Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7009 по описа на съда за
2017 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В.Л.Л. срещу П.на РБ за осъждането й да му заплати сумата от
60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от повдигане и поддържане на обвинение, по което е постановена оправдателна
присъда, задържане под стража, лишаване от право на свободно придвижване и
пътуване в чужбина в периода 1996 г. – 2006 г., уронване на доброто му име,
нарушаване на обичайния ритъм на живот и работа и продължителност на
наказателното производство извън разумните срокове.
Ищецът претърпял и имуществени вреди в размер на
законните лихви върху иззетите и задържани суми от 1 010 щатски долара и
400 германски марки – 4 554.15 лева.
От ответника П.на РБ е постъпил отговор, в който се
излагат доводи за неоснователност на иска. Счита претенцията за неимуществени
вреди за прекомерно завишена. Недоказано било и задържане под стража по
обвинението, за което била постановена оправдателна присъда. Оспорва е
търпените от ищеца имуществени вреди.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД и произтича от общото задължение на
нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично
предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл.
45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е
обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4
от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П.– обвинение в извършване на престъпления, за
които е постановена влязла в сила оправдателна присъда. Доказателствената
тежест за установяване на предпоставките за възникване на отговорността е на ищеца.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу В.Л.Л. е било образувано
наказателно производство през 1996 г., като за периода 31.10.1996 г. –
13.01.1997 г. му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По
внесен в съд обвинителен акт е било образувано НОХД № 1149/2000 г. по описа на
СГС, НО, 16 състав.
С
присъда № 68/24.10.2006 г. съдът признал В.Л.Л. за
невиновен за това, че за времето от 18.04.1997 г. до 27.03.1997 г. в гр. София,
при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице –
управител на „Б.“ ЕООД присвоил от дружеството чужди пари в размер на
52 097 127 неденоминирани лева, поверени му да ги пази и управлява,
като длъжностното присвояване е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай, както и за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26 от НК – за това, че за времето от 26.06.1996 г. до
23.10.1996 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, в качеството
на длъжностно лице – управител на „Б.“ ЕООД, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у Л.А.и Е.М., с което им причинил
имотна вреда в размер на 1 542 835 неденоминирани лева, като
предметът на престъплението е в особено големи размери и деянието представлява
особено тежък случай.
С
решение № 206/25.07.2008 г. по ВНОХД № 581/2007 г. по описа на САС
оправдателната присъда е потвърдена.
С
решение № 237/02.09.2009 г. по наказателно дело № 197/2009 г. на ВКС въззивното решение е отменено и делото – върнато на САС за
ново разглеждане от друг състав на съда.
С
решение № 480/11.12.2009 г. по ВНОХД № 611/2009 г. съставът на САС е отменил
оправдателната присъда от 24.10.2006 г. и е върнал делото на СГС за ново
разглеждане на делото от друг състав на СГС.
На
22.03.2011 г. в СГС е внесен нов обвинителен акт за същите престъпления. По
образуваното НОХД № 1127/2011 г. СГС е прекратил производството по делото е го
е върнал на СГП за отстраняване на допуснатите нарушения в мотивната част на
разпореждането от 31.03.2011 г.
С
присъда № 219/11.07.2012 г. по НОХД № 4627/2011 г. по описа на СГС, влязло в
сила на 27.07.2012 г. В.Л.Л. е оправдан по
повдигнатите му обвинения.
При така
установените по делото факти съдът приема за доказано деянието, от което ищецът
твърди да са му причинени вреди – повдигнати обвинения в извършване на
престъпления от общ характер и постановяване на окончателна оправдателна
присъда по така повдигнатите обвинения.
Ищецът
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпления, за които е бил оправдан.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в
семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното
състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно
производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинения в извършване на тежки умишлени престъпления
се подразбират от естеството на извършените спрямо него наказателно-процесуални
действия. Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде
съобразен само с онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на
исковата молба (така решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на
ВКС). В случая това са фактите, свързани със задържането под стража, лишаване
от право на свободно придвижване, уронване на доброто му име в обществото и
сред хората, с които контактува, притеснения и неудобства във връзка с
обвиненията и разстройство на емоционалното равновесие, нарушаване на обичайния
ритъм на живот и работа и психически стрес.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищецът е привлечен
към наказателна отговорност през 1996 г. и окончателното му признаване за
невиновен е извършено през 2012 г. Продължителността на наказателното
производство е твърде дълга, като по отношение на Л. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за период от 74 дни (в периода 31.10.1996
г. – 13.01.1997 г.) и е било наложено ограничение за напускане пределите на
страната за срок до 2007 г. Взетата най-тежка мярка за неотклонение „задържане
под стража“ е била изменена в парична гаранция, а през 2007 г. – в подписка.
Тогава е било отменено и ограничението за напускане пределите на страната.
Събраните по
делото доказателства чрез разпит на свидетелите Р.В.и В.В.съдържат
данни за негативните промени в личния и професионален живот на В.Л.. И двамата
свидетели знаят, че Л. се е развел със съпругата си, а 10-годишният му син имал
психо-физиологични проблеми, появили се по времето,
когато обвиняемият ищец е бил задържан под стража. В строителния бранш и на
обществеността е станало известно образуваното наказателно производство, което
направило невъзможна извършваната от Л. обичайна професионална дейност.
Свидетелят Василев
разказва и за промяна в психическото състояние на ищеца, особено в периода след
освобождаването му от ареста. Изглеждал уплашен, притеснявал се за семейството
си и трудно общувал.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението – за
два квалифицирани състава на тежки умишлени, извършени при условията на
продължаване престъпления, за които се което се предвижда наказателна
отговорност съответно от десет до двадесет години и от три до десет години лишаване
от свобода (чл. 2, ал. 2 от НК), задържането му под стража за период повече от
два месеца и продължителното ограничаване на правото му на свободно придвижване
– за напускане пределите на страната и свързаните с това негативни влияния върху
социалния и психо-емоционален живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на моралните вреди следва да бъде определено на 30 000 лева. Безспорно,
наказателното производство е продължило повече от 15 години, но следва да се
отчете и че по време на висящността му, през 2011 г. обвиняемият вече се е бил установил
извън България, а връчването на призовки и съобщения, както и предявяването на
разследването през 2011 г. допълнително е забавило производството.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС) – 27.07.2012 г.
Ответникът
е възразил за погасяване по давност на претенцията за лихва. Исковата молба е
подадена в съда на 06.06.2017 г., поради което извън
погасителната давност е вземането за лихва за периода след 06.06.2014 г. – до окончателното изплащане.
Ищецът е
търпял и имуществени вреди. На 31.10.1996 г., при извършено претърсване, обиск
и изземване, от В.Л. са били иззети 1 010 щатски долара и 300 германски
марки.
След
приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда
е отпаднало основанието за задържането им. Л. претендира вреди от лишаването му
от възможността да се ползва от тях, поради което върху задържаните суми следва
да се начисли законна лихва от датата на задържането – 31.10.1996 г. до датата
на връщането им. Върху сумата от 1 010 щатски долара законната лихва
възлиза на сумата от 3 850.22 лева, но предвид диспозитивното начало в
гражданския процес, следва да се присъди претендираното обезщетение от
3 294.67 лева. Законните лихви, представляващи вреди от невъзможността В.Л.
да оперира с 400 германски марки възлизат на сумата от 1 259.48 лева.
Относно
погасителната давност и предвид имуществения характер на вредите, прилага се
общата петгодишна давност, в какъвто смисъл е решение № 117/31.05.2013 г. по
гр.д. № 1105/2012 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Законната
лихва върху тези суми следва да се начисли от 06.06.2014
г., съобразно гореизложеното за погасителната давност на мораторните лихви
върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи да възстанови на ищеца заплатената
държавна такса. Ищецът има право и на разноски за възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. От заплатените
1 966 лева, на В.Л. се дължат 1 052.35 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.на Р.Б., с адрес гр. София,
бул. „******да заплати на В.Л.Л., ЕГН **********, с
адрес *** 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпления по чл.
203 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 1
вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за които е оправдан с присъда от 11.07.2012
г. по НОХД № 4627/2011 г. по описа на СГС, НО, 31 състав, влязла в сила на 27.07.2012
г. и сумата от 4 554.15 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от задържане на 1 010 щатски долара и 400 германски марки за времето
от 31.10.1996 г. до връщането им, ведно със законните лихви върху главниците от
06.06.2014 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата до пълния
предявен размер от 60 000 лева и за мораторни лихви за периода 31.10.1996
г. – 05.06.2014 г.; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 1 062.35
лева разноски за производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: