О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1629/27.1.2020г.
гр. Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА
КОЖУХАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 20458 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по делото е образувано въз основа на
искова молба с вх. № 92653/ 12.12.2019 год. от Р.В.В., ЕГН: **********, с
адрес ***, чрез пълномощник, срещу Е.Е.П., гражданин
на Руската Федерация, родена на *** год., ЕГН: **********, с адрес *** и „Т.б.Д“
АД, ЕИК: *********.
С Разпореждане
№ 57399/ 27.12.2019 год. производството по делото е оставено без движение, като
на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности,
в едноседмичен срок от съобщението.
Съобщението
с указанията е получено от пълномощника на ищеца на 08.01.2020 год., поради
което и по арг. чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за
изпълнение на указанията е до 15.01.2020 год.
В
предоставения от съда срок е постъпила молба вх. № 3368/ 15.01.2020 г. от ищеца,
чрез пълномощника му, с искане за продължаване на срока за изпълнение на
указанията.
С
Разпореждане от 16.01.2020 год. срокът за изпълнение на указанията е продължен
с една седмица, считано от изтичане на първоначално определения, т. е. до 22.01.2019
год., включително.
На
23.01.2020 год., извън срока за изпълнение, по електронен път, е постъпило ново
искане за продължаване на срока без да са изложени
сериозни аргументи за това, респ. да
са представени доказателства, обосноваващи уважителни причини за това.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законните и определените от съда срокове
могат да бъдат продължавани от съда по
молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на
уважителни причини. Преценката дали искането за продължаване
на срока е основателно се извършва въз основа
на от страната
твърдения.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК при
продължаване на законните или определени
от съда срокове
по молба на страната, новоопределеният
срок не може
да бъде по-кратък
от първоначалния, като продължаването на срока тече
от изтичането на първоначалния срок. Моментът, от който започва да тече
новоопределеният срок, следователно не е обвързан от датата,
на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният
момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда
не съществува задължение да съобщава
на страната за постановеното по нейна молба
определение, с което срокът е продължен. Страната е длъжна сама да следи за
началото и за края на срока. В този смисъл е и трайната
съдебна практика - Определение № 79/ 04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/ 2010 г.
на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК, Определение № 385/ 04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/ 2010г. на
ВКС, II г.о., Определение № 36/ 09.01.2013
г. по ч. гр. д. № 817/ 2012 г. на ВКС, TK, I т.о. и др.
В разглеждания случай, молбата за продължаване на срока е подадена след изтичането на
определения такъв, поради което и само на това основание е неоснователна.
Независимо от горното, за пълнота
на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:
Изложените от молителя доводи са бланкетни и твърде общи, като от същите не могат да се
извлекат основателни причини относно невъзможността
на ищеца да отстрани посочените
нередовностите в предоставения
срок. Не са изяснени периода и броя на служебните пътувания,
периода, а така също и неотложността им, въз основа на което да се обоснове
невъзможност на пълномощника и/ или лично на ищеца, в периода 08.01.2020 г. –
22.01.2020 г., да посетят сградата на ВРС и да получат съдебните удостоверения,
респ. изпълнят дадените указания. По същия начин, не става ясно в каква
честота, от 15.01.2020 год. до 22.01.2020 г., в рамките на работното време от
08.00 до 17.00 ч., са предприети опити за свързване с деловодството на ВРС, за
необходимата справка. Ето защо, освен че искането за
продължаване на срока да е заявено
своевременно, не са налице основания
за позитивно произнасяне по искането за продължаване
на срока. В този смисъл са
и Определение №
663 от 9.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 646/2012 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Мариана Костова; Определение № 400 от 1.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2011 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова; Определение № 634 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 506/2010 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Тотка Калчева и много други.
В рамките
на предоставения с Разпореждане от 16.01.2020 год. срок, нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради
което и производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20458 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год., ХХХV състав.
Определението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба, едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: