Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.05.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16808 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на настоящото
производство са предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу
М.С.И. при условията на
обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, както и насрещни осъдителни искове
с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД твърди, че на 08.10.2008 г., е сключил с М.С.И.,
договор за потребителски кредит № HL
43168/08.10.2008 г., по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100000 евро или 152041 CHF
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита – 23.10.2008 г. На посочената дата банката превела по банкова сметка
***F, видно от банково бордеро №4934272/23.10.2008 г, като по този начин
банката изпълнила задължението си по сключения договор. Към договора за
потребителски кредит били сключени допълнителнпи споразумения от 23.03.2009 г.,
от 29.01.2010 г., от 24.06.2010 г., от 09.11.2010 г., от 16.11.2010 г., от
15.08.2011 г. и от 24.08.2011 г. По силата на клаузи от посочените допълнителни
споразумения кредитополучателят се съгласил натрупаните и непогасени към
момента на сключване на допълнителните споразумения просрочия да бъдат погасени,
чрез преоформянето им към редовната главница по кредита, като така общо
отпуснатата сума ставала 158 644,95 CHF. На 24.08.2011 г., страните
предоговорили условията по отпуснатия кредит, като бил въведен двумесечен
период на облекчено погасяване на кредита с размер на месечната вноска 406 CHF
и 3,12% дължима договорна лихва през облекчения период на погасяване. След
изтичане на периода на облекчено погасяване съгласно чл. 6 от допълнителното
споразумение от 24.08.2011 г. се прилагала договорна лихва в размер, равен на
сбора на действащия базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове, обявен от Банката, плюс договорна лихвена надбавка в
размер на 2,08 % пункта. При просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата се договорна
лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 пункта по
силата на чл. 3, ал. 3 от Договора за потребителски кредит от 08.10.2008 г. По
силата на чл. 4 от Договора кредитополучателят заплаща на банката такса за
управление на кредита в размер на 1,5 % върху размера на разрешения кредит.
Съгласно чл. 12 от Допълнително споразумение от 24.06.2010 г.
кредитополучателите заплащат и месечна такса за администриране на просрочен кредит
при забава на плащането на една или повече месечни вноски по кредита на падеж.
Съгласно чл. 14 от Договора кредитополучателят се задължава да застрахова
даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на
застрахователната премия, същата се
заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателя. Считано от
10.09.2011 г. кредитополучателят изпаднал в забава досежно плащанията по
кредита, като били натрупани следните задължения: 18041,54 CHF- главница за
периода от 10.12.2011 г. до 06.12.2017 г.; 81971,31 CHF- договорна лихва за
периода от 10.09.2011 г. до 06.12.2017 г.; 9196,53 CHF – договорна лихва за
просрочен кредит за периода от 10.09.2011 г. до 06.12.2017 г.; 4574,18 CHF-
такси за периода от 10.09.2011 г. до 06.12.2017 г. На 11.12.2017 г., „Ю.Б.“ АД подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК
и било образувано ч. гр. д. № 86232//2017 г. по
описа на СРС, 31 състав, по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
срещу длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК,
ответника подала възражение по чл. 414 ГПК. По изложените
съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 15733,44 CHF –
главница за периода от 10.12.2011 г. до 06.12.2017 г., сумата от 38985,21 CHF –
договорна лихва за редовен кредит за периода 10.12.2014 г. – 10.11.2017 г., сумата от 7153,86 CHF – договорна
лихва за просрочен кредит за периода 10.12.2014 г. – 10.11.2017 г., и сумата 2090,94 CHF - такси
за периода от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство.
В насрещната исковата
молба и в отговор на исковата молба, подадени от ответника М.С.И. се поддържа,
че клаузите, касаещи преизчисляването на месечните анюитетни вноски по курса на
швейцарския франк, а именно чл. 1, ал. 1 и ал. 2, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 6,
ал. 2, и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора за потребителски кредит от
06.10.2008 г. са нищожни по следните съображения: Банковият кредит бил усвоен
изцяло в евро, и липсвало правно основание банката да изисква връщането на
кредита в швейцарски франкове или тяхната равностойност в евро към деня на
връщане; усвояването е получаването на сумата по кредита, което е стнало в евро,
а не в швейцраснки франкове; клаузите от процесния договор изключват и
ограничават правата на ответника, произтичащи от закона, по отношение на
търговеца при неточно изпълнение на негови договорни задължения по смисъла на
чл. 143, т. 2 ЗЗП и позволяват на търговеца да се освободи от задълженията си
по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
ответника по смисъла на чл. 143, т. 6 ЗЗП; цитираните клаузи позволяват на
банката да променя едностранно без основанние характеристиките на стоката или
услугата, а именно валутата на усвояване и връщане на кредита по смисъла на чл.
143, т. 13 ЗЗП, тъй като дават право на банката да определи дали стоката
отговаря на посочените в договора условия, а именно уговорената валута. Налице било основанието на чл. 143, т. 14
ЗЗП, тъй като клаузите налагали на ответника да изпълни задълженията си, дори и
ако търговецът не изпълни своите, а именно да върне щвейцарски франкове по
кредит, отпуснат от банката в евро. Също така при сключване на договора
ответника не е знаел и не е могъл да знае какъв ще е размерът на задължението
му в швейцарски франкове, който бил неопроделен и неопроделяем към момента на
сключване на догвора, тъй като бил поставен в зависимост едонствено от волята
на Банката, която едностранно определяла валутния курс към всеки бъдещ момент.
В този смисъл договорът за кредит бил сключен при липса на съгласие от страна
на ответника относно размера на кредита в швейцарски франкове по смисъла на чл.
26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като страните са дали съгласие единствено за размера,
посочен в евро и следователно ответникът дължал връщане на сума в размер и
валута, посочени в договора. Също така договорните клаузи били нищожни като нарушаващи
изискванията на чл. 58 ЗКИ. На следващо място ищецът по насрещната искова молба
твърди нищожност на клаузите, даващи право на банката едностранно да увеличава
лихвата по кредита, а от там на месечните погасителни вноски, а именно клаузите
на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 от договора, и чл. 6, ал. 3 от договора. Тези клаузи ищецът твърди, че са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП. В случая посочените клаузи
съдържат условието на посочената разпоредба, тъй като е възможна промяна от
страна на банката на лихвения процент при непредвидени в договора основания.
Посочването само на „базов лихвен процент“ от ответника се характеризирало с
неопроделеност, като изцяло във властта на банката било да преценява наличие на
причина, от една страна и основание на тази причина за повишаване на лихвения
процент, от друга страна. Клаузите били неравноправни и по смисъла на чл. 143,
т. 12 ЗЗП, съгласно която разпоредба неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца да увеличава цената, без потребителя да има право в тези
случаи да се откаже от договора. Посочените клаузи били неравноправни и по
смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като не били индивидуално договорени. Ответникът
твърди, че на 29.01.2010 г. е погасил сума в размер на 50000,00 евро в равностойност
на швейцарски франкове, с което банката следвало да намали главницата по
кредита. Вместо това, банката отнесла тази сума за несъществуващи задължения за
просрочия, лихви и такси, които ответникът не дължал поради нищожност на
договорните клаузи. Изложени са твърдения и за недопустимо начисляване на лихва
върху лихва от страна на банката по процесния кредит или т.нар. анатоцизъм,
който бил забранен в отношенията с физическите лица /арг. чл. 10, ал. 3 ЗЗД/. В
тази насока са изложени и съображения за нищожност на клаузи от допълнителните
споразумения, сключени между страните, предвиждащи начисляване на лихва върху
лихва. Към датата на сключване на допълнителните споразумения било налице
надплащане от страна на ответника поради едностранното увеличение на лихвата и
недължимостта на вноските по швейцарски франкове. Ответната страна също така се
позовава на съдебната практика, че допълнително споразумение, представляващо
спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на
първоначалния договор, е нищожно на основание чл. 366 ЗЗД. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. По
изложените съображения ответника предявява насрещни искове за осъждане на банката–
ищец по главните искове да заплати сумата от 10293,59 евро /20
132,51 левова равностойност/, представляваща
надплатена сума, получена поради валутната разлика между швейцарски франк и
евро, за периода от сключване на договора до последното плащане по кредита,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и сумата от 3000,00 евро /5867,49 левова равностойност/,
съставляваща разлика от предварително договорените анюитетни вноски и
заплатените от ищеца такива, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната исковата молба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който оспорва предявените искове. Твърди, че
идентичен кредит, но с друга цел ищецът по насрещните искове сключва на същата
дата – 08.10.2008 г., а именно Договор за кредит за рефинансиране на жилищен
кредит от други банк HL43154 от 08.10.2008
г., като валутата отново е швейцарски франк. Твърди се, че М.И. е управител на
една от най- големите за периода агенции за недвижими имоти, упражняваща
дейност основно на територията на град София, чиято основна дейност е вътрешна
и външнотърговска дейност, посредническа дейност и представителство на местни и
чуждестранни лица. Именно поради професионалния си поглед на движението на
обменните курсове и съответно ниските лихвени нива през този период на
предлаганите от банките кредити в CHF е направен избор за кредит точно в тази
валута. Също така сочи, че рискът от сключване на договор за кредит в
швейцарски франкове бил не само за кредитополучателя, но и за кредитодателя,
тъй като курсът на франка варира както към повишаване, така и към намаляване,
както и че стойността на франка не се влияе от волята на Банката. Също така
поддържа, че в периода между кандидатстване за процесния кредит, до неговото
реално усвояване той е бил информиран и от служителите на клона за предимствата
на подобен тип кредити, както и техните недостатъци. Непосилно обаче било към
тази дата да се прогнозира внезапното покачване на курса на CHF, тъй като
същото било икономически непредвидимо и зависело само и едонствено от
швейцарската национална банка. Ответникът оспорва твърденията, че реално е
усвоена сума в евро, тъй като видно от искане за усвояване на суми по кредит от
23.10.2008 г. на ответника, усвояването на предоставените средство е станало по
курса на CHF към EUR за деня. Отново
по негово искане и по негово разпореждане, предоставените в швейцарски франкове
средства са превалутирани в евро, като е налице нареждане, отправено до Банката
сумата от 149 760,04 CHF да бъде преведена по негова сметка в евро. Също така
се сочи, че по кредита са правени вноски в CHF и че същият е имал и доходи в
тази валута. В заключение се поддържа, че цитираните от ищеца договорни клаузи
не са неравноправни на нито едно от посочените основания. Релевира възражение
за изтекла погасителна давност, доколкото от датата на последното плащане до
настоящия момент е изтекъл три- годишния срок и пет- годишния давностен срок. Моли
насрещните искове да бъдат отхвърлени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал.
2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по
делото, че на 08.10.2008 г., между М.С.И., от една страна, като
кредитополучател и „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи
България“ АД /, е бил сключен Договор за потребителски кредит HL 43168, по
силата на който банката предоставила на ответника потребителски кредит за
текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100000 евро
по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита /чл. 1, ал. 1 от договора/. С договора кредитополучателя
поел насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията на договора.
За сключване на
договора за кредит, ищецът е отправил искане, представено от ответника, в което
е посочено, че би желал да му бъде отпуснат „потребителски кредит с ипотека“ –
общ размер 100000- равностойността на евро в шв. франкове в деня на усвояването
на кредита /л.214 от кориците на делото/.
Съгласно чл. 5
от договора крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително
дължимите лихви е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, която
се удостоверява чрез подписване на Приложение № 1 към договора. В клаузата на
чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита
на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска,
съгласно погасителен план /Приложение № 2/ към договора, представляващ
неразделна част от него.
В чл. 2, ал. 1
от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка на кредитополучателя М.С.И. в швейцарски франкове и се ползва
от кредитополучателя при условията на ал. 3 и ал. 4. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от
банката в евро по търговски курс "купува" на швейцарския франк към
евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда
по открита в банката сметка нa кредитополучателя в съответната валута. Посочено
е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебното извършване на
описаните действия.
С чл. 3, ал. 1
от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на "Юробанк и Еф Джи България" АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1,4 пункта. Към момента на сключване на
договора БЛП за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %
процента.
В чл. 3, ал.
5 от договора е уговорено, че
действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не
се променят.
Съгласно чл. 6,
ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не
е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от Банката на
дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на Банката за швейцарския франк
към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава
своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 6, ал. 3
от договора е предвидено, че в случай че по време на действието на настоящия
договор Банката промени Базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България“
АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в алинея 1
се промена автоматично, в съотвествие с промяната, за което кредитополучателя с
подписване на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
С чл. 12, ал. 1
страните са се съгласили, че банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които „Юробанк и Еф Джи България“ АД прилага при оперциите си, както и
приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното
му превалутиране по реда на чл. 21. Измененията в Тарифата и/или приложимите
лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и
са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за
промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в
банковите салони и на интернет страницата й.
Съгласно чл. 21,
ал. 1 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да
превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева,
като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно
действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката. Превалутирането се
определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия /чл. 22
от договора/.
С чл. 23, ал. 1
от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора,
може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит.
Кредитополучателят
е декларирал в чл. 23, ал. 2 от договора, че изцяло е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
21-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
По делото са представени също така допълнителни
споразумения от 23.03.2009 г., от 24.06.2010 г., от 09.11.2010 г. и от
16.11.2010 г. и от 15.08.2011 г. и от 24.08.2011г..
По делото е
прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК настоящият състав намира, че следва да бъде кредитирано. От заключението се
установява, че сумата в размер на 152041 CHF е постъпила на 23.10.2008 г. с банково
бордеро № 4934272/23.10.2008 г. по сметка № 1815 756 ********* 01 2 с титуляр
на сметката М.С.И. с основание на превода по сметката е „Усвояване на кредит
974074“. Реално усвоената сума по кредита е в размер на 152041 CHF, която сума е превалутирана в евро на
23.10.2008 г. с банково бордеро 4940627/23.10.2008 г. по сметка в шв. франкове
с титурял на сметката – ответника по сметка в евро с титуляр – ответника.
Арбитражът е извършен по курс CHF/EUR 1,520407, като са купени 149 760,04 CHF и са продадени 98499,97 евро. Вещите лица са изяснили, че блокираната
сметка по чл. 2, ал. 1 от договора е за нуждите на процесния кредит и
кредитополучателят не може да тегли швейцарски франкове от нея. От
горепосочената сметка в швейцарски франк за процесния период няма извършвани
други тегления или преводи по нареждане на титуляра на сметката извън
обслужващите процесния кредит. Към датата на подписване на договора и усвояване
на кредита банката е разполагала с наличен ресурс в швейцарски франкове. Датата
на изпадане в забава за главницата е 10.12.2011 г.; датата на изпадане в забава
за лихвата е 10.09.2011 г., като съгласно извлечение от счетоводните книги на
банката към 06.12.2017 г. по процесния кредит има 72 непогасени вноски за
главница, считано от 10.12.2011 г. и 75 непогасени вноски за лихва, считано от
10.09.2011 г. По информация от счетоводно- информационната система на банката
размерът на падежиралата главница по договор за погасителни вноски с изминат
падеж към 10.11.2017 г. е в размер на 18041,54 шв. франка, а общият размер на падежирали
договорни лихви за редовен кредит и просрочен кредит към 10.11.2017 г. е в
размер на 91212,10 шв. франка. Размерът на задължението за падежиралите
договорни такси към 10.11.2017 г. е в размер на 4574,18 шв. франка. Вещите лица
са проследили промените в прилагания лихвен процент след сключване на договора
за кредит спрямо първоначалната лихва от 6,40 %, като са посочили, че разликата
между начислените и първоначално изчислените месечни вноски към 11.12.2017 г. е
в общ размер на 19 451,33 шв. франка повече начислени месечни вноски съгласно
изчислението по колона 9 на приложение 2.
За периода от 08.10.2008 г. до датата на последното реално плащане по
процесния кредит -15.08.2011 г. е надплатена сума в размер на 52169,05 шв. франка.
Към датата на последното реално плащане – 15.08.2011 г. таксите за управление
по процесния кредит са се променяли, като разликата между начислените и
първоначално изчислените такси за управление към тази дата е в общ размер на
55,64 шв. франка повече начислени месечни вноски. Начислените капитализирани
лихви по кредита за периода от подписване на договора до депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК са в размер на 6293,92 шв. франка капитализирана
лихва. Експертизата е посочила, че не е получила информация от банката за наличие
на формула за изчисляване на Базовия лихвен процент и какво е процентното
изражение на всеки едни компонент в общия процент на Базовия лихвен процент.
Поради липса на формула/алгоритъм на банката за изчислението на ГЛП по
процесния договор, експертизата не може да изчисли как би трябвало да се движи
лихвения процент по кредита за процесния период. Установява се, че от м. 10.2008 г. действащите стойности на
Юрибор плавно намаляват и не е налице възстановяване на намалената стойност за
всяка срочност на индекса. Същото е относимо и за стойностите на лихвения
индекс Либор за швейцарския франк, като Либор- а намалява по- бързо спрямо
Юрибора и не е налице последващо увеличение. Налице е трайно намаление на двата
лихвени индекса вследствие срив на финансовите пазари от световната финнасова
криза от есента на 2008 г. Вещите лица са изчислили неплатените задължения към
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК -11.12.2017 г. и при
първоначални условия на договора, при отнасяне на платените суми на 29.01.2010
г. в общ размер на 71937,55 шв. франка или 50096,28 евро за погасяване на
просрочените вноски за главница и намаляване на остатъчната редовна главница по
кредита, както следва: остатък редовна главница в размер на 63397,74 шв. франка;
неплатени вноски за главница в общ размер на 14004,18 шв. франка за периода от
23.02.2010 г. до 23.11.2017 г.; неплатени вноски за възнаградителна лихва в общ
размер на 35 819,22 шв. франка за периода от 23.02.2010 г. до 11.12.2017 г. и
неплатени такси за управление в общ размер на 2636,70 шв. франка за периода от
23.03.2010 г. до 23.11.2017 г. /изчисленията са отразени в колони 12,13 и 14 на
приложение № 5 към допълнителното заключение/.
Другите събрани по делото доказателства съдът
намира за неотносими, поради което не обсъжда.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Съгласно чл. 430 ТЗ
с договора за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на
вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с
твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на
кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита.
Установи се по делото, че на 08.10.2008 г.,
страните са сключили договор за потребителски кредит № HL 43168/08.10.2008г. Процесният
договор
е потребителски договор – страните по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/-
ответника, а ищецът е търговска банка – търговец
по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. В цитираната правна норма е дадена легална
дефиниция на понятието „потребител“. Според него потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
СГС намира, че
при подписване на договора за кредит на 08.10.2008 г. кредитополучателят е
физическо лице, за което няма данни да е действал в рамките на своя търговска,
стопанска или професионална дейност. В производството не са събрани
доказателства кредита да е ползван от ответника за негова професионална или
търговска дейност, в т.ч. във връзка с
осъществявана от него стопанска дейност. В случая длъжник-
кредотополучател по сделката се явява физическото лице - ответник, действащ в
личен интерес, а не като търговец.
Ето защо, според настоящата съдебна инстанция кредитополучателят има правата на
потребител, тъй като влизайки в договорни отношения с банката –ищец действа непрофесионално и за собствени нужди.
Ето защо регламентацията по ЗЗП е приложима в отношенията между банката и тази
страна – ответника.
Ответникът се позовава на неравноправност на две групи клаузи: първата, касаеща валутния
курс и втората, касаещи
правото на банката едностранно да
променя приложимите лихви по договора.
По отношение на първата оспорена група клаузи - чл. 1,
ал. 1
и ал. 2; чл. 2, ал. 1 и ал. 3; чл. 6, ал. 2; и
чл. 23, ал. 1 и ал. 2,
съдът намира следното:
За да се приеме за
неравноправна договорна клауза, съдържаща се в договор, сключен с потребител,
следва да са налице следните кумулативни предпоставки, изведени от общите критерии,
предвидени в чл. 143 ЗЗП и по аргумент за противното от чл. 146, ал.
1 ЗЗП, а именно: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е
сключена във вреда на потребителя.
От събраните по делото
доказателства настоящият състав намира, че процесните клаузи от договора за
кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от
банката и не се установява ответникът да е имал възможност да
влияе върху тяхното съдържание. В тежест на ищеца по настоящото дело е било да докаже, че процесните
клаузи са били уговорена индивидуално – арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В
хода на производството ищецът,
обаче, не е ангажирал
доказателства, че включването на оспорените клаузи в договора е в резултат на
изричното им обсъждане и постигане на съгласие с потребителя по отношение на
тяхното съдържание, а доказателствената
тежест в тази насока е била на банката. Презумпцията на чл. 146, ал.
4 ЗЗП не е оборена, а твърденията на ищеца
в този смисъл се явяват недоказани.
Според чл. 1, ал. 1 от
договора за кредит, на кредитополучателя се предоставя кредит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 100000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се
задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
условията на договора. Съдържанието на клаузата не покрива критериите на чл. 143 ЗЗП,
тъй като уговорката на страните касае основният предмет на договора, изразена е
по ясен и разбираем начин и въз основа на нея ответникът, както сам твърди, е
получил уговорената сума от 100000 евро. Обстоятелството, че
е уговорено, че сумата в евро се равнява на определена стойност на валута
швейцарски франкове не води до нищожност. От приетата
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че чрез счетоводни операции по превалутиране от
франкове в евро, банката действително е предоставила евро. В хипотеза като
настоящата, при която банков кредит, по който цялата сума фактически е
предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната /евро/, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния
договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за
погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се
счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се
дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 170
от 16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 136
от 20.01.2021 г., по т. д. № 1467/2019 г., на ВКС
II т.о., решение № 168 от 29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г., II ТО, и решение № 314
от 29.07.2019 г., по т. д. № 1766/2016 г., II т. о на ВКС. В така формираната практика на ВКС е прието, че в посочената хипотеза
кредитът е в чуждестранна валута, а не в местната или резервната валута на
страната – евро, с оглед валутния режим на Република България – Паричен съвет
/Валутен съвет или Валутен борд/, и именно в тази хипотеза са изследвани
критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане на
валутния риск само от потребителя - кредитополучател.
Клаузата на чл.
6, ал. 2 от договора за кредит от 08.10.2008 г. определя валутата, в която
отпуснатия и усвоен кредит ще се погасява, както и начина, по който това ще
стане. В клаузата е предвидено право на банката служебно да превалутира
средствата по сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове по
нейния курс „продава“. В първата си част /изречение първо/ клаузата не е нищожна,
доколкото се отнася до основния предмет на договора. Във втората част на клаузата е предвидено служебно превалутиране, което
може да се приравни на едностранна промяна на условията по договора, доколкото
курс „продава“ на валутата, която се купува, се определя от ответника
като банкова институция, в чието правомощие е да го прави. Курсовата разлика по
този начин остава за сметка на кредитополучателя и рефлектира непосредствено
върху размера на погасителната вноска, респективно върху стойността на кредита.
Процесната договорна клауза на чл. 6, ал. 2, изр. 2
и относимата към нея клауза на чл. 23, ал. 1 относно превалутирането при
погасяването на кредита по курс "продава" на банката за швейцарския
франк към еврото и поемането на валутния риск от промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към еврото не отговарят
на изискването за яснота и разбираемост.
Според решение по
дело С-186/16 г. на СЕС кредитните институции трябва да предоставят
на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие. Клауза, съгласно която
кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е
договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа
страна, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможно поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута,
в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Според определение по дело С-119/17
г. клауза от договор за потребителски кредит, в следствие на която целият риск
от обменния курс се прехвърля върху кредитополучателя и която не е съставена
прозрачно, така, че той да бъде в състояние да прецени въз основа на ясни и
разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на този договор е
неравноправна. Тя създава значително неравновесие в правата и задълженията на
страните по договора, сключена е в ущърб на една от тях. В частта, предвиждаща
служебното превалутиране да се осъществява по курс "продава" на
банката за швейцарския франк към евро към деня на превалутирането, клаузата чл.
6, ал. 2 не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Не са ангажирани
доказателства, че банката е предоставила на кредитополучателя преди сключване
на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би му
позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от
клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита, т. е. да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения
при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Включената в договора
уговорка, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дължимите
погасителни вноски, изразени в лева/евро в посока на повишаването им, не води
до извод, че потребителят е достатъчно информиран по смисъла на тълкуването на
горепосочените правни норми, дадено от СЕС. Кредитополучателят е физическо лице
- потребител и е икономически по-слабата страна в преддоговорното и
впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка както
на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това банката като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед на
експертната си компетентност и познания относно възможните промени в обменните
курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на
значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, е следвало при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на
потребителя достатъчна информация относно прогнозите за промяната на
швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката следва да разполага, предвид професионалната й
дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за
минимализиране на валутния риск. Липсват доказателства, че банката е
представила на кредитополучателя необходимата информация и че му е разяснила
реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в
швейцарски франкове, въз основа на които да вземе решение, основано на добра
информираност и да направи разумна преценка какъв договор за кредит да сключи -
договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или
договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид
липсата на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на
швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема със
сключването на договора за кредит в чуждестранна валута.
В настоящия случай ответникът
е физическо лице – потребител и е сключил договор за кредит в швейцарски франкове
с равностойност в евро. Общоизвестно е обстоятелството, че в периода на
сключването на договора за кредит банката е предлагала и рекламирала кредита
във валута швейцарски франкове като такъв с по-нисък лихвен процент в сравнение
с обичайно отпусканите на физически лица кредити във валута лева и евро, което
съпоставено с обстоятелствата, че договорът
предвижда блокиране на сметката в швейцарски франкове, възпрепятстващо реалното
предоставяне на потребителя на необходимия му паричен ресурс в тази валута, води до несъмнения
извод, че потребителят е взел решението си да сключи договор за кредитен лимит
в швейцарски франкове, в размер на равностойността им за определена сума в
евро, като по-изгоден с оглед именно по-нисък лихвен процент, а не поради реалната
му нужда от ползването на франкове.
Настоящият състав намира,
че сама по себе си уговорката кредитът да се погасява във валута, различна от
тази, в която ищецът получава дохода си и която има плаващ, нефиксиран курс,
носи за всяка от страните по сделката валутен риск, без значение дали
кредитополучателят попада под защитата на ЗЗП. Когато обаче кредитополучателят
е потребител, той се явява икономически по-слабата страна в преддоговорното и
впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката, както с оглед
възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Именно
поради това и практиката на СЕС, както и тази на ВКС, извеждат засилени
задължения на търговеца - банкова институция за предоставяне на информация
относно съдържанието на договорните клаузи, когато преговаря и сключва сделки с
потребител, в сравнение със случите, когато страната - кредитополучател, се
явява лице, нямащо качеството на потребител.
Действително, в конкретния случай не може да се очаква банката да разполага с точна и
сигурна информация за движението на курса на швейцарския франк към валутата, в
която ищецът получава доходите си – лева или към тази, в която е усвоил кредита
– евро, за дългосрочен период от време, а още по-малко за целия срок на
кредита, предвид неговата значителна продължителност. Но с оглед извършваната дейност
и притежавания значителен финансов и човешки ресурс, позволяващ му задълбочен
анализ на валутните пазари, ответникът би следвало да разполага с прогнозна
информация за движението на курса на франка в краткосрочен и дори средносрочен
план, поради което обосновано може да се предположи, че същият е запознат с
възможното поскъпване на швейцарския франк, каквото в действителност се е
наблюдавало след усвояване на кредита. Поради това и с оглед експертната си
компетентност относно потенциалните промени в обменния курс на швейцарския
франк, добросъвестността изисква от търговеца ясно и разбираемо да информира
потребителя за евентуално значимо поскъпване и рисковете, свързани с вземането
на кредит в чуждестранна валута, включително чрез съпоставка на разходите за
покупка на валутата при стойност към периода на договарянето на кредита, в
сравнение с разходите при евентуалното й поскъпване. От гореизложените
разяснения от практика на Съда на ЕС, добросъвестността е изисквала дори и
банката да не може да представи конкретна информация, поне да осведоми и
разясни детайлно на кредитополучателя за възможните промени /включително рязко
повишаване/ в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, особено в случай като настоящия, при който потребителят не
получава доходите си в тази валута, а целта на кредита по никакъв начин не
изисква за нуждите му да ползва именно швейцарски франкове. В тази насока
банката е следвало да разясни подробно валутния риск, поеман от
кредитополучателя, което не може да се приеме за извършено, единствено чрез
формално направеното в тази връзка изявление на ищеца в чл. 23 от договора. Както бе посочено, не са ангажирани доказателства, че банката е представила на
кредитополучателя подобна информация и че му е разяснила реално икономическите
аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски франкове. За ответника
е липсвала ясна и конкретна информация, от която да може да изведе, респективно
да съпостави, позитивите и рисковете от сключената сделка, в сравнение с тези
от вземането на кредит във валута, в която получава доходите си - лева или
фиксираната към нея резервна валута – евро. Липсвала е яснота за потребителя до
каква стойност потенциалното повишаване на франка би могло да заличи позитивите
от по-ниската лихва, в сравнение с отпуснат кредит във валута лева/евро, а
оттук е бил лишен и от възможността да направи разумен избор между по-ниската
лихва при поет валутен риск и по-високата такава, но при отсъствието на валутен
риск. Действително, според смисловото и граматическо съдържание на клаузите от
договора в интелектуалните възможности на ответника е да установи възможното
поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил
договорен /и което следва от самото естество на престацията/, но предвид липсата му на
експертни финансови познания, подобно предвиждане е силно абстрактно и не може
обосновано да се очаква от него да прецени „потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения“ по смисъла на
горепосоченото решение на СЕС.
От гореизложеното следва да се заключи, че ответникът не е могъл да съобрази
евентуалните икономически последици от валутния риск върху задълженията си,
които поема със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, и се е
съгласил с установените предварително от банката условия, без да може да
повлияе на съдържанието им. По този начин банката
като икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като
впоследствие след сключване на договора в хода на неговото изпълнение клаузите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 са довели до значителна неравнопоставеност
между страните. Уговорката на чл. 21 от договора не може да обоснове различен
извод, тъй като упражняването на правото на превалутиране на кредита е
предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране
единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя /в този смисъл вж Решение №
170/16.03.2021 г. по т. д. № 1901/19 г., на ВКС, II т. о., Решение № 60079/19.01.2022 г. по
т. д. № 105/20 г., на ВКС, I т. о., Решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/15 г., ВКС II
т. о. и др./.
С клаузата на чл. 23, ал. 1 от договора, във вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутния риск,
поради което се създава значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договора и същата се явява
нищожна като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Макар и декларативна, клаузата на чл. 23, ал. 2 също е проявна
форма на поетия от кредитополучателя валутен риск, поради което се явява неравноправна.
Клаузите, уговорени в чл. 3, ал. 5, и чл. 12, ал. 1 от Договора за
банков кредит от 2008 г., по същество предоставят възможност на банката-ищец да
промени едностранно БЛП, а с това и автоматично да се променя размерът на
погасителните вноски. По същество е уговорена едностранна промяна на възнаградителната лихва от банката, без да
са установени обективни
критерии. Клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора предвижда действащият БЛП на банката за
жилищни кредити, явяващ се един от формиращите ГЛП компоненти, да не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която
той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Съдържането
на визираната клауза осъществява фактическия състав на чл. 143 ЗЗП,
тъй като промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена
изцяло в дискрецията на банката. Липсва каквато и да било яснота относно
методика за изменението на лихвата, обосноваваща наличието на „основателна причина“ по смисъла на чл. 144, ал.
2, т. 1 ЗЗП или даваща възможност за преценка за приложението на чл. 144, ал.
3, т. 1 ЗЗП. Отсъствието на посочени в договора обективни фактори,
водещи до изменението на лихвения процент, при запазена за ищеца суверенната преценка за
това, създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните
и противоречи на изискването за добросъвестност.
При сключването на договора за кредит страните са
уговорили определен погасителен план, с оглед на който М.И. е взел решение да
бъде кредитополучател, т.е. тези уговорки са част от договора и могат да бъдат
едностранно изменяни само в предвидените в договора случаи. В този смисъл е и повелителната правна норма, уредена в чл. 58, ал. 2 ЗКИ,
която предписва, че разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с
договора за кредит. Следователно, в самия договор за кредит е следвало
безусловно и изцяло да се уговорят всички
разходи по кредита. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗКИ представлява
частно проявление на основния принцип в гражданското право – забрана на
недобросъвестното поведение и в частност на недобросъвестната търговска
практика на частноправните субекти.
Съгласно уговореното от страните в чл. 3, ал. 1 от процесния Договор за
банков кредит, годишният лихвен процент по усвоената част от кредита се формира
от сбора на базовия лихвен процент и фиксирана надбавка в размер на 1,4%.
Следователно, общият разход по кредита се определя при променлив лихвен
процент, който се формира въз основа на променлива величина /т. нар. референтен
лихвен процент – БЛП/ и фиксирана надбавка. По своята същност променливата компонента представлява
обстоятелство от обективно естество, което не е под контрола на
кредитора и притежава лесно измерима пазарна стойност. При сключването на
договора за потребителски кредит кредиторът трябва да прилага референтен лихвен
процент по определена методика, при спазване на нормативните изисквания за ясна
и разписана изчислителна процедура /формула/, както и посочване на вида,
количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти
/пазарни индекси и/или индикатори/.
В чл. 3, ал. 5 от договора за кредит от 2008 г. не са въведени никакви
конкретни основания за изменение на възнаградителната лихва, вкл. и такива от обективно
естество. Следователно, тъй като не е уговорен никакъв критерий, вкл. и от
обективно естество, при определяне на действащия към съответния момент лихвен
процент, респ. с каква стойност ще бъде изменена /увеличаване или намаляване/ възнаградителната лихва
при промяна на това обстоятелство, съдът приема, че банката необосновано, в
нарушения на принципа на добросъвестността в частноправните правоотношения си е
обезпечила правната възможност произволно,
само по своя преценка да увеличава БЛП със стойности,
които тя счете за целесъобразни за постигане на своите стопански задачи, т.е.
за реализиране на търговска печалба. В този смисъл, обезпечаването на
възможността банката едностранно да измени стойността на насрещната парична
престация – възнаградителната лихва, и то само като я увеличава, при
неустановени конкретни показатели, при
все че потребителят на банкови услуги няма възможност да се откаже безусловно
от договора /без да дължи такси при т. нар. предсрочно погасяване на кредита/,
поставя ищеца в неравноправно положение по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
По същите съображения
неравноправна е и клаузата на чл. 12 от договора, касаеща
правото на банката едностранно да променя приложимите лихви по договора за
кредит, включително и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или
друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21 от договора. Тази уговорка
също предоставя на банката едностранно да променя приложимите към договора
лихви, такси и комисиони, без яснота в начина /методологията/ на определянето им и
техния размер.
Предвид неравноправния
характер на горепосочените клаузи от договора за кредит, същите се явяват нищожни на
основание чл. 143, вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
По отношение на възражението
за недопустими уговорки за анатоцизъм в сключените допълнителни споразумения, следва да се има предвид
постановеното решение № 66 по т.д. № 1504/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно
което уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне
към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. В случая, с част от подписаните между страните допълнителни споразумения към договора за кредит,
кредитополучателят се съгласява, че задълженията му по кредита към датата на
сключване на съответното споразумение са в определен размер, посочен в споразумението, като посочената в
тях сума включва всички дължими
към датата на сключване на споразумението плащания във връзка с кредита,
включително едностранно начислените от банката увеличени размери на месечните
анюитетни вноски и едностранно увеличените размери на договорните лихви /които са определени въз
основа на нищожните клаузи от първоначалния договор/. Посочената сума включва и
сумата на просрочените лихви, която „се преоформя служебно от банката на датата
на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит“. Тази нова
главница, която включва и просрочените лихви, подлежи на последващо олихвяване.
В споразуменията се предвижда също
така период на облекчено
погасяване, през който се начислява фиксирана годишна лихва в определен размер, която начислена, но неплащана през периода на облекчено погасяване
лихва, след изтичането му се натрупва върху дълга. Така получената обща сума,
съгласно уговореното в споразуменията, подлежи на последващо олихвяване. При тази
формулировка на клаузите от допълнителните споразумения, като се съобрази приетото
в цитираното по-горе решение на ВКС, се стига до извода, че допълнителните споразумения между страните съдържат недействителни уговорки за анатоцизъм. В същия
смисъл е и решение № 60160 от 08.06.2021 г. по т.д. № 2751/2019 г. на ВКС, І
т.о., в което се приема, че договор за спогодба или допълнително споразумение,
в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от
неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен
отказ от потребителска защита, който е недопустим. Едностранно определеният от
търговеца размер на дълга в резултат от прилагането на неравноправна клауза и
сключването впоследствие на спогодба, зачитаща този размер на дълга,
представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 ЗЗД,
независимо от обстоятелството, че основният договор не е обявен за нищожен в
неговата цялост. Следователно цитираните клаузи, съгласно които натрупаната
сума от главница и лихва се олихвява с нова лихва, са недействителни.
Нищожни се явяват
само посочените по-горе клаузи от договора и допълнителните споразумения към
него, тъй като съобразно чл. 146, ал. 5 ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът
може да се прилага без тези клаузи. В случая това
изискване е изпълнено, тъй като договорът за кредит може да се прилага и
изпълнява без клаузите, определени като неравноправни, като с установяването на
тяхната нищожност, следва да се прилагат първоначално договорените клаузи по договора
за кредит, респективно – договорът не остава без предмет; затова процесният
договор за кредит е действителен /без нищожните
клаузи от него/.
Така и с
оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от потребителя и на
вредите, свързаните с този риск, ответника дължи сумите по курса на
швейцарския франк към евро, определен в договора при усвояването на сумата –
23.10.2008 г. Съгласно неоспореното допълнителоно заключение на ССчЕ по задачи № 25 и № 26, след като се приспаднат всички извършени от ответника плащания, без да се
прилагат едностранните увеличения на лихвения процент от страна на банката /на основание нищожните клауза от договора/, и без да се прилагат недействителните уговорки в допълнителните
споразумения, както и без да се прехвърля изцяло върху длъжника валутният риск от промяната
на курса на швейцарския франк към евро /на основание нищожните клаузи на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора/, то задълженията на ответника по процесния договор са следните: за периода от 10.12.2011 г. до 06.12.2017 г. задължението за
главница е в размер на 11385,52 CHF; за периода
от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г. задължението за договорна лихва за редовен
кредит е в размер на 12839,84 CHF; за периода от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г.
задължението за такси по договора е в размер на 960,52 CHF, изчислени на основание чл. 162 ГПК по приложение № 5 към
допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
За вземанията за главница и такси се прилага
петгодишната погасителна давност и кратката тригодишна погасителна давност - по
отношение на възнаградителните лихви. В случая заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 08.12.2017 г., поради което погасени по
давност са всички просрочени задължения за главница и такси с настъпил падеж
преди 08.12.2012 г. Ето защо от общо
дължимата просрочена главница от 11385,52 CHF следва да се извадят
погасените по давност просрочени задължения, възникнали в периода от 10.12.2011 г. до 23.11.2012 год. или сумата от 1737,58 CHF. Ето защо задължението за главница възлиза на 9647,94 CHF за периода от 09.12.2012 г. до 06.12.2017 г., поради което до този
размер предявения установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
–14.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането/изрично заявена е тази
дата в исковата молба/. До предявяването на заявлението по чл. 417 ГПК - 08.12.2017 г. не е изтекъл общият пет
годишен давностен срок по чл. 110 ГПК
по отношение вземането за такси, поради което възражението на
кредитополучателя, че тези вземания са погасени по давност следва да се приеме
за неоснователно. Исковата претенция за такси следва да се уважи до
горепосочения размер от 960,52 CHF за периода от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г. Исковата претенция за
присъждане на договорна лихва за редовен кредит следва да се уважи до
горепосочения размер от 12839,84 CHF, който е
начислен за тригодишния период от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г.
Ответникът М.С.И. е предявил насрещни
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, съставляващи
надплатени поради валутната разлика между швейцарски франки и евро и
съставляващи разликата от предварително договорените анюитетни вноски и
заплатените от него завишени такива за периода от сключване на договора за
кредит – 08.10.2008 г. до последното плащане по кредита – 15.08.2011 г.
Ответникът по насрещната искова молба „Ю.Б.“ АД е релевирал своевременно
възражение за погасителна давност, което се явява основателно по следните
съображения: Искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се погасява с
общата петгодишна давност. Давността тече от момента на възникване на
вземането, което при хипотезата на начална липса на правно основание е от деня
на неоснователното разместване на благата. В настоящия случай това съгласно твърденията
в насрещната исковата молба е станало в периода от 08.10.2008 г. до 15.08.2011
г. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е
изискуемо. Насрещната искова молба е подадена на 30.04.2019 г., поради което
следва да се приеме, че погасени по
давност са процесните вземания на ищеца, недължимо платени на банката от
ответника за периода преди 30.04.2014 г., т.е. за процесния период 2008 г. –
2011 г. Ето защо съдът приема, че
предявените насрещни искове са неоснователни, поради което следва да бъдат
отхвърлени.
При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в размер на 2643,03
лв. за исковото производство и в размер на
1725,46 лв. за заповедното производство, съразмерно на уважената част на исковете.
Съразмерно на отхвърлената
част на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата 3833,18 лв.
– разноски за исковото производство.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ, предявени от
„Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против М.С.И.,
ЕГН **********,***, адв. В., че М.С.И. дължи на „Ю.Б.“ АД, сумата от 9647,94 CHF, представляваща главница по договор за потребителски кредит № HL
43168/08.10.2008 г. за периода от 09.12.2012 г. до 06.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.12.2018 г. до окончателното й плащане, сумата от
12839,84 CHF, представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода 10.12.2014
г. до 10.11.2017 г., и сумата от 960,52 CHF,
представляващи такси по договора за периода от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК
от 26.12.2017 г. по ч. гр. д. № 86232/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
31 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата над 9647,94 CHF до пълния
предявен размер от 15733,44 CHF, представляваща главница за периода от 10.12.2011
г. до 08.12.2012 г., за разликата над 12839,84 CHF до пълния
предявен размер от 38985,21 CHF, представляваща договорна лихва за редовен кредит
за периода от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г.; за разликата над 960,52 CHF до пълния предявен размер
от 2090,94 CHF, представляваща такси за периода от 10.12.2014 г. до 10.11.2017 г. и
за сумата от 7153,86 CHF, представляваща лихва за просрочен кредит за периода от 10.12.2014 г.
до 10.11.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.С.И., ЕГН **********, против „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ****** насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 10293,59 евро /20
132,51 левова равностойност/, представляваща
надплатена сума, получена поради валутната разлика между швейцарски франк и
евро, за периода от 08.10.2008 г. до 15.08.2011 г., и сумата от 3000,00 евро
/5867,49 левова равностойност/, съставляваща разлика от предварително
договорените анюитетни вноски и заплатените от ищеца такива за периода от
08.10.2008 г. до 15.08.2011 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на исковата молба-30.04.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА М.С.И., ЕГН **********, да заплати на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК ******, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски в исковото
производство в размер на 2643,03 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и три
лева и три ст./ и направените разноски в заповедното производството по ч. гр.
д. № 86232/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 31 състав в размер на 1725,46
лв. /хиляда седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет и шест ст./.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на М.С.И., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски за исковото производство в
размер на 3833,18 лв. /три хиляди осемстотин тридесет и три лева и осемнадесет ст./.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: