№ 536
гр. Пловдив, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330206258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-
004793/14.07.2022г. на Началника на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Пловдив, с
което на Л. Д. И. ЕГН ********** е наложено административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 5 ал.1 т.3
от ЗДвП.
Жалбоподателят Л. Д. И. чрез пълномощниците си по делото адв. Т. и
адв. А., счита издаденото Наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, а също и погасено по давност и моли съда да го отмени,
по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна - Сектор “ПП” при ОДМВР-гр. Пловдив не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против И. за това,
1
че на 12.05.2021г. около 01.45ч. в гр. Пловдив на бул. „Шести септември” до
№ 2 водач на лек автомобил „Деу Калос” с ДК № ..... управлява същия с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда. Извършена проба с
техническо средство, което отчело 1.37 промила, издаден талон за
медицинско изследване, като водачът е дал кръв и видно от заключението на
химическата експертиза концентрация та на алкохол е била 1.15 на хиляда. С
Постановление от 21.05.2021г. наказателното производство е прекратено.
Видно от приложената по делото административнонаказателна
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
АA819267/12.05.2021г. е издаден против жалбоподателя за посоченото
нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят П.
М. П. изцяло поддържа отразените в същия констатации. Заявява, че
нарушението е било установено от него, въз основа експлоатирано
техническо средство, водачът бил задържан и вероятно е дал кръвна проба.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото е
установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение на чл.5
ал.1 т.3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи
положителен извод спомогнаха показанията на актосъставителя, дадени под
страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая и подкрепени от писмените доказателства по
делто. Видно от материалите по същото, твърдяното нарушение е установено
посредством техническо средство, а в последствие и със заключение на
химическа експертиза, което е категорично, че на инкриминираните дати и
място И. е управлява лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда, а именно 1.15 на хиляда.
Поради това може да се направи обоснования извод, че от събраните
писмени доказателства по делото се доказа по безспорен начин нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя И., с оглед писмените доказателства събрани по делото.
От друга страна, при извършената служебна проверка от страна на съда,
се установява наличието на абсолютно отменително основание по отношение
на атакуваното Наказателно постановление.
Както се посочи по-горе и в АУАН и в НП е посочено, че датата на
вмененото във вина на Любомирова деяние се твърди да е реализирано
2
12.05.2021г., когато е съставен и АУАН. В последствие с Постановление на
РП-Пловдив наказателното производство срещу И. за извършено
престъпление е било прекратено и материалите са изпратени на Сектор ПП
КАТ ОДМВР-Пловдив за вземане на отношение за реализирано нарушение по
ЗДвП. Последното е сторено с издаване на атакуваното Наказателно
постановление, което е станало едва на 14.07.2022г. Следователно деянието
на жалбоподателя се явява погасено по давност, което изключва
административно-наказателното преследване по тях. Съгласно
Постановление № 10/28.09.1973г. на Пленума на ВС – т.12, не се допуска
неоснователно преследване, когато са изтекли сроковете, предвидени в чл.34
от ЗАНН. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на тези срокове,
както и да не предприема, респективно да прекратява започнатото
производство щом установи “че са изтекли три месеца от откриване на
нарушението до съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, че НП е издадено след шестмесечния срок от съставяне на
акта, или е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения-две
години”. Освен това съгласно Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по
н.д. № 96/82г. на ОСНК институтите за спиране и прекъсване на давността за
наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34
от ЗАНН. Изводът се прави на основание чл.11 от ЗАНН, според който за
обстоятелствата, изключващи отговорността, каквато е изтеклата абсолютна
давност, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго. Следователно, независимо от
спирането и прекъсването на давността, административнонаказателното
преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора
този по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай горецитирания давностен срок
по чл.34 от ЗАНН е изтекъл през месец декември 2021г. Следва да се посочи,
че действително в придружителното писмо на РП-Пловдив за изпращане на
материалите по преписката е налице нечетливо отбелязване на датата
20.06.2022г., но въззиваемата страна не ангажира каквито и да било
доказателства за установяване кога, къде и от кого е извършено то. Тоест не
може да се приеме за доказано, че наказващият орган е получил материалите
именно на тази дата и след това е взел надлежно отношение по случая.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
3
постановление № 22-1030-004793/14.07.2022г. на Началника на Сектор ПП
към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на Л. Д. И. ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 5 ал.1 т.3 от ЗДвП, следва да бъде
ОТМЕНЕНО.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
– отмяна на атакуваният Електронен фиш и съгласно приложените
пълномощни и списък с разноски въззиваемата страна - ОДМВР гр. Пловдив
следва да бъде осъдена да заплати на Л. Д. И. ЕГН ********** сумата от
1000лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги
налагат като единствено възможни.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-004793/14.07.2022г. на
Началника на Сектор ПП към ОДМВР-гр. Пловдив, с което на Л. Д. И. ЕГН
********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 5 ал.1 т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Л. Д. И. ЕГН **********
сумата от 1000лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4