Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Любомир Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №413 по описа за 2020 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №142255 от 14.06.2019г.,
постановено по гр.дело №33788/2018г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в са отхвърлени предявените
от Б.В.Т. с ЕГН********** срещу В.Р.Д. с ЕГН********** искове с правно основание
чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
1024лв. и неимуществени вреди в размер на 5000лв., настъпили от противоправни
деяния на ответника- подаване на жалби до главния архитект и полицейското
управление, изграждане на незаконна ограда, неизпълнение на предписание за
премахване на незаконен строеж, неизпълнението на съдебни решения,
пренебрегване на многобройни приканвания от ищцата да уредят доброволно спора
си, ведно със законната лихва върху претендираните суми за периода от 29.05.2018г.
до окончателното изплащане, като ищцата е осъдена да заплати разноски по делото
в размер на 800лв.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищцата Б.В.Т.. Жалбоподателката поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал установените по делото факти,
не били обсъдени доказателствата, а част от тях- обсъдени превратно. Твърди и нарушение
на процесуалните правила във връзка със събирането на доказателствата и тяхната
интерпретация в обжалваното решение. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване
на исковете, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият ответник
В.Р.Д. в подадения в срок отговор на въззивната жалба (наименован „възражение“)
оспорва същата. Моли решението на СРС да бъде потвърдено.Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Непозволеното
увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е
сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните
юридически факти: деяние, извършено
виновно, противоправност на
деянието, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда
и деянието. С изключение на вината, която се презумира по силата на закона,
останалите елементи подлежат на установяване от ищцата при условията на пълно и
главно доказване. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията на изслушаните СМЕ и СПЕ, не се установява кумулативното наличие на
всички гореизброени елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. На първо
място не се установява противоправност на описаните от ищцата действия на
ответницата. Неизпълнението на издадена от СО заповед за премахване на
незаконен строеж по принцип е противоправно бездействие, но същото се
санкционира по административен ред и влече след себе си негативни имуществени
последици за дееца, поради което не може да се приеме че е налице причинно-
следствена връзка между това бездействие и евентуални вреди в патримониума на
ищцата. Установява се от
заключенията на съдебно- медицинската и съдебно- психологичната експертиза, че ищцата страда
от определени заболявания, когнитивен дисонанс и загуба на съня, както и се
допуска наличието на причинно- следствена връзка между
описаните в исковата молба факти и обстоятелства и тези заболявания и
страдания. Такава връзка обаче не се установява безспорно, съгласно
изискванията за пълно и главно доказване на твърдените от ищцата факти и
обстоятелства. Видно е от представените по делото писмени доказателства, че и
двете страни са подавали жалби и искови молби както до съда, така и до общинската
администрация и полицията. Упражняването на едно право обаче не може да се
приеме за противоправно, освен ако не се установи, че ответницата е знаела че
подаваните от нея жалби са неоснователни и въпреки това е злоупотребила с
правата си, за да увреди ищцата. По делото не се установява такова знание на
ответницата. Не може да се приеме и че ответницата не е изпълнила съдебно
решение, доколкото представеното такова по делото е по установителен иск и не
съдържа осъдителен диспозитив.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено
като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски, а на ответника следва да се присъдят
400 лева- възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №142255 от 14.06.2019г.,
постановено по гр.дело №33788/2018г. по описа на СРС, ГО, 90 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/