О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27.05.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 27.05.2020година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.
гр. дело №273 по описа
за 2020г.
За да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София, подадена от гл.юр.к.Т.К., против Решение №319/21.02.2020г.
на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№765/2019г.
в частта, с която ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да
заплати на Г.Д.Г. ***, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр.
с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 588,05лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 10.10.2016г.-30.09.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху сумата 551,57лв. от подаване на исковата молба, а върху
сумата 36,48лв. - от 01.11.2019г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да заплати
сумата 83,56 лева - лихва за забава върху главницата от 551,57лв. от забавата
до подаване на исковата молба, както и разноски в размер на 115,53лв. Решението
е обжалвано и в частта, с която въззивникът е осъден
да заплати ДТ в размер на 50лв. и разноски в размер на 100лв. в полза на ЕРС,
както и 5лв. ДТ за издаване на изпълнителен лист.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция в обжалваната част, поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че районният съд неправилно е приложил материалния
закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите
спрямо него норми. Излага се, че ЗМВР е специален закон, регламентиращ статута
на служителите, работещи в МВР и същият обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време, трудовото възнаграждение др., че ЗМВР и издадените въз основа на него
наредби на министъра на МВР съдържат специални правила относно допълнителните
трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание
да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и
издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Въззивникът сочи, че при
съпоставянето на ЗМВР и КТ е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния
труд до 7 часа дневно, според ЗМВР нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа, при което е неприложимо правилото на чл.9, ал.2
НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, получен като
частно между дневния и нощния труд - 8:7. Именно защото за държавните служители
в МВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и
коефициентът би бил 1 (едно), в специалния ЗМВР и издадените подзаконови актове
не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни, а само заплащането на
0,25лв. на отработен нощен час. Отделно от това въззивникът
сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ също не е
абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово
правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено
становище на проф.Мръчков статутът на служителите в
МВР е специален и за същите е приложим
специалния ЗМВР. Наред с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и
всички правнорелевантни факти, относими
към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените
правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата
неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск
по чл.86 ЗЗД.
По тези съображения се моли за отмяна решението
на първата инстанция в обжалваната част и за постановяване на ново решение от
окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемият Г.Г., чрез пълномощника си адв.Д.М., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Заявил е и претенция
за присъждане на разноските във въззивното производство.
Страните не са направили искания за
събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 11.08.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.