Определение по дело №1/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 434
Дата: 28 януари 2015 г.
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20151200100001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

2.6.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

05.21

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Красимир Аршинков

Секретар:

Петър Пандев Татяна Андонова

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Красимир Аршинков

дело

номер

20101200600143

по описа за

2010

година

Благоевградският окръжен съд е сезиран с жалба от осъдения С. Р. Т., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в З. в гр. Б. Д. срещу определение № 1280/18.02.2010 година по частно наказателно дело № 123/2010 година на Б. районен съд. Жалбоподателят твърди, че не е съгласен с изводите на първостепенния съд и моли въззивната инстанция да допусне кумулирането на наложените му с присъди по нохд № 394/2008 година на БлОС и по нохд № 642/2009 година на БлРС наказания. В съдебно заседание поддържа искането си за определяне на едно общо наказание по цитираните присъди като заявява, че е “неправилно осъден два пъти за едно и също нещо”. Не прави нови доказателствени искания.

Представителят на О. П. – Б. счита жалбата за неоснователна. Според него изложеното в мотивите към проверявания акт е логично, правилно и убедително, поради което и пледира за неговото потвърждаване. Искането за кумулирането на наказанията по двете последни присъди срещу Т. е невъзможно, защото деянията по тях не са извършени при условията на съвкупност, без да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Също не сочи нови доказателства.

По делото са изискани и приложени актуален бюлетин за съдимост на С. Р. Т. и справка от ГД “Изпълнение на наказанията” към МП за изтърпените до момента наказания “лишаване от свобода”.

Окръжният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 във вр. с чл.313 от НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С. Р. Т. е осъждан общо шест пъти за различни умишлени престъпления от общ характер, за което са му налагани наказания “лишаване от свобода” като само в един от случаите наказанието е “глоба”. С определение № 1938/23.04.2008 година по чнд № 1278/2007 година на БлРС е определено едно общо наказание измежду наложените му с присъди по нохд № 403/2005 година и нохд № 583/2007 година и двете на БлРС, което е изтърпяно ефективно от него. Първата във времево отношение присъда по нохд № 556/2001 година на БлРС е изтърпяна, видно от представеното в тази връзка удостоверение от ГД “Изпълнение на наказанията” към МП. По втората присъда по нохд №1260/2003 година, отново на БлРС, наказанието е “глоба”, без да има данни за реалното и плащане към момента. Последните две присъди, постановени срещу Т., са по нохд № 394/2008 година на БлОС, влязла в сила на 03.12.2008 година и по нохд № 642/2009 година на БлРС, влязла в сила на 21.10.2009 година. Деянието по втората от двете последно цитирани присъди е извършено на 30.12.2008 година, а първата е влязла в сила на 03.12.2008 година. При това положение Районният съд е направил единствено възможния от правна страна извод, че не са налице основания за определяне на общо наказание по тези две присъди, защото деянията по тях не са в условията на съвкупност. Липсва каквото и да било основание за ревизия на този извод, защото разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК императивно сочи, че общо наказание е допустимо да бъде определено при няколко отделни престъпления, но преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Тъй като в разглеждания случай това не е така, е очевидна невъзможността да бъде удовлетворена претенцията на Т. за определяне на общо наказание по нохд № 394/2008 година на БлОС и по нохд № 642/2009 година на БлРС. Като е оставил без уважение искането му в тази посока, проверяваната инстанция е постановила един обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде изцяло потвърден. Възражението на жалбоподателя, че по двете последни присъди е осъден за едно и също наркотично вещество са ирелевантни по настоящето дело, доколкото този съд няма правомощия да изследва и още повече да ревизира влезли в сила съдебни актове.

Изхождайки от изложеното до тук и на основание чл.306, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 и с чл.313 и сл. от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1280/18.02.2010 година по частно наказателно дело № 123/2010 година на Б. районен съд.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.