Присъда по дело №205/2019 на Апелативен съд - Пловдив

      

        МОТИВИ към присъда № 260 000/13.10.2020г., постановена по ВНОХД № 205/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

 

        

       Производството е по глава XXI  -  чл.327 от НПК.

          

 

       С Присъда №1/27.02.2019г., постановена по НОХД №147/2018г., Окръжен съд – К. е признал  подсъдимия К.А.К. за виновен в това, че на 21.11.2015г., на път I-5 на км. 349+000 в землището на с. Г., община К., след разклона за с. Б., община К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "К.", модел "Е." с peг. № *, на платно за движение с две пътни ленти в посока от гр. М. към гр.К., нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с Д.С.Б. по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Х. К. ***, като деянието е извършено в пияно състояние, за което и на основание чл.343, ал.3, пр. 1-во, б.„б”, пр. 1-во, във вр. с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на  „Лишаване от свобода” за срок от  3 години, като е оправдан по обвинението да е нарушил и чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 5 години. На основание чл.343г във вр. с чл.37, т.7 от НК подсъдимият К.А.К. е лишен и от право да управлява МПС” за срок от 5 години.

       Със същата присъда подсъдимият Д.С.Б. е признат за виновен в това, че на 21.11.2015г., на път I-5 на км. 349+000 в землището на с. Г., община К., след разклона за с.Б., община К., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”, модел „*”, с н. peг. № *, на платно за движение с две пътни ленти в посока от гр. М. към гр. К., е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.1-во и изр. 2 – ро от ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с К. *** по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Х. К. ***, за което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от 2 години. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 4 години. На основание чл.343г  във вр. с чл.37, т.7 от НК подс. Б. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 4 години.   

       Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като лек автомобил марка „К.”, модел „Е.” с рег.№ *, /на съхранение в РУМВР- К./, пистолет марка „В.”, модел „**”, сериен № ***, кал.9мм с кожен открит калъф, седем патрона кал.9мм, разрешение за носене и употреба на оръжие образец 3 с № ***от РУМВР – Д. и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 41/16.08.2012 г. от РУМВР – Д., е постановил да се върнат на собственика им К.А.К., след влизане на присъдата в сила; веществените доказателства – обекти 1 – 6, кръв за ДНК изследване на трупа на Х. Х. К. в бял плик със залепен стикер от НИКК, както и компакт диск, съдържащ 5 броя аудиозаписи и 5 броя снимки на електронни картони на приетите повиквания, приобщени с писмо  с рег. № *-232/02.02.2017 г. от ЕЕН 112, да се унищожат, като вещи на незначителна или без стойност, след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото деловодни разноски.

       Недоволен от присъдата е останал само подсъдимия Д.Б., който, чрез адв. Б. като негов защитник, я атакува с доводи за  неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, който се твърди да е постановен в нарушение на процесуалния  и материалния закон. Прави се искане присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подс. Б. да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, алтернативно – да се измени присъдата с намаляване размера на наложените с нея наказания. В мотивираното подробно допълнение към жалбата, след запознаване с мотивите към присъдата, исканията се поддържат, като се сочи в допълнение, че окръжният съд не е изпълнил задължението си за пълно, всестранно и всеобхватно изследване на казуса и е постановил съдебният си акт при наличието на множество неясноти, разминавания и противоречия в източниците на релевантни факти.

        В съдебно заседание, в пледоариите по същество, подсъдимият Б. и явяващият се като негов защитник адв. К., поддържат жалбата по изложените в нея съображения, които се доразвиват от защитата подробно, аналитично, стройно, логически и правно издържано.

        Подсъдимият К. не е обжалвал първоинстанционната присъда, а в пледоариите пред Апелативния съд той и защитникът му изразяват становище, че тя е правилна, законосъобразна и предлагат да се потвърди изцяло. 

        За пледоариите, частният обвинител - С.М., не се явява и не взема становище по съществото на казуса.

        Представителят на Апелативна прокуратура -  Пловдив намира жалбата на подс. Б. за неоснователна. Признава, че на базата на събраните доказателства в проведеното пред апелативния съд съдебно следствие възниква съмнение относно виновността на този подсъдим, но намира, че невиновността му не е доказана по категоричен и несъмнен начин, поради наличието на експертни заключения, в които са изведени  противопоставящи си се крайни изводи. Ето защо държавното обвинение застъпва становище, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

        Депозираната от подсъдимия Д.Б. жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и  ОСНОВАТЕЛНА.

       

       

 

         За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

        Подсъдимият К.К., след като пил алкохол, към 00.00 часа през нощта на 21.11.2015г. седнал зад волана на лек автомобил марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * и потеглил от комплекс „М.” по пътя към гр.К.. На задната седалка в същия лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът, пътувала съпругата му Х. Х. К..

        На път 1-5 на платно за движение с ширина 7,95 метра с две пътни ленти, разделени с единична прекъсната осева линия М3 в посока от гр.М. към гр.К. подс.К.К. управлявал автомобила в дясната лента за движение. Пътят бил сух, с дребнозърнест прав и гладък асфалт, без неравности и замърсявания, в и след ляв завой, с надлъжен наклон на изкачване 3% и напречен наклон на пътя 2,5%  в посока от външния край на асфалта към средната разделителна площ. Между двете самостоятелни платна за движение в посока към и от гр.К. имало зелена разделителна площ с широчина 2.00 метра, в средната част на която били изградени двустранно предпазни стоманени огради високи 80 см. В частта към асфалта зелената площ била ограничена от бетонни бордюри с височина 6 см над нивото на асфалта. От външния край на платното имало трошенокаменен тип банкет с ширина 1,90 метра, след който имало затревен скат на пътя над нивото на асфалта, с храстовидни насаждения и дървета. Стойността на скоростта, която не трябва да се превишава от водачите на леки автомобили в участъка от пътя, не била сигнализирана с пътен знак по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП и затова не била различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава извън населено място стойност на скоростта от 90 км/ч”, т.е. нормативно разрешената скорост за движение на леки автомобили от категория В била 90 км/час.

        Междувременно, пред управлявания от подс.К.К. автомобил в същата дясна лента за движение в посока гр.К. се движел управляваният от св. Д. Б.М. *** лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с peг. № ***със скорост от 86,1 км/ч.

Подсъдимият К.К., минути след 00.00 часа на 21.11.2015 г., на път 1-5 на км. 349+000 в землището на с.Г., община К., след разклона за с. Б., община К., управлявал лекия автомобил със скорост от 115 км/час, надхвърляща нормативно разрешената скорост от 90 км/ч в участъка от пътя, като със същата скорост предприел изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с per. № ***. При извършване на изпреварването подс. К.К. не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него лек автомобил и управлявания от св. Д. М. лек автомобил. Вследствие на това застигнал и ударил с предна челна дясна част на лекия автомобил марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * задната лява част на купето на изпреварвания лек автомобил. Ударът между двата леки автомобила настъпил в място с параметри на първоначалния контакт по дължина на около 110,20 метра преди приетия ориентир /ОР/ в двата протокола за оглед на местопроизшествието от 21.11.2015г. Ориентирът бил метална основа на билборд, находящ се на разстояние 6,90 метра от десния ръб на асфалта и по ширина на около от 2,60 до 2,85 метра от десния край на платното за движение.

След удара лекият автомобил марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * се придвижил напред с отклоняване наляво, контактувал с десните си колела с лявата страна на купето на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с peг. № ***, като преминал с тях през предния ляв ъгъл на купето му, придвижил се надясно, като оставил следи от протриване на гуми, излязъл в десния банкет, преминал през дясната канавка, ударил се в камък, разположен върху десния й борд, преобърнал се и се установил върху затревения скат, вдясно от платното за движение, на четирите си колела на разстояние 13,10 метра от предно дясно колело по дължина преди ОР, видно от скица Приложение 1 към заключението по извършената първоначална тройна съдебна автотехническа експертиза ATE.

След удара, лекият автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, управляван от св. Д. М., се придвижил напред, завъртял се в посока, обратна на часовниковата стрелка върху платното за движение, продължил да се придвижва напред и наляво, със странично плъзгане и завъртане в посока, обратна на часовниковата стрелка върху платното за движение, ударил се с предна дясна част на купето в предпазната стоманена ограда, намираща се вляво от платното за движение, деформирал я, продължил да се придвижва напред с въртене в същата посока, контактувал със заден десен ъгъл на купето, с приплъзване в предпазната стоманена ограда, продължил движението си със странично плъзгане и въртене в същата посока и се установил в лявата лента за движение, в почти перпендикулярно положение в лявата лента за движение с предна част насочена към десния край на платното за движение.

        В процеса на контакта между двата леки автомобила и покачването на задното дясно колело на лекият автомобил, марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * до височина 1,20 метра на предна лява част на купето на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, тялото на пътуващата на задната седалка без поставен обезопасителен колан Х. К., под действието на инерционните сили, политнало в посока наляво и напред към предна част на стъклото на задната лява врата и лявата средна колона на купето на лекия автомобил, управляван от подс. К.К.. Вследствие на контакта на тялото на Х. К. с детайли, разположени в тази зона на купето, се счупило стъклото на задната лява врата и била деформирана пасажерската странична лява дръжка, разположена в горната част на лявата средна колона на купето на лекия автомобил, след което през рамката на счупеното стъкло тялото на Х. К. провиснало неустойчиво през отвора на прозореца, като, при следващото колебателно движение на автомобила до хоризонтирането му, паднало на платното за движение в дясната му лента. Х. К. била жива, с травматични увреждания, които не били животозастрашаващи, получени при контакта на тялото й с обекти в купето, с прозореца на задна лява врата на автомобила и при падането й на пътното платно.

Падането и установяването на тялото на пострадалата Х. К. било на място, намиращо се в дясната лента на платното за движение с параметри: на около 53.00 метра до 57.00 метра преди ОР по дължина и на около 1,80 до 3,0 метра от десния край на платното за движение.

        След установяването напречно в лявата лента за движение на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, водачът му св.Д. М. веднага излязъл от него, видял спрелия в затревения скат вдясно от платното за движение, на четирите си колела лек автомобил, марка „К.” и чул в далечината, че някой се изохкал няколко пъти, както и звук от търкане по асфалта. В този момент св. Д. М. видял, че по пътя в посока от гр. М. към гр.К. се движи автомобил. Това бил лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. peг. № *, управляван от подс. Д.Б. в лявата лента за движение със скорост от 115,9 км/ч, надхвърляща нормативно разрешената скорост от 90 км/ч в участъка от пътя, с включени дълги светлини. В автомобила на предната дясна седалка пътувал св. Д. В.Д., на задната седалка зад водача седял св.Н.М.Б., до него седял св.Н.В.Н., а зад св.Д. Д. седял св.М.В.А., и четиримата от с.Г.К., област К.. Подсъдимият Д.Б. управлявал лекия автомобил със скорост от 115,9 км/час, която не съобразил с конкретните условия на видимост, ограничена от вертикалния профил на платното за движение с надлъжен наклон на изкачване 3 %, както и с конкретните условия на намалена от движението през нощта видимост в разстоянието на осветеност от дългите светлини на автомобила, а именно осветеност на разстояние около 150 метра на пътя пред него.

        Свидетелят Д. М. веднага се затичал по пътя, за да спре автомобила, управляван от подс.Д.Б.. Застанал в средата на пътното платно на разстояние около 3 метра пред автомобила си в посока гр.М. и започнал да маха с ръце. Подсъдимият Д.Б. видял спрелия напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” и свил волана рязко надясно, за да премине в дясната лента за движение и да избегне удар в него, като не намалил скоростта на движение и продължил да управлява автомобила със скорост от 115,9 км/ч. В момента, в който обективно е могъл да възприеме лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.” на пътното платно, управляваният от подс. Д.Б. лек автомобил се е намирал на разстояние не по-малко от 150 метра от него на пътното платно, което му е позволявало, чрез своевременно задействане на спирачната система на автомобила да спре, преди да достигне автомобила „Ф.”, модел „П.” и махащия с ръце св. Д. М., както и преди да достигне тялото на пострадалата Х. К., което в посоката му на движение към гр. К. е след посочените два предходни обекта на пътното платно.

        Управляваният от подс. Д.Б. лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. рег. № * преминал със скорост от 115,9 км/ч през тялото на намиращата се в дясната лента за движение в легнало положение жива Х. К. с предна лява долна челна част на автомобила, като последвало влачене на тялото й по платното за движение. Подсъдимият Д.Б., след прегазването на тялото на пострадалата, задействал спирачната система на автомобила и спрял на разстояние 65,20 метра. Смъртта на Х. К. настъпила почти мигновено след прегазването на тялото й от лекия автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. рег. № *.

        Междувременно подс. К.К. бил излязъл от управлявания от него автомобил, видял тялото на съпругата си на пътното платно, при което я хванал за горната част на тялото й и я издърпал на банкета вдясно по пътя в посока гр.К..

Св. Д. М. се обадил на ЕЕН 112 в 00:15 часа на 21.11.2015 г. и съобщил за случилото се.

На мястото пристигнали полицаите св.Р.Я.П. и св.Т.К.Т., които извършили проверка на самоличността на участниците в ПТП и за употреба на алкохол. Проверката за алкохол чрез техническо средство „Д.*” с № 0178 отчел 2,32 промила алкохол в издишания от подс. К.К. въздух. Проверката за алкохол в издишания въздух била извършена и на водачите св.Д. М. и на подс.Д.Б., която отчела нулеви резултати за всеки един от двамата. Св. Т.Т.издал на подс. К.К. талон за медицинско изследване с № 0394223, в което указал на водача, че следва да се яви до 02.00 часа на 21.11.2015 г. в ЦСМП при МБАЛ „Д-р А.Д.” гр. К.. Водачът бил отведен от полицаи в болницата, където в 01,25 часа му била взета кръв за съдебнохимическо изследване на концентрацията на алкохол.

        В заключението си експертът, извършил съдебната химическа експертиза № 344/23.11.2015 г., сочи, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. К.К., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2,20 /две цяло и двадесет/ на хиляда.

Разследващият полицай по делото извършил оглед на местопроизшествието за времето от 01.30 часа до 03.30 часа на 21.11.2015г., в хода на който иззел като веществени доказателства от лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с рег. № *, мъжка кожена черна чанта с дръжка и черна дамска кожена чанта с дръжка, които били оставени на съхранение в РУМВР - К.. На 21.11.2015г. бил извършен втори оглед на местопроизшествието за времето от 09.50 часа до 15.30 часа, в хода на който били иззети като веществени доказателства и оставени на съхранение в РУМВР - К. лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с рег. № ***, лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с рег. № * и лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. per. № *.

         На 30.11.2015г. бил извършен оглед на приобщената мъжка кожена черна чанта с дръжка и било установено и описано подробно съдържанието й - носни кърпички, калъф с очила, визитни картички, секретни ключове с ключодържатели, блистери с лекарства, мъжко кожено портмоне с документи, банкноти, а в третата преграда на чантата пистолет марка „В.” модел „**” сериен № ***, кал. 9 мм, с кожен открит калъф, седем патрона кал. 9 мм, разрешение за носене и употреба на оръжие образец 3 с № ***от РУМВР - Д. и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 41/16.08.2012 г. от РУМВР - Д.. Извършени били и два огледа /на 01.12.2015 г. и на 03.12.2015 г./ на приобщената дамска черна кожена чанта и малка чанта тип портмоне, в хода на които било установено и описано подробно съдържанието им.

Наблюдаващият прокурор с постановление от 14.12.2015 г., на основание чл.111, ал.2 от НПК, разрешил връщането на приобщените по ДП № **г. по описа на РУМВР - К. като веществени доказателства: мъжка чанта с къса дръжка със съдържание, подробно описано в протокол за оглед на ВД от 30.11.2015 г., дамска чанта със съдържание подробно описано в протокол за оглед на ВД от 01.12.2015 г. и малка чанта тип портмоне също със съдържание, подробно описано в протокол за оглед на ВД от 03.12.2015 г., собственост на подс. К.К. и на наследниците на починалата му съпруга, преди да завърши наказателното производство. Със същото постановление прокурорът отказал да разреши връщането на приобщените по ДП като веществени доказателства: пистолет марка „В.” модел „**” сериен № ***, кал. 9 мм, с кожен открит калъф, седем патрона кал. 9 мм, разрешение за носене и употреба на оръжие образец 3 с № ***от РУМВР - Д. и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 41/16.08.2012 г. от РУМВР - Д..

На 30.11.2015 г. разследващият полицай предал на мл. експерт в служба „КОС” в РУМВР - К. на съхранение пистолета, калъфа и двете разрешителни за носена и употреба и за съхранение на огнестрелното оръжие.

С разписка на 15.12.2015 г. разследващият полицай върнал описаните в постановлението за връщане вещи на подс. К.К..

На 03.12.2015 г. бил извършен оглед на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, в хода на който били иззети два обекта: обект № 5 - черни частици вещество от предна лява врата и обект № 6 - бяло вещество, част от боята на заден ляв калник. Същият лек автомобил с разрешение на прокурора по чл.111, ал.2 НПК е върнат на собственика му св. Д. М. с разписка на 21.09.2017 г.

На 09.12.2015 г. и на 20.02.2018г. били извършени огледи на лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с peг. № *, и било установено, че автомобилът е оборудван с изправни обезопасителни колани, вкл. на втория ред седалки - на задната седалка.

На 02.12.2015 г. бил извършен оглед на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, в хода на който били иззети четири обекта: обект № 1 - червеникава засъхнала течност от ръба на преден ляв носач; обект № 2 - жълтеникава засъхнала маса от ръба на преден ляв носач; обект № 3 - засъхнала червеникава маса от метален тампон на преден ляв носач; обект № 4 - сухо червеникаво засъхнало вещество от началото на лява предпазна кора. На 11.04.2016 г. бил извършен повторен оглед на същият лек автомобил.

С постановление от 11.04.2016г. наблюдаващият прокурор разрешил връщането на приобщените по делото като веществени доказателства лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с рег. № * и контактен ключ за същия автомобил на собственика му Ф.Л.С./н. гражданин/ или на упълномощено от него лице. С разписка на 15.04.2016 г. разследващият полицай предал на пълномощник на собственика лекия автомобил и ключа за него.

На ДП е изискана справка с рег. № *-232/02.02.2017 г., приобщена като доказателство по делото, за получени сигнали на ЕЕН 112 на 21.11.2015 г. между 00.15 часа и 00.56 часа, сред които е и сигналът от св. Д. М. за настъпилото ПТП, предмет на обвинението, ведно с компакт диск, съдържащ 5 броя аудиозаписи и 5 броя снимки на електронни картони на приетите повиквания /л.18, том 3 от ДП/.

Окръжният съд се е позовал и кредитирал изготвените в досъдебната фаза на процеса експертизи. Според заключението на извършената тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 64/2015г. /л.7-л.17, том 2 от дос. пр./ по трупа на Х. К. са установени увреждания : тежка съчетана множествена травма: разчленяване на трупа с откъсване, разединяване, отделяне на лявата половина на таза и корема, ведно с левия крак от трупа, изпадане на вътрешните органи от коремната кухина; тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множествено счупване на костите на черепа - покрив и основа, оскъден кръвоизлив под меките обвивки в областите на мозъчната основа, на малкия, продълговатия мозък и моста; тежка гръдна травма, изразяваща се в множествено многофрагментно счупване на ребрата двустранно, счупване на гръдната кост, разкъсване на плевралните листове и на белите дробове; наличие на кръв по хода на трахеята и бронхите; тежка коремна травма, изразяваща се в разкъсване на коремницата, разкъсване на коремни органи /слезка, черен дроб, опораци на червата, на тънки и дебели черва/; счупване и пълно прекъсване на гръбначния стълб на две нива, с пълното му откъсване, разединяване, отделяне от трупа на ниво 5 поясен - 1 кръстцов прешлен; многофрагментно счупване на таза; многофрагментно счупване на горния край на лявата и на дясната бедрени кости; кръвонасядане на меките тъкани и мускулите във всички места на счупвания, разкъсвания и други травматични увреждания;          остро малокръвие на вътрешните органи. Смъртта на Х. К. е в пряка причинно - следствена връзка с травмите, получени по време на ПТП и се дължи на множествени тежки травматични увреждания до степен на разчленяване на тялото, които са несъвместими с живота и е настъпила  бързо, почти мигновено,  била е неизбежна. Всички травматични увреждания, установени при изследването на трупа на Х. К., са прижизнени. Травматичните увреждания по трупа на Х. К. са причинени най-общо при удар, притискане, разтягане и триене с или върху твърд тъп предмет със значителна, голяма кинетична енергия.

        Според заключението на извършената тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 64/2016 г. /л.30-л.57, том 2 от дос. пр./ при ударите на тялото на Х. К. с обекти вътре в купето на лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с рег. № * същата не е получила травми, които да представляват опасност за живота й, а падането на тялото на Х. К. върху асфалтовата настилка е довело до получаването на трудно определими травматични увреждания, но те отново не са били тежки, като се имат предвид постепенното изпадане на тялото от купето, с огъване на тялото и без сериозна кинетична енергия, както и неголямата височина на изпадане на тялото. Всички изключително тежки травми, установени при изследването на трупа на Х. К., са с прижизнен характер и причинени при прегазване на тялото й от лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. рег. № * и контакта с ниските предни и долни части на купето на същия.

         Според заключението на тройната автотехническа експертиза,  тялото на пострадалата Х. К. попада в петното на осветеност на лекия автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. рег. № * от дългите светлини на фаровете му, но поради характерния вертикален профил на платното за движение - с променлив надлъжен наклон, то попада в тази зона на осветеност на разстояние от около 66 метра, което е по - малко от размера на опасната зона за спиране на автомобила 121,28 метра при скоростта му на движение от 115,9 км/ч. Ударът е бил непредотвратим чрез навременно аварийно спиране от страна на водача на автомобила подс.Д.Б.. Скоростта на движение на лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № *, непосредствено преди произшествието и в момента на удара му в лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***е 115 км/ч; скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***непосредствено преди произшествието и в момента на удрянето му от лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с peг. № * е 86,1 км/ч;            скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * непосредствено преди произшествието и в момента на удара му в тялото на Х. К. е 115,9 км/ч. При конкретната пътна обстановка водачът на лек автомобил, марка „К.” модел „Е.” с peг. № * подс. К.К. е имал техническа възможност да възприеме признаците за вида и състоянието на участъка от пътя, състоянието на пътната настилка  и разположението на предходния лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с per. № ***и да предотврати произшествието, като осигури достатъчно странично разстояние за безопасно изпълнение на маневрата „изпреварване” на предходния автомобил. Водачът    на лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***е нямал техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез навременно аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона за спиране /ОЗС/ при скоростта му на движение непосредствено преди произшествието от 115,9 км/ч е с дължина 121,28 метра, а тялото на пострадалата Х. К. се е намирало на разстояние около 66 метра от автомобила му в момента на обективната възможност на водача да го възприеме и да реагира чрез навременно аварийно спиране. Произшествието е било непредотвратимо и при движение на същия лек автомобил непосредствено преди произшествието с нормативно разрешената максимална скорост за МПС в този участък от пътя - 90,0 км/ч, тъй като и при тази скорост на движение на лекия автомобил, управляван от подс. Д.Б. дължината на ОЗС е 83,20 метра и отново е по-голяма от разстоянието около 66 метра, на което се е намирало тялото на пострадалата от автомобила му в момента на обективната възможност на водача да го възприеме и да реагира чрез навременно аварийно спиране. Тялото на пострадалата се осветява от светлинния поток на дългите светлини на фаровете на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, когато автомобилът се е намирал с преден челен габарит на разстояние 121,0 метра преди ОР, т.е. на около 66 метра преди централната част на зоната на падане на тялото на пострадалата и при двата варианта на изследването - при движение на лекия автомобил в лява и в дясна лента на платното за движение. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е имал възможност да види тялото на пострадалата на пътното платно, преди да премине през него, когато автомобилът му се е намирал на разстояние около 66 метра преди зоната на падналото тяло на пострадалата.

         Според допълнителната тройна автотехническа експертиза /л. 131-л. 171, т.2 от дос. пр./, при движение в лявата лента и отделно в дясната лента на платното за движение в посока от гр. М. - гр. К. със скорост от 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, с включени дълги светлини и съобразно релефа на пътя, обективно е могъл да възприеме спрелия напречно в лявата пътна лента лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***на разстояние не по - малко от 150 метра преди позицията му и скоростта от 115,9 км/ч не е съобразена с конкретните пътни условия /хоризонталния и вертикален профил на платното за движение /, времето на управление на МПС - нощем и с осветеността при включени дълги светлини на фаровете на автомобила. Видимостта в участъка на ПТП е била ограничена от вертикалния профил на платното за движение, което е отразено в скица - Приложение 2.3 към заключението; при конкретните пътни условия и движение с определената скорост 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * чрез своевременно аварийно задействане на спирачната система на автомобила в момента на обективната възможност да възприеме от разстояние 150 метра спрелия в лявата лента лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, е можел да спре, преди да достигне мястото на спрелия лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***; от техническа гледна точка водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е можел да спре преди удара в тялото на пострадалата /преди зона А от мащабната скица към първоначалната тройна САТЕ/, ако своевременно бе предприел аварийно спиране след възприемане на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***;             при конкретно установените скорост на движение, разстояние на осветеност от светлините на автомобила и релефа на пътя водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * обективно е могъл да възприеме махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М. - водач на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, на разстояние не по-малко от 150 метра преди позицията му;    при конкретните пътни условия и движение с определената скорост 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * чрез своевременно аварийно задействане на спирачната система на автомобили в момента на обективната възможност да възприеме махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М. - водач на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***на разстояние 150 метра, е можел да спре, преди да достигне позицията му;    при конкретните пътни условия и движение с определената скорост 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” е можел да спре преди удара в тялото на пострадалата /преди зона А от мащабната скица към първоначалната тройка САТЕ/, ако своевременно бе предприел аварийно спиране след възприемане на махащия с ръце в средата на пътя св. Д. М. - водач на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***;  водачът на лек автомобил марка „Ф. „ модел „*” с н. peг. № * при включени дълги светлини на автомобила и след ляв завой нощем е следвало да управлява автомобила със скорост от 75,8 км/ч в дясната лента за движение, за да може да спре преди тялото на пострадалата, респ. да не настъпи ударът на лекия автомобил в тялото на пострадалата; скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * по време на произшествието от 115,9 км/ч не е била съобразена с разстоянието на видимост;      при конкретната пътна обстановка движение на дълги светлини и разстояние на осветяване на тялото на пострадалата от 66,0 метра, водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е нямал техническа възможност да заобиколи отдясно тялото на пострадалата, като се има предвид широчината на пътните ленти и на банкета, чрез маневра „смяна на лентата, защото при тези условия водачът е имал възможност да отклони надясно автомобила си на разстояние 0,10 метра, а за успешното му заобикаляне е необходимо отклонение от 2,39 метра.

        Според заключението на втората допълнителна тройна автотехническа експертиза /л.189-л. 196, т.2 от дос. пр./, вещите лица са направили изследване от какво разстояние водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. per. № * обективно е могъл да възприеме махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М., респективно, спрелият в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***и тялото на пострадалата. Изследването е извършено графично, съобразно конкретните особености на пътния участък /хоризонталния и вертикален профил на платното за движение/, времето на управление на МПС /през нощта/, месторазположението и височините на махащия с ръце св. Д. М. и спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, зоната на падане на тялото на пострадалата, височината на падналото тяло и техническите параметри на процесния автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * при движение на автомобила с включени дълги светлини. От графоаналитичното мащабно построение по данни за конкретната пътна обстановка и релефа на пътния участък е видно в Приложение 2.1. към експертизата, че хоризонталният профил на платното за движение в участъка на ПТП /левия завой/ не ограничава осветеността на платното за движение пред автомобила, при движението му както в лявата лента, така и в дясната лента на платното за движение на дълги светлини. Видимостта се ограничава от вертикалния профил на платното за движение. В приложение 2.2. се вижда, че махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М. и спрелият напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***се осветяват от светлинния поток на дългите светлини на фаровете на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, когато автомобилът се намира в момента позиция на не по - малко от 150 метра преди позициите им, при движението му както в лявата, така и в дясната лента на платното за движение. Водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е могъл да възприеме махащия с ръце в средата на пътя св. Д. М. и спрелия напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, като обекти в полезрението му, без да може да определи позиционирането им върху платното за движение, съобразно вертикалния профил на пътя ;трите обекта: махащият с ръце в средата на пътя св.Д. М., спрелият напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***и тялото на пострадалата в зона А, разположени в близост един до друг на платното за движение, се осветяват като обекти от светлинния поток на дългите светлини на фаровете на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * на различни разстояния, съобразно вертикалния профил на пътния участък и височината им ; падналото тяло на пострадалата в зона А се осветява от светлинния поток на дългите светлини на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * и водачът му е имал техническа възможност да го възприеме, съобразно релефа на пътя и малката височина на тялото, на около 66 метра пред автомобила - Приложение 2.3.; релефа /хоризонталния и вертикален профил / на участъка на ПТП, времето на управление на МПС и вида на включените светлини на фаровете на автомобила, като фактори са определящи за разстоянието на видимост пред автомобила. Разстоянието на видимост пред автомобила е фактор за избора на скорост на движение в конкретния пътен участък. Съобразена скорост на движение с конкретната пътна обстановка е скоростта на движение, при която с екстрено задействане на спирачната система автомобилът би спрял в зоната на видимост. Избраната от водача на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * скорост на движение 115,9 км/ч не е била съобразена с конкретните пътни условия /хоризонталния и вертикален профил на платното за движение/, времето на управление на МПС - нощем и с осветеността при включени дълги светлини на фаровете на автомобила, тъй като разстоянието на видимост на тялото на пострадалата на пътя е 66.00 метра, а дължината на опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение 115,9 км/ч е 121, 28 метра ;        движението на водача на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * в лявата лента, вместо в дясната, както изисква чл. 15, ал.1 ЗДвП, няма отношение към обективната възможност за възприемане тялото на пострадалата, респ. към дължината на опасната му зона за спиране ;     при определената в отговора на въпрос № 10 от извършената първа допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза, съобразена скорост на движение от 75,8 км/ч на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, опасната зона за спиране на същия автомобил е 65,0 метра, т.е. по-малка от разстоянието, на което се е намирало тялото на пострадалата в момента на обективната възможност за възприемането му от водача на същия лек автомобил ;          ако пътувалата на задната седалка на лек автомобил, марка „К.” модел „Е.” с peг. № * пострадала Х. К. бе ползвала обезопасителен колан, същата щеше да бъде задържана на мястото си още при първото задействане на инерционните сили, възникнали при контакта и покачването на задното дясно колело на същия лек автомобил върху предната лява част на лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***. Пострадалата не би политнала наляво и напред, не би контактувала с детайли, разположени в предната част на задна лява врата на автомобила, не би излязла през отвора на счупения прозорец на задна лява врата на автомобила и при последващото му колебателно движение до хоризонтирането му не би паднала на платното за движение в зона А.

        Според заключението на изготвената ДНК експертиза № 16/ДНК-406 изследваният биологичен материал, иззет от лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. per. № * с протокол за оглед на 11.04.2016г., произхожда от Х. Х. К..

 

        

         В рамките на осъществения върху правораздавателната дейност на окръжния съд служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да се отнесат към съществените и неотстранимите, съответно -  да водят до отмяна на присъдата на формално основание по реда на чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3 от НПК. Независимо, че като фрапантни са квалифицирани в жалбата /допълнението/ на адв. Б. допуснати от окръжния съд нарушения, видно е, че за отстраними такива става дума, които въззивният съд, като съд по фактите и по правото, може и е длъжен да отстрани, ако възраженията се намерят за основателни, вместо да връща ненужно делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, каквото искане впрочем, от адв. Б., от адв. К.,  от подс. Б. и останалите страни в процеса, не се прави.

        Изготвените към присъдата мотиви покриват изискуемият се минимален стандарт за обоснован съдебен акт, защото дава възможност на страните да осъществят ефективно правото си на жалба/протест, а на въззивния съд – да извърши пълноценен контрол върху присъдата, в предмета и пределите на въззивната проверка.

        Казусът обаче, изключително усложнен и нетипичен, е налагал  по-задълбочен правен анализ, със съпоставяне и оценка на всички доказателствени източници – самостоятелно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и особено на тези, от които съществена информация за инкриминираното произшествие се извлича. На депозираните от  подсъдимите К.К. и Д.Б. обяснения е отдадено нужното внимание / л.21, л. 22 от номерацията на мотивите/, в контекста на характера им – доказателствено средство, но и основно средство за защита и основателно в частите, влизащи в противоречие с останалите доказателства по делото, обясненията не са получили кредит на доверие. Макар и по – пестеливо и едва при правния анализ, обсъдени са били и други гласни, писмени и веществени доказателства по делото, с логично акцентиране върху тези, на които страните в процеса са се позовавали и/или срещу които  възражения са били наведени / например показанията на свидетелите Н.Б., Н. Н. и М.А./. Изложените към присъдата мотиви по отношение на посочените до тук източници на релевантни факти се споделят и преповтарянето им е процесуално ненужно, а оценката им, дадена от окръжния съд не се оспорва от страните.         

         Подценено обаче от окръжния съд е било значението за правилното решаване на казуса на показанията на св. М. и на съдържащите се в изготвените в досъдебната фаза на процеса автотехнически и медицински заключения.

         Освен участник, М. е и очевидец на произшествието. На неговите показания обвинението, подс. К. и СМЕ по писмени данни са се позовавали, респективно, подс. Б. частично ги е оспорвал и поради това този състав намери необходимост от допълнителен разпит на св. М.. Логично, предвид изминалият период от инцидента до датата на разпита, загуба на конкретни спомени свидетелят наведе като причина да не може да даде точни и прецизни отговори на поставените въпроси и да съобщи някои противоречащи на предходните му показания факти. Посоченото предпостави използването на процесуалната техника по чл.281 от НПК с прочитане на показанията на този свидетел от досъдебната фаза на процеса, които той препотвърди като отговарящи на обективната действителност, поради което казаното от него тогава, по – близо до инкриминираната дата, наред с показанията му пред съдилищата, следва да се ползва при формиране на фактологическите и правните изводи по делото.

         Макар и без дължимата обосновка, с основание окръжният съд се е доверил на съобщеното от св. М., който е очевидец на една част от протеклите в инкриминираната вечер събития, тъй като не се установява да е заинтересован от изхода на делото / макар да признава, че личността на подс. К. и автомобила, който той притежава да са му известни от по-рано/. Кореспондиращи с останалия доказателствен материал се явяват показанията му за мястото, времето и начина на възникване на пътния инцидент и за предприетите действия по сигнализиране  на тел.112 за произшествието. М. съобщава добросъвестно това, което е възприел. Не бива да се забравя обаче, че той не е наблюдавал  отстрани инцидента, а активно е участвал в него. Свидетелят е бил поставен в изключително екстремна ситуация, в условия на сериозен шок, а автомобилът му е понесъл значителни като тежест и не един на брой удари, притискане, възкачване, в резултат на което загуба на контрол с отклоняване наляво, няколко завъртания на пътното платно и удари в мантинелата е претърпял. И поради това, обективно неизпълнимо е отправеното към св. М. от подс. К., защитника му и обвинението / а и от окръжния съд/  очакване, че попаднал в такава извънредна ситуация, той е наблюдавал постоянно, внимателно, непрекъснато и последователно и е възприемал пунктуално и детайлно всичко случващо се – на пътното платно, извън него, в затревения скат и т.н. Напротив, пред този състав св. М. добросъвестно заяви, че от момента, в който е възприел светлините на движещ се след него с висока скорост автомобил, който го е ударил до момента на излизането му от автомобила / след други удари, след въртене на пътното платно, след удари в мантинелата, след отваряне на въздушните възглавници и т.н./  не е имал обективна възможност да следи поведението на л.а. „К.“, управляван от подс. К. и дори не е могъл да забележи какъв автомобил го е ударил, колко удара, къде и по какъв механизъм управляваният от самия него автомобил е понесъл. Едва, след като л.а. „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***се е установил неподвижно /на мястото и по начина, отразен в протоколите за оглед на местопроизшествието/ и след като от шока се е отърсил, св. М. е имал възможност и е видял л.а. „К.“, намиращ се в тревната площ, близо до билборд, с предница, насочена напред и задна част, гледаща към пътното платно. Показанията на св. М. кореспондират с интерпретацията на пътната обстановка след удара между неговия и на подс. К. автомобили, която свидетелят се опита да пресъздаде с нарисувана саморъчно от него скица в съдебната зала. Отразеното в нея  говори, че според възприятията на свидетеля – очевидец, джипът на подс. К. се установил далеч от мястото, където автомобилът на М. е спрял след удара в мантинелата и далеч от намиращото се извън пътното платно борче с камък до него, както и че след сблъсъка, св. М. отново не е имал възможност да наблюдава поведението на подс. К., защото се е отправил да търси помощ и да спре идващи от гр. М. автомобили. Неясно остава как и защо окръжният съд е стигнал до констатацията, че на 3м. пред собствения си автомобил св. М. се е позиционирал, за да сигнализира за помощ, махайки с ръце. Никога такава данна М. не е съобщавал, а в показанията, които първата инстанция е посочила, че кредитира / от дос. фаза пред съдия/ конкретика по този въпрос липсва. Непосредствено пред окръжния съд и пред този състав, за „притичване“ на около 20м. от произшествието /в посока гр. М./ св. М. съобщава. Настоящият състав също като първата инстанция намира, че липсват основания да не се даде вяра на заявеното от незаинтересования от изхода на делото М., че се е опитал да спре управлявания от подс. Б. автомобил, чрез махане с ръце и възражението на защитника на последния - че такова лице на пътното платно и в близост до него не е имало не може да се сподели.  

          Впрочем, казаното от свидетеля, че се е опитал да сигнализира на идващите от гр. М. автомобили /чрез махане с ръце/ и че водачът на л.а. „Ф.” модел „*” с н. per. № * - подс. Б., не е реагирал на подадените сигнали, всъщност не се противопоставя на обясненията на подс. Б. / и пътуващите в неговия автомобил лица/, който твърди, че такова лице на пътното платно не е видял да има и да маха с ръце. Сам св. М. пред този състав каза, че идващата кола не е дала индикация, че водачът й го е забелязал и заяви убедено : „…мен не ме  видя, забеляза моята кола и спря там..“. Така че, съобщеното от М. и от Б., не се противопоставя и не влиза в колизия помежду си, макар на пръв прочит такова впечатление да се създава, защото и двамата твърдят, че махащият на пътното платно М. не е забелязан от водачът на „Ф.“, модел „*”, с н. peг. № * – подс. Б.. Дори да се възприеме като достоверна тезата на подс. Б., че махащ на пътното платно човек не е имало, според предявеното на този подсъдим обвинение, и с авариралият автомобил той е следвало да съобрази поведението си, а че такъв автомобил е имало подс. Б. сам не оспорва.

         Показанията на св. М. за поведението му след инцидента кореспондират с информацията от тел.112 – справка и извлечени на хартиен носител електронни картони, от които е видно, че в 00:15:32 часа на 21.11.2015г. Д. /М./ е съобщил за настъпилото ПТП. Пред този състав св. М. заяви, че не си спомня, поради какво е счел, че сериозно пострадали от инцидента има. Все пак каза за определено слухово възприятие – охкане, за каквото, наред с „търкане“ по асфалта и „нещо на пътя в тъмното“ е съобщил в досъдебната фаза на процеса, както и цялата ситуация го е мотивирало да счете, че нуждаещи се от помощ лица има. Но, М. е категоричен, че човек на пътното платно не е видял, че не е потърсил и не е установил къде се намира евентуално това „пострадало“ лице, нито  кое е то, както и че охкането не е било близо до него /а в далечина/. Той  не може да определи нито откъде, нито от кого този звук / хъркане, охкане/ се е издавал, както и кога във времето е възприет от него, -  секунда, секунди, минута, минути, или в друг отрязък от време след излизането му от автомобила. Посоченото кореспондира добре със съобщеното от свидетеля на тел. 112.  М. не е съобщил за лежащ на пътното платно пострадал, а за ПТП с пострадали, като не вижда те /хората/ да напускат автомобила, което говори, че след инцидента по – скоро съмнение в М. е възникнало за пострадали лица, намиращи се в другия автомобил, участник в произшествието - лек автомобил, марка „К.” модел „Е.” с peг. № *.

         Основателно се явява оплакването на защитата на подс. Б. по отношение задълбочеността, обосноваността и всеобхватността на извършеното в досъдебната фаза на процеса експертно изследване на произшествието, без каквото дела от този вид не могат правилно да бъдат решени. Окръжният съд е бил длъжен да се отнесе критично към подхода на държавното обвинение спрямо изключително усложнения, откъм участници и механизъм на протичане, пътен инцидент. Прокуратурата се е задоволила с еднопосочно изследване на казуса, поотделно от автоинженери и от медици, без дори да обедини усилията и познанията на експертите в тези области на науката в комплексна експертиза, независимо, че за такава необходимост вещите лица – медици надлежно са уведомили разследващите и в изготвената СМЕ на труп изрично са отбелязали обусловеността и взаимовръзката между автотехническите и медицинските изводи. За тази обусловеност и пред окръжния съд са говорили, но това, наред с други  важни обстоятелства е останало извън вниманието на първостепенния съд. И при пръв прочит е било видно, че автотехническите експертизи са изготвени, без да се извърши самостоятелно измерване, с цел проверка за съответствие между отделните доказателствени източници, в които обективните находки са били отразени – например между протоколите за оглед на местопроизшествието и снимковия материал, като единствено с измерване на параметрите на левия завой и надлъжния наклон на платното за движение вещите лица са се задоволили при извършения от тях технически оглед на местопроизшествието. Подробен експертен коментар и техническо отнасяне на всички обективни находки към механизма на произшествието в заключенията също липсва - например значението на описаните в протоколите за оглед и заснети на фотоалбумите по пътното платно следи от изхвърлен чакъл, находки от биологичен характер – петна от кръв, разположение на части от тялото на починалата и т.н. За сметка на това, при формиране на експертните си изводи, автотехническите експертизи са използвали процесуално негодни изходни данни - показания на К. и Б. като свидетели. Казаното от подсъдимите лица, преди качеството на обвиняеми/подсъдими лица да са придобили, не е годно доказателствено средство и не може да послужи като изходна данна в подкрепа на експертни и/или правни изводи. От друга страна, за първи път пред окръжният съд подсъдимите са изложили своите версии за инцидента, които на експертно изследване не са били подложени, а към заключение, което не е съобразило изводите си с основно доказателствено средство по смисъла на НПК /обяснения на обвиняемо/подсъдимо лице/ следва да се подхожда с особено внимание. Невъзможно е било да не направи впечатление противоречието между първоначалното и допълнителното заключение, изготвени от едни и същи вещи лица, за което в експертизите и/или при изслушването им разумно обяснение не е дадено. Така например, в отговор на заданието / въпрос 6/ да се прецени скоростта на движение на управляваните от участниците в инцидента автомобили в контекста на особеностите на пътната обстановка е казано, че съобразената с всички тези особености скорост на движение е 135.8 км./ч. – л.94, т.2 от дос. пр. Или, излиза, че  скоростите на движение на всеки един от участвалите в инцидента автомобили е била съобразена по смисъла на чл.20 ал.1 изр. 1 – во от ЗДвП. Изведнъж, в допълнителното заключение / отговор на въпрос 2/ , скоростта на движение на управлявания от подс. Б. автомобил се квалифицира като несъобразена със същите особеностите на пътната обстановка и видимостта - тъмно време, ляв завой, наклон, вираж на пътното платно и т.н. – л.153. Едновременно с това е казано, че несъобразената скорост е позволявала на подс. Б. да възприеме авариралият на пътното платно автомобил и безпроблемно ударът с него да предотврати – л.155.   Посоченото до тук, което съвсем не е всичко останало  неясно по делото, е налагало, най – малкото, да се възложи допълнително техническо изследване на произшествието в контекста на казаното в обясненията на подсъдимите, с подробно пояснение за връзката и взаимната обусловеност между всяка една обективна находка от произшествието с механизма на възникване и протичане на инцидента, като се изиска от вещите лица да дадат категоричен, еднопосочен отговор на едни и същи поставени им въпроси и противоречието да изяснят. А мотивите към присъдата сочат, че и съдът се е затруднил да се ориентира, при така съществуващите противоречия в технически представената му от вещите лица пътна обстановка.

         Още по - формално, неоснователно и неубедително от окръжния съд са били неглижирани оплакванията на адв. Б. срещу изготвените в хода на разследването СМЕ.

         Първата от тях отразява резултатите от аутопсията на трупа на Х. К.К.. В нея медиците са отказали да дадат заключение по отношение на механизма на причиняване на всяко едно от травматичните увреждания преди да имат информация за механизма на протичане на произшествието от техническа страна. Становището им по особено важен за изхода на делото въпрос – кои от травматичните увреждания са причинени прижизнено/постмортално се изчерпва със следната декларация : „Всички травматични увреждания, установени при изследването на трупа на Х. К.К. са прижизнени, т.е., тя е била жива при причиняване на тежките травматични увреждания. Няма основание да се мисли, че част от уврежданията са прижизнени, а друга част са постмортални". Нито една находка с биологичен или технически характер, констатирана на местопроизшествието, нито една медицинска находка от аутопсията и произтичащи от тях научно – обосновани доводи в подкрепа на така направеният експертен извод не се откриват да са налични. Тоест, първото медицинско заключение единствено в частта му относно констатираните при аутопсията травматични увреждания с техните описани медико-биологични особености може и следва да се ползва, поради което резонно на вещите лица – медици съществените за изхода на делото въпроси отново са били поставени с назначаването на СМЕ по писмени данни.

         Прочитът на това заключение показва, че изразеното експертно становище отново е декларативно, необосновано и немотивирано, вътрешно противоречиво и противоречащо на други обективни находки от произшествието. Прав е адв. Б. да се оплаква, че с литературни и научно – практически справки вещите лица са се опитали да обосноват експертните изводи, без обаче съдържащото се в тези справки да е отнесено към конкретиката на казуса. На практика липсва медицинско обсъждане на всяка една от констатираните по трупа на починалата травми, липсват и изводи за механизма, по който те са причинени, за тяхната тежест и относителното им значение за настъпване на съставомерния резултат. Особено фрапантна е липсата на медицински анализ и коментар на възможното средство, с което, и на механизма, по който, тялото на Х. К. е било разчленено с причиняване на смъртоносна коремна травма и дали, чрез прегазване от автомобил такова разчленяване е възможно да настъпи.  И тук, дължимото обосновано медицинско обсъждане на отделните травми и дължимия се научно - обоснован отговор на въпроса - кога, по какъв механизъм, с кои части л.а. „Ф.“, модел „*”, с н. peг. № * е контактувал с тялото на Х. К. и е причинил всяка едно от травмите,  в частност разчленяването на тялото, са заместени с декларацията : „Травматичните увреждания, довели до смъртта на Х. К.К. / без да се посочи дори кои са те / са причинени при прегазване на тялото й от лекия автомобил Ф. П.“, от „ …преминаване на колелата/колело.. и контакт с ниските предни и долни части на купето на автомобила“. В подкрепа на този извод само литературна справка и наличието на биологични следи по л.а. „Ф.“ медиците сочат. Също така декларативен е отговора на първият поставен въпрос – причинени ли са били и какви по вид и тежест травматични увреждания на Х. К. по време на престоя й в л.а. „К.“ и при изпадането й от него, които само като „трудно определими“ са квалифицирани. Отново в заключението четем научна справка за обичайните видове травматични увреждания и механизмите на причиняването им на лица, намиращи се в автомобил при ПТП /л.49 – л.51, т.2 от дос. пр./. Прави впечатление, че в тази справка са описани множество травми, част от които идентични/сходни с констатираните по трупа на Х. К. – такива в областта на главата – счупвания на кости и нараняване на мозъка, счупвания на гръдна кост и ребра, травми на таза и в коремната област. Само защото биологичен материал, произхождащ от пострадалата в л.а. „К.“ не е намерен и предвид отстоянието от прозореца на автомобила до пътното платно, медиците са заключили, че докато е била вътре в този автомобил и при изпадането й от него тежки травматични увреждания Х. К. не е претърпяла. И с това експертното изследване на травматичните увреждания по трупа на починалата се изчерпва, без да се даде отговор на поне два резонно възникващи след декларативно направените медицински изводи, въпроса :  кога, как и по какъв механизъм тогава / след отричането на два възможни такива/ травматичните увреждания са били причинени и особено черепно - мозъчната травма, с оглед липсата дори на една обективна данна главата на Х. К. да е прегазвана от автомобил; по какви причини травматично неувредената, според медиците, Х. К. е останала неподвижно на пътното платно и не е предприела логичните действия да го напусне и да не създава предпоставки да бъде прегазена. С прижизнеността/постморталността на констатираните травматични увреждания изготвилите СМЕ по писмени данни медици изобщо не са намерили за нужно да се занимаят и по отношение на този въпрос експертизата, идентично с първата изготвена, страда от липса на всякаква обосновка. Отново, нито една конкретна медицинска находка, открита на местопроизшествието и/или при аутопсията на трупа, не се фиксира в заключението в подкрепа на този, очертаващ се като напълно произволен, извод. А той се изчерпва с казаното : „Всички изключително тежки травми, установени при изследването на трупа на Х. К. са с прижизнен характер..“. При изслушването им в съдебната зала, въпреки, че при изготвянето на втората експертиза, с предложен им от автоекспертите механизъм на протичане на инцидента медиците са работили, отговор на значими за предмета на делото въпроси отново не са дали. Вещите лица – медици не са могли да дадат научно - обосновано, медицинско обяснение за грубото противоречие между направеният от тях извод – за прижизненост на всички травматични увреждания, респективно, за причинната връзка между прегазването на Х. К. от л.а. „Ф.“, модел „*” с тези увреждания, и  оставената, описана в протоколите за оглед на местопроизшествието и добре видима на фотоалбумите следа – обилно петно от кръв на пътното платно, както и следи от кръв, откриващи се преди това петно. Единствено с евентуално допусната техническа грешка в протокола за оглед / каквато от автоекспертите не е била констатираната да е налична/ вещите лица са се опитали да обяснят необяснимото от медицинска гледна точка обилно кървене на Х. К. на пътното платно и факта, че то се намира в мястото, където е настъпил  първият контакт между тялото на починалата и управлявания от подс. Б. автомобил. И вещото лице М. е казал само : „Няма как нито логически, нито съдебно – медицински, няма начин да се обясни наличието на биологичен материал, на кръв, преди мястото на удара“ с управлявания от подс. Б. л.а. „Ф.“, модел „*”, с н. peг. № *. Но, тази обективна находка е факт, а за нея медицински обосновано обяснение медиците, изготвили СМЕ по писмени данни, не могат да дадат. Тя влиза в остро противоречие с казаното от тях, че до прегазването й от л.а. „Ф.“ никакви тежки травматични увреждания Х. К. не е получила. Така необосноваността и неувереността на вещите лица относно съдържащите се в СМЕ по писмени данни изводи, проличава добре и при прочита на протокола от съдебното заседание, в което те са били изслушани. Впечатление в него правят изричната уговорка, че заключенията се поддържат в случай, че нови обективни находки не са открити /вещото лице С./, както и изявленията, че усложнен, нетипичен, с неясни проявления върху тялото на пострадалата е механизма на произшествието, което затруднява значително извличането на конкретни и категорични медицински изводи относно механизма на причиняване на всяка една от констатираните травми, поради което като „трудно определими“ те са ги квалифицирали.

         Всичко казано окръжният съд е следвало да съобрази и да сподели виждането на адв. Б., че изготвените СМЕ са непълни, необосновани и немотивирани, поради което основателно съмнение в тяхната правилност възниква, защото на практика медиците са заявили, че конкретен и научно обоснован отговор на поставените им въпроси не могат да дадат. Това е било задължителна законова предпоставка за уважаване на доказателственото искане за повторно комплексно експертно изследване на пътния инцидент, но безмотивно и неправилно, това искане е било отхвърлено.

          Апелативният съд, воден от горното, назначи комплексна експертиза, с участието на 7 вещи лица - автоексперти, съдебни медици, физик и трасолог, като намери, че пълно, всестранно и обективно изясняване на казуса е възможно само след повторно и то комплексно изследване на произшествието с използването на експертни знания и опит и в други области на науката - трасология и физика, наред с познанията на експерти в областта на автотехниката и медицината. Според този състав, в казуса, изследване с участието на физик е било наложително, предвид липсата на задълбочени експертни познания  в конкретната област на науката у автоекспертите/съдебните медици и очевидното колебание в становището на последните, работили в първата фаза на процеса, относно проявлението на физичните закони при хаотично движение на човешкото тяло в автомобил по време на пътен инцидент с конкретните особености на възникване и протичането му. Нужно се намери в състава на експертизата да се включи и трасолог, който да спомогне при отнасянето на следите по пътното платно, по участвалите в инцидента автомобили и по трупа на починалата към възможните механизми за оставянето на такива следи.

         Преди изготвяне на експертизата, по служебен почин, по искане на страните и по инициатива на вещите лица, по делото бе приобщена и допълнителна писмена информация, както и веществени доказателствени средства - снимков материал и клипове, направени при извършване на огледите на местопроизшествието в досъдебната фаза на процеса, които не са станали част от изготвените фотоалбуми. И накрая, но не и по важност, бе извършен  и оглед по реда на чл.285 от НПК. В неговите рамки, освен  описване, оразмеряване и заснемане на следи по пътното платно и на други странични обекти и находки от значение за казуса, бяха намерени,  иззети и приобщени като веществени доказателства части от автомобил, за които се предположи, че носят следи  от инкриминираното произшествие, а това предположение се потвърди след надлежно трасологично изследване на намерените обекти, според което откритите находки са части от ляво задно стъкло на л.а. „К.“.  Няма основание да се сподели възражението на адв. П. с характер на предположение, че от друго ПТП и от участвал в такова неизвестен автомобил иззетите при съдебния оглед веществени доказателства произхождат. Вярно е, че огледът се проведе значително време след инкриминираната дата, но наличието на идентични части от автомобил в близост до борчето и камък до него надлежно е било фиксирано на снимките от фотоалбума към втория протокол за оглед /виж снимка 17/, макар и да не са били приобщени като веществени доказателства към делото. Няма никакви данни друго транспортно произшествие в същия участък от пътя да е настъпило с отклоняване на автомобил в затревената площ и то отново с участието на л.а. „К.“, който не от вида често срещани превозни средства, а оставените по пътното платно следи отразяват безсъмнено отправянето на управлявания от подс. К. л.а. „К.“ към затревената част и борчето, намиращо се  там. Впрочем, и изготвените в първата фаза на процеса автотехнически експертизи, с изводите на които подс. К. се е съгласил, са приели същите части от автомобил като оставени от л.а. „К.“ при удара му със камък /скала/ в близост до борчето и при преобръщането му, което е описано като част от приетия в тези експертизи механизъм на произшествието. И този експертен извод сега намира своето допълнително експертно – трасологично, потвърждение в контекста и на установеното по делото, че нито един от другите два автомобила, участвали в инцидента не са напускали пътното платно.

         От информацията от тел.112 и заявеното във връзка с нея обяснение от подс. Б., се установи и че подс. Б., неправилно записан в картона като С., също е подал сигнал за ПТП с пострадала жена, която : „лежи на пътя и не мърда“.

        От писмото от АПИ /л.88 от настоящето дело/ става ясно, че от момента на инцидента до момента на извършване на оглед от съдебния състав, на пътният участък, на които произшествието е възникнало няма извършвани дейности, довели до промяна на трасето в ситуационни и/или нивелетно отношение.

        Важна се оказа информацията, извличаща се от снимките и клиповете, направени при втория оглед на местопроизшествието /предоставени от Областна Дирекция на МВР – К. с писмо на л.31 от делото, на електронен носител - в бял плик с надпис ЧУПЛИВО, възпроизведени в пълнота и в представената на електронен носител комплексна експертиза/. В кадри  - файлове Р1340013,  P1340015 и „клип МП-2“ - във време около 2‘40“ мин. и  5‘24“ ÷ 5‘41“ мин. /фигури 30, 31 и 32 от комплексната експертиза/ – е  видна следа от автомобилна гума, разположена косо на платното за движение, почти перпендикулярно на него с неравномерен характер – с прекъсвания и криволичене, която се намира много близо до петното с обилно кръвоизтичане /засипано с пясък/. Според комплексната експертиза, тази следа не може да е оставена от л. а. „Ф.“ на св. М., тъй като е отложена след мястото, на което той се е установил. Не може да произхожда и от управлявания от подс. Б. л.а. „Ф.“, тъй като той само е преминал през този участък на платното за движение, без да маневрира на това място. Направен е извод, че следата е с произход от л.а. „К.“, за което говори нейния характер – криволиченето с прекъсвания, които съответстват на повредата на колелата на л. а. „К.“ - откъснато задно ляво колело с разрушаване на джантата, разрушаване на джантата на предното ляво колело. Външният му фланец, заедно с външният борд са съхранени, но е настъпило разрушаване по цилиндричната част на джантата. Това разрушаване е пълно и вътрешната цилиндрична част се е отделила от главината с външния борд. Освен това, в близост до следата има множеството отломъци от л.а. „К.“. Тази обективна находка не е намерила дължимото отразяване в протоколите за оглед на местопроизшествието, но се открива ясно фиксирана в изготвените по време на втория оглед снимки и клипове. Отново несподеляемо е изказаното от адв. П. предположение, че не от участвалите в инкриминирания инцидент автомобили и не на инкриминираната дата, тази следа е била оставена. Освен, че ясно е изразена, като налична тази следа е фиксирана при огледа на запазено от органите на реда местопроизшествие, протекло и приключило с преминаване през пътния участък на три автомобила – л.а. „Ф.“, управляван от св. М., л.а. „ К.“, управляван от подс. К. и л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б.. Веднага след преминаването на последния през пътния участък, св. М. е успял да предотврати преминаването на други автомобили и в отговор на сигнала на тел. 112 участъкът е обезопасен и по него други превозни средства не са минавали, за да се счете, че от такива обективната находка произхожда. А и, както вещите лица заявиха в съдебната зала, насочеността, вида и местоположението на следата говори, че от участник в инкриминираното произшествието тази следа е оставена, защото иначе би означавало, че в инцидента друг автомобил е взел участие, за което нито една данна по делото няма, и че този друг автомобил е маневрирал неустойчиво, перпендикулярно на пътното платно в разгара на произшествието или след него, за каквато хипотеза липсва житейска логика, а и обективни данни отново няма. Очевидецът М. е категоричен, че освен неговият автомобил и автомобилите на двамата подсъдими, друго превозно средство по пътния участък не е преминавало.

        Откриването на оставена при инцидента находка едва сега, наред с резултатите от извършените от вещите лица измервания – самостоятелно и в хода на съдебния оглед, води до обективната констатация за несъответствие между словесното отразяване на следите от произшествието /в протоколите за оглед/ и отразяването им на направените при огледите снимки и клипове, където тези находки са визуализирани. Тази констатация подробно е отразена в заключението / л.168 – л.180 от настоящето дело/ и ненужно е да се преповтаря в мотивите буквално и детайлно. Все пак, за да се придобие представа за неточностите и непълнотите в описанието  на обективните находки от произшествието в протоколите за оглед, в контекста на важното обстоятелство, че именно тези протоколи са послужили като основна база за изготвяне на автотехническите експертизи в досъдебната фаза на процеса, обобщено ще се каже, че в протоколите за оглед позиционирането на трите автомобила, участвали в произшествието е геометрично неопределено и не е конкретизирано дали автомобилите са установени преди/след ориентира / метална основа на билборд, която се намира вдясно от платното за движение на разстояние 6,9 метра/. Така непълно отразените положения на автомобилите в първия протокол за оглед на местопроизшествие, дава възможност за различна интерпретация на находките, респективно, затруднява правдивото разпределение на откритите в зоната на извършените огледи други находки. Много съществени за изхода на делото находки – трупа на пострадалата и части от тялото й също се оказват неточно описани в първия протокол за оглед. Освен, че в него липсва описание в какво направление спрямо ориентира са направени отразените измерванията, те противоречат на други обективни данни, които по категоричен начин, в това число и в съдебно заседание по реда на чл.285 от НПК бяха установени, а именно, че  общата ширина на платното е 7,95 метра. При описаното в протокола, че ходилото на крака на починалата е позиционирано /чрез пръстите и петата/ на 3,4 м. от единия край на платното и на 5,00м. от другия край, платното за движение би следвало да е 8,4 метра, а 7.95м. то в действителност е. Описаните във втория протокол за оглед следи противоречат на снимките и клиповете, изготвени при огледа, като освен, че не отбелязано от кои точки се извършват измерванията и в каква посока са направени те, ако бъдат построени в мащабни скици, съгласно отразеното в протокола, то една от следите ще се окаже завършваща след /от северната страна на/ л. а. „Ф.“, управляван от св. М., но на снимковия материал е видно, че тази следа завършва преди /южно/ автомобила, а след /северно/ автомобила следи от гуми, съответстващи на описаната, няма. Не е описана, оразмерена, в цялост и коректно, и оставената следа от застъргване с цикличен характер, която  при построяването и по данните от протокола за оглед с начало на 76,60 метра и следваща точка на 73 метра, излиза да е с дължина 3,6 метра, като реално тя е 7,35 метра, което, освен на снимковия материал, бе установено и при извършения съдебен оглед. Или, в протокола за оглед не е описан края на следата, а само една междинна точка от нея, като тази следа пресича две следи от гуми, а в дясно от следата от застъргване, успоредно на нея, в непосредствена близост се различава и друга следа от гума. При съдебния оглед се установява и че положението на счупения бордюр спрямо данните от протоколите и спрямо измерванията в съдебно заседание се различава с 9,55 метра, разлика има и в началото на следата от застъргване и тя е 8,59 метра.

         Всички изброени неточности, пропуски и противоречия в словесното отразяване на следите, с помощта на снимките във фотоалбумите на местопроизшествието и извършените от вещите лица самостоятелно и в присъствието на съда и страните измервания, са отстранени в комплексната експертиза. В отговор на възраженията на защитника на подс. К., който счита, че при очертаване на механизма на произшествието обективните находки може да се коментират единствено, съобразно тяхното словесно описание в протоколите за оглед, респективно, че снимковият материал и установената, чрез приобщаването му към делото, следа по пътното платно процесуално е недопустимо да се използва като изходна данна по делото, е необходимо да се каже следното. Вярно е, че НПК изисква огледът на местопроизшествие и съставения за него протокол да са израз на дейност, извършена с максимална обективност, точност и пълнота. Но, риск от пропуски, поради обективни или субективни причини, винаги съществува. Затова, събраната при огледа информация, отразена в протоколите за оглед, подлежи на проверка на общо основание /чл. 14 ал. 2 НПК/. Непълнотите и неточностите не лишават протоколите от официалната им сила на писмено доказателствено средство за извършеното действие, защото са съставени от компетентен орган, по реда и при условията, посочени в закона и носят съответните реквизити. Съпътстващите огледния протокол фотоснимки и клипове са веществени доказателствени средства, чрез които се възпроизвеждат и се приобщават към делото констатираните при извършения оглед на местопроизшествието обекти и поради това също са годен източник на информация. Поначало фотографирането, филмирането и пр. са предвидени в закона като средства за закрепване на информация и приобщаването й към делото с предназначение - да се онагледи документираното в протокола за съответното процесуално-следствено действие и да се даде повече яснота за него, да се закрепи максимално точна, изчерпателна и обективна информация и на тази база да се осигури възможност за преодоляване на неточности, пропуски и неясноти при документално-словесното отразяване на констатациите в съставения протокол. Ето защо, когато се окаже, че снимковият материал, съпътстващ протокола за съответното процесуално-следствено действие, носи нова информация, било то за нови обекти или за тяхното разположение, съответно за функционалните връзки между тях, това не компрометира възможността за ползването на протокола, напротив, показва нагледно смисъла и значението на фиксирането на следи, обекти, действия и пр. при извършването на съответните процесуално-следствени действия чрез изготвяне на фотоснимки, диапозитиви, видеозаписи, кинозаписи и пр. Доколкото не са установени в случая процедурни нарушения в извършването на огледа, изключващи процесуалната негова валидност, няма причини да се постави под съмнение това, че предоставените на съда и ползваните от вещите лица от комплексната експертиза фотоснимки фиксират състоянието на местопроизшествието такова, каквото то е било към момента на извършването на огледа, съответно и на обектите, които са се намирали на него. Поради казаното, използването на информацията от фотоснимките и клиповете за нуждите на доказателствения процес, съпътстващи изготвените протоколи за оглед на местопроизшествие, не съставлява нарушение на изискването на чл. 13 ал. 2 от НПК за разкриване на истината, по реда и чрез средствата, предвидени в НПК.    

          И, използвайки и тези годни доказателствени средства, вещите лица  от комплексната  експертиза са достигнали до възможно най – прецизното описание, оразмеряване и отнасяне на обективните находки от местопроизшествието към извличащите се на тяхна база експертни изводи. А оказва се, решаващо значение за формиране на съдийското убеждение относно виновността на подс. Д.С.Б. по предявеното му с внесения обвинителен акт обвинение експертните изводи имат.

         Според комплексната експертиза управляваният от подс. Б. л.а. „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е прегазил вече починала и без жизнени функции Х. Х. К., причинявайки й постмортално счупване на гръбначен стълб и ребра с разкъсване на сърце и бял дроб, наред с откъсване на  крайник, които травматични увреждания не са в причинна връзка с настъпилия смъртен резултат. Няма как обективно да се отрече, че за първи път едва в комплексната експертиза травматичните увреждания, констатирани по тялото на Х. Х. К. са подложени на комплексно, пълноценно, задълбочено изследване и за първи път подробно, мотивирано и научно – обосновано заключение относно възможните механизми и средства за причиняването им, от техническа, медицинска, трасологична и физична гледна точка, са анализирани.

          Изследвайки всички обективни находки, откриващи се на местопроизшествието и при аутопсията на трупа, наред с констатациите от огледите на участвалите в инцидента три автомобила и след отнасянето им към възможността разчленяване на тялото на Х. К. да се причини, чрез прегазване от л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б., вещите лица категорично са отрекли такъв механизъм да е възможен. От експертна гледна точка, за да се случи това, се изисква да са налични определени обективни предпоставки, съответно, на местопроизшествието или по трупа на починалата да се откриват конкретни находки, а именно:  1. Тялото на пострадалата следва да е било закрепено трайно и неподвижно към асфалта, при което левия й долен крайник да се закачи за ниски части по предната повърхност на автомобила или части от шасито му и с упражнено силно дърпане по неговата ос да се откъсне. Установено е обаче, че тялото не е било „заковано“ за пътното платно и неоспорими следи от влаченето му по него са налични. А  и откъсване на крайник със счупване и разединяване на тазовите кости и с прекъсване на предната коремна стена по една линия, чрез прегазване не може да се причини; 2. При откъсване на крайник, чрез закачването му за части от автомобила „Ф.“, мястото на разединяване с тялото няма да бъде по една плоскост, а грубо, неравно и с висящи мускулни групи, кожни участъци /ламба/, сухожилия и нерви, като откъсването ще е на местото с най-слабо съпротивление - тазобедрената става. Нито една от посочените медицински находки не е налична. 3. Конкретните медико – биологични характеристики на травмата -  през долната част на корема с изпадане на червата, разкъсване на предна коремна стена, счупване и разединяване на тазовите кости, ампутиране на ляв долен крайник, заедно със седалището и част от таза е станало по една права и сравнително гладка линия, оставило бледа ивица по протежение на цялото видимо разкъсване - т.н. в медицината „ивица на притискане“ / снимките от местопроизшествието  с № 1330958, 59, 60 и 1330919, 20, 27 и 28/. Такова разчленяване в съдебната медицина е типично за т.н. ЖП – травми, защото металното колело на влака има странична издадена част – т.н. „реборд“ и цилиндрична гладка част, която се движи по релсите и при преминаване на това колело през човешко тяло, лежащо на релсите, реборда прекъсва тъканите /по ножичен механизъм/ в една плоскост, а хоризонталната гладка част на колелото притиска силно кожата към релсата, при което се получава ивица на притискане, идентична с видимите по трупа на починалата на снимките. Нито една част от автомобила, управляван от подс. Б. с неговите особености и повреди /фиксирани при огледа му/ няма характеристиките на описаното като налично при влак - метално, гладко колело, а видно е, че гумите на изследвания автомобил не са били спукани, не са останали без налягане на въздух в тях, поради което не са контактували с пътното платно и с тялото на починалата с оголени, метални бордове. Поради това, невъзможно е л.а. „Ф.“ при прегазването на пострадалата да е притиснал в една плоскост с прекъсване /по ножичен механизъм/ всички тъкани в долната коремна област отляво с прекъсване на тазовите кости; 4. Разчленяването на тялото, посредством прегазването му от л.а. „ Ф.“, ще остави следи от обилно кръвотечение след мястото на първия контакт между автомобила и тялото. В казуса обаче, в зоната преди петното с обилно кръвоизтичане /засипано с пясък - фиг. 35 от заключението, снимка 1340013/ липсват следи от влачене на пострадалата по направление на движение на л. а. „Ф.“, управляван от подс. Б., а след него следите от влачене личат ясно, което означава, че мястото на първоначален контакт между пострадалата и този автомобил е именно мястото на петното. Но при първоначалния контакт следи от обилно кръвотечение не могат да останат, такива следва да се открият на мястото, където трупа след прегазването се е установил, а там следи от обилно кръвотечение няма. Поради това се налага извод, че през разчленено, преди това обилно кървящо  тяло, л. а. „Ф.“ е преминал; 5. При разчленяване, чрез прегазване, по л.а. „Ф.“  може да очакват следи от кожни участъци, мускулни групи, косми или коса, парчета от дрехи, но не и мастни отлагания, каквито по л.а. „Ф.“ са добре видими на снимките от местопроизшествието и тези следи говорят индиректно, че този автомобил е преминал през тяло, което вече е разчленено и е било с открити мастни участъци.

         Отново, след задълбочено комплексно изследване на всички изходни данни по делото, вещите лица са заключили, че липсата дори на една медицинска /или с друг характер/ обективна данна в подкрепа на извода, че главата на Х. Х. К. е прегазвана от автомобил, тежката черепно – мозъчна травма, самостоятелно водеща до смърт на пострадалата, в следствие на която тя е била в безсъзнание при изпадането й на пътното платно, също не може да бъде причинена при контакт между главата на Х. Х. К. и л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б..

         Тежката гръдна травма е комбинирана, многообразна, съчетана и включва множество отделни увреждания. Само част от тях - констатираните пълно прекъсване на гръбначния стълб на ниво 3-4 гръдни прешлени и между 5-ти поясен и 1-ви кръстцов прешлен, счупването на ребрата вляво и вдясно, счупването на дясната ключица и масивно разкъсване на бял дроб и сърце, е възможно да се причинят, чрез прегазване на тялото на Х. Х. К. от л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б.. По отношение на тези увреждания обаче се установява, че или са причинени послесмъртно, или, поради липсата на коректно отразяване в СМЕ на труп на находките от аутопсията и липсата на допълнително направени изследвания, са такива с неопределен по категоричен начин характер. Така, уврежданията - масивно разкъсване на бял дроб и сърце са послесмъртни, защото при такова масивно разкъсване на жизненоважни органи, ако Х. Х. К. е имала сърдечна дейност, задължително от медицинска гледна точка, излив на кръв в гръдната кухина от порядъка на около 1,5 – 2 литра следва да се открива, а в СМЕ на труп не е посочено никакво количество кръв в гръдната кухина да е констатирано. Не са направени при аутопсията допълнителни разрези по гърба и по долните крайници на трупа, непълно е описанието на находките, липсва изрично отразяване на наличието на кръвонасядания в подкожието и в мускулатурата в областта на счупванията на костите. Според вещите лица, когато такива има те следва да се опишат подробно - къде са локализирани, на какво ниво са от плоскостта на петата, с какви размери и цвят и да се направят цветни фотоснимки, защото трайно в съдебната медицина е застъпено становището, че ако  кръвонасядания липсват или са слабо изразени, то травмите са послесмъртно причинени, а за да се даде най – обективен отговор на този въпрос, задължително следва да се извърши  хистологично изследване на тъканите от местата с травматични увреждания или около счупените  кости с цел потвърждаване/отхвърляне прижизнеността на травматичните увреждания. Доколкото, в конкретния случай, такова изследване не е било направено, на базата на даденото в СМЕ на труп описание - слабо изразени кръвонасядания,  видимо и на снимките от аутопсията, се стига до извод, че констатирани по трупа счупвания на кости / без това на гръдната кост/ е станало послесмъртно.

         След съотнасяне на откриващата се следа от автомобилна гума на пътното платно / фигури 30, 31 и 32 от комплексната експертиза/ и установеното, че тя се намира близо до петното с обилно кръвоизтичане /фигура 28, 32 от заключението/ в контекста на повредите, които участвалите в инцидента три автомобила са претърпели и медико – биологичните особености на отделните травматични увреждания, вещите лица считат, че единствено, чрез притискане на тялото на починалата с борд на джанта на колело със спукана гума/и от тежък автомобил върху асфалтова настилка описаното разчленяване е възможно да се получи. Само характеристиките и констатираните по л. а. „К.“ повреди – две леви колела, останали без въздух в тях, отговорят на възможният механизъм и средство, с което разчленяването на тялото може да се причини, а до мястото на масивно изтичане на кръв от пострадалата следата от движение на този автомобил е оставена. Липсата на видимо зацапване с кръв по джантите и гумите на предно и задно ляво колело, освен поради това, че задълбочено изследване на този автомобил не е правено, вещите лица обясняват и с медицинския факт, че при силно притискане кръвоносните съдове не кървят – т.е., когато джантата е притискала тъканите по описаният по-горе начин, големите кръвоносни съдове са били притиснати и не е имало възможност за обилно кървене. След като колелото /джантата/ е преминало през тялото, големите кръвоносни съдове и най-вече илиачната артерия са се отворили и е последвало профузно кървене, от което се е образувало голямото петно от кръв, фиксирано на снимките от извършените огледи на местопроизшествието.  

         Отразените при аутопсията медико – биологични белези на черепно - мозъчната травма, в контекста на информацията за динамиката на произшествието, особеностите на терена, повредите по трите автомобила, според вещите лица водят  до извода, че това травматично увреждане също е причинено прижизнено и по комплексен механизъм - при свободното и хаотичното движение на тялото на Х. Х. К. / без поставен обезопасителен колан/ с множество удари в различни твърди тъпи предмети от интериора на купето на л.а. „К.“, който два сблъсъка с управлявания от св. М. автомобил, удар в скала до борче, преобръщане е претърпял, и при контакта на тялото на пострадалата с пътното платно при изпадането му от автомобила, когато по-леки травматични увреждания също е възможно да се причинят. Тъй като черепно – мозъчната травма е вътрешна, по лицето на пострадалата няма следи от обилно кръвотечение, а наличните следи са от кръвотечение, възникнало по-късно – от ушите и носа в следствие на травмите, медицински обяснимо е в купето на л.а. „К.“ да няма следи от кръв, произхождаща от починалата. Вещите лица сочат, че такива травми най-често се получават при сблъскване между две МПС, при удар в неподвижни предмети, при преобръщане на автомобила, при рязко тръгване или спиране и др. – все пътни ситуации, отговарящи на инкриминираната. По същия механизъм – инерционен и докато тялото на починалата се е намирала вътре в купето на л.а. „К.“ – от блъскането на предната гръдна стена в интериорни части от купето, е причинено прижизнено и счупването на гръдната кост, поради обилното кръвонасядане в средостението, т.е., и то не е резултат от прегазването на Х. Х. К. от л.а. „ Ф.“, управляван от подс. Б..

         Според този състав, на обективните находки, коментирани до тук,  послужили на комплексната експертиза за формиране на изводите, субективните, неясни и неконкретни слухови възприятия на св. М. не могат да се противопоставят, както неправилно адв. П., СМЕ по писмени данни и окръжния съд считат. Това са възприятия на претърпял тежък инцидент очевидец, които на тел. 112 от него не са били съобщени, а М. не е в състояние да определи нито откъде, нито от кого, нито кога хъркане, охкане, търкане по асфалта и т.н., е чул. Установено е още и че прегазването на Х. К. от управлявания от подс. Б. автомобил не се е случило веднага след като охкане и хъркане св. М. е възприел. Напротив, излизайки от авариралия автомобил, М. е забелязал идващи от гр. М. автомобили и на около 20 м. към тях по пътното платно се е придвижил. Подсъдимият Б. първо е преминал покрай М., после е възприел авариралият автомобил и е извършил действия по отклонението си в дясната пътна лента и едва тогава,  след около 60 – 70м., е стигнал до и е прегазил пострадалата. Или, очевидно период от време е изминал /който не може да се определи с точност/ от чутото от св. М. хъркане/охкане до прегазването на пострадалата от л.а. „Ф.“. Това, съпоставено с медицинския извод, че скоротечно след разчленяването и след причиняването на черепно – мозъчната травма Х. К. е починала / а тези травми от л.а. „ Ф.“ не са причинени/, наред с невъзможността да се определи точно кога смъртта е настъпила - секунда, две, минута и т.н. след причиняване на посочените травми, води до извод, че показанията на св. М. не могат да се противопоставят на извлечения само от обективни данни по делото извод - че л.а. „ Ф.“, управляван от подс. Б. е прегазил трупа на Х. К., която вече е била без жизнени функции.    

          По  – благоприятна за подсъдимия Б. стойност на скоростта му на движение е приета като установяваща се от обективните находки по делото в комплексната експертиза. Според вещите лица, управляваният от този подсъдим автомобил не е оставил следи по пътното платно и неизвестно е кога и с какъв интензитет спирачният механизъм от него е бил употребен /в обясненията на подс. Б. конкретика по този въпрос липсва, обективни находки също няма/. Затова, разстоянието, което л.а. „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е изминал от първоначалния удар с тялото на починалата до мястото, където се е установил и разстоянието между първоначалния контакт до мястото на  отхвърляне на трупа, правят невъзможно по експертен път скоростта на движение на л.а. „Ф.” модел „*” с н. peг. № * обективно да се фиксира. От друга страна, съобщената в обясненията на подс. Б. скорост на движение – около 90 км./ч. не влиза в противоречие с обективните находки, открити на местопроизшествието и тази стойност от експертизата е приета като достоверна.  По - благоприятна и за  подс. К. скорост на движение на управлявания от него  л.а. „К.“ комплексната експертиза също е приела -  около 90 – 100 км./ч. вместо 115 км./ч. Анализираната вече, фиксирана на снимките и клиповете, направени при втория оглед на местопроизшествието следа от гума на пътното платно, трасологично доказаната принадлежност на иззетите при съдебния оглед веществени доказателства  към л.а. „К.“, липсата на стъкла и гумени уплътнения от л.а. „К.“ по пътното платно, разстоянието между борче и камък до него и мястото, където л.а. „ К.“ е установен при огледите / виж заключението – л.199, 200 от настоящето дело/,  са изходните данни, които водят до извода, че в следствие на контакта на л.а. „К.“ със затревения терен, при удара в камък /скала/ и  преобръщането му се е счупило задно ляво стъкло, от което намиращата се на задната седалка на автомобила Х. К. неустойчиво е провиснала през счупения прозорец, а е изпаднала на пътното платно при връщането на л.а. „К.“ на него, след което, с последващо отправяне към затревения скат „К.“- а се е установил в тревната площ, на мястото и по начина, отразен в протоколите за оглед на местопроизшествието.

         Останалите експертни изводи, имащи отношение към предмета на доказване, се очертават като идентични/сходни с изготвените в досъдебната фаза на процеса експертизи, намерили своето логично отражение в изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, послужила като база да се постанови спрямо подс. К. осъдителна присъда. И комплексната експертиза / като първото автотехническо заключение/ счита, че скоростта на движение на управлявания от подс. Б. автомобил на  „дълги“ светлини е била технически съобразена с особеностите на пътната обстановка и в частност дори с вероятността от появата на препятствия с характеристиките на авариралия автомобил, като при своевременна реакция с аварийно спиране, произшествието е било предотвратимо от подс. Б.. Видимостта към препятствие с характеристиките на пострадалата е била ограничена от авариралия автомобил и тя /около 70 метра/ е била по-малка от дължината на опасната му зона за спиране /89 метра/. Няма противоречие в изводите на всички изготвени по делото експертизи относно причината за възникване на причинния процес – неправомерното поведение на подс. К., относно динамиката и развитието на произшествието касателно участвалите в него л.а. „К.”, модел „Е.”, с peг. № *, управляван от подс. К.К. и л.а. „Ф.”, модел „П.”, с per. № ***, управляван от св. М. и относно техническата възможност за всеки един от двамата водачи да предотврати инцидента.

         След внимателно обсъждане и анализ на доказателствената съвкупност самостоятелно и в нейната цялост и единство, този състав намери, че изготвената във въззивната инстанция комплексна експертиза следва да се ползва при формиране на вътрешното убеждение на съда. Заключението е изготвено от вещи лица с образователен ценз, знания и дългогодишен опит в различни сфери на научното познание, базирано е единствено и само на обективните находки / всички/, откриващи се отразени в протоколите за оглед и снимковия материал, изготвен при огледите на местопроизшествието и на описаните като установени при аутопсията на трупа на Х. Х. К.. Експертизата е изчерпателна и задълбочена, всеки извод е подробно мотивиран, а заключението убедително бе защитено в съдебната зала от вещите лица, които на всички, поставени от съда и от страните въпроси, категоричен, ясен и научно  - обоснован отговор дадоха.

         Изложеното по-горе в мотивите, при обсъждането на изготвените в досъдебната фаза на процеса експертизи, води до извода, че те са несъпоставими с и непротивопоставими на комплексната експертиза,  поради което не се откриват разумни правни доводи в подкрепа на  направеното от частното, държавното обвинение и от защитника на подс. К. искане - за назначаване на т.н. „арбитражна“ експертиза – понятие, липсващо в процесуалния закон, но наложило се в съдебната практика. Към назначаване на арбитражна експертиза се пристъпва, когато по делото има най – малко две всеобхватни и обосновани заключения, всяко, изготвено от вещи лица със знания и опит в идентични/сходни сфери на научното познание, които, след като са използвали идентични изходни данни / годни и събрани по реда и начина, предвиден в НПК/ са стигнали до коренно противоположни експертни изводи по поставените им въпроси. Очевидно, не такава е ситуацията по настоящото дело.

            По принцип,  експертно заключение, анализирало пътно - транспортно произшествие, особено от вида на инкриминираното – протекло изключително усложнено, динамично и поетапно, само от една гледна точка - на автотехниката/медицината и то поотделно - трудно може да се противопостави на извършен комплексен анализ на пътния инцидент. Резонно е едностранчивото/комплексното изследване да не получат еднакъв кредит на доверие с очакван приоритет на заключението, стигнало до изводите си с помощта на комплексно приложен опит и знания в множество различни области на научното познание. По-същественото в казуса е, че с различни изходни данни вещите лица, изготвили комплексната експертиза и вещите лица - автори на техническите и медицински експертизи, са разполагали, когато експертните изводи са извеждали. Вещите лица, работили в досъдебната фаза на процеса са ползвали неточно, непълно и неправилно отразени в протоколите за оглед обективни находки, позовавайки се освен това и на недопустими по смисъла на НПК гласни доказателства. Комплексното заключение е анализирало всички оставени на местопроизшествието находки, в това число и неизвестните за изготвилите автотехническите и медицинските експертизи - следа по пътното платно и части от автомобил - все оказващи се от съществено значение, наред с  точно, прецизно и коректно оразмеряване, отнасяне, обсъждане и анализиране на тези, и останалите изходни данни, поотделно и в съвкупността им. Необоснованите, лишени от отговори на поставените им въпроси и поради това създаващи основателно съмнение в тяхната правилност СМЕ, са законово основание за извършване на повторно експертно изследване в същата област на науката, но, на обоснованата комплексна експертиза тези СМЕ не могат да се противопоставят и да мотивират назначаване на  „арбитражна“ експертиза. Направеното в този смисъл доказателствено искане не държи сметка и за отразеното в съдебните протоколи изявление на медиците, изготвили СМЕ, че те се поддържат при условие, че нови обективни находки не са намерени /виж изявлението на вещото лице С. - л.107 – гръб от делото на окръжния съд/. И накрая, но не по важност, това, че при аутопсията на трупа на Х. К. не са били описани пълно и коректно откриващите се находки и техните морфологични белези, допълнителни хистологични  изследвания /каквито добрата медицинска практика изисква при колебание в находките от аутопсията/ не са направени и тъй като тези пороци към днешна дата обективно е невъзможно да се отстранят, се обезсмисля ново експертно изследване, което само до процес, протичащ извън разумния му срок за разглеждане, може да доведе.

         Едновременно с това, страните в процеса не излагат правно - значими съображения за това изготвената в тази инстанция експертиза да е непълна, необоснована и/или немотивирана и поради това да възниква съмнение в нейната правилност, не се правят и оплаквания за  некомпетентност и предубеденост на вещите лица. И тъй като, и служебно такива не се откриват, не са налични законовите предпоставки /по смисъла на чл.153 от НПК/ за назначаване на допълнителна/повторна експертиза.

        

         От правна страна:

         Формираната в тази инстанция доказателствена съвкупност в нейната цялост, единство и взаимовръзка,  води до промяна в направения с атакуваната присъда извод относно виновността на подс. Д.С.Б. по предявеното му с внесения обвинителен акт обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и единственият възможен и законосъобразен финал на проведеното в тази инстанция съдебно следствие се явява постановената по настоящето дело присъда, с която подс. Д.С.Б. бе признат за невиновен и оправдан изцяло. Защото,    обвинителната теза, залегнала в обвинителния акт спрямо подс. Б. се оказва не просто съществено разколебана, а опровергана.

        Осъждането на подс. Б. е възможно и законосъобразно само, ако по несъмнен и безспорен начин, в съответствие със стандарта по чл.303 ал.2 от НПК, бе доказано, че като водач на МПС Д.Б. е допуснал виновно нарушение на правила за движение по пътищата и че между поведението му на пътя и смъртта на Х. Х. К. е налице причинно – следствена връзка.

        Вътрешно противоречива, противоречаща частично на събраните по делото доказателства, в колизия с трайната съдебна практика за несъвместимост на инкриминираните спрямо подс. Б. нарушения - по чл.20 ал.2 изр.1-во и изр. 2–ро от ЗДвП /виж например в този смисъл Решение № 16/2012г., II н.о. ВКС, Решение №222/2014г., II н.о. ВКС/, е  застъпената обвинителна теза по отношение на този подсъдим. Дължимата корекция с прецизирането й, окръжният съд не е извършил, като в мотивите към присъдата също се откриват правни изводи, противоречащи си едни с други, и несъответстващи на част от доказателствата и способите на доказване, с които първата инстанция е разполагала и е декларирала, че ползва при формиране на вътрешното си убеждение.

         Така, прокуратурата, веднъж квалифицира махащият на пътното платно св. М. и авариралия в лявата пътна лента л.а. „Ф.”, модел „П.”, с per. № ***, като „предвидими“ препятствия, с които по силата на чл.20 ал.2 изр.1 – во от ЗДвП подс. Б. е бил длъжен да съобрази скоростта си на движение. Веднага след това, и като „непредвидими“, внезапно и неочаквано появили се пред подс. Б. препятствия, на които по разписания в чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП начин той е бил длъжен да реагира, св. М. и авариралият автомобил са инкриминирани. Това неправилно виждане окръжният съд е споделил. Съобразяване с пътната обстановка означава отчитане на известни, видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за движението. Единствено посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт -  условия на видимост, ограничена от вертикалния профил на платното за движение с надлъжен наклон на изкачване и от движението през нощта, са предвидимите негативни фактори, с които подс. Б. е следвало да съобрази скоростта си на движение, защото те са обективно съществуващи дадености на пътната обстановка, видими за водача на л.а. „Ф.“ - подс. Б.. Нищо от обективната действителност, преди появата на св. М. и неговия аварирал автомобил в платното за движение на подс. Б. и преди обективната възможност той да ги възприеме на дълги светлини – от около 100м. - 150м., не е давало индикации, че пътно – транспортно произшествие е възникнало, а за възникването му подс. Б. няма как да знае или да предполага, респективно, няма как от него да се изисква да съобрази скоростта си на движение с такива препятствия преди появата им на пътя. Изводът на окръжния съд за допуснато от подс. Б. нарушение по чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП е още по-необясним от правна гледна точка, предвид кредитираното от съда експертно виждане /откриващото се в първата изготвена автотехническа експертиза/, според което внезапно възникналите за движението опасности – М. и аварирал автомобил, са била видими за подс. Б. в рамките на осветеността от дълги фарове, на каквито и според обвинението той се е движил. И от около 100 – 150 м. подс. Б. е имал възможност, както да възприеме опасността за движението му, така и безпрепятствено да я преодолее, дори със скоростта си на движение от 115.9 км./ч. И комплексната експертиза е стигнала до извод, че с установената от нея скорост на движение на подс. Б. – 90 км./ч., последният е имал възможност и да възприеме, и да реагира с екстрено спиране преди сблъсък с авариралия автомобил да настъпи. А доказано е по делото, че не само възможност да види и да реагира подс. Б. е имал, но и спрелият в неговото пътно платно автомобил е видял и на тази опасност е реагирал с отклоняването си в съседната дясна лента за движение. Казаното до тук води до извод, че нарушение на изискването на чл.20 ал.1 изр.1 – во от ЗДвП, подсъдимият Б. не е допуснал.

         Безспорно се дължи коментар на подробно застъпваното в пледоариите пред първата инстанция и във въззивната жалба виждане на защитника на подс. Б. по отношение на липсата на допуснато от този подсъдим нарушение по чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП. Обективността изисква да се каже, че виждането на защитата не е напълно лишено от житейска логика, тъй като изключително усложнения, постъпателен механизъм на протичане на произшествието дава възможност за разнопосочна интерпретация на дължимото се от подс. Б. поведение, ако то бъде разгледано откъслечно и отнесено само и конкретно към внезапно възникнала опасност за неговото движение – неподвижно лежащо на пътното платно тяло на Х. К.. Защото, установено е по делото / прието във всички изготвени експертизи в техническата им част/, че от момента, в който видимостта към тялото на Х. Х. К. се е открила за подс. Б., предотвратяването на сблъсъка с пострадалата, чрез намаляване на скоростта и/или чрез аварийно екстрено спиране, е било невъзможно. Видимостта на водача към препятствия с характеристиките на пострадалата /около 66 - 70 метра, според различните експертизи/ е била по-малка от дължината на опасната му зона за спиране /121.28 - 89 метра според различните заключения/ и дълбоко в опасната му зона пострадалата се е намирала, поради което на тази опасност по начините, разписани в чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП, подс. Б. не е могъл да реагира.

         Въпреки казаното, в този съдебен състав  надделява виждането, че правилна е обвинителната теза относно инкриминираното спрямо подс. Б. нарушение на чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП. Защото, инцидента не бива да се разглежда изолирано, откъслечно. Всеки водач на МПС е длъжен да наблюдава непрекъснато, всеобхватно и внимателно пътната обстановка и да реагира адекватно и своевременно на всяко изменение в нея, индикиращо опасност. Движейки се със съобразена с пътната обстановка скорост и въпреки, че е могъл да види внезапно възникналата опасност за движението му – спрял напречно в неговата лента автомобил, първо със закъснение / от 45м. според комплексната експертиза/ подс. Б. го е видял, и второ – на тази опасност не е реагирал по начина, по който законът му предписва – с  екстрено спиране. Поставен в подобна аварийна обстановка, подс. Б. е нямал възможност /ограничен откъм време и видимост/ да изследва района и поради тази причина незабавно и категорично спиране само заради наличието на аварирал автомобил е следвало да предприеме. Други действия, извън разписаните от закона, подс.  Б. не е следвало да извършва – нито заобикаляне на препятствието, нито т.н. “спасителна маневра“. И като се отклонил от дължимото се поведение, подс. Б. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара в тялото на Х. Х. К.. Ако Б. беше спрял, в момента, в който видимост към авариралия автомобил се е открила, контакт между управлявания от него „Ф.“, модел „*” с н. peг. № * и лежащата в дясната пътна лента Х. Х. К. не би настъпил.

          Въпреки, че и според този състав, нарушение на чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП подс. Б. е допуснал, спрямо него наказателна отговорност не може да се търси и реализира, защото не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че между нарушението и настъпилите общественоопасни съставомерни последици – смъртта на  Х. Х. К., има  причинно - следствена връзка. Установените за първи път в тази инстанция обективни находки, оставени по време на протичане на инкриминираното произшествие, които, освен неизвестни и неподложени на експертно изследване са били преди това, наред с останалите комплексно изследвани обективни находки, доказват, че когато подс. Б. с управлявания от него лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. per. № * е прегазил лежащата на пътното платно Х. Х. К., последната е била без жизнени функции, била е починала, а причинените при прегазването й травматични увреждания – разкъсване на сърцето и белите дробове, счупването на кости и ребра, откъсване на крайник са причинени постмортално и не са довели до инкриминирания смъртен резултат. Смъртният резултат е настъпил скоротечно в следствие на разчленяване на тялото и причинената на  Х. Х. К. черепно – мозъчна травма, все увреждания, които чрез прегазване от автомобил „Ф.”, модел „*” с н. per. № *, с установените към датата на произшествието негови  обективни характеристики, не може да бъдат причинени. Поради липсата на изискуемата се за съставомерност на деянието причинна връзка между допуснато от подс. Б. нарушение на правилата за движение по пътищата и смъртния резултат, то извършеното от този подсъдим се явява несъставомерно и поради той следва да бъде признат за невинен и оправдан, което с приложената по настоящето дело присъда бе сторено. 

          Резултатът от извършените в тази инстанция допълнителни процесуално – следствени действия, довели до попълване на доказателствената маса с нови доказателства, не водят до промяна на направения в необжалваната/непротестираната част на присъдата извод относно виновността на подс. К.А.К. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. 1-во, б.„б”, пр. 1-во, във вр. с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.         Напротив, този извод се затвърждава, а оправдателна присъда може да се постанови само, когато е доказано, че предаденият на съд не е осъществил от обективна/субективна страна инкриминираното деяние.

          В казуса, по категоричен и несъмнен начин е доказано, че на инкриминираното място и време, след употреба на значително количество алкохол / с концентрация на алкохол в кръвта от 2.20 на хиляда/, подс. К.А.К. е управлявал, напълно неадекватно на обективните дадености от пътната обстановка и несъобразено със законовите изисквания собственият си л.а. "К.", модел "Е." с per. № * и така е станал причина за възникване на пътно – транспортно произшествие, а в динамиката на протичането му на Х. Х. К. са били причинени тежки, несъвместими с живота травматични увреждания, в следствие на които  е настъпила смъртта й. Въпреки, че и със скоростта, с която се е движил, е имал обективна възможност да види, да съобрази местоположението на движещия се правомерно в неговата пътна лента л.а. „Ф.”, модел „П.”, с рег. № ***, както и да отчете опасното приближаване към този автомобил, със закъснение е предприел изпреварването му и то без да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно - превозно средство. Така, виновно нарушил изискването на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, с поведението си подс. К. е станал единствена причина за възникване и протичане на пътния инцидент, а поведението му като водач на МПС е единствената причина пострадалата Х. Х. К. да претърпи множество тежки травматични увреждания, от които травми скоротечно и неизбежно е настъпила смъртта й. Подсъдимият е проявил груба небрежност. Не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но е осъзнавал, че управлява автомобил в сериозно алкохолно опиянение и че предприема изпреварване на движещ се пред него лек автомобил, без да осигури достатъчно разстояние за безпрепятственото осъществяване на това изпреварване.

          Предвид данните за правилното физическо и психическо развитие, неговите способности и дългогодишният му опит като водач на МПС, подс. К.А.К. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

          Присъдата, постановена спрямо този подсъдим не е атакувана от държавното и частното обвинение в санкционната й част, поради което утежняване на наказателната репресия спрямо подс. К.А.К. е недопустимо, независимо от установения в тази инстанция принос на подс. К.А.К. към настъпването на съставомерния резултат. Не се откриват основания и за проява на допълнително снизхождение. Наложените на подс. К.А.К. наказания - „Лишаване от свобода” за срок от  3 години, с изпитателен срок от 5 години и лишаване от правоуправление за срок от 5 години, съответстват на откриващите се в делото смекчаващи – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, признание на вината и житейски логичното искрено съжаление за случилото се, и отегчаващите отговорността такива – грубото нарушение на правилата за движение по пътищата с напълно неадекватно поведение на пътното платно и концентрацията на алкохол  кръвта, надвишаваща значително необходимата за квалифициране на деянието като извършено в пияно състояние. Определените като комплекс наказания и начина на изтърпяване на лишаването от свобода, са годни да постигнат индивидуалната и генералната превенции, в контекста на обществената опасност на конкретното деяние и конкретния деец.

          Поради казаното няма основание за ревизия на атакуваната присъда в посочените й части.

         Доколкото по делото е установено, че обективна възможност за извършване на безопасно изпреварване подс. К. е имал и със скоростта, с която се е движил, дори и да се приеме, че нарушение по чл.21 от ЗДвП е допуснал / предвид различните стойности на скоростта, отразени в автотехническите и в комплексната експертиза/, то това нарушение не е в причинна връзка с настъпилия резултат, който е следствие от неосигуряване на нужното странично отстояние между изпреварващия и изпреварвания автомобил. Посоченото и с цел да се избегне постановяване на вътрешнопротиворечив съдебен акт / в контекста на оправдаването на подс. Б./, мотивираха настоящият състав да измени присъдата като признае подс. К. за невиновен и го оправдае по предявеното му обвинение за нарушение по чл.21 от ЗДвП и за това да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с подс. Б..

        Предвид изхода на делото присъдата се измени и в частта й относно разноските, които изцяло се възложиха на признатия за виновен подсъдим  К.А.К.. Тъй като разпореждането на окръжния съд с приложените по делото веществени доказателства е правилно, по мотиви, които се споделят, в тази част присъдата бе потвърдена.

        Мотивиран от горното, Апелативен съд – Пловдив, постанови приложената по делото, обявена в съдебно заседание на страните, присъда.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

                                                 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                     

 

 

 

 

      

        МОТИВИ към присъда № 260 000/13.10.2020г., постановена по ВНОХД № 205/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

 

        

       Производството е по глава XXI  -  чл.327 от НПК.

          

 

       С Присъда №1/27.02.2019г., постановена по НОХД №147/2018г., Окръжен съд – К. е признал  подсъдимия К.А.К. за виновен в това, че на 21.11.2015г., на път I-5 на км. 349+000 в землището на с. Г., община К., след разклона за с. Б., община К., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка "К.", модел "Е." с peг. № *, на платно за движение с две пътни ленти в посока от гр. М. към гр.К., нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с Д.С.Б. по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Х. К. ***, като деянието е извършено в пияно състояние, за което и на основание чл.343, ал.3, пр. 1-во, б.„б”, пр. 1-во, във вр. с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на  „Лишаване от свобода” за срок от  3 години, като е оправдан по обвинението да е нарушил и чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 5 години. На основание чл.343г във вр. с чл.37, т.7 от НК подсъдимият К.А.К. е лишен и от право да управлява МПС” за срок от 5 години.

       Със същата присъда подсъдимият Д.С.Б. е признат за виновен в това, че на 21.11.2015г., на път I-5 на км. 349+000 в землището на с. Г., община К., след разклона за с.Б., община К., при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.”, модел „*”, с н. peг. № *, на платно за движение с две пътни ленти в посока от гр. М. към гр. К., е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.1-во и изр. 2 – ро от ЗДвП и в условията на независимо съпричиняване с К. *** по непредпазливост е причинил смъртта на Х. Х. К. ***, за което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода” за срок от 2 години. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 4 години. На основание чл.343г  във вр. с чл.37, т.7 от НК подс. Б. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 4 години.   

       Съдът се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като лек автомобил марка „К.”, модел „Е.” с рег.№ *, /на съхранение в РУМВР- К./, пистолет марка „В.”, модел „**”, сериен № ***, кал.9мм с кожен открит калъф, седем патрона кал.9мм, разрешение за носене и употреба на оръжие образец 3 с № ***от РУМВР – Д. и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 41/16.08.2012 г. от РУМВР – Д., е постановил да се върнат на собственика им К.А.К., след влизане на присъдата в сила; веществените доказателства – обекти 1 – 6, кръв за ДНК изследване на трупа на Х. Х. К. в бял плик със залепен стикер от НИКК, както и компакт диск, съдържащ 5 броя аудиозаписи и 5 броя снимки на електронни картони на приетите повиквания, приобщени с писмо  с рег. № *-232/02.02.2017 г. от ЕЕН 112, да се унищожат, като вещи на незначителна или без стойност, след влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото деловодни разноски.

       Недоволен от присъдата е останал само подсъдимия Д.Б., който, чрез адв. Б. като негов защитник, я атакува с доводи за  неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, който се твърди да е постановен в нарушение на процесуалния  и материалния закон. Прави се искане присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подс. Б. да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, алтернативно – да се измени присъдата с намаляване размера на наложените с нея наказания. В мотивираното подробно допълнение към жалбата, след запознаване с мотивите към присъдата, исканията се поддържат, като се сочи в допълнение, че окръжният съд не е изпълнил задължението си за пълно, всестранно и всеобхватно изследване на казуса и е постановил съдебният си акт при наличието на множество неясноти, разминавания и противоречия в източниците на релевантни факти.

        В съдебно заседание, в пледоариите по същество, подсъдимият Б. и явяващият се като негов защитник адв. К., поддържат жалбата по изложените в нея съображения, които се доразвиват от защитата подробно, аналитично, стройно, логически и правно издържано.

        Подсъдимият К. не е обжалвал първоинстанционната присъда, а в пледоариите пред Апелативния съд той и защитникът му изразяват становище, че тя е правилна, законосъобразна и предлагат да се потвърди изцяло. 

        За пледоариите, частният обвинител - С.М., не се явява и не взема становище по съществото на казуса.

        Представителят на Апелативна прокуратура -  Пловдив намира жалбата на подс. Б. за неоснователна. Признава, че на базата на събраните доказателства в проведеното пред апелативния съд съдебно следствие възниква съмнение относно виновността на този подсъдим, но намира, че невиновността му не е доказана по категоричен и несъмнен начин, поради наличието на експертни заключения, в които са изведени  противопоставящи си се крайни изводи. Ето защо държавното обвинение застъпва становище, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

        Депозираната от подсъдимия Д.Б. жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество и  ОСНОВАТЕЛНА.

       

       

 

         За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

        Подсъдимият К.К., след като пил алкохол, към 00.00 часа през нощта на 21.11.2015г. седнал зад волана на лек автомобил марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * и потеглил от комплекс „М.” по пътя към гр.К.. На задната седалка в същия лек автомобил, без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван автомобилът, пътувала съпругата му Х. Х. К..

        На път 1-5 на платно за движение с ширина 7,95 метра с две пътни ленти, разделени с единична прекъсната осева линия М3 в посока от гр.М. към гр.К. подс.К.К. управлявал автомобила в дясната лента за движение. Пътят бил сух, с дребнозърнест прав и гладък асфалт, без неравности и замърсявания, в и след ляв завой, с надлъжен наклон на изкачване 3% и напречен наклон на пътя 2,5%  в посока от външния край на асфалта към средната разделителна площ. Между двете самостоятелни платна за движение в посока към и от гр.К. имало зелена разделителна площ с широчина 2.00 метра, в средната част на която били изградени двустранно предпазни стоманени огради високи 80 см. В частта към асфалта зелената площ била ограничена от бетонни бордюри с височина 6 см над нивото на асфалта. От външния край на платното имало трошенокаменен тип банкет с ширина 1,90 метра, след който имало затревен скат на пътя над нивото на асфалта, с храстовидни насаждения и дървета. Стойността на скоростта, която не трябва да се превишава от водачите на леки автомобили в участъка от пътя, не била сигнализирана с пътен знак по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДвП и затова не била различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава извън населено място стойност на скоростта от 90 км/ч”, т.е. нормативно разрешената скорост за движение на леки автомобили от категория В била 90 км/час.

        Междувременно, пред управлявания от подс.К.К. автомобил в същата дясна лента за движение в посока гр.К. се движел управляваният от св. Д. Б.М. *** лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с peг. № ***със скорост от 86,1 км/ч.

Подсъдимият К.К., минути след 00.00 часа на 21.11.2015 г., на път 1-5 на км. 349+000 в землището на с.Г., община К., след разклона за с. Б., община К., управлявал лекия автомобил със скорост от 115 км/час, надхвърляща нормативно разрешената скорост от 90 км/ч в участъка от пътя, като със същата скорост предприел изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с per. № ***. При извършване на изпреварването подс. К.К. не осигурил достатъчно странично разстояние между управлявания от него лек автомобил и управлявания от св. Д. М. лек автомобил. Вследствие на това застигнал и ударил с предна челна дясна част на лекия автомобил марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * задната лява част на купето на изпреварвания лек автомобил. Ударът между двата леки автомобила настъпил в място с параметри на първоначалния контакт по дължина на около 110,20 метра преди приетия ориентир /ОР/ в двата протокола за оглед на местопроизшествието от 21.11.2015г. Ориентирът бил метална основа на билборд, находящ се на разстояние 6,90 метра от десния ръб на асфалта и по ширина на около от 2,60 до 2,85 метра от десния край на платното за движение.

След удара лекият автомобил марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * се придвижил напред с отклоняване наляво, контактувал с десните си колела с лявата страна на купето на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, с peг. № ***, като преминал с тях през предния ляв ъгъл на купето му, придвижил се надясно, като оставил следи от протриване на гуми, излязъл в десния банкет, преминал през дясната канавка, ударил се в камък, разположен върху десния й борд, преобърнал се и се установил върху затревения скат, вдясно от платното за движение, на четирите си колела на разстояние 13,10 метра от предно дясно колело по дължина преди ОР, видно от скица Приложение 1 към заключението по извършената първоначална тройна съдебна автотехническа експертиза ATE.

След удара, лекият автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, управляван от св. Д. М., се придвижил напред, завъртял се в посока, обратна на часовниковата стрелка върху платното за движение, продължил да се придвижва напред и наляво, със странично плъзгане и завъртане в посока, обратна на часовниковата стрелка върху платното за движение, ударил се с предна дясна част на купето в предпазната стоманена ограда, намираща се вляво от платното за движение, деформирал я, продължил да се придвижва напред с въртене в същата посока, контактувал със заден десен ъгъл на купето, с приплъзване в предпазната стоманена ограда, продължил движението си със странично плъзгане и въртене в същата посока и се установил в лявата лента за движение, в почти перпендикулярно положение в лявата лента за движение с предна част насочена към десния край на платното за движение.

        В процеса на контакта между двата леки автомобила и покачването на задното дясно колело на лекият автомобил, марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № * до височина 1,20 метра на предна лява част на купето на лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, тялото на пътуващата на задната седалка без поставен обезопасителен колан Х. К., под действието на инерционните сили, политнало в посока наляво и напред към предна част на стъклото на задната лява врата и лявата средна колона на купето на лекия автомобил, управляван от подс. К.К.. Вследствие на контакта на тялото на Х. К. с детайли, разположени в тази зона на купето, се счупило стъклото на задната лява врата и била деформирана пасажерската странична лява дръжка, разположена в горната част на лявата средна колона на купето на лекия автомобил, след което през рамката на счупеното стъкло тялото на Х. К. провиснало неустойчиво през отвора на прозореца, като, при следващото колебателно движение на автомобила до хоризонтирането му, паднало на платното за движение в дясната му лента. Х. К. била жива, с травматични увреждания, които не били животозастрашаващи, получени при контакта на тялото й с обекти в купето, с прозореца на задна лява врата на автомобила и при падането й на пътното платно.

Падането и установяването на тялото на пострадалата Х. К. било на място, намиращо се в дясната лента на платното за движение с параметри: на около 53.00 метра до 57.00 метра преди ОР по дължина и на около 1,80 до 3,0 метра от десния край на платното за движение.

        След установяването напречно в лявата лента за движение на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.”, водачът му св.Д. М. веднага излязъл от него, видял спрелия в затревения скат вдясно от платното за движение, на четирите си колела лек автомобил, марка „К.” и чул в далечината, че някой се изохкал няколко пъти, както и звук от търкане по асфалта. В този момент св. Д. М. видял, че по пътя в посока от гр. М. към гр.К. се движи автомобил. Това бил лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. peг. № *, управляван от подс. Д.Б. в лявата лента за движение със скорост от 115,9 км/ч, надхвърляща нормативно разрешената скорост от 90 км/ч в участъка от пътя, с включени дълги светлини. В автомобила на предната дясна седалка пътувал св. Д. В.Д., на задната седалка зад водача седял св.Н.М.Б., до него седял св.Н.В.Н., а зад св.Д. Д. седял св.М.В.А., и четиримата от с.Г.К., област К.. Подсъдимият Д.Б. управлявал лекия автомобил със скорост от 115,9 км/час, която не съобразил с конкретните условия на видимост, ограничена от вертикалния профил на платното за движение с надлъжен наклон на изкачване 3 %, както и с конкретните условия на намалена от движението през нощта видимост в разстоянието на осветеност от дългите светлини на автомобила, а именно осветеност на разстояние около 150 метра на пътя пред него.

        Свидетелят Д. М. веднага се затичал по пътя, за да спре автомобила, управляван от подс.Д.Б.. Застанал в средата на пътното платно на разстояние около 3 метра пред автомобила си в посока гр.М. и започнал да маха с ръце. Подсъдимият Д.Б. видял спрелия напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.”, модел „П.” и свил волана рязко надясно, за да премине в дясната лента за движение и да избегне удар в него, като не намалил скоростта на движение и продължил да управлява автомобила със скорост от 115,9 км/ч. В момента, в който обективно е могъл да възприеме лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.” на пътното платно, управляваният от подс. Д.Б. лек автомобил се е намирал на разстояние не по-малко от 150 метра от него на пътното платно, което му е позволявало, чрез своевременно задействане на спирачната система на автомобила да спре, преди да достигне автомобила „Ф.”, модел „П.” и махащия с ръце св. Д. М., както и преди да достигне тялото на пострадалата Х. К., което в посоката му на движение към гр. К. е след посочените два предходни обекта на пътното платно.

        Управляваният от подс. Д.Б. лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. рег. № * преминал със скорост от 115,9 км/ч през тялото на намиращата се в дясната лента за движение в легнало положение жива Х. К. с предна лява долна челна част на автомобила, като последвало влачене на тялото й по платното за движение. Подсъдимият Д.Б., след прегазването на тялото на пострадалата, задействал спирачната система на автомобила и спрял на разстояние 65,20 метра. Смъртта на Х. К. настъпила почти мигновено след прегазването на тялото й от лекия автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. рег. № *.

        Междувременно подс. К.К. бил излязъл от управлявания от него автомобил, видял тялото на съпругата си на пътното платно, при което я хванал за горната част на тялото й и я издърпал на банкета вдясно по пътя в посока гр.К..

Св. Д. М. се обадил на ЕЕН 112 в 00:15 часа на 21.11.2015 г. и съобщил за случилото се.

На мястото пристигнали полицаите св.Р.Я.П. и св.Т.К.Т., които извършили проверка на самоличността на участниците в ПТП и за употреба на алкохол. Проверката за алкохол чрез техническо средство „Д.*” с № 0178 отчел 2,32 промила алкохол в издишания от подс. К.К. въздух. Проверката за алкохол в издишания въздух била извършена и на водачите св.Д. М. и на подс.Д.Б., която отчела нулеви резултати за всеки един от двамата. Св. Т.Т.издал на подс. К.К. талон за медицинско изследване с № 0394223, в което указал на водача, че следва да се яви до 02.00 часа на 21.11.2015 г. в ЦСМП при МБАЛ „Д-р А.Д.” гр. К.. Водачът бил отведен от полицаи в болницата, където в 01,25 часа му била взета кръв за съдебнохимическо изследване на концентрацията на алкохол.

        В заключението си експертът, извършил съдебната химическа експертиза № 344/23.11.2015 г., сочи, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от подс. К.К., се доказва наличие на етилов алкохол в количество 2,20 /две цяло и двадесет/ на хиляда.

Разследващият полицай по делото извършил оглед на местопроизшествието за времето от 01.30 часа до 03.30 часа на 21.11.2015г., в хода на който иззел като веществени доказателства от лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с рег. № *, мъжка кожена черна чанта с дръжка и черна дамска кожена чанта с дръжка, които били оставени на съхранение в РУМВР - К.. На 21.11.2015г. бил извършен втори оглед на местопроизшествието за времето от 09.50 часа до 15.30 часа, в хода на който били иззети като веществени доказателства и оставени на съхранение в РУМВР - К. лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с рег. № ***, лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с рег. № * и лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. per. № *.

         На 30.11.2015г. бил извършен оглед на приобщената мъжка кожена черна чанта с дръжка и било установено и описано подробно съдържанието й - носни кърпички, калъф с очила, визитни картички, секретни ключове с ключодържатели, блистери с лекарства, мъжко кожено портмоне с документи, банкноти, а в третата преграда на чантата пистолет марка „В.” модел „**” сериен № ***, кал. 9 мм, с кожен открит калъф, седем патрона кал. 9 мм, разрешение за носене и употреба на оръжие образец 3 с № ***от РУМВР - Д. и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 41/16.08.2012 г. от РУМВР - Д.. Извършени били и два огледа /на 01.12.2015 г. и на 03.12.2015 г./ на приобщената дамска черна кожена чанта и малка чанта тип портмоне, в хода на които било установено и описано подробно съдържанието им.

Наблюдаващият прокурор с постановление от 14.12.2015 г., на основание чл.111, ал.2 от НПК, разрешил връщането на приобщените по ДП № **г. по описа на РУМВР - К. като веществени доказателства: мъжка чанта с къса дръжка със съдържание, подробно описано в протокол за оглед на ВД от 30.11.2015 г., дамска чанта със съдържание подробно описано в протокол за оглед на ВД от 01.12.2015 г. и малка чанта тип портмоне също със съдържание, подробно описано в протокол за оглед на ВД от 03.12.2015 г., собственост на подс. К.К. и на наследниците на починалата му съпруга, преди да завърши наказателното производство. Със същото постановление прокурорът отказал да разреши връщането на приобщените по ДП като веществени доказателства: пистолет марка „В.” модел „**” сериен № ***, кал. 9 мм, с кожен открит калъф, седем патрона кал. 9 мм, разрешение за носене и употреба на оръжие образец 3 с № ***от РУМВР - Д. и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 41/16.08.2012 г. от РУМВР - Д..

На 30.11.2015 г. разследващият полицай предал на мл. експерт в служба „КОС” в РУМВР - К. на съхранение пистолета, калъфа и двете разрешителни за носена и употреба и за съхранение на огнестрелното оръжие.

С разписка на 15.12.2015 г. разследващият полицай върнал описаните в постановлението за връщане вещи на подс. К.К..

На 03.12.2015 г. бил извършен оглед на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***, в хода на който били иззети два обекта: обект № 5 - черни частици вещество от предна лява врата и обект № 6 - бяло вещество, част от боята на заден ляв калник. Същият лек автомобил с разрешение на прокурора по чл.111, ал.2 НПК е върнат на собственика му св. Д. М. с разписка на 21.09.2017 г.

На 09.12.2015 г. и на 20.02.2018г. били извършени огледи на лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с peг. № *, и било установено, че автомобилът е оборудван с изправни обезопасителни колани, вкл. на втория ред седалки - на задната седалка.

На 02.12.2015 г. бил извършен оглед на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, в хода на който били иззети четири обекта: обект № 1 - червеникава засъхнала течност от ръба на преден ляв носач; обект № 2 - жълтеникава засъхнала маса от ръба на преден ляв носач; обект № 3 - засъхнала червеникава маса от метален тампон на преден ляв носач; обект № 4 - сухо червеникаво засъхнало вещество от началото на лява предпазна кора. На 11.04.2016 г. бил извършен повторен оглед на същият лек автомобил.

С постановление от 11.04.2016г. наблюдаващият прокурор разрешил връщането на приобщените по делото като веществени доказателства лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с рег. № * и контактен ключ за същия автомобил на собственика му Ф.Л.С./н. гражданин/ или на упълномощено от него лице. С разписка на 15.04.2016 г. разследващият полицай предал на пълномощник на собственика лекия автомобил и ключа за него.

На ДП е изискана справка с рег. № *-232/02.02.2017 г., приобщена като доказателство по делото, за получени сигнали на ЕЕН 112 на 21.11.2015 г. между 00.15 часа и 00.56 часа, сред които е и сигналът от св. Д. М. за настъпилото ПТП, предмет на обвинението, ведно с компакт диск, съдържащ 5 броя аудиозаписи и 5 броя снимки на електронни картони на приетите повиквания /л.18, том 3 от ДП/.

Окръжният съд се е позовал и кредитирал изготвените в досъдебната фаза на процеса експертизи. Според заключението на извършената тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 64/2015г. /л.7-л.17, том 2 от дос. пр./ по трупа на Х. К. са установени увреждания : тежка съчетана множествена травма: разчленяване на трупа с откъсване, разединяване, отделяне на лявата половина на таза и корема, ведно с левия крак от трупа, изпадане на вътрешните органи от коремната кухина; тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в множествено счупване на костите на черепа - покрив и основа, оскъден кръвоизлив под меките обвивки в областите на мозъчната основа, на малкия, продълговатия мозък и моста; тежка гръдна травма, изразяваща се в множествено многофрагментно счупване на ребрата двустранно, счупване на гръдната кост, разкъсване на плевралните листове и на белите дробове; наличие на кръв по хода на трахеята и бронхите; тежка коремна травма, изразяваща се в разкъсване на коремницата, разкъсване на коремни органи /слезка, черен дроб, опораци на червата, на тънки и дебели черва/; счупване и пълно прекъсване на гръбначния стълб на две нива, с пълното му откъсване, разединяване, отделяне от трупа на ниво 5 поясен - 1 кръстцов прешлен; многофрагментно счупване на таза; многофрагментно счупване на горния край на лявата и на дясната бедрени кости; кръвонасядане на меките тъкани и мускулите във всички места на счупвания, разкъсвания и други травматични увреждания;          остро малокръвие на вътрешните органи. Смъртта на Х. К. е в пряка причинно - следствена връзка с травмите, получени по време на ПТП и се дължи на множествени тежки травматични увреждания до степен на разчленяване на тялото, които са несъвместими с живота и е настъпила  бързо, почти мигновено,  била е неизбежна. Всички травматични увреждания, установени при изследването на трупа на Х. К., са прижизнени. Травматичните увреждания по трупа на Х. К. са причинени най-общо при удар, притискане, разтягане и триене с или върху твърд тъп предмет със значителна, голяма кинетична енергия.

        Според заключението на извършената тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 64/2016 г. /л.30-л.57, том 2 от дос. пр./ при ударите на тялото на Х. К. с обекти вътре в купето на лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с рег. № * същата не е получила травми, които да представляват опасност за живота й, а падането на тялото на Х. К. върху асфалтовата настилка е довело до получаването на трудно определими травматични увреждания, но те отново не са били тежки, като се имат предвид постепенното изпадане на тялото от купето, с огъване на тялото и без сериозна кинетична енергия, както и неголямата височина на изпадане на тялото. Всички изключително тежки травми, установени при изследването на трупа на Х. К., са с прижизнен характер и причинени при прегазване на тялото й от лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. рег. № * и контакта с ниските предни и долни части на купето на същия.

         Според заключението на тройната автотехническа експертиза,  тялото на пострадалата Х. К. попада в петното на осветеност на лекия автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. рег. № * от дългите светлини на фаровете му, но поради характерния вертикален профил на платното за движение - с променлив надлъжен наклон, то попада в тази зона на осветеност на разстояние от около 66 метра, което е по - малко от размера на опасната зона за спиране на автомобила 121,28 метра при скоростта му на движение от 115,9 км/ч. Ударът е бил непредотвратим чрез навременно аварийно спиране от страна на водача на автомобила подс.Д.Б.. Скоростта на движение на лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.”, с peг. № *, непосредствено преди произшествието и в момента на удара му в лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***е 115 км/ч; скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***непосредствено преди произшествието и в момента на удрянето му от лек автомобил, марка „К.”, модел „Е.” с peг. № * е 86,1 км/ч;            скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * непосредствено преди произшествието и в момента на удара му в тялото на Х. К. е 115,9 км/ч. При конкретната пътна обстановка водачът на лек автомобил, марка „К.” модел „Е.” с peг. № * подс. К.К. е имал техническа възможност да възприеме признаците за вида и състоянието на участъка от пътя, състоянието на пътната настилка  и разположението на предходния лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с per. № ***и да предотврати произшествието, като осигури достатъчно странично разстояние за безопасно изпълнение на маневрата „изпреварване” на предходния автомобил. Водачът    на лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***е нямал техническа възможност да предотврати произшествието. Водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е нямал техническа възможност да предотврати произшествието чрез навременно аварийно спиране, тъй като дължината на опасната зона за спиране /ОЗС/ при скоростта му на движение непосредствено преди произшествието от 115,9 км/ч е с дължина 121,28 метра, а тялото на пострадалата Х. К. се е намирало на разстояние около 66 метра от автомобила му в момента на обективната възможност на водача да го възприеме и да реагира чрез навременно аварийно спиране. Произшествието е било непредотвратимо и при движение на същия лек автомобил непосредствено преди произшествието с нормативно разрешената максимална скорост за МПС в този участък от пътя - 90,0 км/ч, тъй като и при тази скорост на движение на лекия автомобил, управляван от подс. Д.Б. дължината на ОЗС е 83,20 метра и отново е по-голяма от разстоянието около 66 метра, на което се е намирало тялото на пострадалата от автомобила му в момента на обективната възможност на водача да го възприеме и да реагира чрез навременно аварийно спиране. Тялото на пострадалата се осветява от светлинния поток на дългите светлини на фаровете на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, когато автомобилът се е намирал с преден челен габарит на разстояние 121,0 метра преди ОР, т.е. на около 66 метра преди централната част на зоната на падане на тялото на пострадалата и при двата варианта на изследването - при движение на лекия автомобил в лява и в дясна лента на платното за движение. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е имал възможност да види тялото на пострадалата на пътното платно, преди да премине през него, когато автомобилът му се е намирал на разстояние около 66 метра преди зоната на падналото тяло на пострадалата.

         Според допълнителната тройна автотехническа експертиза /л. 131-л. 171, т.2 от дос. пр./, при движение в лявата лента и отделно в дясната лента на платното за движение в посока от гр. М. - гр. К. със скорост от 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, с включени дълги светлини и съобразно релефа на пътя, обективно е могъл да възприеме спрелия напречно в лявата пътна лента лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***на разстояние не по - малко от 150 метра преди позицията му и скоростта от 115,9 км/ч не е съобразена с конкретните пътни условия /хоризонталния и вертикален профил на платното за движение /, времето на управление на МПС - нощем и с осветеността при включени дълги светлини на фаровете на автомобила. Видимостта в участъка на ПТП е била ограничена от вертикалния профил на платното за движение, което е отразено в скица - Приложение 2.3 към заключението; при конкретните пътни условия и движение с определената скорост 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * чрез своевременно аварийно задействане на спирачната система на автомобила в момента на обективната възможност да възприеме от разстояние 150 метра спрелия в лявата лента лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, е можел да спре, преди да достигне мястото на спрелия лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***; от техническа гледна точка водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е можел да спре преди удара в тялото на пострадалата /преди зона А от мащабната скица към първоначалната тройна САТЕ/, ако своевременно бе предприел аварийно спиране след възприемане на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***;             при конкретно установените скорост на движение, разстояние на осветеност от светлините на автомобила и релефа на пътя водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * обективно е могъл да възприеме махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М. - водач на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, на разстояние не по-малко от 150 метра преди позицията му;    при конкретните пътни условия и движение с определената скорост 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * чрез своевременно аварийно задействане на спирачната система на автомобили в момента на обективната възможност да възприеме махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М. - водач на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***на разстояние 150 метра, е можел да спре, преди да достигне позицията му;    при конкретните пътни условия и движение с определената скорост 115,9 км/ч водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” е можел да спре преди удара в тялото на пострадалата /преди зона А от мащабната скица към първоначалната тройка САТЕ/, ако своевременно бе предприел аварийно спиране след възприемане на махащия с ръце в средата на пътя св. Д. М. - водач на спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***;  водачът на лек автомобил марка „Ф. „ модел „*” с н. peг. № * при включени дълги светлини на автомобила и след ляв завой нощем е следвало да управлява автомобила със скорост от 75,8 км/ч в дясната лента за движение, за да може да спре преди тялото на пострадалата, респ. да не настъпи ударът на лекия автомобил в тялото на пострадалата; скоростта на движение на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * по време на произшествието от 115,9 км/ч не е била съобразена с разстоянието на видимост;      при конкретната пътна обстановка движение на дълги светлини и разстояние на осветяване на тялото на пострадалата от 66,0 метра, водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е нямал техническа възможност да заобиколи отдясно тялото на пострадалата, като се има предвид широчината на пътните ленти и на банкета, чрез маневра „смяна на лентата, защото при тези условия водачът е имал възможност да отклони надясно автомобила си на разстояние 0,10 метра, а за успешното му заобикаляне е необходимо отклонение от 2,39 метра.

        Според заключението на втората допълнителна тройна автотехническа експертиза /л.189-л. 196, т.2 от дос. пр./, вещите лица са направили изследване от какво разстояние водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. per. № * обективно е могъл да възприеме махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М., респективно, спрелият в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***и тялото на пострадалата. Изследването е извършено графично, съобразно конкретните особености на пътния участък /хоризонталния и вертикален профил на платното за движение/, времето на управление на МПС /през нощта/, месторазположението и височините на махащия с ръце св. Д. М. и спрелия в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, зоната на падане на тялото на пострадалата, височината на падналото тяло и техническите параметри на процесния автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * при движение на автомобила с включени дълги светлини. От графоаналитичното мащабно построение по данни за конкретната пътна обстановка и релефа на пътния участък е видно в Приложение 2.1. към експертизата, че хоризонталният профил на платното за движение в участъка на ПТП /левия завой/ не ограничава осветеността на платното за движение пред автомобила, при движението му както в лявата лента, така и в дясната лента на платното за движение на дълги светлини. Видимостта се ограничава от вертикалния профил на платното за движение. В приложение 2.2. се вижда, че махащият с ръце в средата на пътя св. Д. М. и спрелият напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***се осветяват от светлинния поток на дългите светлини на фаровете на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, когато автомобилът се намира в момента позиция на не по - малко от 150 метра преди позициите им, при движението му както в лявата, така и в дясната лента на платното за движение. Водачът на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е могъл да възприеме махащия с ръце в средата на пътя св. Д. М. и спрелия напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***, като обекти в полезрението му, без да може да определи позиционирането им върху платното за движение, съобразно вертикалния профил на пътя ;трите обекта: махащият с ръце в средата на пътя св.Д. М., спрелият напречно в лявата лента за движение лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***и тялото на пострадалата в зона А, разположени в близост един до друг на платното за движение, се осветяват като обекти от светлинния поток на дългите светлини на фаровете на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * на различни разстояния, съобразно вертикалния профил на пътния участък и височината им ; падналото тяло на пострадалата в зона А се осветява от светлинния поток на дългите светлини на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * и водачът му е имал техническа възможност да го възприеме, съобразно релефа на пътя и малката височина на тялото, на около 66 метра пред автомобила - Приложение 2.3.; релефа /хоризонталния и вертикален профил / на участъка на ПТП, времето на управление на МПС и вида на включените светлини на фаровете на автомобила, като фактори са определящи за разстоянието на видимост пред автомобила. Разстоянието на видимост пред автомобила е фактор за избора на скорост на движение в конкретния пътен участък. Съобразена скорост на движение с конкретната пътна обстановка е скоростта на движение, при която с екстрено задействане на спирачната система автомобилът би спрял в зоната на видимост. Избраната от водача на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * скорост на движение 115,9 км/ч не е била съобразена с конкретните пътни условия /хоризонталния и вертикален профил на платното за движение/, времето на управление на МПС - нощем и с осветеността при включени дълги светлини на фаровете на автомобила, тъй като разстоянието на видимост на тялото на пострадалата на пътя е 66.00 метра, а дължината на опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение 115,9 км/ч е 121, 28 метра ;        движението на водача на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № * в лявата лента, вместо в дясната, както изисква чл. 15, ал.1 ЗДвП, няма отношение към обективната възможност за възприемане тялото на пострадалата, респ. към дължината на опасната му зона за спиране ;     при определената в отговора на въпрос № 10 от извършената първа допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза, съобразена скорост на движение от 75,8 км/ч на лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. peг. № *, опасната зона за спиране на същия автомобил е 65,0 метра, т.е. по-малка от разстоянието, на което се е намирало тялото на пострадалата в момента на обективната възможност за възприемането му от водача на същия лек автомобил ;          ако пътувалата на задната седалка на лек автомобил, марка „К.” модел „Е.” с peг. № * пострадала Х. К. бе ползвала обезопасителен колан, същата щеше да бъде задържана на мястото си още при първото задействане на инерционните сили, възникнали при контакта и покачването на задното дясно колело на същия лек автомобил върху предната лява част на лек автомобил марка „Ф.” модел „П.” с peг. № ***. Пострадалата не би политнала наляво и напред, не би контактувала с детайли, разположени в предната част на задна лява врата на автомобила, не би излязла през отвора на счупения прозорец на задна лява врата на автомобила и при последващото му колебателно движение до хоризонтирането му не би паднала на платното за движение в зона А.

        Според заключението на изготвената ДНК експертиза № 16/ДНК-406 изследваният биологичен материал, иззет от лек автомобил марка „Ф.” модел „*” с н. per. № * с протокол за оглед на 11.04.2016г., произхожда от Х. Х. К..

 

        

         В рамките на осъществения върху правораздавателната дейност на окръжния съд служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати процесуални нарушения, които да се отнесат към съществените и неотстранимите, съответно -  да водят до отмяна на присъдата на формално основание по реда на чл.335 ал.2 вр. с чл.348 ал.3 от НПК. Независимо, че като фрапантни са квалифицирани в жалбата /допълнението/ на адв. Б. допуснати от окръжния съд нарушения, видно е, че за отстраними такива става дума, които въззивният съд, като съд по фактите и по правото, може и е длъжен да отстрани, ако възраженията се намерят за основателни, вместо да връща ненужно делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, каквото искане впрочем, от адв. Б., от адв. К.,  от подс. Б. и останалите страни в процеса, не се прави.

        Изготвените към присъдата мотиви покриват изискуемият се минимален стандарт за обоснован съдебен акт, защото дава възможност на страните да осъществят ефективно правото си на жалба/протест, а на въззивния съд – да извърши пълноценен контрол върху присъдата, в предмета и пределите на въззивната проверка.

        Казусът обаче, изключително усложнен и нетипичен, е налагал  по-задълбочен правен анализ, със съпоставяне и оценка на всички доказателствени източници – самостоятелно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и особено на тези, от които съществена информация за инкриминираното произшествие се извлича. На депозираните от  подсъдимите К.К. и Д.Б. обяснения е отдадено нужното внимание / л.21, л. 22 от номерацията на мотивите/, в контекста на характера им – доказателствено средство, но и основно средство за защита и основателно в частите, влизащи в противоречие с останалите доказателства по делото, обясненията не са получили кредит на доверие. Макар и по – пестеливо и едва при правния анализ, обсъдени са били и други гласни, писмени и веществени доказателства по делото, с логично акцентиране върху тези, на които страните в процеса са се позовавали и/или срещу които  възражения са били наведени / например показанията на свидетелите Н.Б., Н. Н. и М.А./. Изложените към присъдата мотиви по отношение на посочените до тук източници на релевантни факти се споделят и преповтарянето им е процесуално ненужно, а оценката им, дадена от окръжния съд не се оспорва от страните.         

         Подценено обаче от окръжния съд е било значението за правилното решаване на казуса на показанията на св. М. и на съдържащите се в изготвените в досъдебната фаза на процеса автотехнически и медицински заключения.

         Освен участник, М. е и очевидец на произшествието. На неговите показания обвинението, подс. К. и СМЕ по писмени данни са се позовавали, респективно, подс. Б. частично ги е оспорвал и поради това този състав намери необходимост от допълнителен разпит на св. М.. Логично, предвид изминалият период от инцидента до датата на разпита, загуба на конкретни спомени свидетелят наведе като причина да не може да даде точни и прецизни отговори на поставените въпроси и да съобщи някои противоречащи на предходните му показания факти. Посоченото предпостави използването на процесуалната техника по чл.281 от НПК с прочитане на показанията на този свидетел от досъдебната фаза на процеса, които той препотвърди като отговарящи на обективната действителност, поради което казаното от него тогава, по – близо до инкриминираната дата, наред с показанията му пред съдилищата, следва да се ползва при формиране на фактологическите и правните изводи по делото.

         Макар и без дължимата обосновка, с основание окръжният съд се е доверил на съобщеното от св. М., който е очевидец на една част от протеклите в инкриминираната вечер събития, тъй като не се установява да е заинтересован от изхода на делото / макар да признава, че личността на подс. К. и автомобила, който той притежава да са му известни от по-рано/. Кореспондиращи с останалия доказателствен материал се явяват показанията му за мястото, времето и начина на възникване на пътния инцидент и за предприетите действия по сигнализиране  на тел.112 за произшествието. М. съобщава добросъвестно това, което е възприел. Не бива да се забравя обаче, че той не е наблюдавал  отстрани инцидента, а активно е участвал в него. Свидетелят е бил поставен в изключително екстремна ситуация, в условия на сериозен шок, а автомобилът му е понесъл значителни като тежест и не един на брой удари, притискане, възкачване, в резултат на което загуба на контрол с отклоняване наляво, няколко завъртания на пътното платно и удари в мантинелата е претърпял. И поради това, обективно неизпълнимо е отправеното към св. М. от подс. К., защитника му и обвинението / а и от окръжния съд/  очакване, че попаднал в такава извънредна ситуация, той е наблюдавал постоянно, внимателно, непрекъснато и последователно и е възприемал пунктуално и детайлно всичко случващо се – на пътното платно, извън него, в затревения скат и т.н. Напротив, пред този състав св. М. добросъвестно заяви, че от момента, в който е възприел светлините на движещ се след него с висока скорост автомобил, който го е ударил до момента на излизането му от автомобила / след други удари, след въртене на пътното платно, след удари в мантинелата, след отваряне на въздушните възглавници и т.н./  не е имал обективна възможност да следи поведението на л.а. „К.“, управляван от подс. К. и дори не е могъл да забележи какъв автомобил го е ударил, колко удара, къде и по какъв механизъм управляваният от самия него автомобил е понесъл. Едва, след като л.а. „Ф.”, модел „П.” с peг. № ***се е установил неподвижно /на мястото и по начина, отразен в протоколите за оглед на местопроизшествието/ и след като от шока се е отърсил, св. М. е имал възможност и е видял л.а. „К.“, намиращ се в тревната площ, близо до билборд, с предница, насочена напред и задна част, гледаща към пътното платно. Показанията на св. М. кореспондират с интерпретацията на пътната обстановка след удара между неговия и на подс. К. автомобили, която свидетелят се опита да пресъздаде с нарисувана саморъчно от него скица в съдебната зала. Отразеното в нея  говори, че според възприятията на свидетеля – очевидец, джипът на подс. К. се установил далеч от мястото, където автомобилът на М. е спрял след удара в мантинелата и далеч от намиращото се извън пътното платно борче с камък до него, както и че след сблъсъка, св. М. отново не е имал възможност да наблюдава поведението на подс. К., защото се е отправил да търси помощ и да спре идващи от гр. М. автомобили. Неясно остава как и защо окръжният съд е стигнал до констатацията, че на 3м. пред собствения си автомобил св. М. се е позиционирал, за да сигнализира за помощ, махайки с ръце. Никога такава данна М. не е съобщавал, а в показанията, които първата инстанция е посочила, че кредитира / от дос. фаза пред съдия/ конкретика по този въпрос липсва. Непосредствено пред окръжния съд и пред този състав, за „притичване“ на около 20м. от произшествието /в посока гр. М./ св. М. съобщава. Настоящият състав също като първата инстанция намира, че липсват основания да не се даде вяра на заявеното от незаинтересования от изхода на делото М., че се е опитал да спре управлявания от подс. Б. автомобил, чрез махане с ръце и възражението на защитника на последния - че такова лице на пътното платно и в близост до него не е имало не може да се сподели.  

          Впрочем, казаното от свидетеля, че се е опитал да сигнализира на идващите от гр. М. автомобили /чрез махане с ръце/ и че водачът на л.а. „Ф.” модел „*” с н. per. № * - подс. Б., не е реагирал на подадените сигнали, всъщност не се противопоставя на обясненията на подс. Б. / и пътуващите в неговия автомобил лица/, който твърди, че такова лице на пътното платно не е видял да има и да маха с ръце. Сам св. М. пред този състав каза, че идващата кола не е дала индикация, че водачът й го е забелязал и заяви убедено : „…мен не ме  видя, забеляза моята кола и спря там..“. Така че, съобщеното от М. и от Б., не се противопоставя и не влиза в колизия помежду си, макар на пръв прочит такова впечатление да се създава, защото и двамата твърдят, че махащият на пътното платно М. не е забелязан от водачът на „Ф.“, модел „*”, с н. peг. № * – подс. Б.. Дори да се възприеме като достоверна тезата на подс. Б., че махащ на пътното платно човек не е имало, според предявеното на този подсъдим обвинение, и с авариралият автомобил той е следвало да съобрази поведението си, а че такъв автомобил е имало подс. Б. сам не оспорва.

         Показанията на св. М. за поведението му след инцидента кореспондират с информацията от тел.112 – справка и извлечени на хартиен носител електронни картони, от които е видно, че в 00:15:32 часа на 21.11.2015г. Д. /М./ е съобщил за настъпилото ПТП. Пред този състав св. М. заяви, че не си спомня, поради какво е счел, че сериозно пострадали от инцидента има. Все пак каза за определено слухово възприятие – охкане, за каквото, наред с „търкане“ по асфалта и „нещо на пътя в тъмното“ е съобщил в досъдебната фаза на процеса, както и цялата ситуация го е мотивирало да счете, че нуждаещи се от помощ лица има. Но, М. е категоричен, че човек на пътното платно не е видял, че не е потърсил и не е установил къде се намира евентуално това „пострадало“ лице, нито  кое е то, както и че охкането не е било близо до него /а в далечина/. Той  не може да определи нито откъде, нито от кого този звук / хъркане, охкане/ се е издавал, както и кога във времето е възприет от него, -  секунда, секунди, минута, минути, или в друг отрязък от време след излизането му от автомобила. Посоченото кореспондира добре със съобщеното от свидетеля на тел. 112.  М. не е съобщил за лежащ на пътното платно пострадал, а за ПТП с пострадали, като не вижда те /хората/ да напускат автомобила, което говори, че след инцидента по – скоро съмнение в М. е възникнало за пострадали лица, намиращи се в другия автомобил, участник в произшествието - лек автомобил, марка „К.” модел „Е.” с peг. № *.

         Основателно се явява оплакването на защитата на подс. Б. по отношение задълбочеността, обосноваността и всеобхватността на извършеното в досъдебната фаза на процеса експертно изследване на произшествието, без каквото дела от този вид не могат правилно да бъдат решени. Окръжният съд е бил длъжен да се отнесе критично към подхода на държавното обвинение спрямо изключително усложнения, откъм участници и механизъм на протичане, пътен инцидент. Прокуратурата се е задоволила с еднопосочно изследване на казуса, поотделно от автоинженери и от медици, без дори да обедини усилията и познанията на експертите в тези области на науката в комплексна експертиза, независимо, че за такава необходимост вещите лица – медици надлежно са уведомили разследващите и в изготвената СМЕ на труп изрично са отбелязали обусловеността и взаимовръзката между автотехническите и медицинските изводи. За тази обусловеност и пред окръжния съд са говорили, но това, наред с други  важни обстоятелства е останало извън вниманието на първостепенния съд. И при пръв прочит е било видно, че автотехническите експертизи са изготвени, без да се извърши самостоятелно измерване, с цел проверка за съответствие между отделните доказателствени източници, в които обективните находки са били отразени – например между протоколите за оглед на местопроизшествието и снимковия материал, като единствено с измерване на параметрите на левия завой и надлъжния наклон на платното за движение вещите лица са се задоволили при извършения от тях технически оглед на местопроизшествието. Подробен експертен коментар и техническо отнасяне на всички обективни находки към механизма на произшествието в заключенията също липсва - например значението на описаните в протоколите за оглед и заснети на фотоалбумите по пътното платно следи от изхвърлен чакъл, находки от биологичен характер – петна от кръв, разположение на части от тялото на починалата и т.н. За сметка на това, при формиране на експертните си изводи, автотехническите експертизи са използвали процесуално негодни изходни данни - показания на К. и Б. като свидетели. Казаното от подсъдимите лица, преди качеството на обвиняеми/подсъдими лица да са придобили, не е годно доказателствено средство и не може да послужи като изходна данна в подкрепа на експертни и/или правни изводи. От друга страна, за първи път пред окръжният съд подсъдимите са изложили своите версии за инцидента, които на експертно изследване не са били подложени, а към заключение, което не е съобразило изводите си с основно доказателствено средство по смисъла на НПК /обяснения на обвиняемо/подсъдимо лице/ следва да се подхожда с особено внимание. Невъзможно е било да не направи впечатление противоречието между първоначалното и допълнителното заключение, изготвени от едни и същи вещи лица, за което в експертизите и/или при изслушването им разумно обяснение не е дадено. Така например, в отговор на заданието / въпрос 6/ да се прецени скоростта на движение на управляваните от участниците в инцидента автомобили в контекста на особеностите на пътната обстановка е казано, че съобразената с всички тези особености скорост на движение е 135.8 км./ч. – л.94, т.2 от дос. пр. Или, излиза, че  скоростите на движение на всеки един от участвалите в инцидента автомобили е била съобразена по смисъла на чл.20 ал.1 изр. 1 – во от ЗДвП. Изведнъж, в допълнителното заключение / отговор на въпрос 2/ , скоростта на движение на управлявания от подс. Б. автомобил се квалифицира като несъобразена със същите особеностите на пътната обстановка и видимостта - тъмно време, ляв завой, наклон, вираж на пътното платно и т.н. – л.153. Едновременно с това е казано, че несъобразената скорост е позволявала на подс. Б. да възприеме авариралият на пътното платно автомобил и безпроблемно ударът с него да предотврати – л.155.   Посоченото до тук, което съвсем не е всичко останало  неясно по делото, е налагало, най – малкото, да се възложи допълнително техническо изследване на произшествието в контекста на казаното в обясненията на подсъдимите, с подробно пояснение за връзката и взаимната обусловеност между всяка една обективна находка от произшествието с механизма на възникване и протичане на инцидента, като се изиска от вещите лица да дадат категоричен, еднопосочен отговор на едни и същи поставени им въпроси и противоречието да изяснят. А мотивите към присъдата сочат, че и съдът се е затруднил да се ориентира, при така съществуващите противоречия в технически представената му от вещите лица пътна обстановка.

         Още по - формално, неоснователно и неубедително от окръжния съд са били неглижирани оплакванията на адв. Б. срещу изготвените в хода на разследването СМЕ.

         Първата от тях отразява резултатите от аутопсията на трупа на Х. К.К.. В нея медиците са отказали да дадат заключение по отношение на механизма на причиняване на всяко едно от травматичните увреждания преди да имат информация за механизма на протичане на произшествието от техническа страна. Становището им по особено важен за изхода на делото въпрос – кои от травматичните увреждания са причинени прижизнено/постмортално се изчерпва със следната декларация : „Всички травматични увреждания, установени при изследването на трупа на Х. К.К. са прижизнени, т.е., тя е била жива при причиняване на тежките травматични увреждания. Няма основание да се мисли, че част от уврежданията са прижизнени, а друга част са постмортални". Нито една находка с биологичен или технически характер, констатирана на местопроизшествието, нито една медицинска находка от аутопсията и произтичащи от тях научно – обосновани доводи в подкрепа на така направеният експертен извод не се откриват да са налични. Тоест, първото медицинско заключение единствено в частта му относно констатираните при аутопсията травматични увреждания с техните описани медико-биологични особености може и следва да се ползва, поради което резонно на вещите лица – медици съществените за изхода на делото въпроси отново са били поставени с назначаването на СМЕ по писмени данни.

         Прочитът на това заключение показва, че изразеното експертно становище отново е декларативно, необосновано и немотивирано, вътрешно противоречиво и противоречащо на други обективни находки от произшествието. Прав е адв. Б. да се оплаква, че с литературни и научно – практически справки вещите лица са се опитали да обосноват експертните изводи, без обаче съдържащото се в тези справки да е отнесено към конкретиката на казуса. На практика липсва медицинско обсъждане на всяка една от констатираните по трупа на починалата травми, липсват и изводи за механизма, по който те са причинени, за тяхната тежест и относителното им значение за настъпване на съставомерния резултат. Особено фрапантна е липсата на медицински анализ и коментар на възможното средство, с което, и на механизма, по който, тялото на Х. К. е било разчленено с причиняване на смъртоносна коремна травма и дали, чрез прегазване от автомобил такова разчленяване е възможно да настъпи.  И тук, дължимото обосновано медицинско обсъждане на отделните травми и дължимия се научно - обоснован отговор на въпроса - кога, по какъв механизъм, с кои части л.а. „Ф.“, модел „*”, с н. peг. № * е контактувал с тялото на Х. К. и е причинил всяка едно от травмите,  в частност разчленяването на тялото, са заместени с декларацията : „Травматичните увреждания, довели до смъртта на Х. К.К. / без да се посочи дори кои са те / са причинени при прегазване на тялото й от лекия автомобил Ф. П.“, от „ …преминаване на колелата/колело.. и контакт с ниските предни и долни части на купето на автомобила“. В подкрепа на този извод само литературна справка и наличието на биологични следи по л.а. „Ф.“ медиците сочат. Също така декларативен е отговора на първият поставен въпрос – причинени ли са били и какви по вид и тежест травматични увреждания на Х. К. по време на престоя й в л.а. „К.“ и при изпадането й от него, които само като „трудно определими“ са квалифицирани. Отново в заключението четем научна справка за обичайните видове травматични увреждания и механизмите на причиняването им на лица, намиращи се в автомобил при ПТП /л.49 – л.51, т.2 от дос. пр./. Прави впечатление, че в тази справка са описани множество травми, част от които идентични/сходни с констатираните по трупа на Х. К. – такива в областта на главата – счупвания на кости и нараняване на мозъка, счупвания на гръдна кост и ребра, травми на таза и в коремната област. Само защото биологичен материал, произхождащ от пострадалата в л.а. „К.“ не е намерен и предвид отстоянието от прозореца на автомобила до пътното платно, медиците са заключили, че докато е била вътре в този автомобил и при изпадането й от него тежки травматични увреждания Х. К. не е претърпяла. И с това експертното изследване на травматичните увреждания по трупа на починалата се изчерпва, без да се даде отговор на поне два резонно възникващи след декларативно направените медицински изводи, въпроса :  кога, как и по какъв механизъм тогава / след отричането на два възможни такива/ травматичните увреждания са били причинени и особено черепно - мозъчната травма, с оглед липсата дори на една обективна данна главата на Х. К. да е прегазвана от автомобил; по какви причини травматично неувредената, според медиците, Х. К. е останала неподвижно на пътното платно и не е предприела логичните действия да го напусне и да не създава предпоставки да бъде прегазена. С прижизнеността/постморталността на констатираните травматични увреждания изготвилите СМЕ по писмени данни медици изобщо не са намерили за нужно да се занимаят и по отношение на този въпрос експертизата, идентично с първата изготвена, страда от липса на всякаква обосновка. Отново, нито една конкретна медицинска находка, открита на местопроизшествието и/или при аутопсията на трупа, не се фиксира в заключението в подкрепа на този, очертаващ се като напълно произволен, извод. А той се изчерпва с казаното : „Всички изключително тежки травми, установени при изследването на трупа на Х. К. са с прижизнен характер..“. При изслушването им в съдебната зала, въпреки, че при изготвянето на втората експертиза, с предложен им от автоекспертите механизъм на протичане на инцидента медиците са работили, отговор на значими за предмета на делото въпроси отново не са дали. Вещите лица – медици не са могли да дадат научно - обосновано, медицинско обяснение за грубото противоречие между направеният от тях извод – за прижизненост на всички травматични увреждания, респективно, за причинната връзка между прегазването на Х. К. от л.а. „Ф.“, модел „*” с тези увреждания, и  оставената, описана в протоколите за оглед на местопроизшествието и добре видима на фотоалбумите следа – обилно петно от кръв на пътното платно, както и следи от кръв, откриващи се преди това петно. Единствено с евентуално допусната техническа грешка в протокола за оглед / каквато от автоекспертите не е била констатираната да е налична/ вещите лица са се опитали да обяснят необяснимото от медицинска гледна точка обилно кървене на Х. К. на пътното платно и факта, че то се намира в мястото, където е настъпил  първият контакт между тялото на починалата и управлявания от подс. Б. автомобил. И вещото лице М. е казал само : „Няма как нито логически, нито съдебно – медицински, няма начин да се обясни наличието на биологичен материал, на кръв, преди мястото на удара“ с управлявания от подс. Б. л.а. „Ф.“, модел „*”, с н. peг. № *. Но, тази обективна находка е факт, а за нея медицински обосновано обяснение медиците, изготвили СМЕ по писмени данни, не могат да дадат. Тя влиза в остро противоречие с казаното от тях, че до прегазването й от л.а. „Ф.“ никакви тежки травматични увреждания Х. К. не е получила. Така необосноваността и неувереността на вещите лица относно съдържащите се в СМЕ по писмени данни изводи, проличава добре и при прочита на протокола от съдебното заседание, в което те са били изслушани. Впечатление в него правят изричната уговорка, че заключенията се поддържат в случай, че нови обективни находки не са открити /вещото лице С./, както и изявленията, че усложнен, нетипичен, с неясни проявления върху тялото на пострадалата е механизма на произшествието, което затруднява значително извличането на конкретни и категорични медицински изводи относно механизма на причиняване на всяка една от констатираните травми, поради което като „трудно определими“ те са ги квалифицирали.

         Всичко казано окръжният съд е следвало да съобрази и да сподели виждането на адв. Б., че изготвените СМЕ са непълни, необосновани и немотивирани, поради което основателно съмнение в тяхната правилност възниква, защото на практика медиците са заявили, че конкретен и научно обоснован отговор на поставените им въпроси не могат да дадат. Това е било задължителна законова предпоставка за уважаване на доказателственото искане за повторно комплексно експертно изследване на пътния инцидент, но безмотивно и неправилно, това искане е било отхвърлено.

          Апелативният съд, воден от горното, назначи комплексна експертиза, с участието на 7 вещи лица - автоексперти, съдебни медици, физик и трасолог, като намери, че пълно, всестранно и обективно изясняване на казуса е възможно само след повторно и то комплексно изследване на произшествието с използването на експертни знания и опит и в други области на науката - трасология и физика, наред с познанията на експерти в областта на автотехниката и медицината. Според този състав, в казуса, изследване с участието на физик е било наложително, предвид липсата на задълбочени експертни познания  в конкретната област на науката у автоекспертите/съдебните медици и очевидното колебание в становището на последните, работили в първата фаза на процеса, относно проявлението на физичните закони при хаотично движение на човешкото тяло в автомобил по време на пътен инцидент с конкретните особености на възникване и протичането му. Нужно се намери в състава на експертизата да се включи и трасолог, който да спомогне при отнасянето на следите по пътното платно, по участвалите в инцидента автомобили и по трупа на починалата към възможните механизми за оставянето на такива следи.

         Преди изготвяне на експертизата, по служебен почин, по искане на страните и по инициатива на вещите лица, по делото бе приобщена и допълнителна писмена информация, както и веществени доказателствени средства - снимков материал и клипове, направени при извършване на огледите на местопроизшествието в досъдебната фаза на процеса, които не са станали част от изготвените фотоалбуми. И накрая, но не и по важност, бе извършен  и оглед по реда на чл.285 от НПК. В неговите рамки, освен  описване, оразмеряване и заснемане на следи по пътното платно и на други странични обекти и находки от значение за казуса, бяха намерени,  иззети и приобщени като веществени доказателства части от автомобил, за които се предположи, че носят следи  от инкриминираното произшествие, а това предположение се потвърди след надлежно трасологично изследване на намерените обекти, според което откритите находки са части от ляво задно стъкло на л.а. „К.“.  Няма основание да се сподели възражението на адв. П. с характер на предположение, че от друго ПТП и от участвал в такова неизвестен автомобил иззетите при съдебния оглед веществени доказателства произхождат. Вярно е, че огледът се проведе значително време след инкриминираната дата, но наличието на идентични части от автомобил в близост до борчето и камък до него надлежно е било фиксирано на снимките от фотоалбума към втория протокол за оглед /виж снимка 17/, макар и да не са били приобщени като веществени доказателства към делото. Няма никакви данни друго транспортно произшествие в същия участък от пътя да е настъпило с отклоняване на автомобил в затревената площ и то отново с участието на л.а. „К.“, който не от вида често срещани превозни средства, а оставените по пътното платно следи отразяват безсъмнено отправянето на управлявания от подс. К. л.а. „К.“ към затревената част и борчето, намиращо се  там. Впрочем, и изготвените в първата фаза на процеса автотехнически експертизи, с изводите на които подс. К. се е съгласил, са приели същите части от автомобил като оставени от л.а. „К.“ при удара му със камък /скала/ в близост до борчето и при преобръщането му, което е описано като част от приетия в тези експертизи механизъм на произшествието. И този експертен извод сега намира своето допълнително експертно – трасологично, потвърждение в контекста и на установеното по делото, че нито един от другите два автомобила, участвали в инцидента не са напускали пътното платно.

         От информацията от тел.112 и заявеното във връзка с нея обяснение от подс. Б., се установи и че подс. Б., неправилно записан в картона като С., също е подал сигнал за ПТП с пострадала жена, която : „лежи на пътя и не мърда“.

        От писмото от АПИ /л.88 от настоящето дело/ става ясно, че от момента на инцидента до момента на извършване на оглед от съдебния състав, на пътният участък, на които произшествието е възникнало няма извършвани дейности, довели до промяна на трасето в ситуационни и/или нивелетно отношение.

        Важна се оказа информацията, извличаща се от снимките и клиповете, направени при втория оглед на местопроизшествието /предоставени от Областна Дирекция на МВР – К. с писмо на л.31 от делото, на електронен носител - в бял плик с надпис ЧУПЛИВО, възпроизведени в пълнота и в представената на електронен носител комплексна експертиза/. В кадри  - файлове Р1340013,  P1340015 и „клип МП-2“ - във време около 2‘40“ мин. и  5‘24“ ÷ 5‘41“ мин. /фигури 30, 31 и 32 от комплексната експертиза/ – е  видна следа от автомобилна гума, разположена косо на платното за движение, почти перпендикулярно на него с неравномерен характер – с прекъсвания и криволичене, която се намира много близо до петното с обилно кръвоизтичане /засипано с пясък/. Според комплексната експертиза, тази следа не може да е оставена от л. а. „Ф.“ на св. М., тъй като е отложена след мястото, на което той се е установил. Не може да произхожда и от управлявания от подс. Б. л.а. „Ф.“, тъй като той само е преминал през този участък на платното за движение, без да маневрира на това място. Направен е извод, че следата е с произход от л.а. „К.“, за което говори нейния характер – криволиченето с прекъсвания, които съответстват на повредата на колелата на л. а. „К.“ - откъснато задно ляво колело с разрушаване на джантата, разрушаване на джантата на предното ляво колело. Външният му фланец, заедно с външният борд са съхранени, но е настъпило разрушаване по цилиндричната част на джантата. Това разрушаване е пълно и вътрешната цилиндрична част се е отделила от главината с външния борд. Освен това, в близост до следата има множеството отломъци от л.а. „К.“. Тази обективна находка не е намерила дължимото отразяване в протоколите за оглед на местопроизшествието, но се открива ясно фиксирана в изготвените по време на втория оглед снимки и клипове. Отново несподеляемо е изказаното от адв. П. предположение, че не от участвалите в инкриминирания инцидент автомобили и не на инкриминираната дата, тази следа е била оставена. Освен, че ясно е изразена, като налична тази следа е фиксирана при огледа на запазено от органите на реда местопроизшествие, протекло и приключило с преминаване през пътния участък на три автомобила – л.а. „Ф.“, управляван от св. М., л.а. „ К.“, управляван от подс. К. и л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б.. Веднага след преминаването на последния през пътния участък, св. М. е успял да предотврати преминаването на други автомобили и в отговор на сигнала на тел. 112 участъкът е обезопасен и по него други превозни средства не са минавали, за да се счете, че от такива обективната находка произхожда. А и, както вещите лица заявиха в съдебната зала, насочеността, вида и местоположението на следата говори, че от участник в инкриминираното произшествието тази следа е оставена, защото иначе би означавало, че в инцидента друг автомобил е взел участие, за което нито една данна по делото няма, и че този друг автомобил е маневрирал неустойчиво, перпендикулярно на пътното платно в разгара на произшествието или след него, за каквато хипотеза липсва житейска логика, а и обективни данни отново няма. Очевидецът М. е категоричен, че освен неговият автомобил и автомобилите на двамата подсъдими, друго превозно средство по пътния участък не е преминавало.

        Откриването на оставена при инцидента находка едва сега, наред с резултатите от извършените от вещите лица измервания – самостоятелно и в хода на съдебния оглед, води до обективната констатация за несъответствие между словесното отразяване на следите от произшествието /в протоколите за оглед/ и отразяването им на направените при огледите снимки и клипове, където тези находки са визуализирани. Тази констатация подробно е отразена в заключението / л.168 – л.180 от настоящето дело/ и ненужно е да се преповтаря в мотивите буквално и детайлно. Все пак, за да се придобие представа за неточностите и непълнотите в описанието  на обективните находки от произшествието в протоколите за оглед, в контекста на важното обстоятелство, че именно тези протоколи са послужили като основна база за изготвяне на автотехническите експертизи в досъдебната фаза на процеса, обобщено ще се каже, че в протоколите за оглед позиционирането на трите автомобила, участвали в произшествието е геометрично неопределено и не е конкретизирано дали автомобилите са установени преди/след ориентира / метална основа на билборд, която се намира вдясно от платното за движение на разстояние 6,9 метра/. Така непълно отразените положения на автомобилите в първия протокол за оглед на местопроизшествие, дава възможност за различна интерпретация на находките, респективно, затруднява правдивото разпределение на откритите в зоната на извършените огледи други находки. Много съществени за изхода на делото находки – трупа на пострадалата и части от тялото й също се оказват неточно описани в първия протокол за оглед. Освен, че в него липсва описание в какво направление спрямо ориентира са направени отразените измерванията, те противоречат на други обективни данни, които по категоричен начин, в това число и в съдебно заседание по реда на чл.285 от НПК бяха установени, а именно, че  общата ширина на платното е 7,95 метра. При описаното в протокола, че ходилото на крака на починалата е позиционирано /чрез пръстите и петата/ на 3,4 м. от единия край на платното и на 5,00м. от другия край, платното за движение би следвало да е 8,4 метра, а 7.95м. то в действителност е. Описаните във втория протокол за оглед следи противоречат на снимките и клиповете, изготвени при огледа, като освен, че не отбелязано от кои точки се извършват измерванията и в каква посока са направени те, ако бъдат построени в мащабни скици, съгласно отразеното в протокола, то една от следите ще се окаже завършваща след /от северната страна на/ л. а. „Ф.“, управляван от св. М., но на снимковия материал е видно, че тази следа завършва преди /южно/ автомобила, а след /северно/ автомобила следи от гуми, съответстващи на описаната, няма. Не е описана, оразмерена, в цялост и коректно, и оставената следа от застъргване с цикличен характер, която  при построяването и по данните от протокола за оглед с начало на 76,60 метра и следваща точка на 73 метра, излиза да е с дължина 3,6 метра, като реално тя е 7,35 метра, което, освен на снимковия материал, бе установено и при извършения съдебен оглед. Или, в протокола за оглед не е описан края на следата, а само една междинна точка от нея, като тази следа пресича две следи от гуми, а в дясно от следата от застъргване, успоредно на нея, в непосредствена близост се различава и друга следа от гума. При съдебния оглед се установява и че положението на счупения бордюр спрямо данните от протоколите и спрямо измерванията в съдебно заседание се различава с 9,55 метра, разлика има и в началото на следата от застъргване и тя е 8,59 метра.

         Всички изброени неточности, пропуски и противоречия в словесното отразяване на следите, с помощта на снимките във фотоалбумите на местопроизшествието и извършените от вещите лица самостоятелно и в присъствието на съда и страните измервания, са отстранени в комплексната експертиза. В отговор на възраженията на защитника на подс. К., който счита, че при очертаване на механизма на произшествието обективните находки може да се коментират единствено, съобразно тяхното словесно описание в протоколите за оглед, респективно, че снимковият материал и установената, чрез приобщаването му към делото, следа по пътното платно процесуално е недопустимо да се използва като изходна данна по делото, е необходимо да се каже следното. Вярно е, че НПК изисква огледът на местопроизшествие и съставения за него протокол да са израз на дейност, извършена с максимална обективност, точност и пълнота. Но, риск от пропуски, поради обективни или субективни причини, винаги съществува. Затова, събраната при огледа информация, отразена в протоколите за оглед, подлежи на проверка на общо основание /чл. 14 ал. 2 НПК/. Непълнотите и неточностите не лишават протоколите от официалната им сила на писмено доказателствено средство за извършеното действие, защото са съставени от компетентен орган, по реда и при условията, посочени в закона и носят съответните реквизити. Съпътстващите огледния протокол фотоснимки и клипове са веществени доказателствени средства, чрез които се възпроизвеждат и се приобщават към делото констатираните при извършения оглед на местопроизшествието обекти и поради това също са годен източник на информация. Поначало фотографирането, филмирането и пр. са предвидени в закона като средства за закрепване на информация и приобщаването й към делото с предназначение - да се онагледи документираното в протокола за съответното процесуално-следствено действие и да се даде повече яснота за него, да се закрепи максимално точна, изчерпателна и обективна информация и на тази база да се осигури възможност за преодоляване на неточности, пропуски и неясноти при документално-словесното отразяване на констатациите в съставения протокол. Ето защо, когато се окаже, че снимковият материал, съпътстващ протокола за съответното процесуално-следствено действие, носи нова информация, било то за нови обекти или за тяхното разположение, съответно за функционалните връзки между тях, това не компрометира възможността за ползването на протокола, напротив, показва нагледно смисъла и значението на фиксирането на следи, обекти, действия и пр. при извършването на съответните процесуално-следствени действия чрез изготвяне на фотоснимки, диапозитиви, видеозаписи, кинозаписи и пр. Доколкото не са установени в случая процедурни нарушения в извършването на огледа, изключващи процесуалната негова валидност, няма причини да се постави под съмнение това, че предоставените на съда и ползваните от вещите лица от комплексната експертиза фотоснимки фиксират състоянието на местопроизшествието такова, каквото то е било към момента на извършването на огледа, съответно и на обектите, които са се намирали на него. Поради казаното, използването на информацията от фотоснимките и клиповете за нуждите на доказателствения процес, съпътстващи изготвените протоколи за оглед на местопроизшествие, не съставлява нарушение на изискването на чл. 13 ал. 2 от НПК за разкриване на истината, по реда и чрез средствата, предвидени в НПК.    

          И, използвайки и тези годни доказателствени средства, вещите лица  от комплексната  експертиза са достигнали до възможно най – прецизното описание, оразмеряване и отнасяне на обективните находки от местопроизшествието към извличащите се на тяхна база експертни изводи. А оказва се, решаващо значение за формиране на съдийското убеждение относно виновността на подс. Д.С.Б. по предявеното му с внесения обвинителен акт обвинение експертните изводи имат.

         Според комплексната експертиза управляваният от подс. Б. л.а. „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е прегазил вече починала и без жизнени функции Х. Х. К., причинявайки й постмортално счупване на гръбначен стълб и ребра с разкъсване на сърце и бял дроб, наред с откъсване на  крайник, които травматични увреждания не са в причинна връзка с настъпилия смъртен резултат. Няма как обективно да се отрече, че за първи път едва в комплексната експертиза травматичните увреждания, констатирани по тялото на Х. Х. К. са подложени на комплексно, пълноценно, задълбочено изследване и за първи път подробно, мотивирано и научно – обосновано заключение относно възможните механизми и средства за причиняването им, от техническа, медицинска, трасологична и физична гледна точка, са анализирани.

          Изследвайки всички обективни находки, откриващи се на местопроизшествието и при аутопсията на трупа, наред с констатациите от огледите на участвалите в инцидента три автомобила и след отнасянето им към възможността разчленяване на тялото на Х. К. да се причини, чрез прегазване от л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б., вещите лица категорично са отрекли такъв механизъм да е възможен. От експертна гледна точка, за да се случи това, се изисква да са налични определени обективни предпоставки, съответно, на местопроизшествието или по трупа на починалата да се откриват конкретни находки, а именно:  1. Тялото на пострадалата следва да е било закрепено трайно и неподвижно към асфалта, при което левия й долен крайник да се закачи за ниски части по предната повърхност на автомобила или части от шасито му и с упражнено силно дърпане по неговата ос да се откъсне. Установено е обаче, че тялото не е било „заковано“ за пътното платно и неоспорими следи от влаченето му по него са налични. А  и откъсване на крайник със счупване и разединяване на тазовите кости и с прекъсване на предната коремна стена по една линия, чрез прегазване не може да се причини; 2. При откъсване на крайник, чрез закачването му за части от автомобила „Ф.“, мястото на разединяване с тялото няма да бъде по една плоскост, а грубо, неравно и с висящи мускулни групи, кожни участъци /ламба/, сухожилия и нерви, като откъсването ще е на местото с най-слабо съпротивление - тазобедрената става. Нито една от посочените медицински находки не е налична. 3. Конкретните медико – биологични характеристики на травмата -  през долната част на корема с изпадане на червата, разкъсване на предна коремна стена, счупване и разединяване на тазовите кости, ампутиране на ляв долен крайник, заедно със седалището и част от таза е станало по една права и сравнително гладка линия, оставило бледа ивица по протежение на цялото видимо разкъсване - т.н. в медицината „ивица на притискане“ / снимките от местопроизшествието  с № 1330958, 59, 60 и 1330919, 20, 27 и 28/. Такова разчленяване в съдебната медицина е типично за т.н. ЖП – травми, защото металното колело на влака има странична издадена част – т.н. „реборд“ и цилиндрична гладка част, която се движи по релсите и при преминаване на това колело през човешко тяло, лежащо на релсите, реборда прекъсва тъканите /по ножичен механизъм/ в една плоскост, а хоризонталната гладка част на колелото притиска силно кожата към релсата, при което се получава ивица на притискане, идентична с видимите по трупа на починалата на снимките. Нито една част от автомобила, управляван от подс. Б. с неговите особености и повреди /фиксирани при огледа му/ няма характеристиките на описаното като налично при влак - метално, гладко колело, а видно е, че гумите на изследвания автомобил не са били спукани, не са останали без налягане на въздух в тях, поради което не са контактували с пътното платно и с тялото на починалата с оголени, метални бордове. Поради това, невъзможно е л.а. „Ф.“ при прегазването на пострадалата да е притиснал в една плоскост с прекъсване /по ножичен механизъм/ всички тъкани в долната коремна област отляво с прекъсване на тазовите кости; 4. Разчленяването на тялото, посредством прегазването му от л.а. „ Ф.“, ще остави следи от обилно кръвотечение след мястото на първия контакт между автомобила и тялото. В казуса обаче, в зоната преди петното с обилно кръвоизтичане /засипано с пясък - фиг. 35 от заключението, снимка 1340013/ липсват следи от влачене на пострадалата по направление на движение на л. а. „Ф.“, управляван от подс. Б., а след него следите от влачене личат ясно, което означава, че мястото на първоначален контакт между пострадалата и този автомобил е именно мястото на петното. Но при първоначалния контакт следи от обилно кръвотечение не могат да останат, такива следва да се открият на мястото, където трупа след прегазването се е установил, а там следи от обилно кръвотечение няма. Поради това се налага извод, че през разчленено, преди това обилно кървящо  тяло, л. а. „Ф.“ е преминал; 5. При разчленяване, чрез прегазване, по л.а. „Ф.“  може да очакват следи от кожни участъци, мускулни групи, косми или коса, парчета от дрехи, но не и мастни отлагания, каквито по л.а. „Ф.“ са добре видими на снимките от местопроизшествието и тези следи говорят индиректно, че този автомобил е преминал през тяло, което вече е разчленено и е било с открити мастни участъци.

         Отново, след задълбочено комплексно изследване на всички изходни данни по делото, вещите лица са заключили, че липсата дори на една медицинска /или с друг характер/ обективна данна в подкрепа на извода, че главата на Х. Х. К. е прегазвана от автомобил, тежката черепно – мозъчна травма, самостоятелно водеща до смърт на пострадалата, в следствие на която тя е била в безсъзнание при изпадането й на пътното платно, също не може да бъде причинена при контакт между главата на Х. Х. К. и л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б..

         Тежката гръдна травма е комбинирана, многообразна, съчетана и включва множество отделни увреждания. Само част от тях - констатираните пълно прекъсване на гръбначния стълб на ниво 3-4 гръдни прешлени и между 5-ти поясен и 1-ви кръстцов прешлен, счупването на ребрата вляво и вдясно, счупването на дясната ключица и масивно разкъсване на бял дроб и сърце, е възможно да се причинят, чрез прегазване на тялото на Х. Х. К. от л.а. „Ф.“, управляван от подс. Б.. По отношение на тези увреждания обаче се установява, че или са причинени послесмъртно, или, поради липсата на коректно отразяване в СМЕ на труп на находките от аутопсията и липсата на допълнително направени изследвания, са такива с неопределен по категоричен начин характер. Така, уврежданията - масивно разкъсване на бял дроб и сърце са послесмъртни, защото при такова масивно разкъсване на жизненоважни органи, ако Х. Х. К. е имала сърдечна дейност, задължително от медицинска гледна точка, излив на кръв в гръдната кухина от порядъка на около 1,5 – 2 литра следва да се открива, а в СМЕ на труп не е посочено никакво количество кръв в гръдната кухина да е констатирано. Не са направени при аутопсията допълнителни разрези по гърба и по долните крайници на трупа, непълно е описанието на находките, липсва изрично отразяване на наличието на кръвонасядания в подкожието и в мускулатурата в областта на счупванията на костите. Според вещите лица, когато такива има те следва да се опишат подробно - къде са локализирани, на какво ниво са от плоскостта на петата, с какви размери и цвят и да се направят цветни фотоснимки, защото трайно в съдебната медицина е застъпено становището, че ако  кръвонасядания липсват или са слабо изразени, то травмите са послесмъртно причинени, а за да се даде най – обективен отговор на този въпрос, задължително следва да се извърши  хистологично изследване на тъканите от местата с травматични увреждания или около счупените  кости с цел потвърждаване/отхвърляне прижизнеността на травматичните увреждания. Доколкото, в конкретния случай, такова изследване не е било направено, на базата на даденото в СМЕ на труп описание - слабо изразени кръвонасядания,  видимо и на снимките от аутопсията, се стига до извод, че констатирани по трупа счупвания на кости / без това на гръдната кост/ е станало послесмъртно.

         След съотнасяне на откриващата се следа от автомобилна гума на пътното платно / фигури 30, 31 и 32 от комплексната експертиза/ и установеното, че тя се намира близо до петното с обилно кръвоизтичане /фигура 28, 32 от заключението/ в контекста на повредите, които участвалите в инцидента три автомобила са претърпели и медико – биологичните особености на отделните травматични увреждания, вещите лица считат, че единствено, чрез притискане на тялото на починалата с борд на джанта на колело със спукана гума/и от тежък автомобил върху асфалтова настилка описаното разчленяване е възможно да се получи. Само характеристиките и констатираните по л. а. „К.“ повреди – две леви колела, останали без въздух в тях, отговорят на възможният механизъм и средство, с което разчленяването на тялото може да се причини, а до мястото на масивно изтичане на кръв от пострадалата следата от движение на този автомобил е оставена. Липсата на видимо зацапване с кръв по джантите и гумите на предно и задно ляво колело, освен поради това, че задълбочено изследване на този автомобил не е правено, вещите лица обясняват и с медицинския факт, че при силно притискане кръвоносните съдове не кървят – т.е., когато джантата е притискала тъканите по описаният по-горе начин, големите кръвоносни съдове са били притиснати и не е имало възможност за обилно кървене. След като колелото /джантата/ е преминало през тялото, големите кръвоносни съдове и най-вече илиачната артерия са се отворили и е последвало профузно кървене, от което се е образувало голямото петно от кръв, фиксирано на снимките от извършените огледи на местопроизшествието.  

         Отразените при аутопсията медико – биологични белези на черепно - мозъчната травма, в контекста на информацията за динамиката на произшествието, особеностите на терена, повредите по трите автомобила, според вещите лица водят  до извода, че това травматично увреждане също е причинено прижизнено и по комплексен механизъм - при свободното и хаотичното движение на тялото на Х. Х. К. / без поставен обезопасителен колан/ с множество удари в различни твърди тъпи предмети от интериора на купето на л.а. „К.“, който два сблъсъка с управлявания от св. М. автомобил, удар в скала до борче, преобръщане е претърпял, и при контакта на тялото на пострадалата с пътното платно при изпадането му от автомобила, когато по-леки травматични увреждания също е възможно да се причинят. Тъй като черепно – мозъчната травма е вътрешна, по лицето на пострадалата няма следи от обилно кръвотечение, а наличните следи са от кръвотечение, възникнало по-късно – от ушите и носа в следствие на травмите, медицински обяснимо е в купето на л.а. „К.“ да няма следи от кръв, произхождаща от починалата. Вещите лица сочат, че такива травми най-често се получават при сблъскване между две МПС, при удар в неподвижни предмети, при преобръщане на автомобила, при рязко тръгване или спиране и др. – все пътни ситуации, отговарящи на инкриминираната. По същия механизъм – инерционен и докато тялото на починалата се е намирала вътре в купето на л.а. „К.“ – от блъскането на предната гръдна стена в интериорни части от купето, е причинено прижизнено и счупването на гръдната кост, поради обилното кръвонасядане в средостението, т.е., и то не е резултат от прегазването на Х. Х. К. от л.а. „ Ф.“, управляван от подс. Б..

         Според този състав, на обективните находки, коментирани до тук,  послужили на комплексната експертиза за формиране на изводите, субективните, неясни и неконкретни слухови възприятия на св. М. не могат да се противопоставят, както неправилно адв. П., СМЕ по писмени данни и окръжния съд считат. Това са възприятия на претърпял тежък инцидент очевидец, които на тел. 112 от него не са били съобщени, а М. не е в състояние да определи нито откъде, нито от кого, нито кога хъркане, охкане, търкане по асфалта и т.н., е чул. Установено е още и че прегазването на Х. К. от управлявания от подс. Б. автомобил не се е случило веднага след като охкане и хъркане св. М. е възприел. Напротив, излизайки от авариралия автомобил, М. е забелязал идващи от гр. М. автомобили и на около 20 м. към тях по пътното платно се е придвижил. Подсъдимият Б. първо е преминал покрай М., после е възприел авариралият автомобил и е извършил действия по отклонението си в дясната пътна лента и едва тогава,  след около 60 – 70м., е стигнал до и е прегазил пострадалата. Или, очевидно период от време е изминал /който не може да се определи с точност/ от чутото от св. М. хъркане/охкане до прегазването на пострадалата от л.а. „Ф.“. Това, съпоставено с медицинския извод, че скоротечно след разчленяването и след причиняването на черепно – мозъчната травма Х. К. е починала / а тези травми от л.а. „ Ф.“ не са причинени/, наред с невъзможността да се определи точно кога смъртта е настъпила - секунда, две, минута и т.н. след причиняване на посочените травми, води до извод, че показанията на св. М. не могат да се противопоставят на извлечения само от обективни данни по делото извод - че л.а. „ Ф.“, управляван от подс. Б. е прегазил трупа на Х. К., която вече е била без жизнени функции.    

          По  – благоприятна за подсъдимия Б. стойност на скоростта му на движение е приета като установяваща се от обективните находки по делото в комплексната експертиза. Според вещите лица, управляваният от този подсъдим автомобил не е оставил следи по пътното платно и неизвестно е кога и с какъв интензитет спирачният механизъм от него е бил употребен /в обясненията на подс. Б. конкретика по този въпрос липсва, обективни находки също няма/. Затова, разстоянието, което л.а. „Ф.” модел „*” с н. peг. № * е изминал от първоначалния удар с тялото на починалата до мястото, където се е установил и разстоянието между първоначалния контакт до мястото на  отхвърляне на трупа, правят невъзможно по експертен път скоростта на движение на л.а. „Ф.” модел „*” с н. peг. № * обективно да се фиксира. От друга страна, съобщената в обясненията на подс. Б. скорост на движение – около 90 км./ч. не влиза в противоречие с обективните находки, открити на местопроизшествието и тази стойност от експертизата е приета като достоверна.  По - благоприятна и за  подс. К. скорост на движение на управлявания от него  л.а. „К.“ комплексната експертиза също е приела -  около 90 – 100 км./ч. вместо 115 км./ч. Анализираната вече, фиксирана на снимките и клиповете, направени при втория оглед на местопроизшествието следа от гума на пътното платно, трасологично доказаната принадлежност на иззетите при съдебния оглед веществени доказателства  към л.а. „К.“, липсата на стъкла и гумени уплътнения от л.а. „К.“ по пътното платно, разстоянието между борче и камък до него и мястото, където л.а. „ К.“ е установен при огледите / виж заключението – л.199, 200 от настоящето дело/,  са изходните данни, които водят до извода, че в следствие на контакта на л.а. „К.“ със затревения терен, при удара в камък /скала/ и  преобръщането му се е счупило задно ляво стъкло, от което намиращата се на задната седалка на автомобила Х. К. неустойчиво е провиснала през счупения прозорец, а е изпаднала на пътното платно при връщането на л.а. „К.“ на него, след което, с последващо отправяне към затревения скат „К.“- а се е установил в тревната площ, на мястото и по начина, отразен в протоколите за оглед на местопроизшествието.

         Останалите експертни изводи, имащи отношение към предмета на доказване, се очертават като идентични/сходни с изготвените в досъдебната фаза на процеса експертизи, намерили своето логично отражение в изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, послужила като база да се постанови спрямо подс. К. осъдителна присъда. И комплексната експертиза / като първото автотехническо заключение/ счита, че скоростта на движение на управлявания от подс. Б. автомобил на  „дълги“ светлини е била технически съобразена с особеностите на пътната обстановка и в частност дори с вероятността от появата на препятствия с характеристиките на авариралия автомобил, като при своевременна реакция с аварийно спиране, произшествието е било предотвратимо от подс. Б.. Видимостта към препятствие с характеристиките на пострадалата е била ограничена от авариралия автомобил и тя /около 70 метра/ е била по-малка от дължината на опасната му зона за спиране /89 метра/. Няма противоречие в изводите на всички изготвени по делото експертизи относно причината за възникване на причинния процес – неправомерното поведение на подс. К., относно динамиката и развитието на произшествието касателно участвалите в него л.а. „К.”, модел „Е.”, с peг. № *, управляван от подс. К.К. и л.а. „Ф.”, модел „П.”, с per. № ***, управляван от св. М. и относно техническата възможност за всеки един от двамата водачи да предотврати инцидента.

         След внимателно обсъждане и анализ на доказателствената съвкупност самостоятелно и в нейната цялост и единство, този състав намери, че изготвената във въззивната инстанция комплексна експертиза следва да се ползва при формиране на вътрешното убеждение на съда. Заключението е изготвено от вещи лица с образователен ценз, знания и дългогодишен опит в различни сфери на научното познание, базирано е единствено и само на обективните находки / всички/, откриващи се отразени в протоколите за оглед и снимковия материал, изготвен при огледите на местопроизшествието и на описаните като установени при аутопсията на трупа на Х. Х. К.. Експертизата е изчерпателна и задълбочена, всеки извод е подробно мотивиран, а заключението убедително бе защитено в съдебната зала от вещите лица, които на всички, поставени от съда и от страните въпроси, категоричен, ясен и научно  - обоснован отговор дадоха.

         Изложеното по-горе в мотивите, при обсъждането на изготвените в досъдебната фаза на процеса експертизи, води до извода, че те са несъпоставими с и непротивопоставими на комплексната експертиза,  поради което не се откриват разумни правни доводи в подкрепа на  направеното от частното, държавното обвинение и от защитника на подс. К. искане - за назначаване на т.н. „арбитражна“ експертиза – понятие, липсващо в процесуалния закон, но наложило се в съдебната практика. Към назначаване на арбитражна експертиза се пристъпва, когато по делото има най – малко две всеобхватни и обосновани заключения, всяко, изготвено от вещи лица със знания и опит в идентични/сходни сфери на научното познание, които, след като са използвали идентични изходни данни / годни и събрани по реда и начина, предвиден в НПК/ са стигнали до коренно противоположни експертни изводи по поставените им въпроси. Очевидно, не такава е ситуацията по настоящото дело.

            По принцип,  експертно заключение, анализирало пътно - транспортно произшествие, особено от вида на инкриминираното – протекло изключително усложнено, динамично и поетапно, само от една гледна точка - на автотехниката/медицината и то поотделно - трудно може да се противопостави на извършен комплексен анализ на пътния инцидент. Резонно е едностранчивото/комплексното изследване да не получат еднакъв кредит на доверие с очакван приоритет на заключението, стигнало до изводите си с помощта на комплексно приложен опит и знания в множество различни области на научното познание. По-същественото в казуса е, че с различни изходни данни вещите лица, изготвили комплексната експертиза и вещите лица - автори на техническите и медицински експертизи, са разполагали, когато експертните изводи са извеждали. Вещите лица, работили в досъдебната фаза на процеса са ползвали неточно, непълно и неправилно отразени в протоколите за оглед обективни находки, позовавайки се освен това и на недопустими по смисъла на НПК гласни доказателства. Комплексното заключение е анализирало всички оставени на местопроизшествието находки, в това число и неизвестните за изготвилите автотехническите и медицинските експертизи - следа по пътното платно и части от автомобил - все оказващи се от съществено значение, наред с  точно, прецизно и коректно оразмеряване, отнасяне, обсъждане и анализиране на тези, и останалите изходни данни, поотделно и в съвкупността им. Необоснованите, лишени от отговори на поставените им въпроси и поради това създаващи основателно съмнение в тяхната правилност СМЕ, са законово основание за извършване на повторно експертно изследване в същата област на науката, но, на обоснованата комплексна експертиза тези СМЕ не могат да се противопоставят и да мотивират назначаване на  „арбитражна“ експертиза. Направеното в този смисъл доказателствено искане не държи сметка и за отразеното в съдебните протоколи изявление на медиците, изготвили СМЕ, че те се поддържат при условие, че нови обективни находки не са намерени /виж изявлението на вещото лице С. - л.107 – гръб от делото на окръжния съд/. И накрая, но не по важност, това, че при аутопсията на трупа на Х. К. не са били описани пълно и коректно откриващите се находки и техните морфологични белези, допълнителни хистологични  изследвания /каквито добрата медицинска практика изисква при колебание в находките от аутопсията/ не са направени и тъй като тези пороци към днешна дата обективно е невъзможно да се отстранят, се обезсмисля ново експертно изследване, което само до процес, протичащ извън разумния му срок за разглеждане, може да доведе.

         Едновременно с това, страните в процеса не излагат правно - значими съображения за това изготвената в тази инстанция експертиза да е непълна, необоснована и/или немотивирана и поради това да възниква съмнение в нейната правилност, не се правят и оплаквания за  некомпетентност и предубеденост на вещите лица. И тъй като, и служебно такива не се откриват, не са налични законовите предпоставки /по смисъла на чл.153 от НПК/ за назначаване на допълнителна/повторна експертиза.

        

         От правна страна:

         Формираната в тази инстанция доказателствена съвкупност в нейната цялост, единство и взаимовръзка,  води до промяна в направения с атакуваната присъда извод относно виновността на подс. Д.С.Б. по предявеното му с внесения обвинителен акт обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и единственият възможен и законосъобразен финал на проведеното в тази инстанция съдебно следствие се явява постановената по настоящето дело присъда, с която подс. Д.С.Б. бе признат за невиновен и оправдан изцяло. Защото,    обвинителната теза, залегнала в обвинителния акт спрямо подс. Б. се оказва не просто съществено разколебана, а опровергана.

        Осъждането на подс. Б. е възможно и законосъобразно само, ако по несъмнен и безспорен начин, в съответствие със стандарта по чл.303 ал.2 от НПК, бе доказано, че като водач на МПС Д.Б. е допуснал виновно нарушение на правила за движение по пътищата и че между поведението му на пътя и смъртта на Х. Х. К. е налице причинно – следствена връзка.

        Вътрешно противоречива, противоречаща частично на събраните по делото доказателства, в колизия с трайната съдебна практика за несъвместимост на инкриминираните спрямо подс. Б. нарушения - по чл.20 ал.2 изр.1-во и изр. 2–ро от ЗДвП /виж например в този смисъл Решение № 16/2012г., II н.о. ВКС, Решение №222/2014г., II н.о. ВКС/, е  застъпената обвинителна теза по отношение на този подсъдим. Дължимата корекция с прецизирането й, окръжният съд не е извършил, като в мотивите към присъдата също се откриват правни изводи, противоречащи си едни с други, и несъответстващи на част от доказателствата и способите на доказване, с които първата инстанция е разполагала и е декларирала, че ползва при формиране на вътрешното си убеждение.

         Така, прокуратурата, веднъж квалифицира махащият на пътното платно св. М. и авариралия в лявата пътна лента л.а. „Ф.”, модел „П.”, с per. № ***, като „предвидими“ препятствия, с които по силата на чл.20 ал.2 изр.1 – во от ЗДвП подс. Б. е бил длъжен да съобрази скоростта си на движение. Веднага след това, и като „непредвидими“, внезапно и неочаквано появили се пред подс. Б. препятствия, на които по разписания в чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП начин той е бил длъжен да реагира, св. М. и авариралият автомобил са инкриминирани. Това неправилно виждане окръжният съд е споделил. Съобразяване с пътната обстановка означава отчитане на известни, видими и съществуващи отпреди фактори, които представляват опасност за движението. Единствено посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт -  условия на видимост, ограничена от вертикалния профил на платното за движение с надлъжен наклон на изкачване и от движението през нощта, са предвидимите негативни фактори, с които подс. Б. е следвало да съобрази скоростта си на движение, защото те са обективно съществуващи дадености на пътната обстановка, видими за водача на л.а. „Ф.“ - подс. Б.. Нищо от обективната действителност, преди появата на св. М. и неговия аварирал автомобил в платното за движение на подс. Б. и преди обективната възможност той да ги възприеме на дълги светлини – от около 100м. - 150м., не е давало индикации, че пътно – транспортно произшествие е възникнало, а за възникването му подс. Б. няма как да знае или да предполага, респективно, няма как от него да се изисква да съобрази скоростта си на движение с такива препятствия преди появата им на пътя. Изводът на окръжния съд за допуснато от подс. Б. нарушение по чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП е още по-необясним от правна гледна точка, предвид кредитираното от съда експертно виждане /откриващото се в първата изготвена автотехническа експертиза/, според което внезапно възникналите за движението опасности – М. и аварирал автомобил, са била видими за подс. Б. в рамките на осветеността от дълги фарове, на каквито и според обвинението той се е движил. И от около 100 – 150 м. подс. Б. е имал възможност, както да възприеме опасността за движението му, така и безпрепятствено да я преодолее, дори със скоростта си на движение от 115.9 км./ч. И комплексната експертиза е стигнала до извод, че с установената от нея скорост на движение на подс. Б. – 90 км./ч., последният е имал възможност и да възприеме, и да реагира с екстрено спиране преди сблъсък с авариралия автомобил да настъпи. А доказано е по делото, че не само възможност да види и да реагира подс. Б. е имал, но и спрелият в неговото пътно платно автомобил е видял и на тази опасност е реагирал с отклоняването си в съседната дясна лента за движение. Казаното до тук води до извод, че нарушение на изискването на чл.20 ал.1 изр.1 – во от ЗДвП, подсъдимият Б. не е допуснал.

         Безспорно се дължи коментар на подробно застъпваното в пледоариите пред първата инстанция и във въззивната жалба виждане на защитника на подс. Б. по отношение на липсата на допуснато от този подсъдим нарушение по чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП. Обективността изисква да се каже, че виждането на защитата не е напълно лишено от житейска логика, тъй като изключително усложнения, постъпателен механизъм на протичане на произшествието дава възможност за разнопосочна интерпретация на дължимото се от подс. Б. поведение, ако то бъде разгледано откъслечно и отнесено само и конкретно към внезапно възникнала опасност за неговото движение – неподвижно лежащо на пътното платно тяло на Х. К.. Защото, установено е по делото / прието във всички изготвени експертизи в техническата им част/, че от момента, в който видимостта към тялото на Х. Х. К. се е открила за подс. Б., предотвратяването на сблъсъка с пострадалата, чрез намаляване на скоростта и/или чрез аварийно екстрено спиране, е било невъзможно. Видимостта на водача към препятствия с характеристиките на пострадалата /около 66 - 70 метра, според различните експертизи/ е била по-малка от дължината на опасната му зона за спиране /121.28 - 89 метра според различните заключения/ и дълбоко в опасната му зона пострадалата се е намирала, поради което на тази опасност по начините, разписани в чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП, подс. Б. не е могъл да реагира.

         Въпреки казаното, в този съдебен състав  надделява виждането, че правилна е обвинителната теза относно инкриминираното спрямо подс. Б. нарушение на чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП. Защото, инцидента не бива да се разглежда изолирано, откъслечно. Всеки водач на МПС е длъжен да наблюдава непрекъснато, всеобхватно и внимателно пътната обстановка и да реагира адекватно и своевременно на всяко изменение в нея, индикиращо опасност. Движейки се със съобразена с пътната обстановка скорост и въпреки, че е могъл да види внезапно възникналата опасност за движението му – спрял напречно в неговата лента автомобил, първо със закъснение / от 45м. според комплексната експертиза/ подс. Б. го е видял, и второ – на тази опасност не е реагирал по начина, по който законът му предписва – с  екстрено спиране. Поставен в подобна аварийна обстановка, подс. Б. е нямал възможност /ограничен откъм време и видимост/ да изследва района и поради тази причина незабавно и категорично спиране само заради наличието на аварирал автомобил е следвало да предприеме. Други действия, извън разписаните от закона, подс.  Б. не е следвало да извършва – нито заобикаляне на препятствието, нито т.н. “спасителна маневра“. И като се отклонил от дължимото се поведение, подс. Б. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара в тялото на Х. Х. К.. Ако Б. беше спрял, в момента, в който видимост към авариралия автомобил се е открила, контакт между управлявания от него „Ф.“, модел „*” с н. peг. № * и лежащата в дясната пътна лента Х. Х. К. не би настъпил.

          Въпреки, че и според този състав, нарушение на чл.20 ал.2 изр. 2 – ро от ЗДвП подс. Б. е допуснал, спрямо него наказателна отговорност не може да се търси и реализира, защото не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че между нарушението и настъпилите общественоопасни съставомерни последици – смъртта на  Х. Х. К., има  причинно - следствена връзка. Установените за първи път в тази инстанция обективни находки, оставени по време на протичане на инкриминираното произшествие, които, освен неизвестни и неподложени на експертно изследване са били преди това, наред с останалите комплексно изследвани обективни находки, доказват, че когато подс. Б. с управлявания от него лек автомобил марка „Ф.”, модел „*” с н. per. № * е прегазил лежащата на пътното платно Х. Х. К., последната е била без жизнени функции, била е починала, а причинените при прегазването й травматични увреждания – разкъсване на сърцето и белите дробове, счупването на кости и ребра, откъсване на крайник са причинени постмортално и не са довели до инкриминирания смъртен резултат. Смъртният резултат е настъпил скоротечно в следствие на разчленяване на тялото и причинената на  Х. Х. К. черепно – мозъчна травма, все увреждания, които чрез прегазване от автомобил „Ф.”, модел „*” с н. per. № *, с установените към датата на произшествието негови  обективни характеристики, не може да бъдат причинени. Поради липсата на изискуемата се за съставомерност на деянието причинна връзка между допуснато от подс. Б. нарушение на правилата за движение по пътищата и смъртния резултат, то извършеното от този подсъдим се явява несъставомерно и поради той следва да бъде признат за невинен и оправдан, което с приложената по настоящето дело присъда бе сторено. 

          Резултатът от извършените в тази инстанция допълнителни процесуално – следствени действия, довели до попълване на доказателствената маса с нови доказателства, не водят до промяна на направения в необжалваната/непротестираната част на присъдата извод относно виновността на подс. К.А.К. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр. 1-во, б.„б”, пр. 1-во, във вр. с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.         Напротив, този извод се затвърждава, а оправдателна присъда може да се постанови само, когато е доказано, че предаденият на съд не е осъществил от обективна/субективна страна инкриминираното деяние.

          В казуса, по категоричен и несъмнен начин е доказано, че на инкриминираното място и време, след употреба на значително количество алкохол / с концентрация на алкохол в кръвта от 2.20 на хиляда/, подс. К.А.К. е управлявал, напълно неадекватно на обективните дадености от пътната обстановка и несъобразено със законовите изисквания собственият си л.а. "К.", модел "Е." с per. № * и така е станал причина за възникване на пътно – транспортно произшествие, а в динамиката на протичането му на Х. Х. К. са били причинени тежки, несъвместими с живота травматични увреждания, в следствие на които  е настъпила смъртта й. Въпреки, че и със скоростта, с която се е движил, е имал обективна възможност да види, да съобрази местоположението на движещия се правомерно в неговата пътна лента л.а. „Ф.”, модел „П.”, с рег. № ***, както и да отчете опасното приближаване към този автомобил, със закъснение е предприел изпреварването му и то без да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно - превозно средство. Така, виновно нарушил изискването на чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, с поведението си подс. К. е станал единствена причина за възникване и протичане на пътния инцидент, а поведението му като водач на МПС е единствената причина пострадалата Х. Х. К. да претърпи множество тежки травматични увреждания, от които травми скоротечно и неизбежно е настъпила смъртта й. Подсъдимият е проявил груба небрежност. Не е предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но е осъзнавал, че управлява автомобил в сериозно алкохолно опиянение и че предприема изпреварване на движещ се пред него лек автомобил, без да осигури достатъчно разстояние за безпрепятственото осъществяване на това изпреварване.

          Предвид данните за правилното физическо и психическо развитие, неговите способности и дългогодишният му опит като водач на МПС, подс. К.А.К. е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

          Присъдата, постановена спрямо този подсъдим не е атакувана от държавното и частното обвинение в санкционната й част, поради което утежняване на наказателната репресия спрямо подс. К.А.К. е недопустимо, независимо от установения в тази инстанция принос на подс. К.А.К. към настъпването на съставомерния резултат. Не се откриват основания и за проява на допълнително снизхождение. Наложените на подс. К.А.К. наказания - „Лишаване от свобода” за срок от  3 години, с изпитателен срок от 5 години и лишаване от правоуправление за срок от 5 години, съответстват на откриващите се в делото смекчаващи – чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, признание на вината и житейски логичното искрено съжаление за случилото се, и отегчаващите отговорността такива – грубото нарушение на правилата за движение по пътищата с напълно неадекватно поведение на пътното платно и концентрацията на алкохол  кръвта, надвишаваща значително необходимата за квалифициране на деянието като извършено в пияно състояние. Определените като комплекс наказания и начина на изтърпяване на лишаването от свобода, са годни да постигнат индивидуалната и генералната превенции, в контекста на обществената опасност на конкретното деяние и конкретния деец.

          Поради казаното няма основание за ревизия на атакуваната присъда в посочените й части.

         Доколкото по делото е установено, че обективна възможност за извършване на безопасно изпреварване подс. К. е имал и със скоростта, с която се е движил, дори и да се приеме, че нарушение по чл.21 от ЗДвП е допуснал / предвид различните стойности на скоростта, отразени в автотехническите и в комплексната експертиза/, то това нарушение не е в причинна връзка с настъпилия резултат, който е следствие от неосигуряване на нужното странично отстояние между изпреварващия и изпреварвания автомобил. Посоченото и с цел да се избегне постановяване на вътрешнопротиворечив съдебен акт / в контекста на оправдаването на подс. Б./, мотивираха настоящият състав да измени присъдата като признае подс. К. за невиновен и го оправдае по предявеното му обвинение за нарушение по чл.21 от ЗДвП и за това да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с подс. Б..

        Предвид изхода на делото присъдата се измени и в частта й относно разноските, които изцяло се възложиха на признатия за виновен подсъдим  К.А.К.. Тъй като разпореждането на окръжния съд с приложените по делото веществени доказателства е правилно, по мотиви, които се споделят, в тази част присъдата бе потвърдена.

        Мотивиран от горното, Апелативен съд – Пловдив, постанови приложената по делото, обявена в съдебно заседание на страните, присъда.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

                                                 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ :