Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр. Пловдив, 25.01.2018г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 25.01.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
разгледа докладваното от
съдията Бешкова в. ч. гр. д. № 116 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. № 1116/12.01.2018г
/регистратура ПОС/ от Община Куклен Булстат: ********* – длъжник по изп. д. № 20179070400632
по описа на ЧСИ Иво Кралев рег. № 907 с район на действие – Окръжен съд -
Пловдив, против постановление от 04.12.2017г, с което е отказано намаляването
на предявеното за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв до
размер на 200 лв и са определени такси и разноски към 29.11.2017г.
В жалбата се твърди, че
претендираният от взискателя хонорар е прекомерен и следва да бъде намален до
сумата от 200 лв за образуване на изпълнителното производство; прекомерни са и
таксите по ТТРЗЧСИ, които следва да бъдат редуцирани до размера само на тези,
които са били необходими за удовлетворяването на взискателя. Претендират се
разноски.
Ответната страна по
жалбата – Арта 2005 ООД /взискател в изпълнителното производство/, я намира за
неоснователна. Претендира разноски.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на
чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК /постановление за разноските/ и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За
образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд
размер от 200 лв /чл. 10, т. 1 от Наредбата/, като за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
.
В случая изпълнителните
листове, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, са за
сумата от общо 18090.80 лв, а минималното адвокатско възнаграждение, определено
по реда на чл. 10, т. 1. и т. 2 от Наредбата, е 736.36 лв /200 + 536.36/, като
взискателят е заплатил сумата от 700 лв, която е под минималния нормативен
праг.
Не се споделя доводът в
жалбата, че в случая не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2, тъй като не
били налице предпоставките за това. Това възнаграждение се дължи не само за
извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея
адвокат. В случая такива
несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го
представлява, като същевременно е
поискал и предприемането на действия по принудително събиране на вземането – да
бъде извършена справка в БНБ за банковите сметки на длъжника и да бъде наложен
запор върху тях, а в случай на недостатъчна наличност по банковите сметки, да
бъде извършено и пълно проучване на имуществото му. В отговор на тези искания и при липсата на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ ЧСИ е наложил исканите запори. Не е без значение и
обстоятелството, че до момента изпълнителното производство все още не е
приключило, тъй като длъжникът от общо дължимия размер от 20 741.90 лв е
внесъл доброволно по – малка сума – 19760.44 лв, като по своя преценка – без да
е налице влязъл в сила съдебен акт по въпроса за таксите и разноските или
постановление на ЧСИ за редуцирането им, е намалил размера на дълга. При това
положение не може да се приеме, че в срока за доброволно плащане всички дължими
за производството суми са погасени и предмета на делото е изчерпан. При
установената висящност на производството не би могла да се предвиди
действителната фактическа и правна сложност на делото и необходимостта от
предприемането на допълнителни действия от страна на процесуалния представител
на взискателя. Нещо повече, дори да се
приеме, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, възнаграждението пак
не би могло да бъде намалено като прекомерно, тъй като е съобразено с
минималните размери на адвокатските възнаграждения, под чийто праг съдът няма
право да слиза. Нещо повече, в случая платеният адвокатски хонорар от 700 лв е
под нормативния минимум от 736.36 лв.
На общо основание се
дължат и определените съобразно ТТРЗЧСИ такси.
Според чл. 79, ал. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато
делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, както и когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая
цитираните изключения не са налице, поради което на общо основание длъжникът
отговаря за разноските. Същевременно Тарифата е нормативният акт, който
изчерпателно изброява вида и размера на таксите в изпълнението, които се
определят от законодателя, а не от ЧСИ по негово усмотрение. Някои от таксите
са в твърд размер и не зависят от размера на дълга, поради което по отношение
на тях не може да се разсъждава дали са съобразени с материалния интерес по
делото, респ. дали са прекомерни с оглед на този интерес. Колкото до
пропорционалната такса по т. 26, тя действително зависи от материалния интерес
по делото и ЧСИ се е съобразил с него. Действително тази такса е функция и от
оспорения размер на адвокатския хонорар, но с оглед неоснователността на
жалбата в тази част, не е налице основание за редуцирането й. Правилно таксата
по т. 26 е начислена върху всяко отделно вземане по двата изпълнителни титула,
доколкото в случая взискателят е предявил два изпълнителни листа, всеки от които
удостоверява отделно вземане, върху което се начислява пропорционална такса.
Не може да се приеме
възражението, че ЧСИ е направил разноски за изпълнителни способи, които не са
били необходими. Първо, ЧСИ не е действал по възлагане, а съобразно посочените
от взискателя изпълнителни способи, с които е длъжен да се съобрази.
Същевременно според чл. 426, ал. 2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина
на изпълнението, като може да посочи едновременно няколко начина. В течение на
производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Именно защото
отнапред не е ясно кой би бил успешният изпълнителен способ, едновременното
посочване на няколко начина за събиране на вземането е допустимо и необходимо
за удовлетворяване на дълга. Така е станало и в разглеждания случай, като
правата и законните интереси на длъжника не са засегнати, доколкото всички
мерки се налагат до размера на дълга, т.е. не би могла да бъде събрана по –
голяма сума от дължимата - ако едни и същи суми постъпят в резултат на различни
способи, надхвърлящи дълга, разликата подлежи на връщане. Освен това към
момента на образуване на производството не се знае в коя банка длъжникът има
открита банкова сметка ***, достатъчна да покрие общия размер на дълга, нито се
знае дали, кога и в какъв обем длъжникът ще погаси доброволно задължението си.
Поради това не може да се приеме доводът в жалбата, че, доколкото информацията
за банковата сметка, с която общината преимуществено оперира, е публична
/обявена в сайта на общината/, не било нужно да се прави друго проучване за
имущественото състояние на длъжника.
Неоснователно е и
възражението за липса на документ по ЗСч за начислените такси, тъй като за тях
ЧСИ издава сметка за дължими и начислени такси и разноски при тяхното плащане
от длъжника или авансово от взискателя. Видно от кориците на делото за авансово
внесените от взискателя суми на негово име са издадени фактури и сметки,
каквито ще бъдат издадени и на името на длъжника при погасяване на останалите
такси и разноски от негова страна. Както ЧСИ резонно сочи в мотивите си,
фактури и сметки се издават при плащане на таксите и разноските, а не авансово преди
плащането им или при оспорването им, тъй като върху тях ще се дължи данък върху
дохода и ДДС, без сумите да са все още налични и при риск никога да не бъдат
платени.
Налага се общият извод,
че всички такси са начислени върху необходими и реално извършени действия по
искане на взискателя и съобразно действащите процесуални правила.
Ето защо, жалбата е
неоснователна и ще се остави без уважение.
При този изход на делото
и претенцията за това жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
взискателя – ответник по жалбата, сумата от 200 лв – разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно доказателствата за действително направен разход в този
размер.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба Вх. № 1116/12.01.2018г
/регистратура ПОС/ от Община Куклен Булстат: ********* – длъжник по изп. д. № 20179070400632
по описа на ЧСИ Иво Кралев рег. № 907 с район на действие – Окръжен съд -
Пловдив, против постановление от 04.12.2017г, с което е отказано намаляването
на предявеното за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв до
размер на 200 лв и са определени такси и разноски към 29.11.2017г.
ОСЪЖДА Община Куклен Булстат: ********* да заплати на
Арта 2005 ООД ЕИК ********* сумата от 200 лв – съдебно – деловодни разноски.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: