№ /05.12.2019 г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в
закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№3152/2019г по описа на съда, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.147 ал.3 вр.ал.1 от ДОПК. Образувано е по жалба от „Месокомбинат Варна“ АД – София, ЕИК *********,
представлявано от Изп.директор Е.Ж.М. чрез пълномощника й адв.Ц.М. ***, против
Решение №1103-622/30.09.2019г на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Аксаково, обл.Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима
поради просрочие жалбата на дружеството против Акт № 58-1/23.03.2018г за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от гл.специалист
„МДТ“ към отдел „МДТ“ при Община Аксаково.
С жалбата на първо място се оспорва приложението на
чл.32 ал.6 от ДОПК с твърдение, че никой не е търсил дружеството на адреса на
управлението му в гр.София – най-малко две посещения през седем дни; поддържа
се, че съставените протоколи не се ползват с обвързваща доказателствена сила по
см.чл.50 ал.1 от ДОПК поради липсата на задължителни реквизити, изискуеми с
ал.2 на текста; и въз основа на мотивирани съображения в подкрепа на тези
доводи се претендира отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на
Община Аксаково за произнасяне по жалбата на дружеството против АУЗ;
претендират се и сторените в производството разноски.
С
придружаващото административната преписка писмо ответникът – нчалник отдел
„МДТ“ при Община Аксаково изразява становище за недопустимост на жалбата против
решението му поради просрочие.
Като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С АУЗ №58-1/23.03.2018г, издаден от Гл.специалист към
отдел „Местни данъци и такси“ към Община Аксаково, на осн.чл.107 ал.3 от ДОПК
на „Месокомбинат Варна“ АД са установени следните допълнителни задължения: 1).
Данък върху недвижими имоти за 2013г, 2014г, 2015г, 2016г и 2017г – в общ
размер на 126 616.56лв. главница и 27 961.14лв. лихва; 2). Такса за
битови отпадъци за 2013г, 2014г, 2015г, 2016г и 2017г – в общ размер на
365 240.10лв. главница и 94 926.75лв. лихви; и 3). Данък върху
превозните средства за 2017г – в размер на 30.лв. главница и 1.71лв. лихви;
общо установените задължения са в размер на 614 776.26лв.
Актът е изпратен за връчване чрез „Български пощи“ ЕАД на
адреса на управление на „Месокомбинат Варна“ АД – гр.София, р-н „Триадица“, ул.“Цар Асен“ №11, ет.2,
ап.10, с посочен представлител Е.М. (л.28-29 по преписката), и на 17.04.2018г е
изпратен обратно с отметка „непотърсена“. Тези обстоятелства били отразени в
Протокол № ФС 33-606/26.04.2018г, изготвен от издателя на акта, в който е
обективирана и извършената справка в ТР за актуалния адрес на седалището на
дружеството, и констатацията, че той е същият като посочения в известието за
доставяне.
На 26.04.2019г АУЗ повторно е изпратен за връчване на
дружеството на същия адрес в гр.София (л.31-32 по преписката), откъдето е
върнат на 29.05.2019г с идентично служебно отбелязване „непотърсена“. Тези
обстоятелства са отразени в Протокол №ФС33-910/05.06.2018г, изготвен от
издателя на акта, отново е посочено, че според данните в ТР липсва промяна на
адреса на управление на дружеството, както и че административният орган
пристъпва към връчване на АУЗ по реда на чл.32 ал.4 от ДОПК – чрез прилагане
към досието, а съобщението за това ще се изпрати на същия адрес на управление
на дружеството.
Съобщението по чл.32 от ДОПК е с №ФС33-902/05.06.2018г
(л.33 по преписката) и с него Изп.директор М. е уведомена, че в 14-дневен срок
от поставянето му на таблото за съобщения и обяви и от публикуването му на
сайта на Община Аксаково, следва да се яви в администрацията лично или чрез
упълномощено лице за връчване на АУЗ, както и че при неявяване на осн.чл.32
ал.6 от ДОПК актът ще бъде приложен към преписката и ще се счита за редовно
връчен. На същата дата 05.06.2018г съобщението по чл.32 от ДОПК е публикувано
на интернет страницата на Община Аксаково, където е престояло до 19.06.2018г.,
видно от уведовлението за публикуване, изготвено от администратора на общинския
сайт (л.35 – лице и гръб по преписката). Изпратеното по пощенски път съобщение
по чл.32 от ДОПК до адреса на управление на „Месокомбинат Варна“ АД е върнато
като „непотърсено“ на 27.06.2019г.
С молба изх.№ФС33-1021/21.06.2018г Зам.кметът на Община
Аксаково е поискала от ЧСИ Д.С.-С.с рег.№893 и район на действие ВОС
образуването на изпълнително дело по влезлия в сила АУЗ, и такова е образувано
под №20188930400527.
С определение №5539/23.07.2019г по адм.д.№880/2019г на
АССГ е оставена без разглеждане жалбата на „Месокомбинат Варна“ АД от
02.01.2019г против АУЗ №58-1/23.03.2018г, адресирана директно до съда, и същата
е изпратена за произнасяне по подведомственост на директора на Дирекция „МДТ“
при Община Аксаково. С оспореното понастоящем Решение №1103-622/30.09.2019г
компетентният горестоящ орган е описал действията на издателя на акта по
връчването му, а от правна страна е приел, че опитите за връчването му на
адреса на управление на ЗЛ са били изпълнени по реда на чл.29 от ДОПК; че
невъзможността за връчване по този ред правилно е довела до връчване по реда на
чл.32 от ДОПК; че последната дата, на която актът е бил обявен на задълженото
лице, е 05.06.2018г, и след изтичането на 14-дневния срок за обжалването му на
19.06.2018г (вторник – присъствен ден), актът е влязъл в сила на 20.06.2018г, с
оглед на което и на осн.чл.147 ал.1 от ДОПК е оставил жалбата на „Месокомбинат
Варна“ АД от 02.01.2019г против АУЗД без разглеждане като просрочена.
При така установената фактология, съдът прави следните правни изводи:
Решение №1103-622/30.09.2019г е връчено на „Месокомбинат
Врана“ АД чрез пълномощник на 16.10.2019г, а жалбата против него е депозирана в
Административен съд – София-град с вх.№31975823.10.2019г, т.е. в рамките на
указания законоустановен 7-дневен срок от връчването, от легитимиран субект –
адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Спорът между страните е правен и е концентриран по
въпроса спазена ли е процедурата по чл.32 от ДОПК за да се приеме, че АУЗ е
редовно връчен на адресата му, респективно – че жалбата против него е
просрочена, и съдът в настоящия си състав намира, че отговорът на този въпрос е
отрицателен.
В разпоредбите на
чл.28
– чл.32
от Глава Шеста на ДОПК, озаглавена „Съобщения“, приложими в настоящото
производство по силата на препращащия чл.4
ал.1 от ЗМДТ, са регламентирани правила за връчване на съобщения, касаещи
актове, документи и книжа в производството по ДОПК. С нормата на чл.32 от ДОПК, озаглавена „Връчване чрез прилагане към досието“, са регламентирани
особени правила за връчване на съобщения, касаещи актове, документи и книжа в
производството по ДОПК. Касае се за извънреден способ, който се прилага в
случаите, когато не е възможно да бъде извършено връчване по някой от редовните
способи за връчване, и в частност – по реда на чл.29
ал.1 от ДОПК на адреса за кореспонденция на субекта.
Съгласно цитирания
текст връчването на съобщенията в административното производство се извършва на
адреса за кореспонденция на субекта, като от своя страна легално определение на
адреса за кореспонденция се съдържа в разпоредбата на чл. 28 ДОПК, като в случая това е чл.28 ал.1 т.2 от ДОПК – адресът на управление
на ЮЛ. Съгласно разпоредбата на чл.29
ал.6 от ДОПК съобщенията се връчват на лицето, негов представител или
пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да
получава книжа или съобщения. Съгласно чл.30
ал.3 от ДОПК съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята
за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от
лицата по чл.29
ал.6, ал.7
и ал.8
от ДОПК.
Съобразно
предвиждането на чл.32
ал.1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,
когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни.
Обстоятелствата по ал.1 се удостоверяват
с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция (ал.2) в резултат на
описана процедура и със задължителни реквизити (ал.3-ал.7).
В случая от
данните по делото се установява, че указаните процедурни правила на ДОПК не са
спазени.
От една страна
между страните е безспорно, че АУЗ не е връчен на дружеството на адреса му на
кореспонденция. И двете обратни разписки, съдържащи акта – от м.04.2018г и от
м.05.2018г, са се върнали със служебно отбелязване „пратката непотърсена от
получателя“, което означава, че не е налице редовно връчване чрез изпращане на писмо
с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, тъй като не е налице
хипотезата на чл.30
ал.3 от ДОПК.
От друга страна в
конкретния случай позоваването на административния орган на чл.32 от ДОПК е
неоснователно. За изпълнението на реда по чл. 32 ДОПК – връчване чрез прилагане към досието, е представено съобщение, което
е поставено на определеното за целта място в Община Аксаково на 05.06.2018г,
едновременно с публикуването му на сайта на общината съгласно изискванията на чл.32
ал. 4 ДОПК. Съгласно чл.32
ал.1 от ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите,
когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на
управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е
намерен на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни,
като съгласно ал.2
на текста тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение
на адреса за кореспонденция. В настоящия случай обаче липсват както твърдения,
така и доказателства за извършени посещения на адреса за кореспонденция на дружеството-жалбоподател
съобразно изискванията на цитираните разпоредби. Не е налице и хипотезата на чл.32
ал.3 от ДОПК, тъй като не са налице безспорни доказателства, че адресът е
несъществуващ. От изложеното следва, че в случая не са налице доказателства за изпълнение на изискванията на чл.32 ДОПК, за да се приложи хипотезата на връчване на АУЗ чрез прилагане към
досието.
От гореизложеното
явства, че АУЗ не е връчен редовно на дружеството-жалбоподател нито по реда на чл.30
ал.3 от ДОПК, нито по този на чл.32 от ДОПК, поради което срокът за обжалване на акта не е започнал да тече за
„Месокомбинат Варна“ АД, а това квалифицира депозираната на 02.01.2019г. тяхна жалба
против същия като процесуално допустима. Като е приел противното, решаващият
орган е постановил незаконосъобразен акт, което налага отмяната му и връщане на
преписката на началника на отдел «МДТ» при Община Аксаково за произнасяне по
същество по жалбата на „Месокомбинат
Варна“ АД от 02.01.2019г против АУЗ.
При този изход на
делото претенцията за присъждане на разноски на жалбоподателите е основателна и
следва да бъде уважена в пълния размер от 5000лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, поради липсата на възражение от ответната страна, каквото е
направено с придружаващото преписката писмо относно просрочието на жалбата;
същевременно договорът за правна защита и съдействие, съдържащ изявление за
заплатено във брой възнаграждение, съдържащо подписите на страните по договора,
има характер на разписка за извършеното плащане съобразно трайната практика на
ВАС – София.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл.147 ал.3 от АПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ
Решение №1103-622/30.09.2019г на началника
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, с което на осн.чл.147
ал.1 от ДОПК е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие
жалбата на „Месокомбинат Варна“ АД – София, ЕИК *********, представлявано от
Изп.директор Е.Ж.М., против Акт № 58-1/23.03.2018г за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от гл.специалист „МДТ“ към отдел
„МДТ“ при Община Аксаково, и
ВРЪЩА делото като преписка на началника на отдел „Местни
данъци и такси“ при Община Аксаково за произнасяне по същество по жалбата от
02.01.2019г на „Месокомбинат Варна“ АД – София, ЕИК *********, представлявано
от Изп.директор Е.Ж.М., против Акт № 58-1/23.03.2018г за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден от гл.специалист „МДТ“ към отдел
„МДТ“ при Община Аксаково.
ОСЪЖДА Община Аксаково да заплати на „Месокомбинат Варна“ АД
– София, ЕИК *********, представлявано от Изп.директор Е.Ж.М., адвокатско
възнаграждение в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: