О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Каварна, 28.06.2019г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд в открито съдебно заседание на пети юни, през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
и при секретаря Елена Шопова, с участието на Прокурора …….., като разгледа
докладваното от съдията Гр.дело № 515/2018г. по описа на КРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.90 от ЗКИР.
Депозирана
е молба с вх.№2374/02.07.2018г., подадена от г-н Л.О.М. – гражданин на Швеция,
дата на раждане ***г., паспорт №**, валиден до 14.03.2022г., в качеството си на
представляващ „**“АБ, дружество регистрирано и съществуващо съгласно законите
на Швеция, със седалище и адрес на управление **, с регистрационен номер ***,
действащ чрез пълномощника си „Адвокатско дружество Д.И.и съдружници“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“***“ 21, офис 2, чрез
пълномощника адв.В.Б. ***, против „***“ АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, общ.Столична, пл.“***“, №7, ЕИК ***. С молбата ищецът иска да се
признае за установено между страните, че по отношение на имот с идентификатор ***.14,
отбелязване в СВ Каварна, акт №***, дв.вх.рег. №1971/01.09.2007г. на СВ Каварна
е недопустимо, а при условията на евентуалност – недействително или
представлява несъществуващо обстоятелство, на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.537, ал.2от ГПК, във вр. с чл.90 от ЗКИР, моли да се укаже на
съдията по вписвания при КвРС да заличи вписването по отношение на имот с
идентификатор ***.14 по партидата на „***“ АД и по партидата на „**“АБ.
Претендира разноски.
В с.з.
ищецът не се явява, не се представлява. Депозирана е писмена молба.
Ответникът
„***“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК подава писмен отговор, с който оспорват
изцяло искът като недопустим и неоснователен. Твърденията на ответника са, че
искът е недопустим, защото подновяването на ипотеката е последвано от частично
заличаване на същата с вписване под № от дв.вх.рег.№ 2234/06.10.2017г., акт том
2, акт № 70/2017г. на СВ- Каварна, т.е. ищецът няма интерес от прогласяването
на недействителността/недопустимостта на отбелязването. Счита, че искът е
неоснователен, защото е ирелевантно за издаването на охранителния акт по
подновяване на ипотеката кое лице е посочено като собственик на ипотекирания
имот. Освен това твърди, че ипотекарния длъжник не е длъжен да сочи всички
следващи приобретатели на имота. Оспорва твърденията на ищеца, че подновяването
на ипотеката представлява несъществуващо обстоятелство, като мотивира
твърдението си с това, че подновяването е редовно издаден охранителен акт по
подновяването на срока на ипотеката.
В с.з.
не се явява, представител, но е депозирана писмена молба.
Съдът
като разгледа гр.д.№515/2018г. и събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира следното:
Предявеният
от ищеца иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 90 ЗКИР е недопустим поради липса на правен интерес от воденето му.
Съгласно установената практика на ВКС, всеки от трите иска по чл. 90 от ЗКИР е
установителен, поради което за предявяването му ищецът следва да обоснове
наличие на правен интерес. Такъв ще е налице ако с вписването са засегнати
права на ищеца, или той не може да реализира свои предоставени от закона права
поради допуснато незаконосъобразно вписване на други права. Наличието на правен
интерес за ищеца от предявяване на установителен иск е законова предпоставка за
надлежно упражняване на правото на иск. За нея съдът следи служебно в хода на
целия процес. Отпадането на правния интерес в хода на производството следва да
се съобрази от съда, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Допустимостта
на исковете по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР се обуславя не само от наличието на
вписване и засегнати с него права на ищеца, но и наличието на възможността да
бъде постигнат преследвания с тях правен резултат, а именно заличаване на
вписването. Липсата на един от тези елементи води до недопустимост на предявен
иск с правно основание чл. 90, ал. 1 от ЗКИР. При това с оглед на приетото в
определение № 304/27.06.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2821/2013 г. по
описа на ВКС, ГК, I г. о. е възможно тази недопустимост да е налице не само
преди предявяването на иска, но и да настъпи в хода на производството като това
бъде съобразено от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Затова заличаването
на вписването не само преди предявяването на иска по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР, но
и в хода на съдебното производство по този иск ще доведе до неговата
недопустимост. Това е така, тъй като преследваният с него правен резултат е
постигнат, макар и по друг начин и ред, като е без значение основанието, въз
основа на което е извършено заличаването. Още повече, едно вписване не може да
бъде заличавано многократно. В този смисъл е и трайно установената практика по
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В
процесния случай от представената от ищеца молба се установява, а и не се
оспорва от него, че с акт №***. на СВ Каварна, е заличено вписването на
подновяването на договорната ипотека върху 25 имота, между които и процесния. С
оглед горното за ищеца е отпаднал правният интерес от водене на иска, т.к.
целенията от него правен резултат е постигнат още на 13.09.2017 г. и то по
инициатива на ответника.
Съобразно
горното настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск е
недопустим и като такъв следва да бъде прекратен, поради липсата на
задължителна положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес.
По
отговорността за разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК "заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска". По общото правило на
чл.78 от ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на
противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката
на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната
чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
В
процесния случай не е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК и на ищеца не се
дължат разноски, т.к се установява от събраните доказателства, че ответникът с
поведението си не е станал причина за завеждане на делото, а напротив още през
2017г. по негова молба е заличил вписаната ипотека.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 515/2018
г., образувано по предявения от Л.О.М. – гражданин на Швеция, дата на раждане ***г.,
паспорт №**, валиден до 14.03.2022г., в качеството си на представляващ „**“АБ,
дружество регистрирано и съществуващо съгласно законите на Швеция, със седалище
и адрес на управление **, с регистрационен номер ***, действащ чрез
пълномощника си „Адвокатско дружество Д.И.и съдружници“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, бул.“***“ 21, офис 2, чрез пълномощника адв.В.Б.
***, против „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
общ.Столична, пл.“***“, №7, ЕИК ***., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 537, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 90 ЗКИР, за приемане за установено
между страните по делото, че по отношение на имот с идентификатор ***.14,
отбелязването в СВ Каварна с акт 26, том ІІ, дв.вх.рег.№1971/01.09.2017г., с
което е подновена Договорна ипотека акт *** на СВ Каварна, е недопустимо а при
условията на евентуалност – недействително или представляващо несъществуващо
обстоятелство, както и указване на съдията по вписванията при КРС да заличи по
отношение на имота отбелязването по партидите на ищеца и ответника.
Определението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Добрич, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….