Р Е Ш Е Н И Е
Номер 388 от 10.03.2020г.,
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на четвърти
март две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Йовка
Банкова и в присъствието на прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 3163 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба на К.М.Д. ***, с ЕГН ********** против ОДМВР
Бургас с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1100 лева, от
които 800 лева - представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по НАХД
№40/2019г. на Районен съд – Малко Търново и 300 лв. – представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по КНАХД №2320/2019г. на Административен съд – Бургас във връзка с издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане, както и направените разноските за настоящото
производство.
В съдебно заседание, ищеца редовно призован, се представлява от адв.К., която поддържа исковата
молба. Не
ангажира допълнителни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по
иска – ОДМВР Бургас, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за частична основателност
на исковата претенция, като адвокатското възнаграждение следва да бъде
съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е
подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди в следствие на
постановен незаконосъобразен административен акт, а като ответник е посочено
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
С оглед това, съда намира така подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция
е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
С
наказателно постановление №19-0299-000072/15.05.2019г., издадено от Началник РУ
Малко Търново към ОДМВР Бургас, на К.Д. е
наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
нарушение на чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП.
Наказателно постановление е оспорен пред Районен съд – Малко
Търново, по повод на което е
образувано НАХД №40/2019г. по описа на съда. С решение №31/02.08.2019г.(л.31-32
от НАХД №40/2019г.), съдът е отменил наказателното
постановление. Решението е обжалвано и е оставено в сила от касационната
инстанция с Решение № 2092/29.11.2019г., постановено по КНАХД №2320/2019г. по
описа на Административен съд – Бургас. В образуваното административнонаказателно
дело при разглеждането му пред РС-Малко Търново, жалбоподателят е
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат Любомир Гочев, който е изготвила жалбата срещу
НП и се е явил при разглеждането на делото пред
първоинстанционния съд, като надлежно упълномощен
защитник. Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.3
от НАХД №40/2019г.), е уговорено възнаграждение в размер на 800 лв.,
платени в брой. Пред Адиминистративе
съд-Бургас Д. е бил представляван от адв.К., която се е явила в съдебно
заседание. Видно
от представения договор за правна защита и съдействие (л.20 от КНАХД
№2320/2019г.), е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв.,
платени в брой.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице е отменено
наказателно постановление. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП, т.е. при спазване
правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск
е Административен съд - Бургас. Искът е предявен срещу надлежен
ответник.
Отмяната на НП, като властнически
акт на административен орган, представлява материалноправно основание по
смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на
причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
За да се ангажира
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните
предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството
по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да
установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка,
одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и
договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Видно от договора
(л.3 от НАХД №40/2019г.), уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в
размер на 800 лв., като изрично е записано,
че е изплатено възнаграждение в размер 800 лв, платени в брой. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав приема за доказано, че ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Пред Адиминистративе съд-Бургас Д. е бил представляван от адв.К., която се е
явила в съдебно заседание. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие (л.20 от КНАХД №2320/2019г.), е уговорено възнаграждение в
размер на 300 лв., също
платени в брой.
Съдът приема, че
отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по
смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него
могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази
отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено
НП. От този незаконосъобразен акт ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването му. Според правилото на
чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено НП, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска
защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по
обжалване на издаденото срещу него НП, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората
материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между
издаденото НП, отменено като незаконосъобразно
по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган.
В
съдебно заседание представителят на ОП – Бургас е направил изявление, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер, като
бъде съобразен с Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното и направеното възражение, предявеният иск за причинените
имуществени вреди се явява основателен, което налага уважаването му. Размерът
на тази претенция обаче се явява прекомерен и искът следва да бъде уважен до
размера от 600
лв., от които 300 лв. –адв.хонорар пред РС
–Малко Търново и 300 лв. –адв.хонорар пред
Адиминистративен съд - Бургас, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се
определя в зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата
приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а
не от вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи
на материалния закон. За да се илюстрира непропорционалността на посочената
подзаконова правна уредба, е достатъчно да се посочи, че Наредбата предвижда
еднакъв размер на адвокатското възнаграждение по административно-наказателни
дела относно имуществена санкция от 50000 лв и по данъчни дела относно ДДС за
довнасяне в размер на 50000 лв. Сложността на двата типа дела, а от там и
обемът и сложността на работата на адвоката по тях обаче съществено се
различава. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и
пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е
минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнагражданието трябва да е
справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се
определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва
да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената
дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че
минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи,
както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да
представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на
Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – решение №
9273 от 27.07.2016г. по адм.д. № 3002 от 2015г., потвърдено с решение № 5485 от
02.05.2017г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело
1403/2017г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на
Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47
от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: „ В случая разглежданата в главните производства
правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл
да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до
достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Освен това, в конкретния случай се касае за дело за
отмяна на наказателно постановление, по което е наложена глоба в размер от 3000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС.
Уговореното адвокатско възнаграждение в размер от 800 лв. за една инстнация е очевидно несъизмеримо с
размера на
наказанието. В този смисъл е и практиката на ВАС –
Решение № 2999/28.02.2019г., постановено по адм.дело №222/2018г. по описа на
съда.
Предвид това и с оглед липсата на
фактическата и правна сложност на делото, справедливият размер на обезщетението
за претърпени имуществени вреди е в размер на 600 лева, от които 300
лева
–адв.хонорар във връзка с производството пред РС –Малко Търново и 300 лева –адв.хонорар пред
Адиминистративен съд – Бургас. Тази
сума от 600
лв. е дължима ведно със
законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска, до окончателното изплащане. В останалата част до
претендирания размер от 1100 лв. иска е неоснователен по изложените по-горе
съображения и следва да бъде отхвърлен. В тази връзка съдът намира за нужно да
отбележи, че основната цел на производството по предявен иск
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления е
за обезщетение на имуществени вреди от заплатено възнаграждение на един
адвокат, което обаче не следва да води до неоснователно обогатяване. В тази
смисъл са и част от мотивите ТР № 1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016 г. на ВАС - ОСС на І и
ІІ колегия на ВАС "Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в
средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа
на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството."
По отношение на
претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Ищецът е внесъл
дължимата държавна такса в размер на 10 лв. за образуване
на настоящото производство. Заплатил е изцяло и
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., платени
в брой, съобразно представения договор за правна защита и съдействие (л.5).
Ето
защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат
заплатени от ответника.
Мотивиран от това
Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОДМВР
Бургас да
заплати на К.М.Д. ***, с ЕГН ********** сума
в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г.
–датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над сумата от
600 лв. до претендираните 1100 лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА ОДМВР
Бургас да
заплати на К.М.Д. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 310 (триста и десет ) лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: