№ 812
гр. В., 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря М. Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100500036 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. Г. Д., ЕГН **********, срещу
Решение № *************г. по гр. дело №*********г. на ВРС,52-ри състав, с
което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, на бащата К.
Д. Д., ЕГН **********, при когото е определено и местоживеенето на
децата, на адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. „А.“ № 5;
2/ е определен режим на лични отношения на майката Е. Г. Д.,
ЕГН**********, с децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д.,
ЕГН**********, както следва:
- през първите два месеца след постановяване на съдебното решение:
всяка събота за времето от 9:00 часа до 12:00 часа в присъствието на А. В. А.,
ЕГН********** (съпруга на бащата К. Д. Д., ЕГН **********), извън дома на
последния, находящ се в гр. И., общ. А., обл. В., ул. „А.“ № 5, както и без
присъствие на бащата;
- след изтичане на тези два месеца: всяка четна седмица от месеца за
времето от 9:00 ч. до 18:00 ч. в събота, без присъствието на А. В. А. и бащата,
като майката ще взема децата от А. В. А. и ще ги връща на нея на
1
определено от двете подходящо място извън дома на бащата, находящ се в
гр. И., общ. А., обл. В., ул. „А.“ № 5;
3/ е осъдена Е. Г. Д., ЕГН **********, да заплаща издръжка в полза на
децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, в размер на по
195.00лв на всяко дете, платима до 5-о число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до
окончателното изплащане на задължението, с пощенски запис на адрес: гр. И.,
общ. А., обл. В., ул. „А.“ № 5, на името на К. Д. Д., считано от завеждане на
исковата молба – 08.06.2022г., до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката;
4/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Е. Г. Д.,
ЕГН**********, за издаване на задграничен паспорт и за пътуване на всяко
от децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, до Б.,
Франция и Германия със съгласието на бащата и законен представител К. Д.
Д., ЕГН**********, за срок до навършване на 18-годишна възраст на всяко
дете и за неограничен брой пътувания, но всяко с продължителност до 14 дни,
и е осъдена майката за държавна такса по издръжката на децата.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от К. Д. Д., ЕГН **********,
срещу Решение № *************г. по гр. дело №*********г. на ВРС, 52-ри
състав, само в частта, с която разрешението за пътуването на двете деца
извън България е ограничено до продължителност до 14 дни.
В основната въззивна жалба се твърди, че решението е неправилно,
необосновано, постановено при едностранчив анализ на събраните по делото
доказателства и е в противоречие с интересите на децата. В подкрепа на това
се излагат множество доводи, обобщени в следния смисъл: По отношение на
родителските права и местоживеенето: Неправилно ВРС е приел, че децата са
били реинтегрирани при баща им, тъй като заповедите на ДСП за това са били
обявени за нищожни от ВАдмС. Представеният социален доклад от ДСП е бил
взет предвид от ВРС с решаващо значение, въпреки че описаното в него е било
опровергано от доказателствата по делото. Бащата не работи и не получава
(легално) средства от труд, с които да се грижи за децата, същият няма
регистрирани трудови договори в България или чужбина, а получаваните от
него осигуровки са крайно недостатъчни. Майката получава повече средства
от помощи и детски надбавки. Не са били изяснени финансовите възможности
на новата съпруга на бащата. А ако се приеме, че бащата получава пари от
незаконна дейност, които не декларира и върху които не внася данък,
последното не може да се съобразява и да се толерира от съда. Показанията на
св. А. не изясняват финансовите възможности на бащата и на жена му
(свидетелката). По отношение на родителския капацитет вписаното в
социалния доклад на ДСП е необосновано и пристрастно. При изслушването
пред ВРС К. Д. признал, че пребивава дълги периоди в чужбина и през това
време няма как той да се грижи за децата в България. Освен това Д.
осъществявал психически и физически тормоз върху Е. Д. и всичките й деца
2
(вкл. върху А. и Й.); той употребявал и наркотици и като цяло бил „проблемен
човек“ и лош пример за децата. В уточняваща молба сочи още, че бащата
заставял и снимал децата да играят кючек в провокативно облекло, след което
качвал клипове с тях в „Тик-ток“, което ясно показвало как ще бъдат гледани
те при него. А безспорният факт, че майката не работи, не е неин порок,
защото тя има и други пет деца (освен А. и Й.), за които се грижи и които
посещават училище. Когато са били в приемни семейства (А. и Й.), майка им е
правила опити да се види с тях, но е нямала продкрепа. По отношение на
режима на лични отношения: Без основание и без изследване в дълбочина на
отношенията на всеки родител с децата ВРС е отнел на майката и на децата
правото на нормално общуване между тях. И в предходното, и в актуалното й
жилище (в с. Л.К., общ. А.) има достатъчно място за децата, в т.ч. и за
преспиване при нея. По отношение на издръжката минималният й размер е
бил грешно изчислен от ВРС съобразно релевантния момент (подаване на
исковата молба). Освен това не е било отчетено, че майката е материално
затруднена и че има още деца, за които също следва да се грижи. Вместо да се
стимулира майката, която иска да се грижи за децата си, тя се поставя в
невъзможност да плаща. Разрешението за пътуване в чужбина без съгласието
на майката също е порочно, тъй като не е поставено ограничение във времето,
а пълнолетието на децата е след цели 12 години. А ограничението „до 14 дни“
лесно може да бъде заобиколено и да бъдат поставени децата в риск, в чужда
и непозната държава, но в която няма информация какво прави бащата, дали
работи законно и какво точно. Не са били обсъдени в дълбочина решаващите
обстоятелства по делото. С оглед на тези основни доводи моли за пълна
отмяна на решението на ВРС и отхвърляне на предявените от бащата искове
по чл.127, ал.2 от СК и чл.127а от СК, както и за отпадане на задължението й
за държавна такса по издръжката; евентуално моли децата да бъдат предадени
на грижите на приемни семейства. В о.с.з. се поддържа искането до съда.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор по
тази жалба.Счита същата за неоснователна, недоказана, съдържаща вътрешни
противоречия и голословни внушения, а решението на ВРС счита за правилно
и обосновано, за което излага съображения. Акцентира върху липсата на
каквато и да било лична и материална възможност на майката да се грижи за
още две, освен за останалите й деца; на пълната й дезинтересираност от А. и
Й. още в периода на отглеждането им в приемни семейства и дори след това;
на нежелението й да се възползва от определения й режим на лични
отношения с децата. Като в същото време бащата и новата му съпруга имат
желание, време и способност да отглеждат децата си с обич и уважение и да
ги възпитат добре; имат също и подходящите битови условия за това;
осигуряват, макар и трудно, нужните за децата и семейството средства; всичко
от което е описано в доклада на ДСП, който има решаващо значение в подобни
случаи, за което се посочва съдебна практика. РЛО счита за обоснован с оглед
редките срещи на децата с майка им през последните горини, а издръжката - с
оглед минималния й размер. Моли за потвърждаване на решението на ВРС
(освен в оспорената с насрещната жалба част), което искане поддържа и в о.с.з.
3
В насрещната въззивна жалба се твърди, че решението, само в частта, с
която разрешението за пътуване на двете деца извън България е ограничено до
продължителност до 14 дни, е необосновано. Пълната дезинтересираност на
майката от децата и дори от предоставения й РЛО означава, че по-дългите
пътувания на децата няма да навредят на отношенията с майка им. Моли се за
по-продължително време за пътуване, което искане се поддържа в о.с.з.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор по
тази жалба. Счита същата за неоснователна и бланкетна, без сочено каквото и
да е нарушение на първоинстанционния съд в обжалваната част.
Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява конкретно становище по
основателността на въззивните жалби, но чрез процесуален представител в
о.с.з. потвърждава констатациите за подходящо отглеждане на децата в дома
на бащата и новата му жена и за липсата на рискове за децата, ако продължат
да бъдат отглеждани в тази среда; посочва и варианти за съдействие относно
РЛО на майката с децата в контролирана среда.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на К. Д. Д.,
ЕГН**********, срещу Е. Г. Д., ЕГН **********, с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и чл.127а от СК, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, на бащата К.
Д. Д.; за определяне на местоживеене на децата при него на конкретно
посочен адрес; за определяне на претендиран режим на лични отношения на
децата с майка им Е. Г. Д.; и за осъждане на майката да заплаща издръжка в
полза на всяко от децата в размер на по 177.50лв. на месец, с падеж до 5-то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска от забавата до окончателното изплащане на задължението,
считано от подаване на исковата молба в съда - 08.06.2022г. до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката;
- за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката Е. Г. Д.,
ЕГН**********, за издаване на задграничен паспорт и за пътуване на всяко
от децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, до Б.,
Франция и Германия, само със съгласието на бащата К. Д. Д., до навършване
на 18-годишна възраст на всяко дете.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на децата А. и Й. Д.и,
родени съответно на *********г. и на **********г., като от 2020г. родителите
са разделени.
4
Твърди още, че ответницата има още пет деца, родени преди А. и Й.,
които отглеждали съвместно. Поради големи затруднения, свързани с липсата
на условия и финансови средства за отглеждането на новородените деца взели
решение да дадат децата А. и Й. в приемни семейства. А. бил настанен в
приемно семейство със Заповед на ДСП - В. № ******************* г. по гр.
д. № ******** г., а Й. - със Заповед на ДСП - В. № ЗД/Д-*************** г.,
като мярката за закрила била потвърдена с Решение № ************** г.,
постановено по гр. д. № ********* г. по описа на РС - В.. След изтичане на
сроковете заповедите, били издадени нови.
На 23.12.2019г., след подобряване на условията за живеене и намиране
на средства за издръжка двете деца били върнати при страните. Една седмица
след връщането им ответницата отказала да полага грижи за тях, взела
останалите си пет деца и заминала да живее в с. Д.Р.. Това наложило А. и Й. да
бъдат върнати отново в приемните им семейства.
След раздялата на родителите през м. януари 2020г. ищецът заминал в
Германия при законната му съпруга А. В. А., с която имат сключен
граждански брак от 2014 г. и пълнолетен син. Ищецът и А. успели да
възстановят близките си съпружески отношения, като взели решение да се
върнат в България и да се грижат заедно за А. и Й.. Върнали се през м. юли
2020 г. и започнали да осъществяват редовни срещи с двете деца.
Настаняването на А. и Й. било прекратено по административен ред в
края на 2020г., от който момент децата живеят и се оглеждат от ищеца и
неговата съпруга А. в нейното наследствено жилище, находящо се в гр. И., ул.
„А.“ №5. Съпругата му много му помага в грижите за децата, силно
привързани са към нея и я наричат „майка“; тя поема грижите за децата и
когато ищецът отсъства поради трудовата му ангажираност в Б..
Твърди и че отв. Е. Д. не е търсила А. и Й. повече от две години, не се
интересува от тях, не полага грижи и не иска да ги вижда.
С оглед изложеното счита, че бащата следва да упражнява родителските
права върху общите на страните деца.
Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на децата с
другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на децата предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.
В срока по чл.131 ГПК ответницата представя лично писмено становище
за несъгласие с исковата молба, като разказва житейската им история. В о.с.з.,
вече чрез особен представител по ЗПП, възразява родителските права по
отношение на А. и Й. да бъдат предоставени на бащата, при когото да бъде
определено местоживеенето им.Счита за недоказани по делото трудовата
ангажираност и доходите на ищеца. Поддържа, че е в интерес на децата те да
бъдат настанени отново в приемни семейства, като по този начин за майката
5
ще бъдат осигурени по-благоприятни възможности за личен контакт с децата.
Заявява, че няма възможност да заплаща месечна издръжка за децата, поради
което моли съдът да не присъжда такава. Заявява, че иска след подобряване на
финансовото си състояние да вземе Й. при себе си. Противопоставя се и на
искането за даване на заместващо съгласие на майката за издаване на
задгранични паспорти на децата А. и Й. и за пътуването им извън страната
само със съгласието на бащата, защото нуждата от такива пътувания не е
доказана и защото с тях биха се нарушили личните контакти на майката с
децата. Моли за решение съобразно становището си.
Контролиращата страна – ДСП-В. – изразява становище, че ще бъде в
интерес на децата да се запази актуалното им отглеждане.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетите удостоверения за раждане, че децата А.
К. Д. и Й. К. Д. са родени съответно на *********г. и на **********г, като
техни родители са страните по делото К. Д. Д. и Е. Г. Д..
С приета по делото заповед № З******************г. на Директора на
ДСП - В. е било прекратено настаняването на детето А. Д. в приемно
семейство и детето е било върнато на грижите на бащата К. Д., живущ в гр. И.,
поради дезинтересиране на майката от него и поради изтичане на срока за
настаняване извън семейството.
С приета по делото заповед № *******************г. на Директора на
ДСП - В. е било прекратено настаняването на детето Й. Д. в приемно
семейство и детето е било върнато на грижите на семейството на бащата К. Д.
с адрес в гр. И., ул. „А.“ № 5. Като мотиви на заповедта е посочено връщането
на братчето на Й. – А. при бащата, дезинтересирането на майката от децата и
изтичането на срока за настаняване извън семейството.
С приетите пред ВОС две решения на ВАС на РБ са потвърдени двете
решения на ВАдмС, с които заповедите № З******************г. №
*******************г. на ДСП са обявени за нищожни на процесуално
основание.
Няма спор, че последващи заповеди по административен ред няма, респ.
че сроковете на предходните действащи такива са отдавна изтекли.
От приложената служебна бележка изх. №26/25.01.2023г. се изяснява, че
през 2023г. децата А. и Й. Д.и са записани в трета група „М.М.“ на ДГ „М.“ -
гр. И. и че посещават детската градина редовно.
От приетото достоверение за граждански брак №081942 се установява,
че К. Д. Д., ЕГН **********, и А. В. А., ЕГН **********, са сключили
граждански брак на 10.10.2014г.
Видно от приетите удостоверения за раждане от община В., Е. Г. Д., е
майка и на децата К.К., роден ****г., А.К., роден ****г., В.К., роден ****г. и
С.К., род. на ****г., като ищецът по делото не е техен баща.
6
Видно от удостоверение от 18.05.2023г. от ДСП, майката Е. Д. получава
помощи по 175лв. месечно за черирите й посочени деца, от 2021г.
Видно от приобщената справка от ТД на НАП - В., К. Д. има сключен
трудов договор с работодателя „******“ ЕООД за периода ит 18.04.2023г. до
01.07.2023г. От другата приета справка от НАП се изяснява, че на служителя,
от този работодател, е бил начислен осигурителен доход от 390лв. за месец
април 2023г. и 312лв. за месец май 2023г.
Видно от приетите пред ВОС разписки за изпратени парични преводи с
дати след 12.07.2023г., през м.08-м.09.2023г. К. Д. е превеждал на съпругата си
А. А. суми в размер между 195лв. и 2925лв.
От приложената по въззивното дело справка от ТД на НАП към месец
февруари 2024г. се изяснява, че последният регистриран договор на К. Д. е
горепосоченият от м.04-07.2023г., при горепосочения доход.
От приетите пред ВОС трудови договори от 2024г. и фишове за заплати,
с преводи на български език, се изяснява редовната трудова ангажираност на
К. Д. в Б. в периода м.02-м.06.2024г. срещу възнаграждение между 1000 и
2000евро месечно.
От приетата пред ВОС служебна бележка от 22.04.2024г. се установява,
че децата А. и Й. Д.и са записани в четвърта група на ДГ „М.“ - гр. И. и че
посещават детската градина редовно.
В приетия от ВРС социален доклад на ДСП са застъпени констатациите
на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че А. и Й.
се отглеждат в семейството на бащата К. Д., при активното съдействие и
подпомагане от съпругата му А. А.. За децата се полагат адекватни грижи и се
задоволяват потребностите им. Осигурени са им подходящи хигиенно-битови
условия и възможности за правилно развитие. И двете деца са записани и
посещават детска градина, в която са адаптирани и се справят добре. Имат
постоянен личен лекар. Не е констатирана активност на биологичната майка
за общуване с децата. К. Д., с подкрепата на А. А., осгуряват подходящи за А.
и Й. грижи, с оглед на което е в интерес на децата да се запази актуалното им
отглеждане.
В о.с.з. представителят на ДСП поддържа констатациите и препоръките
от изготвения социален доклад.
При изслушването му пред ВРС ищецът К. Д. заявява, че тъй като от
година и половина работи в Б., иска да може да изведе децата от България, да
си наемат квартира и да се грижи за тях лично; децата да растат покрай него.
И сега се грижи за тях, като им изпраща пари всеки месец, но иска да му бъде
разрешено децата да пътуват с него. В България има работа, но в Б., където
работи като строител, „е съвсем друго“. Там живее на квартира, която е като
общежитие, като общо в квартирата живеят четирима души, по двама в стая,
но ако децата отидат при него, ще наеме друга квартира, ще им направи и
регистрация. Докато той е в чужбина за децата се грижи съпругата му А., а
когато е в България, той през цялото време е с тях – играе с тях, възпитава ги,
извежда ги на разходки, води ги в парка. Когато е в Б., сутрин и вечер им се
обажда по месинджър. Заявява, че децата са много привързани и към него, и
7
към А.. След раздялата с Е. Д. последната изобщо не се интересувала от А. и
Й..
При изслушването й пред ВРС ответницата Е. Д. заявява, че както гледа
четири деца, така ще гледа и пет. В в училище, и съседите й биха потвърдили,
че децата й са хубаво облечени, изкъпани, нахранени и добре образовани. Не е
съгласна А. и Й. да пътуват с баща си в чужбина. Бащата искал да вземе
децата за да осъди ответницата да му плаща за тях; да се възползва от децата
за пари, но ответницата нямала такива. Поддържа, че си иска и двете деца и
ако се оправи, може да ги вземе.
В приетия от ВОС социален доклад на ДСП са застъпени констатациите
на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че сега
обитаваното под наем жилище от Е. Д. разполага с добри хигиенно-битови
условия. В него тя живее с четирите си други деца, както и с партньора си, но
който редовно работи в чужбина. От труда си последният изпраща около
2000лв. на месец, с които се издържат семейството и децата. Е. Д. не работи,
основно се грижи за четирите деца. С другите две (А. и Й.) не се е виждала от
2020г., по нейни твърдения защото се страхува от агресия от баща им.
Признава, че няма емоционална връзка с тях. Поддържа молбата си за
настаняване на А. и Й. в приемни семейства, но което според ДСП не е в техен
интерес предвид доброто им отглеждане в семейството на бащата.
Показанията на св. А. А. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но в
същото време и като непосредствени. От тях се изяснява, че през лятото на
2020г. К. и А. се прибрали в България и направили постъпления да поемат
грижите децата А. и Й..През септември момчето заживяло с тях в къщата им в
гр. И., а месеци по-късно – и момичето. Преди това К. и Е. имали две срещи с
Й., на които свидетелката не присъствала, но от есента на 2020г. Е. Д. не се
била обаждала да се види с децата си. К. и А. издържат финансово децата. Той
работи в чужбина по строителни и по монтажни дейности, понякога и без
договор, и от работата си изпраща пари на А. за нуждите на децата. Когато
бащата е в България прекарва времето си с децата, а когато е в чужбина им се
обажда три-четири пъти на ден „по месинджъра“. А. и Й. са много привързани
и един към друг и непрекъснато се тръсят; редовно посещават детска градина
и там са в една група. Откакто децата били върнати при К. и А., те не са
искали съдействие от ДСП за отглеждането им. За майка си А. и Й. били
питали един-два пъти, повече Й. питала. За последната среща, която трябвало
да се състои с майката, свидетелката приготвила децата, но когато разбрали,
че няма да се срещнат, Й. се разочаровала и казала: „Тя все лъже!“. Чрез ДСП
К. бил правил опити да се споразумеят с Е., но се стигало до проблеми, дори и
до полиция.
Показанията на разпитания пред ВОС свидетел Д.И. съдът цени
корективно, както на осн. чл.172 ГПК, така и поради главно
характеристичната им насоченост спрямо ищеца по делото. От тях се
изяснява, че К. и Е. имат момче и момиче, но свидетелят не знае на колко
години са. Разказва за случай в дима на свидетеля преди години, когато без
причина К. се държал агресивно към свидетеля, ритал масата и псувал. К. бил
много агресивен човек към всички, в т.ч. към децата. Свидетелят не знае за
8
други такива случаи.
Показанията на разпитания пред ВОС свидетел М. С. съдът цени като
непосредствени (за времето отглеждане на детето А. до 2020г.) и като
обективни. От тях се изяснява,че докато е била приемен родител на А.,
биологичните му родители са имали редовни срещи с него и с Й., на които
децата са се чувствали добре. Майката обаче заминала, изоставила децата и
затова свидетелката продължила да се грижи за момчето. Когато се събрали К.
и съпругата му А. двете деца били върнати при тях. Сега децата са много
добре отглеждани от К. и А.. Бащата отсъства от страната за по няколко месеца
за да работи, през което време съпругата му се грижи за А. и Й.. Докато е в
чужбина бащата се обажда редовно, а когато е тук се грижи за децата. А.
продължава да се вижда със свидетелката поне вендъж седмично и по
впечатленията й се много чувства добре, ходи редовно и на градина. А. и Й.
имат хубава връзка помежду си. Нищо притеснително в състоянието и
отглеждането на децата не е било забелязано от свидетелката.
Заключението по приетата пред ВОС СПсЕ се кредитира в цялост като
обективно и обосновано и като едиствено експертно по делото доказателство.
От него се установява, че към момента на психологичното изследване А. и Й.
се чувстват сравнително комфортно в настоящото им семейство. Те са видимо
спокойни,настроени благоприятно към А., която наричат „майка“. Последната
компенсира до известна степен потребността на децата от майка им. Въпреки
добрите грижи в децата се усеща разочарование от това, че са били
отхвърлени от биологичната им майка. А. и Й. са привързани към баща им К.
и неговата жена А., а те ги отглеждат с внимание и обич. С биологичната си
майка нямат и не са имали изградена емоционална и/или доверителна връзка,
дори не са и живяли заедно. Родителският капацитет и на К., и на Е., е
дефицитен, но с помощта на А. бащата е способен да отглежда добре децата
си, в който смисъл неговите възможности са по-подходящи за децата. Не се
констатират преки данни за вредоносно опасно или вредоносно поведение на
бащата или съпругата му към децата. Все пак А. и Й. имат необходимост и от
биологичната им майка, за да не живеят с чувството за отхвърленост от нея. За
постигане на това е нужна терапевтична помощ на цялото семейство и
професионална среда за общуване в момента, в който смисъл са и обясненията
на вещото лице в о.с.з. При тях се препоръчва още от съдебния психолог
първоначални контакти на двете деца с майка им в протективна среда, която
по-нататък следва да отпадне и майката да остава насаме с децата си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно родителските права: Изборът на родител за непосредствено
упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за
всеки отделен случай фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4
СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г.
критерии, сред които са родителските качества и индивидуалните особености
9
на родителите, битовите условия в домовете им, установеното положение във
връзка с отглеждането на детето и отражението му върху него, наличието на
подходяща подкрепяща среда при всеки от родителите, възрастта и пола на
детето, неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и
потребности, изразеното му желание и причините за него, данните за пряко
или непряко поведение на някой от родителите, резултиращо в негативна
промяна на отношението към другия родител, и други. В този процес всяка от
страните следва да докаже пълно и главно въведените от нея твърдения
досежно релевантните обстоятелства и ефекта на същите върху детето. А
интересите на детето, преценявани в конкретиката на случая, са винаги
първостепенния и решаващ за съда фактор.
По този въпрос се изясни на първо място от писмените доказателства, от
гласните такива и от социалния доклад, а и не е спорно между страните, че от
съвсем скоро след раждането на всяко от децата А. и Й. те са били настанени
приемни семейства със знанието и без възражения от родителите им. През
2020г. и 2021г. са били издадени заповеди за реинтеграция на децата в
семейството на баща им, с оглед на невъзможността за такава при майката и с
оглед на изтичане на сроковете за настаняване извън семейството. Считано
поне оттогава майката няма почти никакви срещи с децата, отделно никога от
раждането им и досега тя не е живяла с тях. Поради това и от заключението по
СПсЕ се установи, че между А. и Й. и Е. Д. няма формирана никаква
емоционална и доверителна връзка. Съответно нито пред ВРС, нито пред
ВОС, ответницата чрез процесуалния й представител не е отправила ясно
искане за предоставяне на нея на родителските права върху двете деца. Като
отделно Е. Д. има други четири деца от друг мъж, за които се грижи и които
явно са били приоритет за нея през изминалите години. При всички тези
обстоятелства в настоящия случай пред съда не се поставя избора на титуляр
на родителски права измежду двамата родители при съпоставка на качествата
им и условията на живот при всеки от тях. Възведените пред въззивния съд и
релевантните за случая въпроси са за това дали при отглеждане на децата в
семейството на бащата са налице рискове за здравето, за спокойствието и за
правилното им развитие и ако да – дали потенциалното им отглеждане извън
семейната среда би било по-подходящо с оглед на техните интереси. По тези
въпроси съдът намира следното:
От приетия пред ВРС социален доклад на ДСП се установи, че А. и Й. се
отглеждат в семейството на бащата К. Д., с помощта на съпругата му А. А.; за
децата се полагат адекватни грижи и се задоволяват потребностите им;
осигурени са им подходящи хигиенно-битови условия и възможности за
правилно развитие; децата са записани и посещават детска градина, в която са
адаптирани и се справят добре; имат и постоянен личен лекар. Изложеното се
поддържа от представителя на ДСП в о.с.з.з пред ВРС и се потвърждава от
показанията на св. А. пред ВРС, поради което и при липсата на доказателства
в обратен смисъл възраженията за невярност на изложеното са неоснователни.
Напротив – горните данни се потвърдиха и от показанията на св. С. пред ВОС,
кредитирани съобразно изложеното по-горе, от които се изясни, че в момента
децата са много добре отглеждани от К. и А.; бащата отсъства от страната за
10
по няколко месеца за да работи, през което време съпругата му се грижи за А.
и Й., но докато е в чужбина бащата се обажда редовно, а когато е тук се грижи
за децата; А. се чувства много добре, поддържа добра хигиена, ходи редовно и
на градина, има много хубава връзка със сестра си Й., с която живее заедно;
няма нищо притеснително в състоянието и отглеждането на децата. В
потвърждение на последното е и позицията на процесуалния представител на
ДСП пред ВОС за подходящото отглеждане на децата в дома на бащата и
новата му жена и за липсата на рискове за децата при актуалното положение.
В същия смисъл е и експерното заключение на СПсЕ, приета пред ВОС, че
децата са спокойни и се чувстват сравнително комфортно в настоящото
семейство; настроени са благоприятно към А., която успешно компенсира
(доколкото е възможно) потребността от майчина грижа в ежедневието; А. и
Й. са привързани към баща им К. и към А., а те ги отглеждат с внимание и
обич; не се констатират преки данни за вредоносно опасно или вредоносно
поведение на бащата или съпругата към децата. При всички тези данни в
тяхната съвкупност се достига до извода, че е в интерес на децата да бъде
запазено актуалното положение относно отглеждането им, противно на
въззивните доводи за обратното.
Действително от заключението по СПсЕ, косвено и от показанията на св.
И., се констатират родителски дефицити в бащата, но които със сигурност не
са по-големи отколкото при биологичната майка. В същото време съобразно
СПсЕ и констатациите на ДСП дефицитите на бащата са компенсирани поне в
основна степен от активните и адекватните помощ и подкрепа от съпругата
му, с която самите деца са формирали връзка и която изпълнява майчината
роля в ежедневието на децата по подходящ начин. Към това за разлика от
бащата, който е изградил връзка с децата си, майката изобщо няма
емоционална или доверителна такава с тях. Вярно е, че бащата отсъства за по
няколко месеца годишно от страната за да работи, което се потвърждава и от
претите от ВОС трудови договори и фишове за забплати. От една страна обаче
отсъствието му е оправдано с набавянето на средства за издържката на децата,
изпращани от него на съпругата му, видно от приетите пред ВОС преводни
нареждания (тук следва да се посочи, че плащането или не на данъци или
осигуровки за така получените средства би могло да съставлява
административно нарушение, но не разколебава предоставяните на децата
грижи и издръжка). От друга страна през времето извън България бащата не се
дезитересира от децата си, а търси и има редовен контакт с тях по интернет,
видно от свидетелските показания и социалния доклад. През същия период за
А. и Й. се грижи А., по подходящ за тях начин, както се обясни по-горе. А
когато е в България, според гласните доказателства и социалния доклад,
полгага и лични грици за двете си деца. С оглед на тези обстоятелства
въззивните доводи за неблагоприятаната за децата актуална среда на живеене
и отглеждане се явяват както правно, така и доказателствено необосновани.
Прогласяването за нищожни от ВАС на РБ на двете заповеди на ДСП за
реинтеграция на децата е без всякакво значение за случая, предвид безспорно
изтеклите срокове на предходните заповеди на ДСП и при спора за родителски
права върху децата, който съдът винаги следва да разреши, след като е бил
11
сезиран за това от някой от родителите, противно на оплакванията в жалбата.
На последно място следва да се обясни, че ЗЗДет отдава приоритет на
отглеждането на детето в семейната му среда (чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗЗДт), като
само по изключение то може да бъде настанено и извън семейството, ако
важни причини налагат това и ако е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и
т.3 от ЗЗДт дете може да бъде настанено извън семейството, когато и двамата
родители без основателна причина трайно не полагат грижи за него или се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат по причини в самите тях, в
състоянието на детето или при комбинация от фактори,която прави
единствено подходящо временното му отглеждане при трети лица. При
установените чрез всички писмени, гласни и експертни доказателства по
делото подходяща среда и грижи за децата, без рискове за тях в семейството на
единия родител, да се претендира отглеждане в приемно семейство е
абсолютно необосновано. Сами по себе си правото на биологичната майка на
общуване с децата и нуждата на децата от последното имат значение при
определяне на условията на техния РЛО, но от тях не могат да се извеждат
аргументи за настаняване на децата извън семейната им среда.
В заключение по разглеждания въпрос съдът преценява, че по делото не
се доказаха причини за промяна на актуалното и подходящо за децата статукво
при отглеждането им. В дома на баща им и съпругата му се задоволяват
всички основни потребности на децата, между тях и възрастните има
привързаност, не са констатирани и преки рискове за тях в тази среда, поради
което тя следва да бъде утвърдена. Решението на ВРС следа да бъде
потвърдено по отношение на родителските права.
Относно местоживеенето: Съобразно чл.126, ал.1 от СК, ненавършилите
пълнолетие лица живеят заедно с родителите, респ. с този от тях, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, освен ако важни причини
не налагат друго.
Предвид приетото от съда относно родителските права и отсъствието на
важни причини, които да налагат друго, местоживеенето на децата при
бащата, на изяснения му по делото адрес в България, на който според доклада
на ДСП, гласните доказателства и СПсЕ са налице необходимите материално-
битови условия и подкрепяща среда, следва да бъде утвърдено от съда.
Следва обаче ясно да се подчертае, че така приетото касае единствено
условията на актуално отглеждане на децата при бащата и при съпругата му в
къщата в гр. И.. Всякакви намерения на бащата, индикирани от личното му
изслушване пред ВРС, да се извеждат и да се установяват децата при него в
чужбина, напълно неясно къде, при какви условия, при каква
институционална среда и закрила, са извън предмета на настоящото дело,
извън извършената от настоящия съдебен състав преценка и поради това са
извън делегираните на бащата в момента права. Такива намерения следва да
бъдат задължително обосновани и доказани пред съд в евентуално
последващо производство, и то при зачитане на категорично необходимото
общуване на децата с майката.
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт
12
с двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, при липса на вредоносно спрямо
детето поведение. От съвкупния анализ на материалите по делото и по-
конкретно от заключението по приетата СПсЕ се установи, че дълбоко в себе
си А. и Й., чувстват тъга и разочарование, че са били отхвърлени от
биологичната им майка, защото изпитват необходимост от присъствието й в
живота им. За да се преодолее това е нужна терапевтична работа с всички
засегнати лица, както и професионална среда за общуване към момента, с
оглед и на липсата на формирана връзка между децата и майка им. По тези
причини се препоръчва от психолога и се приема от съда за целесъобразно
първоначалните контакти на двете деца с майка им да бъдат в протективна
среда и в присъствие на специалист, която по-нататък да отпадне и майката да
остава насаме с децата си, в съответствие и с порастването на децата във
времето. Ето защо постановеният от ВРС режим на лични контакти следва да
бъде изменен, като бъде предоставен поетапен, с първи период в протективна
среда; втори период на лично, но ограничено и без преспиване време; а след
една година (и при редовни срещи в първите етапи) – два пъти месечно по ден
и половина, с преспиване при майката.
За издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера
й следва да бъдат взети предвид общите и особените за детето потребности,
възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага
непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености.
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е в
размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
233.25лв.
Доводите, че било приложимо ПМС за минималната заплата, действало
при образуване на делото, са напълно несъстоятелни, с оглед императивната
разпоредба на чл.235, ал.3 от ГПК и задължението на съда да осигури и
защити по най-добрия за децата начин техните интереси. Затова минимално
дължимата от майката издръжка на всяко от децата към момента възлиза на по
233.25лв. на месец, при което присъдената от ВРС такава в по-малък размер е
изключено да бъде „необосновано висока“. Материалните възможности на
призования за плащане на издръжка родител, при присъдена минимална
такава по закон, са иррелевантни. Поради това и предвид забраната за
влошаване на положението на жалбоподателя, решението на ВРС следа да се
потвърди и в тези му части.
По иска по чл.127а от СК: Решението за пътуване на непълнолетно дете
извън България и за издаване на задграничен паспорт за целта се взема винаги
съвместно от двамата родители, независимо дали родителските права се
упражняват съвместно или те са предоставени за упражняване само на един
тях (чл.127а, ал.1 СК). Като средство за преодоляване на разногласието между
родителите или невъзможността да бъде постигнато съгласие по този въпрос е
13
предвидена разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, с която се делегира на съда
правомощието за заместващо съгласие. Касае се за производство по спорна
администрация от съд на неуредени по доброволен път, но значими за детето
обстоятелства. Поради това в тези производства съдът има служебното право
и задължение да се произнесе по основателността и по точните параметри на
администрираното правоотношение съобразно висшия интерес на детето. При
това произнасяне следва да се зачете и изискуемото според ТР №1/2017г. по
т.д. №1/2016г. на ВКС териториално и времево лимитиране на разрешението,
предвидено с цел превенция на потенциални рискове от липсата на контрол на
задграничните пътувания на деца, освен при изключителни случаи.
В настоящия случай молбата за разрешение за пътуване до посочените
държави (Б., Франция и Германия) е обоснована единствено с работата на
бащата през определени периоди от времето в тези държави. Както правилно е
приел и ВРС тези държави са членки на ЕС, в рамките на който съюз правото
на свободно придвижване на гражданите на държавите-членки е приоритетно
и може да бъде ограничавано само в изключителни случаи, какъвто
настоящият не е. Допълнителен аргумент е възможността за кратковременно
посещение на децата на баща им във времето, през което е трудово ангажиран
в тях (както до лятото на 2024г., видно от приетите пред ВОС договори). Ето
защо разрешение по принцип следва да бъде предоставено. Настоящият
състав обаче приема, че същото следва да бъде ограничено до обичайния в
практиката срок – 5 години, съответен и на времето на валидност на
задграничния паспорт, след изтичане на който въпросът следва да бъде
преразгледан като гаранция за защитата на децата и техните интереси в духа
на цитираното ТР №1/2017г. на ВКС.
По отношение на продължителността на пътуванията отново правилно и
напълно законосъобразно ВРС е приел, че на общо основание разрешението за
пътуване в чужбина не следва да води до промяна и на местоживеенето на
детето, когато искането по чл.127а СК не е съпроводено и с искане за промяна
в местоживеенето на детето именно в посочените държава, град и конкретно
местоположение извън пределите на България. В последните случаи се налага
да бъдат наведени твърдения и да бъдат събрани доказателства във връзка с
конкретните причини за молбата, за условията на живот на замоленото място,
учебната, здравната и институционалната среда и грижа за детето, които биха
се осигурили там, както и ползите и негативите от промяната на държавата на
местоживеене на детето (при спор с другия родител). Освен това не трябва да
се достига до колизя с правата на лични отношения на родителя, който не
упражнява родителските права, а да се намери баланс в отношеният съобразно
изследваните посочени обстоятелства. Обратното – при краткосрочно
пътуване на детето в чужбина за екскурзия, за почивка, за посещение на
близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и други,
проверката от съда се свежда до общите и принципни ползи и рискове (място
на размирици и/или бедствия или на непреодоляни последици от такива;
държави със съмнения за незачитане на основни гражданиски права; и други)
при времево лимитираните пътувания.
В настоящия случай, както се посочи и по-горе, водещите твърдения на
14
ищеца по въпросите по чл.127, ал.2 от СК и чл.127а от СК, респ. събраните
доказателства и извършената от съда преценка относно тях, се основават на
отглеждането на децата в домакинството на баща им в България, с активната
подкрепа на съпругата му, при битовите, образователните, здравните и
другите относими актуални условия в страната. Така всякакви намерения на
бащата, индикирани от личното му изслушване пред ВРС, да се извеждат и да
се установяват децата при него в чужбина, напълно неясно къде, при какви
условия, при каква институционална среда и закрила, са извън предмета на
настоящото дело, извън извършената от съда настоящия състав преценка и
поради това извън делегираните на бащата към момента права. С оглед на това
кратковременните пътувания за не повече от 14 дни всеки път са напълно
обосновани и законосъобразни, противно на доводите за обратното.
Нещо повече – съобразно изложената постановка и тъй като от приетата
пред ВОС служебна бележка се установи, че децата са били в подготвителна
(четвърта) група в детска градина и предстои да бъдат първи клас през учебна
2024/2025г., разрешението следва да бъде отделно лимитирано по начин, че да
не се накърнява учебният процес и посещението на учебни занятия от тях,
като водещи приоритети на децата в ранна ученическа възраст. Поради това
следва разрешените пътувания да бъдат само през почивни и празнични дни,
както и през всички ваканции на децата, за до 14 календарни дни всеки път.
Решението на ВРС в тази част следва да бъде съответно изменено.
По разноските: Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер
на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне
по всички предвидени в закона въпроси, в интерес на детето. Ето защо
нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават
за страните, както са направени, в производството пред първата инстанция
(Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на
ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и
други). Поради това и разноските пред ВРС не следва да се преразглеждат от
въззивния съд. Следва да се отбележи за пълнота, че съобразно уточненията в
о.с.з. пред ВОС липсва в случая производство по чл.248 ГПК спрямо
първоинстанционното решение, а самото то е потвърдено относно
родителските права и издръжката, с което не са налице условията за корекция
на решението в частта за разноските.
Относно разноските пред въззивния съд, съобразно ТР №3/27.06.2024г.
по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС такива в полза на въззивната, респ.
на въззиваемата страна, се дължат единствено при напълно основателна, респ.
напълно неоснователна жалба, а в останалите случаи остават в тежест на
страните, както са направени от тях. Такъв е и настоящият случай с оглед на
допълнения от съда, в интерес на децата, РЛО на майката, както и с оглед на
изменените, по жалбата на майката, период и условия за пътуване в чужбина.
Разноските за СПсЕ са за сметка на БСВ поради допускането й от съда в
изпълнение на служебното му задължение за закрила на интересите на децата,
в съчетание с преценката в производството по чл.83, ал.2 от ГПК.
Воден от горното съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № *************г. по гр. дело
№*********г. на ВРС, 52-ри състав, в частите с които:
- е предоставено упражняването на родителските права спрямо
децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, на техния баща
К. Д. Д., ЕГН**********, при когото е определено и местоживеенето им на
адрес: гр. И., общ. А., обл. В., ул. „А.“ № 5;
- е осъдена Е. Г. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, в размер на по
195.00лв на всяко дете, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от забавата до
окончателното изплащане на задължението, с пощенски запис на адрес: гр. И.,
общ. А., обл. В., ул. „А.“ № 5, на името на К. Д. Д., считано от подаване на
исковата молба - 08.06.2022г. до настъпване на законово основание за
изменение или за прекратяване на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № *************г. по гр. дело №*********г. на
ВРС, 52-ри състав, в частта, с която е определен режим на лични
отношения на майката Е. Г. Д., ЕГН**********, с децата А. К. Д.,
ЕГН**********, и Й. К. Д., ЕГН**********, като вместо него ОПРЕДЕЛЯ
следния режим на лични отношения между тях:
1/ през първите шест месеца от постановяване на настоящото решение –
всеки първи, втори и четвърти петък от месеца, в/на територията на Центъра
за обществена подкрепа – гр. А., в присъствие на социален работник или на
психолог (по негова преценка за цялото или част от времето), както следва:
- от 9.00часа до 12.00часа, ако децата са втора смяна на училище или са
във ваканция;
- от 14.00часа до 17.00часа, ако децата са първа смяна на училище;
2/ след изтичане на шест месеца от настоящото решение – всяка първа,
втора и четвърта събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа на
същия ден, без присъствие на други лица, като майката ще взема децата от
А. В. А. и ще ги връща на нея на определено от двете подходящо място извън
дома на бащата, находящ се в гр. И., общ. А., обл. В., ул. „А.“ № 5;
3/ след изтичане на дванадесет месеца от настоящото решение – всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 14.00
часа в неделя, с преспиване в дома на майката, като майката ще взема
децата от А. В. А. и ще ги връща на нея на определено от двете подходящо
място извън дома на бащата, находящ се в гр. И., общ. А., обл. В., ул. „А.“ №
5;
ИЗМЕНЯ Решение № *************г. по гр. дело №*********г. на
ВРС, 52-ри състав, в частта, с която е дадено разрешение, заместващо
16
съгласието на майката Е. Г. Д., ЕГН**********, за издаване на задграничен
паспорт и за пътуване на всяко от децата А. К. Д., ЕГН**********, и Й. К.
Д., ЕГН**********, до Б., Франция и Германия със съгласието на баща им К.
Д. Д., ЕГН**********, като ОПРЕДЕЛЯ следните условия на същото:
- за срок от 5 години от влизане в сила на решението;
- с продължителност на всяко пътуване до 14 календарни дни;
- осъществяване на всяко пътуване единствено в почивни и в празнични
дни, както и през ваканциите на децата, така че да не се накърнява учебният
им процес и посещението на учебни занятия от тях;
- осъществяване на всяко пътуване така че да не се накърнява режима на
лични отношения на децата с майка им, определен от съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта му по въпросите по
чл.127, ал.2 от СК, пред Върховен касационен съд на РБ, в едномесечен срок
от получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, а в частта по въпросите по чл.127а от СК не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17