Р Е Ш Е Н И Е
Номер V-29 Година
2020, 21.02
град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На трети февруари, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.Галя
БЕЛЕВА
2.мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня
Михова
като
разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело номер 37 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба
вх.№54211/27.11.2019г., подадена от В.Н.М., ЕГН********** ***, офис А-2, адв.Т.И.,
срещу Решение №3049/14.11.2019г., постановено по гр.д.№3060/2019г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото
решение, Бургаският районен съд е
определил на основание чл.128 от СК мерки на
лични отношения на ищците Д.Б.И. и В.П.И. и техните внуци М.З.И. и И.З.И.,
както следва: до изтичане на мярката, наложена за срок от една година на
майката В.Н.М. по реда на Закона за защита от домашно насилие по
гр.д.№8490/2018 г. по описа на БРС, контакти между децата и техните баба и дядо
по бащина линия следва да се осъществяват извън дома на последните в гр.Камено,
по местоживеене ***, в дома на майката, без нейно присъствие всеки първи петък
на месеца, от 17,00 часа до 20,00 часа, като след изтичането на този срок,
режимът следва да се осъществява с възможност ищците да вземат децата И.и М.всеки
втори уикенд месечно, от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния
ден, третия ден от Коледните и от Великденски празници, както и една седмица
през лятото, когато майката и бащата не са в платен годишен отпуск, като се
задължават да ги вземат от дома на майката и да ги връщат обратно там след
приключване на режима.
С жалбата се изразява недоволство
от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че определеният
режим на лични отношения на ищците-баба и дядо по бащина линия с децата не е в
техен интерес, нарушава правото на майката да общува с децата си в почивните
дни, както и правото на семейството на майката да общува с тях. Посочва, че
съгласно трайната съдебна практика режимът на личните отношения на бабата и
дядото може да съвпада с режима лични отношения на неупражняващия родителски
права родител, стига той да живее съвместно с бабата и дядото на децата.
Излага подробни съображения
относно това, че отношенията ищците с с майката на децата са влошени, както и
че между майката и втория ответник-баща на децата са водени многобройни дела,
част от които висящи, което е причина да й бъде оказван натиск. Изразява се
несъгласие с приетото от съда, че са ирелевантни за спора причините поради
които не се осъществява общуване между ищците и децата. Посочва, че като е
игнорирал това обстоятелство, съдът не е
отчел в пълна степен интересите на децата, тяхната възраст и
психо-емоционалното им състояние. Счита, че липсата на общуване по
вина на бабата и дядото за един дълъг период, както и ниската възраст на децата
налага определянето на адаптационен период, през който децата да възстановят
общуването си децата в позната за тях или в защитена среда. Също така следва да
се вземе предвид, че бащата на децата живее с родителите си /ищците/, а по
отношение на него има наложена мярка по ЗЗДН като след изтичането й има право
да общува децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11,00 ч. на
съботния ден до 17,00 ч. на неделния ден, както и десет дни през лятната
ваканция, по два дни през Коледните и по два дни през Великденските празници на
четна година.
Моли за отмяна на решението като
вместо това бъде постановено ново, с което да бъде определен друг режим на
лични отношения, а именно:за срок от 1 година от влизане в сила на решението
ищците да общуват се децата М.и И.в ДСП Бургас веднъж месечно, в петък за 2
часа, в работното време на дирекцията, а след изтичане на адаптационния период
и в случай, че бабата и дядото ефективно са използвали режима на лични
отношения и са възстановили връзката си с децата, бабата и дядото да общуват с
тях в рамките на вече определения от съда режим на лични отношения с
бащата.
Претендират се направените в производството пред
двете инстанции разноски, тъй като не е
дала повод за завеждане на делото.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемите Д. и В. И.–чрез адв. Калин Янев, с който се оспорва въззивната
жалба изцяло. Излага съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Заинтересованата страна ДСП Айтос и ДСП Бургас
не вземат становище по жалбата.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. страните се явяват лично и с
процесуалните си представители. Поддържат въззивната жалба, респ. подадения
отговор. Представят писмени бележки в определения от съда срок.
Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед правото и задължението на съда да изясни всички факти и да
събере всички доказателства, относими към тези спорни правоотношения вкл. до
приключване на съдебното дирене, за страните също не настъпва преклузия за
посочване на нови обстоятелства и за посочване и представяне на нови доказателства.
Ето защо с Определение №V-147
от 14.01.2020г. съдът е допуснал гласни и писмени доказателства.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, след анализ
на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
РС Бургас е сезиран с искова молба на Д.Б.И. и В.П.И.
против З.Д.И. и В.Н.М. с искане съдът да постанови режим на лични отношения
между ищците и децата И.З.И. и М.З.И., които са техни внуци-иск по чл.128 от СК. Ищците сочат, че са родители на ответника И.,
съответно баба и дядо по бащина линия на родените от съвместното съжителство на
ответниците деца – И.и М.. Твърдят, ответниците са във фактическа раздяла, а
със съдебно решение родителските права по отношение на децата са предоставени
за упражняване на тяхната майка – ответник в настоящето производство. Посочват,
че имат изградена силна емоционална връзка със децата, за поддържането, на
която срещат затруднения поради нежеланието на майката децата да поддържат контакт
с тях и възпрепятстване на контактите помежду им. Поради това желаят да им бъде
определен режим на лични отношения с децата, както следва: всяка втора събота и
неделя от месеца, от 09,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване,
третият ден от коледните и великденски празници, както и една седмица през
лятото, когато майката и бащата не са в платен годишен отпуск.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника М., майка на малолетните деца, в който се изразява становище за неоснователност на
така заявената претенция поради недостоверност на изложените в исковата молба
твърдения, които не отговарят на действителното положение на нещата. Поддържа,
че контакт между ищците и децата не се осъществява единствено и само поради нежеланието
на ищците. От друга страна счита, че
поисканият от ищците режим на лични контакти с децата освен, че е твърде широк
и възпрепятства личния контакт на децата с техния баща, то същият не е и в
интерес на децата.
Ответникът
З.И. не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска. Т. не изразява и
пред въззивната инстанция.
Страните ангажират доказателства в
подкрепа на становищата си.
Не е
спорно
по делото, че децата И.и М.са родени от фактическото съжителство на
двамата ответници, съответно техни майка и баща, което е видно и от представените удостоверения за раждане.
Не е спорно също така, че родителите на
децата са във фактическа раздяла от 2018г. като децата живеят с тяхната майка
–ответницата М. като на нея са предоставени упражняването на родителските права
и е определен режим на лични отношения с бащата с влязло в сила решение по
гр.д.№5514/2018 по описа на БРС.
Видно
от представеното копие на влязло в сила решение по гр.д.№8490/2018 по отношение
на М. са наложени мерки за защита заради осъществени на 01.11.2018г. от
ответника З.И. акт на домашно насилие. В тази връзка и определения му режим на
лични отношения с малолетните деца с Решение №469/28.02.2019 по гр.д.№5514/2018
по описа на БРС е съобразен с ограничителната заповед за срок от една година.
Към момента на последното по делото с.з. наложените мерки да изтекли, поради
което е в сила следния режим на лични отношения на децата с техния баща, а
именно: с преспиване в дома на бащата всеки първи и
трети събота и неделя от месеца от 11,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя,
както и десет дни през лятната ваканция по два дни на Коледните и по два дни на
Великденските празници на всяка нечетна година и два дни за Новогодишните
празници на четна година.
Съгласно приети по делото
служебни бележки №№87/31.05.2019г. и 88/31.05.2019г. децата са записани
съответно в яслена група и трета група в Детска градина „Брезичка“ в гр.Бургас.
Съгласно изготвения от ДСП –Айтос социален доклад жилището
на ищците се намира в гр.Камено и е масивна триетажна сграда, като те обитават
втория етаж, а ответника И.-третия.Санитарно-битовите
условия в жилището отлични. Пред
социалния работник са споделили, че са разстроени заради това, че влошените
отношения между родителите на децата се отразяват на техните контакти.
По делото са събрани гласни
доказателства
пред районния съд и пред въззивната инстанция.
Свидетелят
М. С., приятел на ищците посочва, че ответницата възпрепятства контактите между
децата и техните баба и дядо, като е сменила телефонния номер на по-голямото
дете и ги е блокирала във Фейсбук.
Свидетелят
В.К./брат на ищцата/, разпитан пред въззивната инстанция, заявява, че лично е
чувал децата да казват, че искат да отидат при баба си и дядо си в Камено.
Самият той със семейството си и прабабата на децата живее в гр.Българово.
Посочва, че е в добри отношения с В. дори и след като са се разделили със З..
Ходили са заедно със съпругата си в
Бургас, за да видят децата, както и са се обаждали на В. да ги заведе Българово
след раздялата със З.. От сестра си знае, че те искат да се виждат с внуците
си. Не може да каже защо той и съпругата му могат да се виждат с децата, а
сестра му –не. Посочва, че преди раздялата на ответниците децата са били
оставяни при бабата и дядото в гр.Камено за по десетина дни.
Свидетелят
В.И. е близка приятелка на ответницата М. племенница на ищците. Разказва, че през
м.август 2018г. по искане на ищците и молба на ответницата лично е закарала
децата в гр.Камено и после ги е върнала на майка им. Заявява, че не й е
известно ищците да са поискали, а В. да им е отказала контакт с децата.
Свидетелят
Д.в, който живее на съпружески начала с майката на ответницата също сочи, че не
му е известно ищците да са правили опити да се видят с внуците си, а В. да им е
отказала. Заявява също така, че ползваните телефонни номера са на фирмата му и
не са променяни, както и че именно ищците са преустановили контактите си
ответницата и децата поради това, че тя е завела дело за издръжка.
Свидетелката
И. З., която е приятелка на ответницата, разказва, че й е известно и е
присъствала в дома на В. на 06.12.2019г., когато е трябвало ищците да посетят
дома й в 17 ч., но до 19,00 ч. никой не дошъл, нито се обадил. Също така
разказва случай отпреди няколко дни, когато отново била в дома на В. и на телефона на И.позвънил
непознат номер, на който детето не отговорило. По молба на майка си, която
предположила, че това може да е леля й /сестра на баща й/ И.се обадила и се
оказало, че това наистина е лелята. В проведения разговор се включил бащата и
бабата, които поговорили с детето за около пет минути. Свидетелката пояснява,
че телефонът е бил включен на високоговорител и така разговорът е станал нейно достояние.
При така
събраните доказателства от правна страна съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 128 СК е признато
самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия
адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като
единственото предвидено условие е - това да е в интерес на детето. За
настоящият съдебен състав не съществува съмнение, че отношенията между баба и
дядо от една страна, и техните внуци от друга са от изключително значение
и за двете страни. Обичайно между тях съществува специална връзка, тъй като по
принцип бабата и дядото притежават опит, знания и желание да полагат грижи за
отглеждане и възпитание на внуците си, а внуците ценят и се радват на тяхното
добро отношение. За съда обаче, съществува задължение, съобразно
ангажираните по делото доказателства, да определя – за всеки отделен случай -
мерките за лични отношения, след преценка на конкретният интерес на децата. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието
"интерес на детето". От тълкуването на
разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага
извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава
по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие, създава му условия за съобразено с нуждите и
наклонностите образование и възпитание, подготвя го за живота като отговорна и
самостоятелна личност, осигурява му адекватно упражняване и опазване на личните
и имуществени права и интереси и обезпечава нормално участие в гражданския
оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при
действието на сегашния СК под "интереси на децата" се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране
на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо
изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за
лични отношения на бабата с детето, съобразно
чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. В
разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано
съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето". Начинът по
който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на
детето, като най-разнообразни прояви на личността - физически, психически и
емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.
Въззивният състав намира, че децата И.и М.имат нужда да израснат в спокойна и нормална семейна среда като осъществяват контакт, както с роднините на майката, така и с
тези на бащата. В случая е безспорно, че децата имат връзка с роднините на
бащата-неговия вуйчо и братовчедка. От събраните по делото доказателства се установи, че ищците
желаят да се грижат за внуците си. Отчуждението от близките, включително от бабата и дядото по бащина
линия не е в интерес на децата. От
показанията на разпитаните свидетели става ясно, че ищците са заявявали
желанието си да се виждат с децата, но по една или друга причина това се е
случвало рядко. Свидетелят Каракашев пък заявява, че при посещението на децата
в неговия дом в гр.Българово изрично е бил помолен от ответницата М. да не ги
води в къщата на техните баба и дядо в гр.Камено. Съдът е категоричен, че съчетаването на грижите за детето между родителите и
родините по майчина линия и тези по бащина, получаването на опит, възпитание и
подкрепа от тях, би било в най-добър интерес на детето. В случая обаче
настоящият състав намира, че от определящо значение е обстоятелството, че със съдебно решение е определен разширен
режим на лични
отношения между децата И.и М.и техния баща З., който не
упражнява родителските права. Ограниченията на този режим са вече отпаднали,
тъй като са били за срок от една година, считано от 15.01.2019г., което следва
да бъде съобразено от въззивния съд на основание чл.235, ал.3 ГПК. Установено е
по делото, че ищците и техния син-бащата на децата, живеят в една къща в
гр.Камено, а децата живеят с майка си в нейното жилище в гр.Бургас.
Съгласно Решение № 139 от
16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6998/2013 г., IV г. о., ГК е допустимо личните
отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга, да се осъществяват
в дните, определени за упражняване на лични контакти между бащата и детето, но
при уговорката, че е необходимо на родителя, който не упражнява правата спрямо
детето, да е определен широк режим на лични отношения, той да живее на едно и
също място с дядото и бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното
осъществяване на лични контакти. В случая се установи, че родителят, който не
упражнява родителските права живее заедно с ищците, а с Решение №469/28.02.2019г.
по гр.д.№5514/2018г. по описа на БРС след изтичане на
ограничението, наложено по ЗЗДН /както бе посочено по-горе едногодишният срок е
изтекъл към датата на приключване на делото във въззивната инстанция/, е определен
широк режим на лични отношения между бащата и децата, а
именно: с преспиване в дома на бащата всеки първи и
трети събота и неделя от месеца от 11,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя,
както и десет дни през лятната ваканция по два дни на Коледните и по два дни на
Великденските празници на всяка нечетна година и два дни за Новогодишните
празници на четна година.
Предвид
изложеното съдът намира, че е в интерес на децата да имат
контакти с бабата и дядото едновременно с осъществяването на лични отношения с
родителя, който не упражнява родителските права, тъй като живеят в една и съща къща с бащата на децата, имат добри отношения и е в интерес на децата съвместното упражняване на контакти с бащата
и с бабата и
дядото. Така едновременно ще бъде дадена възможност за
изграждане у него на усещане за семейна среда и при посещенията в дома на
бащата, а от друга - няма да бъде препятствана възможността майката да общува с
децата си в оставащите почивни дни в месеца. Не на последно място при
преценката следва да се вземе предвид, че бабата и дядото и децата живеят в
различни населени места. Пътуването през три седмици от месеца съдът намира, че
не е в интерес на децата. Разбира се, че ако обстоятелствата се изменят, могат да се изменят и постановените
мерки и да се определят нови на основание 128, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК.
По изложените мотиви обжалваното решение следва
да бъде отменено като бъде постановено ново, с което да бъде определен следния
режим на лични отношения между ищците и техните внуци, както следва:всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 11,00ч. на съботния ден до 17,00ч. на
неделния ден с преспиване, съвместно с бащата З.И., съгласно определения му
режим на лични отношения с Решение №469/28.02.2019г. по гр.д.№5514/2018г. по
описа на БРС, със задължение да ги връщат
в дома на майката.
Страните
претендират разноски. Съдът намира, че същите следва
да останат в тяхна тежест
така, както са направени от тях, тъй като съдът дава
разрешение в обща полза.
Мотивиран от горното, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№3049/14.11.2019г., постановено по гр.д.№3060/2019г. по описа на Районен съд-
Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ по иска на Д.Б.И.
с ЕГН ********** и В.П.И. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, чрез
адв.Калин Янев и техните внуци М.З.И. с ЕГН ********** и И.З.И. с ЕГН **********
и двете с адрес ***, съдебен адрес ***, офис А-2, чрез адв.Т.Иванова, следния режим на лични
отношения между Д.Б.И.
и В.П.И. и малолетните им внуци
М.З.И. с ЕГН ********** и И.З.И. с ЕГН **********: Д.Б.И. и В.П.И. ще имат право да вземат децата М.З.И. и И.З.И., всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 11,00ч. на съботния ден до 17,00ч. на
неделния ден с преспиване в дома им в гр.Камено, съвместно с бащата З.Д.И. с
ЕГН**********, съгласно определения му режим на лични отношения с Решение
№469/28.02.2019г. по гр.д.№5514/2018г. по описа на БРС, със задължение да връщат децата в дома на майката в гр.Бургас.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.