Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. П., 27.03.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.ски окръжен съд, гражданска
колегия в публично заседание на двадесети март през
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря кона дочева
в присъствието на Прокурора иван шарков
като
разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова гр. д. N 14 по
описа за 2018 год.,
на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.
Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС
за поставяне под пълно запрещение.
Постъпила е молба от Окръжна прокуратура гр. П. с искане за поставяне на А.К.В. под пълно запрещение.Установява се от данните в молбата, че
ответникът страда от заболявания „детска церебрална парализа, тежка спастична
кадрипареза, амавроза, тежка ментална ретардация, тежка хипотрофия“, които
заболявания са засегнали психиката му и не му позволяват да осъзнава и ръководи
действията си, да формира воля, като с оглед състоянието си не може да защитава
интересите си. Твърди се в молбата, че заболяването на ответника е установено с ЕР на ТЕЛК № *** г.,
издадено от ТЕЛК – П., с което е определена 100 % нетрудоспособност с чужда
помощ. В молбата се твърди също, че ответникът е настанен с административна
заповед в Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания № ***,
находящ се в гр. ***, а в последствие със съдебно решение по гр.д. по описа на
ПРС. Твърди се, че към момента ответникът не може да бъде реинтегриран в
семейството, тъй като майката се е дезинтересирала, като е подписала и
декларация-съгласие за осиновяването му, а бащата е неизвестен. Според
Прокуратурата поставянето на ответника под пълно запрещение ще охрани в
най-голяма степен неговите интереси.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника по молбата.
В с.з. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – П.
чрез процесуалния си представител
поддържа подадената молба.
Ответникът
се явява лично, но не изразява становище по молбата.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12
и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Моли се съда да приеме като доказателства по делото представените
документи и да допусне до разпит като свидетели и К.А.В. – майка на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 5
ЗЛС предпоставките за поставяне на едно лице под пълно или ограничено
запрещение са две и същите следва да са налице комулативно – лицето следва да
страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да
се грижи за своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл. 336
ал. 1 ГПК поставяне на едно
лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба
от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен
интерес от това.
Молбата за поставяне на ответника
под пълно запрещение, като подадена от прокурора е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Установява се от представените по
делото с исковата молба писмени доказателства – удостоверение за раждане на ответника, издадено въз
основа на акт за раждане № *** г. от Община В. и лична карта на ответника,
издадена на 24.11.2015 г. от МВР – П., че ответникът А.К.В. е роден на *** г. в
гр. В. и негова майка е К.А.В., а
бащата е неизвестен.
Установява се от представената по
делото с исковата молба декларация-съгласие от К. А. В. за пълното осиновяване на ответника, с
нотариална заверка на подписа на 26.01.2001 г., че същата е дала съгласие за
осиновяване на ответника. Безспорно е по делото, че такова не е осъществено до
навършване на пълнолетието му.
Установява се от представените по
делото заповед № *** г. на Директора на ДСП – П. и решение № 1744/18.11.2014 г.
по гр.д. № 4611/2014 г. по описа на ПРС, че ответникът е настанен първоначално
по административен ред в ДДУИ „***“ с. ***, а в последствие по съдебен ред в ЦНСТ
*** за лица с увреждания към КСУ „***“, гр. *** до навършване на пълноление, а
ако учи до 20 – годишна възраст.
Установява се от представеното по
делото писмено доказателство – ЕР на ТЕЛК № *** г., издадено от ТЕЛК при УМБАЛ
– П., че ответникът страда от заболяването „детска церебрална парализа, тежка
спастична кадрипареза, амавроза, тежка ментална ретардация, тежка хипотрофия“,
за които на същия е определена 100 % неработоспособност с чужда помощ пожизнено.
На
изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяването си ответникът
разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи в
защита на своите и на близките си интереси.
При процедурата по разпит по реда на чл. 337 от ГПК на ответника, същият не показа, че разбира въпросите на съда отнасящи се до
собственото му име.
Установи
се от разпита на свидетеля Д.Х. С. – К., че същата работи като директор на КСУ
„***“ гр. *** и има непосредствени впечатления от състоянието на ответника. Свидетелката
установява, че ответникът е незрящ, не може да ходи и да говори и се нуждае от
непрекъснати грижи. Установява, че през седмицата в някои дни идва учител от
помощното училище, който се опитва да го обучава.
Установява
се от разпита на свидетелката К.А.В., че детето е родено с увреждания, било е в
болнични заведения в гр. В. и гр. С., след което го е изоставила в институция и
от 13-14 години не го е посещавала и не е запозната със състоянието му.
Установи
се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Н.Л., което не се оспори от страните и като безпристрастно и
компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответникът от раждането си е с
глобална задръжка в развитието си и към момента умствената му изостаност е на
ниво тежка умствена изостаналост. Вещото лице установява, че при такава степен
на интелектуален дефицит не е реалистично очакването да се развие нормална реч
и разсъдък. Установява, че въпреки съобразените със специфичните му потребности
грижи и индивидуално обучение с ресурсен учител при структурирано прекарване на
времето, което е единствената цел на заниманията с него, ответникът не е постигнал автономност при самообслужването
и не е изградил стереотипи и за прости практически дейности. Според вещото лице
при него значително страда и разбирането на насрещната реч. Според вещото лице
не се очаква в перспектива компенсиране на тежкия интелектуален дефицит,
състоянието на ответника е стационарно, необратимо и индивидите с такава
психическа забавеност през целия си живот са зависи в грижите за оцеляването си
от околните и не достигат до самостоятелно социално функциониране. Вещото лице
заключава, че поради слабоумие ответникът не е в състояние да разбира и да се
грижи за своите и на близките си интереси и да ги защитава.
Съдът,
като съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират
помежду си, приема за установено, че ответникът А.К.В. страда от слабоумие, в
резултат, на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не
може да се грижи за своите работи и интереси, както и за тези на своите близки.
Съдът
съобрази противоречието на института на запрещението с европейското
законодателство и приема следното: Считано от 21.04.2012 г. в сила за Р
България е Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с уврежданията,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 26.01.2012 г.. Следва да се посочи
също, че с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е
ратифицирана от Европейския съюз и този момент следва да се прилага пряко във
всички страни – членки на съюза. С Конвенцията са установени принципни световни
правни стандарти за права на хората с увреждания, като се променят класическите
правни принципи относно правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания. Съгласно чл. 1 от Конвенцията хора с увреждания са „лица с трайна
физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното
пълноценно и ефективно участие в обществото, равноправно с останалите”.
Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията установява равнопоставеност като правни
субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно
право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда
намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до
осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява
лични избор на лицето според неговите желания и предпочитания. Считано от
07.09.1992 г. в сила за Р България е и
Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи от 1963 г.,
ратифицирана от РБ със закон, приет от НС на 31.07.1992 г.. В редица свои
решения Европейският съд по правата на човека се е произнасял във връзка с
установени нарушения на конкретни права на поставените под запрещение лица. С
препоръка № R/99/4 от
23.02.1999 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в
т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за
запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването
на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита
на интересите на лицето.
Институтът на запрещението по
българското право е в безспорно противоречие с принципите на европейското
право, въведени с цитираните по – горе конвенции и препоръки, както е
безспорно, че дори при пряко приложение на нормите от по – висок ранг в
българското законодателство липсват механизми, които да определят конкретни
мерки за защита и подкрепа на хората с увреждания и съществува риск при отхвърляне
на искането за поставяне на едно лице под запрещение да не се даде изобщо
защита на правата на такова лице.
Поставянето
на ответникът под ограничено запрещение в действителност
би охранило интересите му в случай, че се касае
за разпоредителни сделки с имущество, тъй като назначеният попечител би могъл
да окаже защита на неговите интереси и да
потвърди волята му или да откаже да направи това. В ситуацията обаче, в която ответникът
изобщо не може да изрази воля няма правен механизъм същият да бъде задължен да изрази адекватна такава, а
евентуално назначен попечител не би могъл да замести неговото волеизявление и липсва правна възможност съдебна
или друга институция да осигури защита на правата му. Съдът, като съобрази, че с оглед слабоумието, от която
страда, състоянието на ответника е такова, че изобщо не
разбира свойството и значението на постъпките си, а като цяло същият не може да се грижи за своите работи, приема, че са
налице основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите
интереси.
Водим
от горното, Съдът
Р е ш и:
поставя на основание чл. 5
ал. 1 ЗЛС А.К.В., ЕГН
**********,***,
настанен в Комплекс за социални услуги „***“ гр. ***, ул. „***“ № *** под
пълно запрещение по молба на окръжна
прокуратура – П..
Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителство
при Община *** по постоянното
местожителство на ответника във връзка с отразяване на настойничеството по чл.
173 ал. 2 СК в съответния регистър по чл. 174 от СК или при липса на настойник
по право, които пълноценно да изпълнява задълженията си за назначаване на
настойнически съвет и вписването му в посочения регистър.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: