Р Е
Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Перник, 11.10.2023г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Перник, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети септември две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар
Наталия Симеонова и прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Гоцова административно дело № 282/2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл.1, ал.1, вр. чл.4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Р.М.С. с ЕГН **********
***, против РЗИ – Перник и ****, гр. Перник, с която моли съда да установи
неоснователно бездействие на ответниците да го освидетелстват съгласно
депозираното му заявление и да се осъдят ответниците в условията на солидарност
да да му заплатят обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 29 250 лева, от които сумата в размер
на 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди/, представляващи пропуснати суми от нереализирана пенсия поради временна
неработоспособност от 24.11.2016г. до депозирането на исковата молба, и 3 250
лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/ - пропуснати суми от отпускане на
добавки /помощи/, които се получават при пенсия поради временна
неработоспособност от 24.11.2016г. до депозирането на исковата молба, както и
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. /двадесет
хиляди лева/, изразяващи се в изнервяне, притеснение, постоянен стрес и
несигурност за бъдещето и живота на ищеца, ведно със законната лихва върху тези
суми от 24.11.2016г. до окончателното изплащане на същите. Претендира разноски
по делото.
Ищецът твърди, че на
24.08.2016г. е подал заявление - декларация с вх. № 2196 по описа на ****–
Перник, като е поискал да бъде освидетелстван от ТЕЛК, с оглед внезапно
настъпила временна неработоспособност поради трудова травма. Било му обяснено,
че трябва да изчака 3 месеца, след което ще получи писмо по пощата кога и къде
да се яви за освидетелстване пред комисията. Тримесечният срок за
освидетелстването му от ТЕЛК изтекъл, като многократно е проверявал дали не е
насрочена дата за освидетелстването, но такава нямало. Бездействието на втория
ответник ****, към която функционират съставите на ТЕЛК комисиите, както и
бездействието на първия ответник РЗИ – Перник да осъществи вменения му по закон
контрол, довело до настъпването на имуществени вреди за ищеца под формата на
пропуснати ползи от нереализирана пенсия и от отпускане на добавки /помощи/,
както и неимуществени вреди, изразяващи се в изнервяне, притеснение, постоянен
стрес и несигурност за бъдещето и живота на ищеца.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
се представлява от адв. Н., който поддържа предявения иск и моли същият да бъде
уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски,
съгласно списък на разноските.
Първият ответник, РЗИ Перник, в писмен отговор
заявява чрез процесуалния си представител адв. Ч.П., САК, становище за
неоснователност на предявения иск, като счита, че РЗИ – Перник не е
бездействала, доколкото медицинското експертно досие на ищеца е предадено на
26.08.2016г. към ТЕЛК Перник, II състав, с приемо-предавателен протокол с изх.
№ Е2-17, с което 3 –дневния срок по чл. 56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ е спазен.
Поддържа, че доколкото ТЕЛК са структурни звена към съответното лечебно
заведение, РЗИ не може да носи отговорност за техните действия или бездействия,
в този смисъл искът е недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че става
въпрос за плащания, за които е изтекла предвидената в ЗЗД 5-годишна погасителна
давност. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък
на разноските.
Вторият ответник, ****, гр. Перник, в писмен отговор заявява чрез
процесуалния си представител адв. Ч.П., САК становище за неоснователност и
недоказаност на предявените искове.
Не оспорва, че ищецът е
подал заявление за освидетелстване в РКМЕ – Перник с вх. № 2196/24.08.2016г.,
като на 26.08.2016г. медицинското експертно досие на ищеца е предадено към ТЕЛК
– Перник, II състав с приемо-предавателен протокол. Досието е останало в ТЕЛК Перник,
II състав за насрочване на дата за освидетелстване на лицето. Със Заповед № РД
01-238/24.08.2021г. директора на РЗИ – Перник разкрива III – ти ТЕЛК състав и
всички подадени заявления в периода 2016г – 2018г. са прехвърлени за
разглеждане от III – ти ТЕЛК състав. На лицето е определена дата за явяване
пред ТЕЛК на 07.06.2022г., като му е изпратено уведомление. Уведомлението се е
върнало от пощенската служба като „непотърсено“. Поради неявяване на
определената дата, ТЕЛК III състав е върнал в РКМЕ досието на лицето и е
прекратил процедурата по освидетелстване. Твърди, че са били налице обективни
причини да не се извърши освидетелстването в срок от постъпване на документите
– изключителна натовареност на лекарските комисии в този период, липса на
функциониране на единия ТЕЛК състав. Излага доводи, че лечебното заведение
своевременно е сигнализирало компетентните институции за проблемите. Твърди, че липсва причинно –
следствена връзка между поведението на ответника и твърдените вреди. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на процесните искове.
Моли за отхвърляне на предявените искове, респективно за намаляване на
обезщетението и присъждане на направените разноски.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Перник дава становище за неоснователност на исковата
претенция.
С определение от 06.03.2023г.
съдът е изготвил проекто-доклад по делото,
с който е дал правна квалификация на предявения иск и е разпределил
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. С протоколно
определение от открито съдебно заседание от 28.03.2023г. докладът е приет за
окончателен.
Съдът, след като
взе предвид наведените в исковата молба доводи, изразеното становище на
ответниците и се запозна с приетите по делото гласни и писмени доказателства,
намира за установено, от фактическа страна, следното:
Видно е от епикриза от 11.07.2016г. от УМБАЛ „Пирогов“ и епикриза от
13.08.2016г. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД, че след трудова травма при работа с флекс Р.М.С.
получава увреда на лявата ръка. С амбулаторен
лист ****. и протокол на медицинска комисия изх. № 380/03.08.2016г. лицето е
изпратено на ТЕЛК за определяне на процент инвалидност. Р.М.С. е подал
заявление - декларация за освидетелстване с вх. № 2196/24.08.2016г. по описа на
****– Перник. /л. 87/
На 26.08.2016г. медицинското експертно досие на ищеца е предадено към
ТЕЛК Перник II състав с приемо-предавателен протокол с изх. №
Е2-17, обстоятелство, което се признава и от втория ответник **** в писмения
отговор.
По делото не са представени доказателства за движението на подаденото
заявление за освидетелстване от ищеца в периода от постъпването му в МБАЛ ТЕЛК
Перник II състав до 30.03.2022г., когато медицинското експертно досие (МЕД) е
прехвърлено от Телк II състав към ТЕЛК III състав, видно от
списък с рег. № Пк-ИЗХ-3285/30.03.2022г. /л. 42/, в който са изброени 61 имена
на лица с отбелязване „освидетелстване“ и справка от единната информационна
система на медицинската експертиза. На 07.06.2022г. ТЕЛК III състав връща в
РКМЕ досието на ищеца и прекратява процедурата по освидетелстване поради
неявяване на пациента пред ТЕЛК комисията. В тази връзка е представено известие
за доставяне от 11.04.2022г., върнато на 26.05.2022г. и оформено като
„непотърсено“ с подател **** и получател Р.М.С../л. 86/.
Като доказателства
по делото са представени справки за дейността на ТЕЛК съставите в област Перник
за 2020г., 2021г. и 2022г. Видно от
протоколи от срещи № РД – 25-002/16.10.2018г. и № МЕ01-1/21.02.2019г.
между представители на ТЕЛК Перник, на НОИ Перник, служители на дирекция
„Медицински дейности“ и РКМЕ към РЗИ Перник, е обсъждана дейността на ТЕЛК
съставите и проблемите в работата им, дължащи се на факта, че реално работи
само един състав на ТЕЛК поради напускане на лекари. С писмо изх. №
2380/13.10.2020г. **** изпраща на директора на РЗИ Перник и министъра на
здравеопазването „Анализ на проблемите и резултатите от предприетите действия
за подобряване дейността на ТЕЛК при МБАЛ“. В анализа се съдържа статистика за
броя подадени заявления за освидетелстване, преосвидетелстване и временна
неработоспособност за периода 2017 – 2019г.. Докладвано е, че в лечебното
заведение има два състава на ТЕЛК, като в периода юни 2017 – февруари 2019г.
втори състав не функционира поради напускане на лекари. На територията на
област Перник **** е единственото лечебно заведение с разкрита ТЕЛК. Предложени
са мерки за справяне с проблемите, а именно: създаване на втори състав на ТЕЛК,
кадрово укрепване и на двата ТЕЛК състава, предложение за създаване и на трети
състав на ТЕЛК. Със заповед № РД01-238/24.08.2021г. на и.д. директор на РЗИ –
Перник е разкрит трети състав на ТЕЛК към ****, гр. Перник.
По делото е
разпитан като свидетел Марио П. Витанов, който заявява, че познава ищеца от
2007г. Присъствал е на инцидента, при който е получил травмата. Помагал му е
физически и финансово, придружавал го е до болницата ни по повод медицински
процедури, и за справки докъде са се придвижили документите. Всеки път му е казвал, че не може да намери никой или не
му дават информация. Входната врата на блока, където живее, е с чип, заключва
се и трудно се получават известия по пощата.
В хода на съдебното производство е допуснато и
прието заключение на съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от никоя от страните по делото. Вещото лице, след преглед на
медицинската документация по делото и личен преглед на ищеца дава следните
отговори на поставените въпроси: след претърпяната травма, ищецът не е имал
възможност да си служи с лявата ръка, тъй като е имал рана с увреда на кожа и
сухожилия и поставена гипсова имобилизация. Претърпените от него операции са
били с голяма сложност. Към момента на прегледа, 19.06.2023г., се установява
наличие на оперативен белег от основата на палеца на лява ръка до основата на
пети пръст на лява ръка. Цялостна ампутация на 4-ти пръст на дясна ръка, 3-ти и
5-ти пръст на лява ръка в положение на флексионна контрактура – свити в ставите
на пръстите под 90 градуса, без активни
и пасивни движения. Нарушен захват на ръката. Въз основа на получените от ищеца
увреждания вещото лице определя процент трайна неработоспособност - 50 % с
пожизнен срок в съответствие с Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за
медицинската експертиза ОТПРАВНИ ТОЧКИ ЗА ОЦЕНКА НА ТРАЙНО НАМАЛЕНАТА
РАБОТОСПОСОБНОСТ И НА ВИДА И СТЕПЕНТА НА УВРЕЖДАНЕ В ПРОЦЕНТИ, ЧАСТ ПЪРВА ЗАБОЛЯВАНИЯ
НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ.
Допуснато и прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, неоспорено от никоя от страните по делото.
Вещото лице установява, след преглед на осигурителния стаж на ищеца, че към
24.11.2016г. Р.С. не отговаря на условията за придобиване право на пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, тъй като има осигурителен стаж 3 години 9
месеца и 7 дни, което е по-малко от необходимия осигурителен стаж, придобит до
24.11.2016г. – 5 години.
При така изяснената фактическа обстановка, на база на събраните и
обсъдени по съдебното производство доказателства, съдът прие следното от правна
страна:
Съдът намира, че искът е допустим, като предявен от лице, претендиращо
имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
на служители на двамата ответници. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. След даване на указания от съда по реда на чл. 205, ал.2 от АПК искът
е насочен към РЗИ Перник и ****. Съгласно чл. 105 от ЗЗ и чл.
10 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи,
Териториалните експертни лекарски комисии / ТЕЛК/ се откриват и закриват от
директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и
общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве,
центрове за кожно – венерически заболявания и комплексните онкологични
центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са
открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3, във връзка с чл.
37 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения се създават по
Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски дружества или
кооперации, които са юридически лица. Ето защо страна по материалноправния спор
и носител на правата и задълженията по него, съответно на пасивната
метериалноправна легитимация е юридическото лице, в чийто състав е ТЕЛК, която
не е самостоятелен правен субект. В качеството му на работодател на членовете
на ТЕЛК и предвид обстоятелството, че се твърди незаконосъобразно бездействие
на същата ТЕЛК, то **** притежава пасивна процесуална легитимация по делото. Пасивна
процесуална легитимация притежава и РЗИ – Перник - юридическо лице на бюджетна
издръжка към министъра на здравеопазването. Дали посоченият
от ищеца ответник - юридическо лице е надлежен ответник или не, т.е. дали е
носител на материалноправно задължение в рамките на материалното правоотношение,
предмет на съдебния спор, е въпрос по съществото на спора, а не по неговата
допустимост.
Ищецът твърди, че претендираните неимуществени и имуществени вреди са
пряка последица от незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при ****, представляващо
забавено освидетелстване /оценка на работоспособността/вид и степен на
увреждане/ на ищеца, което е следвало да бъде извършено в тримесечен срок след
получаване на заявлението – декларация на 24.08.2016 г., а по отношение на
първия ответник РЗИ Перник бездействието на длъжностните лица се изразява в
липса на контрол върху дейността на ТЕЛК съставите.
Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на административен орган при изпълнението на административна
дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна
връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на
държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от
елементите от състава на отговорността. Съгласно чл. 204,
ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
По отношение на твърдяното бездействие във връзка с освидетелстването
на ищеца:
По отношение на първия ответник РЗИ – Перник съдът намира, че не е
налице незаконосъобразно бездействие, допуснато от ****– Перник като държавен
орган, което съставлява административна дейност по ПУОРОМЕРКМЕ. Дейностите по оценка на временната
неработоспособност, на вида и степента на увреждане и трайно намалената
работоспособност са в правомощията на съответната по вид лекарска комисия (ЛКК,
ТЕЛК или НЕЛК). Съответно дейностите по регистрация, обработка и съхраняване на
здравната информация за освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица е в правомощията
на съответната регионална картотека на медицинските експертизи. От
представените по делото доказателства може да се направи несъмнен и еднозначен
извод, че съответните длъжностни лица в РКМЕ към РЗИ – Пазарджик са изпълнили
нормативно установеното си задължение по чл. 56, ал. 5 от Правилника, в
законоустановения 3 (три) дневен срок да предадат подаденото заявление-декларация
на съответната ТЕЛК. След предаване на заявлението и съпътстващите документи,
РКМЕ не само нямат задължение, а и нямат правомощие да контролират или
вмешателстват в работата на ТЕЛК съставите. Такива задължения няма и директора
на РЗИ, в чийто правомощия е единствено да разкрива със заповед състав на ТЕЛК
в съответната МБАЛ, като с оглед представените доказателства същия е упражнил
същите след сезирането през 2020г.
С оглед на изложеното не е налице първата предпоставка от кумулативно
изискващите се в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на иска по отношение на РЗИ - Перник като неоснователен без да е
необходимо да се разглежда наличието или липсата на останалите елементи от
фактическия състав на законовата разпоредба.
По отношение на втория ответник **** съдът намира следното:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата
на трайно намалената работоспособност, на вида и степента на увреждане на
лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО,
се осъществява от ТЕЛК и НЕЛК. В чл. 69, ал. 4 от НМЕ е предвидено, че при
дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се
определя пожизнен срок на инвалидността. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилника
за устройството и организацията на работа на органите на медицинската
експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/
ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват
лицата в 3 –месечен срок от постъпване на документите при тях.
В случая, от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът
е подал своето заявление – декларация пред РЗИ – РКМЕ на 24.08.2016г. В
законоустановения тридневен срок по чл. 56, ал. 5 от ПУОРОМЕРКМЕ документите са
били изпратени и получени от ТЕЛК, Втори състав на 26.08.2016г., обстоятелство,
което се признава и от двамата ответници. Следователно срокът по чл. 32, ал. 3
от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 27.11.2016г., а освидетелстването на ищеца така и
не е извършено след законно определения срок. В хода на съдебното производство е
представено доказателство от МБАЛ във връзка с уведомяването на Р.С. да се яви
за преглед пред комисията. Приложено е известие за доставяне от 11.04.2022г.,
върнато на 26.05.2022г. и оформено като „непотърсено“. При анализа на
представените писмени доказателства съдът намира, че ищецът не е бил надлежно
уведомен да се яви пред ТЕЛК. В обратната разписка не се съдържа информация
какво писмо/съобщение е изпратено на получателя, нито по делото е приложено
самото писмо, поради което не може да се приеме, че лицето е било писмено
надлежно уведомено да се яви за преглед пред ТЕЛК. Освен това в ПУОРОМЕРРКМЕ не
е предвидено при неявяване на лицето подлежащо на освидетелстване пред ТЕЛК
процедурата по освидетелстването да се прекратява. Предвидено е задължение на
ТЕЛК – чл. 40, ал.1, т.4 ПУОРОМЕРКМЕ - да се освидетелства неявилото се лице по
писмените доказателства, находящи се в медицинското му досие, като при
необходимост могат да бъдат изискани допълнително доказателства от личния лекар
на лицето.
От това следва извода, че ТЕЛК при **** е имала задължение в срок до 27.11.2016г.
да извърши освидетелстване на вида и степента на увреждане на настоящия ищец.
Това задължение, произтичащо пряко от закона не е изпълнено и към настоящия
момент, поради което имаме установено незаконосъобразно бездействие. Налице е
първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ
– незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на
административна дейност.
Извършването на освидетелстването е задължение, предвидено с цел
защита правата и интересите на лицата. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен
срок за организиране и извършване на освидетелстването. Пред съда ответникът ****
сочи причини за забавянето натовареността на ТЕЛК и липсата на лекари.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ /в приложимата му редакция към
подаване на заявлението: "Общините поемат разходите за командироване на
експертите от ТЕЛК от друга община при освидетелстване на лица, живеещи на
територията на тяхната община." Според чл. 35, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ (Изм. –
ДВ, бр. 55 от 2014 г.) Ръководителите на лечебните заведения, към които са
създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично
изследване на освидетелстваните лица, както и необходимите условия за работа на
ТЕЛК - работни помещения, инвентар, пособия, канцеларски материали, транспорт,
както и заместване на отсъстващите членове на ТЕЛК.
От цитираната нормативна база става ясно това, че посочената като
аргумент от страна на ответния орган причина за забавата – липса на реално
функциониране на ТЕЛК съставите поради липса на лекари е било преодолимо
посредством законосъобразен метод, а именно, чрез командироване на такива от
друга ТЕЛК от друга община.
Практически отговорен за цялата организация на дейността на ТЕЛК е директорът
на МБАЛ, но безспорно инициативата за разрешаване на проблемите в ТЕЛК следва
да изхожда от самата ТЕЛК. В случая по делото липсват доказателства ТЕЛК да е сигнализирало
своевременно директора на МБАЛ за проблеми в дейността си, като първият
документ, индикиращ наличието на проблеми в дейността е протокол от среща от
2018г., а директорът на МБАЛ е уведомил едва през 2020г. с писмо РЗИ Перник и
министъра на здравеопазването за проблемите в дейността на ТЕЛК.
В крайна сметка става ясно това, че ТЕЛК при МБАЛ „Рахила Ангелова"
АД, не е изпълнила задължението, произтичащо пряко от закона, като не е
извършила освидетелстване на Р.С. в срока, предвиден в чл. 32, ал. 3 от
ПУОРОМЕРКМЕ. В случая ТЕЛК е разполагал с достатъчен срок и нормативна подкрепа
за организиране и извършване на освидетелстването.
Следователно, налице е първият от елементите на фактическия състав на
отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ по отношение на втория ответник МБАЛ –
незаконосъобразно бездействие, допуснато при и по повод осъществяване на
административна дейност. Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност
е неоснователно. Искът е предявен преди изтичане на предвидената
давност. ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата,
твърдящи увреда на техните законни права и интереси. За неуредените в закона
хипотези, включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД давността за
предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия
закон, е 5 години. С т.4 на Тълкувателно Решение №3 от 22.04.2005г. по Тълкувателно
дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС е прието, че началният момент на погасителната
давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия,
респективно бездействия на административния орган е този на преустановяването
им. В процесния случая бездействието на ответника е било налице включително към
момента на подаване на исковата молба.
По отношение на претендираните от ищеца имуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при ****, представляващи пропуснати ползи
в резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК II състав общи заболявания
към МБАЛ „Р. Ангелова“ АД за периода от 24.08.2016г. до депозирането на ИМ
05.07.2022г., през който ищецът е следвало да бъде освидетелстван и да получава
инвалидна пенсия, исковата претенция е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, като при тях
особеното е, че възникват не по прякото действие на закона, а по силата на
влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ
експертиза на работоспособността. В случая обаче липсва една от законовите предпоставки за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на ищеца в
относимата към него хипотеза по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО – осигурителен стаж
от 5 години. Съгласно приетата ССЕ осигурителния стаж на ищеца към 24.11.2016г.
е 3г., 9 месеца и 7 дни. В съдебно заседание ищецът не твърди и не сочи други
доказателства за осигурителен стаж, който да не е взет предвид от вещото лице. За
да придобие право на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ищецът,
който към момента на инвалидизирането си е на 35 години, следва да отговаря
кумулативно (едновременно) на следните условия: 1. да има определена трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто; 2. да има придобит до датата на
инвалидизиране осигурителен стаж с минимална продължителност от поне 5 години;
и 3. една трета от изискуемия стаж от 5 години да е действителен, т. е. поне 1
година и 8 месеца от придобития стаж да е действителен. Липсата на която и да е
от изброените предпоставки е основание за отказ да бъде отпусната пенсия за
инвалидност. Ищецът няма право и на социална пенсия за инвалидност съгласно чл.
90а КСО, която не зависи от осигурителния стаж, тъй като за нея следва да има трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто.
Неоснователна и недоказана е и претенцията за присъждане на
имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучени добавки /помощи/. По тази
искова претенция, следва да се отбележи, че приложение намира разпоредбата на
чл. 42, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания - хората с трайни
увреждания над 18-годишна възраст имат право на месечна добавка за социална
интеграция след индивидуална социална оценка на потребностите и възможностите
им, определени според степента на намалена работоспособност или вида и степента
на увреждането. Добавката по ал. 1 представлява парични средства, които
допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни
разходи за транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги,
обучение, балнеолечение и/или рехабилитационни услуги, достъпна информация, наем
на общинско жилище, диетично хранене и лекарствени продукти. Добавката се
отпуска по предложение на комисията по чл. 13, ал. 2 от ППЗИХУ. Добавката се
отпуска въз основа на заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и
отпускане на месечна добавка за социална интеграция, подадена от лицата по чл.
12, ал. 3. След преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка,
директорът на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ за отпускане. Видно
е, че отпускането на месечната добавка е в резултат на сложен фактически състав
и не е непосредствена последица от получаване на ТЕЛК решение. Пропуснатата
полза представлява неосъщественото увеличаване на имуществото, макар да са
съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил
лишен от сигурна облага. При претенция за пропуснати ползи следва да съществува
сигурност за увеличение на имуществото, а не същото само да се предполага и
пропуснатите ползи следва да имат качество на реалност и сигурност. Неполучаването
на месечни добавки /помощи/ не е пропусната
полза в гореописания смисъл, поради което претенцията се явява неоснователна и
недоказана.
С оглед на изложеното, изобщо не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки, за да се ангажира отговорността на МБАЛ "Рахила Ангелова“
АД, за присъждане на имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба.
По отношение претендираните неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.
съдът намира искът за частично основателен.
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява безпокойство, психично напрежение и чувство на
несигурност у ищеца. Така развилите се събития – подаване на заявление за
освидетелстване и чакане в продължение на толкова години ТЕЛК да предприеме
действия са от естество и обективно да предизвикат подобни
негативни изживявания, като описаните. Нормално е и в периода да ходи по
няколко пъти до МБАЛ и да има нужда от подпомагане – физически и финансово,
както сочи свидетеля, чийто показания съдът кредитира като непосредствено възприети,
обективни, последователни и кореспондиращи с приетите по делото писмени
доказателства. Невъзможността през този
период да бъде освидетелстван, съответно да изпълнява трудова дейност съобразно
здравословното си състояние е пряк резултат от неизпълнение на задължението за
освидетелстване, което несъмнено е довело до изпитване на болки, притеснение и
стрес, което доказва наличието на причинно – следствена връзка между
установеното незаконосъобразно бездействие и настъпилите неимуществени вреди.
Безспорно, ищецът е претърпял негативни емоционално-психически
преживявания, настъпили в резултат на установеното по делото незаконосъобразно бездействие
на длъжностните лица на ответника. Периодът, за който се твърди, че са
настъпили неимуществените вреди, е посочен в исковата молба по следния начин – 24.11.2016г.
- 05.07.2022 /датата на предявяване на исковата молба/. Съдът приема, че началната
дата на периода, през който ищецът търпи неимуществени вреди е 27.11.2016г.
/заявлението е подадено на 24.08.2016г., документите са получени в ТЕЛК на
26.08.2016г./ с изтичане на тримесечния срок, в който ТЕЛК е следвало да
освидетелства ищеца. Крайната дата е датата на предявяване на ИМ, доколкото се
установява, че ищецът не е редовно уведомен да се яви на преглед пред ТЕЛК с
известието за доставяне от 11.04.2022г.
Законът не установява критериите за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на
обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни
обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са
търпени. Доказателствената тежест за доказване на размера на претърпените вреди
е за ищеца, който в случая е доказал обстоятелствата, на които основава
претенцията си, макар и да не се е справил докрай с доказателствената тежест да
ангажира доказателства – свидетелски показания и др. в подкрепа на
претендираните от страна на ищеца неимуществени вреди от 20 000 лв. над
обичайните за ситуацията стрес и психическо напрежение. Както сочи в трайната
си съдебна практика ЕСПЧ, липсата на конкретни доказателства за преживените
болки и страдания е по - скоро проблем за установяване на техният интензитет,
когато същият се претендира да е над обичайният за конкретна житейска ситуация,
а не за отхвърляне на исковата претенция изобщо. Настоящият съдебен състав
намира, че за обезщетяване на понесените
от ищеца неимуществени вреди с оглед характера на обезщетението, служещо преди
всичко за морално удовлетворение на пострадалия, искът следва да бъде уважен в
размер от три хиляди лева. Съдът намира, че така определеният размер е от
естество да репарира действително причинените неимуществени вреди, така, както
са установени в производството. Присъждането на обезщетение само по себе си
съдържа морално удовлетворение – признаване, че бездействието на ответника е
противоправно, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на
паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да
служи за обогатяване. В конкретния случай,
съобразявайки характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, което е
обичайно за подобни случаи, съдът счита, че незаконосъобразното бездействие на
ответника не е довело до трайни неблагоприятни последици върху психиката на
ищеца.
С оглед на изложеното настоящия съдебен състав намира, че в случая са
налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното
бездействие на ТЕЛК при МБАЛ "Рахила Ангелова“ АД. Искът следва да бъде
уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 3 000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2022
година – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното й изплащане,
като за разликата до пълния претендиран размер от 20 000 лева се отхвърли, като
недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото /отхвърляне на исковете спрямо първия
ответник РЗИ Перник/ и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ направеното искане
за присъждане на направените съдебни разноски в размер на платено адвокатско
възнаграждение от страна на РЗИ – Перник следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 4 590 лв.
Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното
възнаграждение е в предвидения в чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. минимален размер.
С оглед частичното уважаване на исковете спрямо втория ответник **** и
съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът дължи заплащане на разноските по производството, внесената от
ищеца такса, както и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената
част от иска. Внесената държавна такса е в размер на 10 лв. От бюджета на
Административен съд – Перник са направени разноски за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 400, 00 лева и за съдебно-счетоводна експертиза - в
размер на 300,00 лв. В частта, касаеща адвокатското възнаграждение, ищецът
претендира 1200 лв., а ответникът 4 590 лв./минималния размер съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г/. Доколкото от обективно съединените му искове, съдът е уважил
частично само един за сумата от 3 000, 00 лева при обща претенция от 49 250 лв.,
на ищеца следва да се заплати сума в размер на 83,00 лева, от които 73, 00 лева
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част и държавна такса от 10
лв., а на ответника – 4 314 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска съгласно
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА **** – гр. Перник, ЕИК:****да заплати на Р.М.С. с ЕГН **********
сумата от 3 000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2022
г. (датата на предявяване на исковата молба) до датата на окончателното им
заплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие по освидетелстване на
ищеца за периода от 27.11.2016г. до датата на предявяване на исковата молба,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 20
000 лева, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.С. с ЕГН ********** срещу ****, гр. Перник
иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 29 250 лева, изразили се в
неполучаване на инвалидна пенсия и месечни добавки /помощи/, ведно със
законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното им изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.М.С. с ЕГН ********** *** искове за
присъждане на претърпени вследствие на бездействието на РЗИ – Перник имуществени
вреди в размер на 29 250 лева и неимуществени вреди в размер
на 20 000 лв. ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на същите, като неоснователни.
ОСЪЖДА ****, гр. Перник, ЕИК:****да заплати по сметка на
Административен съд – Перник направените в производството разноски за съдебни
експертизи общо в размер на 700 (седемстотин) лева.
ОСЪЖДА ****, гр. Перник, ЕИК:****да заплати на Р.М.С. с ЕГН **********
сумата от 83,00 лева, представляващи държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.М.С. с ЕГН ********** да заплати на **** – гр. Перник, ЕИК:****сумата от 4 314,00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част на исковете.
ОСЪЖДА Р.М.С. с ЕГН ********** *** сумата от 4 590,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/