Решение по дело №1972/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 30.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                            СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

 

при участието на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 1 972/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

 

В исковата молба на “С.Б.” ООД се твърди, че е собственик на ПИ 347, с изградени в него сгради, находящи се в гр. София, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ **/бивша ул. „Момина чешма“ **/, от кв.4 по застроителния, регулационния и кадастралния план на м. СПЗ, „Слатина- юг“, одобрен с решение №20 по протокол 23/19.03.2001 г. на СОС. Твърди се, че имотът е включен в капитала на търговското дружество по силата на разпореждания и решения на МС и СО респ. въз основа на приватизация. Твърди се, че част от имота съставлява ПИ с идентификатор 68134.706.969 по кадастралните карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК с площ от 1854 кв.м., за който имот ответниците се били снабдили с нотариален акт за собственост, придобит по ЗСПЗЗ, който бил съставен въз основа на решение 110/08.03.1999 г. на ПК – Слатина. В исковата молба са наведени твърдения, че решението на ПК е незаконосъобразно и съставлява недопустима реституция по ЗСПЗЗ, тъй като имота попада изцяло в границите на друг имот, отчужден по ЗПИНМ респ. мероприятието, за което е отчужден е реализирано. При условията на евентуалност са заявени твърдения, че ищецът е собственик на имот на основание давностно владение.

 При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците за установяване право на собственост върху ПИ с идентификатор 68134.706.969 по кадастралните карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК с площ от 1854 кв.м. Заявено е искане по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответниците като собственици на същия. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

 Ответниците М.Б.К., К.Б.С., И.С.М., М.Д.М., М.К.М., И.К.М., редовно уведомени, не изразяват становище по заявените искове в срока по чл. 131 от ГПК.

Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К. и адв. В..

Ответниците не изпращат процесуален представител в открито съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235, ал.2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено решение № 281 на Комитета за стопанска координация от 19.09.1970 г., от което се установява, че е взето решение ИК на СГНС да отреди до 395 дка поливна земя в кв. „Слатина” – София за строителство на зеленчукова база.

По делото е представена Заповед № РД -34-649/03.03.1981 г. на ИК на СГНС, от която се установява, че на основание чл. 95 от ЗТСУ /отм./ са отчуждени имоти без планоснимачни номера в м. „Слатина” според съгласувания проект за трасето на временен ж.п. коловоз индустриален към новата зеленчукова база като собственикът АПК „Средец” е обезщетен със сумата от 890 лв.

По делото е представен и АДС **765/27.08.1987 год., за имот, находящ се на ул. „Момина чешма” ** на обща площ от 376286 кв.м., включително и складове на площ от 67668 кв.м., с метална конструкция на един етаж, изградени през 1984 г. и административна сграда с площ от 486 кв. м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, който е предоставен за оперативно управление на предприятие „Б.” за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.

С разпореждане **5/21.12.1993 г., на МС на РБ, представен по делото е преобразувано предприятие „Б.” – София-град в ЕАД с държавно имущество „Б.” ЕАД.

Видно от решение№ 1/03.06.1994 г. на СГС, ФО, по ф.д. 1396/1994 г. е регистрирано „Б.” ЕАД.

С разпореждане № 84/13.08.1997 г. на МС на РБ е разпоредено Министърът на търговията и туризма да намали капитала на „Б.” ЕАД чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот – основна база от „Б.” ЕАД, намиращ се на ул. „Момина чешма” ** на обща площ от 376286 кв.м., включително и складове на площ от 67668 кв.м., с метална конструкция на един етаж, изградени през 1984 г. и административна сграда с площ от 486 кв.м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони. В т.2 от същото разпореждане е посочено, че се прехвърля безвъзмездно правото на собственост върху имота на Столична община след приемане на решение на СОС по чл. 21 ал.1 т.8 от ЗМСМА.

С договор от 16.05.2001 г., сключен между Държавата и СО е прехвърлена безвъзмездно в собственост на СО на недвижими имоти, частна държавна собственост - НПИ с площ от 376286 кв.м., включително и складове на площ от 67668 кв.м., с метална конструкция на един етаж, изградени през 1984 г. и административна сграда с площ от 486 кв.м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, находящ се на ул. „Момина чешма”**в гр. София.

По делото е представен акт за частна общинска собственост № 0729/15.09.1999 г., от който се установява, че е издаден на основание чл. 2 ал.2 т.1 от ЗОбС по отношение на терен на обща площ от 376286 кв.м., складове на площ от 67663 кв.м и административна сграда с площ от 486 кв.м., с железобетонна конструкция, на 9 етажа и изградена през 1985 г., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони.

По делото е представен договор за продажба на акции в размер на 100% от капитала на „С.Б.” ЕАД, сключен на 15.12.2007 г., между СОС, като продавач, и Консорциум „С.Б.” – гражданско дружество по ЗЗД, като купувач с предмет продажба на 333 841 броя поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „С.Б.” ЕАД.

        По делото е представена Заповед РД-57-49/10.06.2011 г. на СО, от която е видно, че е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост акт № 0729/15.09.1999 г.

По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 199, том V, рег. № 10 572, дело 919/09 год. на Нотариус 065 – С.Т.с район на действие – СРС, от който се установява, че “Слатина - Б.” ЕАД е признато за собственик терен, находящ се в гр. София, район „Слатина”, съставляващ ПИ – 347,с площ от 217 543 кв.м., от кв. 4 по регулационния план на м. СПЗ ”Слатина юг”, при съседи: бул. „Проф. Цветан Лазаров”, улица, ПИ-1862, ПИ-795, ПИ -1618, ПИ -1492, II – за газостанция, ПИ -1187, ПИ -1310, ПИ -811, УПИ ХIII –за административно производство автосервиз и складове, ПИ-1008, ПИ-1522, ПИ-1084, ПИ-926, ПИ-2008, ПИ -1184, ПИ – 942, ПИ – 943.

По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице инж. В.Т.Г..

 По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на основание наследство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ № 41, дело 282/2000 г. на нотариус рег. № 053 – В.М.от който се установява, че Г.С.А. е признат за собственик на 6/18 идеални части, С.Б.М., М.Б.К., К.Б.С., И.С.М., М.Д.М., с признати, всеки един от тях, за собственици на по 2/18 идеални части, а М.К.М. и И.К.М. са признати за собственици на по 1/18 идеална част от празно урегулирано място на площ от 1930 кв.м., съставляващо имот пл. № 969, по регулационния план на гр. София, местност ДСО “Б. – Зеленчукова база“, одобрен със заповед 360/01.09.1978 г. и заповед РД-09-75/2000 г.

При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Установителният иск за собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик.

Ищецът в настоящото производство твърди, че е собственик на основание апорт респ. приватизация като са наведени твърдения, оспорващи материалната легитимация на ответниците като собственици на имота на основание земеделска реституция.

С оглед ангажираните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че процесният имот не е имал статут на земеделска земя т.е. същият е извън приложното поле на ЗСПЗЗ с оглед нормата на чл. 2 ал.1 от ЗСПЗЗ. Видно от приложената по делото заповед на СГНС № 368/ 1971 г., издадена на основание § 60 от ППЗПИНМ /отм./ е одобрено отреждането на терена, в който попада процесния имот за Зеленчукова база за нуждите на София. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ е налице регулационен план от 1971 г., съгласно който територията е отредена за ДСО „Б.”. По делото не са представени обаче доказателства за изплащане на обезщетение за имота, поради което настоящият съдебен състав намира, че тази заповед и наличието на регулационен план са само индиция, но не и категорично доказателство за завършена отчуждителна процедура по реда на ЗПИНМ /отм./.

С оглед ангажираните по делото доказателства съдът обаче намира, че имотът е бил отчужден при действието на последващия ЗТСУ /отм./. При режима, определен със ЗТСУ /отм./ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходима и нарочна заповед по чл. 98 от ЗТСУ /отм./. Съгласно този режим получаването на обезщетението не е елемент от отчуждителния ефект / решение № 250/13.07.2010 г., постановено по гр. д. 2955/2008 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Видно от ангажираните по делото доказателства със заповед по чл. 95 от ЗТСУ/отм./ във вр. с чл. 98 от ЗТСУ/отм./ от 03.03.1981 г.  процесният имот е отчужден от АПК „Средец” – София в полза на държавата за мероприятие на ДСО „Б.”. Идентичността между него и описания в решението на ОСЗГ имот е потвърдена от изводите на СТЕ. Това налага извод, че още към 1981 г. с оглед отчуждаването му от Държавата процесният имот не е имал статут на земеделска земя, какъвто е притежавал с внасянето му в ТКЗС / решение № 90 от 16.04.2010 г. по гр. д. 590/2009 г. на Второ ГО на ВКС/, поради което същият не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ.

За пълнота на мотивите, настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи и следното: Ответниците се легитимират като собственици на имота с оглед представен от ищеца констативен нотариален акт, издаден с оглед решение на ПК – Слатина, влязло в сила на 26.03.1999 г. Констативният нотариален акт не създава права, а само установява съществуващи такива. Самото решение на ОСЗГ не е представено по делото, поради което косвен съдебен контрол върху същото, настоящият съдебен състав е в обективна невъзможност да осъществи. Затова изцяло хипотетично и дори да се приеме, че имотът, попада в приложното поле на ЗСПЗЗ следва да се има предвид разпоредбата на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, която предвижда възстановяване  правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС при условие, че върху тях при спазване на всички нормативни изисквания не са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ, която предвижда, че собствениците на земеделски  земи, намиращи се в строителните граници на населените места или извън тях, и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение. В настоящия случай, процесния имот видно от доказателствата по делото попада в границите на застроен комплекс с особено предназначение, включващ в себе си множество сгради и съоръжения, с изградена инфраструктура. Това представлява пречка за възстановяване на имота на ответниците. Нещо повече, видно от неоспорените доказателства, ангажирани по делото, имотът е бил включен в капитала на търговско дружество. Включването му предхожда датата на решението на ПК/сега ОСЗГ/. При такава конкуренция на права законът отдава предпочитание на правата на търговските дружества, придобили имота преди възстановяването му по реда на земеделската реституция, а бившите собственици следва да бъдат обезщетение по реда на ЗОСОИ. В аналогичен смисъл е и трайно установената практика на ВКС / решение 250/08.05.2014 г. по гр.д. 3215/2013 г. на Второ ГО на ВКС, решение 205/08.07.2010 г. по гр.д. 4543/08 г. на Първо ГО на ВКС и т.н./.

При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав намира, че искът като основателен и доказан подлежи следва да бъде уважен. Като законна последица и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК следва да бъде отменен нотариалния акт на ответниците, летигимиращ ги като собственици на имота, в частта досежно процесния такъв.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 1 068,10 лв. – съдебни разноски. Разноски за адвокатско възнаграждение не се следват доколкото в пълномощното, легитимиращо процесуалният представител на дружеството – ищец с представителна власт е посочено само договорено адвокатско възнаграждение, без данни същото да е реално заплатено / стр. 398 в делото/.

 

Водим от горното Софийски градски съд, I-19 състав

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “С.Б.” ООД, ЕИК *****,  със седалище и адрес на управление:*** – адв. В.К. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК срещу  М.Б.К., ЕГН **********, К.Б.С., ЕГН **********, И.С.М., ЕГН **********, М.Д.М., ЕГН **********, М.К.М., ЕГН ********** и И.К.М., ЕГН **********, че “С.Б.” ООД, ЕИК ***** е собственик на ПИ с идентификатор 68134.706.969 по кадастралните карта и регистри, одобрени със заповед РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК с площ от 1854 кв.м.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити на основание наследство и възстановяване по реда на ЗСПЗЗ № 41, дело 282/2000 г. на нотариус рег. № 053 – В.М.в частта, с която М.Б.К., К.Б.С., И.С.М., М.Д.М., са признати, всеки един от тях, за собственици на по 2/18 идеални части, а М.К.М. и И.К.М. са признати за собственици на по 1/18 идеална част от празно урегулирано място на площ от 1930 кв.м., съставляващо имот пл. № 969, по регулационния план на гр. София, местност ДСО “Б. – Зеленчукова база“, одобрен със заповед 360/01.09.1978 г. и заповед РД-09-75/2000 г.

ОСЪЖДА М.Б.К., ЕГН **********, К.Б.С., ЕГН **********, И.С.М., ЕГН **********, М.Д.М., ЕГН **********, М.К.М., ЕГН ********** и И.К.М., ЕГН ********** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплатят на “С.Б.” ООД, ЕИК *****,  със седалище и адрес на управление:*** – адв. В.К. сумата от 1 068,10 лв. – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

       

                                                               СЪДИЯ: