Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260231
гр. Пловдив, 14.10.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в публичното заседание на
четиринадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Чипова в. гр. дело № 1433
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К.С.К.,
подадена чрез процесуалния му представител адв. Д., против Решение № 1768 от 01.06.2020
г., постановено по гр. дело № 18367 по описа на РС – Пловдив за 2018 г. С
обжалваното решение е признато за установено съществуването на вземането на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД към жалбоподателя за следните суми: 694,17
лв. – главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „*** за времето от 20.09.2015 г. – 20.09.2018 г.,
75,03 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 23.09.2015 г. –
23.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2018
г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена Заповед №
8385/21.09.2018 г. по ч. гр. д. № 15033/2018 г. на РС – Пловдив, като са
отхвърлени исковете в останалата им част: до размера на претендираните 982,26
лв. – главница, и до размера на претендираните 159,43 лв. – лихва за забава
върху главницата, както и е осъден жалбоподателят да заплати направените от
насрещната страна разноски по делото.
В жалбата са изложени подробни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Навеждат се доводи
за недоказаност на исковата претенция. Искането към въззивния съд е да отмени
обжалваното решение, както и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, подаден от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.. В отговора се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба, като се отправя молба същата да бъде
оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се и присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземанията на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД към отвеника К.С.К. за сумата от 982,26 лв, представляваща стойността на
водоснабдителни услуги за имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „**** за периода
01.05.2014 г. – 05.07.2018 г., както и за сумата от 159,43 лв. – лихва за забава за периода
31.07.2014 г. – 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.09.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът в
качеството си на В и К оператор предоставял на ответника услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за имот, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„***. Посочва се, че отчетът в имота бил извършван при условията на неизправно
измервателно устройство, както и че абонатът бил уведомяван многократно за
необходимостта от монтиране на изправно устройство. Твърди се, че съгласно
общите условия на дружеството потребителите на В и К услуги следва да ги заплащат
в тридесетдневен срок след датата на фактуриране, след което изпадат в
забава. Посочва се още, че в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите от ответника суми за ползваните, но незаплатени
услуги.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор чрез
назначения си служебен адвокат, в който оспорва исковата претенция. В отговора
се оспорва качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на
ответника. Поддържа се, че карнетите били нередовно водени поради липсата на
подписи на потребителя или негов представител. Твърди се, че липсват доказателства
за неизправност на водомера, отчитащ доставената вода. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност.
С решението си първоинстанционният съд е
приел за безспорно установено, че ищецът е В и К оператор, а отвеникът – абонат
на В и К услуги за посочения по-горе жилищен обект. От горното е направен
извод, че ответникът има качеството потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ОУ
на ищеца и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, от което следва задължението му да заплаща в
установените срокове ползваната в имота питейна и отведена канална вода, както
и да монтира и поддържа изправен индивидуален водомер. Съдът е приел също, че предвид
установената по делото липса на водомер В и К операторът е определил
количеството на разходваната вода по реда на чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ. С оглед
възражението на ответника за изтекла погасителна давност районният съд е приел,
че част от вземанията на ищеца са погасени по давност, поради което е намерил предявените
искове за основателни до размера от 694,17 лв. – главница, и от 75,03 лв. –
обезщетение за забава.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в
жалбата въззивни основания. При извършената служебна проверка съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
проверена неговата правилност.
В жалбата не са релевирани оплаквания за
неправилност на решението в частта, с която съдът е отхвърлил предявените
искове за разликата над уважения до пълния претендиран размер, приемайки за
основателно възражението на ответника за погасяване на част от вземанията на
ищеца по давност. Отделно от това, за жалбоподателя – ответник в първоинстанционното
производство, не е налице интерес от обжалване на решението в тази част. Доколкото липсва депозирана в срока по
чл. 263 от ГПК въззивна жалба от страна на ответното дружество, то следва да се
приеме, че решението на РС – Пловдив в тази част е влязло в сила.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки доводите на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приобщеното ч. гр. д. № 15033/2018 г.
на РС – Пловдив се установява, че същото е образувано по подадено на 20.09.2018
г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К.С.К. за сумата от 982,26 лв., представляваща
незаплатена сума за предоставени в периода 31.07.2014 г. – 31.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 159,43
лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено
за периода 31.07.2014 г. – 31.08.2018 г., както и за направените разноски в
размер на 300 лв. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от К.С.К.
за недължимост на горепосочените суми, а в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предявил
по реда на чл. 422 ГПК иск за установяване на вземането си.
Приети като доказателство по делото са
справка за водомерите на абонат № **********, справка за неплатени задължения
за периода 01.05.2014 г. – 31.08.2018 г., опис на издадените фактури и опис на
сметки за лихви за същия период, покана за доброволно плащане и известие за
доставяне.
Представено е копие от карнети за
отчитане на водомер № 00104306069, находящ се на адрес: ул. „***, с титуляр: К.
И. К., от които е видно, че за обекта ежемесечно са начислявани служебно по 10
куб. м. вода.
Приети са като доказателства по делото
ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД – Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР от 11.08.2014 г.,
както и ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
гр. Пловдив, одобрени с решение на ДКЕВР от 09.06.2006 г.
От заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебносчетоводна експертиза се
установява, че за периода 01.05.2014 г. – 31.08.2018 г. от страна на ответника
не са извършвани плащания. Видно от заключението задълженията на последния към ищеца за периода
20.09.2015 г. – 20.09.2018 г. възлизат на 694,17 лв. – главница, и 75,03 лв. –
лихва за забава. Счетоводството на въззиваемата страна е редовно водено, като в
частност задълженията на жалбоподателя за процесния период също са редовно
осчетоводени. Отчетените данни от карнетите са намерили точно отражение в
издадените от жалбоподателя фактури.
Съгласно приетото по делото
заключение по назначената съдебнотехническа експертиза в горепосочения имот,
находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, няма монтирано измервателно устройство –
водомер, а водоснабдяването на имота се осъществява чрез водопроводно отклонение
от външната мивка в съседен имот, обитаван от майката на ответника и
семейството на брат му.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на св. Е., работещ като инкасатор в кв.
Столипиново в периода 2010 – 2015 г. Същият заявява в показанията си, че в
горепосочения период, през който е отчитал количеството потребена вода, в имота
на ответника не е имало монтирано измервателно устройство, поради което
отчитането е извършвано по тарифа – по 10 куб. м. на месец, тъй като имотът е
обитаван от двама човека.
От приложеното по делото писмо от
Община Пловдив се установява, че в периода 01.01.1998 г. – 28.10.2019 г. от
ответника К. не е подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ.
При така установените факти съдът намира
следното от правна страна:
Предвид правилата за разпределение на
доказателствената тежест и с оглед премета на предявените претенции, ищецът
следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К услуги, че ответникът
е потребител на такива за процесния имот, ведно с доказване на размера на
претенциите, в това число наличие на предпоставките за служебно начисление на
процесното количество вода, както и че при изчисленията на количествата вода са
спазени нормативните правила. Следва да установи още, че ответникът е изпаднал
в забава и дължи мораторна лихва в претендирания размер.
По делото не се спори, а и се установява от събраните
доказателства, че ищцовото дружество е В и К оператор, както и че дейността на
същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия, които са в
сила за всички потребители от обслужваната територия, като действащите за
процесния период общи условия са публикувани на електронната страница на
ищцовото дружество и са представени по делото.
Надлежно и своевременно оспорени от
ответника с отговора на исковата молба са неговата пасивна материална
легитимация, респективно качеството му „потребител“.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в
§1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ, аналогична с тази по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи „потребител“ на В и
К услуги е всяко физическо лице – собственик или ползвател на поземлен имот. От
съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на В
и К услуги е свързано с наличието на вещно право на собственост, ползване или
строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за
предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на вещно право на
ползване или строеж върху имота. Съгласно приложените Общи условия, чл. 2, ал.
3 от същите, потребител на услугите може да бъде и наемател на имота при
условие, че е налице писмена декларация с нотариална заверка подписа на
собственика или притежателя на ограничено вещно право, че това лице ще бъде
потребител на В и К услугите за определен период.
В настоящия случай по делото не се
събраха доказателства, от които да се установи, че ответникът притежава право
на собственост или друго ограничено вещно право върху посочения по-горе имот.
Не се установява, а и не се твърди, на следващо място, че същият е наемател на
имота и че е налице писмена декларация с нотариална заверка подписа на
собственика или притежателя на ограничено вещно право върху имота, че това лице
ще бъде потребител на В и К услугите.
В обобщение се налага извода, че ищцовото дружество не доказа, че
ответникът К. има качеството потребител на В и К услуги за процесния имот. По
тази причина безпредметно остава обсъждането на въпроса налице ли са останалите
предпоставки за уважаване на исковите претенции, съответно за обсъждане на останалите
възражения на жалбоподателя срещу атакувания акт.
По
изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в
обжалваната му част, а съдът следва да се
произнесе по същество, като отхвърли
претенцията на ищеца. В останалата част решението не е било обжалвано, поради което е влязло в
законна сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта относно разноските, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството пред първата
инстанция в размер на 282,81 лв. и в заповедното производство в размер на 50,25
лв. За настоящата инстанция на въззиваемата страна не се следват разноски. От страна на жалбоподателя не е отправено
искане за присъждане на такива. Тъй като същият е освободен от заплащането
такси и разноски от въззивната инстанция, то на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати сумата от 37,50 лв., представляваща държавна
такса за въззивно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1768 от 01.06.2020 г., постановено по гр. дело № 18367 по описа на РС – Пловдив
за 2018 г., в частта, с която е признато за установено съществуването на вземанията
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, към К.С.К., ЕГН:
**********, както следва: 694,17 лв. – главница, представляваща стойността на
водоснабдителни услуги за имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*** за времето
от 20.09.2015 г. – 20.09.2018 г., 75,03 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода 23.09.2015 г. – 23.08.2018 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от 20.09.2018 г . до окончателното ѝ изплащане,
за което вземане е издадена Заповед № 8385/21.09.2018 г. по ч. гр. д. № 15033/2018
г. на РС – Пловдив, както и в частта, с която К.С.К., ЕГН: ********** е осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, направените
разноски в производството пред първата инстанция в размер на 282,81 лв. и в
заповедното производство в размер на 50,25 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу К.С.К., ЕГН: **********, искове за признаване за установено съществуването на следните
вземания:
694,17 лв. – главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за
имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*** за времето от 20.09.2015 г. –
20.09.2018 г., 75,03 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 23.09.2015
г. – 23.08.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
20.09.2018 г . до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена
Заповед № 8385/21.09.2018 г. по ч. гр. д. № 15033/2018 г. на РС – Пловдив.
В останалата част решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ОС – Пловдив сумата от 37,50 лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: