РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Бяла, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20244510100346 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бяла, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" №
260, чрез адв. М. Ц., САК против З. И. П., ЕГН **********
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Юробанк
България" АД има срещу З. И. П. валидно и изискуемо вземане в размер на: главница -
648.72 лева;възнаградителна лихва -40.30 лева,начислена за периода от 01.11.2022
г. до 11.08.2023г.; мораторна лихва - 51.94 лева за периода от 05.04.2023 г. до
22.11.2023г.; законна лихва за забава от момента на постъпване на завявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноските по заповедното и исково производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответника З. И. П.,чрез назначения й по реда на
чл.47,ал.6 от ГПК особен представител представя отговор на исковата молба.Счита иска за
неоснователен и претендира отхвърлянето му,предвид липсата на яснота и конкретизация
относно начина по който е формиран посочения в договора ГПР - основание за
недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд-Бяла е сезиран със заявление на "Юробанк България"АД, с което е
поискано да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против З. И. П. за
следните суми: сумата 648.72 лв.,представляваща неплатена главница по Договор за
1
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-19491126 от 09.08.2022г., възнаградителна лихва - 40.30 лева,начислена за периода
от 01.11.2022 г. до 11.08.2023г.; мораторна лихва - 51.94 лева за периода от 05.04.2023 г. до
22.11.2023г.; законна лихва за забава от момента на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 1038/2024 г. по описа на РС-Бяла и е
издадена Заповед № 395/29.12.2023г. за всички посочени в заявлението суми, като на
заявителя са присъдени и деловодни разноски за заповедното производство в размер на
25,00 лв. – държавна такса и 480,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане от 08.03.2024г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните
вземания. Заявителят е уведомен на 02.05.2024г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на
29.04.2024г. е предявил иск през БРС, за което е уведомил заповедния съд.
От служебно извършената справка в ТР по партидата на „Юробанк България“АД се
установява,че ищеца е придобил търговското предприятие на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България", ЕИК ********* ,като по партидата на отчуждителя и
правоприемника е вписано прехвърляне на предприятието на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" по силата на договор ,сключен между чуждестранния
търговец и „Юробанк България“АД,след което е вписано заличаване на клона.
С исковата молба са представени заверено копие от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CARD-
19491126 от 09.08.2022г., сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", ЕИК *********, като кредитор, и З. И. П., ЕГН **********, като
кредитополучател, както и приложение към същия, наименовано "Кредит:CARD – 19491126,
подписано от същите страни и на същата дата.
По силата на този договор на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер
на 700,00 лв.,при годишна лихва и такси посочени в договора. С договора е поето
задължение от страна на кредитора за издаване на кредитна карта Мастъркард, чрез която се
осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит и
която позволява да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез
терминални устройства (РОS) и др. услуги – чл.2. В договора се съдържа тарифа, според
която лихвеният процент по стандартната кредитна карта е 23.35%, а ГПР - 30, 33%.
Посочени са дневните лимити при теглене на пари в брой и при покупки на РОS, както и
минималните месечни погасителни вноски, размерът на които зависи от усвоения кредитен
лимит.
В чл. 4 от договора е предвидено, че кредитополучателят може да използва услугата
покупка на изплащане в мрежата на търговски партньори на кредитора, като за всяко
ползване на тази услуга ще се подписва приложение към договора, съдържащо конкретните
параметри на трансакцията. Посочено е, че неплатени вноски по тази услуга ще се удържат
от размера на разполагаемия кредитен лимит.
От приложението CREX- 19491100, подписано от същите страни - " БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" и З. И. П. и на същата дата – 09.08.2022г г. се
установява, че е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращия кредит CARD –19491126 при параметри: обща цена на стоките – 469.99 лв.,
размер на кредита –507.14 лв., месечна погасителна вноска – 42.93 лв., брой вноски – 15,
обща стойност на плащанията 643.95 лв., ГПР – 40.26% и лихвен процент -34.31%.
Посочени са финансираните стоки и услуги – бойлер „Атлантик“на обща цена 469.99 лв. и
услуга застраховка "Сигурност на плащанията" по групова полица № 5/2008 г. с премия
2
37.15 лв. В документа се съдържа погасителен план,според който кредитополучателят
следва да заплати 15 месечни погасителни вноски, всяко от които в размер от 42.93 лв.
По делото е допусната и изслушана СИЕ от заключението на която се установява:
1.Размерът на дължимата главница и лихви по договора за кредит към
03.05.2023г./датата на предсрочната изискуемост на кредита/ е главница-648.72 лв. и
възнаградителна лихва -40.30 лв.
2.Към датата на подаване на заявлението -19.12.2023г. са формирани следните
непогасени задължения,както следва:главница кредит-507.14 лв.;лихва кредит-136.81 лв.
З. След датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 03.05.2023г. и след
датата на входиране на исковата молба, няма погасени задължения.
4.Договора е сключен при фиксиран лихвен процент- 34.31%.
5.ГПР формиран в договора за кредит надвишава размера на законната лихва между 3
и 4 пъти.
Установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Договорните съглашения между страните, макар и писмено да са оформени като два
отделни договора, всъщност обективират едно облигационно правоотношение, произтичащо
от сключения договор за револвиращ кредит. В приложението CREX-19491100, страните са
договорили да се извърши усвояване на вече отпуснатия кредит по Договора за револвиращ
кредит CARD – 19491126 , чрез функционалността покупка на изплащане, предвидена в този
договор, т. е. с револвиращия кредит се финансира закупуваната от ответника стока. Както
бе посочено, според договора за револвиращ кредит при използването на тази
функционалност се подписва отделно приложение към договора, съдържащо конкретните
параметри на трансакцията.Условията по договора за кредит и по приложението обаче са
различни, както по отношение на начина на погасяването им, така и досежно размера на
дължимите възнаградителни лихви, а в стоковия кредит е предвидено и допълнително
задължение на кредитополучателя за заплащане на застрахователна премия по застраховка
"Сигурност на плащанията", която премия е включена в месечната погасителна вноска.
Настоящият съдебен състав намира, че именно с оглед на тези различия ищецът следваше да
посочи и докаже по несъмнен начин от кой конкретен юридически факт произтича
задължението на ответника и какви са конкретните параметри на същото.
В случая от събраните по делото доказателства може да се направи единствено извод
за усвоена от ответника сума по револвиращия кредит в размер на 469.99 лв. за покупка на
изплащане на бойлер и застрахователна премия в размер на 37.15 лв., т.е общо 507.14 лв., по
приложението CREX-19491100 от 09.08.2022г.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него - физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.Кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 40.26% /.Посочен е фиксиран лихвен процент по заема, както и годишно оскъпяване
3
по същия, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Не е ясно
включена ли е застраховката, която е посочена от ищеца като дължима в претендирания
размер на главницата. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи, както
стана ясно, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да
ги кумулира, завишавайки цената на предоставения ресурс.
По отношение клаузата, касаеща възнаградителна лихва са налице също основания за
недействителност. В договора е визиран ГЛП – 34.31%. Така уговореният размер на
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Действително към датата на
уговаряне размера на лихвата, няма императивни разпоредби, които определят максималния
размер на възнаградителната лихва, но това не означава, че свободата на договаряне не е
ограничена и то при положение, че се касае за потребителски договор, при който
потребителят е по-слабата икономически страна, поради което се ползва със засилена защита
от ЗЗП и ЗПК. В правната доктрина и съдебната практика се приема, че накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, изрично формулиран или проведен чрез създаване на конкретни други разпоредби.
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения,
а целта на неговото спазване, както и принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Налице е трайно
установена практика на ВКС според която съглашение за плащане възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава тройния размер на законната лихва. След справка в
електронната страница на БНБ съдът установи, че към датата на сключване на договора,
основният лихвен процент е 0.49% от което следва, че размерът на законната лихва е 10.49%,
т.е. уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава почти четири пъти
законната лихва,което от своя страна накърнява равноправието между страните, противоречи
на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед
което се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че кредитното правоотношение между
страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е
в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
С оглед установената недействителност и невъзможността недействителните клаузи
да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата
стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК. Така длъжникът следва да възстанови единствено
главницата, но не и останалите претендирани суми от кредитора. Доколкото ищеца изрично
твърди,че към 01.11.2022г. ответницата е преустановила плащането на месечните
погасителни вноски,то направената такава към 01.10.2022г., в размер на 42.93 лв., съобразно
приложения към договора погасителен план, следва да се приспадне от чистата стойност по
кредита.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК/ при липса на възражение по чл.78,ал.5 ГПК/ ищецът
има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете за заповедното
производство за сумата от 313.98 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а за
исковото производство – за сумата от 780.27лв. за държавна такса, депозит за особен
представител,депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. И. П., ЕГН **********, че
4
дължи на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр. София (като
правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ СА, клон България с
ЕИК: *********), сумата в размер на 460.68лв./Четиристотин шестдесет лева и 68
стотинки/, представляваща главница по Договора за револвиращ кредит CARD –
19491126 от 09.08.2022г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано
от 20.12.2023г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена ЗИПЗ
№395/29.12.2023г. по ч.гр.д.№1038/2023г.на РС Бяла.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.
София (като правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ СА, клон
България с ЕИК: *********) за следните суми: главница - 180.04 лева;
възнаградителна лихва -40.30 лева,начислена за периода от 01.11.2022 г. до
11.08.2023г.; мораторна лихва - 51.94 лева за периода от 05.04.2023 г. до 22.11.2023г.
ОСЪЖДА З. И. П., ЕГН ********** да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК: *********, гр. София (като правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ СА, клон България с ЕИК: *********), разноски по ч.гр.дело №
1038/2023г. на БРС в размер на 313.98лв. /Триста и тринадесет лева и 98 стотинки/,
както и разноски по настоящото дело в размер на 780.27лв. /Седемстотин и осемдесет
лева и 27 стотинки/
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5