№ 1265
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Миглена Йовкова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Минова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502740 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 261258 от 06.11.2023 г. по гр.д. 6220/2018 г. по описа на СГС, I-2
състав, е отхвърлен изцяло предявен от Е. Д. М. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД против
Прокуратурата на Р България /ПРБ/ за присъждане на 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от това, че на 15.08.2013 г. прокурори от Специализираната
прокуратура и от Апелативната специализирана прокуратура във връзка с пр. пр. №
221/2013 г. са заявили пред медиите, че на 05.04.2012 г. Е. М. е извършил грабеж на 215 000
лева от „ОББ“ АД. С оглед на това, М. е осъден да заплати съдебно-деловодни такси и
разноски в полза на съда и на ПРБ.
Решението на СГС е оспорено от особен представител-адвокат на Е. М. с доводи
за неговата неправилност. Счита се, че по делото бил установен и доказан фактическия
състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, при което неправилно първостепенния съд отхвърлил
претенциите му. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска, предявен от въззивника.
ПРБ /чрез процесуален представител/ е подал писмен отговор на въззивната
жалба. С него същата се оспорва и се счита, че решението на СГС следва да се потвърди
като правилно.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са събирани поради липсата на
предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.
По делото САС установи следните факти и обстоятелства:
1
Е. Д. М. заявява в искова молба от 10.05.2018 г. и уточнителна молба към нея от
20.11.2019 г., че на 15.08.2013 г. прокурори от Специализираната прокуратура и от
Апелативната специализирана прокуратура във връзка с пр. пр. № 221/2013 г. са заявили
пред медиите, че на 05.04.2012 г. Е. М. е извършил грабеж на 215 000 лева от „Обединена
българска банка“ АД (ОББ). Това било направено въпреки очевидни разминавания
във фактологията и е станало достояние на целия свят чрез електронни и интернет медии.
Така е било съсипано името на Е. М. и е бил наречен с прякор, а хората са го смятали за
престъпник. Затова Е. М. моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му
заплати 30 000 лева обезщетение за неимуществените вреди плюс законната лихва от
15.08.2013 г. (датата на деликта) до окончателното плащане.
Прокуратурата е оспорила предявения иск с отговор по реда на чл. 131 ГПК, като е
заявила, че:
1. неин служител не е извършил протИ.правно действие, от което ищецът да е претърпял
вреди;
2. няма връзка между заявеното протИ.правно деяние и твърдените вреди;
3. ищецът не е претърпял вреди от евентуално действие на прокурор;
4. прякорът, с който ищецът твърди, че е бил наричан от служители на Прокуратурата, е бил
публичен още преди 15.08.2013 г.
Затова Прокуратурата моли съда да отхвърли предявения иск. Доказателствата в
първата инстанция са били писмени, гласни и заключение по съдебно-техническа експертиза
/СТЕ/.
Същите удостоверяват /поотделно и в съвкупност/, че прокурорите Д. П. и Е. Г. са
работили като прокурори в сисктемата на ПРБ към 14.08.2013 г. На 14.08.2013 г. в
информационната емисия „По света и у нас“ от 20:00 часа по БНТ е бил излъчен репортаж
от изявление на прокурорите Д. П. и Е. Г. след заседание на Апелативен специализиран
наказателен съд. Нито прокурорите, нито водещите и коментатора зад кадър, са споменали
Е.М. като участник в обир на банка (заключението на вещото лице И.С. по СТЕ, на л. 231-
234 от първоинстанционното дело). В статии, публикувани след изявлението на прокурорите
Д.П. и Е. Г., Е. М. е сочен като един от двамата ограбили 215 000 лева от клон на ОББ в гр.
София (така на л. 109 – 114 и л. 152 от делото на СГС). В една от статиите Е.М. е бил
свързан с това престъпление, не защото двамата прокурори П. и Г. са го заявили, а защото
такива са били показанията на свидетел (л. 152, пак там). В друга статия е било посочено, че
са се събирали доказателства за това, че Е.М. е участвал в обира, но като изявления на други
лица, а не на съответните прокурори (л. 109, пак там).
От правна страна САС намира следното:
От твърденията в исковата молба и формулирания петитум се извежда, че
претенцията на Е. М. спрямо ответника следва да се подведе под нормата на чл. 49 ЗЗД.
За характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД има редица монографични изследвания
2
и богата практика на съдилищата, която е константна. За да се изведе основателност на иска
по чл. 49 ЗЗД, ищцовата страна трябва да докаже наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, а именно: а) общите предпоставки на чл. 45 ЗЗД по
отношение на изпълнителя на работата; б) възлагане на работата между ответника по иска,
отговарящ по чл. 49 ЗЗД и изпълнителя, като се използва помощта му за постигане на
определен резултат и в) вредоносното действие да е извършено при или по повод
изпълнението на работата.
Законосъобразни и правилни са изводите на първостепения съд, че исковата
претенция е неоснователна, тъй като не са налице всички елементи на фактическия състав
на отговорността по чл. 49 ЗЗД, за да може ответника да бъде ангажиран със съшата. Дори и
един от тези елементи да липсва, това е достатъчно иска по чл. 49 ЗЗД да бъде отхвърлен.
Прокурорите Д.П. и Е. Г. са извършвали работа, възложена им от Прокуратурата и това е
безспорно. Не се установява от доказателствата обаче прокурорите П. и Г. да са извършили
неправомерно действие като служители на Прокуратурата, а именно - да са разпространили
информация от наказателно производство, водено срещу Е.М., с което да са нарушили
спрямо него презумпцията за невиновност - с което да са причинили на ищеца-въззивник
вреди. Поради това не са налице предпоставките за уважаването на иска.
Ето защо, жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на СГС ще следва да се
потвърди като валидно, допустимо и правилно (чл. 269-271 ГПК). В полза на ПРБ ще следва
да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение 261258 от 06.11.2023 г. по гр.д. 6220/2018 г. по
описа на СГС, I-2 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК Е. Д. М., ЕГН:
**********, *** да заплати на Прокуратурата на Р България, гр. София, бул. „Витоша“ 2
сумата от 300 /триста/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4