№ 4752
гр. Варна, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100502133 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 34337/8.08.2022г от И. К. Г. ЕГН **********
срещу решението на ВРС-12с-в № 2371/15.07.2022г по гр.д.№ 10883/2021г, с която е уважен
предявеният от Р. С. Г. насрещен иск по чл.127 ал.2 СК и чл.127а СК в частите с които, е
осъден да заплаща в полза на детето Л. И.ва Г.а, род.7.05.2019г, чрез неговата майка и
законен представител Р. Ст.Г., месечна издръжка в размер на 400лв за периода от
завеждането на ИМ - 20.08.2021г до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване, до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законна
лихва за всяко закъсняло плащане; и е дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата детето Л. Ив.Г.а да напуска пределите на РБ, придружавано от своята майка или
друго упълномощено от нея пълнолетно лице до всички държави членки на Европейския
съюз, за неограничен брой излизания от страната, за период до навършване на пълнолетие
на детето - 7.05.2037г, при обща максимална продължителност 45 дни на годишна база, без
да се нарушава режимът на личен контакт с бащата, както и за издаване на необходимите
документи за самоличност за пътуване детето, на осн.чл.127а СК; както и е осъден бащата
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в
размер на сумата от 576лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Счита решението в обжалваните части за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като излага следното:
1/ по отношение размера на издръжката.
Конкретните доводи, които се излагат, с изключение на позоваването на
нормативните разпоредби, общотеоретичните постановки и задължителната практика на
ВКС, са, че в процесния случай по отношение доходите на бащата било установено, че за
данъчната 2020/2021г той е декларирал доходи във Великобритания в размер на 7100
1
паунда; през м.януари 2022г е получил ТВ в размер на 2745,73лв, а през м.февруари 2022г-
ТВ в размер на 761,30лв.
От 1.04.2022г И. Г. е започнал работа в „Х.- 96" АД, като видно от изисканата
справка осигурителният му доход е в размер на 1000лв.
Със Заповед № РД-02/29.07.2022г трудовият договор на въззивника е бил прекратен
поради съкращаване на щата, считано от 1.08.2022г и към настоящия момент е регистриран
в Дирекция „Бюро по труда" като лице, търсещо работа, за което представя копие от Заповед
и регистрационна карта.
Представя и моли за приемането на справка за декларирания приход и начислен
данък във Великобритания на Ив.Г. за данъчната 2021/2022г в размер на 0 паунда, като
същата представя едва сега, т.к. била получена на 20.06.2022г /датата, посочена в долния
десен ъгъл на документа/, т.е. след приключване на делото пред първа инстанция. Това е
така, защото калкулацията за данъчната година във Великобритания приключва на
5.04.2022г.
Счита, че така определената от РС издръжка е силно завишена: съдът не е съобразил
ниската възраст на детето. Неправилно РС е приел, че майката, която следва да полага
грижите за детето, заплащала на бавачка за гледането му, че този разход следвало да се
възложи на бащата, като обуслови по-голям размер на издръжката.
Съдебното решение не може да почива на предположения на съда, че след като майката има
голяма служебна ангажираност, в действителност се налагало използването на услугите на
детегледачка, още повече, че представените от майката списъци за плащани суми за
дететгледачка не представляват документи, доказващи този факт.
По отношение на това, че съдът автоматично е приел, че след като бащата притежава
недвижими имоти, той следвало да реализира доходи от тях, счита за неправилно предвид
направеното възражение, че в един от тях живее самият той, а вторият не бил в добро
състояние, за бъде отдаван под наем. Тези възражения не били обсъдени от съда.
При твърдение от страна на майката, че имотът бил отдаван под наем от бащата, то е
следвало същата да ангажира доказателства
Неправилно РС е приел, че след като по банковата сметка на бащата имало получени
банкови преводи с основание „захранване' от различни лица, то тези суми представлявали
доход на бащата.
Поради изложеното счита определеният размер на издръжката от 400лв за далеч над
възможностите на бащата да я заплаща.
Твърди още новонастъпили обстоятелства-бащата е безработен и затова му било
непосилно да заплаща такава издръжка.
Отделно от това, не било съобразено от РС, че към момента на постановяване на
решението доходите на майката в пъти надхвърляли тези на бащата. Освен това, майката е
пропуснала да поясни за имущественото си състояние, че е собственик на редица недвижими
2
имоти, придобити по силата на наследяване от нейният баща - Стойчо Стойчев Гроздин,
видно от у-е за наследници на същия и от справка в Имотния регистър се установява, че
наследодателят е притежавал сл.недв.имоти - земеделски имот с № 029122 в землището на
гр.Б.; апартамент № 8 на ет.З в бл.92 в гр.П., ж.к.“Т.“; ПИ в с.К. с площ от 2960кв.м., ведно
със склад за метали, механичен цех, канцеларии, което предпоставяло реализиране на
доходи. Още повече, че в последният посочен имот се произвеждали мебели.
2/ по отношение на уваженият иск по чл.127а ал.2 СК детето да пътува в
държавите-членки на ЕС за срок до навършване на пълнолетие счита, че искът е бил
неоснователно уважен то съда. Липсват доказателства, подкрепящи твърденията на майката,
че била налице нужда детето да пътува; не са посочени нито конкретни държави, нито
конкретни периоди и какво налага необходимостта от пътуване на детето, в каквато насока и
е практиката на ВКС по този въпрос.
По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина; в
настоящия случай това не било така.
Отделно от това, поради ниската възраст на детето не може да бъде счетено, че това е
в негов интерес
Позовава се на задължителната съдебна практика, че може да бъде разрешено за
конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания през определен период от време, но до определени държави -
Реш. на ВКС № 403/29.02.2016г по гр.д.№ 6903/2014г, IV ГО. Пак там е посочено, че при
глобално дадено предварително разрешение и то, без да бъде поставено условие кога и как
детето да бъде върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за
упражняване родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни
договори за правна помощ или които не са от Европейската общност, Държавата не може да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на
лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му
зад граница. А това също не е в интерес на детето.
В Решение № 982/15.3.2010г изрично е постановено, че въведените в чл.76 ал.1 т.9
ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие
деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл.2 т.2 от
Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по
който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното
законодателство, уреждащи дееспособността на лицата.
Постановявайки неограничен брой пътувания в рамките на обща годишна
продължителност на пребиваване 45 дни, счита, че трудно би могло да бъде проследено
спазването на това ограничение от 45 дни.
Освен това, от представеното решение не ТЕЛК е видно, че Р. Г. има заболяване
захарен диабет Първи тип. В случай на възникване на усложнения, докато майката е с детето
3
някъде в чужбина, би имало проблем и по отношение сигурността на детето в чужда
държава, далеч от бащата.
С оглед гореизложеното, моли за отмяната постановеното решението в обжалваните
му части, като по отношение на издръжката размерът да бъде редуциран до минималния.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Р. С. Г. вх.№ 65427/26.09.2022 със становище
за неоснователност на жалбата, поради което да бъде оставена без уважение.
По делото са събрани достатъчно доказателства, че детето има заболявания и
затова през по-голямата част то боледувало и се отглеждало предимно в домашни
условия на адреса на ул."Македония" № 127 ет.1 ап.64. Това твърдение, вкл. и в с.з., не
било оспорено от бащата.
Представена е служ.бел. изх.№ 106/15.11.2021г от Детска ясла № 14 „Звънче"
гр.Варна за периода от 1.05.2021г до 31.10.2021г,от която са видни присъствията и
отсъствията на детето ; в тази връзка са представени и приходните квитанции за плащане
таксата за дет.ясла.
Въззиваемата е представила график на детегледачката, който също не бил оспорен от
отв.страна, т.к. и двамата родители съвместно били избирали детегледачка, а заплащането на
услугата било винаги и единствено само от майката.
В дните, когато детето посещавало детската ясла, в лошо време майката ползвала
такси, за да го заведе и за да не се разболее понеже през останалото време то достатъчно
дълго отсъствало поради останалото си заболяване.
Към настоящия момент за детето се ползват услугите на детегледачка, което бащата
знаел много добре.
Излага се още, че бащата отказвал да вижда или взема детето без майката да е с тях
или без присъствието на детегледачката, т.к. той изобщо не можел да се справя сам с детето
и не можел да се погрижи за него.
Такъв бил случаят и на 7.09.2022г - взел детето за час и половина от адреса на
майката; отишъл от другата страна на блока, където имало детска площадка и през цялото
време си правил снимки с детето, след което го върнал, а след това веднага отишъл в Гранд
Мол, за да изпрати издръжката на детето. Толкова било неговото желание и интерес да гледа
детето.
Сега детето посещава друга детска градина.
Бащата бил отправил предложение към майката той да гледал детето, а тя на него да
му плаща като за детегледачка, вместо да ангажирала външни лица за това.
Въззиваемата също има желание бащата да се вижда с детето, както и самото дете, а
също и да полага грижи за него и затова го търсела и му звъняла по телефона, а той лъжел,
че е в чужбина.
4
В същото време, бащата не бил способен да се справи, тъй като не искал и не можел
да се грижи за детето и затова искал на срещите постоянно да присъстват или майка или
детегледачката.
Що се отнася до нуждите на детето от издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи.
По делото са представени писмени доказателства за заболяването на детето, както и
график за присъствията и отсъствията от дет.градина, както и график на майката, която
постоянно е на работа, вкл. и през почивните дни.
Заявеното от бащата, че детето било поверено на грижите на една непълнолетна, не
кореспондира с действителността, но било доказателство, че бащата знае за ползваната
услуга от детегледачка.
Затова счита, че обжалването на решението е единствено с цел да бъде намален
размерът на издръжката, като в същото време, бащата не взема детето и не споделя
разходите, свързани със заплащане на услугите на детегледачка.
Поддържа се, че в първата инстанция не е имало възражения или оспорвания от
страна на бащата, че били ползвани услугите на детегледачка
С ПО представя работните графици на майката в УМБАЛ„Св. Марина" гр.Варна от
м.януари 2022г до м.09.2022г, от които е видно, че в петъците работи на кабинет като
специалист „детски ендокринолог“. Освен това е и докторант.
Освен всички професионални ангажименти и грижите за малкото си дете, тя полагала
и грижи за по голямото си дете.
Относно доходите на двамата родители.
1/ По отношение доходите на майката.
По време на пандемията въззиваемата, работейки в детско Ковид-отделение, е
получавала два вида ковид-бонуси, единият от в размер на 1200лв, а вторият -
пропорционален на работните дни, но в общ размер около 600лв. След края на пандемията,
получавана от нея заплата е с около 1800лв по-ниска.
Майката действително притежава 1/6ид.част от наследството, оставено от нейния
баща, което включва апартамент в гр.П. жк „Т." бл.92 ет.З ап.8, където живее нейната
майка;затова този имот не носел никакви доходи.
Притежава и 1/6ид.ч.т от ПИ- земеделски имот № 029122 в м-стта „Пущек" в
землището на гр.Б., представляващ ливада, категория - девета, ЕКАТТЕ ...., в гр.Б. с площ
2,923дка. Т.к. същият земеделски имот е ливада, а не нива, то тя не се отдава под наем, нито
под аренда, т.к. нямало интерес към него, т.е. също не носел доходи. От представеното от
нея още в първата инстанция извлечение от банковата й сметка, било видно, че преводи от
наем или от аренда не са постъпвали.
Колкото до 1/6ид.ч. от имота в с.К. с площ 37/100 ид.ч. от парцел XII-930 в кв.78 по
плана на селото, целият с обща площ от 8 000кв.м., ведно със склад за метали, механичен
5
цех 1, склад за метали, канцеларии - офис и подобрения, придобит от нейния баща,
действително като ЕТ неговият бизнес е бил произвеждането на мебели, който бизнес след
смъртта му бил продължен от брата на въззиваемата Владимир Ст.Гроздин и това
обстоятелство било добре известно на въззивника.
Ето защо никакви доходи, извън тези от възнаграждението от работата й,
въззиваемата не е получавал.
2/ По отношение на доходите на И. К. Г..
Посочила е, че И. Кр.Г. получавал доходи и от два свои самостоятелни обекта, за
което е посочила имената на наемателите.
След получаване движенията по всичките му банкови сметки се установява, че
лицата-наематели наистина са му превеждали пари по банковата му сметка. Периодите,
когато не са му превеждали пари, е времето, през което той е бил в България и отивал лично
да си ги получава.
Затова счита за установено въз основа на събраните доказателства, че бащата
разполага със средствата от получаваните наемни цени за двата обекта.
Така доходите на бащата са следните : към дохода от м.07.2021г в размер на 10
975евро от „Д. Р."ЕООД и ,,GM Gaming"LTD /равни на 21466лв/,следва да бъдат прибавени
и 7 000 англ.паунда /т.е.16246лв/, което дава сбор от 39511лв, разаделен на 12 месеца, прави
среден месечен доход от 3293лв. Към него следва да се добави и доход от 1000лв от ТПО в
България от 1.04.2022г, така средният му месечен доход възлиза на 4293лв.
От движението по банковите му сметки било видно колко бързо тази година той е
изтеглил парите си е закрил банковите си сметки в различните банки, за да покаже пред
съда, че не разполага с парични средства.
Сега е прекратил и ТПО с работна заплата от 1000лв, отново с цел, че нямал доходи.
Счита, че бащата е в работоспособна възраст; няма заболявания, вследствие които да
има решение на ТЕЛК; на възраст е, в която всички хора на неговата възраст упражняват
обществено полезен труд и работят. Както и много лица на неговите години работят на две
или на по вече от две работни места.
Бързото закриване на банковите му сметки, както и прекратяването на ТПО не
освобождават бащата по никакъв начин от задължението да заплаща издръжка. Не го
освобождава и това, че имал отговорност да помага на майката с грижите за детето, както и
да участва в плащането на детегледачка, докато майката е на работа. Самият той бил
неспособен повече от час-час и половина да гледа детето, за да бъде освободена
детегледачката. Затова определя поведението му като безотговорно и липсва родителски
интерес и загриженост.
Ето защо счита, че определеният размер на издръжката е във възможностите на
бащата да я заплаща.
Счита, че съдът правилно е съобразил ниската възраст на детето; наемането на
6
детегледачка поради ежедневната служебна ангажираност на майката, вкл. през почивните
дни, когато няма на кого да го остави. От друга страна, детето боледува често и затова
отглеждането му основно е в дома на майката, което налага ползването на детегледачка.
Изтегленият заем от майката, с който тя финансово се справя и го погасява, е за
закупуването на имота, в който живее тя с детето и затова правилно ВРС е приел, че
разходите за наемане на детегледачка следва бъдат поети и от бащата.
C настоящия ПО представя още медицински документи за детето:
1. Направени консулти от УНГ д-р Давидов с терапия и мнение за планова
хоспитализация за оперативно лечение на трите сливици.
2. Мед.документи, изд. от кожен лекар доц.Томов с диагноза „атопичен дерматит“,
при който при обострена фаза се налага петстепенна терапия, за което се закупуват
лекарства всеки месец с консултиране при д-р Гълъбова, детски пулмолог и алерголог.
Относно обжалването на уважения иск по чл.127а СК.
По делото били събрани доказателства, установяващи липсата на отговорност на И.
Кр.Г., вкл.неявяването му по настоящото гр.дело, след като съдът е постановил
задължителното изслушване на двамата родители, като бил представен самолетен билет до
Италия, а се твърдяло в о.с.з., че е заминал за Англия. В същото време, след разкриването на
банковата тайна се установява, че от банковите му сметки в различни банки са били
извършвани плащания в търговски обекти във Варна във времето, за което е твърдяно, че е
бил в Англия.
Същото несериозно и безотговорно поведение бащата имал и към детето и към
поетите към майката обещания, които той никога не спазвал; постоянно я лъжел, че не бил
във Варна, а впоследствие ставало ясно, че е в града. Затова майката не можела да му има
доверие, т.к. с поведението си бил доказал своята безотговорност и несериозност. Това
довело до искането й за постановяване на решение, заместващо съгласието на бащата.
Когато майката реши да почива или отиде на екскурзия с двете си деца, нямало как да знае
къде се намирал бащата в момента. А той дори да е в България, винаги лъжел, че не е в
страната. Затова възразява, че нищо от изброените в жалбата оплаквания в тази насока не
било налице. РС е посочил до кои страни де се извършват пътуванията, определил е и
времетраенето на посещенията, като максималната продължителност е до 45 дни за година.
И. Кр.Г. не се е явил да бъде изслушан.Затова счита за очевидно дезинтересирано
отношението му към детето, а поведението му за несъстоятелно и несериозно, без всякакви
сериозни и смислени аргументи.
Що се отнася до доводите на въззивника, че майката имала Решение на ТЕЛК за
заболяване захарен диабет от Първи тип, поради което имало риск извеждането на детето в
чужбина с оглед нейното здравословно състояние.
Възразява ,че сама полага грижи за двете си деца и в същото време е докторант,
работи в Спешно отделение „Деца“ на УМБАЛ „Св.Марина"ЕАД-гр.Варна, в петъците
7
работи на кабинет като специалист „Детски ендокринолог“ пак там.
Макар да има такова заболяване, въззиваемата е полагала грижи по за стотици деца с
диабет по време на детски лагери и затова й били подарени плакети, които представя с ПО –
4бр. Нито едно дете не е било в риск, когато тя се е грижила за тях, а това били деца с
хронично заболяване диабет тип 1, каквото е и нейното.
Освен всичко изложено, И. е работил 3 месеца в Кол-център в Лисабон тази година,
за който доход не е представил доказателства.
Тъй като въззиваемата не знае наименованието на търговското дружество, в което е
работил, за доказване на това обстоятелство ще направи доказателствено искане.
Бащата, макар да представя доказателства за регистрацията като безработен в
България, е пропуснал да посочи, че по това време, през 2022г, е работил в чужбина.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената въззивна жалба и за
потвърждаване постановеното от ВРС решение като правилно и законосъобразно
Претендира сторените за двете инстанции разноски.
С ПО са направени доказателствени искания за следното:
1/ да бъде задължен бащата да се яви лично в с.з., за да отговори на въпроса: през
2022г работил ли е в Кол-център в Лисабон, с кого е имал сключен договор; в какъв размер
са получените оттам доходи за 2022г.
При неявяването му или при отказ да отговори без основателна причина или ако даде
уклончиви или неясни отговори, моли да бъде приложена нормата на чл.176 ал.З ГПК, като
съдът приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които въззивникът не се е явил
или е отказал да отговори.
2/ да бъде изискана по служебен път справка от Данъчните служби в гр.Лисабон,
Португалия за лицето И. Кр. Г. ЕГН ********** от гр.Варна жк„П." бл.12 вх.А ет.4 ап.11,
има ли регистрирани доходи за 2022г, с кого е сключен договорът му и за кои месеци от
2022г; има ли регистрирани доходи и в какъв размер.
В евентуалност моли да й бъде издадено съдебно уд-е, което да представи пред
Данъчните служби в гр.Лисабон, Португалия
3/ представени заверени копия от писмени документи:
1.Работни Графици на Дежурните Лекари в Спешно Отделение - деца при УМБАЛ
„Св.Марина" ЕАД гр.Варна, за периода от м.01.2022г. до м.09.2022г
2.Служебна Бележка от ДКЦ„Св.Марина"ЕАД гр.Варна
3. Допълнителен лист за преглед № 023652 .
4. Рецепта.
5. Медицинско направление
6. Втори допълнителен лист за преглед № 023652
8
7. Резултати, заключения и препоръки на специалистите от приемащото здравно
заведение.
8. Плакети - 4 бр.
9. Договор за кредит.
10. Погасителен план към Договор за кредит
11. Платена издръжка на 4.09.2022г за м.09.2022г от Варна Мол
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД по така постъпилите от страните по спора становища и
доказателствени искания съобрази следното:
Подадената въззивната жалба и писменият отговор са депозирани в срок от
легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са
допустими.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК, налагащи даване
указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на
доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно
събиране на такива.
На следващо място.
Констатира, че в първоинстанционното производство е била изслушана само майката.
С оглед възложените на съда функции да следи за висшия интерес на детето и
необходимостта да придобие лични впечатления от двамата родители, намира за
необходимо явяването им в о.с.з. за поставяне на въпроси, относими към предмета на спора,
след което ще вземе отношение по заявените доказателствени искания на въззивницата
доколко са допустими и относими към предмета на спора.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание
въззивната жалба вх.№ 34337/8.08.2022г от И. К. Г. ЕГН ********** срещу
решението на ВРС-12с-в № 2371/15.07.2022г по гр.д.№ 10883/2021г в частта
му, в която е осъден да заплаща в полза на детето Л. И.ва Г.а, род.7.05.2019г,
чрез неговата майка и законен представител Р. Ст.Г., месечна издръжка в
размер на 400лв за периода от завеждането на ИМ - 20.08.2021г до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, до 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законна лихва за
9
всяко закъсняло плащане; и е дадено разрешение, заместващо съгласието
на бащата детето Л. Ив.Г.а да напуска пределите на РБ, придружавано от
своята майка или друго упълномощено от нея пълнолетно лице до всички
държави членки на Европейския съюз, за неограничен брой излизания от
страната, за период до навършване на пълнолетие на детето - 7.05.2037г, при
обща максимална продължителност 45 дни на годишна база, без да се
нарушава режимът на личен контакт с бащата, както и за издаване на
необходимите документи за самоличност за пътуване детето, на осн.чл.127а
СК; както и е осъден бащата да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на сумата от 576лв, на
осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания след
изслушването на страните.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 7.02.2023г от от
14.30ч, за която дата и час да се уведомят страните, вкл. и контролиращата
страна Дирекция „СП“.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10