупване на гръдната кост; на I-
во, II-ро и III-то ребро вляво и II-ро и III-то ребро вдясно; контузия на левия
бял дроб, набиране на кръв и въздух в лявата плеврална кухина; набиране на
въздух подкожно на шията и гръдния кош вляво и черепномозъчна травма,
изразяваща се в кръвна колекция под меките черепни покривки вляво и
лекостепенно мозъчно сътресение, а свидетелят К. получил контузия на
гръдния кош; контузия на долната част на подбедрицата и счупване на петна
кост на лявото ходило.
Горните травматични увреждания са установени, съотвено, със
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 236/2019 г. и
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 233/2019 г.( л.46 – л.47 и
л.50 – л.53 от д.п.).
След ПТП на пострадалите била оказана спешна помощ.
Въз основа на приетата и описана по-горе фактическа обстановка,
районният съд, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства,
е приел, че обвинението против обвиняемия П. по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с
чл.342, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин за нарушение на чл.25, ал.1
от ЗДвП, а по първоначално повдигнатото обвинение за нарушение и на чл.5,
ал 1, т.1 от ЗДвП, обвиняемият П. е признат за невиновен и е оправдан.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са
разпитани обвиняемият П. А. П. (водач на л.а. „***“), свидетелите Б.С.Я.
(пътувал в л.а. „***“), Г. И. (водач на л.а. „***“) и **** (пътувал в л.а. „***“),
приети са писмени доказателства.
Назначени са и са изслушани заключенията на повторна тройна
автотехническа експертиза и на допълнителна тройна автотехническа
експертиза.
Районният съд е направил подробен анализ на събраните по делото
доказателства. Предвид на този анализ, въззивният съд приема за безспорно
установени от районния съд следните обстоятелства:
-че ПТП е станало на 30.05.2018 г., около 17.20 ч., на км. 348+500
на път I-6 (подбалканския път);
3
-че ПТП е станало между л.а. „***“ с рег. № *** (с водач
обвиняемият П. и пътник свидетелят Я.) и л.а. „***“ с рег. № СТ *** ВН (с
водач свидетелят И. и пътник свидетелят К.);
-че и двата автомобила са пътували в посока запад-изток;
-че източно от пътния възел за гр. Гурково обвиняемият П. отбил
вдясно на пътния банкет, за да направи обратен завой като използва
наличната в насрещната пътна лента отбивка;
-че наближавайки км. 348+500, свидетелят И. е управлявал л.а
„***“ със скорост 86 км/ч. и забелязал л.а. „***“ вдясно на банкета;
-че обвиняемият П., който имал видимост към л.а. „***”, е навлязъл
отново в лентата за движение в посока запад-изток, с намерение да
предприеме обратен завой;
-че свидетелят И., когато бил на около 45-46 м. от л.а. „***“, е
насочил л.а. „***“ към лявата лента (насрещната лента).
-че в момента, когато л.а. „***“ навлизъл в лявата лента, за да
направи обратен завой, свидетелят И. е задействал спирачната система на
управлявания от него лек автомобил и продължил отклонението му вляво;
-че ударът между двата автомобила не е бил попътен (каквато теза
поддържа обвиняемият П.);
-че е настъпил удар между двете МПС върху пътната отбивка, като
в този момент скоростта на л.а „***“ била около 72 км/ч, а на л.а. „***“ –
около 11 км/ч.
-че механизмът на ПТП, местата на установяване на леките
автомобили след ударите и получените от обвиняемия П. и от свидетеля К.
травматични увреждания са такива, каквито са изложени –по-горе.
По делото се спори дали обвиняемият П. е допуснал вменените му
нарушения на ЗДвП, в резултат на които по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на свидетеля К., и дали поведението на обвиняемия П.
е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Основните възражения на жалбоподателя П. са, че делото не е
изяснено от фактическа страна, както и че не е виновен за настъпилото ПТП.
Въззивният съд счита, че делото е изяснено от фактическа страна и
не се налага събирането на допълнителни доказателства, каквото становище е
изложил жалбоподателят П. в жабата си..
В хода на съдебното следствие пред районния съд са назначени и
изслушани заключенията на повторна тройна автотехническа експертиза и на
допълнителна тройна автотехническа експертиза.
Видно от заключението на тройна автотехническа експертиза от
22.10.2022 г. (л.59 – л.80 от а.н.д. № 382/2021 г. на Казанлъшкия районен съд),
ударът между л.а. „*** ***“ и л.а. „***” е настъпил извън платното за
движение на място, което се намира:
4
-по дължина на 26,00 - 26,50 м. западно от Ориентир (1), приет в
протокола за оглед;
-по широчина на 0 - 1 м. северно от Ориентир (1), приет в
протокола за оглед.
Механизмът на ПТП е следният:
Водачът Г. И. е управлявал л.а. „*** ***”, като се движил по
южната лента на платното за движение на път 1-6 км 348+500. В същото това
време на банкета до южната лента на платното за движение на същият път 1-6
км 348+500 е спрял л.а. „***“ , управляван от П. А. П..
Когато л.а. „*** ***“ се е намирал на разстояние от мястото на
удара около 160 м., водачът на л.а. „***“ е потеглил, като е предприел
маневра обратен завой.
Когато л.а. „*** ***“ се е намирал на разстояние 45-46 м. от
мястото на удара, водачът му е реагирал, като е отклонил волана на
автомобила наляво, като по този начин е навлязъл в лявата лента и е
задействал спирачната система.
Така след около 2 сек. е последвал удар в предната лява страна на
л.а. „***“ и в предната дясна част на л.а. „*** ***“. Ударът е настъпил извън
платното за движение върху пътната отбивка. След удара л.а. „***“ се е
завъртял около вертикалната си ос и се е установил на мястото, отразено в
протокола за оглед и видно от снимковия материал. След удара л.а. „*** ***“
е продължил движението в посока североизток и се е установил на мястото
отразено в протокола за оглед и видно от снимковият материал.
Скоростта на движение на л.а. “*** ***” преди произшествието е
била около 86 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „*** ***” в момента на
удара в л.а. „***” е била около 72 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „***“ преди произшествието (преди
потеглянето) е била 0 км/ч. Скоростта на движение на т.а. „***“ в момента на
удара от л.а. “*** ***” е била около 11 км/ч.
В анализираната пътна ситуация, от момента на реакция на водача
на л.а. „*** ***”, той е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране.
Водачът на л.а. „*** ***” би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на реакцията
му, се е движел със скорост по-малка от 61 км/ч.
В анализираната пътна ситуация, ако водачът на л.а. „*** ***” бе
реагирал, когато л.а. „***” е бил навлязъл на около 1 м. навътре в платното
пред него, водачът на л.а. „*** ***” имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
5
Видно от мащабната скица на стр.16 от заключението (л.74 от а.н.д.
№ 382/2021 г. на Казанлъшкия районен съд), ако водачът на л.а. „*** ***” се
бе движил по дясната лента, то удар между двата автомобила не би настъпил.
Когато л.а. „*** ***“ се е намирал на около 160 м. зад л.а. „***“,
същият е попадал в зоната на видимост, осигурена от лявото външно
огледало на л.а. „***“, и ако в този момент водачът на л.а. „***“ бе забелязъл
л.а. „*** ***“, той е имал техническа възможност да избегне произшествието,
като отложи потеглянето си.
Основните причини за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка, според експертите, са:
-водачът на л.а. „*** ***“ – Г. И., не е реагирал своевременно със
спиране на опасността от удар с л.а. „***”, когато т.а. „***” е навлязъл в
дясната лента пред него;
-водачът на л.а. „*** ***“ – Г. И., вместо да продължи движението
си по дясната лента, е отклонил автомобила на ляво и така е настъпил удар
след границата на лявата лента.
Ако се приеме, че водачът на л.а. „***” е следвало да предположи,
че л.а. „*** ***“ вместо да продължи движението си по дясната лента, ще се
отклони на ляво и ще навлезе в лявата лента, то тогава причина за
произшествието е и това, че водачът на л.а. „***” – П. А. П., е потеглил и е
предприел маневра обратен завой на място, по начин и в момент, когато това
не е безопасно. Т.е., без да пропусне попътнодвижещия се л.а. „*** ***“.
Видно от заключението на допълнителната автотехническа
експертиза от 07.01.2022 г. (л.116 – л.131 от а.н.д. № 382/2021 г. на
Казанлъшкия районен съд), ударът между л.а. „*** ***“ и л.а. „***” е
настъпил извън платното за движение на място, което се намира:
-по дължина на 26,00 - 26,50 м. западно от Ориентир (1), приет в
протокола за оглед;
-по широчина на 0 - 1 м. северно от Ориентир (1), приет в
протокола за оглед.
Разположението на двата автомобила в мястото на удара и в
частност разположението на л.а. „***” спрямо платното за движение в
момента на удара, категорично изключва възможността л.а. „***” да е
извършвал маневра, която да е различна от маневрата обратен завой.
Видно от мащабната скица на стр.6 (л.121 от а.н.д. № 382/2021 г. на
Казанлъшкия районен съд), ако л.а. „***” бе извършил маневра, с която от
банкета да навлезе в южната лента, по която да продължи движението си в
посока на изток, то удар между двата автомобила не би настъпил.
Видно от мащабната скица на стр.7 (л.122 от а.н.д. № 382/2021 г. на
Казанлъшкия районен съд), ако л.а. „***” бе извършил маневра, с която от
банкета да навлезе в южната лента, по която да продължи движението си в
6
посока на изток, то при предприетата маневра изпреварване от страна на
водача на л.а. „*** ***” последният би навлязъл в лявата лента и би преминал
покрай л.а. „***”, без да настъпи удар между тях.
На въпроса от кой момент и местоположение на л.а. „ ***“ на
пътното платно следва да се приеме, че от техническа гледна точка за водача
на л.а. „***“ е трябвало да бъде очевидно, че водачът на л.а. „***“ прави
обратен завой, а не се включва в движението, в експертизата е даден следният
отговор:
На мащабната скица на стр.8 (л.123 от а.н.д. № 382/2021 г. на
Казанлъшкия районен съд) е показан моментът, в който при хипотеза за
извършване на маневра от л.а. „***”, с която от банкета да навлезе в южната
лента, по която да продължи движението си в посока на изток, автомобилът
ще премине от ляв завой в десен завой. Вижда се, че в този момент л.а. „***”
би се намирал косо на платното, като предната му част е достигала до
разделителната линия на платното. Тъй като водачът на л.а. „*** ***” е
предприел маневра изпреварване на движещия се пред него в същата (южна)
лента л.а. „***” и л.а. „*** ***” се е насочил към лявата, северна лента, то
момента, в който ще възникне опасност от удар между двата автомобила е
моментът, в който л.а. „***” навлезе в лявата, северна лента.
Скоростта на движение на л.а. “*** ***” преди произшествието е
била около 86 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „*** ***” в момента на
удара в л.а. „***” е била около 72 км/ч.
Скоростта на движение на л.а. „***“ преди произшествието (преди
потеглянето) е била 0 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „***“ в момента на
навлизане в лявата лента е била около 7,6 км/ч. Скоростта на движение на л.а.
„***“ в момента на удара от л.а. “*** ***” е била около 11 км/ч.
В анализираната пътна ситуация от момента на реакция на водача
на л.а. „*** ***”, когато л.а. „***” е навлизал от дясната, южна лента, в
лявата, северна лента, водачът на л.а. „*** ***” е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране
Водачът на л.а. „*** ***” би имал техническа възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента на реакцията
му, се е движел със скорост по-малка от 61 км/ч.
Районният съд е приел горните заключения като компетентни и
мотивирани.
Нещо повече, районният съд е приел следното:
-че свидетелят И., възприемайки, че водачът на т.а. „***“ го
изчаква при започнала и очевидно възприета от него маневра „обратен
завой“, не е предприел спиране, а само отнемане на газта и насочване
автомобила към лявото пътно платно;
-че свидетелят И., като водач на л.а. „***“, е предприел спиране и
7
продължаване посоката на автомобила извън лявото платно, когато било
очевидно, че л.а. „***“ навлиза в лява лента за движение („спасителна
маневра”);
-че моментът на навлизане на спряло МПС в пътното платно
представлява опасност за движението – т.е., л.а. „***“ е станал опасност за
движението от момента на навлизането си в своята (южната) пътна лента;
-че водачът на л.а. „***“ би имал възможност да избегне ПТП,
когато л.а. „***“ е навлязъл на около 1 м. навътре чрез безопасно екстрено
спиране (заключение на тройна автотехническа експертиза от 22.10.2022 г. –
л.79 от а.н.д. № 382/2021 г. на Казанлъшкия районен съд);
-че водачът на л.а. „***“ не е изпълнил задължението си по чл.20,
ал.2 от ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, а е проявил
самонадеяност като е отложил спирането и е променил посоката на движение
на л.а. „***“.
-че установената скорост на л.а. „***“ преди ПТП от 87 км/ч. е била
съобразена с пътните условия.
Изложените по-горе обстоятелства и изводи се споделят и от
въззивния съд.
Действително, водачът на л.а. „***“ не е бил длъжен да се движи
със скорост по-малка от 61 км/ч, за да избегне ПТП, но е важно да се уточни
от кой момент е направено изчислението за тази скорост.
Видно заключението на тройна автотехническа експертиза от
22.10.2022 г. и от заключението на допълнителната автотехническа
експертиза от 07.01.2022 г., водачът на л.а. „*** ***” е реагирал на опасността
на пътя – л.а. „***”, който навлизал в лявата лента за движение. Тогава л.а.
„*** ***“ се е намирал на разстояние 45-46 м. от мястото на удара, като
свидетелят И. е отклонил волана на автомобила наляво (като по този начин
навлязъл в лявата лента) и е задействал спирачната система.
Експертите са изчислили, че ако в този момент – в момента на
реакция на водача, когато л.а. „*** ***” е бил на разстояние 45-46 м. от
мястото на удара, свидетелят И. се е движел със скорост по-малка от 61 км/ч.
и е реагирал с екстрено спиране, би имал техническа възможност да избегне
удара.
Т.е., задължението на водача на л.а. „*** ***” е не да управлява
автомобила със скорост по-малка от 61 км/ч., а да реагира на опасността на
пътя с намаляване на скоростта или със спиране.
Свидетелят И. не е сторил това.
Напротив, когато л.а. „***”, управляван от обвиняемия П., навлязъл
около 1 м. в платното пред него, л.а. „*** ***” бил на 90,82 м. Ако тогава
свидетелят И. беше реагирал с екстрено спиране, той би имал възможност да
8
спре преди мястото на удара (л.75 и л.79 от а.н.д. № 382/2021 г. на
Казанлъшкия районен съд).
Другата възможност да избегне ПТП пред свидетеля И. е била да не
отклонява л.а. „*** ***” вляво, а да продължи да се движи по дясната лента и
тогава удар между двата автомобила не би настъпил (л.73 – л.75 от а.н.д. №
382/2021 г. на Казанлъшкия районен съд).
За обвиняемия П. възможностите да избегне ПТП са били следните:
-ако беше забелязал л.а. „*** ***“, да отложи потеглянето си, тъй
като когато л.а. „*** ***“ се е намирал на около 160 м. зад л.а. „***“, същият
е попадал в зоната на видимост, осигурена от лявото външно огледало на л.а.
„***“;
-ако л.а. „***” бе извършил маневра, с която от банкета да навлезе в
южната лента, по която да продължи движението си в посока на изток. Тогава
при предприетата маневра изпреварване от страна на водача на л.а. „*** ***”
последният би навлязъл в лявата лента и би преминал покрай л.а. „***”, без
да настъпи удар между тях.
Според въззивния съд, при предприетата от обвиняемия П. маневра
„обратен завой” с л.а. „***“ и при положение, че това е било видимо за
свидетеля И., водач на л.а. „*** ***”, последният е следвало или да реагира
навреме с намаляване на скоростта или спиране (каквото е задължението му
по чл.20, ал.2 от ЗДвП) или да остане в своята лента за движение и тогава
удар между двата автомобила не би настъпил, както беше изложено по-горе.
В този смисъл е и становището на експертите, изготвили тройната
автотехническа експертиза от 22.10.2022 г., отразено в заключението и
потвърдено от тях в хода на съдебното следствие пред районния съд л.100 от
а.н.д. № 382/2021 г. на Казанлъшкия районен съд.
Районният съд е приел, че свидетелят И., като водач на л.а. „***“, е
предприел „спасителна маневра” – спиране и продължаване посоката на
автомобила извън лявото платно, когато било очевидно, че т.а. „***“ навлиза
в лява лента за движение и ударът е бил неизбежен.
Въззивният съд счита, че в случая не може да се приеме, че
предприетата от свидетеля Г.ев маневра е „спасителна маневра”, тъй като
същата не отговаря на критериите за това, съгласно ТР-106-83-ОСНК, т.2 и
т.4.
Действително, изменението посоката на движението на л.а. „***
***” е предприето от свидетеля И. в опасната зона на спиране за
предотвратяване на удара между двата автомобила, но опасността, възникнала
пред свидетеля И., не е била внезапна – л.а. „*** ***” е бил на 90,82 м., когато
управляваният от обвиняемия П. л.а. „***“ навлязъл около 1 м. в платното
пред него. Т.е., не е налице изискването на ТР-106-83-ОСНК, т.2, а именно
спасителната маневра да се извършва при внезапно възникнала опасност от
неправомерното поведение на участници в движението, на самия водач или
9
на природни сили.
Свидетелят И. е видял л.а. „***“, но решил, че може да го
заобиколи, тъй като в другата лента (от север) имало отбивка. Свидетелят И.
разказва: „След детелината на Гурково видяхме автомобил, който се движи
успоредно на пътя извън платното и леко започна да навлиза в нашето
платно, но много бавно се движи и спира по средата на платното да прави
обратен завой, все едно, че ни изчаква да го заобиколим. Аз пресметнах, че
мога да го заобиколя, тъй като в другото платно имаше отбивка. Тръгнах да
го заобикалям и точно в последния момент, когато го стигам да го заобиколя,
той прави обратен завой, завих наляво, за да го избегна, но го ударих” (л.40 –
стр.2, от а.н.д. № 382/2021 г. на Казанлъшкия районен съд).
Ако в посочения момент, когато л.а. „*** ***” бил на 90,82 м.
свидетелят И. беше реагирал с екстрено спиране, той би имал възможност да
спре преди мястото на удара, както многократно беше посочено по-горе.
А според ТР-106-83-ОСНК, т.4, при предприемане на спасителна
маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не
може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Маневрата „обратен завой”, предприета от обвиняемия П. с л.а.
„***“, не е била неправомерно извършена. Свидетелят И., като водач на л.а.
„*** ***“, е следвало да продължи движението си по дясната лента и така
нямаше да настъпи удар между двете МПС, тъй като л.а. „*** ***“ е можел да
мине безпрепятствено по дясната лента. Но свидетелят И. е отклонил
автомобила на ляво и така е настъпил удар след границата на лявата лента,
където л.а. „*** ***“ не би следвало да се намира по това време, движейки се
в посока запад-изток.
Поради това въззивният съд не може да приеме, че предприетата от
свидетеля И. маневра е „спасителна маневра”. В този смисъл са ТР-106-83-
ОСНК, Р-222-11-ІІ н.о.,Р-505-04-ІІ н.о., Р-273-09-ІІ н.о., Р-24-19-І н.о. и др.
Не може да се вмени в задължение на обвиняемия П., че като водач
на л.а. „***” е следвало да предположи, че л.а. „*** ***“ вместо да продължи
движението си по дясната лента, ще се отклони на ляво и ще навлезе в лявата
лента.
Поради това въззивният съд счита, обвиняемият П. не е допуснал
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно – че е потеглил и е предприел
маневра „обратен завой” на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно. Т.е., без да пропусне попътнодвижещия се л.а. „*** ***“, който е
можел и е следвало да продължи движението си по дясната лента и така да се
размине с изтеглилия се вече в лявата лента л.а. „***”.
С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира, че с
поведението си обвиняемият П. не е допуснал нарушение и на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
10
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Действително, по делото няма данни, че обвиняемият П. е видял
приближаващия се със скорост 86 км/ч. л.а. „*** ***“, който е попадал в
зоната на видимост, осигурена от лявото външно огледало на л.а. „***“. Но
ударът между двата автомобила не е попътен и както беше изложено по-горе,
ако свидетелят И. не се беше отклонил вляво управлявания от него л.а. „***
***“, последният щеше безпрепятствено да мине по своята (дясната) лента и
нямаше да настъпи удар между двете МПС.
Видно от справка за нарушител/водач на обвиняемия П. и
административнонаказателната преписка, свързана с ПТП, предмет на
настоящото наказателно производство (АУАН бл. № 0644864/03.07.2018 г.,
НП № 18-0284-004199/03.12.2018 г., констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 24/30.05.2018 г. и план-схема на ПТП), на обвиняемия П.
е наложено административно наказание във връзка с произшествието на
30.05.2018 г., но за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – че не носи
контролния талон от свидетелството за управление. Тези писмени
доказателства се намират, съответно, на л.50 – л.51 и 53 – л.56 от настоящото
дело.
Предвид изложения по-горе анализ на доказателствата, въззивният
съд счита, че обвиняемият П. не е осъществил от обективна и от субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
с чл.342, ал. 1 от НК.
Поради това въззивният съд следва да отмени обжалваната присъда
изцяло и да постанови нова присъда, с която да признае обвиняемия П. за
невинен в това на 30.05.2018 г., източно от разклона за гр. Гурково, обл.
Стара Загора, км 348+500, при управление на МПС – л.а. „***“ с рег. № ***,
да е нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, а
именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по
непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на **** от гр. Стара
Загора, изразяваща се в счупване на петната кост на лявото ходило,
причинило трайно затруднение на движението на долния ляв крайник, и да го
оправдае по обвинението за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342,
ал. 1 от НК.
Що се отнася до твърденията на жалбоподателя П., че
първоинстанционното решение е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, то въззивният съд счита, че в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати описаните в жалбата
нарушения.
Воден от горните мотиви и на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1,
т.3 от НПК, към които препраща чл.чл.378, ал.5 от НПК, съдът постанови
решението си.

11


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.
12
Съобщи за изтекли лични данни