Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 26.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 2789 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД за
съществуване на вземания по договор за потребителски кредит и предявени в
условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и
ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 92 и чл.86 от ЗЗД за реално изпълнение на парични
задължения по договор за потребителски кредит от кредитополучател.
В исковата молба ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София твърди, че на 29 септември
Ответникът С.Л.П. *** в писмения
отговор на исковата молба и в писмено становище по делото, чрез пълномощника си
С.Д.П., оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен и моли съда да
го отхвърли. Твърди, че към 02.04.2019 г. (момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение) ищеца не е имал доказана процесуална
легитимация като страна в процеса, както и възникнал правен интерес от
търсената защита, тъй като извършената цесия не е породила задължение за него,
поради неуведомяването му от първият кредитор и липсата на нотариална заверка и
отбелязан срок на действие на пълномощното от ,,Аксес Файнанс” ООД. На следващо
място, посочва, че не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането, поради което предявеното вземане не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание. Наред с това поддържа, че ищеца
позовава претенциите си на клаузи в договора за неустойки, такса разходи за
служител и такси за събиране, които представляват санкции при забава на
плащания по текущи задължения по кредита, които са нищожни и като такива не
пораждат права и задължения на страните по заемното правоотношение. Изтъква, че
като кредитополучател по договора за кредит ,,Бяла карта” има качеството на
потребител на предоставена финансова услуга и че още с предоставянето на тази
услуга кредиторът е нарушил ЗПК: чл.16, ал.1 и ал.2 ЗПК - не е извършил
проверка на платежоспособността на потенциалния потребител; не му е предоставил
предварително Общи условия на договора и Стандартен европейски формуляр;
предоставил му е финансова услуга - разрешен и усвоен револвиращ потребителски
кредит, при очевидно неравноправни клаузи в сключения договор - чл.15, ал.1 и
чл.12, ал.1; чл.20, ал.1 от ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело
№ 1770/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение № 1102 от 16.05.2019г., по силата на която
ответникът в настоящото производство С.Л.П. *** е осъден да заплати на заявителя-ищец
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумите: 600,00 лв. главница по
Договор за кредит "Бяла карта" № 518137, сключен на 29.09.2017 г. и
Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
07.11.2014г., 46,38 лв. договорна лихва за периода от 03.10.2017г. до
06.12.2017г., 120,00 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г., 77,50 лв. такса разходи за събиране за
периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г., 120,00 лв. такса разходи за дейност на
служител и 78,89 лв. обезщетение за забава от 06.02.2018г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 02.04.2019г. - датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното изплащане на
задължението; както и сумата 25, 00 лева разноски за платена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от длъжника по делото С.Л.П. и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник
по настоящото дело.
Видно от
представения по делото договор за кредит "Бяла карта", сключен на 29.09.2017
г. между "Аксес Файнанс" ООД /кредитодател/ (трето по делото лице) и
ответника С.Л.П. /кредитополучател/, кредитодателят се е задължил да предостави
на кредитополучателя револвиращ потребителски кредит в максимален размер на 600
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта "Бяла карта" Ассеss Finаnсе/iСаrd, а
кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
договора (чл.2, ал.1), а именно: годишен процент на разходите /ГПР/ на заема 45,
90% (чл.4, т.4) и фиксиран годишен лихвен процент по заема 43, 20%, като върху
усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в
размер 0,12 %, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена
главница (т.2); за неопределен срок (т. 1). Общото задължение на
кредитополучателя, съгласно чл. 3, ал. 4, включва цялата усвоена и непогасена
главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойка за
неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разходи за събиране на
просрочени задължения.
Съгласно
чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора и Приложение № 1 към него кредитодателят
предоставя на кредитополучателя от името на ,,Айкарт” АД /картоиздател/
платежен инструмент - кобрандирана кредитна карта с № 518137, като с подписване
на договора кредитополучателят е удостоверил получаването му. Съгласно чл. 3,
ал. 2 от договора за кредит
кредитополучателят е поел задължение през целия срок на валидност на договора да
заплаща текущото си задължение /което представлява сбор от усвоена и непогасена
главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница
между 20-то и последното число на предходния месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху предходните суми на основата на посочения в договора
годишен лихвен процент и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи
за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец (чл.3, ал.3)/ до
всяко второ число на текущия месец. Съгласно чл.8, ал.1 върху усвоената сума по
кредита кредитополучателят дължи договорна лихва, посочена в договора, която се
начислява ежедневно.
Съгласно чл.12 от договора за
кредит, в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на
посочения в този договор падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя
обезпечението по чл. 15 от договора, както и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задълженията му в срока по чл.15, а именно 3 дни от датата след падежа за
заплащане на текущото си задължение.
В чл.15
страните са договорили, в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на сключения договор, същият се
задължава в срок от 3 дни след падежа да представи на кредитодателя
допълнително обезпечение поръчител, който да отговаря едновременно на посочени
в ал.1 условия, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа (ал.4).
Според предвиденото в чл. 20 от
договора, в случай че кредитополучателят не предостави допълнителното
обезпечение в посочения срок по чл.15 от договора, дължи на кредитодателя неустойка
в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в
текущото задължение за настоящия месец, като неустойката се начислява за всяко
отделно неизпълнение на задължението на 6-то число на месеца, в който не е
погасено, до 5-то число на следващия месец текущото задължение. Уговорено е в
чл. 21, ал.1, че в случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на
което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е
заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение за предсрочно изискуемо, като в този случай, съгласно ал. 5 от същия
член, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120
лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Наред с това, в ал. 4 на чл. 21 е предвидено задължение на кредитополучателя да
заплаща и такса разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,
50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на
сумата по чл. 12, ал. 1 от договора, т.е. 15 % от максималния кредитен лимит. В
случай, че кредитополучателят не представи допълнителното обезпечение по чл.15,
но заплати 15% от кредитния лимит, съгл. чл.12, ал.1, до 5-то число на
съответния месец, същият не дължи разходите за действия по събиране на
задълженията по настоящата алинея, но дължи неустойка по чл.20 в размер на 10%.
При забава
за плащане на което и да е парично задължение по договора кредитополучателят
дължи законна лихва за забава за всеки ден забава (чл. 21, ал. 3, изр.1).
В чл. 17,
т. 3 от договора е предвидена възможността кредитодателят по всяко време да
прехвърли правата си по договора за кредит на трето лице.
Видно от
приложения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 07.11.2014 г. "Аксес Файнанс" ООД, в качеството на
продавач или цедент, и "Агенция за събиране на вземания" ООД (сега
ищеца по делото "Агенция за събиране на вземания" ЕАД), като купувач
или цесионер, са постигнали съгласие продавачът да прехвърли на купувача свои
ликвидни и станали изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори
за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по смисъла
на ЗПК, сключени от продавача с физически лица и такива, сключени между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и физически лица, които продавачът е
придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.07.2014г., които не изпълняват задълженията си по тях, като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от този
договор, считано от датата на неговото съставяне. Договорено е още, че при
спазване условията на този договор ще се прехвърлят нови вземания, които ще
бъдат индивидуализирани от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова
дата, като с неговото подписване то става неразделна част от договора, че всяко
поредно Приложение № 1 ще има силата и значението на допълнително споразумение
към него, изменящо го съответно.
По делото са представени три броя
страници от упоменатото Приложение № 1 от 11.04.2018 г. към горепосочения
рамков договор, от което се установява, че фигурира и вземането към С.Л.П. по договор
от 29.09.2017 г. с посочен размер на кредита и задължението по него, което
съдържание е в съответствие с предвиденото минимално необходимо за
индивидуализиране на вземанията съгласно § 2, т. 2. 2 от договора за цесия.
В § 4,
т.4.5 от договора за цесия е уговорено, че купувачът се задължава от името на продавача
и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключен
договор за цесия, като продавачът упълномощава купувача с правата за
уведомяване на длъжниците чрез издадено от него пълномощно. В изпълнение на
посочената клауза на л.31 по делото е представено като доказателство
пълномощно, с което "Аксес Файнанс" ООД, чрез законния си
представител Ц.П.К., е упълномощил "Агенция за събиране на вземания" АД
с правата да уведоми от името на "Аксес Файнанс" ООД всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
заем и договори за потребителски кредити, които дружеството е цедирало,
съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 07.11.2014г.
По делото
(л.32) с исковата молба е приложено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-АФ/518137
от 16.04.2018 г. от "Аксес Файнанс" ООД чрез "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД до ответника С.Л.П., с което същия се уведомява
за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор за кредит №
518137, сключен с "Аксес Файнанс" ООД, посочен е новият му кредитор
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, размерът на задължението му и
е поканен да издължи дължимата сума. Писмото е изпратено чрез "Български
пощи" до постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен
кредит. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху обратната разписка
"непотърсена".
По делото
няма доказателства уведомлението за извършената цесия да е достигнало до
длъжника-ответник преди депозиране на исковата молба. С оглед искането на ищеца
за връчването му с исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото
производство на пълномощника му С.П. на 13.09.2019 г., видно от приложената на
л.47 по делото разписка.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на "Аксес
Файнанс" ООД или на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД претендираните
суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за потребителски кредит суми по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло
като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка в
счетоводната документация на ищеца и на "Аксес Файнанс" ООД, се
установи, че на 01.10.2017г. наличните средства по кредитна карта ,,Бяла
карта" са били 600,00 лв., които са усвоени /изтеглени/ изцяло от картата,
както следва: 300,00 лв. на 02.10.2017г.; 50,00 лв. на 03.10.2017г.; 50,00 лв.
на 03.10.2017г.; 100,00 лв. на 03.10.2017г. и 50,00 лв. на 04.10.2017г. Вещото
лице е констатирало също, че ответникът не е извършил никакви погасявания на
кредита по процесния договор, както и че поради не плащане на текущото
задължение на 02.11.2017г. и на 02.12.2017г. в счетоводството на кредитодателя
,,Аксес Файнанс” ООД е отразено, че предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 06.12.2017г., а не на 06.02.2018г., както е отразено в исковата
молба. Според заключението размерът на задълженията на кредитополучателя по
договор за кредит ,,Бяла карта” от 29.09.2017г. към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 02.04.2019г. при условие, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита на 06.12.2017г., е в общ размер 1 044,06 лв.,
по пера както следва: главница - 600,00 лв.; договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2
за периода от 03.10.2017г. до 06.12.2017г., вкл. - 46,38 лв.; неустойка по
чл.20 за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.11.2017г. до
06.12.2017г., вкл. - 120,00 лв.; неустойка по чл.21, ал.4 за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г., вкл. - 77,50
лв.; такса по чл.21, ал.5 след настъпване на предсрочна изискуемост - 120,00
лв.; законната лихва, съгл. чл.21, ал.3 за периода от 07.12.2017г. до
01.04.2019г., вкл. - 80,18 лв. Вещото лице е изчислило и размера на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 02.04.2019г. и към датата на
изготвяне на заключението при условие, че е не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Задължението е в общ размер 3 292,70 лв., по пера както
следва: главница - 600,00 лв.; договорна лихва по чл.4, ал.1, т.2 за периода от
03.10.2017г. до 01.04.2019г., вкл. - 392,70 лв.; неустойка по чл.20 за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.11.2017г. до 01.04.2019г.,
вкл. - 1 020,00 лв. и неустойка по чл.21, ал.4 за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.11.2017г. до 01.04.2019г., вкл. - 1 280,00 лв.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По главните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД :
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор "Аксес Файнанс" ООД и ответника,
произтичащо от договор за потребителски кредит, съдържащ валидни уговорки за
заплащане на главница, възнаградителна лихва, такси и неустойка, по който
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума
и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден
договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е
прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответника
на предявеният иск в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение
на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника С.Л.П. и
първоначалния кредитор "Аксес Файнанс" ООД. Процесният договор за кредит
е двустранно подписан (съдържа подпис на ответника на всяка страница) и съдържа
уговорки за всички съществени елементи на договора за кредит, което налага
извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка между страните по
договор за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а Закона
за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора кредитор
е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното
обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит (както и изрично
е посочено в чл.4, ал.1, т.5 от договора), чиято правна регулация се съдържа,
освен в ЗПФУР, също и в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК
- и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в
цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК.
Спазена е писмената форма съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 3,
ал. 2 ЗЕДЕП, както и останалите изисквания относно формата по чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-12, разяснено е наличието
на право на отказ от договора. Доводите за нищожност на отделни клаузи не са в
състояние да обосноват недействителност на целия договор по аргумент от чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД, поради което наведените от ответната страна бланкетни оспорвания
в тази насока са неоснователни. Неоснователно е и възражението на ответника за
нищожност на договора на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.2 от ЗПК, поради
липсата на общи условия, приложени към него, защото видно от самия договор,
същият не е сключен при общи условия.
Поначало между
страните не е спорно нито наличието на валидно облигационно правоотношение
между ответника и кредитора "Аксес Файнанс" ООД, нито се оспорва дали
кредиторът е изправна по договора страна, включително и ответника не оспорва
задълженията си към "Аксес Файнанс" ООД, описани в исковата молба и
предмет на издадената заповед за изпълнение. Установи се по делото, от
заключението на вещото лице, че сумата по договора е предоставена по кредитната
карта на кредитополучателя и изцяло усвоена от него. Следователно кредитодателят
е изпълнил своите задължения и се явява изправна страна по договора. Ответникът
не оспорва, че е получил кредитна карта, както и че е усвоил, чрез
предоставената му карта заемна сума в размер на 600 лв. Не се твърди от
ответника да е извършил погасяване на усвоената сума, както и каквито и да е
било други плащания, произтичащи от задължения по процесния договор за кредит,
претендирани от ищеца в настоящото производство.
По
изложените съображения следва да се приеме, че договорът за кредит е валидно
сключен и обвързващ за страните, както и че ответникът виновно не е изпълнил
договорните си задължения за заплащане на процесните суми.
Така установеното виновно неизпълнение е ангажирало
договорната отговорност на ответника, поради което, въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК срещу същия съдът е издал в полза на ищцовото дружество Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1102 от 16.05.2019г. по ч.гр.д. № 1770/2019г.
за претендираните със заявлението суми.
С оглед обстоятелството, че ищецът по делото не е
страна по договора за кредит, то първият спорен въпрос (с оглед и възражението
на ответника с отговора на исковата молба) е този за материалноправната
легитимация на ищеца и задължението на ответника да изпълни на него
задължението си, поето с договора за кредит, сключен с "Аксес
Файнанс" ООД. В тази връзка с оглед твърденията на ищеца, че е цесионер и
собственик на вземания по договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 07.11.2014 г. с прехвърлител на вземанията "Аксес Файнанс" ООД, в
негова тежест в производството бе да докаже сключването на валиден договор за
цесия, по силата на който е придобил вземането на кредитора по договора за кредит
спрямо длъжника-ответник и изпълнение на задълженията, визирани в чл. 99 от ЗЗД.
За да установи качеството си на кредитор ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, гр. София се позовава на представения като
доказателство по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 07.11.2014 г., сключен между цедента (продавач) "Аксес Файнанс"
ООД, гр.София и цесионера (купувач) „Агенция за събиране на вземания” ООД, гр.
София с приложението към него, в което са посочени вземанията, които се
прехвърлят, сред които е и вземането към ответника.
Действително
с посочения договор за цесия "Аксес Файнанс" ООД е прехвърлил и продал
на купувача „Агенция за събиране на вземания” ООД, свои ликвидни и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за заем и договори за потребитески кредити,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които продавачът е посочил и определил в списък Приложение 1 към този
договор (§2, т.2.1). Установи се по делото, че сред цедираните вземания е и
вземането, което цедента е имал към ответника С.Л.П., произтичащо от договор за
кредит от 29.09.2017г. - в Приложение № 1 към договора за цесия (извадка,
приложена на л.28-30 по делото), в което са описани вземанията, които цедентът
прехвърля на цесионера, е индивидуализирано това вземане чрез името на длъжника
и ЕГН, номера и датата на договора и дължимите суми за главница, такси и лихви.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на същия член,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното, а според ал. 3 предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на вземане - цесия,
става перфектен в отношенията между страните по него - цедента и цесионера от
момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение на длъжника и третите
лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде
съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл. 99, ал.4 от ЗЗД/. До
уведомяване на цесията от предишния кредитор длъжникът може да прави валидно
изпълнение само на него. От датата на получаване на съобщението до длъжника
цесията разпростира действието си и по отношение на него, в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника
и на трети лица.
Следователно
в конкретния случай, за да породи действие спрямо длъжника и ответник по иска,
сключеният между цедента (продавач) "Аксес Файнанс" ООД, гр.София и
цесионера (купувач) „Агенция за събиране на вземания” ООД, гр. София договор за
цесия е трябвало да бъде съобщен на длъжника от предишния кредитор, в случая "Аксес
Файнанс" ООД. До изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД -
длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
Едно
от възраженията на ответника е, че цесията не му е била съобщена, в качеството му
на длъжник, поради което тя няма действие за него. Съдът приема възражението за
неоснователно.
Действително,
по делото не са налице доказателства, от които да се приеме, че цедентът е
уведомил длъжника за осъществената цесия преди съдебното предявяване на
вземането. Видно е, от приложената на л.
7 по гр.д. № 5182/2019г. на РС-Варна справка, че след сключване на договора за
кредит длъжникът е променил настоящия си и постоянния си адрес, като е
регистрирал такива в гр.Враца. Макар кредитополучателят да не е изпълнил
задължението си по чл.27, ал.2 от договора за кредит - да уведомява
кредитодателя писмено в срок до 3 (три) календарни дни при промяна на данните,
посочени съгласно ал. 1 (включващи и адресите за кореспонденция, посочени в
договора), то последния не е предприел всички действия за откриване на
длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, както
е посочено в Решение по дело С-327/10 от 17.11.11 г. и Решение № 40 от
17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК. При липса на
осъществено фактическо връчване на уведомителното писмо от 16.04.2018г. на
адреса за кореспонденция на длъжника-кредитополучател, посочен в договора, и
при липса на доказателства за извършена от кредитора справка за промяна на
адреса на длъжника, респективно направен опит последният да бъде уведомен чрез
изпращане на писмото на кредитора на вписан негов друг адрес, следва да се
приеме, че кредиторът не е положил усилия за откриване на длъжника и че
уведомлението за извършената цесия не е достигнало до длъжника.
В настоящия
случай обаче съдът приема, че длъжника-ответник е бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането по начин, който гарантира правата му, каквато е и
целта и смисъла на разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД. За такова редовно уведомяване съдът приема
получаването на преписа от исковата молба с приложеното към нея уведомително
писмо от 16.04.2018г. (л.32), съдържащо изявление и уведомление за извършената
цесия на вземанията по договора за кредит от 29.09.2017г. Видно от приложеното на л. 47 съобщение на съда от 12.09.2019 г.,
препис от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. и цитираното уведомително
писмо, е връчено на пълномощника на ответника по иска на 13.09.2019 г.
Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез
пълномощника му „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, до него уведомление.
Няма пречка
съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от
представител на цедента, както е в настоящия казус. Представителната власт на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД е възникнала на база представеното пълномощно от 24.08.2015г.
на л.31 по делото, включително и на основание § 4, т.4.5 от договора за цесия и
същият е действал съобразно обема на представителната си власт.
Обстоятелството, че пълномощното не е нотариално заверено и в него няма
определен срок на действие, не правят същото недействително, тъй като нито
законът, нито договорът за цесия поставят изискване за нотариална заверка на
подписа на упълномощителя, а липсата на уговорка за срок означава, че
пълномощното е безсрочно.
Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на 235, ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението
(то може да е с писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде
доказано), то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (виж Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
С оглед на изложеното съдът приема,
че възражението на ответната страна за ненадлежното й уведомяване за
извършената цесия не намира опора в закона и се опровергава от събрания
доказателствен материал. Поради това следва да се приеме, че длъжника-ответник
е надлежно уведомен за извършеното от кредитора прехвърляне на вземането му по
договора за кредит от 29.09.2017г. на ищцовото дружество, поради което това
прехвърляне има действие спрямо него. Следователно ищцовото дружество „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД се легитимира като кредитор по вземането,
възникнало от договора за кредит, поради което същото може и да търси от
ответника изпълнение на задължението по този договор.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на претенцията за главница:
С исковата
молба се претендира главница в размер 600 лева, която не е заплатена. От
заключението на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към датата на изготвяне на заключението плащания по договора за
кредит не са извършвани. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят е поел задължение през
целия срок на валидност на договора да заплаща текущото си задължение /което
включва и усвоена и непогасена главница/ до всяко второ число на текущия месец.
От заключението на вещото лице се установи, че на 01.10.2017г. наличните
средства по кредитната карта на кредитополучателя са били 600,00 лева и че на
04.10.2017г. са усвоени и последните 50,00 лева от тази сума, поради което, с
оглед клаузата на чл. 3, ал. 2 от
договора за кредит, претендираната сума за главница е била изискуема към датата
на подаване на заявлението. Предявеният иск за установяване дължимост на сумата
600 лева главница се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълния предявен размер. Върху тази сума, с оглед искането на ищеца, следва да
бъде начислена законна лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 02.04.2019 г., до окончателното изплащане
на сумата.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва:
Претендира се договорна лихва в
размер 46,38 лв. за периода от 03.10.2017г. до 06.12.2017г.
Съгласно
чл.8, ал.1 от договора за кредит върху усвоената сума по кредита
кредитополучателят дължи договорна лихва, посочена в договора, която се
начислява ежедневно. В чл.4, ал.1 от договора е определен фиксиран годишен
лихвен процент по заема 43, 20%, като върху усвоения размер на кредита
кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер 0,12 %, като лихвата се
изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница (т.2) и годишен
процент на разходите /ГПР/ на заема 45, 90% (т.4).
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да
се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката
за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Така е прието в Решение № 335 от
4.11.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 420/2019 г.
Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35 от
Посочената
клауза за договорна лихва не е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите
разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 43, 20% кредиторът не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя. Цитираната от ответника в
становището му от 18.11.2019г. практика на ВКС, според която противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, е постановена преди с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК да бъде въведен законово установен императивен лимит на
възнаграждението на кредитора.
Предвид установеното по делото
неплащане на задълженията по договора за кредит, основателна е и претенцията за
сумата 46,38 лева - договорна лихва за периода от 03.10.2017г. до 06.12.2017г. и
същата следва да се уважи.
По отношение на претенцията за неустойка:
Ищецът претендира
сумата 120,00 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г.
Както бе
посочено по-горе, процесният договор за кредит "Бяла карта" от
29.09.2017 г. е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и тъй
като длъжникът-ответник има качеството "потребител", задължение на
съда е да извърши проверка дали договорът не нарушава императивните разпоредби
на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Според ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В конкретния казус, в клаузата на чл. 15 е предвидено, че при
неплащане на текущо задължение на падежа, кредитополучателят се задължава в
срок от 3 дни след падежа, да предостави на кредитодателя допълнително
обезпечение – поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в
договора условия. Съгласно чл. 20 от договора при непредоставяне на
допълнителното обезпечение – поръчител в срока по чл. 15 кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е
включена в текущото задължение за настоящия месец и се начислява на 6-то число
на месеца.
При
преценка на дължимостта на начислената неустойка съдът, съгласно дадените в ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения, следва да извърши преценка за нищожност
на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени
в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о. /.
Съобразявайки
последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне в срок от три дни
след падежа на допълнително обезпечение – поръчител, отговарящ на посочени в
чл. 15 от договора изисквания, в случай на неплащане на текущо задължение на
посочения в договора падеж, съдът намира, че неустойката не зависи от вредите
от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от него.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на паричен заем, съобразно договора. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на кредитополучателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на кредит към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Действително
уговорената неустойка има санкционна функция, но уговореният размер е
прекомерен спрямо чистата стойност на кредита, и поради това уговорката се
явява в противоречие с обезщетителната функция на неустойката. Включена по този
начин неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва на
кредитора, предвид условията, на които трябва да отговаря допълнителното обезпечение,
и поради това го обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за
справедливост в гражданските правоотношения.
От друга
страна, съдът намира, че предвиденото за кредитополучателя задължение в чл. 15
от договора за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави
обезпечението кредитополучателят следва да осигури поръчител, който да отговаря
на едновременно пет на брой посочени в ал.1 изисквания. Следва да се посочи, че
за кредитополучателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да се
снабди с изискваната в т. 3 информация за поръчителя, за да я предостави на
кредитодателя. Освен това изискуемата информация представлява банкова тайна по
смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което кредитополучателят следва да ангажира
поръчителя да се снабди лично с тази информация, което допълнително препятства
възможността да се изпълни договореното задължение в тридневен срок след
падежа.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно
задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава
принципа за справедливост, поради което е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а предявеният иск за установяване на нейната дължимост в настоящото
производство е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенциите за такса
разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител:
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че на кредитополучателя е начислена такса разходи за събиране в
размер 77,50 лв. за периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г., поради забава в
плащането на сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит по чл.12, ал.1
от договора, както и че поради забава в плащанията, при условията на договора,
цялото задължение по договора е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната
изискуемост е настъпила автоматично на 06.02.2018 г., поради което, на
основание чл.21, ал.5 от договора за кредит, е начислил такса разходи за
дейност на служител от 120,00 лева.
Съгласно
чл.12, ал.1 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в този договор падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечението по чл. 15 от договора, както и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задълженията му в срока по чл.15, а именно 3 дни от
датата след падежа за заплащане на текущото си задължение. Наред с това, според
клаузата на чл. 21, ал. 4 от договора, при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1, кредитополучателят дължи разходи за
действия по събиране на задълженията в размер на 2, 50 лева за всеки ден, до
заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1.
Съгласно
чл.21, ал.5 от договора след настъпване на предсрочната изискуемост,
кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лв.,
включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на кредитополучателя.
Правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във
всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на кредитора
да е достигнало до длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен
начин. Според възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора
не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното
решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск
за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 123/09.11.2015
г. по т. д. № 2561/2014 г., ІІ г. о. на ВКС, което разглежда въпроса относно
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост и по отношение на небанкови институции. С подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да
се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то
това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото
препис от заявлението не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение
не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл.
Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като т. 18 от ТР № 4/2014
г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл. 422 от ГПК
установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди
подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за
това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
В
настоящото производство ищецът не навежда доводи и не представя никакви
доказателства за това, че ответника е уведомен за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В чл. 21, ал.
1 от договора е предвидено, че при забава в плащане, на което и да е парично
задължение по договора с повече от 10 дни или при неплащане на минимум 15% от
одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне
един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит,
кредитодателят има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно
изискуемо. Обявяването на предсрочната изискуемост се извършва по някой от
начините по чл.27 от договора.
Независимо
от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза
не е породила действие, доколкото по делото не е доказано, че волеизявлението
на кредитната институция, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем е достигнало до знанието на длъжника на посочената дата по
някой от уговорените в чл.27 от договора начини. Ето защо, поради липсата на
категорични доказателства за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се
приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за
кредит на предявеното от ищеца основание – предсрочна изискуемост.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вкл. с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, не може
да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, съгласно
чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, като се явява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в този
смисъл са и решение 139/05.11.2014 г. по т. дело № 57 / 2012 г. на ВКС, т. о.,
решение 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362 / 2015г. на ВКС, II т. о. и др./.
От гореизложеното следва извод за
недоказаност на твърдяната предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е самостоятелно
основание за отхвърляне на претенцията за такса разходи за дейност на служител
от 120,00 лева.
Видно от
текстовата редакция на 21, ал. 4 и ал. 5 от договора, задължението на
кредитополучателя е да овъзмезди кредитодателя за разходите, които той ще
направи по събиране на задълженията при забава за плащане или след настъпване
на предсрочната изискуемост, но по делото няма представени доказателства за
реално извършена работа от такъв характер, като изпращане на напомнителни писма
и електронни съобщения, покани за изпълнение и др. Отнапред установените
размери на разходи, могат да се приемат за ограничителни, но не и за непременно
дължими, без оглед на това положил ли е кредитора усилия по връчване на такива
съобщения, които да са довели до намаляване на имуществото му и в този смисъл
да са разход по договора, наложен от неизпълнението му от страна на
кредитополучателя. Освен това съдът прие, че не е доказана твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, поради което разходи за извънсъдебно събиране на
вземания изобщо не е следвало да бъдат извършвани. Поради което исковете за
установяване на тези вземания са недоказани и следва да се отхвърлят, като
неоснователни.
От друга
страна уговорките за заплащане на разходи и такси по извънсъдебно събиране на
вземането противоречи на императивни законови разпоредби. Така заявените от
ищеца разходи и такси са свързани с действия на кредитора при забава в
плащанията, т. е. представляват обезщетение на кредитора при забавено плащане,
а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като тя не може да надвишава законната лихва. С уговарянето на тези
разходи и такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Такава клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен изложеното следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която императивно въвежда забрана да се
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, каквато представлява таксата за събиране на
задължението, т. е. клаузите противоречат и на цитираната норма на ЗПК.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на тези претенции, поради което същите
следва да се отхвърлят.
По
отношение на обезщетението за забава:
Ищецът
претендира и сумата 78,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
06.02.2018г. (датата, на която вземането е станало автоматично предсрочно
изискуемо) до датата на подаване на заявлението в съда.
Съгласно чл. 21, ал. 3, изр.1 от договора за кредит при забава за
плащане на което и да е парично задължение по договора кредитополучателят дължи
законна лихва за забава за всеки ден забава. Въпрос на диспозитивно начало е от
кой момент /от коя дата/ ищецът ще претендира обезщетението за забава. В случая
ищецът претендира обезщетение за забава от 06.02.2018г. - датата, на която
вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо. Тъй като в производството
се установи, че предсрочна изискуемост не е настъпила, то обезщетение се дължи
върху неплатената главница, считано от датата следваща падежа й, определен в
чл. 3, ал. 2 от договора за кредит -
02.11.2017г., като с оглед диспозитивното начало обезщетението се дължи от 06.02.2018г.
Тъй като в заключението на вещото лице размера на законната лихва е изчислен от
06.12.2017г., то на основание чл. 162 ГПК и използвайки програмен продукт,
съдът определи размера на обезщетението за забава за периода от 06.02.2018г. до
01.04.2019 г. на 70,00 лева. До този размер искът следва да се уважи, а за
разликата до пълния претендиран размер от 78,89 лева следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на
ответника С.Л.П., че дължи на ищцовото дружество "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на "Аксес
Файнанс" ООД, сумите: 600,00 лв. - главница по Договор за кредит
"Бяла карта" № 518137, сключен на 29.09.2017 г. и Приложение № 1 към
рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г.; 46,38 лв. - договорна
лихва за периода от 03.10.2017г. до 06.12.2017г.; 70,00 лв. - обезщетение за
забава за периода от 06.02.2018г. до 01.04.2019 г. и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 02.04.2019г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Предявените
от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на частен
правоприемник /цесионер/ на "Аксес Файнанс" ООД, против С.Л.П. искове
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК - за установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, произтичащи от Договор за кредит "Бяла карта" №
518137, сключен на 29.09.2017 г. и Приложение № 1 към рамков договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г., както следва: за сумата 120,00
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.11.2017г.
до 06.12.2017г.; за сумата 77,50 лв. - такса разходи за събиране за периода от
06.11.2017г. до 06.12.2017г., за сумата 120,00 лв. - такса разходи за дейност
на служител, както и за разликата над 70,00 лева - обезщетение за забава за
периода от 06.02.2018г. до 01.04.2019 г., до пълния претендиран размер от 78,89
лева, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал.1 и чл. 92 и чл.86 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение по
договор за потребителски кредит от кредитополучател.
Тези
искове са предявени в условията на евентуалност - в случай, че съдът не уважи
главните искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, поради не
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за потребителски
кредит. Същите са допустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като
т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС допуска такова съединяване с оглед
действието на разпоредбата на чл. 210, ал.1 ГПК и в това производство. Няма
пречка от процесуална гледна точка да се съединят при условията на евентуалност
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с осъдителен
такъв с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 92 и
чл.86, тъй като и двата иска са от компетентността на районния съд с оглед
разпоредбата на чл. 103 ГПК.
Предвид обстоятелството, че
главно предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, за такса разходи за събиране и за
такса разходи за дейност на служител са отхвърлени изцяло, а за обезщетение за
забава е уважен отчасти, като в останалата част до пълния му предявен размер е
отхвърлен като неоснователен, съдът дължи произнасяне по евентуално предявените
осъдителни искове, касаещи тези вземания.
Съображенията на съда, касаещи
валидността на договора за кредит, задълженията на страните по него,
изпълнението на последните от кредитора, респ. неизпълнението им от
ответника-кредитополучател, и размера на дължимите от ответника суми са
относими и по настоящите искове, поради което не е необходимо да се
възпроизвеждат отново.
Отхвърлянето на посочените
установителни искове (изцяло или отчасти) не е по съображения, че процесните
вземания не са станали предсрочно изискуеми, т.е. дори и да беше установена
предсрочна изискуемост на тези вземания, то исковете щяха да бъдат отхвърлени
по изложените по-горе мотиви относно всеки от тях. Ето защо съдът следва на същите
основания да отхвърли като неоснователни и предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове, както следва: за сумата 120,00 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г.;
за сумата 77,50 лв. - такса разходи за събиране за периода от 06.11.2017г. до
06.12.2017г., за сумата 120,00 лв. - такса разходи за дейност на служител както
и за разликата над 70,00 лева - обезщетение за забава за периода от
06.02.2018г. до 01.04.2019 г., до пълния претендиран размер от 78,89 лева.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски и не е поискал присъждането на
такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 275 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лева.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение от 350 лева, което съдът
определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП
във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство
са 575 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
395, 00 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 1770/2019г. на ВРС са направени разноски
от 25. 00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 51, 50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Л.П., ЕГН **********,***, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявана от Николина Станчева и Мартин Деспов -
изпълнителни директори, в качеството й на частен правоприемник /цесионер/ на "Аксес
Файнанс" ООД, сумите: 600,00 лв. - главница по Договор за кредит
"Бяла карта" № 518137, сключен на 29.09.2017 г. и Приложение № 1 към
рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 07.11.2014г.; 46,38 лв. - договорна
лихва за периода от 03.10.2017г. до 06.12.2017г.; 70,00 лв. - обезщетение за
забава за периода от 06.02.2018г. до 01.04.2019 г. и законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда -
02.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1102/16.05.2019 г. по ч. гр.
д. № 1770/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 120,00
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
06.11.2017г. до 06.12.2017г.; за сумата 77,50 лв. - такса разходи за събиране
за периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г., за сумата 120,00 лв. - такса
разходи за дейност на служител както и за разликата над 70,00 лева - обезщетение
за забава за периода от 06.02.2018г. до 01.04.2019 г., до пълния претендиран
размер от 78,89 лева, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените, в условие на
евентуалност, от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от Николина Станчева и
Мартин Деспов - изпълнителни директори, в качеството й на частен правоприемник /цесионер/ на
"Аксес Файнанс" ООД, против С.Л.П., ЕГН **********,***, осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 92 и
чл.86 от ЗЗД, за сумата 120,00 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г.; за сумата 77,50 лв. - такса
разходи за събиране за периода от 06.11.2017г. до 06.12.2017г., за сумата
120,00 лв. - такса разходи за дейност на служител както и за разликата над
70,00 лева - обезщетение за забава за периода от 06.02.2018г. до 01.04.2019 г.,
до пълния претендиран размер от 78,89 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Л.П., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ по съразмерност на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявана от
Николина Станчева и Мартин Деспов - изпълнителни директори, направените по ч.
гр. д. № 1770/2019 г. по описа на Врачански районен съд разноски в размер 51,
50 лв., както и направените в настоящото производство разноски в размер 395, 00
лв.
След
влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №
1770/2019 г. на ВрРС.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: