Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260075 /
15.10.2020 град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 02 септември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00614 по описа за 2020
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 3110511
на ОД МВР – Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Е.Х.К.,ЕГН
**********,в качеството му на законен представител на „Авеко-1“,ЕООД,е наложена
глоба в размер на 100лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Срещу електронния фиш е постъпила
жалба от наказаното лице, в която се излагат твърдения за необоснованост ,
незаконосъобразност и неправилно определено административно наказание.
В съдебно заседание за
страната-жалбоподател се представлява от адв.С.,която пледира за
отмяна на електронния фиш,като според
писмените бележки,не било ясно как наказващият орган е стигнал до
извода,че посочени в клипа координати съответствали на отразеното в електронния
фиш местоположение,не била представена заповед относно оторизиране на
лабораторията,извършила проверка на техническото средство,посочената скорост в
снимковия материал била приблизителна,не
се съдържали доказателства за компетентност на служителя,изготвил протокола.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 22.10.2019г.,
в 14:45 часа, в гр.Перник, кв.Бела вода,
ПП I-6, км.75+000,след кметството, с
посока на движение към гр.Радомир ,при ограничение от 50 км/ч,валидно за
населено място,се е движело МПС- ФОЛКСВАГЕН ЛТ 35, регистрационен номер № *******.
В района , с преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 ,№ 11743d0 се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане,като
СПУКС било насочено към гр.София.
В 14:545 часа през обсега на АТСС преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата /обн.
ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./.
Впоследствие,
при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане
на превозното средство в контролираната зоната
е измерена скорост на движение от 76 км/ч., а като
установена е приета 73 км/ч,с отчитане на техническата грешка,което превишавало с 23
км/ч. разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В
справката от ЦБД КАТ – МВР се сочи, че собственик
на превозното средство, с което е
извършено нарушението е „Авеко-1“ЕООД,ЕИК *******,поради което срещу неговия
законен представител е издаден
електронен фиш, серия К ,№ 3110511 на ОД МВР – Перник, с който на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, му е
наложена глоба в размер на 100
лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След
връчване на електронния фиш липсват данни да са упражнени правата по чл189 ал.5 от Закона за движението по пътищата
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като
писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, снимков материал
от АТС ,протокол за използване на АТСС /дата
на използване от 22.10.2019 г.-Приложение към чл.10 ал.1 от Наредба ,Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване с приложения, данни за периодичен контрол на АТСС ,като
средство за измерване, Протокол от проверка №248-ИСИ /11.12.2017г. и №52-С-ИСИС/30.09.2019
г на АТСС № 11743D0.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП
електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в
14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
Евентуално просрочие на същата /в
случай, че ЕФ е бил редовно връчен/, не
мотивира друг извод,
съображенията за което са следните:
В съдържанието на ЕФ не е посочено
в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава
възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази
причина, пропускането на срока не следва
да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от
пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на
обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното
законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на
гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се
приеме за процесуално допустима.
От друга страна,според данните от административно наказателната преписка ЕФ е връчен на 23.02.2020г.,а щемпелът на плика е от28.02. 2020г.
Разгледана по същество обаче,жалбата
се явява неоснователна, както и изложените
в същата доводи.
При извършена служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки и възраженията на
жалбоподателката, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния
фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като
по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство с
каквито съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на
нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./,
"автоматизирани
технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение е преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства,
с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 , обслужвано е от полицейски служител, поставящ начало и
край на работния процес ,а при извършените първоначална и последваща
проверка е установено съответствие с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема,
че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана
в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът
за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на
основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени.
На първо място,към датата на нарушението е отпаднало изискването участъкът
от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол с мобилното автоматизирано
техническо средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 ЗДвП , отменена съответно с ДВ бр.54 от 2017г. .
Използването на
мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/,
съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са
посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в
която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната
смяна ,а
доводът на защитата за липсваща компетентност съдът го намира за неоснователен.
Данните в протокола,
ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС
удостоверяват с необходимата
достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим съответстват на действителното
положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с
материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на
изложените факти и е
извършено законосъобразно.
На снимковия
материал, се наблюдава ясно автомобила, визиран в електронния фиш, чието
разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното
средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС,
тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на страната-жалбоподател.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес..
Безспорно доказано е, че страната-жалбоподател, като лице, което е законен представител на Юридическото лице- собственик
на превозното средство/чл.188 ал.2 от Закона за движението по пътищата/, с
което е извършено нарушението, е негов субект , поради което законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на
доказателствената съвкупност/, именно отговорността на страната-жалбоподател е ангажирана за установеното
и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства
на утвърдения със Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което
е редовен от процесуална страна.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място жалбоподателят е управлявала описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС.
Съдът счита,че анализа на данните не води до извод за незаконосъобразен
електронен фиш тъй като описанието на мястото на нарушението е извършено с
достатъчна точност, и не само че е в населено място,и то на такова място на
разположение на системата, че е
невъзможно да се приеме спор в тази насока/примерно-дали мястото на
системата/средството не е извън населено място и т.н. и т.н.,или е граничен
случай.
В конкретния случай мястото на нарушението не е само спрямо километрична мрежа , но е посочен
конкретен обект ,съществуващ на местността.
В горепосоченото приложение е
обективирано началото и край на работата
:от 13:10часа до 15:05 часа, в който времеви диапазон попада и часа на
нарушението в конкретния случай.
А това ,че засечената скорост от
76 км/ч и е посочена само приблизително, това с нищо не
опорочава измерването,още повече че е намалена с 3 км/ч.като вече установена.
Нещо повече,в техническите и
метрологически характеристики,приложение към Удостоверението за одобрен тип
като резолюция за измерване се сочи 1 км/ч.
Съдът не открива административно
наказателна разпоредба в чл.182,ал.1 от Закона за движението по пътищата,в
който да съществува поддиапазон примерно:от 21 километра и 150 метра до 29
километра и 040 метра.
От записите в Приложението към
чл.10,ал.1 от горепосочената разпоредба следва, че на времето от 13:10 ч до 15:05 ч. са
извършени 94 нарушения, свързани със превишаване на максимално разрешена скорост ,и то в
населено място,за конкретния пътен участък.
А що се отнася до другите
неоснователни доводи на защитата съдът счита,че водачът на пътното превозно
средство не се движи на пътя между GPS координати ,не се
занимава със компютърни игри, а управлява пътното превозно средство на реален
пътен участък,сред реално съществуващи на пътя пътни превозни средства и там следва
да се съобразява със правилата,регламентиращи безопасност на движението по
пътищата.
Що се отнася до лабораторията, извършила релевантните
проверки на АТС, в протоколите е посочено съответно структурно звено към
БЪЛГАРСКИЯ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена със 23 км/ч. , която
стойност е получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, поради
което за нарушението е приложима санкцията по т.3 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30км/ч, точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 100 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено ,и предвид законосъобразното определяне, обжалваният електронен фиш следва
да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 3110511 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.
189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Е.Х.К.,***,
ЕГН **********,в качеството му на законен представител на „Авеко-1“,ЕООД,ЕИК *******
е наложена глоба в размер на 100лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ