Определение по дело №572/2018 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 648
Дата: 28 декември 2018 г.
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20182200500572
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2018 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 28.12.2018г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

             ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                    Мл. с.  СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

  

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 572 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е по частна жалба подадена от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. А.Г.С., против определение № 4136/17.12.2018 г.по гр.д. № 6790/2018 г. на РС Сливен, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на възбрана върху два подробно описани недвижими имота. В частната жалба се сочи, че ищцата е предявила два иска, единият е с правно основание чл. 26 ал. 2 предл.5 от ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за дарение на недвижими имоти, а вторият иск е с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС – да се допусне ищцата да изкупи на това основание при действително уговорените условия недвижимите имоти, предмет на сделките за дарение и продажба. Твърди се , че съществува опасност при евентуално разпореждане с имотите от страна на втория ответник, ищцата да бъде поставена в затруднение и невъзможност да осъществи правата си по решението и затова е поискала да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана. Излагат се съображения относно наличието на обезпечителна нужда и се иска да бъде отменено обжалваното определение и да допуснато исканото обезпечени.

Настоящият състав след като се запозна с жалбата и определението, я намира за неоснователна, по следните съображения:

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че в случая липсва обезпечителна нужда, тъй като исковата молба е вписана. Вписването на възбраната и на исковата молба имат оповестително действие, спрямо трети лица, а именно да се сведе до знанието им, че относно този недвижим имот има правен спор. Така това не би затруднило осъществяването на правата на ищцата при евентуално уважаване на претенциите.

С Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК е прието, че съгласно чл. 401 ГПК, наложената за обезпечение на иска възбрана произвежда действието, предвидено в чл. 451 - 453 ГПК - извършените от длъжника разпореждания с възбранения имот са недействителни спрямо взискателя; на взискателя не могат да бъдат противопоставени прехвърлянето и учредяването на вещни права, както и решения по искови молби, които не са били вписани преди възбраната. Идентичен е и правният ефект от вписването на искова молба, имащо оповестително - защитна функция да се даде гласност на съдебния спор относно недвижим имот и да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател, тъй като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да бъдат противопоставени на ищеца (чл. 114 ЗС; чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД).

 Предвид идентичния правен ефект на вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот, когато исковата молба е вписана не е налице обезпечителна нужда от допускане на обезпечителна мярка. Ефектът на непротивопоставимост на правата на ищеца е постигнат с вписването на исковата молба - всяко извършено от ответника действие на разпореждане с имота след вписването е недействително.

 Обезпечителна нужда от налагане на възбрана е налице само при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, тъй като в този случай ищецът има интерес да осигури непротивопоставимост на правата си върху имота преди да е настъпил ефектът от вписване на исковата молба. Когато искът не е обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, обезпечителна нужда е налице и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването и по реда на Правилника за вписванията. В този период, който може да е с различна продължителност в зависимост от бързината на вписването, за ищеца е налице интерес да осигури непротивопоставимост на правата си, което ще бъде постигнато чрез наложена обезпечителна мярка възбрана.

 Предвид изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

         

          ОСТАВЯ без уважение частната жалба подадена от Х.Н.Р. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й - адв. А.Г.С., против определение № 4136/17.12.2018 г. по гр.д. № 6790_2018 г. на Районен съд – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

          Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

ЧЛЕНОВЕ: