Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик 11.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 19.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Ива Ч., като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 672/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Я.Р. ***, ЕГН ********** против НП № 20-1006-000080 ОТ 20.01.2020 г. на начални група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.1, т.3, пр. 1-во от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В подадената жалба се навеждат доводи, че обжалваното НП, чиято отмяна се иска, е материално незаконосъобразно, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено, доколкото управляваното превозно средство съставлява електро-мотопед, който не подлежи на регистрация. Иска се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и ангажира доказателства. В последното по делото заседание не се явява пълномощникът на жалбоподателя и не се изразява становище по съществото на спора.
За АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на ответната страна, с което иска НП да се потвърди. Иска и присъждане на разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 14.09.2019 г., в 16.10 часа, в гр.Пазарджик, на ул.”Р.”, пред № 1 е управлявал МПС – електро-мотопед „…, собственост на лицето Владимир Спасов, което не било регистрирано по надлежния ред /нямало поставен регистрационен номер/.
Гореописано съставлявало нарушение съответно на чл.140 ал.1 от ЗДП, която правна норма повелява, че: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.
Въпросното нарушение било установено от автопатрул на сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който бил полицейският служител Т.М., който съставил АУАН против жалбподателя.
Този акт бил изпратен в РП-Пазарджик за преценка дали извършеното не съставлява престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като с постановление на прокуратурата от 14.11.2019г. по пр. вх. № 3676/19г. бил постановен отказ да се образува наказателно производство. Материалите по преписката били върнати на сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик по компетентност и за преценка дали да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По този повод било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на нарушителя на 06.02.2020 година, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 13.02.2020 година, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на св. Владимир Спасов.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че по съществото си жалбата не е основателна.
На първо място следва да се отбележи, че по време на административнонаказателното производство беше доказан по безспорен и категоричен начин, фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.140 ал.1 от ЗДП.
Следва да се каже и това, че не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което не е било регистрирано по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Според тезата на защитата обоснована във въззивната жалба, жалбоподателят Р. не е извършил вмененото му административно нарушение, т.к. електро-мотопедът, който е управлявал не е подлежал по принцип на регистрация в страната.
С този довод на защитата настоящият съдебен състав не би могъл да се съгласи поради следното:
В ЗДП не е налице легална дефиниция на понятието електро-мотопед или на каквото и да е превозно средство, снабдено с електродвигател, поради което е необходимо тълкуване на закона с цел преценка необходимостта от регистрация на процесния електрически мотопед.
Съгласно параграф 6, т. 11 и т. 14 от ЗДвП: "Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а "Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 45 км/ч.
За нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на различни категории:
От тълкуването на чл. 149, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 и Приложение І от регламента може да се заключи, че категория "L1" - моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем не по-голям от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 км/ч независимо от вида на задвижването;
... категория "L1е" - мотопеди - моторните превозни средства с две колела и конструктивна максимална скорост не по-голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от 50 куб. см или с 4 kW максимална постоянна номинална мощност в случай на електродвигател;
От последната дефиниция следва, че един електрически мотопед попада в категория "L1e", ако конструктивната му максимална скорост по спецификации не надвишава 45км/ч. и мощността му не е по-голяма от 4 kW, а е по-малка или равна на нея.
В конкретния казус от представената от защитата ценова оферта /лист 26/ от магазина, от който е бил закупен процесният мотопед и в която се съдържат негови технически характеристики става ясно, че максималната му скорост е 18 км/ч, т.е. не надвишава 45км/ч., а номиналната му мощност е 1000 W, т.е. 1 kW, следователно не е по-голяма от 4 kW, а е по-малка от нея.
С оглед на всичко това става ясно, че процесният електро-мотопед е подлежал на регистрация, а като го е управлявал без такава Р. е извършил вмененото му административно нарушение.
Извън това настоящият съдебен състав намира за необходимо да поясни и нещо друго, но много важно. Дори процесният електро-мотопед действително да не подлежеше на регистрация, то пак щеше да се стигне до извод, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДП. Това е така, защото въпросната норма императивно повелява, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, от което по аргумент на противното следва, че ако е налице едно превозно средство, което не е регистрирано, защото не подлежи на регистрация, то същото не би следвало да се управлява по път, отворен за обществено ползване, а например във велоалеи, паркове, градинки, спортни площадки и т.н. Когато обаче в такава ситуация то се управлява именно по такъв път, то ще е налице нарушение на въпросната норма във всички случаи. Това е така, защото според разпоредбата на чл.1, ал.4 от цитираната вече Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. не подлежат на регистрация: тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства. Изброяването в наредбата на неподлежащите на регистрация превозни средства е изчерпателно, а както е видно процесният електро-мотопед не попада в никое от изключенията. Ето защо, дори хипотетично наистина той въобще да не подлежеше на регистрация, нещо което съдът не споделя и изложи съображения за това, то пак жалбоподателят е извършил нарушението, защото не е имал никакво право да го управлява по път, отворен за обществено ползване, какъвто се явява пътят по ул.“Рила“ в гр.Пазарджик.
Нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доклокото обществената му опасност не е незначителна. Това е така, защото ако с едно нерегистрирано МПС, което логично е и без регистрационни табели, които пък се предоставят по време на регистрацията, бъде извършено например ПТП по вина на управляващия, а веднага след това той напусне произшествието, то ще бъде невъзможно или значително затруднено неговото индивидуализиране, издирване и т.н.
Настоящият състав намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от правоуправление по чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДП наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание.
Двете наказания са наложени при пълен превес на смекчаващите обстоятелства и са определени на минимума от 200 лева и 6 месеца, с което целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
С оглед на всичко казано до тук обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да се потвърди.
При този изход от делото искането на жалбоподателя направен ос въззивната жалба за присъждането на съдебно-деловодни разноски не може да се удовлетвори, т.к.той би имал право на такива само ако НП бъде отменено или изменено, чрез намаляване размера на наказанията.
Независимо, че изходът на делото е благоприятен за ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, то искането на А. С. Г., в качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, от която териториална структура е наказващият орган издал НП, направено в постъпило писмено становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, а именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2 от ГПК, също не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено изключение, когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от общото правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а от други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3, предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2 от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а изходът на спора е благоприятен за представляваната от него страна, но липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример би могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование, представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената разпоредба представлява изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но не и от друго лице с юридическо образование, което е чл. на колективен административен орган. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.; колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм. д. № 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение № 80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. № 1059/2016г., Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 3049/2019г. и др.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-000080 ОТ 20.01.2020 г. на начални група в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на Е.Я.Р. ***, ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1, т.3, пр. 1-во от ЗДП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: