РЕШЕНИЕ
№ 56 07.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1974 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на С.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
– адвокат П.Ш., против „Застрахователна компания „Лев Инс” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”, бул.”Черни
връх” № 51Д, представляван от М.С.М.-Г. и П.В.Д., със съдебен адрес *** –
адвокат С.Р.. Предявен е осъдителен иск за сумата от 2 000 лв. -
неизплатено дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 03.08.2018г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско” по полица №
93001710089241 от 17.10.2017г.; ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 06.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 120 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва за периода от застрахователното събитие до
предявяването на иска - 03.08.2018г. –
05.03.2019г.
Ищецът твърди, че
страните са обвързани в договорно правоотношение по описания договор за
имуществена застраховка „Каско” със застрахователно покритие в периода
28.10.2017г. – 28.10.2018г. по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, цвят – син, с рег. № ***. Твърди настъпил застрахователен риск,
като ответникът отказал да заплати дължимото застрахователно обезщетение по
заведената щета, позовавайки се на т.28.2 от Общите условия. Счита, че не е
налице сочената от ответника хипотеза, тъй като за ищеца не е съществувало
законово задължение да уведомява компетентните органи за настъпилото
самостоятелно ПТП, от което са причинени процесните щети. Позовава се на
чл.106, ал.5 от КЗ и чл.6, т.4 от Наредба № 13-41/ 2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР.
В преклузивния
срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва иска по основание и размер. Въвежда следните възражения :
обстоятелствата около настъпването на ПТП са неясни; получените увреждания не
кореспондират с твърдяния механизъм на ПТП; завишена е посочената от ищеца
стойност за ремонтиране на автомобила; отказът на застрахователя е правилен и
съобразен със застрахователния договор и общите условия.
Страните
претендират и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът прави и
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.405 ал.1 от Кодекс за застраховането КЗ/.
Страните не спорят
по съществуването на валидно застрахователно правоотношение между тях по договор
за застраховка „Каско на МПС“. На 17.10.2017г. ищецът С.И.И. с полица № 93001710089241
е застраховал при ответника ЗД „Лев Инс“ АД собствения си лек автомобил марка марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, цвят – син, с рег. № ***. Договорът за застраховка
„Каско на МПС“ е сключен за срок до 27.10.2018г.
Не се спори също,
че ищецът е заявил пред застрахователя твърдяното застрахователно събитие от 03.08.2018г.,
като от представените по делото писмени доказателства се установява, че е
заведена застрахователна преписка № 0002-1201-18-410627, по която са извършени
два огледа на автомобила. С доклада по делото е прието за безспорно между
страните настъпването на описаното от ищеца застрахователно събитие.
С писмо от 28.09.2018г.
ответното дружество е уведомило ищеца, че след повторно разглеждане на документите
по ликвидационната преписка счита, че липсва основание за изплащане на претендираното
застрахователно обезщетение. Основава се на т.28.2 от Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, неразделна част от
застрахователния договор, като твърди, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахованият е длъжен да не напуска мястото на събитието, без да е
уведомил съответните компетентните органи по места /КАТ, полиция,
противопожарна охрана, митнически и други служби/.
Като приложение
към исковата молба е представен връчен на ищеца анекс за промяна на Общите
условия на ответника за застраховане на сухопътни превозни средства по раздел V, т.14.11 – установено е задължение за застрахования да регистрира
настъпилото застрахователно събитие в съответствие с българското
законодателство чрез компетентните органи по места, както и да изиска от тях
необходимите констативни документи, удостоверяващи събитието.
От показанията на
разпитаната по делото свидетелка Д.И. /бивша съпруга на ищеца/ се установява,
че тя е управлявала процесния автомобил при настъпването на застрахователното
събитие – при маневра е ударила колата във висок бордюр, от което настъпили
щети по предната част на автомобила. Свидетелката веднага позвънила на
националния телефон на застрахователното дружество, от където й указали, че в
5-дневен срок следва да се яви в ликвидационен център за оглед и снимки на
колата и завеждане на щетата, което тя сторила още същия ден. Щетите на
стойност 2 000 лв. били отремонтирани от ищеца. След вторичен оглед на
автомобила застрахователят отказал да плати обезщетение.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-техническа експертиза се установяват следните настъпили от процесното
ПТП щети по автомобила на ищеца –
счупени предна броня, решетка средна в предната броня и рамка на радиатор,
деформирани радиатор климатик, радиатор воден и кора под двигателя, както и
подбит преден ръб на преден капак, които щети е възможно да са настъпили по
начина, съобщен от ищеца. Вещото лице определя стойност на разходите за
отстраняване на констатираните от застрахователя щети 1 215 лв.
При така
установените по делото факти съдът прави следните изводи :
Към момента на настъпване
на пътно-транспортното произшествие ищецът С.И. и ответното дружество са били
обвързани от валиден договор за застраховка „Каско” на МПС. Претендираните пред
застрахователя щети на автомобила са настъпили в резултат на самостоятелно пътно-транспортно
произшествие, като причинно-следствената им връзка с описания от водача
механизъм на ПТП се установява от заключението на вещото лице по извършената
съдебно-техническа експертиза. По делото липсват данни за неправомерно виновно
поведение на водача на автомобила нито при настъпването на произшествието, нито
по отношение ограничаването на щетите от него, нито при уведомяването на
застрахователя. Поради това съдът намира, че е настъпило застрахователното
събитие и на основание чл.405 ал.1 от КЗ ответникът дължи на ищеца
застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка.
Носещият доказателствената тежест
ответник не установява твърдението си за наличие на основание за отказ да се
изплати дължимото застрахователно обезщетение. Ответникът не доказва
съдържанието на приложимите общи условия към процесния договор за застраховка.
Дори и да бъде кредитирано твърдението, че в приложимите общи условия е
включена клауза, предвиждаща задължение за регистриране на ПТП пред КАТ и за
изискване от тях на констативни документи, удостоверяващи събитието, същото би
било в противоречие със закона. Задължение за уведомяване на компетентната
служба на МВР и за оставане на мястото на произшествието до пристигането на
компетентните органи законът установява само за водачите на пътни превозни
средства, участвали в пътно-траснспортно произшествие, от което има пострадали
хора /чл.123, ал.2 от ЗДвП/. Тъй като процесното ПТП е самостоятелно и от него
са причинени само материални щети, за водача липсва подобно задължение за
уведомяване. Липсват и данни процесният автомобил да не е бил в състояние да се
придвижи на собствен ход, поради което не е налице и хипотезата на чл.125 т.8
от ЗДвП и на чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41/ 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, за задължително посещаване на
произшествието от органите на КАТ и за издаване на удостоверителни документи.
Поради това съдът приема за приложима нормата на чл.106 ал.5 от КЗ, която
забранява изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната
услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради
липсата на правна възможност за осигуряването им – в случая не съществува правна възможност за
посещаване на мястото на ПТП от органите на МВР и издаване на удостоверителен
документ за произшествието.
По
изложените съображения съдът приема, че по делото се установи възникването на
правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение по процесното
правоотношение. Законът в чл.408 от КЗ установява следните основания за отказ на обезщетение : 1.
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от
трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи,
предвидени със закон. По делото не се установи наличие на установено от закона
основание за изключване отговорността на застрахователя.
Застрахователното
обезщетение се дължи в размера на вредата към деня на настъпване на събитието,
която в настоящия случай се съизмерва с разходите за отстраняване на щетите по
автомобила. При липсата на доказателства за реално извършените от ищеца разходи
по ремонта на автомобила, на основание чл.162 от ГПК съдът приема, че същите са
в размер на установените от вещото лице средни пазарни цени на частите и труда.
Поради това съдът приема иска за доказан до размера от 1 215 лв., в който ще
бъде уважен. За разликата над тази сума до предявения размер от 2 000 лв. искът
е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.405 ал.1 вр. чл.108, ал.1 от КЗ съдът приема, че ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на 15 дни от съставянето на опис-заключение
по щетата на 03.08.2018г. Определен по правилото на чл.60 ал.6 от ГПК този срок
изтича на 20.08.2018г., поради което за начална дата на забавата на основание
чл.84 ал.1 от ЗЗД съдът приема 21.08.2018г. На основание чл.162 от ГПК за
периода на забавата до предявяването на иска /21.08.2018г. – 05.03.2019г./
съдът определя дължимото обезщетение за забава върху главницата в размер на
66,50 лв. За разликата над тази сума до предявения размер от 200 лв., както и
за периода 03. – 20.08.2018г. искът за
мораторна лихва е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК всяка страна дължи на другата направените по
делото разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Разноските
на ищеца в настоящото производство са в 130 лв. – заплатена дължима държавна
такса, 300 лв. – възнаграждение на вещо лице и 500 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. При
цена на предявените искове от 2 200 лв. минималният установен размер по
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 384 лв. С оглед въведените спорни твърдения и процесуалното
поведение на страните, съдът приема, че делото не е с голяма фактическа и
правна сложност, поради което заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от
500 лв. е прекомерно. На основание чл.78 ал.5 от ГПК това възнаграждение следва
да бъде намалено до 400 лв. Така за общия размер на разноските на ищеца от 830
лв., съразмерно с уважения иск ответникът му дължи сумата от 483,48 лв.
Тъй
като ответникът не представя доказателства за сторени в настоящото производство
разноски, такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Лев
Инс” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец”,
бул.”Черни връх” № 51 Д, представляван от М.С.М. –Г., П.В.Д. и Г.Н.Г., със
съдебен адрес *** – адвокат С.Р., да
заплати на С.И.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат П.Ш.,
следните суми : 1 215 лв. -
дължимо застрахователно обезщетение за настъпило на 03.08.2018г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен с
полица № 93001710089241/ 17.10.2017г., за което е заведена преписка № 0002-1201-18-410627;
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 06.03.2019г.
до окончателното й изплащане; 66,50 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
21.08.2018г. – 05.03.2019г.; както и 483,48 лв. за направените по делото разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.И.И. с ЕГН *********
против „Застрахователно компания Лев Инс” АД за разликата над уважения размер на
главницата от 1 215 лв. до предявения размер от
2 000 лв. и за разликата над уважения размер на обезщетението за забава от
66,50 лв. до предявения размер от 200 лв., както и за претендирания период на
забавата 03. – 20.08.2018г.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД