№ 1091
гр. Варна, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500425 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 51701/16.12.2021г. от М. СТ. Н. ЕГН ********** от
гр. София, ул. „Св.Иван Рилски“, № 24, вх. Б, ет. 5, ап. 12, срещу Определение №
8209/02.12.2021г., постановено по гр.д. № 16578/2021г. по описа на ВОС, с което е оставено
без уважение искането й за освобождаване от дължими държавни такси и разноски в
производството по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
За да се произнесе по молбата, съдът взе предвид следното:
М. СТ. Н. е подала пред ВРС заявление за приемане на наследството на починалия й
на 22.08.2021г. баща СТ. Н. СТ. по опис, на осн. чл. 61, ал. 1 от ЗН. Поискала е от съда да
бъде освободена, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси и разноски в
производството, понеже нямат достатъчно средства да ги заплати. Представила е
доказателства за материалното, имотното и семейното си състояние, като е декларирала
получаваните от нея от пенсия и трудово правоотношение доходи от 1615.000м. месечно,
разходи за лечение в размер на 100.00лв. месечно и разход за наем от 400.00лв. месечно. Не
е във брак. Няма недвижимо имущество, моторни превозни средства, дялове, акции от
дружества, няма парични влогове. Представила е допълнително споразумение към трудов
договор от 15.01.2021г., видно от който получава основно месечно трудово възнаграждение
от 1300.00лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж от 60.00лв., разпореждане №
21215030147/01.07.2021г., изд. от НОИ, за получавана пенсия за инвалидност, според което
получава пенсия от 255.00лв., невлязло решение на ТЕЛК с оглед заболяване от което
страда.
Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от такси и разноски се
1
извършва от съда след съвкупна преценка на доказателства за имущественото състояние на
лицето, удостоверено с декларация, семейното му положение, здравословното състояние,
трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към невъзможността на
молителя да внася дължимите такси и разноски в производството.
Съставът на ВОС намира, че при съвкупна преценка на представените доказателства
по делото за семейно и имотно състояние, не следва да бъде прието, че М. СТ. Н. не
разполага със средства да плати дължимите по делото такса по чл. 21 от ТДТССГПК от
20.00лв., дори и таксата по чл. 30 от ТДТССГПК от 20.00лв., таксата по чл. 47, ал. 1 от
ТДТССГПК от 50.00лв., таксата-2бр. по чл. 55 от ТДТССГПК от общо 40.00лв. и разноски
за депозит за вещо лице по СОЕ от 200.0лв. Дори и да е декларирала, че няма имущество и
влогове, месечните й доходи от 1615.00лв. позволяват да си закупи лекарствата в размер на
декларираните 100.00лв., да плати наема от 400.00лв. и таксите и разноските от общо
330.00лв. по извършвани от ДСИ действия Остатъкът е в размер на 785.00лв., сума
надвишаваща дори предстоящото изменение на размера на минималната работна заплата за
страната от 710.00лв.
Освобождаването на страните по дело от заплащане на държавни такси и разноски,
поради това, че не разполагат с достатъчно средства, по реда на чл. 83 от ГПК е предвидено
само за лица, които действително не разполагат със средства и не могат да заплатят
дължимите такси, които следва да бъдат поети от бюджета на съда.
Молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователна.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8209/02.12.2021г., постановено по гр.д. №
16578/2021г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането на М. СТ. Н. ЕГН
********** от гр. София, ул. „Св.Иван Рилски“, № 24, вх. Б, ет. 5, ап. 12, за освобождаване
от дължими държавни такси и разноски в производството по делото, на осн. чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението, при условията на чл. 280 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3