Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57/10.05.2019г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и
четвърти април, двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 182/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивни жалби, подадени от страните срещу решение №
2068/30.11.2018 г., изменено в частта за разноските с определение №
677/26.02.2019 г. по гр.д.№ 1397/18 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен
отчасти иска по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от Й.К.Д.-И. срещу
Прокуратурата на РБ и са присъдени разноските по
делото.
Пълномощникът
на ищцата обжалва решението в отхвърлителната му част – за разликата над
уважения размер от 20000 лева, до сумата от 35000 лева. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и
за уважаване на иска чрез присъждане от настоящата инстанция на сумата от 15000
лева и разноските за
настоящата инстанция.
Представляващият
Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната част. С оплаквания за
незаконосъобразност, моли за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск,
алтернативно – за присъждане на обезщетение в по-малък размер.
Въззивните жалби са подадени в срок и от
надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствмата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от Й.К.Д.-И. против
Прокуратурата на РБ
по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 80000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди в резултат от повдигнатото незаконно обвинение в извършването на
престъпление, по което воденото наказателно производство, приключило извън разумните
срокове, е прекратено.
Пред настоящата инстанция ищцата поддържа претенцията за сумата над присъдения
размер от 20000 лева, до сумата от 35000 лева.
Оспорвайки иска по размер, Прокуратурата на РБ
твърди недоказаност на претенцията и противоречие на претендирания размер с принципите за
справедливо обезщетяване на причинените вреди. Предвид фактическата и правна сложност, твърди, че продължителността на предварителното производство е в рамките на разумен срок; че 72-часовото задържане и забраната за напускане на страната не са наложени от органи на
ответника, а мярката за неотклонение „домашен
арест“ е продължила само 13 дни и не е налице причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и
вредите от прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата и от невъзможността да си намери работа; възразява за погасяване по давност на
претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на прекратявне на
наказателното производство.
Съдът – въз основа на
доказателствата по делото, е установил правилно фактическата обстановка:
Безспорен е
фактът, че ищцата е заемала длъжност „главен счетоводител“ в „Градски транспорт“ ЕАД от 02.10.2003 г. до
13.12.2010 г. и трудовото й правоотношение е прекратено по чл.328, ал.2 от КТ.
С постановление от 31.03.2010 г. Й.К.Д.-И.
е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК,
чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК по ДП № 128/2010 г. на ОД-МВР-Варна. Приложени са
публикации в печатни и електронни издания относно
акция „Медузите“ с участието на Б.Г., П.П., Й.К. и Д.С., в
голямата част от кои ищцата е посочена с имената „Я.
К.“.
С определение от 03.04.2010г. по ЧНД № 523/2010 г. на ВОС по отношение на нея е взета мярка за неотклонение
„домашен арест“, изменена с определение от 13.04.2010 г.
по ВЧНД № 123/2010г.
на ВАпС в „подписка“.
С
определение от 29.04.2010г. на ВОС по ЧНД № 710/2010 г. тя е отстранена от
длъжността „Главен счетоводител“ на „Градски транспорт“ ЕАД-Варна до отпадане
на нуждата от отстраняването й.
С постановление на
ОП-Варна, влязло в
сила 29.06.2013 г.
е прекратено досъдебното
производство, водено срещу Й.Д.-И. по обвиненията по чл.321, ал.3,
т.2, вр.ал.2 от НК, по чл.282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.311, ал.1,
вр.чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.
Безспорно е, че спрямо ищцата е била наложена мярка по чл.68, ал.1 от НПК - „Забрана
за напускане на пределите на РБ“ за периода от 01.04.2010 г. до 16.12.2014 г.
Приложените
писмени доказателства - амбулаторни и болнични листи установяват, че през 2010 г.
Й.Д. е провеждала лечение на дългогодишен стерилитет, като проведената
инсеминация е била последвана от аборт и перфорация на матката, наложили
операция на 02.07.2010 г. На 04.01.2011 г. й е поставена диагноза „хипертония“
с предписано медикаментозно лечение.
Установено
е семейното й положение – омъжена от 04.03.2005 г., като от брака има родено едно дете на 31.05.2018 г.
Съдът е приел заключение на
назначена комплексна Съдебно- психиатрична експертиза, установяващо, че в резултат от внезапния стрес по
повод задържането й под стража от 31.03.2010 г. до 03.04.2010 г., ищцата е
развила симптомите на остра стресова реакция - била е объркана, напрегната, със
смущения в съня, което е отминало няколко дни след освобождаването й. По повод
продължителността на досъдебното производство, тя е продължила да бъде
напрегната и тревожна, развила е страх за бъдещето – своето и на близките си,
имала е преживявания на вина, страх от допускане на грешки и
тревожно-депресивна симптоматика. Това състояние е продължило около година. Понастоящем
съществуват остатъчни симптоми на ситуационна тревожност и страхови изживявания
свързани с психотравмата, но без психично разстройство. Заключението
установява, че преодоляването на стресогенните моменти и възстановявнето на
психичното й състояние е следствие на липсата на наследствена обремененост
касателно психични заболявания, на емоционално-стабилния тип нервна система
съчетана с висок интелект, на силно поддържащата семейна среда и на позитивните
емоции от раждането на детето й. Предвид младата възраст на ищцата, диагностицираната
хипертонична болест е в тясна причинно-следствена връзка с преживяната
психотравма.
Назначената СМЕ установява, че до
задържането й, ищцата е страдала от заболяване на щитовидната жлеза, зрителни
нарушения и стерилитет и не са били отчитани високи стойности на артериалното
кръвно налягане. Според заключението, преживеният стрес и тревожност през м.03.2010 г. са били рисковият фактор,
отключили хипертоничната болест, към която тя е била предразположена с оглед
фамилната обремененост. Първата бременност на ищцата през 2010 г., продължила
само 8 седмици, е била определена като „нисък аборт“ и е приключила с
перфорация на матката вследствие от оперативното отстраняване на плода.
Показанията на свид. В. – колежка и приятелка на ищцата установяват,
че я познава като честен и коректен човек, весела и приветлива. След освобождаването
й от ареста била много стресирана и уплашена, че може да бъде наказана с
лишаване от свобода, чувствала се неудобно и некомфортно, станала резсеяна, в
първите месеци често не вдигала телефона си, но след прекратяване на
производството постепенно възстановила контактите си. Появили се здравословни
проблеми – започнала да вдига кръвно, а във връзка с преждевремнното
прекратяване на бременността, постъпила в болница. Подобрение в състоянието й
настъпило след раждането на детето през 2018 г., като през цялото време имала подкрепа
от съпруга си. Докато било висящо досъдебното производство не успяла да си
намери нова работа поради многобройните медийни публикации, с които потенциалните
й работодатели били запознати.
Свидетелят Ст.И. – съпруг на ищцата, чиито
показания съдът е следвало да обсъди с оглед евентуалната му заинтересуваност
от изхода на делото, установява начинът на извършване на ареста на 31.03.2010 г.
- рано сутринта в дома им, в присъствието на майката на Й. и петима полицаи, претърсващи
жилището. След претърсването и проверката на личния компютър, тя била отведена
в службата й, откъдето била изведена с белезници пред нейни колеги и граждани,
което било излъчено по медиите. След освобождаването и поставянето й под
домашен арест, Й. почти не говорела и не излизала, не вдигала телефона.
Споделила за преживения голям стрес в ареста; чувствала срам от това, че
навсякъде се говорело за акцията и се страхувала да не бъде посочена на улицата
от непознати хора, а първото им излизане било едва през м.септември 2010 г.
Първите месеци не можела да спи нощем. През лятото на същата година кандидатствала за работа, но при всяко интервю
било коментирано задържането й, поради което не получавала позицията и в края
на 2010 г. започнала работа като самоосигуряващо се лице. До прекратяването на
разследването през 2013 г. рядко излизали с приятели, а след това била много
щастлива, изпитала облекчение и животът им възвърнал предишния си ритъм, макар
че Й. станала по-затворена. През
м.07.2010 г. Й. забременяла, но вероятно стресът около многобройните
призовавания и постоянни обаждания довел до загуба на бебето; през 2011 г. била
диагностицирана с повишено кръвно налягане. През 2014 г. - след прекратяване на
назателното производство, наложената й забрана да напуска границите на РБ все
още не била вдигната.
Съдът е направил правилна
квалификация на предявени искове по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като предмет на претенцията е обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие от повдигнато и
поддържано срещу
ищцата обвинение
за извършени престъпления,
завършило с постановление за прекратяване. От първото действие по образуваното ДП № 128/2010 г. на ОДМВР-Варна на 31.01.2010 г., до влизането в сила на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство – 29.06.2013 г., са
изминали 3 години и 3 месеца. Ищцата е била в ареста за 72 часа
– от 31.03.2010 г. до 03.04.2010 г., 10 дни с мярка за неотклонение
„домашен арест“ - от 03.04.2010 г. до 13.04.2010 г., след което - до прекратяването
на производството - с мярка за неотклонение „подписка“.
Правилен е извода, че са налице
всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ, а именно – привличане в качеството й на обвиняем и повдигнато
обвинение спрямо ищцата за извършени престъпления,
включително и вземане на мярка за неотклонение и мярка
по чл.68 от НПК,
последвани от прекратяване на наказателното производство с постановление на
прокурор, влязло в сила
на 29.06.2013 г.
Доказателствата по делото установяват,
че и до настоящия момент Й.Д.-И. търпи емоционално-негативни преживявания и стрес в резултат от незаконно
повдигнатото обвинение. Фактът, че е била в центъра на медийното отразяване на акцията на МВР – „Медузите“, безспорно се е отразил на
емоционалното й състояние. До началото на досъдебното производство тя се е
развивала кариерно в „Градски транспорт“ ЕАД, ползвала се е с авторитет и
уважение сред колегите си и е заемала висока длъжност - „Главен
счетоводител“. Повдигането на обвинение и медийно отразената показна акция по задържането й, е наранило честта и достойството й, довело е до усещането за загуба на
уважение и доверие
сред близките й, попречило е на по-нататъшната й професионална реализация.
Гласните доказателства
установяват, че през времетраенето на досъдебното производство Й.Д.-И. е изпитвала страх и притеснения за начина, по който това ще се отрази на най-близките й хора, станала затворена, не излизала от дома си почти
половин година, ограничила контактите си
и изпаднала в социална изолация.
Писмените доказателства и
заключенията на СМЕ установяват настъпване на здравословни усложнения в
следствие на провежданото срещу ищцата наказателно производство. Диагностицираната хипертонична болест и
симптоматиката на остра стресова реакция – тревожност, безсъние, страхови изживявания се появили след ареста, който отключил тревожните състояния. Понастоящем ищцата приема лекарства за овладяване на симптомите на повишеното артериално налягане.
Описаните състояния са
вреди в причинна връзка с незаконното обвинение, подлежащи на обезщетение.
Отстраняването й от заеманата
длъжност „главен
счетоводител“ в „Градски транспорт“ ЕАД, считано от 29.04.2010 г. и прекратяването на трудовото й правоотношение от
13.12.2010 г. неизбежно е било свързано с липса на досегашните доходи за издръжката на семейството и е създало усещане за несигурност
и психично напрежение за нея, произтичащи и от
невъзможността да започне нова работа, предвид медийният отзвук на факта на
задържането под стража.
Безспорно е обстоятелството, че
ответникът - чрез своите служители е бездействал при изпълнение на задължението
си за вдигане на наложената мярка по чл.68 от НПК – забраната за пътуване в
чужбина при прекратяване на досъдебното производство, което е станало едва на
16.12.2014 г. – година и половина след прекратяване на досъдебното
производство, по инициатива на самата ищца.
Относно размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът се е съобразил с практиката на ВКС – ППВС № 4/23.12.1968г. и ТР
№ 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД. Настоящата инстанция, прилагайки
принципа за справедливост и съобразявайки се с факта, че макар в голяма степен
ищцата да е преодоляла травмативното въздействие на случилото се, продължава да
носи отрицателните последици от него без данни кога и дали то ще бъде
преодоляно, намира, че присъдената сума от 20000 лева е недостатъчна да
обезщети претърпените от нея неимуществени вреди. Многобройните призовавания,
разпити, участия в процесуални действия, неизвестност и страхови изживявания,
които очевидно ищцата е приемала силно емоционално в продължение на повече от
три години, са в състояние да предизвикат крайно негативно влияние върху всички
аспекти от живота на човек и да го изведат за дълго от състоянието на психичен
комфорт. С оглед на това, въззивната жалба на ищцата следва да бъде уважена отчасти
чрез присъждане на сумата от 10000 лева, като общият размер на присъденото от
двете инстанции обезщетение е в размер на 30000 лева. За разликата от 5000 лева
въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено.
От изложеното по-горе, следва извод за неоснователност изцяло на въззивната
жалба, подадена от Прокуратурата на РБ. Съдът се е произнесъл законосъобразно
по направеното от ответника възражение за погасяване отчасти по давност на
вземането за законна лихва, като го е уважил.
Съразмерно с уважената част от
иска, след отмяна отчасти на обжалваното решение от настоящата инстанция – за
сумата от 10000 лева от общо претендирани 15000 лева, в полза на ищцата следва
да бъде присъдена сумата от 1253.34 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно
представени списък за разноски и доказателство за плащането им.
По изложените съображения,
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
решение № 2068/30.11.2018 г.
по гр.д.№ 1397/18 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА, с която искът на Й.К.Д.-И.
срещу Прокуратурата на РБългария,
предявен на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата от
20000 лева до 30000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.Д.-И., ЕГН ********** ***, сумата от 10000
/десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени психически страдания, срам, унижения,
накърняване на доброто име в обществото, засягане на честта и достойнството, в
резултат от повдигнатото срещу ищцата незаконно обвинение в извършването на
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр.ал.2 от НК, чл.282, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.311, ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, по
което воденото срещу нея наказателното производство по ДП № 128/2010 г. по
описа на ОД на МВР – Варна и ДП № 15/2011 г. по описа на ОСлО–ОП - Варна е
прекратено с Постановление от 18.06.2013 г. на ВОП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.06.2015 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 2068/30.11.2018 г. по гр.д.№
1397/18 г. на Окръжен съд – Варна в останалата му обжалвана част – за сумата от 5000 лева.
В необжаваната му
отхвърлителна част, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
"Витоша" № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Й.К.Д.-И., ЕГН ********** ***, сумата от 1253.34
/хиляда двеста петдесет и три.34/ лева – разноски пред настоящата инстанция, по
съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.