О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
…. 07.04.2014г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на седми април
през
две хиляди и четиринадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 39 по описа
за
2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
определение № 55/ 14.01.2013г. постановено по т.д.№ 28/2013г. по описа на
ОС-Бургас, съдът е прекратил производството по делото и на основание чл.104
т.4, вр.чл.103 и чл.105 от ГПК е изпратил делото по подсъдност в РС-Несебър. Производството
по делото е образувано, след като с решение № VІ-166/ 04.12.2013г., състав на
ОС-Бургас е обезсилил решение № 124/ 23.07.2013г. постановено по гр.д.№
45/2013г. по описа на РС-Несебър като е приел, че исковете са подсъдни като
първа инстанция на ОС-Бургас на основание чл.104 т.4 от ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.141 ал.7 от ТЗ от И.К.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пловдив, ул.Генерал Скобелев № 11, ет.1, представлявана от пълномощника си
адв.Е.М. ***, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Оборище № 90,
ет.1-2 против ”Медицински център Астери - Мед” ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас, Медицински център „Свети
Влас“, ЕИК *********, представлявано от управителя Стефко Н. Георгиев, чрез
пълномощника адв.П.В. ***, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев №
26, ет.3 да бъде осъдено да заплати сумата от общо 39 791.87лв.
представляваща дължимите й месечни възнаграждения като управител за периода
13.05.2010 – 12.11.2012г., както следва: за месец май 2010г. нетно
възнаграждение в размер на 514.20лв.; за периода месец юни 2010 – месец ноември
2010г. вкл. нетно месечно възнаграждение в размер на по 900лв.; за месец
декември 2010г. нетно месечно възнаграждение в размер на 877.67лв.; за периода
от месец януари 2011 до месец октомври 2011г. вкл. нетно месечно възнаграждение
в размер на 900лв.; за периода месец ноември 2011 до месец октомври 2012 нетно
месечно възнаграждение в размер на по 2000лв.; за месец ноември 2012г. месечно
възнаграждение в размер на 818.10лв., законната
лихва за забава върху всяко вземане по месеци, считано от месеца, в който са
били изпълнявани задълженията като управител до датата на подаване на исковата
молба – 11.01.2013г. или общо сумата от 4712.86лв., ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както
и да заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени
доказателства. Направени са искания.
Предвид развитието на производството по реда на Глава
тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ на ГПК, на основание
чл.367 от ГПК за разлика от развитието на спора пред РС-Несебър, съдът
предостави възможност на ответната страна, която чрез своя пълномощник подаде
писмен отговор, в който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.
Ищцата е получила всички дължими суми за заеманата длъжност „управител“ до
освобождаването й от общото събрание на съдружниците от 05.11.2012г, вписано от
12.11.2012г. Ив.Г. единствена е имала възможност да се разпорежда с паричните средства
на дружеството, в т.ч. да изплаща възнагражденията на персонала. Това правила в
брой и рядко по банков път. При напускането си същата не е предалата на
дружеството първичните счетоводни документи за изплатените суми. Това е видно
от ГФО на дружеството за 2010 и 2011г., в които е вписано, че същото няма
непогасени задължения към персонала, различни справки и декларации, както и от
резултатите от извършените проверки от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.
Не е бил подписван договор за възнаграждение на ищцата от 2000лв. месечно след
м.ноември 2011г. От друга страна, не е било налице изпълнение на задълженията
от страна на ищцата през процесния период, като се твърдят допуснати от нея
нарушения на чл.5 т.3 от Договора за управление от 19.04.2010г. и на чл.142
ал.1 от ТЗ и чл.7 т.2 от Договора, като същата е извършвала конкурентна дейност в други посочени дружество. Направено
е възражение за прихващане на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД със сумата от
74 196.82лв. представляваща изтеглени и невърнати в касата на дружеството
пари, за които Ив.Г. не е представила надлежни разходни документи. Бяха приложени
писмени доказателства. Направени бяха доказателствени искания и възражения по
някои от приложените от ищцата писмени доказателства. Приложени са писмени
доказателства под опис. Направено е искане, на основание чл.118 ал.2 от ГПК с
нарочно определение на съда да бъдат зачетени всички извършени процесуални
действия от страните в производството по гр.д.№ 45/2013г. по описа на
РС-Несебър.
В срока по чл.372 от ГПК, ищцата подаде
допълнителна искова молба, с твърдения, че ответната страна е следвало да
посочи и приложи доказателства, че е изпълнила задължението си да заплати
договореното възнаграждение. Приложените ГФО като частни документи са несъотносими
като съставени не от ищцата, а от трето лице. Приложените за целите на
данъчното облагане и при проверките от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас
документи касаят заплащането по трудови правоотношения, а не по договор за
управление. Направеното възражение за прихващане е недопустимо поради характера
на производството по чл.365 от ГПК. Извършено е оттегляне на приложени с
първоначалната искова молба приложения. Направени са възражения по някои от
доказателствените искания на ответната страна.
В срока по чл.373 от ГПК, ответното дружество депозира
писмен отговор, в който заяви, че поддържа изцяло направените възражения. Оспорена
е автентичността на приложения договор за управление от 01.11.2011г. като
неподписан от страните, за които това се твърди. Изложени са подробни доводи за
противоречие на договора с 137 ал.1, т.5 от ТЗ и т.28 б.“Г“ от Дружествения
договор. Направени бяха възражение по искания на ищцовата страна, както и
искания за събиране на доказателства. Приложени бяха нови доказателства.
Предвид извършените от страните процесуални действия,
представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:
Съдът приема, че исковата молба е допустима, като
предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата
държавна такса.
Исковете са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД,
вр. чл.141 ал.7 от ТЗ.
По делото от ищцата към първоначалната искова молба
пред ОС-Бургас /т.д.№ 28/13г./ са приложени писмени доказателства под опис
/л.4-79/; към молба вх.№ 3143/ 23.04.2013г. гр.д.№ 45/13г. по описа на
РС-Несебър /л.135-167; 204-206/, вкл. адвокатско пълномощно, квитанция за
внесена държавна такса.
От ответната страна са приложени писмени доказателства
под опис /л.22-119/ към отговора на исковата молба по гр.д.№ 45/13г. по описа
на РС-Несебър; както и приложените в настоящото производство /л.16-26/.
По гр.д.№ 45/13г. по описа на РС-Несебър са приложени
доказателства и от Министерството на здравеопазването /л.174-187/.
На основание чл.140 ал.3 от ГПК съдът следва да изготви
и проект за доклад по делото, в следния смисъл. Постъпила е искова молба с правно
основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.141 ал.7 от ТЗ от И.К.Г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Пловдив, ул.Генерал Скобелев № 11, ет.1, представлявана
от пълномощника си адв.Е.М. ***, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас,
ул.Оборище № 90, ет.1-2 против ”Медицински център Астери - Мед” ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Св.Влас, Община Несебър, област Бургас,
Медицински център „Свети Влас“, ЕИК *********, представлявано от управителя
Стефко Н. Георгиев, чрез пълномощника адв.П.В. ***, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 26, ет.3 да бъде осъдено да заплати сумата от общо
39 791.87лв. представляваща дължимите й месечни възнаграждения като
управител за периода 13.05.2010 – 12.11.2012г., както следва: за месец май
2010г. нетно възнаграждение в размер на 514.20лв.; за периода месец юни 2010 –
месец ноември 2010г. вкл. нетно месечно възнаграждение в размер на по 900лв.;
за месец декември 2010г. нетно месечно възнаграждение в размер на 877.67лв.; за
периода от месец януари 2011 до месец октомври 2011г. вкл. нетно месечно
възнаграждение в размер на 900лв.; за периода месец ноември 2011 до месец
октомври 2012 нетно месечно възнаграждение в размер на по 2000лв.; за месец
ноември 2012г. месечно възнаграждение в
размер на 818.10лв., законната лихва за забава върху всяко вземане по месеци, считано
от месеца, в който са били изпълнявани задълженията като управител до датата на
подаване на исковата молба – 11.01.2013г. или общо сумата от 4712.86лв., ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и да заплати направените по делото разноски. Според
изложеното в исковата молба, Ив.Г. е заемала длъжността „управител“ на ”Медицински
център Астери - Мед” ООД от 13.05.2010 до 12.11.2012г., с договорено месечно
възнаграждение в размер на 1000лв., а от 01.11.2011г. 2000лв. За претенцията си ищцата е уведомила ответното
дружество с писмена покана получена на 27.11.2012г. До момента не е получила
твърдените в исковата молба суми или част от тях. Приложени са писмени
доказателства. Направени са искания.
Предвид развитието на производството по реда на Глава
тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ на ГПК, на основание
чл.367 от ГПК за разлика от развитието на спора пред РС-Несебър, съдът
предостави възможност на ответната страна, която чрез своя пълномощник подаде
писмен отговор, в който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.
Ищцата е получила всички дължими суми за заеманата длъжност „управител“ до
освобождаването й от общото събрание на съдружниците от 05.11.2012г, вписано от
12.11.2012г. Ив.Г. единствена е имала възможност да се разпорежда с паричните
средства на дружеството, в т.ч. да изплаща възнагражденията на персонала. Това
правила в брой и рядко по банков път. При напускането си същата не е предалата
на дружеството първичните счетоводни документи за изплатените суми. Това е
видно от ГФО на дружеството за 2010 и 2011г., в които е вписано, че същото няма
непогасени задължения към персонала, различни справки и декларации, както и от
резултатите от извършените проверки от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас.
Не е бил подписван договор за възнаграждение на ищцата от 2000лв. месечно след
м.ноември 2011г. От друга страна, не е било налице изпълнение на задълженията
от страна на ищцата през процесния период, като се твърдят допуснати от нея
нарушения на чл.5 т.3 от Договора за управление от 19.04.2010г. и на чл.142
ал.1 от ТЗ и чл.7 т.2 от Договора, като същата е извършвала конкурентна дейност в други посочени дружество. Направено
е възражение за прихващане на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД със сумата от
74 196.82лв. представляваща изтеглени и невърнати в касата на дружеството
пари, за които Ив.Г. не е представила надлежни разходни документи. Бяха
приложени писмени доказателства. Направени бяха доказателствени искания и
възражения по някои от приложените от ищцата писмени доказателства. Приложени
са писмени доказателства под опис. Направено е искане, на основание чл.118 ал.2
от ГПК с нарочно определение на съда да бъдат зачетени всички извършени
процесуални действия от страните в производството по гр.д.№ 45/2013г. по описа
на РС-Несебър.
В срока по чл.372 от ГПК, ищцата
подаде допълнителна искова молба, с твърдения, че ответната страна е
следвало да посочи и приложи доказателства, че е изпълнила задължението си да
заплати договореното възнаграждение. Приложените ГФО като частни документи са
несъотносими като съставени не от ищцата, а от трето лице. Приложените за
целите на данъчното облагане и при проверките от Дирекция „Инспекция по труда“
– Бургас документи касаят заплащането по трудови правоотношения, а не по
договор за управление. Направеното възражение за прихващане е недопустимо
поради характера на производството по чл.365 от ГПК. Извършено е оттегляне на
приложени с първоначалната искова молба приложения. Направени са възражения по
някои от доказателствените искания на ответната страна.
В срока по чл.373 от ГПК, ответното дружество депозира
писмен отговор, в който заяви, че поддържа изцяло направените възражения.
Оспорена е автентичността на приложения договор за управление от 01.11.2011г.
като неподписан от страните, за които това се твърди. Изложени са подробни
доводи за противоречие на договора с 137 ал.1, т.5 от ТЗ и т.28 б.“Г“ от
Дружествения договор. Направени бяха възражение по искания на ищцовата страна, както
и искания за събиране на доказателства. Приложени бяха нови доказателства.
Представените
писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по
делото и следва да бъдат приети. Това се отнася до всички приложени писмени доказателства
към т.д.№ 28/13г. по описа на ОС-Бургас, гр.д.№ 45/13г. по описа на РС-Несебър,
както и в настоящото производство, с изключение на ведомости за спорния период,
които ще бъдат обсъдени по-долу.
Направеното искане за зачитане на извършените пред
РС-Несебър процесуални действия е основателно предвид чл.118 ал.2 от ГПК, но
само досежно тези доказателства, при събирането на които са спазени залегналите
в ГПК принципи. Порочни са действията извършени от съда, а не от страните, с
оглед постановеното решение на ОС-Бургас по в.гр.д. № 2045/ 13г. Поради това и
тези действия следва да бъдат извършени повторно от съда, родово компетентен да
разгледа делото. Чл.11 от ГПК изисква, събирането на доказателствата да стане в
открито съдебно заседание и следователно вещите лица по изготвените пред
РС-Несебър експертизи ще бъдат призовани да се явят лично. Разпитът на
свидетели също следва да бъде извършен пред настоящия съдебен състав.
Направеното
искане от ищцовата страна да бъде задължено ”Медицински център Астери - Мед” ООД да
представи оригиналните ведомости за спорния период е допустимо и на основание
чл.190 от ГПК следва да бъде уважено.
Искането за допускане на съдебно-икономическа
експертиза също следва да бъде уважено, като се призове вещото лице, което да
изложи непосредствено пред съда отговорите на поставените задачи.
Направеното оспорване на автентичността на договора от
01.11.2011г. от ответната страна и заявеното желание на ищцата да се ползва от
документа, както и изложените становища от страните при размяната на съдебните
книжа, налага да бъде призовано вещото лице по извършената
съдебно-графологическа експертиза, което да изложи пред съда отговорите на
поставените от страните задачи. Предвид характера на оспорения документ като
частен, не се налага откриване на нарочно производство по оспорване
автентичността му. Съобразно чл.193 ал.3 от ГПК, след като се твърди, че
документа е бил подписан от лицето Григорий Арнолдович Флакс в качеството му на
съдружник в ”Медицински център Астери - Мед” ООД, тежестта да обори това е
върху страната, която го оспорва, т.е.ответника.
На основание чл.183 от ГПК е допустимо искането на
ответната страна, Ив.Г. да бъде задължена да представи оригиналите на
оспорените и заверени от нея ведомости, но с оглед оттеглянето им с
допълнителната искова молба – т.8.2. /л.33/, същите няма да бъдат приобщени към
доказателствата по делото.
На основание чл190 ал.1 от ГПК следва да бъде уважено
и искането на ответната страна, да бъде задължена ищцата да представи
оригиналите на всички намиращи се у нея и непредадени на дружеството документи
– разчетно-платежни ведомости за заплати, разходни касови ордери, банкови документи /нареждания – разписки,
преводни нареждания/ и др. за получените от нея в брой или преведи по нейна
сметка суми от банковите сметки на ”Медицински център Астери - Мед” ООД или от касата
на дружеството за периода май 2010 – 12.11.2012г.
Допустимо е и искането за допускане до разпит на
свидетели, като след като не е посочено какви обстоятелства точно ще бъдат
установявани с показанията им, броя на свидетелите следва да бъде редуциран до
двама, при режим на довеждане. Предвид твърдяното от ответника разплащане в
брой, разпита на свидетели за установяване на това обстоятелство не е
недопустимо.
Направеното възражение за прихващане е по същество и
за доказването му ответната страна може
да използва допустимите от закона процесуални способи. Характерът на настоящото
производство като такова по реда на Глава тридесет и втора „Производство по
търговски спорове“ на ГПК, не прави възражението недопустимо, тъй като
ответната страна не е поискала съда да се произнесе по него със сила на
присъдено нещо.
На основание чл.154 ал.1 от ГПК, страните следва да
докажат твърдените от тях положителни факти. Ищцата трябва да докаже, че е възникнало
изискуемо и ликвидно към момента на постановяване на съдебното решение
задължение за заплащане на претендираните суми от страна на ответното дружество.
Ответната страна следва да докаже, че е платила дължимите по договора за управление
суми или е налице юридически факт /основание/ да не ги заплаща. С оглед направеното възражение за прихващане,
следва да докаже разпореждането от страна на ищцата с твърдените суми.
Мотивиран от горното и на
основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните по т.д.№ 28/13г. по описа на ОС-Бургас, по
гр.д.№ 45/13г. по описа на РС-Несебър и в настоящото производство приложения, като
доказателства по делото, с изключение на описаните като „заверени копия от
ведомости“ представени от И.Г..
ЗАЧИТА извършените пред РС-Несебър в производството по гр.д.№
45/2013г. процесуални действия.
ДОПУСКА изслушването на вещите лица Генко Генов по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза и Щерю Н. по допуснатата съдебно-графологическа
експертиза, които да бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
ответната страна.
ЗАДЪЛЖАВА И.Г. да представи оригиналите на всички намиращи се у
нея и непредадени на дружеството документи – разчетно-платежни ведомости за
заплати, разходни касови ордери, банкови
документи /нареждания – разписки, преводни нареждания/ и др. за получените от
нея в брой или преведи по нейна сметка суми от банковите сметки на ”Медицински
център Астери - Мед” ООД или от касата на дружеството за периода май 2010 –
12.11.2012г.
ЗАДЪЛЖАВА ”Медицински център Астери - Мед” ООД да представи
оригиналните ведомости за периода май 2010 – 12.11.2012г.
УКАЗВА на ”Медицински
център Астери - Мед” ООД за доказателствената тежест предвид оспорването
автентичността на приложения договор от 01.11.2011г.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА делото за 29.05.2014г. от 14.30ч., за която дата да се
призоват страните и вещите лица.
На страните да се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и преписи от отговора на допълнителната искова молба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: