№ 1726
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100503791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 15.03.2022 год. на взискателя АТ. ИВ. Б., чрез адв. Г.Ч.
/надлежно упълномощена/, срещу постановлението от 17.02.2022 год. по изпълнително дело
№20218530400349 по описа на частен съдебен изпълнител А.Д., с рег.№853 на КЧСИ, с
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е прекратено изпълнителното производство
срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е незаконосъобразно. Не
били налице предпоставките, установени в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за
прекратяване на процесното изпълнително производство. На 26.11.2021 год. бил отправил
две искания: 1/ до частния съдебен изпълнител – по чл. 426 ГПК за образуване на
изпълнително производство и 2/ до длъжника – изявление за прихващане на вземането му за
сумата 465.62 лв. – съдебни разноски със сумата от 421.30 лв., присъдени разноски в полза
на ЗД „Б.И.“ АД с решение, постановено по гр.дело №41/2020 год. по описа на РС-
Асеновград, което било влязло в сила на 23.10.2021 год., като заявил, че претендира
разликата от 44.35 лв. На 06.12.2021 год. длъжникът превел сумата от 1 702 лв. по сметка на
взискателя /задължението му възлизало общо на 2 123.39 лв., а след прихващането –на 1 702
лв./, като същият разполагал с данни за тази банкова сметка, тъй като те били посочени в
исковата молба. Жалбоподателят бил изчакал месец след влизане в сила на съдебното
решение /23.10.2021 год./, след което образувал изпълнителното дело., т.е. към 26.11.2021
год. не било налице плащане от страна на длъжника. С постановление от 04.02.2022 год.
частният съдебен изпълнител оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, а впоследствие бил
1
изменил този акт, въпреки че разполагал с такива правомощия. Произнасяйки се по молбата
на длъжника съдебният изпълнител се бил десезирал и не можел да изземва функциите на
съответния окръжен съд – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. Задълженията на длъжника били
изискуеми от 13.01.2020 год. и от този момент той бил и в забава. След влизане в сила на
съдебното решение кредиторът не бил длъжен да отправя покана до длъжника. В случая
плащането било извършено след започване на изпълнителното производство. Поради това и
разноските по изпълнението трябвало да останат в тежест на длъжника.
Длъжникът ЗД „Б.И.“ АД счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Поддържа, че не бил уведомен за завеждане на процесното изпълнително дело, като бил
действал добросъвестно при плащане на задължението си след направеното прихващане,
независимо от твърденията на взискателя. Последният бил направил изявление за
прихващане и бил завел изпълнително дело в един и същи ден, без обаче да уведоми за това
длъжника, въпреки че знаел за заведеното изпълнително производство.
В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е
допустима, но се явява неоснователна. Сочи, че при избрания от взискателя подход – в един
и същ ден да образува изпълнително дело и да направи компенсаторно изявление, нормата
на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК била неприложима. Длъжникът бил изпълнил изцяло задължението
си при поискване от страна на кредитора, което сторил преди да узнае за образуваното
изпълнително производство.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните
по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20218530400349 по описа на частен съдебен изпълнител А.Д., с
рег.№853 на КЧСИ, е било образувано по молба от 26.11.2021 год. на взискателя АТ. ИВ. Б.
въз основа на изпълнителен лист от 10.11.2021 год., издаден по гр.дело №41/2020 год. по
описа на РС-Асеновград, срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД, за събиране на следните суми:
389.80 лв. – главница, обезщетение за имуществени вреди, 1 000 лв. – главница, обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020 год. до
окончателното плащане, както и 44.35 лв. – съдебни разноски. В молбата са направени
искания за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки, върху
негови вземания спрямо трети лица. В нея се съдържа и изявление за прихващане на
вземането му за сумата от 465.65 лв. с вземането на длъжника за съдебни разноски в размер
на 421.30 лв., присъдени с решението по гр.дело №41/2020 год. по описа на РС-Асеновград.
На 23.12.2021 год. на длъжника била надлежно връчена покана за доброволно
изпълнение.
На 23.12.2021 год. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
„Обединена българска банка“ АД.
На 04.01.2022 год. длъжникът подал молба до частния съдебен изпълнител, с която
заявил, че е заплатил на 06.12.2021 год. дължимата по изпълнителното дело сума в размер
на 1 702.09 лв. – явяваща се разлика между дължимите му разноски от 421.30 лв. и
2
дължимите на взискателя главница от 1 389.89 лв., лихва от 267.94 лв. и разноски от 465.65
лв., поради което е поискал същото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК
– тъй като плащането е осъществено преди образуването му.
Не се спори, че на 26.11.2021 год. длъжникът получил изявлението на взискателя за
прихващане на вземанията му, за които е бил издаден процесния изпълнителен лист, с
вземането на ЗД „Б.И.“ АД за съдебни разноски в размер на 421.30 лв.
С постановление от 04.02.2022 год. частният съдебен изпълнител оставил без уважение
искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, като приел, че след полученото от взискателя плащане, непогасеният
остатък от дълга възлиза на 326.03 лв. – лихва и разноски /определен е размер на лихвата от
1 118.06 лв./.
С обжалваното постановление от 17.02.2022 год. частният съдебен изпълнител е
прекратил производството по процесното изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК, като е приел, че размерът на лихвата е бил изчислен неправилно от 11.09.2019 год.,
вместо от посочената в изпълнителния лист дата – 13.01.2020 год., че нормата на чл. 79, ал.
1, т. 1 ГПК е неприложима и че длъжникът е изпълнил изцяло задължението си при
поискване от страна на кредитора, преди да е узнал за образуванато срещу него
изпълнтително производство. Постановлението било надлежно съобщено на взискателя на
28.02.2022 год.
Междувременно, на 12.02.2022 год., длъжникът подал жалба срещу постановлението от
04.02.2022 год., която била върната от частния съдебен изпълнител с акт от 22.02.2022 год.,
обективиран в съобщение с изх.№00242 от 22.02.2022 год.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява
процесуално допустима. Следва да се посочи също така, че законът изрично предвижда
възможността взискателят /каквото качество има жалбоподателят/ да обжалва
прекратяването на принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в
чл. 433, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 1 от посочената разпоредба, изпълнението се прекратява, ако длъжникът
представи квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от което се вижда, че сумата
по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на
хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на
изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по
изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентност по разрешаване на
спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата на е
защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК да се основава на твърдение за
3
правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства –
плащане преди образуване на изпълнителното производство на парично вземане,
удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция
или банка/. При тълкуване на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за
принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е
упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено.
В разглеждания случай по делото е представено платежно нареждане, от което е видно,
че длъжникът е изпълнил задълженията си по процесния изпълнителен лист, които са
предмет на принудително изпълнение, като на 06.12.2021 год. е заплатил на взискателя
сумата от 1 702.09 лв. /посоченото обстоятелство не е спорно между страните, като също
така няма спор, че разликата до пълния сбор от задълженията по изпълнителния лист е
погасена чрез прихващане с вземането на длъжника за съдебни разноски в размер на 421.30
лв./. Плащането на сумата от 1 702.09 лв. обаче е извършено в момент, следващ
образуването на изпълнителното производство, като обстоятелствата, че поканата за
доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по-късно от плащането – на 23.12.2021
год., както и че длъжникът не е бил уведомен предварително за принудителното
изпълнение, са напълно неотносими към основанието за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че след като плащането е извършено
от длъжника в хода на висящото изпълнително производство, то не са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК за неговото прекратяване.
Ето защо обжалваното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 17.02.2022 год. по изпълнително дело №20218530400349
по описа на частен съдебен изпълнител А.Д., с рег.№853 на КЧСИ, с което на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК е прекратено изпълнителното производство срещу длъжника ЗД „Б.И.“
АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5