Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,16.01.2020 година
Решение от книга
за открити заседания №…… от 16.01.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание,проведено на двадесети
осми октомври, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Балкански
При
участието на секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане докладваното от районния
съдия Росен Балкански гр.дело №13 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 3827 от
14.12.2018 година , първоначално
депозирана пред Районен съд гр. Ген Тошево , подадена от Д.М.П. с ЕГН ************* с
постоянен адрес *** , чрез адвокат К.И.П.-*** ,, със съдебен адрес за
кореспонденция гр. Ген Тошево ,
обл. Добрич , ул. „ Трети Март“ № 14
срещу Прокуратурата на Република България , с предявени
осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати
на ищцата суми, както следва :
Сумата от
15000,00 лева - представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди за периода от
06.04.2012 година до 17.12.20103 година
, обезщетение за претърпени от ищцата
унижения, притеснения и уронване
на престижа и доброто и име в обществото изразяващи се в претърпени болки и страдания
от причинен и стрес, накърнена
чест и
доствойнство, авторитет и добро име, нарушаване на спокойствието и
,вследствие повдигнатото и подържано обвининение срещу ищцата ,по което и обвинение ищцата е оправдана,както следва :
На 06.04.2012 година е привлечена
привлечена в качеството на
обвиняем, за извършено престъпление по
чл. 310 ал. 1 от НК във вр. С чл. 309 ал. 1 предл. 1 от НК , като е образувано
ДП - досъдебното
производство № 120 по описа на
ОД на МВР гр. Добрич – сектор „
Противодействие на икономическата престъпност“ . При РС Силистра е било
образувано а.н.д. № 40 / 2013 година, като с Решение № 328 от 30.05.2013 година
, потвърдено с Решение № 96 от 17.12.2-13 година ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 309 ал. 1 от НК , и
Сумата от
480,00 лева – представляващи обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди за периода от 06.04.2012 година до 17.12.2013 година – транспортни разходи за участие на страната в насрочвани по наказателното производство процесуални действия по досъдебното производство, съдебни заседания
по цитираното а.н. дело и заплатени
разноски от ищцата по упълномощен
защитник в наказателното
производство, ведно със законната
лихва от 17.03.2013 година до окончателното изплащане на сумите .
Претендират се и разноски по
настоящото производство .
С Разпореждане № 94 от 04.02.2019
година , съдът приема исковата молба за
редовна и ,че същата
отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и
:
Конституира ,като контролираща страна Районна прокуратура гр. Добрич .
ПРЕПИС от исковата молба и от приложенията към нея, са
изпратени на ответната страна
по гр. дело №13/ 2019 година
по описа на Тервелски районен съд- Прокуратурата на Република България със съдебен адрес за
кореспонденция гр. София 1061 , бул. „
Витоша“ № 2 ,както и на контролираща
страна Районна прокуратура гр. Добрич,
на основание чл. 131 от ГПК .
По делото е постъпил писмен отговор
на исковата молба – вх. №607 от 08.03.2019 година .
В цялост ответната страна , чрез представляващия я – Радомир Станев – прокурор
при Районна прокуратура гр. Добрич,
приема предявения иск за допустим , като в тази насока са изложени
твърдения, че иска е предявен от
страна активно легитимирана да води такъв иск .
По претенцията за неимуществении
вреди :
Ответната страна чрез
предсттавляващия прокурор приема
, че така предявен в този му размер – 15000,00 лева ,
иска с правно основание чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ във вр. С чл. 52 от ЗЗД
за неимуществени вреди се явява прекомерен
.
Според
твърдения по дадения писмен
отговор престъплението за акоето ищцата е била привлечена
в качеството на обвиняем, не е
тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК ,
по отношение на ищцата по досъдебното производство № 120
по описа на ОД на МВР гр. Добрич – сектор „ Противодайствие на
икономическата престъпност“ не е била
взета мярка за неотклонение . Твърди се
,че по отношение на настоящата
ищца в качеството и на обвиняема по
цитираното ДП не са били извършвани интензивни
процесуални действия- ката след
привличането и в качеството на обвиняема по отношение на нея е имало само едно
следствено действие – по
предявяването на материалите по досъдебното производство. Според дадения
писмен отговор ДП се е
водило срещу настоящата
ищца в разумен срок , като
ДП е било образувано на 25.07.2011 година , делото е внесено
по реда на чл. 78а от НК на 30.10.2012 година , като
решението на ОС Силистра е
постановен о на 17.12.2013 година
.
Според
твърдения обективирани в дадения писмен отговор се
приема , че има съпричиняване на причинените на ищцата вреди по смисъла
на чл. 5 ал. 2 от ЗОДВ, като са
изложени мотиви възприети
и по Решението на ОС
Силистра .
По отнощшение на претендцията
за имуществени вреди : с дадения писмен
отговор се налагат съображение сочещи на
неосноватеност на така заявената
претинция.
С Определение № 106 от 10.05.2019 година съдът е изготвил проекто доклад
по делото, с който и е разпределил на страните доказателстваната тежест .
В съдебно заседание ищцата редовно
призована се явява лично и с процесуалния си
представител адвокат К.И.П. *** .
В цялост ищцата чрез процесуалния си
представител подържа исковете по
основание и размер .
Ответната страна редовно
призована, по делото се представлява
чрез представител на Районна поркуратура
гр. Добри- ТО Тервел – прокурор Ж.Ж.. Представляващия ответната страна пледира,че
исковете са предявени
несъразмерни и моли съдът да веме в предвид
съображентиията му за прекомерност
, като и подържа дадения писмен отговор
.
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на обективната безвиновна
специална деликтна отговорност на
ответната страна ,в случаите на
незаконно повдигане и подържане на обвинение в извършване на
престъпление.
С исковата молба ищцата твърди следното :
Настоящата
ищца – обективира твърдения ,че на 06.04. 2012 година настоящата ищца била привлечена в качеството
на обвиняема по ДП № 120 по описа на ОД
на МВР гр. Добрич сектор ПИП, за
извършено от нея престъпление по чл. 310
ал. 1 във вр. С чл. 309 ал. 1
предл. 1 от НК , за това , че на 21.04.2010 година в гр. Ген. Тошево , в
качеството си на длъжностно лице - управител на „ ДИ енд ДИ“ ЕООД гр. Ген. Тошево с ЕИК ********* е
преправила съдържанието на частен
документ „ Дневник за покупки за месец август 2007 година“ на „ Феникс-99“
ЕООД със съделище и адрес на
управление гр. Ген. Тошево , с
ЕИК 12189039 със законен представител Апостолос Кампиотис и го употребила пред Гинка Иванова Вълчева от гр.
Добрич – назначена за вещо лице по гр. Дело № 413 / 2009 година по описа на РС гр. Ген. Тошево , обл. Добрич , за да докаже, че не съществува някое
правоотношение а именно , че
данъчана фактура с посочен № 200 от
17.08.2007 година с име на контрагента „ Феникс 99“ ЕООД гр. Ген. Тошево, с общ размер на ДО за облагане с ДДС на стойност 17700,02
лева и начислен ДДС в размер на 3450,00
лева, не е вписана в дневника за покупки
.
С исковата
молба се твърди от ищцата , че с привличането и в качеството на обвиняема
по същото ДП и е била
наложена мярка за неотклонение „ подписка“ .
С
исковата молба се сочи броя на процесуално следствените действия в които е била
участник настоящата ищца .Видно
от доказателствата по приобщеното по делото Досъдебно производство № № 120
/ 2011 година по описа на ОД на МВР
гр. Добрич сектор ПИП, с Постановление за привличане на обвиняем от
06.04.2012 година ищцата
е привлечена кв качеството на обвиняем за престапление по текст от НК – по чл.310 ал. 1
във вр. с чл.309ал. 1 предл. 1 от НК – лист 108
по ДП. На същия ден опо отношение на ответницата е извършено процесуално следствено действие
- разпит
- обективиран в протокол за разпит
от 06.04.2012 година – лист
109 по ДП.
С протокол от 06.04.2012 година – лист 203
по ДП и
протокол от 07.05.2012
година-лист 204 по ДП , на
настоящата ищца са и предявени
материалите по делото .
Налице
са доказателства, че настоящата
ищца е била призовавана от
разследващия по ДП № 120
/ 2011 година по описа на СИП при
ОД на МВР гр. Добрич на 21.06.2012
година – лист 233 по ДП за ново предявяване на материалите по р дделото предвид извършените нови процесуално – следствени
действия .
Ищцата твърди , че ДП № 120 / 2012 година
е приклочило със заключително мнение на разследващия полицай за
изготвяне на обвинителен акт и изпращане делото на съд за извършено от настоящата
ищца престъпление по първоначално
повдигнатото и обвинение.
Според твърдения обективирани
по исковата молба прокурор при
Районна прокуратура гр. Ген. Тошево внася
предложение при съда за освобождаването
на настоящата ищца от наказателана отговорност с
предложение по реда на чл. 242 ал. 1 от
НПК във вр. С чл. 78 а от НК , като
същата бъде призната за виновна
за извършено от нея престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК , като
бъде освободена от наказателна отговорност , като и бъде
наложено адм. Наказание . На
основание и на това предложние при РС гр. Ген. Тошево е било образувано н.а.х.
дело № 00240 / 2012 година , като
предвид самоотводи на съдии при
този съд ВКС
изпраща материалите на РС гр. Силистра, където е било и образувано а.н. дело № 40 / 2013 година .
С исковата молба се твърди от ищцата , че по това дело са били
проведени 3 / три / заседания, като и с Решение № 328 от
30.05.2013 година по същото а.н. дело
№ 40 / 2013 година, съдът признал П. за
невиновна по предявеното и обвинение по чл. 309 ал. 1 от НК .
Според твърдения отбективирани по
ИМ срещу решението на РС Силистра е депозиран протест от прокурор при РП гр. Силистра , но с Решение № 96
от 17.12.2013 година по в.а.н.д.
№ 307 / 2013 година състав на Окръжен
съд гр. Силистра е потвърдил решение № 328 / 2013 година по
описа на РС Силистра .
Налагат се твърдения с ИМ от
ищцата , че неоснователно
повдигнатото обвинение се е отразило изключително негативно върху физическото и
психическото и здраве
, като
по твърдения на ищцата е бил налице един дълъг
период – обхващащ започването на
полицейската проверка а и до приключване на съдебното производство, през който и
период от време тя е била подложена на постоянен стрес и непрекъснато психическо напрежение.
Според ищцата здравето и
се е влошило , направила е
алергия, която се е изразявала в обриви
по тялото. Това довело
до един период на изследвания за срок от
6 / шест / месеца , за да
бъде установена причината за алергията .
Според ищцата лечението е било неуспешно, което и е наложило през 2013 година / в началото /
ищцата да предприеме назначените
и естетични процедури в гр. Варна , като
и това е
бил единствено възможния
начин да се заличат следите оставени от
обрива по лицето и.
Твърди се
с ИМ, че в хода на водене на ДП
ищцата драстично е намалила
теглото си с 15-20 кг., което е
довело да консултации със специалисти
по вътрешни болести и
съответните изследвания, като и на
ищцата е била поставена диагноза за това
, че здравословното и състояние е плод
на „ псичихно разстройство и депресивно състояние“ .
Твърси се
с ИМ ,че в средата на 2013
година ищцата вследствие на изпитания стрес е
имала праблеми със съня , имала главоболие , нарушение в
менструалния цикъл, като многократните прегледи
не са установили проблем от гинекологично естество , като ищцата е била
насочена за консултации към неврогог и психиатър .Според твърдения обективирани по исковата
молба е последвало придължително лечение с Actual
за когнитивни нарушения и
подържане функците на мозъка.
Твърди се ,че по- късно на ищцата е предписано и тя е започнала лечение с препарат Ксанакс ,
Seroxat и Ecodorm - лекарствени продукти предписвани за лечение
на депресия,обсесивно и компулсивно
поведение, пристъпи на паника, социално
тревожно разстройство и генерализираща тревожност / постоянно чувство на
безпричинна тревожност и нервност / .
В цялост
ищцата твърди , че водения срещу нея наказателен процес се
е отразил негативно на контактите и социалния и живот ,накърнено е било положението и в обществото и
работата и , в това число и
възможностите на ищцата за професионални изяви
и развитие, чрез уронване на честта, достойнството
и авторитета на ищцата в
обществото .
С исковата молба ищцата твърди , че до началото на воденото
срещу нея производство е имала счетоводна практика, като след това клиентните и драсктично намалели, вследствие на воденото
срещу нея досъдебно производство,
като и е била неправимо накърнена репутацията
и на счетоводител по
счетоводно обслужване на физически
и юридически лица от
региона в който живее.
С оглед изложеното моли предявения иск да бъде уважен
изцяло. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния
представител на ищцата – адв. К.И.П. в
писмена защита вх. № 2587 от 04.11.2019 година .
В съдебно
заседание продено на 03.06.2019 година
по искане на ищцата / обективирано
с исковата моллба / съдът :
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА
съдебно - психиатрична експертиза, със
задача на вещото лице -след
анализ на медицинска
документация ,депозирана с исковата молба и
след анализ на свидетелските
показания водените от ищцова
страна да даде заключение-какви
изменения са настъпили в
здравословното състояние на ищцата Д.М.П. за периода 2011-2013год.,с
какъв интензитет са били тези изменения
на здравословното състояние и с каква продължителност са протекли.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно - икономическа експертиза, със задача на вещото лице - като вземе предвид
материалите по а.н.дело № 40/2013год. по описа на Районен съд гр.Силистра,
съобразявайки броя на проведените процесуални действия с ищцата в досъдебното
производство,както и броя на съдебните
заседания и явяването на ищцата по тях в Районен съд гр.Силистра и в Окръжен съд гр.Силистра,проследявайки цените
на горивата в процесния период,както
и отстоянието на съответната
правозащитна инстанция от местоживеенето на ищцата в гр.Ген.Тошево да даде
заключение-каква е левовата равностойност на разходите за гориво. Като при експертизата се вземат
предвид и приложените доказателства,а именно ,че ищцата е ползвала за пътуването си семейният си лек автомобил "Тойота
RAV4" с рег.№ ТХ 7337КХ на който е приложен регистрационен талон.
В
съдебно заседание проведено на
24.06.2019 година по искане на
ищцата съдът допусна и разпита в
качеството на свидетели следните лица : Л.А.Г. – без родствена връзка с ищцата , М.Б.М. – без родствена връзка с ищцата
и Михаил Росенов Игнатов .
В съдебно заседание проведено на 14.10.2019
година , съдът прие заключението
на вещото лице – П.Д. П. – по
назначената от съда съдебно – икономическа експертиза .
В съдебно заседание проведено на 28.10.2019 година съдът приема
заключението на вещото лице - д-р Т.Д.С.
по назначената от съда съдебно
- психиатрична експертиза.
Съдът като
обсъди и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства , становищата на страните ,
като съобрази законовата уредба приема
за установено следното от фактическа страна :
В цалост по
фактическата обстановка – съдът има в предвид времето на образуването на досъдебното производство а и до
акта на ОС Силистра - -
Съдът има в предвид дата на
постановяване на Решение № 96 от
17.12.2013 година по в. а.н. Дело
№ 307 / 2013 година по описа
на Окръжен съд гр. Силистра , страните не водят спор и по
настоящото съдът сочи на страните , че
възприема изцяло фактология идентична с тази описана по исковата молба .Т.е. страните
не спорят по посочените факти, които се установяват от изисканото за послужване а.х. дело № 00240 / 2012 година по
описа на РС гр. Ген Тошево , страните
не спорят и по фактологията довела до тач,че
делото са е изплатено за разглеждане по подсъдност на
РС гр. Силистра –
образеваното а.н. део № 40 / 2013
година ,предмет ва въвзивна
проверка именно по в.а.н.дело № 307 / 2013 година .
С Решение
по а.н. дело № 40/ 2013 година по
описа на РС Силистра състав на съда признава
Днаила М.П. – настоящия ищец – за невиновна в това ,че на 21.04.2010 година в
гр. Ген Тошево, обл. Добрич
преправила съдържавинието на частен докуемент – „ днавнник за покупки з-
амесец август 2007 година „ на фирма „
Феникс––„ ЕООД със седалище и адрес н
на управление гр.
Ген.- Тошево . . . . и го
употребила пред Гинка Ивманова
Вълкова от гр. Добрич назначена за вещо лица
по гр. Дело № 413 / 2009 година
по описа на РС гр. Ген. Тошево , за да докаже, че не съществува някое правно отношение а именно
- че данъчна фактура с посочен №
200 от дата 17.08.2007 година с име на
контрагента „ Феникс -99“ ЕООД гр. Ген. Тошево
с общ размер на ДО за облагане с ДДС на стойност 17 700,02
лева и начислен ДДС с размер на 3540
лева не е вписана в дневника за покупки
и я ОПРАВДАВА по така подвигнатото обвинение по чл. 309 ал. 1 от НК .
С Решение № 96
от 17.12.2013 година по в. а.н. дело
№ 307 / 2013 година, състав на ОС Силистра потвърждава Решение № 328 / 2013 година
постановено от Райненсъд гр. Силистра
по а.н. дело № 40 / 2013
година .
За твърдените от ищцата претърпени неимуществени вреди в
резултат на инициираното против нея наказателно производство по делото се събраха гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите Л.А.Г. – без родствена връзка с ищцата , М.Б.М. – без родствена връзка с ищцата
и Михаил Росенов Игнатов /
протокол от съдебно заседание проведено на 24.06.2019 година/ .
От показаниятана
свидетелката Л.А.Г. се установява , че до периода 2010-2011 година ищцата е имала успешна практика , като мнозина граждани
и ФЛ от региона на гр.
Ген. Тошево са ползвали услугите на
ищцата като счетоводител . Свидетелката Л. Георгиева която с години от клиент е установила и приятелски отношения с настоящата
ищца сочи че в един момент нейната
приятелка е станала видимо наспокойна. Не след дълго ищцата споделила на свидетелката , че има проблем в
професионален план .
Свидетеля М.Б.М.
твърди в показанията ,че познава
ищцата от ученическите си години . От години е личен лекар на ищцата
и сочи , че след повдигнатото и обвинение
здравословното осъстояние на
ищцата се е влошило, като на един
монет било наложително на ищцата да се
предписват антидепресанти и други медикаменти за да се стопират сиптомите на депресия у
ищцата . На един момент у ищцата са се
появили вследствие на стреса и
проблеми от гинекологичен характер , което е наложило свидетеля да дава на
ищцата направление за прегред при специалист в тази област.
Свидетеля Михаил Росенов
Игнатов в показанията си пред съда сочи
, че на определен момент от време
подържал офис съседен на този в който
дейност е развивала настоящата ищца . Твърди , че вследствие на наказателаното преследване ищцата е била принудена да
затвори дъщерни си офис в гр. Добрич , като много разко е намаляла клиетнелата и - вследствие на повдигнатото и обвинение, което разрушило доверието на клиенттите във
възможносттите на ищцата , като надежден
счетоводител .
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели ,като обективно дадени и без пристрастия
.Свидетелите имат през годините непосредствени
впечатления относно емоционалното и здравословно състояние на ищцата, преди и
по време на воденото срещу нея наказателно производство , показаниета им
кореспондират със събраните писмени доказатества
съдържащи си по досъдебното производсво и делата в последствие .
От заключението на
съдебно – психиатричната експертиза извършена от вещото лице д-р Т. С. се
установява ,че до момента на
разследването
освидетелстваната П. е психично
здрава.Според експерта още с поставянето
на предварителните въпроси - преди да е образувано досъдебното
производство и на освителестваната да е повдигнато обвение , то у нея се е породило напрежение тревожност ,като преживанато е
изиграло за освителедстваната П.
рола на масивна травма . В следствие на
воденото срещу П. наказателно производство
тя е останала сама , без приятели , отритната от колегите си , без адекватна
подкрепа , на преден план се е очертала у нея повишена ранимост.В този период макар и потърсила адекватна специализирана психиатрична помощ тревожно депресивната реакция у освителедсваната е приела клиничната
характеристика на ПРЕТРАХИРАНА ДЕПРЕСИВНА РЕАКЦИЯ в рамките на формираното РАЗСТРАЙСТВО В АДАПТАЦИЯТА .
След
оневиняването и по съдебен път значително се е подобрило психичното
състояние на освидетелстваната , но на
преден план са останали усещанияата за
обида , недоверие. Освидетелстваната предприела многократни психиатрични
консултации и прием на медикаменти до
спепен на необходимост от прием в ЦПЗ
гр. Добрич, до деклариран отказ
от страна на освидетелстваната за
хоспитализация .
Съдът кредитира
заключението на приетата по делото съдебно – психиатричната експертиза , като
компетентно извършено,всеобхватно и пълно , отговарящо на поставените от съда
въпроси .
Обсъждането на вещото лице се базира на данните
по делото, анализ на медицинска документация, анализ на свидетелски показания .
Във връзка с претенцията на страната за репариране на
имуществени вреди по делото
съдът допусна и назначи СИЕ, по която дава заключение вещото лице П.П. *** . Видно от заключението на вещото
лице левовата равностайност за гориво направени от ищцата за пътуванията си във връзка с
извършените процесуални действия за което е използвала семеен автомобил
възлизат в размер на 148, 68 лева .
Съдът кредитира
заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза ,като дадена с необходимата квалификация и опит и отговарящо
пълно и ясно на поставените въпроси. Обсъждането на вещото лице се базира на
данните по делото, касаещо броя на пътуванията на ищцита до гр. Добрич – по досъдебното производство и пътуванията
и до гр. Силистра при разглеждането
на делата.
При така
установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предадено е на съд по
правилата на чл. 78 а от НК – да бъде призната завиновна по предявеното и обвинение -
престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК , и да бъде освободена от наказателна отговорност като и се наложе административно наказание, като в последствие
настоящата ищца е била оправдана .
Това е достатъчно основание, за да се квалифицира
обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да
бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния
ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо - повдигане на
незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемата и
други следствени действия, предявяване на разследването и т.н., съдебна фаза на
производството, и второ - оневиняване на обвиняемата.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в
лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се
предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в
случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното
производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала
хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото,
давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК/, инициирала Постановление от 30.10.2012 година по материалите по досъдебно производство № 1202011 година по описа на Секрот „ ПИП“
при ОД на МВР гр. Добрич.
Колкото до факта на
причинените на ищцата неимуществени вреди /като самостоятелен елемент от фактическия състав на отговорността
по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че всяко едно висящото
и безрезултатно наказателно производство винаги води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки
и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото
за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.
Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания
се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно
защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на
лична свобода.
Безспорно ищцата е изживяла негативни емоции,
съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от
обвинението. Безспорно в един регион
където хората все пак се познават
добре и почти липсва анонимност
воденото срещу П. досъдебно производство е
довело не само до стрес и дискомфорт за страната , довело и до там ,че
маса нейни клиенти имащи възприятия за вече воденото срещу нея досъдебно
производство свързано именно е нейната
пряка дейност – лицензиран счетоводител
са отказали обонамент , вследствие на което и доходите
на П. са били силно редуцирани и само
подкрепата на семейството е предотвратило
по - голям стрес за
настоящата ищца.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен иск за доказан по основание. В тежест на ищцата е провеждане
на главно и пълно доказване наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ- повдигнато от органите на прокуратурата обвинение в извършване на
престъпление, по което ищецът е оправдан, настъпили вреди, които са в пряка и
непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. В разглеждания казус
такова доказване е проведено от ищцата съгласно нормата на чл. 154 от ГПК.
Ангажирането на отговорността на ответната страна
е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в
съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е
основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или да бъде
намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение
на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за
субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Крайният акт, с който се определя
законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила присъда. Именно с
нея се констатира незаконосъобразността на обвинението, което е основание за
търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху
едно лице са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на
прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Законът
предвижда отговорността за държавата за вреди, причинени от действията на
нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно
следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за
съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал.
1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите,
когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал.
1 от ГПК. Трайната практика сочи
че обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази
именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от
формалните, външни доказателства. В
случаите, когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното
съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на
вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на
чл. 2, ал. 1,
т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени
вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен
посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на
отговорността.
Да в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо,
което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е
доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко
свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде
определен по справедливост .
В конкретния случай за
установяване на преживените от П.
негативни емоции бяха ангажирани сочените по- горе свидетели, чийто
показания бяха кредитирани от съда . С оглед на горното действително са налице
претърпени от нея неимуществени вреди от воденото срещу нея
наказателно производство, изразяващи се в негативни емоционални,
психически и психологически преживявания, които подлежат на обезщетение. В тази
връзка следва да бъде взето предвид, че общата продължителност на наказателното
производство от датата на повдигане на обвинението до приключване на съдебното
производство е в един сровничелно дълъг
период .
Престъплението за което П. е била привлечена в качеството на обвиняема
не е тежко такова по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК.
Не е без значение обстоятелството
, че през цялото време на наказателното
производство по отношение на П. не
е била вземана марка за
неотколонение , липсват данни ищцата да е била ограничавана по друг начин. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели ,като
показания на хода стояли близко
до ищцата по настоящото дело и са с добри
и най- преки впечатления относно състоянието и по времето на воденото
срещу нея ДП . Стана ясно ,че има отлив
от клиенти , които са ползвали услугите
преди това на счетоводната кантора на Д.П.
. Това дава основание на съда да счете,
че воденото наказателно преследване не е останало достояние само на семейството
на П.
/ което е съвсем разбираемо за провинциалната общност / .
Действително досъдебното производство не
е станало известно на широк кръг от
хора, но е довело до промяна на отношението на контрагенти към П.
, които са знаели за воденото срещу нея
наказателно производство . С оглед на това настоящата инстанция, зачитайки
чл.52 от ЗЗД - принципа на справедливост, намира, че сумата от 4000 лв. ще
обезщети справедливо Д.П. за
претърпените от нея неимуществени вреди. Налице е и пряка причинна връзка между
незаконното обвинение по наказателното производство и претърпените вреди. В
тази връзка претенцията следва да бъде уважена до този размер като за разликата
до претендираните 15000,00 лева следва да бъде отхвърлена. Лихва върху
обезщетението се претендира от
17.12.2013 година .
Наред с горното съдът намира ,че
следва да бъде уважен и иска за присъждане
на обезщетение за причинените
на страната имуществени вреди за периода от 06.04.2012 година до 17.12.2013 година – транспортни разходи за участие на страната в насрочвани по наказателното производство процесуални действия по досъдебното производство, съдебни заседания
по цитираното а.н. дело- в размер
на 148,00 лева и заплатени
разноски от ищцата по упълномощен
защитник в наказателното
производство.
Действително, съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато
подсъдимият бъде признат за невинен разноските по дела от общ характер остават
за сметка на държавата. В НПК не е предвиден ред за възстановяване на
направените от оправдания подсъдим разноски. Поради това единственият способ за
имуществена обезвреда е този по ЗОДОВ.
Според неоспореното заключение на вещото лице по насначената
ССЕ ищцата е сторила
разноски ,както следва : левовата
равностайност за гориво направени от ищцата за пътеванията си във връзка с
извършените процесуални действия за което е използвала семеена втомобил възлизат
в размер на 148, 68 лева . На
ищцата следва да се признаят
и разноски по адвокатско възнаграждение . Видно от
адвокатското пълномоно по него
е изписано – безплатно на основание чл. 5
т.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
В
този и смисъл следващите се
разноски по адвокатско възнаграждение следва да се определят от съда на основание
чл. 38 ал. 2 във вр. с чл.
36 ал. 2 от ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА които
разпоредби препращат към Разпоредбата на чл. 13
ал. 1 от Наледбата в редакцията си от
ВД брой 2/2009 година актуално и към дата 17.12.2013 година предвижда следното :
Чл. 13. (1) За
защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2
от 2009 г.) по дела, при които за престъплението се предвижда наказание
пробация или глоба - 250 лв.;
Ето защо разноските за адвокат съдът приема
,че следва да се присъдят в
размер на 250,00 лева – или общо
разноски пъртни и за адвокат
в размер на 398,68 лева , като в
астаналия размер на пр3т3днирания размер
от 480,00 лева.
Върху уважената част от исковете следва да бъде присъдена и мораторна
лихва, начиная от посочената от ищеца дата- 17.12.2013 год., когато решението с
което е потвърдено оправдаването на настощото
ищци влиза в законна сила .
По възражението на ответниците с правно основание чл.
5, ал. 2 от ЗОДОВ, че ищцата с поведението си виновно е допринесла за настъпилите за нея неблагоприятни последици, съдът намира
следното:
Да при анализ на акта на ОС Силистра ,анализирайки събрания доказателствен
материал от изисканото за послужване
ДП № 120 / 2011 година по описа на сектор
„ ПИП“ при ОД на МВР
гр. Добрич дава на съда мотив да приеме, че при един по- добър прокурорски
контрол по цитираното досъдено
производство и при едно по- добро
познаване на теорията би се стигнало до едно прецизиране на обвенинеито по ДП № 120 / 2011 година и е напълно логично да се приеме че има осъщствено престъпление визирано и инкриминирано
по чл. 311 ал.1 от НК – така
както е посочил и в мотивите си и състав
на ОС Силистра по Решение № 96 / 17.12.2013 година по
в. а.н. дело № 307 / 2013 година по
описа на ОС Силистра, но това
не налага извода за съпричиняване на вредоносния резултат. По делото липсват
каквито и да е доказателства настноящаата ищца
да е провокирала досъдебното
производство, с което да е създала предпоставки за допринасяне на уврежданията и , което да доведат до там,че обезщетението да се намали и котато
този вредоносен резултат да е
бил в причинно- следствена връзка с именно с
поведението на обвиняемата –
настоящата ищца.Предвид тези и мотиви съдът приема , че не следва обезщетението за неимуществено вреди да се
намалява при отчитане на съпричиняване от страна на
пострадалия на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ.
Претендират се от
ищцата разноски, които следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Претенцията по
главния иск ев размер на 15000,00 лева , като иска е уважен до размер на 4000,00 лева , което налага издова , че иска
е уважен в размер на 26% . Разноските следва да се присъдят
съобразно изхода на спора е размер ан на уважение иск . Същите
по настоящото дело съдът констатира ,че в са в общ размер както следва
: 20 лева- внесена ДТ
съобразно чл. 9а от ал. 1 от ЗОДВ – по вдвата иска , адвокатско възнагждение в размер на 1000 лева и
и сумата от 500,00 лева – внесени
разноски по вещи лица , независимо , че по настоящото производство ищцата е
освободена от внасяне на разноски
.
Предвид изхода на спорада По аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната Прокуратура следва да заплати внесените разноски по вещи лица
изцяло в полза на ищцата – има се
предвид
разноските внесени от ищцата по назначените две експерттизи и сумата от
20,00 лева .
Предвид изхода на
спора ответницата страна следва да заплати на
ищцата разноски по упълномощен защитник
съобразпо процента на уважения размер
от главния иск . Исък е уважен на
26 % и в този именно и смисъл
ответната страна следва да заплати на
ищцата сумата от 260,00 лева – разноски по упалномонщен адвокат съобразно процента на
уважения размер на иска .
Мотивиран от горното, Тервелски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, ул. “Витоша” № 2***,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, да заплати на Д.М.П. с ЕГН ************* с
постоянен адрес *** сума в размер на
4000,00 / четири хиляди /
лева , представляваща обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, последица от незаконосъобразното действие на Прокуратурата на Република
България по повдигане и поддържане на незаконно обвинение, през периода 25.07.2011 година / дата на образуване на
ДП№ 120 / 2011 година по описа
на ОД на МВР гр. Добрич – сектор „ Противодействие на
икономическата престъпност“ ,като делото
е внесено по реда на чл. 78а от НК на 30.10.2012 година при РС Силистра
, При РС Силистра е било образувано а.н.д. № 40 / 2013 година,
като с Решение № 328 от 30.05.2013 година ,
потвърдено с Решение № 96 от
17.12.2013 година ищцата е призната за
невиновна и е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл. 309 ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва от 17.12.2013 година до
окончателното изплащане на задължението , като в истаналата част
до размер ан 15000,00 лева
съдът отхвърля иска кате неоснователени
недоказан , както и
ответнота страна да заплати
на ищцата сумата от 398,68 лева , представляваща петърпени от
нея по досъдебното производство имуществени вреди - пътни разноски в размер на
148,00 лева и адвокатски хонорар в размер на 250,0 лева ,ведно със законната лихва
върху сумата счетано от 17.12.2013
година до окончателното изплащане
на сумата , като в като
в астаналия размер от 480,00 лева отхвърля иска кето
неоснователени недоказан .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище гр. София, ул. “Витоша” № 2***,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, да заплати на Д.М.П. с ЕГН ************* с
постоянен адрес *** сума в 500,00
лева - представляваща внесени раноски
по вещо лце и сумата от
20,00 лева – внесена ДТ по двата
иска по ЗОДОВ ,както и сумата
от от 260,00 лева – разноски по ъпалномонщен адрока
съобразно прочента на уважение размер на
иска .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис
от Решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на Решението АНД № 40 / 2013 година по
описа на РС гр. Силистра да се върне на
съда .
Районен съдия :