Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 25.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова адм. дело № 13/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38 от Закона за държавната собственост ЗДС).
Административното дело е
образувано по жалба на Д.А.М. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, подадена
против Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния
проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с
път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията
на област Ловеч и област Велико Търново. Решението се обжалва в частта относно
обезщетяването и определеното парично обезщетение за отчуждаване на притежавания
от оспорващия имот с идентификатор 40261.17.16, представляващ нива с площ за
отчуждаване 8.654 дка и цена на обезщетението в размер на 4701,00 лева, находящ
се в землището на с. Крушуна, община Летница, област Ловеч.
В жалбата си оспорващият излага, че административният
орган не е обсъждал възможност за друго обезщетяване освен паричното, като
счита, че е била налице възможност за прилагането на чл.42а от ЗДС. На следващо
място, жалбоподателят не е доволен от размера на определеното парично
обезщетение за отчуждаваната част от имот, тъй като счита същото за занижено и неотговарящо на действителната
пазарна цена на имота. Иска се да се отмени решението на Министерски съвет в
оспорената част и административната преписка да бъде върната на АО за
постановяване на решение, с което Д.М. да бъде обезщетен по реда на чл.42а от ЗДС. Алтернативно, жалбоподателят иска да се измени оспореното решение, касаещо
имот с идентификатор 40261.17.16, в частта му относно размера на паричното
обезщетение.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощени
адвокати поддържа жалбата, като излага доводи по съществото на спора,
мотивирайки се с допълнителното заключение на вещото лице. Претендират се
разноски по приложен списък.
Ответникът Министерски съвет не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмено становище по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с
целта на закона. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното
развитие и благоустройството не се явява и не се представлява. В писмена молба
заявява, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице с вх. №
216/18.01.2022г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмена молба ангажира
становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура”
гр. София в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат излага доводи за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на
МС в оспорената част.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет
републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и
Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на
§5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в
случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-12 от 02.02.2021г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство, предвиждащ
изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус“, участък от км
166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след
пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67
по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303). От Агенция
„Пътна инфраструктура“ е направено мотивирано искане за отчуждаване до
министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството,
като към него са приложени документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС. От
двамата министри е направено предложение до МС за отчуждаване на имотите, с
приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС
приложения. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС. В табличен
вид са определени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид,
местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова
обосновка и оценка на имотите, извършена в административното производство от
лицензиран оценител, който е изготвил оценителски доклад за определяне на равностойно
парично обезщетение на засегнатите имоти.
С Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет на
Република България в оспорената му част, е определено обезщетение в размер на 4701,00
лева за отчуждаване на 8,654 дка от притежавания от жалбоподателя поземлен имот
с идентификатор 40261.17.16, целият с площ 20,999 дка. Имотът се намира в
землището на с. Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч, и преди влизане в сила на
ПУП-ПП е представлявал земеделска земя – нива от IV категория.
Ответникът е приложил административната преписка по
издаване на обжалвания акт, експертната оценка (оценителски доклад) за
обезщетение на частта от отчуждения имот, както и удостоверение по чл.32, ал.4
от ЗДС с пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по
вписванията на Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени
доказателства, назначена е съдебно-оценителна експертиза в различни варианти.
По искане на жалбоподателя е допуснато допълнително заключение на ВЛ.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение №
794/16.11.2021г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км 166+144 от идейния проект на НКСИП
= 167+572 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-301) до
км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км 190+771,67 по техническия проект от
2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на територията на област Ловеч и
област Велико Търново, издадено на основание чл.34а, ал.1 във връзка с чл.34б
от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС.
Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите.
Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект,
определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти,
определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както бе
изложено, с решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет републикански път
А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала
„Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР
на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1
от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е
национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно
министерския съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски съвет,
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По
изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната
собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като
издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават
имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото
обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за
съдържание, регламентирано в чл.34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Спазена е регламентираната в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС процедура
за вземане на решението. Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила Подробен устройствен план – Парцеларен план (ПУП-ПП),
който предвижда изграждането на национален обект „Автомагистрала „Хемус“ за
процесния участък. Няма спор по делото, а и видно от данните към
административната преписка обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е
извършено процесното отчуждаване е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП, одобрен с
влязла в сила на 20.02.2021г. Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021г. на Зам.-министъра
на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 10 от 2021г.).
В табличен вид са представени имотите и частите от
имоти за отчуждаване, включително и в землището на с. Крушуна, с техните
характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.
Приложена е финансова обосновка, възлагателно писмо и оценка на имота,
извършена в административното производство (оценителски доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение). Оценката на имота в административното
производство е извършена от лицензиран оценител на имоти, отговарящ на
определените в ЗДС изисквания (чл.38, ал.9 вр. с § 1а, т.3 от ДР на ЗДС).
Видно от приложения по делото оценителски доклад,
равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, е определено
при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на
всички вписани сделки с имоти – реални пазарни аналози, отговарящи на
изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на
чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз
основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания” – имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и
също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния
случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в Служба по вписванията
гр. Ловеч.
По отношение приложението на материалния закон съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС, имоти и части от имоти –
собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Доводът на жалбоподателя, че видът на обезщетението е
неправилно определен, тъй като за отчуждената част от имот с идентификатор №
40261.17.16 следва да му бъде предоставен като обезщетение равностоен имот
частна държавна собственост от държавния поземлен фонд, е неоснователен.
Действително, разпоредбата на чл.42а, ал.1 от ЗДС предвижда, че когато за
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават
принудително имоти – частна собственост, представляващи земеделски земи или
горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот –
частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии
– държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите,
предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за
отчуждения имот или имоти. Алтернативният вариант е за отчуждените имоти или
части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл.32,
ал.2 от ЗДС. В случая в съответствие с предоставената от законодателя
оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и
е разпоредил за отчуждената част от имота жалбоподателят да получи равностойно
парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа,
проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. Ето защо,
доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.
В този смисъл е и константната съдебна практика на
ВАС: Решение № 12982/02.10.2019г. по адм. д. № 11371/2018г., Решение №
1828/11.02.2019г. по адм. д. № 9837/2018г., Решение № 12495/24.09.2019г. по
адм. д. № 10237/2018г., Решение № 7568/21.05.2019г. по адм. д. № 11700/2018г. и
др.
Отделно от горното, видно от предоставената справка от
ОДЗ Ловеч – писмо с изх. № ПД-01-3-1/24.01.2022г., поземлените имоти частна
държавна собственост – земеделски територии, находящи се в землището на с.
Крушуна, общ. Летница, обл. Ловеч са едва 5 бр., като от тях само 2 имота са
ниви IV категория. Доколкото, видно от приложението към т.1
от процесното решение на МС, земеделските земи, респективно части от тях,
подлежащи на отчуждаване в това землище са 155 бр., евентуалното изследване с
оглед извършването на преценка досежно приложението на чл.42а, ал.1 от ЗДС за
землището на с. Крушуна на практика значително би затруднило процедурата по
отчуждаване. Предвид броя на наличните земеделски територии – частна държавна собственост
в това землище, би било невъзможно да се приложи разпоредбата на чл.42а, ал.1
от ЗДС по отношение на всички собственици на отчуждени имоти, респективно АО
трудно би могъл да извърши обоснована преценка на кои точно собственици да се
предоставят имоти – частна държавна собственост като равностойно обезщетение по
чл.42а, ал.1 от ЗДС.
По искането за определяне на равностойно парично
обезщетение:
Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет
на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което те са
имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда
изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти с
подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.32, ал.2 от ЗДС.
В §1а, т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на
понятието „равностойно парично обезщетение” – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно §1а, т.2 от
ДР на ЗДС, „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба
на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители,
държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение
на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Съгласно §1а, т.4 от ДР на ЗДС, приложим с оглед
изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, „имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени в едно
и също землище в земеделските територии. Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят след надлежна
проверка на вписаните сделки в същото землище и установяване, наличие на поне
две сделки, е приложил метода по чл.32, ал.2, вр. §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Според
приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за частта
от процесния имот, е определено по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, като са взети
предвид три сделки със земеделски земи в периода 12.02.2020г. - 12.02.2021г. в
землището на с. Крушуна. Две от сделките са с предмет покупко-продажба на
земеделски земи с начин на трайно ползване „ливада“, а предмет на третата
сделка са няколко имота – земеделски
земи с начин на трайно ползване „нива“ и „ливада“. За землището на с. Крушуна,
община Летница оценителят е определил осреднена цена в размер на 543,16
лв./дка. Този размер на обезщетение за отчуждената част от процесния имот съответно
е определен и в Решение № 794/16.11.2021г. на МС.
Във връзка с оспорването на размера на обезщетението съдът
е допуснал съдебно-оценителна експертиза.
Съгласно заключението с вх. № 216/18.01.2022г.,
изготвено от вещото лице по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, вр. с §1а от ДР на ЗДС,
при използване на същите пазарни аналози като тези, съдържащи се в оценителския
доклад до административния орган, пазарната цена за отчуждаваната част от 8,654
дка от процесния имот с идентификатор 40261.17.16 в землището на с. Крушуна е
543.16 лв./дка или общо 4701.00 лв. Представени са общо 21 броя сделки, от
които в оценката са използвани само 3 броя сделки като пазарни аналози, отговарящи
на изискванията на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС. Останалите 18 броя сделки не са
използвани като пазарни сделки, тъй като при някои от тях има извършени сделки
на идеални части, други представляват констативни нотариални актове, възбрани,
договори с Община Летница, сделки със застроени имоти и други. Използваните
сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в
табличен вид на стр. 2 от заключението. От последното се установява, че
пазарната стойност на отчуждаемата част от имота, определена по правилата на
ЗДС, съвпада с оценката, определена с решението на МС в оспорената му част.
Съгласно допълнителното заключение с вх.№ 393/28.01.2022г.
по назначената СТЕ, след изключване на два от пазарните аналози, използвани при
изготвянето на първата експертиза със земеделски земи с начин на трайно
ползване „ливада“, остават по-малко от две сделки, които да отговарят на
изискванията на чл.32, ал.2 от ЗДС, вр. с §1а от ДР на ЗДС. Оценката е
изготвена по реда на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, във вр. с наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – Наредба за реда
за определяне на цени на земеделските земи. При използването на този метод, пазарната цена за отчуждаваната част от 8,654 дка от
процесния имот с идентификатор 40261.17.16 в землището на с. Крушуна е определена
на 587.48 лв./дка или общо 5084.00 лв. В съдебно заседание вещото лице коригира
заключението си, като изчислява цена на обезщетението в размер на 537.50
лв./дка или общо 4652.00 лв. за имота.
Направено е
възражение от жалбоподателя, че в оценителния доклад, използван от
административния орган, като пазарни аналози са съобразени сделки с имоти –
ливади, които са с напълно различен НТП от отчуждавания имот, при наличието на
други сделки, в които са включени земеделски земи – ниви, какъвто е и
отчуждавания имот, но те не са включени при изготвянето на оценката от
административния орган, както и в оценката на вещото лице по делото. Като
такива са посочени, както следва: Нотариален акт № 16, вх. peг. № 5692 от
17.11.2020г. на СВ Ловеч и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 176, вх. peг. № 2112 от 12.05.2020г. на СВ Ловеч.
Жалбоподателят
обосновава искането си с твърдението, че под „имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания“ по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС следва
да се разбират имоти със същите предназначение и начин на трайно ползване.
С допълнително
заключение вх.№ 723/14.02.2022г. вещото лице е определило пазарната стойност на
частта от недвижимия имот, предмет на отчуждаване, като за пазарни аналози са
използвани всички сделки, в които се включват поземлени имоти, представляващи
земеделски земи с НТП ниви, както следва: Нотариален акт № 16 от 17.11.2020г. и
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 176 от 12.05.2020г.
Съгласно допълнителното заключение, за землището на с. Крушуна е определена
осреднена цена от 809.98 лв./дка равностойно парично обезщетение, като
обезщетението за отчуждаемата част от процесния поземлен имот 40261.17.16 е
следната: 8,654 дка х 809.98 лв/дка = 7010 лв. Оценката е изготвена по реда на
чл.32, ал.2 във вр. с § 1а от ДР на ЗДС, като са използвани за пазарни аналози цитираните
два нотариални акта с предмет на продажба ниви.
Първият НА е с
предмет на продажба 6 ниви, от които четири от четвърта категория (същата като
отчуждавания имот), а два от по-ниска като стойност – пета категория, както и
два други имота с начин на трайно ползване – зеленчукова градина и пасище.
Общата цена за покупката на имотите е 48 000.00 лв. Зеленчуковата градина и
пасището са имоти с друг НТП и видно от изложеното по-горе, НТП има значение
при преценка доколко са налице сходни характеристики на имотите (Тълкувателно
решение № 3/23.03.2015г. по ТД № 6/2014г. на ВАС на РБ – ОСС от I и II
колегия). Тези имоти обаче са включени в оценката и при въпрос към вещото лице,
то посочва, че дори и с тях общата цена няма да се промени съществено, тъй като
са малки по площ.
Вторият НА включва
две ниви от същата четвърта категория и две лозя. Общата цена за покупката на
имотите е 18 800.00 лв. Според изявлението на вещото лице при изслушване в
заседанието на 18.02.2022г., то е направило справка и е установило, че лозето с
идентификатор 40261.75.31 не се обработва и е изоставено, тъй като е част от
старите лозя от ТКЗС. По отношение на другото лозе, няма данни относно
обработката, но е само 600 кв.м., т.е. с толкова малка площ, че изключването му
също не би повлияло на общата оценка. Не на последно място в доклада на
оценителя в административното производство е отбелязано, че „прецизният оглед
на място установи, че тези насаждения са амортизирани и изоставени, а терените
под тях необработваеми“, „насажденията са завършили експлоатационния си период,
както и „предмет на оценката, изготвена по реда на ЗДС, са само земеделските
земи (терените върху които са създадени тези погинали вече насаждения)“. Според
приложеното писмо изх. № РД-12-02-363-1 от 16.04.2021г. на ОСЗ Ловеч „всички
имоти с начин на трайно ползване НТП лозе и НТП овощни насаждения, попадащи в
трасето на магистралата, са възстановени по реда на ЗСПЗЗ с този НТП. Няма
имоти, които да са засадени с нови трайни насаждения, както и такива, които да
се ползват като насаждения към момента. От 1991г. тези имоти са пустеещи и не
се използват като овощни градини и лозя“. От изложеното следва извода, че
лозята не са оценявани като трайни насаждения, а единствено земята/терените,
върху които те са се намирали. При това се явява неоснователно твърдението на
заинтересованата страна, че в случая намира приложение Наредбата за базисните
цени на трайните насаждения. Тя действително предвижда, че трайните насаждения
се оценяват отделно от земята, но процесният случай не попада в хипотеза на
оценяване на трайни насаждения.
По изложените
съображения неправилно административният орган не е използвал като пазарен
аналог посочения от жалбоподателя нотариален акт от 12.05.2020г., който съдържа
сделки с ниви от същата категория като отчуждавания имот. Съдът приема, че
единствено допълнителното заключение с вх.№ 723/14.02.2022г. е изготвено при
поне два пазарни аналога, които включват изобщо ниви, респективно е спазено
изискването за използване на имоти с еднакво предназначение, начин на трайно ползване
и сравнително сходни характеристики. Това заключение се явява най-близко до
определянето на равностойно обезщетение, така че жалбоподателят да може да
закупи подобен имот със сходни характеристики на отчуждения му.
Законът не дава легална
дефиниция на понятието „имоти с подобни характеристики”. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 23.03.2015г. на ВАС по т.д. № 6/2014г., сравнителният анализ се
прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са
сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за
идентичност в категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване и
предназначение. Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други
имоти, различни от отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно
ползване, за да бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и
съответна на цените на свободния пазар, което означава, че срещу получената в
обезщетение сума лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност,
ако реши, в същия момент (на отчуждаването), на същия географски пазар, да
закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е задоволявал и
с отчуждения.
При принудително
отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект
срещу парично обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да
получи парично обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на
паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този
имот. Т.е. целта на закона е да се обхване възможно най-широк кръг правни
сделки, които отговарят на определените критерии, за да бъде определено
справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да
бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат
възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно
договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е
принуда.
Цитираното от
заинтересованата страна АПИ в съдебно заседание Решение № 5261 от 12.05.2015г.
по адм. дело № 1011/2014г. на ВАС, Трето отделение, е неотносимо към настоящия
спор. Съдът в своите мотиви е приел, че възражението за неотносимост на
сделките, касаещи пасище и нива е неоснователно единствено поради това, че няма
доказателства имотите реално да са ползвани, което в процесния случай не е така
предвид данните, че жалбоподателят и ползва и обработва имотите си като
земеделски производител. Отделно, посоченото решение противоречи на
тълкувателно решение на ВАС, което за разлика от цитираното вече, има
задължителен характер за дадените с него указания относно характеристиките на
имотите и начина на трайно ползване.
Изложеното налага
извод, че така определеното обезщетение не води до постигане на целите на закона,
а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика на земята.
В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v.
Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани с
оплакване за нарушаване на чл.1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер
на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно от същото решение,
следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в
съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато
нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена
еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика
ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не
съответства на пълната пазарна стойност.
Относно първото
допълнително заключение на ВЛ, в което оценката е изготвена по изискванията на
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи (обн. ДВ бр. 64 от
05.06.1998г.) следва да се съобрази, че доколкото са налице поне две сделки,
които са с предмет ниви – общо 8 броя ниви в два нотариални акта, т.е. достатъчни
като обем да дадат обективна оценка, този вариант не намира приложение в
процесния случай.
С оглед на горното
съдът възприема оценката по изготвеното второ допълнително заключение на вещото
лице, и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради
което приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за имота е в
размер на 809.98 лв. на декар, или общо 7010.00 лв. за 8,654 дка отчуждаема
част от процесния имот.
По изложените съображения
съдът намира, че жалбата е основателна, а административният акт в оспорената му
част е незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона собствениците на отчуждавани
имоти да получат равностойно парично обезщетение. В обжалваната част решението
на Министерския съвет следва да бъде изменено, като се определи законосъобразен
размер на равностойното парично обезщетение за частта от отчуждавания поземлен
имот, в съответствие със заключението на изготвената по делото втора допълнителна
съдебно-оценителна експертиза.
При този изход на спора е основателна претенцията на
жалбоподателя за възстановяване на направените по делото разноски съгласно
приложения списък – за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева, за
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева (заплатено изцяло и по банков
път съгласно ДПЗС № 6853/21.01.2022г. и
платежно нареждане от 27.01.2022г.), за депозити за вещо лице в размер на 450.00
лева, за внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер
на 5.00 лв. или разноски в общ размер 865.00 лева, за което следва да се осъди
ответника.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. четвърто
от АПК във връзка с чл.38, ал.8 от ЗДС, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 794/16.11.2021г. на Министерски съвет
на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост,
за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км
166+144 от идейния проект на НКСИП = 167+572 по техническия проект от 2020г. (след
пресичането с път ІІІ-301) до км 189+344 от идейния проект на НКСИП = км
190+771,67 по техническия проект от 2020г. (след пресичането с път ІІІ-303), на
територията на област Ловеч и област Велико Търново, в ЧАСТТА му, с която е
определено обезщетението за отчуждаемата част от поземлен имот с идентификатор 40261.17.16,
представляващ НИВА, IV категория, находящ се в
землището на с. Крушуна, община Летница, с обща площ 20,999 дка и трайно
засегната площ за отчуждаване – 8,654 дка и цена на обезщетението в размер на 4701.00
лева, КАТО:
УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение за отчуждаваната
част от поземлен имот с идентификатор 40261.17.16, на 7010.00 лв. (седем хиляди
и десет лева).
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да
заплати на Д.А.М. с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, направените,
своевременно поискани и доказани съдебни разноски по делото в размер на 865.00
(осемстотин шестдесет и пет) лева.
Решението е окончателно на основание чл.38, ал.8 от ЗДС.
Препис от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: